Отиди на
Форум "Наука"

Търпелив ли е българинът?


Recommended Posts

  • Потребител

Търпелив ли е българинът?

Няма да кажа нещо ново, ако спомена, че степента на търпимост е право пропорционална на степента на поносимост (чувствителност) към нещо. Това е едно простично правило, което странно защо не се прилага на ниво общество. С него чудесно бихме си обяснили например политическата неактивност у нас.

Когато считаме, че нещо ни е чуждо, нетипично и неестесвено, с други думи, когато нещо не съответства на културата ни, правим две неща:

1. Отхвърляме го индиректно, като просто не го спазваме.

Както става с повечето закони. Просто ги заобикаляш и се правиш на две и половина. Забрана да се пуши на обществени неща – да ама не. Пуши се, и в парламента, и в университетите. В Германия също има забрана да се пикае на обществени места, но немците въобще не се свенят да поливат тревата по сред бял ден и на оживени места. В дискусия стигнахме до един важен извод – когато налагаш правила, които не съответстват на местната култура, т.е които са създадени от друга култура, а местната още не узряла за това, е съвсем естествено да не се спазват. Ще се спазват не привнесените отвън, а родните правила, създадени от родната култура. Естествено, има два начина да накараш някого да спазва привнесените правила – с диктатура, или чрез глоби. Социализмът наложи железен ред, задължи българите да чистят блоковото пространство, забрани им да паркират по тротоарите и да хвърлят боклуци през прозореца. Днес българите се возим с колан, не защото ни е грижа за безопасността по пътя, а защото има глоби, които се прилагат доста ефективно. И в двата случая правилото се спуска отгоре надолу, не пасва на местната култура, и се прилага силово, чрез стрес. Точно обратното е в Европа. Там не закон е забранил да хората да си изливат легените през прозорците, както са правили през Средновековието, а самата им култура е еволюирала и е изменила правилата. Там хората не хвърлят боклуци на тротоара, не защото има глоби, а защото имат съзнанието, т.е имат съответната култура.

2. Отхвърляме го директно.

Типичен пример е турското робство. Пълен мит е, че българите сме търпеливи. Как ще сме търпеливи, след като сме вдигали въстания и бунтове в продължение на 500 години, като първите опити са непосредствено след падането под робство. Именно дългият период на тирания са доказателство, че не само не сме търпеливи, а сме силно непърпеливи, след като цели пет века не сме се примирили, въпреки жестокия натиск. Някои твърдят, че сме поръженци и търпеливи, защото много са ни газили. Е къде е логиката в това. Обиквонено, ако някой е унижаван и тъпкан често в живота си, става доста по-борбен защото има горчив опит, и реагира доста бурно още при следващите опити да му се натрапи нещо. Обратното също важи – тези, които са имали спокойни и славни истории са по-толерантни и търпеливи, защото са видяли само победи и са отвикнали да са на щтрек.

Освен непрестанната петстотингодишна съпротива срещу турските зверове, което е доказателство за българското постоянство и нетърпимост, а не обратното, примери за борбеност у народа ни колкото щеш. Всекидневието ни е пълно със ситуации, в които се бунтуваме истински. Любимият ми пример е когато контролата в трамвая хване нередовен пътник. По правило поне половината пътници, точно тези, които са редовни, се нахвърлят върху контрольора, и защитават нарушителя, този, който е измамил не контролата, а самите пътници, които го защитават – защото те са платили а той не. Обикновено тези, които дупчат билет, дупчат винаги, а тези, които пътуват гратис, го правят също почти винаги. Следователно гратисчията е спестил минимум 60 лв на месец, пари, които съм похарчил аз. Е защо ми е да го защитавам тогава. Ами защитаваме го. Ето един изключителен парадокс, един от най-сложните случай, който ми се е налагало да изяснявам на чужденци и години наред говорех пълни глупости. Обяснението – в съзнанието на редовия българин, съзнателно или не, битува схващането, че е наше право да пътуваме гратис, без да им плащаме на тия гадове. Всеки един от нас иска това право за себе си и го счита за исконно. Повечето обаче плащаме билет от страх да не ни хванат, не от някакво дълбоко вътрешно убеждение, че нашите пари отиват за издръжка на транспорта и заплата на ватмана. Всъщност, ние сме почти убедени, че парите ни отиват в нечии крадлив джоб, и навярно е така, като гледам какви учукани трамваи имаме и какви мизерни заплати взема ватманът. Когато някой се опита да ни отнеме това исконно право, което считаме за неотменно, правото да се возим безплатно, което всеки иска за себе си, сме готови със зъби и нокти да го защитаваме до край. Желанието да си защитим това право е по-силно от факта, че ние сме платили, а нарушителят не, то е по-силно дори от традиционното недоверие и непоносимост към непознати. Затова пътниците в трамвая се обединяват, нещо нетипично за нас, и защитават нарушителя.

Следователно, когато едно правило е считано за исконно, полагащо се на всеки, сме готови със зъби и нокти да се борим за него. Исконни и неотменни правила са всички онези, които произтичат от традиционната ни култура и са резултат от нея.

Няма какво да се лъжем. Повечето българи искаме ред, които да ни позволява да пушим навсякъде, да хвърляме боклуци по стълбищата и през прозорците, да има бездомни кучета по улиците, да си купуваме неверни документи, да преписваме и да си подсказваме по време на изпит и да пътуваме гратис в градския трапспорт. Това са все особености на традиционната ни култура, и естествено почиват на желязна логика. Затова считаме тези свободи за неотменни човешки права и ги ценим толкова много, че сме готови да порявим неестествена загриженост към непознати, ако забележим, че някой се опитва да им ги отнеме – например контрольорът.

Тук възникват два проблема:

1. Особеностите на културата ни (това, което описах по-горе) не съответства на нивото на социално-икономическо развитие, достигнато към момента. Антрополозите считат, че развитието на икономическите отношения и материлното благоденствие често изпреварва културната трансформация. Затова имаме държави, които са доста напреднали в икономически и материален аспект, чиято култура обаче е изостанала от този напредък и не се порменя със същите темпове – един прекрасен пример е Япония. В капиталистическа Япония ако загубиш доверието и подкрепата на семейството си, се счита, че си загубил достойнство и не си завършена личност, затова трудно можеш да си намериш работа. Малките деца се учат да бият други дечица, които са предали колектива си. Радзвитието на икономиката поставя хората в съвсем други условия – трябва ежедневно да контактуват с непознати, да живеят в големи градове, заобиколени от непознати, но културата им още не е узряла за това. Една култура, като българската, която описах по-горе, има смисъл, ако хората живеят на село, създават един сплотен колектив и се уважават един друг и собствеността си. Затова обикновено българските села са доста чисти и спретнати. Но тази култура не е подходяща за една индустриализирана и урбанизирана страна. Тя поставя хората в съвсем други условия и среда, и ги заставя да общуват ежедневно с непознати. И те реагират по най-естествения начин – като към чужди хора и чужда собственост. Ще хвърлям боклуци през прозореца, защото всичко извън прага на дома ми не е мое, ще слушам силна музика, и не ме интерсуват съседите, защото те са ми чужди, непознати. Няма да ги поздравявам, няма дори да им се усмихвам, защото те са чужди хора и не им дължа нищо. Но няма да пропусна да ги напсувам, или да им кажа някоя лоша дума. Това заслужават непознатите. Считам, че имам право да се возя без пари, защото в родното ми село също не бих плащал за транспорт. Всеки път, когато някой се опита да ми отнеме тези права, ние се вдигаме и със зъби и нокти ги защитаваме, защото те не идват от Брюксел, а идат директно от нашата дълбока, традиционна култура. Разбира се, културата ни не е само това. Но най-важните аспекти на поведението ни се дължат именно на споменатите особености.

2. За съжаление, понятия като демокрация, гражданско общество, уважение към непознати, мерки за безопасност, загриженост за околната среда и така нататък, не са част от традиционната ни култура. Това са ценности, които са ни натрапепи отвън, от Брюксел например. Те съответстват на определено ниво на културно развитие, ниво, което родната ни култура още не е достигнала. Следователно всичко това може да се спазва, само ако се наложи насила или чрез стес- глоби и наказания. Ние не смятаме, че демокрацията е нещо исконно, типично, неотменно свързано с културата ни. Точно обратното. В традиционната ни култура и семейство никой те за нищо не пита, ти само изпълняваш заръките на баща си. Освен това ние никога не сме имали истинска демокрация. Демокрацийката след Освобождението е точно като тази днес – формална, козметична, наложена отгоре, не идваща от самите хора и културата ни. Затова сме имали повече режими и диктатури от колкото демократични правителства.

Понеже българите не смятаме, че демокрацията е някакво наше, присъщо на културата ни неотменно и исконно право, защото културата ни още не е узряла за демокрация, хич не ни пука за тази демокрация. Пука ни обаче за нещата, които споменах по-горе. За нас демокрацията е чужда ценност, дошла отвън, затова не считаме за нужно да участваме в нея. Нито демокрация, нито гражданско общество и съвест се създават отгоре, с закони и проекти. Те се създават отдолу, когато културата ни стане демократична, а хората станат граждани. Все още демократичните ценности са считани за нещо външно, неприсъщо и нефигуриращо в отношенията между хората и в културните особености на българина. Затова не сме особено чувствителни към тях. Когато културата ни стане индивидуалистична, когато демокрацията се възприеме като част от нея, тогава хората със зъби и нокти ще я защитават, така както защитават днес нарушителя в трамвая.

Някои го наричат политическа апатия. Аз му викам културни особености.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

"...Типичен пример е турското робство. Пълен мит е, че българите сме търпеливи...

........"

Подкрепям те:

http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Ru...jin/text2.phtml (описание на българите в Бесарабия от руски военен изследовател)

Язык болгарский есть испорченный словенский, смешенный с татарским, но все они почти говорят по-турецки. Болгары суть самые лучшие землепашцы, очень рачительны в работе, трезвы и постоянны, но характер имеют пылкий и мстительный, и не терпят над собою начальства. Сколько болгар тих, быв земледельцем, столько необуздан и кровожаден с оружием в руках. Народ сей большею частию статный, красивый, но женщины их непригожи.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Подкрепям те:

(описание на българите в Бесарабия от руски военен изследовател)

Язык болгарский есть испорченный словенский, смешенный с татарским, но все они почти говорят по-турецки. Болгары суть самые лучшие землепашцы, очень рачительны в работе, трезвы и постоянны, но характер имеют пылкий и мстительный, и не терпят над собою начальства. Сколько болгар тих, быв земледельцем, столько необуздан и кровожаден с оружием в руках. Народ сей большею частию статный, красивый, но женщины их непригожи.

Една турска хумористична поговорка:

"Не можеш да оцелееш, ако се качиш на турска гемия, арменско магаре и българска жена!"

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

Българинът е търпелив вол, който колкото повече го ръчкаш, толко повече върви напред и се свива...наплашени стари волове...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Алванасиейро е избрал много странен ракурс за отговор на въпроса: "Търпелив ли е българинът?"

Едва ли първостепенен елемент от търпението на който и да е народ по света са проблеми като хартийките и фасовете.

Виж когато отидеш в болница и докторите, вместо да те лекуват, си искат под масата и после се гаврят с теб, това е вече нещо друго. Когато в резултат на тази гавра вземе, че умре (недай си боже) някой роднина на Алванасиейро, тогава се съмнявам, че плюнките, фасовете и хартишките по улицата ще му се виждат най-важни за измерването на търпеливостта на българина.

Когато с теб се изгаври и лелката в общината, на която, както и на гореспоменатите лекари, ти плащаш заплата, тогава вече търпението не само на българина, но и на германеца, шведа, французина, сърбина и естонеца би било поставено на значително изпитание!!!

По надолу ме удиви следната констатация, която отдавам на неинформираност или по-просто казано на невежество от страна на уважаемия Алванасиейро:

И в двата случая правилото се спуска отгоре надолу, не пасва на местната култура, и се прилага силово, чрез стрес. Точно обратното е в Европа. Там не закон е забранил да хората да си изливат легените през прозорците, както са правили през Средновековието, а самата им култура е еволюирала и е изменила правилата. Там хората не хвърлят боклуци на тротоара, не защото има глоби, а защото имат съзнанието, т.е имат съответната култура.

Това са абсолютни глупости, разбира се.

Започвам да се съмнявам, че потребителят Алванасиейро е напускал някога България. В противен случай човекът просто се бъзика с нас.

В Западна Европа изхвърлянето на помията през прозореца е забранено със закони и то не толкова отдавна. Повечето от тези закони са приети през 18 век и са свързани с постепенното разрастване на градовете.

Неотдавна четох подробна биография на Гьоте на немски език. В един период от живота си известният германски поет е бил пръв министър (нещо като министър-председател) на държавицата Саксония със столица Дрезден.

Та една вечер романтично настоеният Гьоте се прибирал след любовно рандеву у дома си по тесните улици на тогавашния Дрезден (тананикайки си вероятно стихове за любовта), когато върху му ненадейно се излял един огромен лeген помия, поел съдържимото на няколко нощни гърнета!!! :biggrin:

На другия ден първата работа на Гьоте била да свика заседание на правителството, което предложило на местното кралче да приеме декрет забраняващ изхвърлянето на помия и други зловонии на градските улици. Минали, разбира се, много години и много глоби преди местните "културни" германци да се научат да спазват новия закон.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Авторът на темата малко екстраполира аргументацията си. Именно 500 г. принадлежност към османската държава били доказателство, че сме нетърпеливи?

Социализмът никого не е научил на железен ред - научи хората как да избягват елементарни задължения, да шикалкавят и да кръшкат. Научи ги да се дтържат в големите блокове като окупатори към всичко, което е отвън вратата им.

Ако той ги научи на нещо - то е, да задълбочи традиционното българско биволско търпение още повече. И днес е така - крилатата фраза "да правят каквото искат" се носи между два акорда на Лепа Брена и свежия аромат на салатката.

Не могат да се споделят изводите на alvassareiro, по никакъв начин.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Авторът на темата малко екстраполира аргументацията си. Именно 500 г. принадлежност към османската държава били доказателство, че сме нетърпеливи?

Социализмът никого не е научил на железен ред - научи хората как да избягват елементарни задължения, да шикалкавят и да кръшкат. Научи ги да се дтържат в големите блокове като окупатори към всичко, което е отвън вратата им.

Ако той ги научи на нещо - то е, да задълбочи традиционното българско биволско търпение още повече. И днес е така - крилатата фраза "да правят каквото искат" се носи между два акорда на Лепа Брена и свежия аромат на салатката.

Не могат да се споделят изводите на alvassareiro, по никакъв начин.

Споделям изводите на автора по всякакъв начин.

Обаче нямам намерение да давам подробна аргументация, т.к. ще затъна в демагогично-полемични спорове.

Жизненият ми опит ясно показва как един китаец или пък германец са способни да работят 30г. за да постигнат нещо, докато един българин - не. Дори и да го прави той ще мрънка ежедневно и ще обяснява колко е нещастен и как има някой, който е по-добре от него и колко е несправедлив живота, че той трябва да гърби и ако имало друг начин (вътрешно българинът винаги се опитва да убеди себе си и околните, че друг начин няма) не би го правил.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да, тази корекцияможе да се сподели. Жизненият ни опит показва, че българинът е търпелив до степен на пълна безкритичност само и единствено по отношение на институциите и на чуждите негативни прояви.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Да, тази корекцияможе да се сподели. Жизненият ни опит показва, че българинът е търпелив до степен на пълна безкритичност само и единствено по отношение на институциите и на чуждите негативни прояви.

Те не са важна част от неговия живот той ги възприема като негативен фон.

Животът на българина е неговото семейство, колеги, приятели, дом (селото на времето) и там той е изключително нетърпелив.

Важните неща като демокрацията и гражданското общество него не го вълнуват, като изключим, че ги псува, иска да работят бързо и качествено, но без негово участие.

Или грубо казано българинът си е останал един нервен и дребнав селтак, какъвто винаги си е бил, неподготвен за глобализацията, демокрацията, ЕС, гражданското общество и 21 век. И точно за това пише авторът на темата.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Само че, той пропуска следващия момент от развитието на българското общество - промяната. Куцайки и скърцайки тя се случва и последните избори например са доста интересен знак в това отношение. Апатията намалява.

ПП

Що за дума - "селтак"? Неологизъм в българската интелигентска фразеология?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Само че, той пропуска следващия момент от развитието на българското общество - промяната. Куцайки и скърцайки тя се случва и последните избори например са доста интересен знак в това отношение. Апатията намалява.

ПП

Що за дума - "селтак"? Неологизъм в българската интелигентска фразеология?

Точно проведените до момента избори и резултатите от тях са ключови за разбирането на това, което пиша.

Няма управляващи, карали втори последователен мандат.

Симеончо дойде на власт, защото хората му повярваха за "800те дни". Това беше най-ключовото нещо в неговата кампания. Хората искаха бързи резултати от магьосник, а не да бачкат яко като немеца и китаеца.

Същите тези хора гласуваха за Виденов и компания, точно когато трябваше да се извърши промяната (точно тогава втори мандат с мнозинство беше най-важен) и точно, защото не искаха да се извърши, защото нямаха търпение, сили и не искаха да положат нужните усилия и повярваха на лозунгите на БСП, които им предлагаха лесния път.

Най-вероятно и със сегешаното правителство ще се случи същото и най-накрая ще се каже нещо за оправдание, с което съм съгласен - "материалът е лош".

Ако не ти харесва думата "селтак" използвай Бай Ганьо или Хитър Петър. Хитрец Андрешко също става. На мен лично най ми харесва дефиницията "тарикат, който все ходи прецакан".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Или грубо казано българинът си е останал един нервен и дребнав селтак, какъвто винаги си е бил, неподготвен за глобализацията, демокрацията, ЕС, гражданското общество и 21 век. И точно за това пише авторът на темата.

Това, че е неподготвен(аз го разбирам-не иска да бъде подготвен) за тези "благинки" показва по-скоро здрав разум и вродена мъдрост, а не дребнавост.

Повечето българи искаме ред, които да ни позволява да пушим навсякъде, да хвърляме боклуци по стълбищата и през прозорците, да има бездомни кучета по улиците, да си купуваме неверни документи, да преписваме и да си подсказваме по време на изпит и да пътуваме гратис в градския трапспорт.

Това го искат всички цигани и много малка част от българите. Казвам го от лични впечатления, а не от мерак да се заяждам.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това, че е неподготвен(аз го разбирам-не иска да бъде подготвен) за тези "благинки" показва по-скоро здрав разум и вродена мъдрост, а не дребнавост.

Ами изобщо не съм съгласен. Показва много особен и ретрограден тип мислене. Ако трябва да го характеризирам ще използвам следния пример - повечето ми познати, които си купиха плазми и LCDта не са си проверили и подменили електрическата инсталация вкъщи. Повечето ми познати нито са си застраховали имотите, нито имат рискови застраховки. Това показва не вродена мъдрост, а това, че българинът предпочита да прави същото, което са правили дедите му - да чука на дърво и да се кръсти. Българинът се интересува да има красивата играчка днес, защото и съседът си е купил такава. Електрическата инсталация и застраховките обаче не се виждат за разлика от колите, плазмите и телефоните. Достатъчно е да се види какъв процент от покривите в БГ текат и колко вода се губи по водопроводите за да стане ясно какво е отношението на българина към всички наистина сериозни неща, които изискват усилие и постоянство. Същото важи и за състоянието на пътищата и много други неща.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да.., Невски, да ти се не надява човек. Какъв късмет имаш да не си българин? Или си?

Екстраполирането на негативни страни и преувеличението им е добър, стар и изпитан трик. Само че обективността отива на кино.

Същите тези "качества" могат да говорят, и по-скоро говорят за биволско търпение, сродно с това на китайците, към безобразията на институциите, затваряне в себе си, асоциалност в известна степен. В известна само обаче, тук трябва да се борави с понятията внимателно.

Всъщност, ето тук в тази статия последното изречение е обобщило доста. http://www.segabg.com/online/new/articlene...&id=0001101

''И може би тази носталгия по справедливия войвода е единственото мъдро нещо за народ, чийто скепсис към върховната власт на закона е бетониран от столетия ориенталски опит. '

и от десетилетия комунистически, бих добавил.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Да.., Невски, да ти се не надява човек. Какъв късмет имаш да не си българин? Или си?

Екстраполирането на негативни страни и преувеличението им е добър, стар и изпитан трик. Само че обективността отива на кино.

Същите тези "качества" могат да говорят, и по-скоро говорят за биволско търпение, сродно с това на китайците, към безобразията на институциите, затваряне в себе си, асоциалност в известна степен. В известна само обаче, тук трябва да се борави с понятията внимателно.

Всъщност, ето тук в тази статия последното изречение е обобщило доста. http://www.segabg.com/online/new/articlene...&id=0001101

''И може би тази носталгия по справедливия войвода е единственото мъдро нещо за народ, чийто скепсис към върховната власт на закона е бетониран от столетия ориенталски опит. '

и от десетилетия комунистически, бих добавил.

Драги КГ125,

Не случайно се съсредоточих върху личните вещи и имущество на българина за да не намесваме така любимата ти политика и управляващи.

Най-голямата част от нетното финаносово богатство на българина е в недвижимите имоти, които са преобладаващо незастраховани. Това няма как да бъде показател за каквото и да било друго освен ретроградност и неправилна оценка на риска. Да не навлизаме в подробности и как са строени повечето от тези имоти. Колкото и да извърташ нещата, да използваш термини като "екстраполиране на негативни страни" това е факт и толкоз. Знам, че сега за пореден път ще ми напишеш как идвала промяната. Да ама тя идва насила, а не по желание. Просто банките принуждават клинетите си да застраховат ипотекираните имоти. А дали съм прав или не си личи веднага като пуснеш новините след порой (какъвто има през няколко дни в Западна Англия), след градушка или след наводнение. Хора, които имат пари за цигари и ракия обясняват как държавата трябвало да им помогне, демек това трябва да стане с моите данъци. Фактът, че българинът е нетърпелив и не желае да се лиши от цигарките, ракийката, салатката, плазмата, телефончето и т.н. в името на по-важни, устойчиви и продължителни неща, показва всичко друго, но не и търпеливост.

Сега за политиката. Горе имах един постинг, на който ти не благоволи да отговориш. Сега лекинка ще го продължа. Избирането на Б.Б. е част от същия феномен. Същият този народ, който не може или не желае да сложи ред дори и в собствената си къща, вход, двор и село иска един пожарникар-магьосник (преди имахме цар-магьосник, хах) да въдвори бързо ред и справедливост. Надеждата крепи човека. Айде да видим крайния резултат.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ако съдя по себе си и повечето хора които познавам, ние българите сме търпеливи за лошото и ужасно нетърпеливи за хубавото. Хубавите работи стават бавно и изискват време, труд и постоянство(и акъл, но това го имаме в излишък, нали? :biggrin: ). Да чакаме и да постоянстваме за нещо смислено не ни бива много, но да търпим мутри, простаци, мърлячи и мързеливци да ни мачкат- може! Има изключения, но като цяло мисля съм прав, за съжаление....

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Ако съдя по себе си и повечето хора които познавам, ние българите сме търпеливи за лошото и ужасно нетърпеливи за хубавото. Хубавите работи стават бавно и изискват време, труд и постоянство(и акъл, но това го имаме в излишък, нали? :biggrin: ). Да чакаме и да постоянстваме за нещо смислено не ни бива много, но да търпим мутри, простаци, мърлячи и мързеливци да ни мачкат- може! Има изключения, но като цяло мисля съм прав, за съжаление....

Това не е търпение или търпеливост. Те са добродетели. Това, което ти си описал, е проявление на съвсем друг феномен - мутрите, некадърната власт и продажните политици се възприемат като един абсолютно нормален и неизбежен фон, въпреки негативната му окраска. Нещо като ходенето до кенефа - може да не ти харесва, да понамирисва малко, ама си се случва и си приел, че нищо не можеш да направиш по въпроса, това е естествения ред на нещата. По същия начин стоят нещата и с мутрите и политиците - мъдри заключения как "всички са маскари" на маса и ракийка с приятели и гробно мълчание и никаква реакция при поредната злоупотреба на шефа ти. Толкова пъти съм го наблюдавал този феномен и толкова много хора са ме съветвали да си трая в откровено престъпни ситуации (аргументите са с поговорки от типа "да не с.рем на метеното", "да не оцапаме гащите" и т.н., какъв народ може да има такива поговорки?), че най-накрая реших, че явно всеки един народ си заслужава участта.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

От бившия Соцлагер българите изглежда бяхме най – търпеливи. През всичките години на режима търпяхме. Нямахме Берлинското възстание от 1953 г., Унгарската революция от 1956 г., Пражката пролет от 1968 г. Нямахме лидери, които да поведат недоволството, нямахме хора като Александър Дубчек, Имре Наги. Чак когато събитията станаха необратими се събудихме от нашата „търпелива кома”. Това беше търпение, а може би още по зле – резигнация, тъпо примирение с реалността, липса на стимул за съпротива.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
От бившия Соцлагер българите изглежда бяхме най – търпеливи. През всичките години на режима търпяхме. Нямахме Берлинското възстание от 1953 г., Унгарската революция от 1956 г., Пражката пролет от 1968 г. Нямахме лидери, които да поведат недоволството, нямахме хора като Александър Дубчек, Имре Наги. Чак когато събитията станаха необратими се събудихме от нашата „търпелива кома”. Това беше търпение, а може би още по зле – резигнация, тъпо примирение с реалността, липса на стимул за съпротива.

Нито това е търпение, нито липсата на лидери е виновна. Лидерите се появяват когато има кой да поведат.

Истината се крие в едно изказване на мой близък роднина, който казваше "Аз комунизма го бях научил, купих си апартамент, купих си кола, имах сигурна работа, бях си намерил начин да чукам парички частно, ходех по 1месец на море и 1 месец на ски, имах винаги някой лев за кръчма или ресторантче. Най-много ме дразнеше ергенския данък". На въпросният мой роднина цялото му семейство е репресирано от комунистите, мразеше ги до дъното на душата си и отдавна работи само частно на свободна практика. Това обаче не му пречи да е точен, ясен, искрен и откровен по темата, въпреки, че по никакъв начин не подкрепя режима. Това, което той ми е споделял, обаче е било реалност не само за него, а за още много хора, на които преходът разруши мечтите и надеждите, защото очакваха как щрак и като ги няма комунягите ще карат и те мерцедеси и ще живеят в къщички като от американските филмчета, които толкова години са гледали в захлас. Същите тези хора нямаха търпението да се стегнат и да бачкат яко и дисциплинирано за да изправят страната на крака в новите условия, както например направиха чехите. Същите тези хора гласуваха за Виденов и компания като им писна от демокрация и промени.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Забравяте поговорки от рода на "Преклонена главица остра сабя я не сече" и "Да си бе мирно седяло не би чудо видяло". По време на турското робство българинът е изправен лице в лице с една жестока и чужда репресивна машина, и няма на кого да разчита. Това е нещо като лична война "Аз срещу системата". И в тази война обикновения човек може да загуби всичко, ако е много устат. Всички сме чували израза "По добре си мълчи че може да стане по лошо". Същия този човек когато получи власт започва по същия начин да мачка и гази. Студента по медицина който е бил изнудван най нагло да плати за операцията на баба си когато стане доктор започва по същия гаден и надменен начин да мачка и изнудва всеки който може.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Забравяте поговорки от рода на "Преклонена главица остра сабя я не сече" и "Да си бе мирно седяло не би чудо видяло". По време на турското робство българинът е изправен лице в лице с една жестока и чужда репресивна машина, и няма на кого да разчита. Това е нещо като лична война "Аз срещу системата". И в тази война обикновения човек може да загуби всичко, ако е много устат. Всички сме чували израза "По добре си мълчи че може да стане по лошо". Същия този човек когато получи власт започва по същия начин да мачка и гази. Студента по медицина който е бил изнудван най нагло да плати за операцията на баба си когато стане доктор започва по същия гаден и надменен начин да мачка и изнудва всеки който може.

Османското време и соца приключиха.

Стига оправдания и казармени принцип в стил "мен ме гърчиха, сега аз съм старо куче и ще си го върна на вас". Това само доказва колко изостанало мислене има българина, да трае докато го бият и после при върва възможност да бие той.

Всички тези неща трябваше да бъдат изкоренени, бавно и последователно с необходимата доза търпение и внимание. Много пъти съм казвал, поляците са много, ама много по-пострадали от българите в предходните няколко века, ама нямаха мутри при прехода.

Време е оправданията да приключат и да се премине към истинска промяна. Това обаче не се случва. И отговорът на въпроса е прост и елемнтарен - защото хората така са си свиканли и не искат промяна.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Това не са оправдания, това е живия живот. Българинът е търпелив вол, но когато има възможност го връща тъпкано на всички. Комунизма доведе до запазване и изостряне на този манталитет "аз това ще го преживея, ама само да ми падните в ръчичките, мамицата ви ще разкатая". В него се люшкат безсилие, отчаяние че от него нищо не зависи, злоба и желание за мъст. Това може да се преодолее само с едно демократично дясно управление, което да европеизира България но не отгоре надолу, а отдолу нагоре започвайки не с налагането на безумни закони които никой и не мисли да спазва, а с бавна и постепенна промяна в манталитета към положителните страни от българския характер.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

България е толкова лява държава, че не виждам как ще стане това мечтано дясно управление. Но никой не ви пречи да се надявате.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Това може да се преодолее само с едно демократично дясно управление, което да европеизира България но не отгоре надолу, а отдолу нагоре започвайки не с налагането на безумни закони които никой и не мисли да спазва, а с бавна и постепенна промяна в манталитета към положителните страни от българския характер.

Има една твърде съществена разлика между българското общество и европейското(не казвам, че не сме европейци) и тази разлика е именно в основата, в народа. При европейците основната клетка на обществото е семейството(както ни го набиваха в главите и по време на социализъма), докато при нас, българите, от памти века основата е Родът. Именно родовият принцип на устройство на обществото гарантира избирането отдолу нагоре на най-подходящия правителствен екип, освен това гарантира и контрол върху същия. Ще речете-ехеее, ма това е било преди 2 000год., сега е друго. Не, не е друго и никога не е било друго. Въпреки всички таралясници, които са били начело на държавата ни(разбира се избрани не от народа) обикновеният българин през цялата си история се е уповавал единствено и само на своя род, особено тогава, когато управляващите явно и нагло са вървяли против интересите му. Затова и оцеляваме, защото зад всеки един истински българин стои родът му.

Не приемам и термините "ляво" и "дясно", за мен са лишени от смисъл. Управлението на една държава може да бъде или добро, или лошо.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...