Отиди на
Форум "Наука"

"Велик Аллах, и Мухаммед пророк его" от шлема на Иван Грозни


Recommended Posts

  • Потребители

Без никакъв проблем тия дни Генералния консул на Иран в Русия Саейд Мейгуни при посещение в музея разчете надписът на арабски език от шлема на Иван Грозни - "Аллах Мухаммед", което е съкратена версия на известната фраза ""Велик Аллах, и Мухаммед пророк его".

Няма да обръщам внимание на това, защо историческата наука така и не е могла да "разчете" този надпис или да го "види" въобще.

Въпросът е как защо този надпис е там? Защо е с по-големи букви от надписа на "славянски" език с формата на руския?

Ясно е, че Московското княжество и към времето на Иван Грозни е един от най-могъщите улуси от разпадналата се Златна орда. Ясно е, че даже в този период продължава един вид дуалистичното верско /християнство и мюсюлманство/ начало на Великото княжество. Ясно е, че по формата си шлема е "татарски" и "арабски".

Може ли това да е шлем на последния владетел на Казанското царствои да е военен трофей за Иван Грозни? Според мен не е възможно, защото под надписа на арабски, има надпис на "славянски" /с формата на руски/ език - "Шелом Князя Ивана Васильевича, Великого Князя сына Василия Ивановича, господаря Всея Руси самодержца". Що годе закноно право за носене на царски титул се получава от Иван Грозни след превземането на Казанското царство. Несъмнено, ако този шлем бе военен трофей попаднал при Иван Грозни след покоряването на Казан /1552 г./, при поставянето на "славянския4 надпис Иван би се изтъкнал с титлата "Цар" /"превзел царство"/, а не просто "Княз".

Някакви други мнения?

Източници:

http://news.ntv.ru/154351/video/ - видео

Шлем:

57aa59126ebbt.jpg

0f4b5003d438t.jpg

d21a984c7273t.jpg

Този детайл от шлема да не е волската глава - герба на булгарския цар Тоахтамыш?:

542dd23ffe97t.jpg

b0bb9476ff5bt.jpg

И преминал оттам в герба на полските крале /литовските князе/ и васалното им молдовско воеводство:

9d03b0663753t.jpg

51db00be0cdat.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Хммм, Иванко, много интересен въпрос! :)

Видно е, че шлемът е с арабски или източни мотиви. Съчетано с ислямския надпис явно е принадлежал на някой виден мюсюлмански (бил той волжско-български, бил той някой друг) човек.

От друга страна, има надпис на руски, който казва - Шалом на княза Иван и пр. ....

Тази дума - (ако я нямва в староруския като поздрав) сочи поздрав от лице което не знае добре руски.

Думата, ако не греша, е изписана неправилно - шЕлом - т.е. на руски е писал човек, който не знае добре руски, затова и слага поздрава - може би арабското саллям, може еврейското шалом - на оригиналния език, неправилно написан на руски.

Следователно според мен това е мюсюлмански шлем, подарък на Иван Грозни още от времето, преди да бъде цар, от някой ,мюсюлманин или евреин.

Евреинът няма да подарява мюсюлмаснки вещи, но не е невъзможно да е трофей, т.е. подаръкът да е просто акт на внимание, а не наситен с някаква особена символика.

Защо преди да бъде цар - защото е наречен княз и защото по-нататък в надписа се обяснява - .. синът на Василий Иванович, господарят на цяла Русия, самодържеца".

Т.е самодържеца може да е баща му, което се връзва с титуловането "княз".

Тъй че - моята версия е - това е подарък. Руският надпис е поставен по-късно от арабския.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Само да кажа, че "Шелом" е вероятно в смисъл "Шлем" - "Шлем Князя Ивана Василиевича"... В началото и аз помислих, че е "салям" от "салям алейкум" - приветствено обръщение на арабски. Обаче си е "шелом"-"шлем".

Директорът на музея /вж. видео файла/ твърди, че шлемът е произведен в Москва и показва "високия образец на руското оръжейно майсторство". Обяснява наличието на арабския надпис "Велик Аллах, и Мухаммед пророк его" с това, че такива арабски надписи са били ... модерни за епохата :eek: "Модерна за епохата" - къде?

Съгласен съм, дотолкова доколкото след 1316 г. мюсюлманската религия става официална държавна в Златната орда. Московското княжество е част - улус от ордата, съответно е резонно да е налице такава мода там.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ами ако шелом = шлем, тогава пък е трофей. Но да е направен от руски майстори!? Та тогава той би имал руски и християнски мотиви, а това са мюсюлмански, на неверници. Християнин да си направи такова нещо...

В този случай пък е трофей или пак подарък, но без надпис. Просто надписът не е посвещение, ами за притежание само. Може на млади години да го е харесал и да го е придобил някак.

Но защо "шелом" да е "шлем"? Това са две грешки в една и съща дума....

От друга страна - ако допуснем, че някой мюсюлманин му го подарява и нарежда да му го надпишат - и руския писач не знае как точно да напише "салям" - звучи логично.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Този детайл от шлема да не е волската глава - герба на булгарския цар Тоахтамыш?:

Надали. Украсата е типичното ислямско изкуство, на което каноните забраняват да изобразява хора и животни за това майсторите експериментират в сферата на растителните декоративни елементи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Самият факт, че личния герб на Тохтамыш е с изобрежание на тотемно живот - бик показва, че това не е точно типично ислямско канонично изкуство. Той ползва този герб при раздаване на ярлыци. Това е изкуство, но не строго канонично. Да приемем, че е отклонение, нали? Значи Тохтамыш, може да се приеме, е не "само или точно" мюсюлмански владетел.

Полутатарина /чингизид по майка/ Иван Грозни също се вижда, че не е "точно или само" православен владетел. Личния му шлем, влючая с който вероятно е превземал Казан в 1552 г. е с молитвен надпис на арабски в прослава на Аллах, но отдолу със "славянски/ руски" надпис за името и титлата си "Княз". Определено, макар и с такъв надпис на шлема, е бил обкръжен от християнски хоругви и символи на свитата си. Това е отклонение, нали? Значи Иван Грозни, може да се приеме, е не "само или точно" християнски владетел.

КГ125, не е сериозно това с разчитането ти на "грешки" в текста. Нямаш нужните знания от староруската редакция на езика, за да "разчиташ". С увереност е "Шелом /старо/ - Шлем /ново/" и няма начин величайшата глава гордо да развява сгрешен надпис върху шлема си. Даже да приемем такъв куриоз за реалистичен, не е нормално самият княз или приближен да не "светнат" за това и да го поправят...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

С това че Тохтамъш не е "изцяло мюсюлмански владетел" съм съгласен, еволюцията на тотемите в гербове явно е оцеляла и сред каноните на навлезлия в последствие ислям. Но това което виждам на шлема е просто абстрактен декоративен елемент и нищо повече - повтаря се доста пъти в обща композиция и е част от по-сложна декорация, не е сам по себе си център дори и отделно звено - казвам го от гледна точка на самото изкуство взимайки впредвид и каноните разбира се. Формата на шлема също е далеч от типичните за Източна Европа през Средновековието, по-вероятно да е трофеен отколкото произведен специално за Грозни от руски ковачи.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Аз ползва превода, който си дал. Ако е написано нещо друго, а не това, което е преведено, разбира се, са възможни и други варианти.

Няма никакъв проблем руския княз или цар да носи нещо със сгрешен надпис на дума от чуждия език.

Защо "шелом" да е = на "шлем"? А не на "салям"/"шалом"?

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Подаръкът на този шлем (/че е подарък си личи от посветителния надпис,прави се и днес/само за Калоян е известно,че си е надписвал вещите/) и титулуването на него с княз се доказва и потвърждава от следното.След превземането на Казан той започва да се титулува цар.След като Иван Грозни се провъзгласява за цар ,полският крал го запитва да обясни значението на тази нова титла.Иван отвръща,че който е коронясан с една шапка наричана от руснаците "мономаха" по традиция се нарича цар,защото е подарък от Цар,и който я носи е цар.Руснаците обясняват наличието и у Русия с една легенда,че тази шапка била подарък от византийският император Константин IX Мономах на Владимир Мономах основателя и владетеля на град Владимир.Това се опровергава от факта,че към датата на смърта на Константин IX Мономах ,Владимир Мономах е на две години и не е суверенен владетел.

Също тази шапка мономаха,се счита за един от символите на руските благородници.В тази връзка са интересни изображения от хрониката на Скилица-Мадрид.Прави впечатление червената шапка с която са изобразени българските благородници и на българските царе .Със същата червена шапка е изобразен и Симеон Велики в две миниатюри ,от миниатюрата на обяд с Константин и при преговорите с при преговорите с Фатлум,където тази червена шапка -корона на Симеон е избродирана с бисери и камъни .

Считам ,че има връзка между "изчезването" на българската аристокрация след падането ни под турско и появяването на тези червени шапки считани за един от симвоите на руските благородници.

Има някои цитираните изображения от хрониката на Скилица-Мадрид в тема от Българско Средновековие "Коронясването"(провъзгласяването за император) в средновековието( и преди това), и коронясване и у българите

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Шлемът да е изработен в Москва? Това са глупости. Руският (славянският) надпис е вторичен, това е ясно. Той въобще не се връзва със стила на изработката, докато арабският напълно съвпада.

Не е изключено шлемът да е трофей отпреди 1547г. - Иван Грозни достатъчно дълго е воювал с Казан, преди да завземе града в 1558г.

Колкото до "шелом" - :post-20645-1121105496:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тия руснаци са си помислили арабските букви за някаква декорация! :biggrin:

А шлема си е български и са го взели когато побеждават волжките българи!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Когато е паднал Казан, Иван Грозни е вече цар, а ня "княз, син на"..

И аз на това обърнах внимание. Няколко години преди това Иван Грозни е бил "коронясан" за цар, разбира се за да му придобие що годе някаква законност титлата, му се е наложило през 1552 г. да превземе царския град Казан и по този начин да приеме титлата "цар" от волжките българи или "цар на българите". Независимо от това, даже надписът да е отпреди 1552, но задължително след 1547 /"коронясването" на Иван Грозни"/, собственикът на шлема несъмнено нямаше да пропусне да напише "шелом царя...", а не "шелом князя...".

Няма да е чудно, ако шлемът наистина е военен трофей от волжки български владетел отпреди 1547 г. /"възцаряването" на Иван Грозни/ и затова Иван Грозни да е посочен за "княз". Това би обяснило нещата около този наистина красив шлем - образец на военното мюсюлманско средноазиатско изкуство. И тъй като може би се явявал личен военен царски атрибут на волжки владетел, просто е било въпрос на чест и на задоволяване на амбициите да се ползва от княза Иван Грозни.

Но при всички случаи е уникално да си престави човек, как Иван Грозни в 1552 г. отива да узаконява титлата си, да превзема царския град Казан, начело на руско-татарска войска /повече татари имало отвън, отколкото вътре в крепостта/ и с позлатен величествен шлем с надпис "Велик Аллах, и Мухаммед пророк его" и отдолу втори надпис с пояснение за личността. Може би за да не сбъркат последователите историци за коя точно личност става въпрос.

Иван Грозни разорява и Новгород - една доста демократичен за времето си и богат търговски град-република. Контрагент на германските търговски градове. "Източната Ханза" и северна врата към Азия.

"зима 1569—1570 — войско опричников, лично возглавлявшееся Иваном Грозным, выступило в поход на Новгород, поводом к которому послужил донос и подозрения в измене. Были разграблены все города по дороге от Москвы до Новгорода, по пути Малюта Скуратов лично задушил в тверском Отроческом монастыре митрополита Филиппа. Число жертв в Новгороде было по разным источникам современников от 27 тысяч человек до 700 тысяч человек[18]. В Новгороде разгром длился 6 недель, людей тысячами пытали и топили в Волхове[19]. Город был разграблен. Имущество церквей, монастырей и купцов было конфисковано.[20][21]"

Новгородския летописец свидетелства "пришли татаре, разориша землю русскую, множество убили, других увели..." /приблизителен цитат/. Не се учудвам, ако Иван Грозни е бил с този си личен шлем, защо е описан неговия погром над

над Русь Новгородская, като такъв извършен от "бусурмани татаре". От тогава Северната Ханза Новгород никога не възвръща старото си състояние. Прегазена е безвъзвратно. И после в конспекта за кандидат - студенти тема: "Татарское иго над Русия. Погром на Новгород от татарите по източниците на руски летописи." :tooth:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Иванко ти ме шашна бе човек.И аз от доста време мисля по тия неща за Братушките ,питах по др.форуми.Знаеш ли кво ми отговарят хората.Всичко което се открие около Казан и др. места автоматично е обявявано за татарско ,всичко повтарям Няма и думичка за Българи .Иван Грозния Българоубиец .

След като изклал всичко живо в Казанското ханство си измил ръцете че тия бели Татари ,и така я караме от тогава до днес.Самоче кой са бели татарите маи скоро ще си излезне.Всъщност Волшките Българи си ги знаят :biggrin:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Няма нищо странно в съжителството на инвокации за Аллах и Мохамед с кирилски надпис.

Бащата и дядото на Иван Грозни все още секат монети със смесени арабски и руски надписи.

post-5121-1245173808_thumb.jpg

"Шелом" е старата руска форма на думата, видна и в глагола "ошеломлять". "Шлем" в съвременния руски идва от църковнославянски, т.е. старобългарски.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Надписи по монети на Иван ІІІ и Василий ІІІ /баща на Иван Грозни/:

..."Чеканили монеты с надписями по-арабски и Иван III, и Василий III(отец Ивана Грозного), где ясно было написано: La ilaha illa Allahu va Mahammaddun rassulu lahi.

Так же на государственной печати Василия III есть надписи на арабском, а на монетах его периода написано: La ilaha illa Allahu va Mahammaddun rassulu lahi.

На монетах Ивана III в период якобы уже "свободы" от "ига" надпись "Ибан" и "Москов ахчасы будыр" (Москов-это ее монета), иногда попадается изображение Борака - священного коня Мухаммеда."

http://vector-images.com/image.php?epsid=1550&lang=rus - двуглавый орел на монетах хана Джанибека (XIV в.), откъдето логично този герб преминава при московските князе по правоприемство.

Link to comment
Share on other sites

La ilaha illa Allahu va Mahammaddun rassulu lahi

Москов ахчасы будыр" (Москов-это ее монета)

Няма друго божество освен Аллах и Мохамед е неговият пророк.

Това е московска монета.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Въпросителните с арабския мюсюлмански надпис по шлема на московския княз Иван Грозни се изясняват отлично, ако се има предвид и това:

"Показательна книга Афанасия Никитина (конец XV века) о «хождении за три моря». Там автор запросто переходит со славяно-финского койне Московии на ордынский язык, разницы в них не видя, а заканчивает свою книгу благодарственной молитвой: «Во имя Аллаха Милостивого и Милосердного и Исуса Духа Божия. Аллах велик…» В подлиннике: «Бисмилля Рахман Рахим. Иса Рух Уалло. Аллах акбар. Аллах керим». В то время общей для Московии и Орды была религия, являвшаяся гибридом ислама и христианства арианского толка (равно почитали Иисуса и Магомета), а разделение веры произошло с 1589 г., когда Москва приняла греческий канон, а Казань приняла чистый ислам".

превод: "Показателна е книгата на Афанасий Никитин /края на ХV век/ за "ходенето на три морета". Там автора без притеснение преминава от славяно-финското койне на Московия към ординския език, не виждащ разлика между тях, а завършва своята книга с благодарствена молитва: "ВО ИМЯ АЛЛАХА МИЛОСТИВОГО И МИЛОСЕРДНОГО И ИСУСА ДУХА БОЖИЯ. АЛЛАХ ВЕЛИК...". В оригинала: "Бисмилля Рахман Рахим. Иса Рух Уалло. Аллах акбар. Аллах керим". В това време обща за Московия и Ордата е била религия, явяваща се хибрид на исляма и християнството от арински тип /по равно почитали Исус и Мохамед/, а разделение на вярата е протичало от 1589 г. нататък, когато Москва приела гръцкия канон, а Казан приел чистия ислям."

източник /препоръчвам за размисъл, особено относно влиянието на старобългарския върху съвременния руски език/:

http://secret-r.net/publish.php?p=55

Още за молитвата след текста на Афанасий Никитин /"Исус - дух от Аллаха" и т.н.!/:

"Записи свои, находясь уже на Руси он заканчивает молитвой, которая укрепляет в мысли о том, что тверской купец Афанасий Никитин все же сменил прежнее вероубеждение. Удивительно, Никитин в последние часы упоминает фразы, которые повторял бы перед смертью праведный мусульманин. Заключительная молитва в «Хожении» Афанасия Никитина состоит из трех частей: 1)общего прославления Бога, 2) искаженного написанием прославления Аллаха по 22—23 аятам 59-й суры Корана и 3) безошибочного по порядку и довольно точного по написанию перечня эпитетов Аллаха, начиная с 4-го по 31-е его «имя».

Вот она (приведена в соответствие с Троицким изводом):

«Олло перводигырь! Милостью же божиею проеидох (прошел) же три моря. Дигырь худо доно, олло перводигирь доно. Амин! Смилна рахмамъ рагымъ. Олло акберь, акши худо, иллелло акши ходо. Иса - рухолло, аликсолом. Олло акберъ. Ла илягиля илл Олло. Олло перводигерь. Ахамду лилло, шукуръ худо афатад. Бисмилнаги рахмам ррагым. Хуво мугу ллязи, ля иляга ильля гуя алимул гяиби ва шагадати. Хуа рахману рагыму, хуво могу лязи. Ля иляга ильля гуа. Альмелику, алькудосу, асалому, альмумину, альмугамину, альазазу, альчебару, альмутаанъбиру, альхалику, альбариюу, альмусавирю, алькафару, алькахару, альвахаду, альразаку, альфаиагу, альалиму, алькабиру, альбасуту, альхафизу, альъррафию, альмавифу, альмузилю, альсемию, альвасирю, альакаму, альадьюлю, альятуфу!»

[Во имя Аллаха Милостивого, Милосердного! Аллах велик, Боже благой. Иисус – дух от Аллаха, мир ему. Аллах велик. Нет бога, кроме Аллаха. Господь-промыслитель. Хвала Аллаху, благодарение Богу всепобеждающему. Во имя Аллаха милостивого, милосердного. Он Бог, кроме которого нет Бога, знающий все скрытое и явное. Он Милостивый, милосердный. Он не имеет себе подобных. Нет Бога, кроме Него. Он Властитель, Святость, Мир, Хранитель, Оценивающий добро и зло, Всемогущий, Исцеляющий, Возвеличивающий, Творец, Создатель, Изобразитель, Он Разрешитель от грехов, Каратель, Разрешающий все затруднения, Питающий, Победоносный, Всесведуший, Карающий, Исправляющий, Сохраняющий, Возвышающий, Прощающий, Низвергающий, Всеслышащий, Всевидящий, Правый, Справедливый, Благой].

Еще более удивительно, то, что Никитин называет Иисуса – посланник и дух от Аллаха, что, мягко говоря, не совсем согласуется с христианским учением о троице. Содержащееся в 1-й части молитвы упоминание Иисуса Христа: «Иса рухоало» («Иисус дух Божий») не является отражением каких-то специфических антитринитарных (выступающих против догматического учения церкви о «святой троице») воззрений Афанасия Никитина, как предполагали некоторые авторы (Клибанов А. И. Реформационные движения в России в XIV - первой половине XVI вв. М., 1960, с. 185), а соответствует Корану: «Ведь Мессия, Иса, сын Марйам – только посланник Аллаха и его слово..., и дух его» (Коран. Перевод и комментарии И. Ю. Крачковского. М., 1903. Сура 4. Женщины, стих 169 (171); ср. Сура 2. Корова, стих 81/87; Сура 5. Трапеза, стих 109 (110)). Очевидно, Афанасий Никитин здесь, как и в остальных случаях, просто повторяет текст известной ему мусульманской молитвы.

Мы не можем с абсолютной уверенностью утверждать, что А. Никитин – мусульманин, однако многие его слова дают нам повод обоснованно предполагать это. А истину знает Аллах, ведающий тайное и явное! Мы же только надеемся, что истина осветила сердце незаурядно отважного для России человека. "

http://www.islamcivil.ru/article.php?aid=226 - и част от оригинална страница на текста

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%BE%...%BE%D1%80%D1%8F - оригинални надписи на арабица от Аф. Никитин.

http://old-rus.narod.ru/06-18.html - текста на "Ходене на три морета" /разбира се "цензуриран", т.е. "официален осъвременен научен превод"/

Още за дуалистичната религия /равно почитане на Аллах и Исус/ на Златната орда:

"Иоанн XXII недаром писал в 1318 г., что хан Узбек “не без наития, внушенного ему господом, и отдавая дань [119] уважения Христу Спасителю, предоставил привилегии христианам” 158. Надо полагать, что это было совместное наитие Аллаха и христианского бога-отца, случай редкий, но отнюдь не невозможный, коль скоро дело касалось приумножения ханских барышей."

Йоан ХХІІ писал в 1318 г., че хан Узбек дал привилегии и на християните. В 1316 г. хан Узбек вече е наложил мюсюлманството за официална регилия в Ордата. Налице е съвместно почитане на Аллах и християнския бог - отец.

http://www.vostlit.info/Texts/rus7/Marignolli/framepred.htm

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Eх този Иванко, все намира по нещо интересно да ни шашне във форума :biggrin:

И като изчетох всичко горе, се замислям доколко изобщо между покръстването от княз Владимир и монголското нашествие Русия е била действително християнизирана. Защото не съм чувал за такъв силен синкретизъм между християнство и ислям на Балканите.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
Още за дуалистичната религия /равно почитане на Аллах и Исус/ на Златната орда.

Афанасий Никитин безспорно е от волжските българи, които по това време вече са в доста напреднал стадий на къпчакизация, и езикът му в частност е прабългарски/болгарски, но тюркски по принцип, което си проличава особено добре само от тези толкова къси извадки от пътеписа му, а именно:

1. Редуване Н-М – рахмам от ар. рахман, както в бълг. корем, но огузо-тур. карън.

2. Общотюркска словообразувателна наставка -лъ с местен вариант -ло – керимелло от ар. каримет ”милост, милосърдие”, последната съгласна при което се уподобява на следващата съгласна, явление широко разпространено в тюркските езици.

3. Лабиализация на А в О – Олло-Аллах (ар.), Хюда-Худо(перс.), като последното О като че ли се морфологизира и превръща в звателен падеж.

4. Специфично болгарски думи като ахши ”хубав, добър” – къпч. яхши; бесермен, друга форма басурман – мюсюлман, иариа – годиться, огузо-тур. йара- ”подхожда, отива; служи”, но къпч.-каз. джар- и др.

5. Иса рухоало - Иисус дух Божий – и тук синтактичната връзка е персийски изафет.

Наред с това в местния прабългарски Ислям се наблюдава и определена специфика и различие спрямо ортодоксалния Ислям просто като догматика и фразеология:

1. Олло худо – Аллах-Хюда – второто е перс. хюда - Господ-Бог – не ми е ясно защо се повтаря, подобно при християните.

2. олло ты – втората дума не ми е позната.

3. перводигеръ – тук отчетата преписвачи малко са се попрестарали и предали болг. бир ”един” чрез первый, а дигерь, дигыр, но и тангры, данъиры трябва да са разнодиалектни форми на сегашното чув. Тура, дунболг. Тангра, общотюрк. Тенгри, така че преведен целият израз е Аллах е първото и единствено божество, съответствието на което в арабски е Аллахю уахид.

4. Маметъ дени иариа. - А Мухаммедова вера годится. Вероятно на български: А Мохамедовата вяра много си я бива! (малко с чувство на гордост) - първите две съществителни имена, както във всички тюркски езици са свързани посредством притежателно окончание 3.л. ед.ч.

6. Маметъ - дени росолял. – Мохамед е пратеник на Вярата., като последните две думи са свързани посредством перийски изафет и където трябва да се търси някаква специфика на местния Ислям, породена от персийския Ислям, докато в арабски е ресул-ул-аллах – пратеник на Аллах и синтактичната връзка е арабски изафет.

7. Еще более удивительно, то, что Никитин называет Иисуса – посланник и дух от Аллаха, что, мягко говоря, не совсем согласуется с христианским учением о троице. – Тук авторът не е прав - Пророк Иса е един от тридесетината пророци в Исляма, поради което предположенията му за смесването на двете религии са неоснователни.

Господи, призри меня и помилуй меня, ибо я Твое есмь создание; не отврати меня от пути истинного и наставь меня, Господи на путь Твой правый, ибо в нужде не был я добродетелен перед Тобой, Господи Боже мой, все дни во зле прожил. Олло перводигеръ, Олло ты, керим Олло, рагим Олло, ахамдулилло!

А раст дени худо доносит – а правую веру Бог ведает.

Горе мне окаянному, с пути истинного сбился и пути не знаю уже по какому пойду.

Господи Боже мой, все дни во зле прожил. Олло перводигеръ, Олло ты, керим Олло, рагим Олло, ахамдулилло!

Допълнително и от тези му думи няма как да не се направи изводът, че Афанасий най-вероятно е покръстен през младежките си години, т.е. когато вече напълно осъзнава както точно прави, поради което той знае много добре основните формули от Корана, които по принцип знае всеки добър мюсюлманин, но в критични моменти, не само когато го притискат да стане мюсюлманин, се моли напълно адекватно-правилно като християнин, което показва, че има вече и немалък ”стаж” в това отношение и все пак самият той не знае коя е Правата Вяра, което обаче си го казва на персийски.

Въпреки всичко той завършва християнската си молитва като мюсюлманин на арабо-персийски, което показва още и това, че дълбоко в душата си и по начало, подсъзнателно той е мюсюлманин и то още от детството си.

Смяната на вярата не прощава на никого, независимо дали го правиш по свое желание или си насилен за това, но не по-различно е положението и когато някой се сили да смени пък предците си!

Впоследствии, Афанасий Никитин начинает испытывать трудности с отправлением христианских ритуалов и праздников. Дело в том, что в мусульманском лунном календаре даты не соответствовали христианским, а все те книги и календари, по которым он бы мог определять даты были утеряны в самом начале путешествия. Так, испытывая острую тягу к исполнению религиозных обрядов, Афанасий Никитин стал поститься в Рамадан вместе с мусульманами «по вере Мухаммеда, посланника Божья, а когда Пасха воскресение Христово не знаю, постился с бесерменами в их пост, с ними и разговелся».

Находясь на чужбине, подвергаясь всевозможным трудностям и лишениям, а также искушениям, Афанасий Никитин постоянно обращается к Богу за помощью и утешением. Но вместо привычных православных молитв в его записях появляются слова: "Олло акберъ, Олло керим, олло рагим!" или "Олло худо, олло акберъ, олло ты, олло керимелло", в которых без труда угадываются обращения к Аллаху на арабском и персидском языках. Эти слова взяты из Летописного и Троицкого изводов, однако, в Сухановском изводе слово "Олло" заменено на слово "Богъ" или "Боже".

Путешествуя по Индостану, Афанасий Никитин, посетил такие цветущие и богатые города как Камбей, Пали, Джуннар, столицу Бахманидов – Бидар, Гулбарга, Каллур, Дабхал и др. В Бидаре Афанасий Никитин встретился с местным вельможей Маликом Хасаном Бахри, носившим титул низам аль-мулька, который, раскрыв веру Никитина, предлагает ему принять Ислам. Примечательно то, что всесильный вельможа, как явствует из текста, не приказывает чужеземцу сменить веру, а скорее ведет с ним дискуссию и убеждает в своей правоте.

Из текста видно, что с Афанасием Никитиным происходит душевный надлом и, видимо, раскаяние, что он выражает словами: "Горе мне окаянному, с пути истинного сбился и пути не знаю уже по какому пойду. Господи боже Вседержитель, Творец неба и земли! Не отврати лица от рабища Твоего, ибо в скорби пребываю. Господи, призри меня и помилуй меня, ибо я Твое есмь создание; не отврати меня от пути истинного и наставь меня, Господи на путь Твой правый, ибо в нужде не был я добродетелен перед Тобой, Господи Боже мой, все дни во зле прожил. Олло перводигеръ, Олло ты, керим Олло, рагим Олло, ахамдулилло!". В этих словах также присутствует традиционное мусульманское обращение к Творцу и они могут свидетельствовать о возможном изменении вероубеждений Никитина.

Однако, далее следуют слова: "Уже четыре Пасхи, как я в бессерменской стране, а христианства я не оставил", которые явно противоречат вышесказанному. Возможно эти слова являются позднейшей вставкой переписчиков. А по мнению американской исследовательницы Г. Ленкофф, считавшей, что русский купец стал мусульманином, эти слова являются ничем иным как дезинформацией со стороны Никитина, попыткой скрыть от русских читателей переход в другую веру.

Также, находясь в Бидаре, Афанасий Никитин стал свидетелем выступления мусульманского войска во главе с Махмудом Гаваном на священную войну – джихад, против индуистского виджаянагарского князя.

Ошеломленный видом трехсоттысячного войска, выступившего на войну за веру, Афанасий Никитин пишет: «Такова сила султана бесерменского!» И далее: «Маметъ дени иариа», что переводится как: «А Мухаммедова вера годится», что также указывает на изменившееся отношение Никитина к Исламу. Далее следует фраза на персидском: «А раст дени худо доносит – а правую веру Бог ведает. А правая вера Бога Единого знать, имя Его призывать, на всяком чистом месте в чистоте».

Известно, что Единый Бог – это Аллах, призывать Его имя – это зикр, «на всяком чистом месте в чистоте» - это условие тахарата для намаза, известное всем мусульманам.

Далее в тексте Афанасий Никитин уже прямо называет Мухаммеда посланником Божьим (Маметъ – дени росолял).

Олло перводигырь! Милостью же божиею проеидох (прошел) же три моря. Дигырь худо доно, олло перводигирь доно. Амин! Смилна рахмамъ рагымъ. Олло акберь, акши худо, иллелло акши ходо. Иса - рухолло, аликсолом. Олло акберъ. Ла илягиля илл Олло. Олло перводигерь. Ахамду лилло, шукуръ худо афатад. Бисмилнаги рахмам ррагым. Хуво мугу ллязи, ля иляга ильля гуя алимул гяиби ва шагадати. Хуа рахману рагыму, хуво могу лязи. Ля иляга ильля гуа. Альмелику, алькудосу, асалому, альмумину, альмугамину, альазазу, альчебару, альмутаанъбиру, альхалику, альбариюу, альмусавирю, алькафару, алькахару, альвахаду, альразаку, альфаиагу, альалиму, алькабиру, альбасуту, альхафизу, альъррафию, альмавифу, альмузилю, альсемию, альвасирю, альакаму, альадьюлю, альятуфу!»

Во имя Аллаха Милостивого, Милосердного! Аллах велик, Боже благой. Иисус – дух от Аллаха, мир ему. Аллах велик. Нет бога, кроме Аллаха. Господь-промыслитель.

Мы не можем с абсолютной уверенностью утверждать, что А. Никитин – мусульманин, однако многие его слова дают нам повод обоснованно предполагать это. А истину знает Аллах, ведающий тайное и явное! Мы же только надеемся, что истина осветила сердце незаурядно отважного для России человека.

Зураб Гаджиев - http://www.islamcivil.ru/article.php?aid=226

А ето и тук един доста обемист текст, с най-разнообразна лексика и граматика, на прабългарски/болгарски по-общо и на волжскоболгарски в частност.

Авторът на бележката във Википедия неправилно го определя като тюркски, което е все едно да кажеш, че английският език е индоевропейски и като такива да определиш всички текстове, съставени на него от времето на зараждането му досега, без изобщо да споменаваш и даже и да знаеш наименованието ”английски език”.

Преводът му не е особено точен, но няма да го превеждам, защото има и някои много срамни думи.

Иноязычная лексика в рукописи

В тексте в большом количестве встречаются тюркские, персидские и арабские слова в кириллической записи.[2]. На смеси этих языков написана последняя страница «Хожения» — заключительная молитва Афанасия Никитина. Вероятно, употребляя иноязычную лексику, автор хотел скрыть часть информации (например, деликатного характера). Так, он пишет: «какъпа чектуръ а учюсьдерь: секишь илирсень ики жител; акичаны ила атарсын алты жетел берь; булара достуръ. А куль коравашь учюзь чяр фуна хубъ, беш фуна хубе сиа; капъкара амьчюкь кичи хошь». В переводе с тюркского это означает: «гулящих женщин много, и потому они дешевые: если имеешь с ней тесную связь, дай два жите́ля; хочешь свои деньги на ветер пустить — дай шесть жите́лей. Так в сих местах заведено. А рабыни-наложницы дешевы: 4 фуны — хороша, 5 фун — хороша и черна; черная-пречерная амьчюкь маленькая, хороша» (использованы персидские слова: چهار čār «четыре», خوب xub «хороший»).

Другой пример отражает его уступки обычаям чужой страны в вопросах соблюдения христианских обрядов (также на тюркском): «кетъмышьтыр имень, уручь тутътым», в переводе — «с думой: погибла вера моя, постился я бесерменским постом». Есть даже вставки, совпадающие с молитвами из Корана: «Хуво могу лези, ляляса ильля гу яалимуль гяпби ва шагадити. Хуя рахману рагиму» (هو اللّه الّذي لا إله إﻻ هو عالم الغيب و الشّهادة هو الرّحمن الرّحيم) — "Он — Аллах, нет божества, кроме Него, знающий скрытое и созерцаемое. Он — милостивый, милосердный! » (Коран 59:22, перевод И.Ю. Крачковского) [3].

Несмотря ни на что, автор продолжает болеть душой за свою далёкую родину. Он пишет на тюркском слова, сомнительные с точки зрения официальной власти: «еръ тангрыд сакласын; олло сакла, худо сакла! Бу даниада муну кибить ерь ектуръ: нечикь Урус ери бегляри акой тугиль; Урусь ерь абоданъ болсынъ; растъ кам даретъ. Олло, худо, богъ, данъиры», что означает: Бог да сохранит! Боже, сохрани её! Господи, храни её! На этом свете нет страны, подобной ей. Но почему князья земли Русской не живут друг с другом как братья! Да устроится Русская земля, а то мало в ней справедливости! Боже, Боже, Боже, Боже (обращение к Богу на четырёх разных языках)! [4]

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребители

Шлема на Иван Грозни с арабицата от корана е само върха на айсберга. Още по темата, въобще за арабските надписи на московските владетели от Александър Невский / http://www.ufagub.org/?p=732 , шлем Александра Невского с арабскими надписями/ до Романови. Включително и за арабските символи и надписи в тиарата на ... московски православен епископ :!!!: . Съдържа се и опис на музейните експонати по темата:

Арабские надписи на старом русском оружии XVI-XVII веков.

В данном разделе цитируются фрагменты работы Е.А.Елисеева.

http://209.85.129.132/search?q=cache:lYOaW...lient=firefox-a

Поэтому собрание сабель Оружейной палаты в рамках традиционной истории выглядит неестественным. Оно требует специальных объяснений. На основе традиционной истории логично предположить, что крестоносец напишет на щите девиз на латыни, мусульманин - суру из Корана, а русский воин воспользуется хотя бы родным языком. Вместо этого мы наблюдаем засилье так называемого «восточного» оружия на Руси с НАДПИСЯМИ РЕЛИГИОЗНОГО СОДЕРЖАНИЯ, ВЫПОЛНЕННЫМИ ПОЧТИ ИСКЛЮЧИТЕЛЬНО НА АРАБСКОМ ЯЗЫКЕ. Как правило, это суры из Корана и обращения к Богу. Причём речь идет не о трофейном оружии. Сабли с арабскими надписями на Руси покупались, подносились в виде дани и ИЗГОТАВЛИВАЛИСЬ В ОРУЖЕЙНОЙ ПАЛАТЕ РУССКИМИ МАСТЕРАМИ [e1], №3, с.305. В работе П.П.Епифанова отмечается, что русские сабли с несколько искривленным клинком были «похожи» на турецкие. «Несмотря на известные различия конструкции - одни имели крестовины лопастями, другие - с шариками, у одних была “елмань” (расширение в нижней части клинка), а у других не было, - в целом сабли были однотипны» [e7], с. 294, [e12], с. 67. По-видимому, в XVII веке русский и турецкий (восточный) образцы ПРОСТО НЕ РАЗЛИЧАЛИСЬ. С другой стороны, они противопоставлялись саблям западных образцов - польского, литовского, немецкого. Аналогичная ситуация возникает и с зерцальными доспехами, и со знаменитыми «шапками иерихонскими» - парадными шлемами русских царей. Половина «шапок иерихонских», являющихся важной частью торжественного воинского наряда русского царя, имеет РЕЛИГИОЗНЫЕ АРАБСКИЕ НАДПИСИ. Поразительно, что ДРУГИЕ ЯЗЫКИ, КРОМЕ АРАБСКОГО, ПРИ ЭТОМ НЕ ИСПОЛЬЗУЮТСЯ. Есть даже пример парадоксального, с точки зрения традиционной истории, соседства казалось бы совершенно чуждых друг другу религиозных символов на «шапках иерихонских» русских царей. Так, например, на «шапке иерихонской» Михаила Фёдоровича Романова, работы мастера Оружейной палаты Никиты Давыдова 1621 года, в клеймах помещена АРАБСКАЯ НАДПИСЬ: «Обрадуй правоверных обещанием помощи Божьей и скорой победы». Эта надпись соседствует с восьмиконечными православными крестами на самом шлеме и с образом архангела Михаила на стрелке шлема [e1], №4411, с.20

Другой пример. На зерцалах царских доспехов первых Романовых, хранящихся в Московской Оружейной палате, кириллицей по-русски написаны ТОЛЬКО ТИТУЛЫ Михаила Фёдоровича [e1], №4570, и Алексея Михайловича [e1], №4572. РЕЛИГИОЗНЫЕ ЖЕ НАДПИСИ НА ЗЕРЦАЛАХ ВЫПОЛНЕНЫ НА АРАБСКОМ ЯЗЫКЕ [e1], № 4584, 4589, 4616, 4617.

В целом прослеживается следующая, поразительная с точки зрения внушенной нам версии русской истории, картина. Надписи обычно присутствуют на традиционном русском княжеском вооружении - сабле, зерцальном булатном доспехе и шапке иерихонской, - которое входило в «большой наряд» русских царей. При этом КИРИЛЛИЧЕСКИЕ НАДПИСИ СОСТАВЛЯЮТ ЯВНОЕ МЕНЬШИНСТВО и, как правило, обозначают принадлежность владельцу. Таковы, например, надпись на сабле Мстиславского №5374(5921)-20, №5074(5620), надпись на рогатине великого князя Бориса Алексеевича, на булаве Михаила Фёдоровича («Божьей милостью мы великий господарь царь, великий князь всея Руси Самодержец») и т. д. В то же время, НА РУССКОМ ОРУЖИИ МНОГО АРАБСКИХ НАДПИСЕЙ. Причем только арабские надписи, как правило, содержат религиозные формулы на русском оружии. Пожалуй, единственное исключение - это двуязычная «турецкая» сабля XVI века из собрания Московской Оружейной палаты, на которой религиозные надписи выполнены и по-арабски и по-русски. На пяте этой сабли написано по-арабски: «Во имя Бога благого и милосердного!», «О победитель! О заступник!». По обуху той же сабли идет надпись кириллицей также религиозного содержания: “Суди Господи, обидящьия мя. Побори борющьия мя. Прими оружие и щит и возстани в помощь” [e1], сабля №5525 (6073) - 44.

Такое широкое применение арабского языка на старом русском оружии, причем преимущественно для религиозных формул, говорит о том, что арабский язык до XVII века мог быть одним из священных языков Русской Православной церкви. Сохранились и другие свидетельства использования арабского языка в Русской Православной церкви доромановской эпохи. Например, драгоценная митра - головной убор православного епископа, до сих пор хранящаяся в музее Троице-Сергиевой лавры. Ее фотография приведена в альбоме Л.М.Спириной "Сокровища Сергиево-Посадского государственного историко-художественного музея-заповедника. Древнерусское прикладное искусство". – ГИПП "Нижполиграф", Н.Новгород (год издания не указан). На митре спереди, прямо над православным крестом, помещен драгоценный камень с арабской надписью, см. НХ4,гл.13:2. "

Link to comment
Share on other sites

  • 3 years later...
  • Потребители

Само да кажа, че "Шелом" е вероятно в смисъл "Шлем" - "Шлем Князя Ивана Василиевича"... В началото и аз помислих, че е "салям" от "салям алейкум" - приветствено обръщение на арабски. Обаче си е "шелом"-"шлем".

Директорът на музея /вж. видео файла/ твърди, че шлемът е произведен в Москва и показва "високия образец на руското оръжейно майсторство". Обяснява наличието на арабския надпис "Велик Аллах, и Мухаммед пророк его" с това, че такива арабски надписи са били ... модерни за епохата :eek: "Модерна за епохата" - къде?

Съгласен съм, дотолкова доколкото след 1316 г. мюсюлманската религия става официална държавна в Златната орда. Московското княжество е част - улус от ордата, съответно е резонно да е налице такава мода там.

Стара тема, ама пък интересна.

Вярно е, че "шелом" е просто руска версия на "шлем" (което пък е стар германизъм от helm в славянските езици). Тоест, уви, приятното предположение за хазарски поздрави отпада :)

Колкото до арабския надпис - нищо не пречи шлемът да е изработен от християнски руски майстор, който е изимитирал арабски надпис просто за красота. Такива неща наистина са били на мода, колкото и странно да звучи. Знам и далеч по-куриозни случаи - сицилиански и дори англосаксонски монети с арабски надписи по тях. А понякога - дори само с имитация на арабски надпис. Ей така, за хубост :)

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

... Колкото до арабския надпис - нищо не пречи шлемът да е изработен от християнски руски майстор, който е изимитирал арабски надпис просто за красота. Такива неща наистина са били на мода, колкото и странно да звучи. Знам и далеч по-куриозни случаи - сицилиански и дори англосаксонски монети с арабски надписи по тях. А понякога - дори само с имитация на арабски надпис. Ей така, за хубост :)

Ами да, нищо чудно да е било мода. Днес е модерно да се татуират какви ли не простотии, къде ли не из тяло, в какви ли не стилове и прочие. Та, я си представете след 1500 години ако открият една такава изписана мумия със странни и още по-странни надписи по тялото, колко има да се чешат учените по главите туй кво ли ще е значело. :grin:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

и току виж обявили мумията за китаец, щото има китайски йероглифи по нея;)

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...