Девет от 12-те мита - развенчани или пресътворени?

[makebulgar]

Чудно ми е само защо някой хора толкава си блъскат главите за това дали българите са били скотовъдци или земеделци. Те са били и едното и другото. Просто земеделието е свързано със животни, чрез които се оре, които теглят каруците с продукция и т.н. Все едно в сегашно време да разиваш индустрия без машини и камиони за транспорт.

Българските семейства са имали по няколко вола, крави, коне, кози и овце, и това ги прави скотовъдци. Това е било в сила до много близкото минало. А когато се е налагало да бягат от някой враг, са го правели със животните, като погледнато от страни ще изглежда, като предвижване на номади със стадата си, а не като движение на земеделци със работните си животни.

[проф. Добрев]

На последно място, заливащата емоционалност, с която се дискутира по въпроса за произхода на българите, забиването на всяка тема в тази посока, ахкането и охкането, обидите, говорят за ирационалност, чувственост, а не разумен подход по въпроса. Учени, които се аргументират със своите чувства, са нерадостна гледка. Нямат избор, защото наистина няма достатъчно данни за категорични изводи. Като няма, но на тях им се иска да има, да открият такива, дават чувствена аргументация или защита срещу противната чувствена атака, защото умът е безсилен. Безсилен е, защото не признава, че няма възможност да се докаже, не заради друго.

Научният печат, а не форумите са първото и единствено място, където се поставят, формулират, очертават и решават научните проблеми.

Научният функционален стил или подезик по принцип е стилистически неутрален, т.е. изразяването на всякакви емоции при него е сведено до минимум.

Затова аз не разбирам защо трябва на основата на това, което четете по форумите, да правите такива генерални и толкова черногледи изводи в "емоционална" посока за всички.

Науката по принцип и Прабългаристиката в частност винаги прави своите изводи на основата на минимално необходимия и достатъчен брой научни факти, а когато някой си позволи да измисля или фабрикува такива, то пак Науката разполага със своите си, достатъчно ефективни методи и средства, за да санкционира подобни "учени".

Смея да се надявам, че долупоместените извадки от мои научни публикации, в които аз не влагам никакви емоции, са необходимата и достатъчна за случая конкретизация и илюстрация на тези мои мисли по принцип.

Ив. Добрев, Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005.

По отделните съдове на Златното съкровище ”Надь Сент-Миклош” има гръцки и прабългарски гръкографични и рунически надписи, като възможно най-точния и убедителен прочит и превод на гръкоезичния надпис върху две от златните купи дължим на световно известния и утвърден български езиковед акад. Ст. Младенов” [1935], според когото преводът на текста на Надписа трябва да има вида ”Христе, чрез водата [кръщението] успокой твоето чедо [рабъ], като го освободишъ [отъ грэхътъ]” [30-34], който превод лично ние, позволявайки си малко своеволие, бихме доотредактирали не смислово-съдържателно, а само стилистически: ”Исусе Христе, чрез Водата успокой раба Твой, като го освободиш от греха!”.

Не така добре стоят нещата обаче с прабългарските гръкографични и рунически надписи, които все още и засега може да се считат за недостатъчно обосновано и убедително разчетени и преведени, докато специално Надпис № 21, както е номериран съответният съд още от J. Hampel [1885], представлява по същество не само ”най-дългия надписъ в гръцки букви на единъ от златните съдове из казаното съкровище” (Ст. Младенов) или ”Първият запазен текст на прабългарски език” (М. Москов), но той е преди всичко и най-вече лексико-граматически най-обемистият, пълният и завършен, формално-съдържателно коректно-правилният и дори изящно-красив, собствено-специфичният и известен засега текст на прабългарски език или с една дума, този Надпис, както и самото Съкровище, е уникален и неповторим.

Надписът е изпълнен с гръцки букви по периферията на богато украсен с ажурна плетеница златен диск, допълнително монтиран върху дъното отвътре на плитка полусферична златна чаша във вид на овално тасче с диаметър 12 см, тегло 212 гр. и дръжка за окачване на колана, която чаша в съвременните български кухненско-домакински представи като че ли може да бъде определена и като купичка, която като съд по начало е с двойно предназначение – за хранене и за пиене.

На външната страна на дъното на тази малко необичайна от съвременна гледна точка златна съдинка, но така или иначе и въпреки всичко, в случая все пак чаша, е изгравирано фантастично животно с лъвска глава (Л. Дончева-Петкова), но повече прилича като че ли на конска глава с буйна грива и зейнала уста, с тяло по-скоро на крилат кон с орлови крака с тънки дълги нокти, с рязко прегъната нагоре и привързана към гърба опашка, завършваща с две по-дълги и едно по-късо, между тях разклонения, с гърди, нашарени с хоризонтални райета и с хълбоци, върху които се спускат стеснено-завити в краищата си кичури дълга козина и което фантастично животно е забило ноктите си последователно в темето на главата, лявата плешка и левия хълбок на космат планински козел с отворена уста и изплезен език и с гърди и шия, нашарени пак на хоризонтални райета.

Там, където започва и завършва Надписът на вътрешната страна, е гравиран и равнораменен християнски кръст с трапецовидно уширение в края на всяко едно от рамената, но без каквито и да е допълнителни елементи или знаци, като разгънат по права линия в нашия прочит и препис целият Надпис № 21 от Златното съкровище ”Надь Сент-Миклош” има следния вид:

† ΒΟΥНΛΑ·ΖΟΑΠΑΝ·ΤЄСН·ΔΥΓЄΤΟΙΓΗ·ΒΟΥΤΑОΥΛ·ΖωΑΠΑΝ·ΤΑΓΡΟΓΗ·ΗΤΖІΓΗ·ΤΑΙСΗ †

По добре разбираеми причини, ”асемантичното” четене на Надписа не представлява никакъв проблем, но проблемите възникват и се проявяват едва след опит да се разчете, транскрибира, осмисли, разтълкува и преведе Надписът, именно поради което до днес са налице немалко на брой прочити и преводи резултат от такива опити, които, разбира се, изобщо не съвпадат помежду си и все пак, определено смущаващото и дори фрапантното в случая е това, че съдържанието на текста при всички тях се получава и звучи или малко странно и необичайно за такъв вид надпис, или пък изцяло алогично и дори забавно-комично, но има и такива, които изглеждат направо фантастично-неописуемо и невъобразимо, именно поради което, изпаднали в силно затруднение, ние си мислим, че дори и последното определение е твърде бледо и изобщо не е в състояние да придаде и изрази докрай и напълно онова, което наистина представляват като съдържание и форма някои от досегашните преводи.

Така например пръв датският проф. В. Томсен превежда надписа като ”Буила-жупанъ завърши купата, (тази) купа за пиене, която Бутаулъ-жупанъ приспособи да се окачва”; акад. Ст. Младенов - ”Боила зоапанъ дълба (писа, гравира) борбата, Бутаулъ зоапанъ дълба (гравира) в@трешния кръстъ”; унгарският проф. Д. Немет през 1932 г. - ”Купата на Боила Чабан, по негова поръка тя беше изработена; Ботаул Чабан даде да й поставят закачалка, негова купа за пиене е тя”, но и през 1971 г. - ”Това е купата на Буйла Чабан, той накара да я отлеят [и ето я сега] купата за пиене на Бутаул Чабан, който накара [за нея] да й направят дръжка”; карачаево-балкарският проф. С. Байчоров - ”Чашата на Бойла Зопан, направена е тя от Ботаул, това е чашата за пиене от околните на Зопан”; турският проф. Т. Текин - ”Чобан Буйла напълни таса, Чобан Бутаул го прикрепи (към гроба) (=окачи го). Това е тас за напитки.” и др. [Байчоров 1989, 126; Младенов 1935, 3,34; Москов 1981, 91; Nйmeth 1932, 16,50-51; ~*~1971, 13; Tekin 1987, 29; Thomsen 1917, 15,24].

При това положение на нещата около досегашните прочити и преводи на Надпис № 21 от Златното съкровище ”Надь Сент-Миклош”, трябва непременно да се отбележи, че вън и независимо от всякакви извъннаучни лични предубеждения и предпочитания, чисто и просто по силата и с оглед на вътрешно присъщите му, тюркологически съвсем лесно установими и наблюдаеми дори и ”на повърхността”, структурнотипологически черти и особености, именно този надпис получава своето най-логично-адекватно и завършено-убедително разчитане, тълкуване, обяснение и превод единствено и само на основата и в рамките на тюркските езици, тъкмо където са налице и може да се намерят не някакви си ”по-преки подобия” или ”близки и надеждни аналози”, които могат да послужат единствено, за да се скалъпи с тяхна помощ само някакъв си измислено-фалшив ”превод”, а самите онези, изконно-оригиналните, чистите и неподправени, същинските и истински думи и граматични форми от Надписа, с тяхната, разбира се, фонетико-лексико-граматична модификация и специфика в зависимост от респективно по-голямото или по-малко съвпадение или различие според по-голямата или по-малка близост на съответния тюркски език до прабългарските езици и диалекти.

ЕТИМОН И АПЕЛАТИВ НА БЪЛГАРСКОТО НАРОДНОСТНО НАЗВАНИЕ

В много ясна и проста форма българското народностно название е съхранено и още по-точно консервирано не само фонетически, но и семантически в унгарската топонимия и по-специално ойконимия, видно от това, че именно на територията на историческа Унгария са разположени селища с имена, първата съставка на които е етнм bolgбr/polgбr, докато вторите съставки са широко разпространените във всички езици апелативи географски термини и такива имена са например Bolgбrfehйrvбr, географският термин където е двусъставен и се изгражда последователно от прим fehйr ”бял” и прабългарското по произход нарси vбr ”град”, т.е. ”Български бял град”, но по-точно и адекватно на лексико-граматичната структура на Името - ”Белият град на българите”; Polgбrtanya, географският термин където е нарси tanya ”селце”, т.е. ”Селцето на българите”; Polgбrhalom, където втората съставка е славянското по произход нарси halom ”височина, хълм”, т.е. ”Хълмът на българите”; Bolgбrchergewd (1303), където втората съставка нарси chergewd ”черквичка” е с унгарски умалителен суфикс и е гръцката по произход, славянобългарската, както вече е прието (Ст. Младенов), но заради характера на разпространението в германските и славянските езици и непоследователното смекчаване на гръцката съгл. k, никак не е изключено и прабългарската заемка в унгарския език, защото праб. чаша в действителност е от срперс. kдse, на което под формата kessд попадаме доста неочаквано, но все пак щастливо-случайно в надписа на блюдото за хранене на сина на българския хан Атила – хан Денгиз, а и църквата като институция, следователно и като наименование, е донесена от гръцките духовници именно и главно на прабългарите, включително и на тези от Отвъддунавска България, следователно преводът на въпросния унгарски топоним трябва да има вида ”Черквичката на българите” и така още достатъчно голям брой местни имена [HungPlNm; Kiss, по-подр. Добрев 2005, 100-102,407-408, вж. и срв. ЕПРк, 677-678,682].

[Incorrectus]

Научният печат, а не форумите са първото и единствено място, където се поставят, формулират, очертават и решават научните проблеми.

Научният функционален стил или подезик по принцип е стилистически неутрален, т.е. изразяването на всякакви емоции при него е сведено до минимум.

Затова аз не разбирам защо трябва на основата на това, което четете по форумите, да правите такива генерални и толкова черногледи изводи в "емоционална" посока за всички.

Така е. Не казах за всички, а за защитничеството на хипотезите за произхода. Научните конференции са също форум, на който се изпояждат и преминават към аргументи ad hominem. Проблемът идва, когато трябва да се защити написаното, а тогава става ясно кой е способен да приеме чужди аргументи, съответно твърдоглаво да защитава позиции. Това говори за ненаучност, за егоистична привързаност към лични мнения, а не към знанието. Това имах предвид и отново подчертавам, че говоря по принцип.

Няма да се разпростирам, защото пиша извън темата, ще кажа само, че симпатизирам на тюркската хипотеза, но това не ме прави привърженик и защитник. Хората защитават своите позиции, за да не би да ги обвинят, че са глупци, а не за друго. Може да се приеме някой чужд аргумент и от това не боли, не е страшно.

[Ka40]

Проблемът "земеделци" или "скотовъдци" небива да се разглежда еднозначно, като отговорите да са твърдо "да" или "не". Това кой отрасъл ще доминира зависи от редица фактори като традиция, природни условия, икономическа изгода и т.н. Освен това нетрябва да се забравя, че това във времето може да се промени и то на 180%. Така например днешните кримски татари са земеделци и градинари. Техните предци обаче са типични номади. Власите и каракачаните са пълни номади скотовъдци, въпреки че предците им били земеделци.

Най-интересна е обаче ситуацията преди стотина години в някои райони на България, като Котленско или Родопите - част от населението се занимавало със земеделие, а друга целогодишно обикаляли със стадата. Този модел може би най-точно отговаря на стопанският модел на прабългарите - част от населението замеделци, други скотовъди. Възможно също да е имало разлика между отделните племена в зависимост от конкретните природни условия - при едни да доминирало земеделието, при други скотовъдството. Със сигурност може да се каже че прабългарите не били номади. Със сигурност също така може да се каже, че земеделието е играло огромна роля в поминъка на дошлите с Аспарух българи - това се доказва с масовото откриване на кокошки (и яйца) и прасета в най-ранните прабългарски гробове по нашите земи. Както всеки може да се досети, кокошките и прасета са животни, крайно неподходящи за отглеждане в условията на номадско скотовъдство. В същите некрополи се откриват и косери, характерен инструмент използван в лозарството и овощарството. Освен това прабългарите отлични грънчари, занаят твърде не характерен за номадите. Между другото, случайно или не, но през ранното средновековие, няма нито един тюркоезичен народ, който да прави дори що-годе нормални гърнета. Гърнетата на тюркските народи са грозни почти колкото славянските (те са ненадминати в това отношение).

[КГ125]

Тъй като частично произхождам оттам, доста съм слушал за този бит и според мен той се дължи на чисто природни фактори - земята в Стара планина поначало не е богата за да дава тези излишъци, на които хората от Елана, Котел (разбира се и други места на България) са свикнали да имат. Затова там се развива през османския период (за преди на знам да има каквито и да било данни) животновъдството, като по-предприемчивите са водели стадата на паша в полетата на Добруджа и постепенно са се установили там. Стигало се е до собственици на 12 15 000 овце, разбира се, това налага организация на "бизнеса" по съответния начин - кехаи, овчари и т.н.

Но в същото време земеделието е много застъпено, доколкото терените го позволяват. Напояване с цели системи от вади, градинарство. Това си е вкоренено просто.

Съгласен съм 100% с Ка40.

[КГ125]

Така е. Не казах за всички, а за защитничеството на хипотезите за произхода. Научните конференции са също форум, на който се изпояждат и преминават към аргументи ad hominem. Проблемът идва, когато трябва да се защити написаното, а тогава става ясно кой е способен да приеме чужди аргументи, съответно твърдоглаво да защитава позиции. Това говори за ненаучност, за егоистична привързаност към лични мнения, а не към знанието. Това имах предвид и отново подчертавам, че говоря по принцип.

Няма да се разпростирам, защото пиша извън темата, ще кажа само, че симпатизирам на тюркската хипотеза, но това не ме прави привърженик и защитник. Хората защитават своите позиции, за да не би да ги обвинят, че са глупци, а не за друго. Може да се приеме някой чужд аргумент и от това не боли, не е страшно.

Не може да се ползва за аргумент срещу определена теза мястото ни начина на изказването й. Може да е на престижен научен форум, може да е в статия, интервю, книга или ей тука на

Въпросът е вярна ли е

[Elemag]

Проблемът "земеделци" или "скотовъдци" небива да се разглежда еднозначно, като отговорите да са твърдо "да" или "не". Това кой отрасъл ще доминира зависи от редица фактори като традиция, природни условия, икономическа изгода и т.н. Освен това нетрябва да се забравя, че това във времето може да се промени и то на 180%. Така например днешните кримски татари са земеделци и градинари. Техните предци обаче са типични номади. Власите и каракачаните са пълни номади скотовъдци, въпреки че предците им били земеделци.

Най-интересна е обаче ситуацията преди стотина години в някои райони на България, като Котленско или Родопите - част от населението се занимавало със земеделие, а друга целогодишно обикаляли със стадата. Този модел може би най-точно отговаря на стопанският модел на прабългарите - част от населението замеделци, други скотовъди. Възможно също да е имало разлика между отделните племена в зависимост от конкретните природни условия - при едни да доминирало земеделието, при други скотовъдството. Със сигурност може да се каже че прабългарите не били номади. Със сигурност също така може да се каже, че земеделието е играло огромна роля в поминъка на дошлите с Аспарух българи - това се доказва с масовото откриване на кокошки (и яйца) и прасета в най-ранните прабългарски гробове по нашите земи. Както всеки може да се досети, кокошките и прасета са животни, крайно неподходящи за отглеждане в условията на номадско скотовъдство. В същите некрополи се откриват и косери, характерен инструмент използван в лозарството и овощарството. Освен това прабългарите отлични грънчари, занаят твърде не характерен за номадите. Между другото, случайно или не, но през ранното средновековие, няма нито един тюркоезичен народ, който да прави дори що-годе нормални гърнета. Гърнетата на тюркските народи са грозни почти колкото славянските (те са ненадминати в това отношение).

Доста точно казано. Опитите прабългарите да бъдат приобщавани към някакви готови щампи - номади скотовъди или уседнали земеделци, до този момент не дават достатъчно задоволителни резултати като обяснения на историческите процеси. Очевидно те са практикували едно смесено стопанство, което вероятно е било доста гъвкаво и е позволявало адаптиране и съществуване в доста различни природни условия.

[nik1]

Не може да се сподели такова съображение.

Факт е, че са съхранявали жито, това е достатъчно. Разбира се, разделението на земеделски/неземеделски общества следва да обозначи не единствения, а основния начин на препитание, гръбнакът на икономиката им.

Само че, кой и кога научи българите на земеделие? И кога и къде? Славяните? Или византийците? Ами волжските кой ги научи в крайна сметка и тях?

На мен ли отговаряш?

Какво точно ми казваш? След като основния начин на препитание на Волжските българи е скотовъдство, търговия и вземане на данъци от зависмите им тюрки и угори, а и отглеждат зърно за "кумова срама" (подразбира се, че са събирали малко жито, защото няма данни да са били идиоти или мазохисти ) за каква култура според теб става дума? Аграристична, както се опитва да внушава чрез аграроцентриския поглед и нагласи* (които според мен е анти-научен и анти-фактов в тези си прояви), или друга?

* значи, какво се твърди?: Твърди се: "Чергарите" са диваци и изостанали. Нищо подобно няма разбира се, и няма как това мнение да мине във нашия форум.

Така нарчените "чергари" са хора които познават бързото придвижване, занимават се с търговия, и с война при всяка възможност, имат развита политическа култура (фактът че поне 100 пъти в позната ни история тези народи, племена или както и да ги наречем, успяват да завладеят или създадат трайни държани образования - доказва че те имат развита политическа култура), имат някакво нямалко равновластие и демокрация в обществата си (за разлика от аграристичните такива!)....Б. Димитров се "олива" с изразът "чергари", и дори послъгва когато стане дума за тях например казва че от маджарите били паднали 20 хиляди във войната им с българите. Всъщност точно обратното е пише, че от българите са били паднали 20 000, пише също и че "клетниците, българите почти били унищожени". Пропуска се от него факта, че земите на север от Дунав са заети трайно от маджарите, и факта че всъщност маджарите образуват своята си държава на върху бивши български земи, или както пише в хрониките "маждарите били по-малко, но победили българите", и факта че по времето на цар Петър продължават да тероризират България..

П. Добрев пък се опива да прикрие всякакви факти и данни за наличие скотовъдство на българите ( в "Древността проговаря"- последната му книга) , изкарвайки ги уседнали едва ли не както хоремзийците, но в същото време цитира сведения за конното им стопанство (най-общо казано), данни за това че "данъците към владетеля се изплащат в коне и други подаръци"; че "всеки оженил се, подарявя боен кон на царя си" (не си ли съгласен, че за имаш бойни коне трябва да ги възпитаваш и обучаваш като бойни? Въпросът ми с неповишена трудност е: към кои етнокултурен кръг принадлежат народите, които всички от мъжете са " вещи" във военните заминания и обучение и имат бойни коне, и каква култура имат тези народи хора?)

П.Добрев изкарва и данни че за българите пишело в "сътворени чудеса" (арабска енциклопедия) : "Тези хора са здравеняци, воини на вярата, и храбри. Ходят с остригани глави и къси куртки. Въртят търговия с кожи"

(демек търговци са, а търговците не са уседнали земедци, нали така?, и дори въобще не усядят, правейки курсове между хоремз, русия и скандинавието - за което има данни)..

Аз лично съм чел исторически сведения за това че някои от тюрките са плащали даници на българите (били са зависими от тях).

И накрая искам да кажа: изобщо не намирам данни в потвържение на това че българите (древните, прабългарите) са били аграристи, и няма да повярвам никога в това, ако ще и председателя на ООН да го заяви. Що се отнася до това дали са авестийски бактрийци, ами добре дайте да видим авестийските мурафети (книжнина,свещенници, и други). И обяснете ми кой е този "балхарски" деспот, които е съоръжил част от българите, (демек дал им средства), според Б. Димитров, и им е казал - "няма да имате никакви проблеми, само трябва или да набиете аланите и късните сармати (да ама не - защото аланите бият всички наред, тези "чергари"- алани са всъщност завователите и дори на уседналите като бактрийците народи ) и после да се заселите в техните земи, или за по-просто вървете на зигаг и скокове, така че да не ги срещнете - защото тогава могат да ви набият, а накрая се оправяйте сами".

Надявам се че съм ясен в изложението си и аргументите си..

На въпросът ти откъде българите познават земеделието ще ти отворя по два начина - тъй като не мога да преценя дали въпросът ти не подвеждащ):

1.Ами кой научи на земеделие аланите (праосетите да кажем)?. И тях ли ги "екипира" някои балхарски деспот? Ами огузите, кой ги научи на земеделие?

2. Има ли значение , и какво е то според теб - отвора на въпроса кои ги е научил или как са се научили на земеделие? От кавказци, от хоремзийци, или .. от китайци - май все е тая..

[Elemag]

Ами не си много ясен, защото по-горе се спомена за грънчарстово у прабългарите. Добре е извесно, че за типичните номади, които се занимават само със скотовъдство и търговия, грънчарската посуда е неудобна - хем тежи, хем е чуплива, за разлика от металните и дървените съдове.

[nik1]

Чудно ми е само защо някой хора толкава си блъскат главите за това дали българите са били скотовъдци или земеделци. Те са били и едното и другото. Просто земеделието е свързано със животни, чрез които се оре, които теглят каруците с продукция и т.н. Все едно в сегашно време да разиваш индустрия без машини и камиони за транспорт.

Българските семейства са имали по няколко вола, крави, коне, кози и овце, и това ги прави скотовъдци. Това е било в сила до много близкото минало. А когато се е налагало да бягат от някой враг, са го правели със животните, като погледнато от страни ще изглежда, като предвижване на номади със стадата си, а не като движение на земеделци със работните си животни.

Източниците за Волжските българи:

Ибн-Фадлан "Пътешествие до Волска българия" (или "Трактак") 10 век; "При сакалибите (демек при българите)":

"И точно така постъпва всеки, който влиза при царя – малък или голям, това се отнася и за децата и братята му. Щом като се явят при него, те тутакси свалят шапките си и ги слагат под мишница, след това кимат главата си към него и сядат, после стават и стоят прави, докато той не им нареди, и всеки, който седи пред него, по-точно седи коленичил пред него, не вади шапката си, докато не излезе от него [царя], при което я нахлупва, но чак след като излезе от царските покои. Всички те живеят в юрти с една-единствена разлика, че юртата на царя е много голяма. В нея могат да се вместят хиляда души, дори и повече, и в по-голямата си част е постлана с арменски килими. В средата на царевата шатра се намира неговият трон, покрит с византийски брокат."..

"Храната им е просо и конско месо wink.gif : , а също така и в основата си включва пшеница и ечемик, и то в голямо количество. И всеки взема за себе си каквото е посял. Царят няма никакви права над тези посеви с изключение на това, което те му плащат ежегодно от всеки дом във вид на кожи от собол. Ако ли пък той повели на дружината си [2] да нападнат някоя страна и ако групата му успее да заграби нещо, то те общо [с царя], имат своя пай от плячката..."

"Всеки, който се жени или устройва някакво пиршество, необходимо е да поднесе на царя дар във вид на продукти в зависимост от размерите на гощавката, а след това дава и на гостите, като например медовина, набиз, пшеница, която не е съвсем добра, черна и воняща, а те нямат и помещения да складират провизиите си. [Те] копаят кладенци и закопават храната си в тях. По този начин само след като изминат няколко дни, тя се разваля и променя вида си, придобива мирис, така че вече не може да се ползва." wink.gif

Абу Исхак ал-Фариси ал-Истахри (Арабский географ и путешественник, X век)

«Китаб масалих ал-мамалик» («Книга за пътищата към държавите», 930-933 г.)

"Булгар е име на град, и те (българлите) са мюсюлмани, в (града) има главен мечет; наблизо има друг град, наречен Сувар, в него също има главен мечет; съобщи ми го този, който извършва хутбу в тях, че броя на мъжете в двата града е приблизително 10 000. Те имат дървени сгради, скриват се в тях през зимата, а лятото се разполагат в шатри.

Външният Булгар не е голям, в него няма много области, а неговата известност идзва от това, че той е вход за (споменатите по-горе) държави, а русите са народ настрани от Болгар, между тях и славяните..."

Абу Зайд Ахмед ибн-Сахл ал-Балхи (Арабски географ, X век)

«Ашкал ал-билад» («Видът на страните», 850-934 гг.)

"България е името на страната, чиито жители изповядват ислям и е и име на град, в който се намира главния мечет. Недалеч от този град стои друг град Сивар (Сувар), където се намира също главен мечет. Мюсюлманският свещеник каза, че броя на жителите на двата града достига до 10 000 души. Къщите са дървени и служат за зимни жилища, през лятото жителите живеят в плъстени юрти. Същият проповедник каза и за дългите летни дни и кратките нощи и зимните кратки дни и дългите нощи..."

Абу Али Ахмед Ибн-Омар Ибн-Руста; "Ал-А'лак ан-нафиса" ("Скъпоценности")

"Българи

1. Българската земя е съседна с земята на буртасите.

..

5. От земята на буртасите до земята на тези българи са три дена път. Последните извършват набези над първите, грабят ги и ги пленяват. Българите яздят коне, носят ризници и имат пълно въоръжение.

б. Данъците към царя си плащат с коне и други неща. От всеки, който се жени, царя взема за себе си ездитен кон. Когато отиват към тях мюсюлманските търговци, то вземат от тях мито, една десета от стоките."

Абу Абдаллах Мухаммад ибн-Мухаммад ибн-Абдаллах ибн ­Идрис аш-Шариф ал-Идриси

(Арабски географ, XII век) "Нузхат ал-муштак фи-хтирак ал-афах" ("Развлечение за изстрадалия в странстване по областите", 1154 г.)

"Болгар е името на града , населен е с християни и мюсюлмани; последните имат голям мечет. (Забележка ник1: явно тук се има предвид "Шахристана", "Ситито" /центъра/ wink.gif на Болгар). Близо до този град има дървени сгради, където преминават хората през зимата, а лятото те живеят в палатки. В Рус и в Болгар продължителността на деня през зимата е не повече от 3.5 часа. Ибн Хаукал уверява, че той е бил свидетел на това."

Или - Волжските българи са полуномади, скотовъди (през лятото живеят в палатки, ясно защо, ако не е ясно ще поясня-защото са със стадата си, през зимата в постоянните си селища), търговци, войници, и бирници, и дори и да ползват рудиментално земеделието - те не са аграристи, тук спорът между мен и Хърс (и задочно между мен и Б.Димиторов и П.добрев) е спор за културата. Тези господа явно смятат че земеделецът и аграристът е върхът на човешката еволюция, и смятат (поне за Хърс съм сигурен) че е обидно човек да е номад или полуномад- явно защото според тях номадите са второ качество хора , аз обаче имам противоположно мнение за номадите от Евразия http://nauka.bg/forum/uploads/smile.png' alt=':)'>, ощре повече за волските българи-полуномади!. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...amp;#entry73903

*рудиментално ползват пшеницата и житото, защото дори и да имат такова - те не разчитат на него в стопанската си дейсност, и за прехраната си. Ако беше вярно обратното - те щяха да го съхраняват така, както то се съхранява от хоремзийците! или кавказците

[Aspandiat]

Как съхраняват зърното хорезмийците и кавказците?

[nik1]

Ами не си много ясен, защото по-горе се спомена за грънчарстово у прабългарите. Добре е извесно, че за типичните номади, които се занимават само със скотовъдство и търговия, грънчарската посуда е неудобна - хем тежи, хем е чуплива, за разлика от металните и дървените съдове.

http://www.vostlit.info/Texts/rus7/Zacharia/text1.phtml

Базгун земля со (своим) языком, которая примыкает и простирается до Каспийских ворот и моря, которые (находятся) в пределах гуннских. За воротами живут бургары, со (своим) языком, народ языческий и варварский, у них есть города, и аланы, у них пять городов. Из пределов Даду живут в горах, у них есть крепости. Ауангур, народ, живущий в палатках, аугар, сабир, бургар, куртаргар, авар, хазар, дирмар, сирургур, баграсик, кулас, абдел, ефталит, эти тринадцать народов, живут в палатках, существуют мясом скота и рыб, дикими зверьми и оружием.

Една част от българите живеят в градове, друга част - заедно с изброените 13 народа живеят в палатки, и се прехранват (просъществуват) с месото на животните си, с риби (риболов), с месо на на диви животни, и с оръжието си.

[Aspandiat]

А да ти е минавало през ум, че Захарий Ритор описва 2 групи българи - едните живеещи в градове, другите - все още имащи номадско битие?

[nik1]

Как съхраняват зърното хорезмийците и кавказците?

Как "как"? Ти кажи как?

Съхраняват го така че да не се разваля, и с него да може да се прави "Паканд", демек "Хляб" на хоремзийски,...и така че да може да се търгува, и да е стока. Зацепваш ли?

[nik1]

А да ти е минавало през ум, че Захарий Ритор описва 2 групи българи - едните живеещи в градове, другите - все още имащи номадско битие?

Аха.. А на теб да ти е идвало на ум, че ми е идвало наум, че З.Ритор описва два вида българи?

Е и какво следва според теб от това че има два вида българи? Да не би да подмяташ че едните българи може да ги е екипирал "балхарския" владетел /както се твърди от Б.Димитров, който развива върху тезата на П.добрев/, а пък другите, живеещите в палатки, са дошли от другаде и всъщност не са баш българи?..Аланите, които имат градове, и тях ли ги екипира балхарския деспот?

[Aspandiat]

Как "как"? Ти кажи как?

Съхраняват го така че да не се разваля, и с него да може да се прави "Паканд", демек "Хляб" на хоремзийски,...и така че да може да се търгува, и да е стока. Зацепваш ли?

Аз пък помислих, че ще ми кажеш, че ги съхранявали в земни ями или пък в глинени големи съдове, пак заровени в земята.

[Aspandiat]

Аха.. А на теб да ти е идвало на ум, че ми е идвало наум, че З.Ритор описва два вида българи?

Е и какво следва според теб от това че има два вида българи? Да не би да подмяташ че едните българи може да ги е екипирал "балхарския" владетел /както се твърди от Б.Димитров, който развива върху тезата на П.добрев/, а пък другите, живеещите в палатки, са дошли от другаде и всъщност не са баш българи?..Аланите, които имат градове, и тях ли ги екипира балхарския деспот?

Тия въпроси си ги решете с Димитров, Добрев, Добрев (другият) и прочее. А за аланите - те са последната ми грижа в живота.

[nik1]

Проблемът "земеделци" или "скотовъдци" небива да се разглежда еднозначно, като отговорите да са твърдо "да" или "не". Това кой отрасъл ще доминира зависи от редица фактори като традиция, природни условия, икономическа изгода и т.н. Освен това нетрябва да се забравя, че това във времето може да се промени и то на 180%. Така например днешните кримски татари са земеделци и градинари. Техните предци обаче са типични номади. Власите и каракачаните са пълни номади скотовъдци, въпреки че предците им били земеделци.

Най-интересна е обаче ситуацията преди стотина години в някои райони на България, като Котленско или Родопите - част от населението се занимавало със земеделие, а друга целогодишно обикаляли със стадата. Този модел може би най-точно отговаря на стопанският модел на прабългарите - част от населението замеделци, други скотовъди. Възможно също да е имало разлика между отделните племена в зависимост от конкретните природни условия - при едни да доминирало земеделието, при други скотовъдството. Със сигурност може да се каже че прабългарите не били номади. Със сигурност също така може да се каже, че земеделието е играло огромна роля в поминъка на дошлите с Аспарух българи - това се доказва с масовото откриване на кокошки (и яйца) и прасета в най-ранните прабългарски гробове по нашите земи. Както всеки може да се досети, кокошките и прасета са животни, крайно неподходящи за отглеждане в условията на номадско скотовъдство. В същите некрополи се откриват и косери, характерен инструмент използван в лозарството и овощарството. Освен това прабългарите отлични грънчари, занаят твърде не характерен за номадите. Между другото, случайно или не, но през ранното средновековие, няма нито един тюркоезичен народ, който да прави дори що-годе нормални гърнета. Гърнетата на тюркските народи са грозни почти колкото славянските (те са ненадминати в това отношение).

Хайде бе, прабългарите не са били номади? Нали бяха сармати според теб? / все още не говорим за аспаруховите българи но ще стигнем и дотам, а за прабългарите изобщо, или като произход/. Защо не ми посочиш посочиш един анализ, реферат, или доклад, в които сарматите да не са посочени като номади?

http://fandag.ru/news/2007-08-04-70

7-10 мая 2007 года, в Автономном университете Барселоны проходил международный конгресс "Ираноязычные кочевники евразийских степей: скифы, сарматы, аланы". В форуме участвовали 70 специалистов стран Европы, Азии, Северной и Латинской Америки, и среди них 11 ученых, из Северной Осетии, Южной Осетии и осетинской диаспоры в Москве.

А и аспаруховите българи (или завлечените с аспаруховите оногондури- ..разни гури) преди "усядането" си тук - са толкова аграристи* и уседнали хора според мен, колкото ти и аз сме космонавти. Освен във фантазиите на П.Добрев и Б.Димитров, в които бактрийски деспоти съоръжават селяни и ги хвърлят на вълците, няма никакви (повтарям)- никакви случаи и аналогии уседнал народ от античността да е предприел бързо придвижване и изселване под ударите на друг такъв, но има стотици случай на бързо придвижване на номадски народ, демек на народ които познава и владее бързото придвижване.

Очевидино е че всеки човек (общност) които отиде на "село" ( в полето и равнина - пригодна за земеделие) и има средствата и възможности - земя, коне за впрягане и средства за закупуване на зърно за посев (каквито смятам обективно са имали пред себе си аспаруховите българи при заселването си тук) - няма никакви причини (пречки) да не се заминава със земеделие ...И все пак това че се заминава с със някакво земеделие не го прави уседнал и аграрист, в случаите че този човек си запази своята мобилност и културни особености. * Считам че тежестта на едното или другото се определя от това, дали този човек (общност) основно се прехранва и издържа от земеделските продукти и продажбата им, размяната им (жито най-вече), и от това - доколко този човек тази общност са способни на бързо придвижване. Смятам че Аспаруховите прабългари до един по-късен етап си остават полуномади (или повече номади, отолкото уседнали) - като хора имащи постоянни селища или обитаващи определен район, но всъщото време - способни да мигрират (за война, за грабежи), или със стадата си, или да просто за да сменат поселищата си.

Все още чакам отгора от опонентите ми , на въпроса кой е този деспот които е екипирал уседналите аграристи от Бактрия и им е казал:

"няма да имате никакви проблеми, само трябва или да набиете аланите и късните сармати (да ама не - защото аланите бият всички наред, тези "чергари"- алани са всъщност завователите и дори на уседналите като бактрийците народи ) и после да се заселите в техните земи, или за по-просто вървете на зигаг и скокове, така че да не ги срещнете - защото тогава могат да ви набият, а накрая се оправяйте сами ".

На мен ли отговаряш?

Какво точно ми казваш? След като основния начин на препитание на Волжските българи е скотовъдство, търговия и вземане на данъци от зависмите им тюрки и угори, а и отглеждат зърно за "кумова срама" (подразбира се, че са събирали малко жито, защото няма данни да са били идиоти или мазохисти ) за каква култура според теб става дума? Аграристична, както се опитва да внушава чрез аграроцентриския поглед и нагласи* (които според мен е анти-научен и анти-фактов в тези си прояви), или друга?

* значи, какво се твърди?: Твърди се: "Чергарите" са диваци и изостанали. Нищо подобно няма разбира се, и няма как това мнение да мине във нашия форум.

Така нарчените "чергари" са хора които познават бързото придвижване, занимават се с търговия, и с война при всяка възможност, имат развита политическа култура (фактът че поне 100 пъти в позната ни история тези народи, племена или както и да ги наречем, успяват да завладеят или създадат трайни държани образования - доказва че те имат развита политическа култура), имат някакво нямалко равновластие и демокрация в обществата си (за разлика от аграристичните такива!)....Б. Димитров се "олива" с изразът "чергари", и дори послъгва когато стане дума за тях например казва че от маджарите били паднали 20 хиляди във войната им с българите. Всъщност точно обратното е пише, че от българите са били паднали 20 000, пише също и че "клетниците, българите почти били унищожени". Пропуска се от него факта, че земите на север от Дунав са заети трайно от маджарите, и факта че всъщност маджарите образуват своята си държава на върху бивши български земи, или както пише в хрониките "маждарите били по-малко, но победили българите", и факта че по времето на цар Петър продължават да тероризират България..

П. Добрев пък се опива да прикрие всякакви факти и данни за наличие скотовъдство на българите ( в "Древността проговаря"- последната му книга) , изкарвайки ги уседнали едва ли не както хоремзийците, но в същото време цитира сведения за конното им стопанство (най-общо казано), данни за това че "данъците към владетеля се изплащат в коне и други подаръци"; че "всеки оженил се, подарявя боен кон на царя си" (не си ли съгласен, че за имаш бойни коне трябва да ги възпитаваш и обучаваш като бойни? Въпросът ми с неповишена трудност е: към кои етнокултурен кръг принадлежат народите, които всички от мъжете са " вещи" във военните заминания и обучение и имат бойни коне, и каква култура имат тези народи хора?)

П.Добрев изкарва и данни че за българите пишело в "сътворени чудеса" (арабска енциклопедия) : "Тези хора са здравеняци, воини на вярата, и храбри. Ходят с остригани глави и къси куртки. Въртят търговия с кожи"

(демек търговци са, а търговците не са уседнали земедци, нали така?, и дори въобще не усядят, правейки курсове между хоремз, русия и скандинавието - за което има данни)..

Аз лично съм чел исторически сведения за това че някои от тюрките са плащали даници на българите (били са зависими от тях).

И накрая искам да кажа: изобщо не намирам данни в потвържение на това че българите (древните, прабългарите) са били аграристи, и няма да повярвам никога в това, ако ще и председателя на ООН да го заяви. Що се отнася до това дали са авестийски бактрийци, ами добре дайте да видим авестийските мурафети (книжнина,свещенници, и други). И обяснете ми кой е този "балхарски" деспот, които е съоръжил част от българите, (демек дал им средства), според Б. Димитров, и им е казал - "няма да имате никакви проблеми, само трябва или да набиете аланите и късните сармати (да ама не - защото аланите бият всички наред, тези "чергари"- алани са всъщност завователите и дори на уседналите като бактрийците народи ) и после да се заселите в техните земи, или за по-просто вървете на зигаг и скокове, така че да не ги срещнете - защото тогава могат да ви набият, а накрая се оправяйте сами".

Надявам се че съм ясен в изложението си и аргументите си..

На въпросът ти откъде българите познават земеделието ще ти отворя по два начина - тъй като не мога да преценя дали въпросът ти не подвеждащ):

1.Ами кой научи на земеделие аланите (праосетите да кажем)?. И тях ли ги "екипира" някои балхарски деспот? Ами огузите, кой ги научи на земеделие?

2. Има ли значение , и какво е то според теб - отвора на въпроса кои ги е научил или как са се научили на земеделие? От кавказци, от хоремзийци, или .. от китайци - май все е тая..

Още

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...amp;#entry73906

Източниците за Волжските българи:

Ибн-Фадлан "Пътешествие до Волска българия" (или "Трактак") 10 век; "При сакалибите (демек при българите)":

"И точно така постъпва всеки, който влиза при царя – малък или голям, това се отнася и за децата и братята му. Щом като се явят при него, те тутакси свалят шапките си и ги слагат под мишница, след това кимат главата си към него и сядат, после стават и стоят прави, докато той не им нареди, и всеки, който седи пред него, по-точно седи коленичил пред него, не вади шапката си, докато не излезе от него [царя], при което я нахлупва, но чак след като излезе от царските покои. Всички те живеят в юрти с една-единствена разлика, че юртата на царя е много голяма. В нея могат да се вместят хиляда души, дори и повече, и в по-голямата си част е постлана с арменски килими. В средата на царевата шатра се намира неговият трон, покрит с византийски брокат."..

"Храната им е просо и конско месо , а също така и в основата си включва пшеница и ечемик, и то в голямо количество. И всеки взема за себе си каквото е посял. Царят няма никакви права над тези посеви с изключение на това, което те му плащат ежегодно от всеки дом във вид на кожи от собол. Ако ли пък той повели на дружината си [2] да нападнат някоя страна и ако групата му успее да заграби нещо, то те общо [с царя], имат своя пай от плячката..."

"Всеки, който се жени или устройва някакво пиршество, необходимо е да поднесе на царя дар във вид на продукти в зависимост от размерите на гощавката, а след това дава и на гостите, като например медовина, набиз, пшеница, която не е съвсем добра, черна и воняща, а те нямат и помещения да складират провизиите си. [Те] копаят кладенци и закопават храната си в тях. По този начин само след като изминат няколко дни, тя се разваля и променя вида си, придобива мирис, така че вече не може да се ползва."

Абу Исхак ал-Фариси ал-Истахри (Арабский географ и путешественник, X век)

«Китаб масалих ал-мамалик» («Книга за пътищата към държавите», 930-933 г.)

"Булгар е име на град, и те (българлите) са мюсюлмани, в (града) има главен мечет; наблизо има друг град, наречен Сувар, в него също има главен мечет; съобщи ми го този, който извършва хутбу в тях, че броя на мъжете в двата града е приблизително 10 000. Те имат дървени сгради, скриват се в тях през зимата, а лятото се разполагат в шатри.

Външният Булгар не е голям, в него няма много области, а неговата известност идзва от това, че той е вход за (споменатите по-горе) държави, а русите са народ настрани от Болгар, между тях и славяните..."

Абу Зайд Ахмед ибн-Сахл ал-Балхи (Арабски географ, X век)

«Ашкал ал-билад» («Видът на страните», 850-934 гг.)

"България е името на страната, чиито жители изповядват ислям и е и име на град, в който се намира главния мечет. Недалеч от този град стои друг град Сивар (Сувар), където се намира също главен мечет. Мюсюлманският свещеник каза, че броя на жителите на двата града достига до 10 000 души. Къщите са дървени и служат за зимни жилища, през лятото жителите живеят в плъстени юрти. Същият проповедник каза и за дългите летни дни и кратките нощи и зимните кратки дни и дългите нощи..."

Абу Али Ахмед Ибн-Омар Ибн-Руста; "Ал-А'лак ан-нафиса" ("Скъпоценности")

"Българи

1. Българската земя е съседна с земята на буртасите.

..

5. От земята на буртасите до земята на тези българи са три дена път. Последните извършват набези над първите, грабят ги и ги пленяват. Българите яздят коне, носят ризници и имат пълно въоръжение.

б. Данъците към царя си плащат с коне и други неща. От всеки, който се жени, царя взема за себе си ездитен кон. Когато отиват към тях мюсюлманските търговци, то вземат от тях мито, една десета от стоките."

Абу Абдаллах Мухаммад ибн-Мухаммад ибн-Абдаллах ибн ­Идрис аш-Шариф ал-Идриси

(Арабски географ, XII век) "Нузхат ал-муштак фи-хтирак ал-афах" ("Развлечение за изстрадалия в странстване по областите", 1154 г.)

"Болгар е името на града , населен е с християни и мюсюлмани; последните имат голям мечет. (Забележка: явно тук се има предвид "Шахристана", "Ситито" /центъра/ wink.gif на Болгар). Близо до този град има дървени сгради, където преминават хората през зимата, а лятото те живеят в палатки. В Рус и в Болгар продължителността на деня през зимата е не повече от 3.5 часа. Ибн Хаукал уверява, че той е бил свидетел на това."

-----

Или обобщавам: Волжските българи са полуномади, скотовъди (през лятото живеят в палатки, ясно защо, ако не е ясно ще поясня-защото са със стадата си, през зимата в постоянните си селища), търговци, войници, и бирници, и дори и да ползват рудиментално земеделието - те не са аграристи, тук спорът между мен и Хърс (и задочно между мен и Б.Димиторов и П.добрев) е спор за културата. Тези господа явно смятат че земеделецът и аграристът е върхът на човешката еволюция, и смятат (поне за Хърс съм сигурен) че е обидно човек да е номад или полуномад- явно защото според тях номадите са второ качество хора , аз обаче имам противоположно мнение за номадите от Евразия , още повече за волските българи-полуномади!.

*рудиментално ползват пшеницата и житото, защото дори и да имат такова - те не разчитат на него в стопанската си дейсност, и за прехраната си. Ако беше вярно обратното - те щяха да го съхраняват така, както то се съхранява от хоремзийците! или кавказците - така че да не се разваля, от него да може да се прави "Паканд" ("хляб" на хоремзийски, да е стока, да се продава, и разменя)

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...amp;#entry73910

http://www.vostlit.info/Texts/rus7/Zacharia/text1.phtml

Базгун земля со (своим) языком, которая примыкает и простирается до Каспийских ворот и моря, которые (находятся) в пределах гуннских. За воротами живут бургары, со (своим) языком, народ языческий и варварский, у них есть города, и аланы, у них пять городов. Из пределов Даду живут в горах, у них есть крепости. Ауангур, народ, живущий в палатках, аугар, сабир, бургар, куртаргар, авар, хазар, дирмар, сирургур, баграсик, кулас, абдел, ефталит, эти тринадцать народов, живут в палатках, существуют мясом скота и рыб, дикими зверьми и оружием.

Или - Една част от българите живеят в градове, друга част - заедно с изброените 13 народа живеят в палатки, и се прехранват (просъществуват) с месото на животните си, с риби (риболов), с месо на на диви животни, и с оръжието си.

Мисля че няма как по-друг начин да бъдат наречени и определени тези 13 народа, освен като като типичните евразийски номади.

[Караконджур]

А ти по какво си "специалист", друже? Германците през 5 век и славяните през 6 век "скотовъдни общности" ли са?

Ами келтите, които се разселват из цяла Европа, включително и на Балканите, като "скотовъдци" ли идват?

------------------

И славяните и германците са горски народи, обитават горите и нямат развито земеделие,изобщо индоевропейците в най-ранния си етап са са предимно скотовъдци.

Причината за келтското и германското разселение е грабежа и наемничеството, а на славяните - готския натиск, после пак грабежа ги кара да нападат Византия.

А по какво съм специалист, не е важно и не касае никого!

[Караконджур]

В тази връзка ми хрумва за едно от най-разпространените тълкувания на думата "арии". Според Вернер, думата означава "орач", сиреч "земеделец".

На повечето хора от тази планета им е известно, че именно общността на ариите (земеделци) - бъдещите хинду и по-късните ирански народи извършват една от най-мащабните миграции в историята на човечеството изобщо!!! А те са носители именно на земеделска култура.

----------------------

Уважаеми Хърс

Арий означава мъж, свободен човек, благороден, а не земеделец. Протоиндоиранските общности на ямната и катакомбната култура, откъдето произлизат индоариите са скотовъдци, а не земеделци и едно от основните им открития е опитомяването на коня!

[Aspandiat]

Аз скромно бих добавил към горното, че голяма част от ведическата ритуалност е свързана с пастирски бит - например култ към кравето мляко, маниакално вторачване в неправомерността и греховността да се консумира овче мляко и прочее.

[Ka40]

Господа съфорумци, тръгвате по една много безумна форма на разсъждение, а именно, че в историята всичко е константа. Всъщност в историята всичко е променлива и въпросът е да се разбере кога, защо и как се променя. Какво общо имат волските българи с другите българи? Освен името. Нищо. Когато те се появават на историческата сцена, те са съвсем различен народ. Между волжките българи, българите от Стара велика България и Дунавска България почти нищо общо няма. Като се изключи етнонима, няма нито една дума, титла, име или обичай, общ за волжските и дунавските българи. Защо ли? И кои са по-истинските българи - тези на Дунав или тези на Волга. Да се приемат данни за волжките българи регистрирани Х-ХІІІв. като изконно български е много по-погрешно от това да се приемат данните за дунавските българи от Х-ХІІІв. като изконно български. Въобще целият спор отива към безсмислено чесане на езиците. Нека привържениците на номадизма първо обяснят какво правят кокошките, прасетата, косерите и сърповете в прабългарските гробове. Да, преобладаващата част от сарматите са били номади, но това означа ли че техните наследници - българите, априори нямат правото в един момент да станат земеделци или може би това че дядо ти и прадядо ти е бил селският овчар автоматично те лишава от правото ти да станеш да речем програмист?

[Aspandiat]

Господа съфорумци, тръгвате по една много безумна форма на разсъждение, а именно, че в историята всичко е константа. Всъщност в историята всичко е променлива и въпросът е да се разбере кога, защо и как се променя. Какво общо имат волските българи с другите българи? Освен името. Нищо. Когато те се появават на историческата сцена, те са съвсем различен народ. Между волжките българи, българите от Стара велика България и Дунавска България почти нищо общо няма. Като се изключи етнонима, няма нито една дума, титла, име или обичай, общ за волжските и дунавските българи. Защо ли? И кои са по-истинските българи - тези на Дунав или тези на Волга. Да се приемат данни за волжките българи регистрирани Х-ХІІІв. като изконно български е много по-погрешно от това да се приемат данните за дунавските българи от Х-ХІІІв. като изконно български. Въобще целият спор отива към безсмислено чесане на езиците. Нека привържениците на номадизма първо обяснят какво правят кокошките, прасетата, косерите и сърповете в прабългарските гробове. Да, преобладаващата част от сарматите са били номади, но това означа ли че техните наследници - българите, априори нямат правото в един момент да станат земеделци или може би това че дядо ти и прадядо ти е бил селският овчар автоматично те лишава от правото ти да станеш да речем програмист?

Искаш да кажеш, че през VІІІ-Х век волжки и дунавски българи нямат нищо общо?!?!? Евала, машаллах...

[Ka40]

Аз скромно бих добавил към горното, че голяма част от ведическата ритуалност е свързана с пастирски бит - например култ към кравето мляко, маниакално вторачване в неправомерността и греховността да се консумира овче мляко и прочее.

Номадите от степите на Евразия, беззначение дали да били ираноезични или тюркоезични, са отглеждали осново овце, а не крави. Освен това едва ли са чували за ведическа ритуалност.

[Ka40]

Искаш да кажеш, че през VІІІ-Х век волжки и дунавски българи нямат нищо общо?!?!? Евала, машаллах...