Подписка срещу закриването на Центъра по тракология в БАН тръгна в интернет!

[RIZAR]

Дуриданов и посочката на Галахад са достатъчни смятам . Ганчо Ценов беше черешката .

А понеже много се ровиш из разните му средноазиатски и кавказки речници, вземи малко и на балканските да се поровиш ... .

За македонците и траките не един или двама древни автора пишат ,че са един и същ народ -omogenes .

Огромни усилия са положени от някои съвременни учени, за да замъглят народността на тракийските народи. Някои съвременни историци и богослови , напр. бълг. псведоучен проф. Б. Димитров смятат,че македонците са гръцко /елинско/ племе. Това ни принуждава да погледнем по-отблизо на този въпрос, започвайки евентуално с пеоните. Да видим какво мислят древните автори по този въпрос. Тези хора са били познати на Херодот, който сравнително обстойно говори за технитео бичаи. Петстотин години по-късно Страбон (Strabo) отбелязал, че пеоните живеели от двете страни на реката Вардар (Axius). Много пеони обаче живеели по на север. Дион Касий (Dio Cassius), човек с всички предпоставки да знае това добре, тъй като известно време е бил управител на тази провинция, е писал, че пеоните “живеят близо до Далмация по продължение на самия бряг на реката Истър (Ister), от Норикум (Noricum) до Мизия (Moesia). . . ”. Това е било двеста години след времето на Страбон. След още 350 години Йоан Лидийски обяснява, че истинското име на провинцията е било Панония “която гърците били назовали Пеония (Paeonia), нагласяйки името с цел благозвучие и за да избегнат една варварска словесна форма”. Други известни траки са били фригийците. Според Страбон “Brygi, Bryges и Phryges са едни и същи хора”. А другаде: “А самите фригийци са бриги, народ тракийски. . . ”. В един фрагмент (№ 25) от своята Книга седма, Страбон се позовава на Херодот, чийто думи са: “Според преданието на македонците,фригийците, по времето, когато местопребиваването им е било в Европа и живеeли с тях в Македония, носели името бриги; но при преместването си в Азия те сменили името си по същото време, както и местоживелището си. ” Мизите (Mysi, Moesi) са били пак тракийски народ, чиито поселища изпълвали областите между Дунав и Стара планина (Haemus), както и Витиния (Bithynia) на източната страна на Босфора (Bosphorus) и егейския бряг на Мала Азия (Asia Minor). По въпроса за народността на мизите Страбон е твърде категоричен. Мизите в Мала Азия, казва той, са траки, “които сега живеят между лидийците и фригийците, и троянците”. Идентификацията на македонците и траките също е неоспорима, макар и начинът наназоваване от автор до автор да е различен. Полибий (Polybius) нарича траките и македонците omogenes, т. е. хора от един и същи народ, род или раса. Плиний (Pliny) говори за мизо-македонци в Мала Азия, които “са се събрали (conveniunt) в Ефес”. Апиан (Appian) нарича синтите македонско племе; Страбон ги нарича траки. И двамата, разбира се, са прави. В началото на II в. сл. Хр. Дион Хризостом (Dio Chrysostom) отбелязва, че населението на Никомедия (Nicomedia) се е състояло от “водещите измежду гърците и македонците”. По това време Никомедия е бил най-големият град на Витиния. Той е бил основан,казва Павзаний (Pausanias), от Зипет (Zipoetes) – “трак по рождение, съдейки по името му”. Страбон обяснява, че “витините. . . получили това ново име от траките. . . , които притеснили страната” и сочи Никомед III като “Витинеца”. Четири века по-късно Зосим (Zosimos) се позовал на едно пророчество, в което Никомед II (Nicomedes II) е титулуван “тракийски цар”, докато Йоан Малала (Ioannes Malalas) казва, че Никомед I бил “от македонски произход”. От интерес в тази връзка са няколко “литературни” факта.

Еврипид (Euripides, Rhesus, 404) “кара” Хектор (Hector) да нарече тракийския цар Тес (Thesus) eggenhs, т. е. смята, че троянците (фригийците) са от същия род или раса, както траките от Македония. Другият подобен пример е приведен от Конон (Conon). В своя 46-ти разказ Конон говори за Орфей (Orpheus), който “царувал над македонците и страната на одрисите”,след това препраща към “жителите на Тракия и Македония” и към “група траки и македонци, отиващи заедно към Либетра (Leibethra)”, където се смята, че Орфей е умрял от ръцете на “жените на Тракия и Македония”. Еврипид и Конон може да са писали само за развлечение, но Павзаний, съвременникна Конон, се е стараел да даде точно описание на Гърция и нейната система от знания. И според него Орфей е бил трак, докато пет века по-късно Йоан Малала нарича. Орфей “най-известния лирически поет, одрис от Тракия”

[ISTORIK]

БАН не посмя да закрива институти

69-те звена се преливат в 42, 500 учени излизат в пенсия

Българската академия на науките обяви курс към преструктуриране на 44 от общо 69 съществуващи в момента институти, лаборатории и центрове. Ако проектът за реформи бъде приет от общото събрание без промени, занапред академията ще работи с 42 звена. Това обаче няма да спести сериозни финансови средства, защото академията не възнамерява да съкращава учени и не закрива нито едно звено. От БАН ще напуснат само служители от обслужващия персонал - секретарки, счетоводство и други административни кадри, както и 500 учени, навършили пенсионна възраст. Това обявиха от ръководството на академията във връзка с приключилия анализ за необходимите реформи в институцията.

БАН даде едва едномесечен срок на шефовете на изследователски центрове да предложат какво и как да се преструктурира, като използват изготвената независима оценка от европейски учени за нивото на науката в звената. Предложените промени вече породиха недоволство в част от нарочените за сливане звена, обратно недоволство от формалното сливане на институти изрази просветният министър Сергей Игнатов. Според Игнатов БАН трябва да съкрати повече учени, които реално не работят, и да търси по-добри връзки с университетите.

"Не можем да запазим като самостоятелни всички желаещи структури, нямаме пари за това. Те няма да имат свои директори, секретарки, счетоводство, но няма да съкращаваме научни дейности с високо качество, само сменяме формата на функциониране", коментира вчера председателят на БАН акад. Никола Съботинов. Той даде да се разбере, че счита за несъстоятелни създадените очаквания за сериозни спестявания от предстоящите реформи. "Не трябва да се мисли, че от мизерния бюджет на БАН от 74 млн. лв. може да се пести. Ние се променяме, защото има натиск, и тези промени дори са закъснели. Но академията не може да си позволи лукса да губи учени, защото те и в момента са малко", обясни Съботинов. По данни на Евростат за 2008 г. заетите в изследователска и развойна дейност у нас са били 0.48% от икономически активното население срещу 1.03% среден показател за ЕС. Съботинов допусна, че на втория етап на реформата - атестиране на всички учени и обвързване на заплатите с извършената работа, може да има свиване на щата, но БАН така или иначе трябва да привлича нови млади учени.

С тези аргументи нито един от институтите няма да бъде закрит, включително - и най-слабо оцененият център по архитектурознание, а 44 звена ще се слеят в 16 нови окрупнени института. Най-сериозни ще са промените в областта на обществените и хуманитарните науки. Според новата структура в областта на хуманитарните науки без промяна ще останат само 3 от общо 11 звена - Институтът за български език, Кирило-методиевският научен център и Националният археологически институт с музей. При обществените науки само един институт остава без промяна - този за държавата и правото. Сериозни размествания има и в инженерните науки, а най-малко са промените във физическите и химическите науки. Това показва, че БАН се е придържала стриктно към критиките в независимата международна оценка.

Наред с окрупняването на институтите БАН възнамерява да организира научните изследвания по нов начин, обединявайки близките по тематика институти в около 9 изследователски направления. Направленията ще имат научни съвети, в които ще членуват учени от БАН, представители на държавната администрация, изследователи от университетите и учени от чужбина. Целта е да се повиши ефективността на работата и да се улеснят планирането и координацията. Академията има амбициите да открие и нов държавен университет, който да е с изследователски профил и да обучава бакалаври, магистри и докторанти. В момента близо 1000 от преподавателите на БАН четат лекции в други университети и академията беше критикувана, че това размива целите на институцията.

НОВИТЕ ИНСТИТУТИ

1. Институт по информационни и комуникационни технологии - обединява институтите по паралелна обработка на информацията, по информационни технологии, по компютърни и комуникационни системи;

2. Институт по системно инженерство и уредостроене - обединява Института по управление и системни изследвания и Лабораторията по приборостроене;

3. Институт по катализ и инженерна химия - обединява двата едноименни института;

4. Институт по оптически материали и технологии - обединява Лабораторията по фотопроцеси и Лабораторията по оптичен запис и обработка на информацията;

5. Институт по биофизика и биомедицинско инженерство - обединява едноименния институт и Лабораторията по биомедицинско инженерство;

6. Институт по морфология, патология и антропология - обединява Института по морфология и антропология с този по патология и паразитология;

7. Институт по биоразнообразие - обединява институтите по зоология, по ботаника и Лабораторията по обща екология;

8. Институт по физиология и генетика на растенията - обединява двата едноименни института;

9. Институт по геофизика, геодезия и география - обединява Геофизичния, Географския институт и лабораториите по геодезия и по сеизмично инженерство;

10. Институт за космически и слънчево-земни въздействия - обединява двата едноименни института;

11. Институт за история и балканистика с център по тракология - обединяват двата едноименни института и Центъра по тракология;

12. Институт по етнология и фолклористика с етнографски музей - обединява фоклорния и етнографския институт;

13. Институт за литература и изкуства - обединява двата едноименни института и Центъра по архитектурознание;

14. Институт за икономически и социални изследвания - обединява Икономическия и Социологическия институт;

15. Институт за изследване на населението и човека - обединява Центъра за изследване на населението и Института по психология;

16. Институт за изследвания на обществата, ценностите и знанието - обединява Философския институт и Центъра за история на науката.

Таня Петрова

http://www.segabg.com/

Редактирано Януари 26, 2010 от ISTORIK

[Aspandiat]

12. Институт по етнология и фолклористика с етнографски музей - обединява фоклорния и етнографския институт;

Че те едно време си бяха сляти, после ги разделиха. Очевидно е, че цялата пушилка ще приключи с козметични "реформи".

[Sham]

Както винаги,нали? Май ни мислят за будали...

[nik1]

Подписка в защита на самостоятелността на Центъра по тракология „Професор Александър Фол” тръгна в интернет.

В нея се изразява безпокойство от това, че ръководството на Българската академия на науките е взело решение за закриване на Центъра по тракология „Проф. Александър Фол”, както и на още няколко хуманитарни института. „Министърът на образованието и науката защити съществуването на Центъра и на другите институти, но въпреки това ръководството на БАН е решено на унищожението им, въпреки че вече не може да използва довода „Правителството иска”. Моля, подкрепете ни, за да продължим да изучаваме и популяризираме древната история на траките” – се казва в призива в интернет.

Линковете на онлайн петициите са:

http://www.petitiononline.com/thracian/petition.html

http://www.facebook.com/?ref=home#/group.p...1162&ref=nf

В петицията, адресирана до министъра на образованието Сергей Игнатов, се казва:

"Чрез онлайн петиция и чрез мрежата Фейсбук се обръщаме към Вас с молба да направите всичко възможно, за да запазите Центъра по тракология „Проф. Александър Фол” като самостоятелна научна институция в рамките на Българската академия на науките. Световните научни постижения, международните проекти и многобройните публикации на членовете на Центъра по тракология, които са достатъчно известни, изведоха тракологията на световната сцена през 70-те години и доведоха до 10 световни конгреса по тракология като единадесетия е обявен през 2010 г. в Истанбул. Закриването на Центъра по Тракология не би било нищо повече от престъпление от страна на шепа самозабравили се хора, облечени с власт.

От наши приятели и колеги учени знаем, че Вие и Министерския съвет на България подкрепяте запазването на Центъра, както - и на още няколко хуманитарни института, които ръководството на Българската академия на науките не желае да съхрани. След Вашата публична защита на тези институти по Българската национална телевизия стана ясно, че ръководството на Българската академия на науките вече не може да оправдава обезличаването на българската хуманитарна наука с Вас, Министъра на финансите и Министерски съвет на България.

В глобализиращия се свят, в който живеем и който ни дава възможност да се обърнем към Вас, именно научни изследвания и популяризирането им като тези по тракология, етнография и редките езици, какъвто е българският, хуманизират ежедневието ни и обогатяват нашата духовност. Надяваме се, че ще Вие и останалите членове на Министерския съвет ще намерите възможност да попречите на шепа хора, облечени във власт, да се разпореждат с културното наследство и с изучаването му, което не принадлежи само на България, но - и на света.".

Ето нещо куриозно, което открих, търсейки нещо друго... Представям пасажът - за занимавка на нашите учени и.. форумни траколози и тракийци .. Според Lubotsky думичката за "град" в китайския език е сродна с тази в тракийския ("бриа") като според него думата за град е навлезнала в китайския език, от тохарския:

"Toch. A ri, Toch. B rye `town' < PToch. *riye :: Chin. 里 li `village' < MC lɨ < OC rəʔ.

In 1998, Lubotsky (p. 368) proposed to consider borrowing in the opposite direction

(from Tocharian into Chinese). The Thracian , presumably /uria/, mentioned by Strabo as a Thracian word for

, ~ and glossed by Hesych as ."

[Perkūnas]

Ето нещо куриозно, което открих, търсейки нещо друго... Представям пасажът - за занимавка на нашите учени и.. форумни траколози и тракийци .. Според Lubotsky думичката за "град" в китайския език е сродна с тази в тракийския ("бриа") като според него думата за град е навлезнала в китайския език, от тохарския:

"Toch. A ri, Toch. B rye `town' < PToch. *riye :: Chin. 里 li `village' < MC lɨ < OC rəʔ.

In 1998, Lubotsky (p. 368) proposed to consider borrowing in the opposite direction

(from Tocharian into Chinese). The Thracian , presumably /uria/, mentioned by Strabo as a Thracian word for

, ~ and glossed by Hesych as ."

Тракийската глоса bria "град" (и в състава на местни имена с недотам ясна структура) се сравнява с тохарските форми поне от 70 години. по-вероятно тези две форми нямат нищо общо помежду си. Много по-вероятно (предвид географското разположение на тохароговорещите) е тохарските форми да са заети от китайски. Личното ми мнение е, че bria е дума, заета от праисторическото население на Балканите и няма нищо общо с индоевропейския тракийски език, където просто е заемка. Но за съжаление изучаването на праисторическите европейски езици се намира едва на зародишен етап поради неистовото желание всяка възможна дума, открита на територията на Европа, да се прикача към "индоевропейска" праформа, дори когато всички данни сочат обратното.

[nik1]

Тракийската глоса bria "град" (и в състава на местни имена с недотам ясна структура) се сравнява с тохарските форми поне от 70 години. по-вероятно тези две форми нямат нищо общо помежду си. Много по-вероятно (предвид географското разположение на тохароговорещите) е тохарските форми да са заети от китайски. Личното ми мнение е, че bria е дума, заета от праисторическото население на Балканите и няма нищо общо с индоевропейския тракийски език, където просто е заемка. Но за съжаление изучаването на праисторическите европейски езици се намира едва на зародишен етап поради неистовото желание всяка възможна дума, открита на територията на Европа, да се прикача към "индоевропейска" праформа, дори когато всички данни сочат обратното.

Аз пък не съм убеден че "bria е дума, заета от праисторическото население на Балканите и няма нищо общо с индоевропейския тракийски език"..

Имаме Proto-IE: *bhergh-, *bherg'h- -"планина", "височина", и по-късно "укрепено място"

Old Indian: imp. 2 sg. barhaya `auge!'; br̥hánt- `high, tall, great, large'

Celtic: Gaul Bergusia; Admageto-briga, Litano-briga u. a. ON, Arebrigium ON, Brigiani (Alpenvolk); Brigantes VN, Brigantia ON `Bregenz', Name einer weibl. Gottheit; *bregh=: OIr brī, acc. brig `Hügel', Cymr bre f. `Hügel', Corn bre f. Hügel', Bret bre f. `Hügel'; Cymr bera `Haufe', OCorn, Bret bertn `id.'

http://newstar.rinet.ru/cgi-bin/response.c...t&first=321

http://www.ieed.nl/cgi-bin/response.cgi?ro...e&first=671

Или, според мен поне, има немалка вероятност, тази дума може да е навлезнала в тохарския от друг ИЕ език; или ако приемем тезата ви, защо не от някой не-ИЕ език..

Може да се твърди или мисли, че прото-ИЕ познават укрепленията - вижте укрепяването например на селището Езерово (и на други синхронни) , и датировката на тези дейности.../+3000-2500 г.преди новата ера/..

-----------

Иначе, всичко е възможно, според мен, аз лично не изключвам вероятността и съответната тохарската дума да е заемка от китайски..

[Perkūnas]

Аз пък не съм убеден че "bria е дума, заета от праисторическото население на Балканите и няма нищо общо с индоевропейския тракийски език"..

Имаме Proto-IE: *bhergh-, *bherg'h- -"планина", "височина", и по-късно "укрепено място"

Old Indian: imp. 2 sg. barhaya `auge!'; br̥hánt- `high, tall, great, large'

Celtic: Gaul Bergusia; Admageto-briga, Litano-briga u. a. ON, Arebrigium ON, Brigiani (Alpenvolk); Brigantes VN, Brigantia ON `Bregenz', Name einer weibl. Gottheit; *bregh=: OIr brī, acc. brig `Hügel', Cymr bre f. `Hügel', Corn bre f. Hügel', Bret bre f. `Hügel'; Cymr bera `Haufe', OCorn, Bret bertn `id.'

http://newstar.rinet.ru/cgi-bin/response.c...t&first=321

http://www.ieed.nl/cgi-bin/response.cgi?ro...e&first=671

Бъркаш германското *berg- "хълм" с *burg- "крепост". Освен това как да обясним къде изчезна g-то в *bria? В индоевропейското езикознание има точно определени фонетични правила за развитието на звуковата система в различните клонове: индо-ирански, германски, келтски, славянски, балтийски, гръцки, италийски и др.

1. Очевидно тракийската дума започва с b, а не с v (имаме днес Несе-бър, а не Несе-вър).

2. Тохарските форми изискват начално w- (в тохарски b се обеззвучава в p), имаме riye (от евентуално *wri-), а не priye (< *bri-). В тракийски w се запазва като v (имаме Велека, а не Белека). Сигурни примери за wr- > br- в тракийски - къде?

3. В индоевропейския праезик корените, започващи с wri- са рядкост (полугласна+ сонант+полугласна?!) Т.е. работата мирише на гнило...

Или, според мен поне, има немалка вероятност, тази дума може да е навлезнала в тохарския от друг ИЕ език; или ако приемем тезата ви, защо не от някой не-ИЕ език..

Може да се твърди или мисли, че прото-ИЕ познават укрепленията - вижте укрепяването например на селището Езерово (и на други синхронни) , и датировката на тези дейности.../+3000-2500 г.преди новата ера/..

-----------

Иначе, всичко е възможно, според мен, аз лично не изключвам вероятността и съответната тохарската дума да е заемка от китайски..

Прагерманското *burg- "крепост" е също праисторическа, европейска или средиземноморска дума, виж старогръцки πύργος "кула". Двете форми очевидно са свързани по значение, близки по разпространение (Балкански п-в, Средна Европа), но не са заемки една от друга. Формите в германски и гръцки не възлизат към обща праформа според правилата на индоевропейската фонетика. Следователно, формата не е индоевропейска, а е само заета в два индоевропейски клона. Дали селището край Езерово се е наричало с термина bria, burgos или purgos няма да разберем при липса на писмени доказателства за езика на обитателите му. Ergo, bria като локален палеобалкански термин няма нищо общо с тохарските езици.

[nik1]

Бъркаш германското *berg- "хълм" с *burg- "крепост". Освен това как да обясним къде изчезна g-то в *bria? В индоевропейското езикознание има точно определени фонетични правила за развитието на звуковата система в различните клонове: индо-ирански, германски, келтски, славянски, балтийски, гръцки, италийски и др.

1. Очевидно тракийската дума започва с b, а не с v (имаме днес Несе-бър, а не Несе-вър).

2. Тохарските форми изискват начално w- (в тохарски b се обеззвучава в p), имаме riye (от евентуално *wri-), а не priye (< *bri-). В тракийски w се запазва като v (имаме Велека, а не Белека). Сигурни примери за wr- > br- в тракийски - къде?

3. В индоевропейския праезик корените, започващи с wri- са рядкост (полугласна+ сонант+полугласна?!) Т.е. работата мирише на гнило...

Прагерманското *burg- "крепост" е също праисторическа, европейска или средиземноморска дума, виж старогръцки πύργος "кула". Двете форми очевидно са свързани по значение, близки по разпространение (Балкански п-в, Средна Европа), но не са заемки една от друга. Формите в германски и гръцки не възлизат към обща праформа според правилата на индоевропейската фонетика. Следователно, формата не е индоевропейска, а е само заета в два индоевропейски клона. Дали селището край Езерово се е наричало с термина bria, burgos или purgos няма да разберем при липса на писмени доказателства за езика на обитателите му. Ergo, bria като локален палеобалкански термин няма нищо общо с тохарските езици.

http://www.kroraina.com/thrac_lang/thrac_3.html

The Thracian ‘bria’ is related to the Toch. A ri, B riye ‘town (a refuge on a hill)’ – from the IE *uriiā.

[Perkūnas]

http://www.kroraina.com/thrac_lang/thrac_3.html

The Thracian ‘bria’ is related to the Toch. A ri, B riye ‘town (a refuge on a hill)’ – from the IE *uriiā.

Недей да ми пробутваш "етимологиите" а ла Томашек или Вл. Георгиев. Обясних по-горе защо двете думи не могат да бъдат сродни. Освен това горното списъче (от книгата на Дуриданов) е пълно с необяснени думи, има и други крещящо нагласени "индоевропейски" етимологии като тази на ῥομφαία. Такова животно като

"IE stem *rump- in the Latin rumpo, -ere ‘to break, to tear’"

просто няма, защото -m- в rumpo не е част от корена, а инфикс и се отнася до сегашната основа на глагола (характерна особеност на латинския глагол!), -m- липсва при основата rūр- за минало време, при супина ruptum и в очевидни производни като ruptura, corruptio, eruptio. И сме тръгнали после да разчитаме тракийски надписи!?

[Last roman]

Недей да ми пробутваш "етимологиите" а ла Томашек или Вл. Георгиев. Обясних по-горе защо двете думи не могат да бъдат сродни. Освен това горното списъче (от книгата на Дуриданов) е пълно с необяснени думи, има и други крещящо нагласени "индоевропейски" етимологии като тази на ῥομφαία. Такова животно като

"IE stem *rump- in the Latin rumpo, -ere ‘to break, to tear’"

просто няма, защото -m- в rumpo не е част от корена, а инфикс и се отнася до сегашната основа на глагола (характерна особеност на латинския глагол!), -m- липсва при основата rūр- за минало време, при супина ruptum и в очевидни производни като ruptura, corruptio, eruptio. И сме тръгнали после да разчитаме тракийски надписи!?

Извинявай, приятелю, ти лингвист ли си?

[Хърс Златния]

3. В индоевропейския праезик корените, започващи с wri- са рядкост (полугласна+ сонант+полугласна?!) Т.е. работата мирише на гнило...

Дискусията е за нова тема, но въпреки това съм приятно изненадан, че тук има хора, които владеят "древния индоевропейски праезик".

Все така, дами и господа!

За "древния индоевропейски праезик" не смея да говоря, но си позволявам да отбележа, че думи с корени "bri-", "vri-" се срещат доста често дори и в писмено засвидетелствани древни индоевропейски езици като санскрит, например. Така че, по-полека.

[nik1]

Недей да ми пробутваш "етимологиите" а ла Томашек или Вл. Георгиев. Обясних по-горе защо двете думи не могат да бъдат сродни. Освен това горното списъче (от книгата на Дуриданов) е пълно с необяснени думи, има и други крещящо нагласени "индоевропейски" етимологии като тази на ῥομφαία. Такова животно като

"IE stem *rump- in the Latin rumpo, -ere ‘to break, to tear’"

просто няма, защото -m- в rumpo не е част от корена, а инфикс и се отнася до сегашната основа на глагола (характерна особеност на латинския глагол!), -m- липсва при основата rūр- за минало време, при супина ruptum и в очевидни производни като ruptura, corruptio, eruptio. И сме тръгнали после да разчитаме тракийски надписи!?

bria "town, settlement" 1) after Pokorny, from PIE *wriyā. 2) Olteanu, PIE *gwer-, "heavy, strong"

1) Mycenean rijo "promontory", Bulgarian rid "promontory", Greek ríon "id", Tocharian A ri, Tocharian B rīye "town"

Казваш че от *wriyā няма как да се получи -bria, но откъде си сигурен че тохарската дума е с китайски или тибетски произход?

[RIZAR]

Извинявай, приятелю, ти лингвист ли си?

Ласт Роман , случайно да си чувал , че теориите на горните ''лингвисти'' са отдавна отречени ???

[Last roman]

Ласт Роман , случайно да си чувал , че теориите на горните ''лингвисти'' са отдавна отречени ???

Не съм чувал, Рицарю, но щом теориите на 'горните' лингвисти са отречени, то по всяка вероятност и теориите на 'долните' им колеги ще имат същата съдба.

[RIZAR]

Хора като Бъки , Божо и Петър Добрев и псевдоучените , които ни пращат в Бактрия(като родина на прабългарите) не правят наука, а фарс, с който ставаме за смях. Остави другото, но той(Пешо) дори речниците не умее да ползва като хората. Тъжното е, че много историци и археолози, та даже езиковеди се хващат на тези уйдурми.

Същата работа е и с тракийския език в интерпретациите на големите ни езиковеди като академиците Вл. Георгиев и Ив. Дуриданов. Т. нар. "коренни етимологии", които дават възможност да се "докаже" какво ли не, отдавна са отречени и се допускат само като спомагателен аргумент за установяване на езикови характеристики. Неслучайно по света говорят с насмешка за "балканската школа" в езикознанието.

[Perkūnas]

Last roman: Не съм професионален лингвист, но съм запален на тема древни езици.

nik1: Предполагам, че си взел сравнението между тракийското bria и тохарските форми от "Turkic and Chinese loan words in Tocharian", ALEXANDER LUBOTSKY and SERGEI STAROSTIN, Language in time and space. A Festschrift for Werner Winter on the occasion of his 80th birthday, edd. Brigitte L.M. Bauer, Georges-Jean Pinault, Berlin - New York 2003, с. 257-269 - намерена от google. Цитат от там:

13. Toch. A ri, Toch. B rīye `town' < PToch. *riye :: Chin. 里 li `village' < MC lɨ < OC rəʔ.

In 1998, Lubotsky (p. 368) proposed to consider borrowing in the opposite direction (from Tocharian into Chinese). The problem is, however, that the only sure extra-Tocharian relative is the Thracian βρία, presumably /uria/, mentioned by Strabo as a Thracian word for πόλις, τεῖχος and glossed by Hesych as κώμη. The Indo-European etymology of Toch. A ri,

Toch. B rīye is thus rather questionable. On the other hand, Peiros and Starostin (1996,2: 77) reconstruct Sino-Tibetan *riəH, adducing Jingpo məre1 `town'. If this Sino-Tibetan reconstruction is correct, the Tocharian word is likely to be borrowed from Chinese.

Т.е. там не пише, че тохарската дума е заета в китайски, а напротив - в предишна статия от 1998 г. Lubotsky предлага обратна посока на заемане (от тохарски в китайски), но в сегашната статия се твърди (това в удебеления шрифт), че индоевропейската етимология на тохарски A ri, Toch. B rīye е доста съмнителна, понеже единственото сигурно съответствие е тракийската дума. Според Peiros и Starostin съществува сродна на китайската дума в езика Jingpo и ако това е така, то китайската дума е заета в тохарски. Между другото, в статията на Lubotsky и Starostin са посочени още 15 заемки от китайски. Възможно е всъщност да са много повече.

цитат от nik1:

bria "town, settlement" 1) after Pokorny, from PIE *wriyā. 2) Olteanu, PIE *gwer-, "heavy, strong"

1) Mycenean rijo "promontory", Bulgarian rid "promontory", Greek rнon "id", Tocharian A ri, Tocharian B rīye "town"

В речника на Покорни (1151-1152) под корен 2149:

uer-2 'erhцhte Stelle (im Gelдnde oder in der Haut)' издигнато място (на земята или по кожата)

(...)

unsicher (несигурно) gr. ῥίον `Berghцhe, Vorgebirge' планинска височина (*urison?) und aisl. risi, ahd. riso, mnd. rese `Riese' великан (*wrisan-), as. wrisil ds., wrisilīc `riesenhaft' (die Formen ohnew durch Anlehnung an germ. risan oben S. 331); vielleicht auch може би още thrak.-phryg. βρία `Festung' (*uriiā) und toch. AB ri `Stadt' (falls nicht zu uer- `umschlieЯen') ако не се отнасят към uer- обграждам

Т.е. работата изобщо не изглежда ясна според един от основните изследователи на индоевропейските езици в света. Olteanu не знам кой е, но PIE *gwer-, "heavy, strong" изобщо няма как да е свързано с bria. Лабиовеларно gw > лабиално b в гръцки и келтски, но не и в тракийски където gw > g. Впрочем всеки сатемен език губи лабиалния елемент при съгласните gwh, gw, kw (у Дуриданов на с. 104 - това го пише и за тракийски) и ги превръща във веларни. Примери са дадени в същата книжка.

Хърс Златния: "но си позволявам да отбележа, че думи с корени "bri-", "vri-" се срещат доста често дори и в писмено засвидетелствани древни индоевропейски езици като санскрит, например".

Проверихте ли в речник? Например тук: http://www.sanskrit-lexicon.uni-koeln.de/monier/? И колко от тях са с индоевропейски произход?

[nik1]

Last roman: Не съм професионален лингвист, но съм запален на тема древни езици.

nik1: Предполагам, че си взел сравнението между тракийското bria и тохарските форми от "Turkic and Chinese loan words in Tocharian", ALEXANDER LUBOTSKY and SERGEI STAROSTIN, Language in time and space. A Festschrift for Werner Winter on the occasion of his 80th birthday, edd. Brigitte L.M. Bauer, Georges-Jean Pinault, Berlin - New York 2003, с. 257-269 - намерена от google. Цитат от там:

13. Toch. A ri, Toch. B rīye `town' < PToch. *riye :: Chin. 里 li `village' < MC lɨ < OC rəʔ.

In 1998, Lubotsky (p. 368) proposed to consider borrowing in the opposite direction (from Tocharian into Chinese). The problem is, however, that the only sure extra-Tocharian relative is the Thracian βρία, presumably /uria/, mentioned by Strabo as a Thracian word for πόλις, τεῖχος and glossed by Hesych as κώμη. The Indo-European etymology of Toch. A ri,

Toch. B rīye is thus rather questionable. On the other hand, Peiros and Starostin (1996,2: 77) reconstruct Sino-Tibetan *riəH, adducing Jingpo məre1 `town'. If this Sino-Tibetan reconstruction is correct, the Tocharian word is likely to be borrowed from Chinese.

Т.е. там не пише, че тохарската дума е заета в китайски, а напротив - в предишна статия от 1998 г. Lubotsky предлага обратна посока на заемане (от тохарски в китайски), но в сегашната статия се твърди (това в удебеления шрифт), че индоевропейската етимология на тохарски A ri, Toch. B rīye е доста съмнителна, понеже единственото сигурно съответствие е тракийската дума. Според Peiros и Starostin съществува сродна на китайската дума в езика Jingpo и ако това е така, то китайската дума е заета в тохарски. Между другото, в статията на Lubotsky и Starostin са посочени още 15 заемки от китайски. Възможно е всъщност да са много повече.

цитат от nik1:

bria "town, settlement" 1) after Pokorny, from PIE *wriyā. 2) Olteanu, PIE *gwer-, "heavy, strong"

1) Mycenean rijo "promontory", Bulgarian rid "promontory", Greek rнon "id", Tocharian A ri, Tocharian B rīye "town"

В речника на Покорни (1151-1152) под корен 2149:

uer-2 'erhцhte Stelle (im Gelдnde oder in der Haut)' издигнато място (на земята или по кожата)

(...)

unsicher (несигурно) gr. ῥίον `Berghцhe, Vorgebirge' планинска височина (*urison?) und aisl. risi, ahd. riso, mnd. rese `Riese' великан (*wrisan-), as. wrisil ds., wrisilīc `riesenhaft' (die Formen ohnew durch Anlehnung an germ. risan oben S. 331); vielleicht auch може би още thrak.-phryg. βρία `Festung' (*uriiā) und toch. AB ri `Stadt' (falls nicht zu uer- `umschlieЯen') ако не се отнасят към uer- обграждам

Т.е. работата изобщо не изглежда ясна според един от основните изследователи на индоевропейските езици в света. Olteanu не знам кой е, но PIE *gwer-, "heavy, strong" изобщо няма как да е свързано с bria. Лабиовеларно gw > лабиално b в гръцки и келтски, но не и в тракийски където gw > g. Впрочем всеки сатемен език губи лабиалния елемент при съгласните gwh, gw, kw (у Дуриданов на с. 104 - това го пише и за тракийски) и ги превръща във веларни. Примери са дадени в същата книжка.

Хърс Златния: "но си позволявам да отбележа, че думи с корени "bri-", "vri-" се срещат доста често дори и в писмено засвидетелствани древни индоевропейски езици като санскрит, например".

Проверихте ли в речник? Например тук: http://www.sanskrit-lexicon.uni-koeln.de/monier/? И колко от тях са с индоевропейски произход?

Не те знам какво четеш и превеждаш.. Тук за мен пише ясно какво е предложил навремето си Lubotsky: In 1998*, Lubotsky (p. 368) proposed to consider borrowing in the opposite direction (from Tocharian into Chinese). Демек (казано): обратната на тази, която е предмет на статията..

Lubotsky, Alexander

1998 Tocharian loan words in Old Chinese: chariots, chariot gear, and town building. In:

Victor A. Mair (ed.), The Bronze Age and Early Iron Age peoples of Central Asia, 379-

390, Washington D.C.: Institute for the Study of Man.

http://www.ieed.nl/lubotsky/pdf/turkic-chi...20tocharian.pdf

Ами виж сега, алтаистите виждат алтайски корени на прекалено много места, и в прекалено много думи. "Обществена тайна" е че това се отнася за по-голямат част от "-истите" по древни езици (последното не е моя мисъл)..Старостин например, изкарва думата "бог" (със значението на "Бог" на български език!) - алтайска, от/заради монголското име "багадан/богадан", като показва някаква етимология, която е смехотворна..Така че Старостин може да е дръпнал "чергата към себе си" и за тохарската дума за "град"!...Ако питаме Адамс - той пък сигурно ще ни посочи немалко тохарски думи в китайския, с идеята че са заети в китайския -от тохарски..Аз лично, съм чел сведението, че има ИЕ-думи в китайския език..

[nik1]

Не те знам какво четеш и превеждаш.. Тук за мен пише ясно какво е предложил навремето си Lubotsky: In 1998*, Lubotsky (p. 368) proposed to consider borrowing in the opposite direction (from Tocharian into Chinese). Демек (казано): обратната на тази, която е предмет на статията..

Lubotsky, Alexander

1998 Tocharian loan words in Old Chinese: chariots, chariot gear, and town building. In:

Victor A. Mair (ed.), The Bronze Age and Early Iron Age peoples of Central Asia, 379-

390, Washington D.C.: Institute for the Study of Man.

http://www.ieed.nl/lubotsky/pdf/turkic-chi...20tocharian.pdf

Ами виж сега, алтаистите виждат алтайски корени на прекалено много места, и в прекалено много думи. "Обществена тайна" е че това се отнася за по-голямат част от "-истите" по древни езици (последното не е моя мисъл)..Старостин например, изкарва думата "бог" (със значението на "Бог" на български език!) - алтайска, от/заради монголското име "багадан/богадан", като показва някаква етимология, която е смехотворна..Така че Старостин може да е дръпнал "чергата към себе си" и за тохарската дума за "град"!...Ако питаме Адамс - той пък сигурно ще ни посочи немалко тохарски думи в китайския, с идеята че са заети в китайския -от тохарски..Аз лично, съм чел сведението, че има ИЕ-думи в китайския език..

Lubotsky, Alexander

1998 Tocharian loan words in Old Chinese: chariots, chariot gear, and town building. In:

Victor A. Mair (ed.), The Bronze Age and Early Iron Age peoples of Central Asia, 379-

390, Washington D.C.: Institute for the Study of Man.

https://www.openaccess.leidenuniv.nl/bitstr...3/1/299_040.pdf

Но това изглежда е само върхът на айсберга..

Това изглежда интригуващо:

Tsung-tung Chang, "Indo-European Vocabulary in Old Chinese"

http://www.sino-platonic.org/complete/spp007_old_chinese.pdf

[Galahad]

"Двойнороденият" дионисий очевидно е гръцизираното име на тракийския бог (Вижте пак Дуриданов, за тракийските имена със значение "син на бога").

никой не сочи, че македонците са нещо различно от траките извода може да е само един.

То никой не сочи че прабългарите не са китайци, или пък че не са прарумънци, или пък - че не са антични германци, ама такива ли са? Не може да се спекулира така в сериозната наука; във форумите явно може ..

Дионис е двойнороденият защото според легендата съпругата на Зевс като разбрала, че любовницата му е бременна я подлъгала да поиска върховния бог да и се представи в цялто си величие. Той изпълнил молбата й .. и я изпекъл. Но детето било спасено и било износено в бедрото на Хермес. Хермес също си е тракийско божество - бог на промяната и може би в даден момент от развитието на религията на траките нещо като висш бог, защото одриските царе извеждали от него потеклото си. В смисъл той е нещо като регулировчик на смяната на Аполон-Дионис и Бендида (Артемида-Хеката), в смисъл ден-нощ, можко-женско начало, слънце-луна и т.н.

Дионис, Бакх, Либер, Сабазий, Кюбебос, Залмоксис и т.н. са все прозвища.

А за това, че македноците са траки - не само никой не твърди, че са различни народи, но и ги разглеждат като един народ, по-точно като част от цялото.

Българската академия на науките обяви курс към преструктуриране на 44 от общо 69 съществуващи в момента институти, лаборатории и центрове. Ако проектът за реформи бъде приет от общото събрание без промени, занапред академията ще работи с 42 звена. Това обаче няма да спести сериозни финансови средства, защото академията не възнамерява да съкращава учени и не закрива нито едно звено. От БАН ще напуснат само служители от обслужващия персонал - секретарки, счетоводство и други административни кадри, както и 500 учени, навършили пенсионна възраст. Това обявиха от ръководството на академията във връзка с приключилия анализ за необходимите реформи в институцията.

Ами както и го говорехме - целият проблем е за няколко души, дето мястото им е в НОИ и за няколко секретарки, дето повече няма да седят на коляното на някой шеф, а въпросният пък шеф ще трябва след години занимаване с въпросната секретарка да трябва да започне да се занимава с научна работа, ако не иска да излезе в пенсия.

[Perkūnas]

Не те знам какво четеш и превеждаш.. Тук за мен пише ясно какво е предложил навремето си Lubotsky: In 1998*, Lubotsky (p. 368) proposed to consider borrowing in the opposite direction (from Tocharian into Chinese). Демек (казано): обратната на тази, която е предмет на статията..

Lubotsky, Alexander

1998 Tocharian loan words in Old Chinese: chariots, chariot gear, and town building. In:

Victor A. Mair (ed.), The Bronze Age and Early Iron Age peoples of Central Asia, 379-

390, Washington D.C.: Institute for the Study of Man.

http://www.ieed.nl/lubotsky/pdf/turkic-chi...20tocharian.pdf

Виж сега, статията в която се обсъжда посоката на заемане от китайски в тохарски е по-нова от тази, в която се твърди заемане от тохарски в китайски. Т.е. човекът си е променил мнението. Освен това в заключението на статията от 1998 думата не е означена като 100%-ва заемка. Освен това тракийската дума съдържа b-, а не v-, както вече ти обясних (НесеБър < Mesem-bria, а не НесеВър), което е още един аргумент против връзката с тохарски. Това може и да не е било известно на Smith 1910-11 (който е предложил това сравнение - в духа на езикозанието на коренните етимологии от 19 век) както и на van Windekens 1976 (чието изследане върху "индоевропейския пеласгийски" език се оказа един голям балон). Реконструираната форма uriia (uriH-eH2) просто виси във въздуха.

Ами виж сега, алтаистите виждат алтайски корени на прекалено много места, и в прекалено много думи. "Обществена тайна" е че това се отнася за по-голямат част от "-истите" по древни езици (последното не е моя мисъл)..Старостин например, изкарва думата "бог" (със значението на "Бог" на български език!) - алтайска, от/заради монголското име "багадан/богадан", като показва някаква етимология, която е смехотворна..Така че Старостин може да е дръпнал "чергата към себе си" и за тохарската дума за "град"!...Ако питаме Адамс - той пък сигурно ще ни посочи немалко тохарски думи в китайския, с идеята че са заети в китайския -от тохарски..Аз лично, съм чел сведението, че има ИЕ-думи в китайския език..

Lubotsky, Alexander

1998 Tocharian loan words in Old Chinese: chariots, chariot gear, and town building. In:

Victor A. Mair (ed.), The Bronze Age and Early Iron Age peoples of Central Asia, 379-

390, Washington D.C.: Institute for the Study of Man.

https://www.openaccess.leidenuniv.nl/bitstr...3/1/299_040.pdf

Тук изобщо не виждам връзката. Александър Любоцкий е санскритолог, а нито тохарски, нито китайски, нито тракийски са алтайски езици. Освен това е пределно ясно, че *bogъ е иранска заемка (Прочети малко литература за правилото на Winter в балто-славянски - пък тогава ще си говорим за монголски).

Но това изглежда е само върхът на айсберга..

Това изглежда интригуващо:

Tsung-tung Chang, "Indo-European Vocabulary in Old Chinese"

http://www.sino-platonic.org/complete/spp007_old_chinese.pdf

Такива щуротии не ме впечатляват изобщо.

[RIZAR]

Цитат(nik1 @ Tue Feb 09, 2010 5:36 pm) *

Не те знам какво четеш и превеждаш.. Тук за мен пише ясно какво е предложил навремето си Lubotsky: In 1998*, Lubotsky (p. 368) proposed to consider borrowing in the opposite direction (from Tocharian into Chinese). Демек (казано): обратната на тази, която е предмет на статията..

Lubotsky, Alexander

1998 Tocharian loan words in Old Chinese: chariots, chariot gear, and town building. In:

Victor A. Mair (ed.), The Bronze Age and Early Iron Age peoples of Central Asia, 379-

390, Washington D.C.: Institute for the Study of Man.

http://www.ieed.nl/lubotsky/pdf/turkic-chi...20tocharian.pdf

Виж сега, статията в която се обсъжда посоката на заемане от китайски в тохарски е по-нова от тази, в която се твърди заемане от тохарски в китайски. Т.е. човекът си е променил мнението. Освен това в заключението на статията от 1998 думата не е означена като 100%-ва заемка. Освен това тракийската дума съдържа b-, а не v-, както вече ти обясних (НесеБър < Mesem-bria, а не НесеВър), което е още един аргумент против връзката с тохарски. Това може и да не е било известно на Smith 1910-11 (който е предложил това сравнение - в духа на езикозанието на коренните етимологии от 19 век) както и на van Windekens 1976 (чието изследане върху "индоевропейския пеласгийски" език се оказа един голям балон). Реконструираната форма uriia (uriH-eH2) просто виси във въздуха.

Цитат(nik1 @ Tue Feb 09, 2010 5:36 pm) *

Ами виж сега, алтаистите виждат алтайски корени на прекалено много места, и в прекалено много думи. "Обществена тайна" е че това се отнася за по-голямат част от "-истите" по древни езици (последното не е моя мисъл)..Старостин например, изкарва думата "бог" (със значението на "Бог" на български език!) - алтайска, от/заради монголското име "багадан/богадан", като показва някаква етимология, която е смехотворна..Така че Старостин може да е дръпнал "чергата към себе си" и за тохарската дума за "град"!...Ако питаме Адамс - той пък сигурно ще ни посочи немалко тохарски думи в китайския, с идеята че са заети в китайския -от тохарски..Аз лично, съм чел сведението, че има ИЕ-думи в китайския език..

Lubotsky, Alexander

1998 Tocharian loan words in Old Chinese: chariots, chariot gear, and town building. In:

Victor A. Mair (ed.), The Bronze Age and Early Iron Age peoples of Central Asia, 379-

390, Washington D.C.: Institute for the Study of Man.

https://www.openaccess.leidenuniv.nl/bitstr...3/1/299_040.pdf

Тук изобщо не виждам връзката. Александър Любоцкий е санскритолог, а нито тохарски, нито китайски, нито тракийски са алтайски езици. Освен това е пределно ясно, че *bogъ е иранска заемка (Прочети малко литература за правилото на Winter в балто-славянски - пък тогава ще си говорим за монголски).

Цитат(nik1 @ Tue Feb 09, 2010 5:36 pm) *

Но това изглежда е само върхът на айсберга..

Това изглежда интригуващо:

Tsung-tung Chang, "Indo-European Vocabulary in Old Chinese"

http://www.sino-platonic.org/complete/spp007_old_chinese.pdf

Такива щуротии не ме впечатляват изобщо.

[nik1]

Виж сега, статията в която се обсъжда посоката на заемане от китайски в тохарски е по-нова от тази, в която се твърди заемане от тохарски в китайски. Т.е. човекът си е променил мнението.

Аха, аз "виждам", но ти чак сега явно разбра за какво пиша по-горе (или се правиш на изненадан)..

Освен това тракийската дума съдържа b-, а не v-, както вече ти обясних (НесеБър < Mesem-bria, а не НесеВър), което е още един аргумент против връзката с тохарски.

Ами не ти разбирам аргументите..Ето ти една тохарска дума, която започва с "В", която дума в останалите ИЕ -езици започва с Б

"Тох. wak – борба, wako – борец и тох. /а/ atar – герой, произлиза wak.atar – борец, войн-герой. Интересното е че такова словосъчетание /войни-герои/ се среща в текст на тох./б/ цитиран от Д.Адамс, където е използвана формата в тох./б/ - etru. Преходът wakatar в багатар, багатур е напълно логичен. Бейли например смята че тохарското atar е заемка от ирански atara, или санскритски turai – силен, герой. Д.Адамс го свързва със собствено развитие на тохарските езици...

Обаче имаме "келтското /староирландското/ bāgaid – двубой, бунтовник, bāga – борба, ирландски bagaid, кимвърски, бретонски bagad, латински bacca – войскови отряд, ирландски buaigh – победа, старовисоконемски bagan – борба, латвийски buozties – разсърден, персийски bayegan, партянски bakan, хинди-урду bachānā – пазач, защитник, кушанобактрийски bogono – войн, маратхи bagata - меч.

Тук изобщо не виждам връзката. Александър Любоцкий е санскритолог, а нито тохарски, нито китайски, нито тракийски са алтайски езици.

Защо се правиш че не разбираш? Визирам Старостин, защото пасажът е писан от него..(А ти и да искаш, не можеш да ме убедиш, че пасажът е писан от Любоцкий..)

Освен това е пределно ясно, че *bogъ е иранска заемка (Прочети малко литература за правилото на Winter в балто-славянски - пък тогава ще си говорим за монголски).

Няма за какво да говориш с мен, май трябва да се обадиш на Мудрак (защото за Старостин както се казва - "лека му пръст"), за да си коригират "Етимологичения речник на алтайските езици"..

Такива щуротии не ме впечатляват изобщо.

Ами разбрахме вече ние простосмъртните, че всичко написано което не споделяш е.. "щуротия"..И разбрахме че според теб етимологиите на Дуриданов и Вл.Георгиев са "а'la - алабала", а ти си Световния Топ Експект по Древни Езици в Света ..

[nik1]

Аха, аз "виждам", но ти чак сега явно разбра за какво пиша по-горе (или се правиш на изненадан)..

Ами не ти разбирам аргументите..Ето ти една тохарска дума, която започва с "В", която дума в останалите ИЕ -езици започва с Б

"Тох. wak – борба, wako – борец и тох. /а/ atar – герой, произлиза wak.atar – борец, войн-герой. Интересното е че такова словосъчетание /войни-герои/ се среща в текст на тох./б/ цитиран от Д.Адамс, където е използвана формата в тох./б/ - etru. Преходът wakatar в багатар, багатур е напълно логичен. Бейли например смята че тохарското atar е заемка от ирански atara, или санскритски turai – силен, герой. Д.Адамс го свързва със собствено развитие на тохарските езици...

Обаче имаме "келтското /староирландското/ bāgaid – двубой, бунтовник, bāga – борба, ирландски bagaid, кимвърски, бретонски bagad, латински bacca – войскови отряд, ирландски buaigh – победа, старовисоконемски bagan – борба, латвийски buozties – разсърден, персийски bayegan, партянски bakan, хинди-урду bachānā – пазач, защитник, кушанобактрийски bogono – войн, маратхи bagata - меч.

Защо се правиш че не разбираш? Визирам Старостин, защото пасажът е писан от него..(А ти и да искаш, не можеш да ме убедиш, че пасажът е писан от Любоцкий..)

Няма за какво да говориш с мен, май трябва да се обадиш на Мудрак (защото за Старостин както се казва - "лека му пръст"), за да си коригират "Етимологичения речник на алтайските езици"..

Ами разбрахме вече ние простосмъртните, че всичко написано което не споделяш е.. "щуротия"..И разбрахме че според теб етимологиите на Дуриданов и Вл.Георгиев са "а'la - алабала", а ти си Световния Топ Експект по Древни Езици в Света ..

http://www.sino-platonic.org/complete/spp1...agriculture.pdf

Сигурно ще ни кажеш или съобщиш че на 31 страница пак има "щуротии", и тогава ще излезе според твоето Божествено Виждане, че конят при китайците ( дето го яздят, дето го използват като впрегатно средство) произлиза от кончето на пржевалски, или от местните породи дребни кончета? ..Произходът на китайското "ма" се проследява и в иранските езици - персийски "maal" (работен кон).

Не е неествествено, ами си напълно логично ИЕ номади (и не толкова номади) да окажат влияние върху китайците! Явно и част от самите китайци го виждат ..

"Comparison of Words between Old Chinese and Proto-Indo-European (Zhou 2002)"

"Correspondences of Cultural Words between Old Chinese and Proto-Indo-European (Zhou 2003)"

Tang, Jun "A Comparison between Chinese and Indo-European Word Series" (2002). JIES 32 (2004), p. 203 [Linguistics].

Sino-Tibetan *kolo ”Wheel”

http://www.sino-platonic.org/complete/spp0...betan_wheel.pdf

http://www.sino-platonic.org/abstracts/spp...ld_chinese.html

"In order to ascertain the genetic relationship between different languages, the comparison of "the basic words" between them has been an important component of Comparative Historical Linguistics. The 89 groups of correspondent words between Old Chinese and ancient Indo-European, which belong to M. Swadesh's "200 basic words", are listed in the paper. This evidence gives us a clue: there must have been an intimate relationship between Chinese and Indo-European in the prehistoric period."

Influences tokhariennes sur la mythologie chinoise

http://www.sino-platonic.org/abstracts/spp...khariennes.html

Julie Lee Wei "Counting and Knotting: Correspondences between Old Chinese and Indo-European"

ZHOU Jixu

Sichuan Normal University "Old Chinese '帝*tees' and Proto-Indo-European '*deus': Similarity in Religious Ideas and a Common Source in Linguistics"

[Perkūnas]

Ами не ти разбирам аргументите..Ето ти една тохарска дума, която започва с "В", която дума в останалите ИЕ -езици започва с Б

"Тох. wak – борба, wako – борец и тох. /а/ atar – герой, произлиза wak.atar – борец, войн-герой. Интересното е че такова словосъчетание /войни-герои/ се среща в текст на тох./б/ цитиран от Д.Адамс, където е използвана формата в тох./б/ - etru. Преходът wakatar в багатар, багатур е напълно логичен. Бейли например смята че тохарското atar е заемка от ирански atara, или санскритски turai – силен, герой. Д.Адамс го свързва със собствено развитие на тохарските езици...

Обаче имаме "келтското /староирландското/ bāgaid – двубой, бунтовник, bāga – борба, ирландски bagaid, кимвърски, бретонски bagad, латински bacca – войскови отряд, ирландски buaigh – победа, старовисоконемски bagan – борба, латвийски buozties – разсърден, персийски bayegan, партянски bakan, хинди-урду bachānā – пазач, защитник, кушанобактрийски bogono – войн, маратхи bagata - меч.

Човек, ти явно приемаш всичко написано за чиста монета, пък после ми развиваш някакви тези: Горната "етимология" е просто лош превод на линк от сайта http://starling.rinet.ru/, примесен с доста плява.

Number: 206

Root: bhēgh- : bhōgh-

English meaning: to resist

German meaning: `streiten'

Material: Gall. bāgaudae `aufständische Guerillas' (Suffix wie in alauda, bascauda), air. bāgaid `kämpft, prahlt, droht', bāg f. `Kampf', mcymr. bwyo (*bāgi-) `schlagen', kymwy (: mir. combāg ds.) `Streit', -boawc = mir. bāgach `kriegerisch'; falls cymr. bai `Fehler', beio `tadeln' dazu gehört, müßte es idg. *bhǝgh- enthalten;

ahd. bāgan, (bāgēn?) `zanken, streiten', aisl. bāga, bægja `adversari, resistere', ahd. bāga `Zank, Streit', as. bāg m. `Prahlerei', mhd. bāc, -ges m. `lautes Schreien, Streit', aisl. bāge, bāgi `Gegner', bāgr `schwierig, verdrießlich, hinderlich'; falls die germ. Sippe nicht aus dem Kelt. entlehnt ist, ist Ablaut germ. ē : kelt. ā (idg. ō) anzunehmen;

lett. buôztiês `sich ärgern' (*bhōgh-), Endzelin KZ. 52, 118;

russ. bazel `Schreier', bazgala `boshaft' (Scheftelowitz KZ. 54, 242);

vielleicht toch. В pakwāre `schlecht' (Adverb), A pkänt `Hindernis' (*bhǝgh-), Van Windekens Lexique 85, 96.

References: WP. II 130

При това не става дума дали това е сигурна реконструкция, понеже си е написано, че германските форми може да са заети от келтски, което отслабва съществуването на такъв корен. Освен това като тохарско съответствие имаме пак кандидат с *p-.

http://www.sino-platonic.org/complete/spp1...agriculture.pdf

Сигурно ще ни кажеш или съобщиш че на 31 страница пак има "щуротии", и тогава ще излезе според твоето Божествено Виждане, че конят при китайците ( дето го яздят, дето го използват като впрегатно средство) произлиза от кончето на пржевалски, или от местните породи дребни кончета? ..Произходът на китайското "ма" се проследява и в иранските езици - персийски "maal" (работен кон).

Да не става дума за арабското mal "добитък"? не знам кой и къде е опитомил коня, но в съседните на китайския език алтайски езици (тюркски и монголски) не се проследяват никакви следи от ИЕ *h1ek^uos, което е единственото сигурно ИЕ наименование на коня.

Не е неествествено, ами си напълно логично ИЕ номади (и не толкова номади) да окажат влияние върху китайците! Явно и част от самите китайци го виждат ..

"Comparison of Words between Old Chinese and Proto-Indo-European (Zhou 2002)"

"Correspondences of Cultural Words between Old Chinese and Proto-Indo-European (Zhou 2003)"

Tang, Jun "A Comparison between Chinese and Indo-European Word Series" (2002). JIES 32 (2004), p. 203 [Linguistics].

Sino-Tibetan *kolo ”Wheel”

http://www.sino-platonic.org/complete/spp0...betan_wheel.pdf

Да ти ги отметна една по една тези "етимологии"? Приемам китайските форми за достоверни и ще погледнa другата страна.

1. **maarg, *mraag (horse) : PIE root *marko- (horse) - "PIE root *marko-" се среща само в най-западните клонове (келтски и германски): т.е. вероятно е от праисторически европейски език? отпада

2. **koog (dog) : Old Irish cū, Tokharian A ku (dog) - съмнително предвид наличието на *n в корена k^uon-, k^un-: Old Indian śvā und ś(u)vā 'Hund', Gen. śúnas, Akk. śvānam, Akk. Pl. śúnas, Old Greek κύων, κυνός `Hund', Old Irish cū (Gen. con = κυνός), Welsh ci (Plural cwn - κύνες, lit. šunes), toch. A ku, Obl. kon, В Nom. ku. отпада

3. ***koond, *koong (dog): Old Frisian hund, Gothic hunds (dog) това може да има някакъв шанс.

4. **breese, *breeg (dog with short legs): Old French basset (basset, short dog) ?!? кой знае каква е латинската форма на това?! отпада

5. *praa (hog): Old English bār (male hog), Latin porcus (hog) - двете думи дори не са сродни помежду си.

6. *kraa (male hog): Old English hogg (hog) <*k- ??? Английската дума се смята за келтска заемка. отпада

7. **kwш, *ngwш (cow, bull): PIE root *gwow- (cow)

8. *bшs (cow, bull): Greek bous, Latin bos (cow) -тези са от горепосочения корен *gwow-, отпадат и двете 7,8.

9. **kwor, *kwo (horse): Old Frisian hors, Old Norse hross (horse)<*k-. думата е само германска -> No.1. отпада.

10. ***kaad, *kaag (goat): PIE root ghaid- (goat) за ИЕ праезик не се реконструира изобщо сигурна праформа за коза. отпада.

11. *bleus (yellow horse with white speckles): Old Norse bles (white mark on the forehead of cow or horse)

12. *phleu (yellow cow with white speckles): (id.)

13. *ban (a kind of goat with a yellow belly): Greek Pan. "име на бог". non sequitur. В корена има *s-, в Ригведата има бог Pūsáṇ- "пазач на стадата". *s изпада в гръцки между гласни: *pusan > *puan > pan. отпада.

14. *bral >51 )*pral (bear): PIE root *bhar- (bear) германската дума за мечка *bero означава "кафяв" поради езиково табу. ИЕ понятие е *rtkos. отпада.

Останалите "етимологийки" са от същия калибър. Странно защо не се споменават никъде тохарските езици, които са най-близко географски до китайския, ами се бърка в латински, френски, английски. Ами че аз мога да изкарам, че български и нахуатл са едно и също бе!

Сега по-сериозно: единствено думата "колело" или "колесница" има по-големи шансове да е заета от тохарски в китайски. А какво те гонят толкова тия тохари, изобщо не разбирам. Те са последните, които бих тръгнал да съпоставям с траките.