Отиди на
Форум "Наука"

Разчитане на арабското صقالبة /Ба-л-ка-с/


Recommended Posts

  • Потребител
Да... това и дилетантите го знаят... Нарочно попитах, защото много се чудя отде ги изсмукват професионалистите тия "болгари и булгари"...

Ти защо си мислиш, че въпросното лице спада към "професионалистите" и сериозните учени, които се занимават с прабългаристика? :post-20645-1121105496:

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 105
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

Да... това и дилетантите го знаят... Нарочно попитах, защото много се чудя отде ги изсмукват професионалистите тия "болгари и булгари"...

Ами от световната научна литература, която е естествената питателна среда на всяка национална научна литература!

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ти защо си мислиш, че въпросното лице спада към "професионалистите" и сериозните учени, които се занимават с прабългаристика? :post-20645-1121105496:

Аз под дилетант себе си визирам:)

Ами от световната научна литература, която е естествената питателна среда на всяка национална научна литература!

Коя по-точно?

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
о "сакалиба" в Сицилии - первый раз слышу, если у вас есть какие-то материалы подтверждающие это - поделитесь ими на форуме..

Интересно, защото статия за "сакалиба" в Испания и Сицилия има на michalw.narod.ru

Visit My Website

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Интересно, защото статия за "сакалиба" в Испания и Сицилия има на michalw.narod.ru

Visit My Website

Спасибо, за ссылку..

Возражений, (по поводу упоминания "сакалиба" на Сицилии) нет.. Стоит, конечно еще уточнить по ориганальным текстам, но ссылка на Абу-л-Фиду, звучит достаточно убедительно..

еще раз спасибо..

что касается упоминания "Барыса-Славянина" и его определения (пользуясь лишь тюркской этимологией имени Барыс) как этнического "булгарина", то эта версия также уже давно озвучена и хорошо освоена в мировой литературе, например тем же А.П. Ковалевским (Книга Ахмеда ибн Фадлана.. Харьков, 1956, с 164), да и многими другими как до так и после него.. Исходя же из собственно текста "Записки ибн Фадлана" об этом песонаже известно следующее:

в двух местах (Книга Ахмеда.. Харьков, 1956 с. 121, 197а; 136, 206 а) в форме: "Бар-с",

и еще в одном месте (Книга Ахмеда.. Харьков, 1956 с. 124, 199 а) в форме: "Фар-с" (последнее легко сопоставляется с арабским "фарис" - всадник, рыцарь, и возможно является опиской переписчика)

контекст в котором упоминается этот "Барыс Славянин" - не оставляет сомнений, что он входил в состав арабского посольства и являлся "отроком (гулямом) халифа". Кроме него в составе посольства упомянут еще "тюрок Текин" и собственно глава посольства Сусан ар-Раси.. Сведений о какой-то родственной связи этого Барыса с волжскими булгарами текст "Записки" не содержит.. Будучи "отроком халифа", он мог происходить из самых различных "сакалиба", как связанных с Волжскими Булгарами так и нет, в том числе, к примеру, и из Дунайской Булгарии, где в то время имя Борис было по-видимому усвоено и славянским населением (если опираться только на тюркскую этимологию имени, игнорируя славянскую версию происхождения имени "Борис"). Наконец, находясь в арабском мире, этот "Славянин" (точнее "сакалиба") мог получить имя или прозвище, под которым он фигурирует, от своих тюркских, арабских или персидских товарищей по службе, как это случалось очень часто (а переименование своих рабов-гулямов хозяевами - вообще можно считать едва ли не правилом в мире ислама). В равной степени убедительных теорий по поводу этого "Барыса-Славянина" может быть очень много.. но в любом случае наличием такого "сакалиба" в составе посольства халифа ал-Муктадира едва ли можно что-то доказать..

Link to comment
Share on other sites

Самая прогрессивная в мире?

Нещо много са ти стегнати конските капаци - през целия минал век руските учени и учените от тюркските републики написаха и публикуваха за прабългарите толкова много, че не може да се опише и разкаже!

А вие тук все още продължавате да дишате и да се опивате от изпаренията на задните части на Счетоводителя!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
А вие тук все още продължавате да дишате и да се опивате от изпаренията на задните части на Счетоводителя!

Ех какви професори е раждала, ражда и сега нашата, родна, българска наука.

Link to comment
Share on other sites

что касается упоминания "Барыса-Славянина" и его определения (пользуясь лишь тюркской этимологией имени Барыс) как этнического "булгарина",

Никое собствено име не може да има повече от една адекватно-меродавни етимологии даже в рамките на едно езиково семейство, а тук вие говорите и за някакви етимологии в рамките и на други езикови семейства!?

И все пак моята етимология не е тюркска изобщо, а прабългарска/болгарска с цялата й конкретност и богатство, произтичащи тъкмо от това й ниво на абстракция.

.... то эта версия также уже давно озвучена и хорошо освоена в мировой литературе, например тем же А.П. Ковалевским (Книга Ахмеда ибн Фадлана.. Харьков, 1956, с 164), да и многими другими как до так и после него...

Това тук не е нищо повече от най-долнопробна клевета, много грозно-неприлична интрига и инсинуация, защото Ковалевски въобще няма и не предлага болгарска специално-индивидуална етимологизация с обема и дълбочината, каквато аз разработвам и при това, ревизирайки и опонирайки на големи имена в съвременната Тюркология и Ориенталистика, повечето от които може да видите в долупоместената извадка, докато него в най-ново време почти вече никой не го знае и съответно не смята и за необходимо да го взема предвид като мнение по даден въпрос.

Но за всеки случай поместете тук ”етимологията” на Ковалевски, за да може всички участници във Форума да я преценят и сравнят с моята и на първо място вие лично!

Исходя же из собственно текста "Записки ибн Фадлана" об этом песонаже известно следующее: в двух местах (Книга Ахмеда.. Харьков, 1956 с. 121, 197а; 136, 206 а) в форме: "Бар-с", и еще в одном месте (Книга Ахмеда.. Харьков, 1956 с. 124, 199 а) в форме: "Фар-с" (последнее легко сопоставляется с арабским "фарис" - всадник, рыцарь, и возможно является опиской переписчика)

На мене ми е много странно, че в това издание формата е едносрична, но в ползвания от мене превод тя е двусрична, така е и в Тарих-и Джагфар и в Шан Къзъ Дестанъ.

А вашата семантизация на "фарис" - всадник, рыцарь е повече от странна и силно се нуждае от цитирането на меродавен арабски речник.

контекст в котором упоминается этот "Барыс Славянин" - не оставляет сомнений, что он входил в состав арабского посольства и являлся "отроком (гулямом) халифа".

Сведений о какой-то родственной связи этого Барыса с волжскими булгарами текст "Записки" не содержит..

В пътеписа има преки указания, че този Барыс е изпратен от българския балтавар до халифа и той придружава обратно неговото пратеничество до Алмъш, което може да проследите и в долупоместената извадка!

Будучи "отроком халифа", он мог происходить из самых различных "сакалиба", как связанных с Волжскими Булгарами так и нет, в том числе, к примеру, и из Дунайской Булгарии, где в то время имя Борис было по-видимому усвоено и славянским населением (если опираться только на тюркскую этимологию имени, игнорируя славянскую версию происхождения имени "Борис").

В славянобългарския език името в тази си форма се появява едва след началото на 60-те години на IХ в., а 60 год. след това вие вече го намирате в арабския език в Северна Африка!?

Как така стават тези неща и може ли по-подробно да експлицирате тук съответните културно-исторически условия, довели до тази негова толкова ненадейно-мистериозна поява там?

Наконец, находясь в арабском мире, этот "Славянин" (точнее "сакалиба") мог получить имя или прозвище, под которым он фигурирует, от своих тюркских, арабских или персидских товарищей по службе, как это случалось очень часто (а переименование своих рабов-гулямов хозяевами - вообще можно считать едва ли не правилом в мире ислама).

Вие чисто и просто бъркате времето на мамелюките от 13-14 в. с времето на Фадлан от началото на Х в., а това все пак са 3-4 века!

Но така вие същевременно и много ме подценявате и следователно и съвсем несправедливо обиждате, защото аз имам предвид и тази възможност, само че езикът на мамелюките е къпчашки и там формата на името е едносрична, което можете да видите в следващата извадка.

В равной степени убедительных теорий по поводу этого "Барыса-Славянина" может быть очень много.. но в любом случае наличием такого "сакалиба" в составе посольства халифа ал-Муктадира едва ли можно что-то доказать...

Вашите лингвистични и в частност етимологични представи са пределно повърхностно-приблизителни, защото на заключителния етап на етимологичното проучване на дадено име винаги и непременно има една единствена и максимално убедителна етимология.

С тази моя студия в историографски план аз обосновавам и доказвам, че князът кръстител има прабългарско име, образувано на основата на дума от речниковия фонд на прабългарския език и тъкмо това трябва да ви е напълно достатъчно на вас историците.

Но в собствено лингвистичен план аз решавам най-после голям и много важен научен проблем и то по един уникално-неповторим досега начин, така че опитът ви тук да заявите на висок глас, че това мое решение не струва нищо, изобщо не ви прави чест и издава единствено и само лингвистичното ви невежество, независимо че се опитвате да парадирате в този форум и с ползване и на арабския език!?

...[прим. и вж. още Александров 2002, 8; Арменски пътеписи 1984, 200,208; Ахметьянов 1980; Балкански, Парзулова 1996, 10-11,23,77; Баскаков 1978, 206-207; Бащу 1997, 7,44,128,156,160; Бенцинг 1986, 14; Бешевлиев В. 1934, 146; ~*~1992, 151-152,199; Владимирцов 1989, 108-109; Гагова 1995, 35; Джидалаев 1970, 103; Добродомов 1974, 35-37; Златарски 1970, 290,585,589-591; Ибн Фадлан 2001, 1,20; Иман 2001, 32,33,369; Каланкатуаци 1984, 196; Капанцян 1975, 47; Курышжанов 1970, 100; Кызласов 1999, 103; Москов 1988, 88,92; Олийник 1997, 175-182; Съсълов 2000, 42; Тодаева 1981, 120; Шишманов 1900, 550; Gülensoy 2001, 1-2; Justi 1895, 243; Khazarian Names 2001; Köprülü 1949, 357-363; Sevim, Merçil 1995, 576; Sobernheim 1949, 317-318; ГрИзв-6, 236; ДТС, 84-85,271,396; ЭСТЯз-б, 261; КазРСл, 54; ПРСл-1, 261; Радл-4.2, 1144-1162,1481,1487; СлРсЯз-1, 74-75; СлТпКзх, 104; СлТРЯз, 62; AsMn; AzеrPlNm; DLT-1, 344-346,429; Eren, 58; GeorPlNm; KrgSz-1, 132; UygSz, 48; WdAtl, вж. и срв. Балкански 1996, 43,100; Баскаков 1979, 234-235; Биттирова 1996, 186-189; Гейбуллаев 1986, 100-101,140; Гюзелев 1969, 78-86,102-125,231,457,462,469-471,496; Нурутдинов 1997, 162-174; Рона-Таш 1990, 26-37; Стоянов 2000, 214-216; Табаков 1999, 47,56,67; Щербак 1961, 138-139; Bang 1916, 117; Doerfer 1965, 235-238; Schmitt 2003, 13-14; ЭСТЯз-б, 68-70,219-221; СлТМЯз, 72; Фасм-1, 128,168,194,259; GoldDic, срв. Абаев, 1949, 161; Баскаков 1978, 206-207; Бешевлиев В. 1967, 4-5; Боев 1965, 8-9; Заимов 1975, 195; Костов 1997, 183-187; Прицак 1997, 1-12; Роспонд 1979, 33,36; Симеонов 1972, 76-77; Menges 1951, 114-116; Stoyanov 2001, 330-331; Tekin 1987, 56-57; РкЛИм, 84; РкЛФИм, 84].

Под формата Барис, мли Борис се дава и носи от приазовските болгари от Велика България към началото на VІІ в., а според, по-късно и в най-ново време преработваните и дообработвани с относително пълно запазване и съхраняване на събитийната фактология и ономастиката, но с непълно и дори откъслечно запазване на по-старата, болгарската езиковоструктурна база; много рано авторизираните, историографски компилативните българо-къпчашки (!!!) предания и легенди с отправно-изходна основа, но и обект предмет главно болгарските племена и родове от Източна Европа преди средата на ІХ в. – нещо, което така и не е успял да разбере и да си обясни Ом. Прицак (вж. М. Бащу, вж. и срв. Т. Биттирова; Ф. Нурутдинов, срв. Г. Костов), алп Барис е богът на възмездието, който в прабългарския пантеон заема място непосредствено след Тангра, но той е и един от най-старите безсмъртни богове – могъщ едноок бахадур праотец на човешкия род, които богове алпи, при сътворяването от страна на Тангра на Света и хората, се появяват и идват на бял свят непосредствено след Слънцето и Луната и преди боговете дивове, и името на който всъщност е Алп Мамил, но той получава и друго име – Барис от барс, защото притежава способността при нужда да се превръща в барс.

Към края на първата четвърт на Х в., на арабски език, Името е записано при волжските българи като мли Барис, носителя на което още в началото на пътеписа си, а и по-късно, по време на приема, даден му от страна на болгарския цар, Ибн Фадлан представя като свой спътник – “saqaliba Baris”, т.е. българина Барис, който безспорно не е негов спътник от някое по-близко място, а заедно с тюрка Такин е другият член, а може би и ръководителят на делегацията, която Царят е изпратил преди това до египетския султан и сега те се завръщат заедно с него, така че Барис следователно е един от интелектуално-социално най-издигнатите първенци на тогавашните волжски българи.

Малко по-късно Името се среща и като Барыс, носено от управител на средновековно болгарско княжество; развито е и в средновековния хазарски език под формата на женското и мъжко лим Barsbek, Parsbit; среща се като лично име в Орхоно-Енисейските рунически надписи от началото на VІІІ в. във вида Bars-beg, Bars-tegin и изобщо в старотюркския език като Bars-buγa, Bars-qan, също и селдж. мли Böribars, първата част на което, както може да се види малко по-подробно по-долу, е източноиранското по произход къпч. böri “вълк”; егкум. Baybars (1223) (F. Köprülü), Barsbay (†1438) (L. Sobernheim), сттур. Baybars [TV], докато съвременното тур. фми Pаrs [НЛт], Asım Pars [TV], с нетипично за огузоселджукския турски език начално p, много вероятно да е персийска заемка в този тюркски език, освен ако не е ономастически, отдавна “консервираната” в собствените имена, наистина донякъде спорна, както се видя малко по-горе, староогузска форма.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Цитат(Семен @ Sat Feb 27, 2010 3:39 pm)

что касается упоминания "Барыса-Славянина" и его определения (пользуясь лишь тюркской этимологией имени Барыс) как этнического "булгарина",

Никое собствено име не може да има повече от една адекватно-меродавни етимологии даже в рамките на едно езиково семейство, а тук вие говорите и за някакви етимологии в рамките и на други езикови семейства!?

И все пак моята етимология не е тюркска изобщо, а прабългарска/болгарска с цялата й конкретност и богатство, произтичащи тъкмо от това й ниво на абстракция.

Во-первых, речь в данном случае идет лишь о том, что по данному вопросу, то есть относительно этого имени, в научной литературе существуют и другие этимологии, базирующиеся не только на "общетюркском" или "праболгарском" языковом материале.. Какой именно этимологии придерживаюсь я лично - здесь не указывается, и я сознательно избегаю таких высказываний со своей стороны..

Во-вторых, вопрос касается именно того, как именуется этот "Славянин (сакалиба)" в составе посольства халифа ал-Муктадира к Волжским Булгарам, а не имя болгарского царя "Бориса-Крестителя". Варианты имен этих двух разных людей (кроме того зафиксированные на разных языках графических системах) как и их этимология - могут быть различными, и не обязательно родственными..

Цитат

.... то эта версия также уже давно озвучена и хорошо освоена в мировой литературе, например тем же А.П. Ковалевским (Книга Ахмеда ибн Фадлана.. Харьков, 1956, с 164), да и многими другими как до так и после него...

Това тук не е нищо повече от най-долнопробна клевета, много грозно-неприлична интрига и инсинуация, защото Ковалевски въобще няма и не предлага болгарска специално-индивидуална етимологизация с обема и дълбочината, каквато аз разработвам и при това, ревизирайки и опонирайки на големи имена в съвременната Тюркология и Ориенталистика, повечето от които може да видите в долупоместената извадка, докато него в най-ново време почти вече никой не го знае и съответно не смята и за необходимо да го взема предвид като мнение по даден въпрос.

Но за всеки случай поместете тук ”етимологията” на Ковалевски, за да може всички участници във Форума да я преценят и сравнят с моята и на първо място вие лично!

Ваше возражение вызывает удивление.. А.П.Ковалевский при толковании имени "Барыса-Славянина" опирался именно на тюркскую и более того "праболгарскую" теорию его происхождения, в значительной мере совпадающую с Вашей. Определенные сомнения по поводу этимологий Ковалевского, конечно, высказываются в науке, но, как правило, они касаются слишком активного использования материалов чувашского языка, для реконструкции звучания "парболгарских" словоформ. Вам неизвестны труды этого исследователя? С удовольствием прилагаю соответствующий скан из его примечаний к Ибн Фадлану. А если вас интересует полный вариант издания - сообщите Ваш е-mail, я вышлю Вам полный текст в электронном виде.

"Цитат

Исходя же из собственно текста "Записки ибн Фадлана" об этом песонаже известно следующее: в двух местах (Книга Ахмеда.. Харьков, 1956 с. 121, 197а; 136, 206 а) в форме: "Бар-с", и еще в одном месте (Книга Ахмеда.. Харьков, 1956 с. 124, 199 а) в форме: "Фар-с" (последнее легко сопоставляется с арабским "фарис" - всадник, рыцарь, и возможно является опиской переписчика)

На мене ми е много странно, че в това издание формата е едносрична, но в ползвания от мене превод тя е двусрична, така е и в Тарих-и Джагфар и в Шан Къзъ Дестанъ.

А вашата семантизация на "фарис" - всадник, рыцарь е повече от странна и силно се нуждае от цитирането на меродавен арабски речник."

"Семантизация" в данном случае отнюдь не моя, в чем Вы сами сможете убедиться, прочитав текст примечаний к изданию 1956 г.

Она основана на форме

ﻓﺎﺭﺲ

образованной от

ﻓﺭﺲ

"лошадь"

( ﻓﺮﺳﺎﻥ - "кавалерия")

Кроме того, в современном арабском языке слово ﻓﺎﺮﺲ - обозначает "персы" в собирательном значении, но это значение слова неприменимо здесь по причинам грамматики.

вот ссылка на требуемый "арабски речник":

Арабско-русский словарь. Ташкент, 1994 г. с 574

Сссылку на "источники" (Тарих-и Джагфар и в Шан Къзъ Дестанъ) позвольте оставить без комментариев))))))))

"Цитат

контекст в котором упоминается этот "Барыс Славянин" - не оставляет сомнений, что он входил в состав арабского посольства и являлся "отроком (гулямом) халифа".

Сведений о какой-то родственной связи этого Барыса с волжскими булгарами текст "Записки" не содержит..

В пътеписа има преки указания, че този Барыс е изпратен от българския балтавар до халифа и той придружава обратно неговото пратеничество до Алмъш, което може да проследите и в долупоместената извадка!"

Вот здесь уж действительно требуется точная цитата из текста ибн-Фадлана.. Вы можете ее привести? приведите.. Заверю Вас, уазания на то, что "Барыс-Славянин" - был послом от булгарского эмира (или йылтывара, в устаревшем чтении - "балтавара") к халифу в тексте "Записки" - нет. Все это - результат интерпретаций текста, предположений и просто фантазий исследователей ХХ века. И Вам это должно быть прекрасно известно.

Цитат

Будучи "отроком халифа", он мог происходить из самых различных "сакалиба", как связанных с Волжскими Булгарами так и нет, в том числе, к примеру, и из Дунайской Булгарии, где в то время имя Борис было по-видимому усвоено и славянским населением (если опираться только на тюркскую этимологию имени, игнорируя славянскую версию происхождения имени "Борис").

В славянобългарския език името в тази си форма се появява едва след началото на 60-те години на IХ в., а 60 год. след това вие вече го намирате в арабския език в Северна Африка!?

Как така стават тези неща и може ли по-подробно да експлицирате тук съответните културно-исторически условия, довели до тази негова толкова ненадейно-мистериозна поява там?

Как вы сами указываете, появление имени "Борис" в славяно-болгарском языке относится к 60-м годам IX века. Я не утвержадаю, что это уже ославянившееся имя было уже усвоено в арабском антропонимиконе X века (тем более почему-то в "Северной Африке"). Носитель этого имени определяется как "славянин" причем, кроме того, как "гулям" то есть раб-воин, а потому мог происходить откуда угодно, и откуда угодно принести с собой это имя, как и получить его в той мультиэтнической среде гулямов-рабов, где служил.

Цитат

Наконец, находясь в арабском мире, этот "Славянин" (точнее "сакалиба") мог получить имя или прозвище, под которым он фигурирует, от своих тюркских, арабских или персидских товарищей по службе, как это случалось очень часто (а переименование своих рабов-гулямов хозяевами - вообще можно считать едва ли не правилом в мире ислама).

Вие чисто и просто бъркате времето на мамелюките от 13-14 в. с времето на Фадлан от началото на Х в., а това все пак са 3-4 века!

Но така вие същевременно и много ме подценявате и следователно и съвсем несправедливо обиждате, защото аз имам предвид и тази възможност, само че езикът на мамелюките е къпчашки и там формата на името е едносрична, което можете да видите в следващата извадка.

То есть Вы полагаете, что рабов на военной службе точнее "гулямов", до 13-14 веков(когда в Египте утвердилась династия мамлюков), в мире ислама не было? Очень наивное мнение.. Такие рабы-гулямы в мусульманских странах известны с первых лет ислама. Освободите меня от необходимости доказывать это профессору-медиевисту..

Цитат

В равной степени убедительных теорий по поводу этого "Барыса-Славянина" может быть очень много.. но в любом случае наличием такого "сакалиба" в составе посольства халифа ал-Муктадира едва ли можно что-то доказать...

Вашите лингвистични и в частност етимологични представи са пределно повърхностно-приблизителни, защото на заключителния етап на етимологичното проучване на дадено име винаги и непременно има една единствена и максимално убедителна етимология.

С тази моя студия в историографски план аз обосновавам и доказвам, че князът кръстител има прабългарско име, образувано на основата на дума от речниковия фонд на прабългарския език и тъкмо това трябва да ви е напълно достатъчно на вас историците.

Но в собствено лингвистичен план аз решавам най-после голям и много важен научен проблем и то по един уникално-неповторим досега начин, така че опитът ви тук да заявите на висок глас, че това мое решение не струва нищо, изобщо не ви прави чест и издава единствено и само лингвистичното ви невежество, независимо че се опитвате да парадирате в този форум и с ползване и на арабския език!?

И снова, обращаю Ваше внимание на то, что речь идет не об этимологии имени болгарского царя "Бориса-Крестителя" как таковой, а дискуссии вокруг имени "Бар-са- Славянина" из посольства халифа.

наконец последнее

ваши слова:

"в арабския език в Северна Африка", а также: "която Царят е изпратил преди това до египетския султан и сега те се завръщат заедно с него"

Вы действительно полагаете, что резиденция халифа ал-Муктадира нахдилась в Северной Африке - Египте? Доведу до вашего сведения, что до 1258 г. аббасидские халфы имели своей резиденцией г. Багдад (современная столица государства Ирак). Там же побывало и булгарское посольство, оттуда же напрвилось и ответное посольство в воставе которого и был ибн-Фадлан.

post-6458-1267378799_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

Ваше возражение вызывает удивление.. А.П.Ковалевский при толковании имени "Барыса-Славянина" опирался именно на тюркскую и более того "праболгарскую" теорию его происхождения, в значительной мере совпадающую с Вашей. Определенные сомнения по поводу этимологий Ковалевского, конечно, высказываются в науке, но, как правило, они касаются слишком активного использования материалов чувашского языка, для реконструкции звучания "парболгарских" словоформ. Вам неизвестны труды этого исследователя? С удовольствием прилагаю соответствующий скан из его примечаний к Ибн Фадлану. А если вас интересует полный вариант издания - сообщите Ваш е-mail, я вышлю Вам полный текст в электронном виде.

Ковалевски задължително се изучава в Университета и моите впечатления от него са от тогава.

Държа да видя и преценя степента на "съвпадение" на моята етимология с неговата и ще ви бъда благодарен, ако ми изпратите текста: prof_ivandobrev@yahoo.com

Предлагам ви също да се запознаете по-подробно с пълния текст на моята етимология: http://bolgnames.com/text/Boris.html

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Професор Добрев, вие също ли защитавате тезата ,че склавините са превърнати в термин за РОБИ , понеже най-специфичното им занимание е било да се превръщат на роби, както на траките било специфично да се романизират или елинизират ????

Знаете ли за извори, които говорят за сакалиби и на неславянски народи ???

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здраствуй Семен,

как знаток арабского можно попросит тебе прочитат некоторие надписи вот на етой карте:

tabularogeriana.th.jpg (нажми)

Надписите са на латински, но текстът е на арабски. Интересни за нас са "ard bulgar min al turk" и подобен надпис малко по-северно, но почва с неразчитаема за мен дума.

Картата е известната "роджериана" на ал-Идриси. Имаше някъде тема където обсъждахте буржаните, но сега тук искам да ползвам безплатните услугите на Семен :) На тази карта буржаните са дадени като "ard brujan" и са разположени само на юг от Дунав. После на север по брега на Понта са "ard al rusia" (ако го чета правилно!), после "ard al kumania" (някъде между Дон и Днестър).

Имаше и пост в който се твърдеше, че названието Добруджа произлиза от Добротица. Досега не съм срещал топоним да се нарича на човек, докато обратното е масова практика. Всъжност надписа "ард бружани" е написан някъде върху Мизия в близост до Добружда. Можем ли да направим хипотеза, че До-бружа е призводен на топонима "ард бружан"? Или още по-смело предположение, че до-бружан произлиза от израза "до бружаните".

Привет на всички.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Добрый вечер!

Карту, обязательно посмотрю, но пока не могу ее загрузить - интернет сейчас едва работает..

Относительно термина "бурджан" в арабской географической литературе - принято считать, что так арабы именовали дунайских болгар в целом, но происхождение этого этнонима и его соотношение с болгарами и Балканским регионом в целом (несмотря на значительную литературу по этому вопросу) нельзя считать решенной проблемой в востоковедении. В современном, тюркском этнонимиконе - термин "бурджан" довольно редок. Пожалуй, наиболее полная сводка мнений и упоминаний этого этнонима ("бурджан") в источниках, на русском языке имеется в работе Р.Г.Кузеева (Кузеев Р.Г. Происхождение башкирского народа. М. 1974), но в контексте происхождения башкирского племени "бурзян".

Относительно соотношения "Добруджи" и "бурджан" - высказывать свое мнение не берусь..

Link to comment
Share on other sites

Надписите са на латински, но текстът е на арабски. Интересни за нас са "ard bulgar min al turk" и подобен надпис малко по-северно, но почва с неразчитаема за мен дума.

Картата е известната "роджериана" на ал-Идриси. Имаше някъде тема където обсъждахте буржаните, но сега тук искам да ползвам безплатните услугите на Семен :) На тази карта буржаните са дадени като "ard brujan" и са разположени само на юг от Дунав. После на север по брега на Понта са "ard al rusia" (ако го чета правилно!), после "ard al kumania" (някъде между Дон и Днестър).

Имаше и пост в който се твърдеше, че названието Добруджа произлиза от Добротица. Досега не съм срещал топоним да се нарича на човек, докато обратното е масова практика. Всъжност надписа "ард бружани" е написан някъде върху Мизия в близост до Добружда. Можем ли да направим хипотеза, че До-бружа е призводен на топонима "ард бружан"? Или още по-смело предположение, че до-бружан произлиза от израза "до бружаните".

Това ard трябва да е ар. арз "земя", следователно там е написано Земя на българите.

Добруджа надали произлиза от Добротица, но и е напълно изключено да има нещо общо с бурджан.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Добрый вечер!

Карту, обязательно посмотрю, но пока не могу ее загрузить - интернет сейчас едва работает..

Относительно термина "бурджан" в арабской географической литературе - принято считать, что так арабы именовали дунайских болгар в целом, но происхождение этого этнонима и его соотношение с болгарами и Балканским регионом в целом (несмотря на значительную литературу по этому вопросу) нельзя считать решенной проблемой в востоковедении. В современном, тюркском этнонимиконе - термин "бурджан" довольно редок. Пожалуй, наиболее полная сводка мнений и упоминаний этого этнонима ("бурджан") в источниках, на русском языке имеется в работе Р.Г.Кузеева (Кузеев Р.Г. Происхождение башкирского народа. М. 1974), но в контексте происхождения башкирского племени "бурзян".

Относительно соотношения "Добруджи" и "бурджан" - высказывать свое мнение не берусь..

Да карта болшая. Лучше посмотри на етот фрагмент.

tabularogeriana.jpg

Интерес за нас представляват оградените от мен названия. Любопитно, названието го има само в Мизия и не е "бурджан", а "бружан" (синие отметки). Има и "burlas" или "burtas" (не могу прочитат) при Волга и навярно те са башкирския народ "бурзиян" (два раза - зеление отметки). А болгари-те около Волга са "bulgar" (два раза - не могу прочитат более северное название).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Това ard трябва да е ар. арз "земя", следователно там е написано Земя на българите.

Добруджа надали произлиза от Добротица, но и е напълно изключено да има нещо общо с бурджан.

Здравей професоре,

Да, и аз мисля че ard е земя. А bilad какво ще рече?

В случая не е бурджан, а бружан. Написано е brujan. Не се чете добре но като че ли е brudjan. Не мислите ли, че в този случай близостта с Добружа е много голяма?

Link to comment
Share on other sites

Интерес за нас представляват оградените от мен названия. Любопитно, названието го има само в Мизия и не е "бурджан", а "бружан" (синие отметки). Има и "burlas" или "burtas" (не могу прочитат) при Волга и навярно те са башкирския народ "бурзиян" (два раза - зеление отметки). А болгари-те около Волга са "bulgar" (два раза - не могу прочитат более северное название).

Има прабългарско племе буртас и те мигрират от Кавказ на Волга.

Башк. бурзян е цокащ или зекащ вариант на бурджан.

Link to comment
Share on other sites

Здравей професоре,

Да, и аз мисля че ard е земя. А bilad какво ще рече?

В случая не е бурджан, а буржан. Написано е burjan. Не мислите ли, че в този случай близостта с Добружа е много голяма?

Страна.

В латинския няма такъв звук и съответно такава буква и затова е използвана тази.

Фонетичната близост или съвпадение не е достатъчна.

Книги върху Идриси имат проф. Б. Недков и Ст. Кендерова - има ги в Народна Библиотека.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Има прабългарско племе буртас и те мигрират от Кавказ на Волга.

Башк. бурзян е цокащ или зекащ вариант на бурджан.

На картата има три различни названия - bulgar, burtas или burlas и съвсем отделно от тях brujan или brudjan. Картата е от 1154 г. Правена е в Сицилия. Има вариант с надписи на арабски, но този вариант няма достатъчно разрешение за да направим сравнение. Приемам, че варианта с латински букви е буквална транскрипция на арабския. Защо надписите са на арабски с латински букви, не съм срещнал обяснение. Може би защото картата е правена за Роджер II - едва ли норманите са четяли на арабски, та заради тях са тези надписи.

Както и да е - по едно и също време имаме три различни названия. Това, което би трябвало да отговаря на Константинополска България е бружан.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Извинявам се, пишем едновременно и докато редактирам, успяхте да ме цитирате. Междувременно поправих текста си на следното:

В случая не е бурджан, а бружан. Написано е brujan. Не се чете добре но като че ли е brudjan. Не мислите ли, че в този случай близостта с Добружа е много голяма?

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...