Отиди на
Форум "Наука"

Разчитане на арабското صقالبة /Ба-л-ка-с/


Recommended Posts

  • Потребител

проба дали европейския формат /на бг наука в частност/ ще форматира надписа автоматично от ляво на дясно....

خريستو ستويتشكوف

за сверка от страницата на арабски език и формат.

http://ar.wikipedia.org/wiki/%D8%AE%D8%B1%...%83%D9%88%D9%81

Семен, много добри източници. Непременно ще ти отговоря допълнително по тях. :thumbsup:

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 105
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител

Някой може ли оттук да копира арабската дума /преди Siqlabi/ предмет на разчитане

http://en.wikipedia.org/wiki/Saqaliba

Saqaliba (Arabic: صقالبة sg. Siqlabi)

после да отвори "word"-а си и даде рast /или "постави"/. Обръщат ли се автоматично буквите в думата отзад напред /от ляво на дясно/?

А, като се копира от "word" и се постави тук във форума - обръщат ли се също буквите от ляво на дясно /отзад напред/?

Курсора как се държи? Триенето получава ли се лесно?

http://translate.google.bg/?client=firefox...%84%D8%A8%D8%A9

Иначе в преводачката, освен световно наложения термин, излиза и като ..."сицилианци".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тертер,

дали ибн Фадлан е писал на Microsoft Office Word или на Open Office? Може и да е бил доста консервативен, та да е дрскал на WordPad ? Дано някой ден му намерят лап-топа! Май си открил топлата вода, че арабите пишат от дясно на ляво, а четат от ляво на дясно! Всички арабисти да си свият с дипломите по един хашиш!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

да.. такая проблема есть - Word и многие другие текстовые редакторы, используемые у нас, не поддерживают направление текста "справа налево", и набирать арабский и иврит очень сложно - лучше всего установить дополнительный плагин, или версию программы для арабов.. я сам часто сталкиваюсь с этим - в отчетах или статьях приходится до последнего момента проверять - не перекинул ли "родной ворд" текст в обратную сторону, превратив его в нечитаемую тарабарщину))))

но выложенные же Вами тексты (скопированные, я полагаю, из Википедии) написаны вполне правильно в виде читаемых слов и именно справа налево (если же читать "обратный текст" - ничего не получится - программа выводит просто набор отдельно стоящих букв, не объединенных в единое слово)

что касается перевода "гуглом" "сакалиба" как "сцилийцы" - да.. забавно.. "сицилиец" по арабски: ﺼﻘﻠﻰ

(читается "сыкылли(и)")))) он-лайн перводчик, просто слегка путает, это с такими программками бывает часто))))

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Тертер,

дали ибн Фадлан е писал на Microsoft Office Word или на Open Office? Може и да е бил доста консервативен, та да е дрскал на WordPad ? Дано някой ден му намерят лап-топа! Май си открил топлата вода, че арабите пишат от дясно на ляво, а четат от ляво на дясно! Всички арабисти да си свият с дипломите по един хашиш!

:punk::punk::punk:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Действительно, термин "саклиба", как весь текст "Книги Ахмеда ибн Фадлана" написан совершенно однозначно справа налево, и вполне четко читается именно "с(а)кал(и)ба", а не "б-л-кас"..

...

для ясности прилагаю, несколько примеров из самой Мешхедской рукописи (по изданию: А.П. Ковалевский. Книга Ахмеда ибн Фадлана о его путешествии на Волгу. Харьков, 1956, приложение. Факсимиле рукописи. стр. 345 (196 б), 319 (209 б)):

Семен, имам чувството че си отрязъл на половина думата. /срезал слово при сканирование?/. Намерих само две възможни букви, ако това което си дал е "saqaliba". /нашел только две буквы/.

قـ Q К

ﻝ L Л

Четено от дясно на ляво /читая справа-налево, по арабски/ се получава следното:

?-К-Л-? т.е. ?-Q-L-?

/кирилица/ ------ /латиница/

Нещо повече /Более того/. Буквата за Q /К/ във фототипното издание от Мешхедската ръкопис /изд.1956 г./ ми се струва, че обратно, в негатив. /Буква Q-K в фототипном издании, что дал, мне кажется она прям наоборот, в негативе, на сто восемьдесять градусов/. На арабском буква соотвествующая Q-K выглядить так же, но прям наоборот. Сравни :

581069d10d64.jpg

da792ad42ee5.jpg

Ако това е същата буква, съответстваща за Q-K, защо така се е получило? /Если это та же буква, от чего это так получилось?/

Да се върнем към двете букви за К и Л:

قـ Q К

ﻝ L Л

Текста по фототипното издание се чете в оригинал от дясно на ляво по арабски, нали? /текст по фототипному изданию читаем в оригинале с арабского справа налево, да?/

?-Q-L-?

При такава композиция на първа неизвестна буква, втора "L", трета "Q", четвърта неизвестна, и ако надписът е с буквите "с-к-л-б" или "б-л-к-с", четено по арабски от дясно на ляво /фототипно издание е, оригинал/ каква дума би се получила? Остават две неизвестни букви 1 и 4 /от дясно на ляво/ и те са "B" и "S". Къде ще е "B"? Къде ще е "S"?

При такой композиции : первая неизвестная, вторая "L", третья "Q", четвертая неизвестная, и если в нашем надписе буквы "s q l b" или "b l q s", читая по арабски /ведь издание фототипное, оригинал/, какое слово бы получилось? Остаются две неизвестные буквы 1 и 4 /справа на лево/ и они "B" и "S". Где будет "B"? Где будет "S"?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

в арабском письме (не имеющем "печатных" форм для букв, а лишь, так сказать, "рукописные") написание каждой буквы зависит от того находится она в начале, середине, в конце слова или стоит вообще отдельно. Для того чтобы пояснить как прочитать слово "сакалиба" по арабски прилагаю рисунок (извините написал от руки - нет времени мучаться с "Вордом" или другим редактором) изображено слово целиком и каждая из букв в него входящих в отдельности..

еще пара пояснений:

первые две буквы а-л - это определенный артикль (ставится перед словом и включается в его состав); перед некоторыми буквами "л" в составе артикля ассимилируется с последующим звуком - например с "с", поэтому читается "ас-сакалиба";

конечная "т" (та марбута, то есть "та" стянутая) не читается (это показатель женского рода - названия народов в арабском - женского рода), но гласная перед ней - всегда "а", даже если она не обозначена..

в арабском языке обычно обозначаются долгие гласные, а краткие (в виде просто огласовок, то есть значков над и под согласными - часто опускаются).. здесь текст не огаласован, но исходя из других текстам, где этот термин встречается с огласовками, принято читать "с(а)кал(и)ба"

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
извиняюсь: картинка не загрузилась

Повече няма какво да се каже. Но има полза и от подобни теми. Хубаво е всяко хрумване да бъде добре обмислено от автора, да бъде подложено на критика именно от автора първо, да се открият доказателства, да се ''фризира'' и едва тогава да бъде поднесено пред форума за дебати.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Семен,

ето надпис, в потвърждение на твоя от Мешхедской рукописи.

от арабски текст за "Саклаб" в Андалусия:

32f3bea0c4f8.jpg

извлечение - изписване на "саклаб":

10be9ecc5e87.jpg

там обаче има и този надпис /не съм сигурен дали е за "саклаб" засега/, който удивително ми напомня на надписа за "саклаб" صقالبة изписан и в заглавието на темата /от англ. уикипедия/, но май е на сто и осемдесет градуса обърнат в това фототипно издание, за разлика от английското уики:

cc3f16fc94fa.jpg

Още един арабски източник даден от К.Гербов /взет от Р.Заимова/:

http://nauka.bg/forum/index.php?s=&sho...ost&p=90269

/да се разглежда, като не се взимат под внимание очертаните линии и маршрути, а само надписите на арабски - т.6 г. Махтули и сега продължава да съществува, но не в българските земи, а в Кавказкото било, в приграничен Азербейджански район, т.нар. Аваристан/

1b1cbb44b812.jpg

арабски надпис положен върху българските земи. Май същия, като за "саклаб" /за сравнение с този от англ. уики и от източника за андалуските саклаби/?!

ae9af26fbe57.jpg

b4c961e3224d.jpg

И засега завършвам с това за сведение:

Hudud al-Alam. The Regions of the World. A Persian Geography 372 A H. — 982 A. D./Tr. and expl. by V. Minorsky

§ 6. Рассказ о реках

http://odnapl1yazyk.narod.ru/reky.htm

44. Еще одна река - это река Рус/русов (RUS), которая начинается из внутренней области страны саклабов (Saqlab) и течет в восточном направлении пока не прибудет в пределы русов. Затем она окаймляет пределы (bar hudad) Уртаба (Urtab), С.лаба (S.lab), и Куйафы (Kuyafa), которые есть города русов, пределы хыфджахов (Khifjakh). Затем она меняет свое направление и течет в южном направлении до пределов печенегов (ba hudud Bachanak) и изливается в реку Атиль.

45. Еще одна река - RUTA, которая начинается с горы, расположенной на границе (sarhadd) между печенегами, маджгари (Majghari) и русами. Затем она входит в предел русов (andar miyana-yi hadd-i Rus) и течет к саклабам (Saqlab). Затем она достигает города Хурдаб (Khurdab), относящегося к саклабам, и используется (расходуется, применяется) на их полях и лугах.

66. Еще одна река начинается к западу от страны Рум, с горы Булгари (Bulghari), и следует (hami ravadh) в восточном направлении пока не достигнет места (поселения) (jay) Саклабов, живущих в стране Рум. По пересечении страны Бурчан (Burchan) (ba nahiyat-i Burchan [sic] bigudharadh) она окаймляет провинцию (англ. - province) (bar 'amal) (фему) Фракия (написано: Buraqiya), в этой (области?) пересекает город Кустантиния (Qustantiniya) (andar in [miyan?] miyan-i Q. bigudharadh), тогда как остаток (воды) стекает в пролив. Эта река называется Булгари (Bulghari).

т.т. 44 и 45 - е в района на Волжка България.

т. 66 - е в района на Дунавска България, провинция Тракия /Фракия/ или е написано в арабския текст "Буракия".

И четейки т. 66 си спомням за картата дадена от К.Гербов /взета от Р.Заимова/ и за надписа на арабски напревен върху българските земи...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Склб или блкс? Иванко, кое от двете е актуално или се нуждаеш от още време, за да решиш? От последния ти пост останах с впечатление, че си разколебан, а на всичкото от горе засилваш собствената си тема в нова посока. Нека изясним има ли сакалиби-блахи край Волга преди да търсим блахи-сакалиби в Андалусия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

да.. как Вы уже отметили термин "сакалиба" пишется в араской литературе вполне традиционно справа налево, что и подтверждает приведенный текст..

привлекшее же ваше внимание слово

ﻤﺳﺘﺧﻟﺹ

(читается "мустахлас(ун)"; перевод - выдержка, экстракт)

является частью фразы:

ﻤﺳﺘﺧﻟﺹ ﺍﻠﺑﺣﺙ

то есть, "выдержки из работы (исследвания)", что и переведено в английском варианте текста, как "(ABSTRACT)"

приведенный же термин из "Путешествия Ибн-Батутты" - "Махтули" на карте написан следующим образом:

ﻤﻬﺗﻮﻠﻰ

что вполне ясно читается как "М(а)hтули"; комментировать наличие созвучного названия на Кавказе я не стану))))

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

MS 5229

Ridawiya Library, Mashhad, 420 Seiten, 7. Jh. Hijra.

Publications of the Institute for the History of Arabic-Islamic Science, Series C, Facsimile Editions, Volume 43, edited by Fuat Sezgin.

* p. 1 ibn af-Faqih: akhbar al-buldan

* p. 347 Abu Dulaf: ar-risalat al-ula

* p. 362 Abu Dulaf: ar-risalat ath-thnaniat

* p. 390 ibn Fadlan: ma shahidah fi balad at-turk wa al-khazar wa ar-rus wa as-saqalibat wa al-bashghird wa ghirham

Ahmad ibn Fadlan

Dies ist der Bericht des Ahmad ibn Fadlan ibn al-`Abbas ibn Rashid ibn Hammad, Sekretär des Muhammad ibn Sulaiman, Abgesandter des Muqtadir zum König der Saqaliba, worin er berichtet, wovon er Zeuge wurde im Lande der Türken, der Rus, der Saqaliba, der Bashkiren und anderen, betreffend der Vielfalt ihrer Religionen, Informationen über ihre Könige, und die Beschaffenheit vieler ihrer Angelegenheiten.

http://flaez.ch/fadlan/

извлечения - "балкас" или "блакс" /да се чете по начина по който пишат и четат арабите, фототипен материал/

43148fdbfcca.jpg

c5f4e650ed7f.jpg

95ebd81c01d2.jpg

потвърждава материалите на Семен за начина на изписване.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Нека изясним има ли сакалиби-блахи край Волга преди да търсим блахи-сакалиби в Андалусия.

За арабските източници "балкас" или "блакс" /терминът да се чете по начина по който четат арабите, пиша го без да променям реда на буквите, в оригинал/ има на Волга /Средна Азия/, в Тракия /Балканите/, Иберийския /Ивери-йския/ полуостров, Сицилия. Те са намерени, няма защо тепърва да ги търсим.

Ибн-Фадлан използва "булгар" и "саклаб" /в наш прочит, до доказване на противното/, като взаимозаменяеми термини.

"...за Ибн Фадлан думите 'българин' и 'сакалиба' са взаимно заменяеми. Царят Алмуш е наричан ту 'цар на българите', ту 'цар на сакалиба'. Държавата, обаче, е винаги 'България."

http://www.kroraina.com/fadlan/fadl_sakal.html

и очевидно не са от тюркските народи, включени в държавността на Волжка България:

"...Забележете също, че Ибн Фадлан споменава многократно думите 'тюрки', 'тюркски' при описанията му на огузите, на печенегите и башкирците: "... озовахме се при племето на тюрките, известни още с името Ал-Гузия [т.е. огузите]"; "... това [башкирците] бяха най-лошите тюрки и най-мръсните"; "Печенеги: това е тюркски народ. Те са езичници и имат много овце".

Когато, обаче, Ибн Фадлан достига Волжска България, всякакви споменавания на тюрки секват. Той говори само за 'булгари' и 'сакалиби...".

http://www.kroraina.com/fadlan/fadl_sakal.html

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

[b]За арабските източници "балкас" или "блакс" /терминът да се чете по начина по който четат арабите, пиша го без да променям реда на буквите, в оригинал/ има на Волга /Средна Азия/, в Тракия /Балканите/, Иберийския /Ивери-йския/ полуостров, Сицилия. Те са намерени, няма защо тепърва да ги търсим.

Ибн-Фадлан използва "булгар" и "саклаб" /в наш прочит, до доказване на противното/, като взаимозаменяеми термини.

"...за Ибн Фадлан думите 'българин' и 'сакалиба' са взаимно заменяеми. Царят Алмуш е наричан ту 'цар на българите', ту 'цар на сакалиба'. Държавата, обаче, е винаги 'България."

http://www.kroraina.com/fadlan/fadl_sakal.html

и очевидно не са от тюркските народи, включени в държавността на Волжка България:

"...Забележете също, че Ибн Фадлан споменава многократно думите 'тюрки', 'тюркски' при описанията му на огузите, на печенегите и башкирците: "... озовахме се при племето на тюрките, известни още с името Ал-Гузия [т.е. огузите]"; "... това [башкирците] бяха най-лошите тюрки и най-мръсните"; "Печенеги: това е тюркски народ. Те са езичници и имат много овце".

Когато, обаче, Ибн Фадлан достига Волжска България, всякакви споменавания на тюрки секват. Той говори само за 'булгари' и 'сакалиби...".

http://www.kroraina.com/fadlan/fadl_sakal.html

Блакс или сакалиб последно? Какво има да се доказва още? Форд или дроф? Тертер или ретрет?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Блакс или сакалиб последно? Форд или дроф? Тертер или ретрет?

На този етап се спираме върху наличието на надписа в следната поредност: "б-л-к-с", който на арабски се чете от дясно на ляво. И това не е малко по темата. Четири букви "b-l-q-s", до доказване на противното, се четат от дясно на ляво.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

никакого термина "Ба-л-ка-с", по крайней мере в виде "обратного" чтения слова "сакалиба", никогда не существовало и не существует.. думаю, все уже с этим согласились.. упостреблять в дальнейшем это словечко "ба-л-кас", или как там еще, нет никакого смысла.. употреблять же написание "b-l-q-s" с прмечанием, что это слово следует читать в обратном направлении (то есть справа налево) - нет никакого смысла: мы сейчас пишем не на арабском и не иврите, а на прекрасной кириллице, в которой принято писать слева направо даже арабские слова..

"на Волга /Средна Азия/" - река Волга ни на одом своем отрезке не касается территории Средней Азии.

о "сакалиба" в Сицилии - первый раз слышу, если у вас есть какие-то материалы подтверждающие это - поделитесь ими на форуме..

что же касается упоминания в мусульманских источниках "сакалиба" в различных частях Восточной Европы, в частности, на Волге, в Прибалтике, на Балканах; или в различных частях арабского мира (в Сирии, Месопотамии, Андалусии и т.д.) - действительно такие упоминанипя есть, и известны они давно и относительно неплохо. Как правило, это упоминания касаются групп рабов, пленников, наемных воинов, торговцев и т.д., происходящих из славянского мира.

В "Книге Ахмеда ибн-Фадлана" термин булгар употребляется дважды - и оба раза в составе пятничной хутбы в честь булгарского эмира Алмуша, во всех остальных случаях он называет Алмуша "царем (маликом) славян (сакалиба)", а страну его - "белед сакалибати" (страна славян), также термин "сакалиба" применен им в качестве характеристики одного из сопровождающих посольство халифа - "Барыса (или Фариса)- Славянина". Говорить о том, что термины "саклиба" и "булгар" обозначат одно и то же - нельзя, как нельзя отождествлять монголов с кипчаками, хотя в арабских источниках Золотая Ода также регулярно именуеится страной Кипчаков..

Впрочем, существует версия, что ибн Фадлан подразумевал под "сакалиба" северные народы вообще, куда включал и финно-угорские народы, и булгар (на тот момент уже включивших в свой состав заначительный процент местного населения) и, возможно, собственно славян. Эта версия бытует в литературе едва ли не с момента знакомства европейских исследователей с повествованием ибн Фадлана и ей, в частности, и руководствовался А.П.Ковалевский при составлении примечаний к публикации Мешхедской рукописи.. но и здесь речь не идет о полном отождествлении "сакалиба" и булгар..

Что же касается буквального понимания "сакалиба" ибн Фадлана, как славян, то и эта теория имеет уже более чем 20-летнюю историю. Впервые она выдвинута самарским археологом Г.И.Матвеевой при определении этнической принадлежности именьковской культуры. К настоященму времени, версия об именьковском населении как преимущественно славянском в своей основе, пожалуй, доминирует в мировой науке, по крайней мере, выглядит наиболее востребованной.. Определенные подтверждения наличия славян в Среднем Поволжье в раннем средневековье имеются и в трудах языковедов, свидетельствующих о славяно-финноугорских языковых контактах в это время..

Так что, и в этом вопросе наука несколько опередила "форумные версии"))))...

Link to comment
Share on other sites

В "Книге Ахмеда ибн-Фадлана" термин булгар употребляется дважды - и оба раза в составе пятничной хутбы в честь булгарского эмира Алмуша, во всех остальных случаях он называет Алмуша "царем (маликом) славян (сакалиба)", а страну его - "белед сакалибати" (страна славян), также термин "сакалиба" применен им в качестве характеристики одного из сопровождающих посольство халифа - "Барыса (или Фариса)- Славянина". Говорить о том, что термины "саклиба" и "булгар" обозначат одно и то же - нельзя, как нельзя отождествлять монголов с кипчаками, хотя в арабских источниках Золотая Ода также регулярно именуеится страной Кипчаков..

Так что, и в этом вопросе наука несколько опередила "форумные версии"...

ПРАБЪЛГАРСКОТО ИМЕ НА ЦАР БОРИС КРЪСТИТЕЛ

първоначално-подробният вариант на настоящата статия е публикуван в нашия сайт на адрес http://bolgnames.com/text/Boris.html

Най-ранното регистриране на нарси барс под формата и във вида на възникналия и образуван от него, посредством обединяването му с общтюрк. ил/ел “племе, народ; край, страна”, етнм *барсил, като че ли е в арменските извори от V-VІІ в., според които, както пише пръв Мовсес Хоренаци, по време на царуването на Вахаршак или още твърде вероятно през 193-213 г. (М. Магомедов), тълпи от хазари и басили нахлуват в Армения и я подлагат на грабеж и разорение. С времето отношенията между барсили и арменци се променят и дори се стига до брачни връзки между арменски нахарари, т.е. боляри и барсили, същото и берсили.

Земите, които берсилите завладяват по Западното Прикаспие и по-точно Терско-Сулакското междуречие, получават името Берсилия. По тези земи барсилите усядат и започват да се занимават със земеделие, като впоследствие първи и може би единствени от всички български племена на Кавказ – авари, хазари, сабири, болгари и др., те започват да си строят и градове, първопричината условие за която по-висока материално-духовна култура, постигната и достигната очевидно по време много след тяхното преминаване на Кавказ, се търси от някои изследователи в предишните им контакти и влияние от страна на местни скито-сарматски племена (М. Магомедов), към което ние непременно държим да добавим, че по-новите и “висши” спрямо останалите тюркски народи и племена, компоненти на своята материално-духовна култура прабългарските, болгарските племена и народи дължат на дълговечно-интензивните си етнолингвистични контакти и взаимодействие главно с индоиранските, китайските, източноиранските скито-сарматски и западноиранските сасанидоперсийски племена и народи много преди тяхното достигане и временно установяване на Кавказ [вж. и срв. Магомедов 1989, 66-76; Симеонов 1989, 423, срв. Добрев П. 1998, 25-27; ~*~2001, 87-110; Добрев П., Добрева 2001, 107-109].

Под формата Барис, мли Борис се дава и носи от приазовските болгари от Велика България към началото на VІІ в., а според, по-късно и в най-ново време преработваните и дообработвани с относително пълно запазване и съхраняване на събитийната фактология и ономастиката, но с непълно и дори откъслечно запазване на по-старата, болгарската езиковоструктурна база, много рано авторизираните, историографски компилативните българо-къпчашки (!!!) предания и легенди с отправно-изходна основа, но и обект предмет главно болгарските племена и родове от Източна Европа преди средата на ІХ в. – нещо, което така и не е успял да разбере и да си обясни проф. Ом. Прицак, когато обявява българската поема “Сказание за дъщерята на хана” за фалшификат, алп Барис е богът на възмездието, който в прабългарския пантеон заема място непосредствено след Тангра, но той е и един от най-старите безсмъртни богове алпи - могъщ едноок бахадур праотец на човешкия род, които богове алпи, при сътворяването от страна на Тангра на Света и хората, се появяват и идват на бял свят непосредствено след Слънцето и Луната и преди боговете дивове, и първоначалното име на който всъщност е Алп Мамил, но впоследствие той получава и друго име – Барис от барс, защото притежава способността при нужда да се превръща в барс [вж. Бащу 1997, 7,44,128,156,160; Олийник 1997, 175-182, вж. и срв. Биттирова 1996, 186-189; Нурутдинов 1997, 162-174, срв. Костов 1997, 183-187; Прицак 1997, 1-12].

Към края на първата четвърт на Х в., на арабски език, Името е записано при волжските българи пак като мли Барис, носителя на което още в началото на пътеписа си, а и по-късно, по време на приема, даден му от страна на болгарския цар, Ибн Фадлан представя като свой спътник – “saqaliba Baris”, т.е. българина Барис, който безспорно не е негов спътник от някое по-близко място, а заедно с тюрка Такин е другият член, а може би и ръководителят на делегацията, която Царят е изпратил преди това до египетския султан и сега те се завръщат заедно с него, така че Барис следователно е един от интелектуално-социално най-издигнатите първенци на тогавашните волжски българи [вж. Ибн Фадлан 2001, 1,20].

Малко по-късно Името се среща и като Барыс, носено от управител на средновековно болгарско княжество; развито е и в средновековния хазарски език под формата на женското и мъжко лим Barsbek, Parsbit; среща се като лично име в Орхоно-Енисейските рунически надписи от началото на VІІІ в. във вида Bars-beg, Bars-tegin и изобщо в старотюркския език като Bars-buγa, Bars-qan, също и селдж. мли Böribars, първата част на което, както може да се види малко по-подробно по-долу, е източноиранското по произход къпч. böri “вълк”; егкум. Baybars (1223) (F. Köprülü), Barsbay (†1438) (L. Sobernheim), сттур. Baybars [TV], докато съвременното тур. фми Pаrs [НЛт], Asım Pars [TV], с нетипично за огузоселджукския турски език начално p, много вероятно трябва да е персийска заемка в този тюркски език, освен ако не е ономастически, отдавна “консервираната” в собствените имена, наистина донякъде спорна, както се видя малко по-горе, староогузска форма.

Именно като тюркска заемка Името се среща и в персийския език не само във вида на лим Pārs, Pāris, Bāris (G. Doerfer; F. Justi), но и под формата на нарси ﭘﺎرس [парс], pārs, fārs, и е съхранено между впрочем и в редица топоними от местата на ранното обитаване на кавказските и кубанските болгари като сега рус. ойкнм Baybaris (Красд), арм. оронм Baris, твърде възможно и азер. хидрнм Borisov Sayi (AzerPlNm), като че ли от тюркобългарското по произход иран. *boris “барс”, към което е прибавено собствено иранското по произход нарси ov < ab “река” и тюрк. say “река” с притежателно окончание 3 л. ед.ч. -i, за да се свържат двете съставки в “изафет втори вид”, и изобщо нашироко в топонимията; пак арм. антнм Парис в писмените извори от ІХ-ХІ в., а така също и съвр. Барис [ЛНб], груз. топнм Bars, Barsi или пък азер. топнм Hay Paris, където първата част безспорно е арменският собствен етнм hay “арменец”, трансоним от мли Хайк на праотеца на арменците, следователно равно на Парис Арменеца, струс. Barysh, Boris (1304) и др. [вж. и срв. Гейбуллаев 1986, 100-101,140; Doerfer 1965, 237; Justi 1895, 243; Khazarian Names 2001; Köprülü 1949, 357-363; Sevim, Merçil 1995, 576; Sobernheim 1949, 317-318; ДТС, 84-85; AzеrPlNm; GeorPlNm].

Но изключително важното и съществено за случая - още от Късната Античност, на Балканите, с които започва и като че ли чак докъм края на Ранното Средновековие почти се изчерпва цялата тогавашна Европа, е много добре известно, засвидетелствуваното сравнително доста по-рано преди етнм барсил, във византийските извори от Приск за 448 год. собствено име под формата на мли Ώηβάρσιος на чичото на Атила, не особено точно на друго място транслитерирано като Оебарс и много неуместно-несполучливо по отношение на това, че от неговото “име произлиза името Борис” [Табаков 1999, 47] и което изглежда първи W. Bang [1916] съотнася и идентифицира като сттюрк. *oy bars “рысь” [117, вж. Бенцинг 1986, 14], докато за старотюркския език и българските езици най-общо от времето около Новата ера според нас следва да се възстанови обл. *аlаbars, респективно обл. *åуbårs за северния, паноно-трансилванския диалект от V в. на дунавскоболгарския език на прабългарите хуни на българския хан Атила, за когото вече може да се приеме за достатъчно пълно и окончателно обосновано и доказано, че е от прабългарското племе оногури [Добрев 2005, 6-8], и обл. *аlаbаrs за южния, мизийския му диалект от VІІІ-ІХ в. на Аспаруховите българи, които също така са от прабългарското племе оногури.

Между впрочем нека тъкмо по повод на хнболг мли Ώηβάρσιος забележим, че нито по принцип, нито пък конкретно, в доста подробно-обширната си студия за имената на Атиловите хуни проф. Ом. Прицак казва истината по въпроса, защото най-напред и след като постулира миналото наличие и съществуване на някакъв мним “хунски език на рода на Атила”, извежда мли Ώηβάρσιος от много неясното как точно трябва да се разбира “young Altaic(!?) word bars”, която дума в неговите представи произхожда, излишно-прекалено общо казано, от иранските езици и която “често се появява като лично име в света на българите и тюрките”, докато първата съставка ōy, трябва пак според него да има знач. “dun”, така че резултативното значение на цялото слсъчет. ōy-bárs се оказва знач. “a dun feline”, т.е. “сиво-кафяво животно от семейството на котките” [Pritsak 1982, 442, подчерт. – И.Д.].

Но както вече беше посочено и обосновано по-подробно по-горе, тъкмо и точно иранската дума е заемка от тюркските езици, а не обратното, докато за така идентифицираната и етимологизувана първа съставка ōy пък в действителност няма какво да се каже, защото всичко това изобщо не е сериозно, а колкото пък до така осъщественото разделяне и противопоставяне на българите и тюрките, то това никак не е случайно и се дължи, много меко казано, на недостатъчно премислена и избистрена, не особено квалифицирано разработена и крайно несполучливо конкретизирана общотюркологическа теория и по-специално историко-генеалогическа класификация на тюркските езици и народи, присъствуващи във всичко това, разбира се и за най-голямо съжаление, само имплицитно.

От друга страна на основата на южднболг. *аlаbаrs безспорно възниква и не особено известното и дори трудно откриваемото в нашата историческа книжнина, мли Лабас, носено от третия син на княз Борис - цар Симеон І Велики (893-927) преди покръстването му, но независимо от това прибавяно впоследствие към християнското му име, именно поради което отец Паисий го открива в старите извори и го цитира на четири места по три различни начина: Ñèìewíú Ëàáàñú; öðú Ñèìewíú Ëàáàñú; Ñèìewíú íàðèöàeìè Ëàáàñú öðú áîëãàðñêè [Райков 1989, 99,104,110], особено последният от които показва най-недвусмислено, че цар Симеон Велики е носил сравнително дълго преди покръстването си своето прабългарско име и е станал достатъчно популярен именно чрез него, тъкмо поради което то се прибавя и към неговото по-късно, след Светото му кръщение придобито име, оставащо обаче все още недостатъчно известно и ясно като значение и функция, което от своя страна пък налага назоваването, номинацията да се подкрепи и допоясни и посредством прибавянето на предишното му име [срв. Табаков 1999, 67].

Тъкмо това прабългарско мли Лабас, най-вероятно, не точно в тази си форма, е избрано и дадено на бъдещия цар Симеон неизвестно колко време след неговото раждане безспорно пак от неговите родители, също така в рамките и по силата на по-горе малко по-подробно представената, характерна за тюркските народи номинативна традиция и практика да се дават на децата момчета имената на силни диви животни.

Конкретната реализация на едно такова ономастично действие по необходимост предполага наличието от една страна, в индивидуално-субективен план, на достатъчно стабилен и дълготраен мотив и динамичен стереотип в тогавашното българско царско и всякакво друго семейство за наименоване на новороденото на основата на апелатив от родния, прабългарския език и от друга страна, в социалнокомуникативен план, на все още активно-продуктивното използуване дори и през този период от вече 200 год. след образуването на етнолингвистически смесената славяно-българска държава, на тюркския прабългарски език или най-малкото наличието и практиката по това време все още на субординативно тюркобългарско-славянобългарско двуезичие.

Другото останало и известно тюркобългарско мъжко лично име от същото това време например е, наред с току-що приведеното мли Лабас, още и лим Расате, носено от споменатия в изворите с това име за 867 г., т.е. дори и след покръстването му, първи и най-голям син на цар Борис, който чак до трагичния си край запазва и държи на собствено българското, “езическото” (В. Гюзелев) си име, но който от 864 г. официално носи и впоследствие сяда на престола (889-893) под славянобългарското по произход лим Владимир, много неоснователно и кой-знае защо представено от Д. Съсълов [2003] като Олдамур [64] и повече от сигурно избрано му предимно от неговия баща прабългарин, който не само трябва да владее и ползува достатъчно добре славянобългарския език, но и да има достатъчно силни мотиви и съображения за точно този избор, и малко след това дадено му като кръщелно име в онази велика, но и повратно-драматична за всички българи нощ на Светото кръщение.

Друго такова име е мли Докс на споменатия в изворите за 867 г. брат на цар Борис и баща на книжовника Тудор Доксов, който в известната си приписка от 907 г., както вече се посочи по-горе, съобщава, че Борис е покръстил българите, и което име се образува на основата на пак болг. *докс “глиган; прасе”, от който апелатив също така е и календарноцикловата год. Докс от Именника на българските ханове, а така също и мли Сондоке на сановника на цар Борис, който е назначен за водач и ръководител на изпратената от Царя делегация до римския папа.

Всяко едно от така представените накратко, по-разширени спрямо мли Борис и сложносъставни мли Ώηβάρσιος и Лабас очевидно-безспорно води своето начало и има за основа болг. *аlаbаrs с по-късно изпадане на втората или първата гласна до *албарс или *лабарс > лабас, първата съставка където безспорно е общтюрк. аlа “пестрый” (Р. Ахметьянов) и тя е тъждествена например на алт. диал. ала “пестрый, с большими пятнами; полосатый; пегий” [АлтДСл, 100; ЭСТЯз-а, 129-130], докато сттюрк. jalbars, jolbars трябва да е с много ранно протетично й и лабиализация или палатализация с последователна редукция на първата гласна [срв. Сетаров 1980, 12; Bang 1916, 117] и със сигурни съответствия и продължения в съвременните тюркски езици като хак. алабарыс, тюркм. йолбарс, jол wωрс “тигръ”, букв. “полосатый барс”, уйг. йолбарс, ног., узб. диал. йолбарыс, тат. йулбарыс, каз., ккалп. жолбарыс, от което е и каз. хидрнм Жолбарысколь, букв. “тигр-озеро” (СлТпКзх), както и ккалп. зоонм Džolbarys на куче, от džolbarys “тигр”, което обаче в никакъв случай не може да бъде džol bars “дорожный (!?) барс” (Н. Баскаков), и от която тюркска основа най-вероятно е и лакс. антнм Γalbarc, млаз. ойкнм Алапарс, очевидно трансоним от мли Алапарс, тур. фми Аybars [TV] с наблюдаваната не само в болгарските, но и в други тюркски езици фонетична промяна л>й, резултат от действието на която безспорно е и гореприведеното мли Ώηβάρσιος на чичото на българския хан Атила [вж. и срв. Ахметьянов 1980, 92-93; Баскаков 1978, 206-207; Джидалаев 1970, 103; ДТС, 271,396; СлТпКзх, 104].

Link to comment
Share on other sites

:) Опередила; Часто так бывает, что поделаешь

Първото, което бих препоръчал да се направи тук, е да се постави фонт Ижица, а второто - аматьорите и дилетантите от форумите да се научат да не ругаят учените, защото кой друг, ако не те познават даден проблем изцяло и изтънко!

Link to comment
Share on other sites

Какви са тия бОлгари??

Възможно ли е името Борис да е свързано с "бори-" - крепост ли беше, "бори-таркан"?

Тези болгари са прабългарите! Доскоро най-разпространеният термин наименование за тези племена и народи беше името булгари, но от известно време насам се възприема и утвърждава името болгари.

Името Борис възниква и се образува на основата на прабългарското/болгарското нар. същ. име барс, което е индоиранска заемка в прабългарските диалекти и езици.

ПРАБЪЛГАРСКОТО ИМЕ НА ЦАР БОРИС КРЪСТИТЕЛ

първоначално-подробният вариант на настоящата статия е публикуван в нашия сайт на адрес http://bolgnames.com/text/Boris.html

Българското мли Борис, не толкова и единствено поради това, че се характеризира с ”различни негови варианти, по-близки или по-далечни до основната и първична дума сред тюркскоезичните народи” или пък, че ”не само засега и в настоящето, но и отдавна в миналото са известни, както близки, така и далечни негови варианти” (Б. Симеонов), но главно и основно по силата на това, че то си има свой собствен, точно определен и ясно очертан, очевиден, неоспорим и безспорен апелатив генетична основа под формата и във вида на тюрк. нарси барс, който апелатив при това е разпространен и се употребява във всички без изключение минали и настоящи тюркски езици, като фонетичните несъвпадения и различия между Апелатива и Името си имат и съответната причина обяснение в историкофонетичните закони или на тюркските езици, или пък на българския език; също и по силата на неговото, на Името, цялостно разпространение и употреба не само във всички без изключение тюркски езици, но и в съседните им във Времето и Пространството неродствени езици, както и заради още и неговия произход, вид, характер и фонетико-семантична структура в синхрония и диахрония, а така също и с оглед на не по-малко важните му и съществени, съответно-адекватните и съвпадащи, присъщите му културноисторически условия и предпоставки, напълно определено-категорично и безспорно, а не алтернативно-възможно (K. Menges; Б. Симеонов), нито пък с голяма вероятност (T. Tekin) или най-малкото и донякъде несериозното, не само защото ”изглежда най-правдоподобно” (В. Гюзелев), според нас очевидно-безспорно води началото си от добре известното и широко разпространеното в тюркските езици нарси барс ”барс, леопард; снежен барс; тигър; пантера; рис” и по-конкретно от болг. *барыс ”барс; снежен барс; рис”, с най-вероятна основа още в индоиранския праезик и именно поради това и с редовни съответствия в някои от съвременните индоевропейски езици [срв. Гюзелев 1969, 78-125; Симеонов 1972, 76-77; Menges 1951, 114-116; Tekin 1987, 56-57].

Всъщност и несъзнателно-имплицитно съдържащата се във всичко това алюзия за индоиранската основа и санскритските връзки на нарси барс като генетична основа на мли Борис, все още не означава и не представлява изобщо нищо, защото се нуждае от коректно-пълното лингвистико-етимологично доказателство и потвърждение, което задължително трябва да обхване, анализира-синтезира и обясни напълно, вътрешно непротиворечиво и лингвистиконаучно задоволително и убедително стинд. pŗdākus, гръц. παρδος, лат. pardus, перс. palang и то непременно като държи сметка и в противовес на редицата, отдавна вече предложени и известни, доста подробни и премислени обяснения (ЭСТЯз-б), а при това ще трябва да размишлява допълнително и върху източноиранистически изглежда нетипичното според нас сарк., санг., ишкаш. pьlang [СлИшкЯз, 226], което обаче и съвсем очевидно, не като цяло, а дори само в първата си част, не е по силите даже и на отвъдморските съветници на горецитирания ”древнобългарист” [Discussions in sci.lang 1999].

При този свой доста вероятен индоирански произход нарси барс влиза в състава на най-древната лексика на тюркските езици и с едно или повече от горепосочените значения, се среща във всички минали и съвременни тюркски езици и диалекти (Радл; ЭСТЯз-б; А. Щербак; Р. Ахметьянов); разпространено е в тях като сттюрк. bārs, pars, огуз. bars, pars, втората форма на което се прибавя тук, независимо че за нас донякъде все още остават недостатъчно задоволително обяснени мотивите и причините, поради които именно по този начин преводачът на Словника на тюркските езици транскрибира не с букв. b, а с букв. p - برس [bars] [вж. и срв. DLT-4, 70; ~*~-1, 8]; кирг., тат., тур., тюркм. барс, вболг. барыс ”барс” (Б. Иман), каз. барыс, койб. бврис, тел., алт. пар ”тигръ”, но диал. парыс, именно поради което разновидностите на Апелатива в телеутския и алтайския език, заедно с тув. пар ”тигр” безспорно са обратна в тюркските езици заемка от монг. барс (А. Щербак).

Всичко това от друга страна, но същевременно показва и доказва, че тази общотюркска лекс. барс, заедно с редица още думи като алма, ата, бут, верени, дзи, палe, черик, кюпе, бъбрек и може би още десетина други, повечето от които са и вътрешноинтегративни прабългарски заемки и в българския език, но са заети не директно и едновременно във всички ”алтайски езици”, а най-напред и единствено в тюркските езици, откъдето пък са преминали вече и в останалите ”алтайски езици” [срв. Рона-Таш 1990, 27], е заета и преминала в тюркските езици най-вероятно и не толкова от по-новите и по-късни ирански езици [срв. Дмитриев 1958, 38; Рона-Таш 1990, 31,32], а по-скоро и още от по-старите и по-ранни индоирански езици и диалекти, може би някъде през ІІІ-ІІ хил. пр.н.е., когато индоиранците андроновци, от началото на ІV хил. пр.н.е. заемат и се разпростират по земите на Южното Приуралие (Е. Кузмина) или пък между Урал и Каспийско море (В. Абаев), откъдето приблизително-подобен набор и състав от лексеми са преминали и в угрофинските езици.

Според нас обаче тези индоирански племена и народи през току-що посочената епоха вече имат за източна граница земите на българските племена и родове в Минусинската котловина, докато тюркските племена, които са в навечерието или пък вече са обособени и консолидирани в основните си етнолингвистични групи, най-назапад от които са българската, къпчашката и огузската, все още трябва да са в областта на тяхната Саяно-Алтайска прародина, като специално в Минусинската котловина, която е най-западната част на прародината на тюркските племена и народи, единствено и само е прародината на българите, а не цялата Западна Азия, както твърди Д. Немет [вж. Рона-Таш 1990, 34].

И все пак последното, макар и недостатъчно точно, е много по-намясто, отколкото множеството фамозно-куриозни, една от друга по-екзотични и, разбира се, измислено-нереалистични прародини на българите като Тарим, Индия, Памир, Месопотамия и къде ли не още, лансирани щедро с лека ръка и изцяло нехайно-безгрижно за каквато и да е аргументация, най-вече лингвистическа, от съвременни български историци, помощник-историци, псевдоисторици, археолози, архитекти, счетоводители, слависти, романисти, поети, детски писатели и какви ли не още неграмотни любители в прабългаристиката конкретно и в тюркологията по принцип, които под етикета на позитивно знание бълват на пазара чудновато-пъстра смесица от художествена измислица, научна фантастика и тревожносимптоматични халюцинации, или пък от липсата изобщо на каквото и да е виждане за историческа лингвогеография, както на тюркските и иранските, така също и на индоевропейските племена и езици, много непростително придружена освен това и от игнорирането и несъобразяването с хронолого-топографията на реалната контактолингвистична стратиграфия [срв. Шервашидзе 1989, 54-92].

Тъкмо поради времето на заемане, както и по силата на разпространението и употребата си след това в почти всички тюркски езици, откъдето въпросната дума е преминала не само в угрофинските (М. Рясянен), прародината на които трябва да е някъде на северозапад от прародината на тюрките, но и в монголските езици (А. Рона-Таш), прародината на които пък най-вероятно е на югоизток от прародината на тюрките, а оттук още и в тунгузо-манджурските езици (СлТМЯз), прародината на които може би е на изток и североизток от прародината на тюрките, но много по-късно и едва след това и в персийския език (G. Doerfer), а така също и в руския език, както във вида на по-старото барсъ, съвр. барс, фиксирано в писмените паметници от ХVІ в. и от което трябва да е и, за съжаление, неясно защо пропуснатото от проф. Н. Баскаков [1979] и добре известното, безспорно пак тюркско по произход рус. фми Барсов [НЛт], така също и като обл. бырсь, за зв. ы на което М. Фасмер пък не намира задоволително обяснение на руска езикова почва, но за сметка на това, такова има на тюркска по принцип и на тюркобългарска в частност основа, където а~ы, вж. напр. чув. йываз ~ общтюрк. аγач, тат. диал. былķын ~ балкан [вж. ЭСТЯз-а, 71, срв. Сетаров 1980, 15; ЭСТЯз-б, 49-50].

Именно поради всичко това нарси барс очевидно и безспорно е не, както проличава достатъчно ясно от току-що, сравнително накратко все пак представения порядък и начин на последователно заемане и презаемане на Лексемата в едно достатъчно точно определено Време-Пространство между един никак немалък брой генеалого-типологически най-различни и твърде разнообразни езици, някаква си изобщо ”хуно-алтайска дума” [срв. Симеонов 1989, 423], а единствено и само, собствено тюркски по принадлежност, строеж и семантика лексикален елемент от речниковия фонд на всеки един от миналите или настоящи тюркски езици, в това число и на българските диалекти и езици по-малко общо, а така също и на болгарските, прабългарските езици и диалекти по-специално [вж. и срв. Абаев 1981, 84-86; Ахметьянов 1980, 92-94; Иман 2001, 32,33,369; Кузьмина 2000, 5,9,19-20; Рона-Таш 1990, 26-37; Цымбурский 2003, 22; Щербак 1961, 138-139; Doerfer 1965, 235-238; ЭСТЯз-б, 68-70; Радл-4.2, 1144-1162,1481,1487; СлТМЯз, 72; Pokorn, 842-843; Rдsдn 63-64].

Основното значение на общтюрк. нарси барс, както беше посочено малко по-горе, е ”барс, вид леопард” и самият барс или още леопард, като денотат на това наименование, е хищно млекопитаещо животно от семейството на котките с дължина на тялото до 160 см, мъжките тежат до 75 кг; то си има характерна телесна конструкция и козина; в най-ново време обитава затънтени гори и планини освен в Африка, така също и в Предна и Южна Азия, много рядко в Кавказ, в планините на югозападна и южна Тюркмения, в Южен Таджикистан и в Усурийския край на Русия [БСЭ-3, 17-18].

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
По тези земи барсилите усядат и започват да се занимават със земеделие, като впоследствие първи и може би единствени от всички български племена на Кавказ – авари, хазари, сабири, болгари и др., те започват да си строят и градове, първопричината условие за която по-висока материално-духовна култура
:doh::punk:
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тези болгари са прабългарите! Доскоро най-разпространеният термин наименование за тези племена и народи беше името булгари, но от известно време насам се възприема и утвърждава името болгари.

Това е най-нагла лъжа. В българската научна литература прабългарите никога не са се наричали "болгари", това име въобще не се възприема и утвърждава в момента, нито някога това ще стане.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да... това и дилетантите го знаят... Нарочно попитах, защото много се чудя отде ги изсмукват професионалистите тия "болгари и булгари"...

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...