Отиди на
Форум "Наука"

Относителността на историческата картография


Recommended Posts

  • Администратор

Географският поглед на Европа трябва да се разгланичава от и в периоди. В един период от време едно и също нещо изглежда по различен начин.

На периферията на Средиземно море е Римската империя. Париж е център на днешнна Франция, но в галската държава тя е била в периферията. Солун и Константинопол са в периферията на Балканският полуостров, но са в центъра на историческата географическа карта.

Според Карл Шмит - както Римската така и Византийската имеприя трябва да се определят като "моревластни". Колкото един град се намира в близост до морета толкова той се намира в центъра, а колкото повече навътре в страната той е в периферията. Всичко се свързва с морето.

Вътрешността на сушата е военно отбранителна и служела на морските градове - градове-фортове.

Бълканският п-в не е още едно географско цяло, само едно периферно крайбрежие. Крайбрежията са се превърнали в рецептори в континентално централни държави.

Самото членение на географската суша е нещо относително и зависи от историческото движение. Трябва да се "чертае" различно от нашия начин...и не трябва да бъде с център Европа - като гледаме (на историческата карта) една Европа с край Средиземно море или Африка...

С център на картата трябва да е Средиземно море и на север Европа - на

г Африка, а на изток Азия - и това няма да са три континента, а един пръстен с цивилизацията и извън него - изчезващите периферии...

Един централен исторически континент - Медитерания

Той не е само Европейски, а включва и трите днешни континента. Историческият свят е един, а не три или повече...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Това е така при Рим и римския период на европейската цивилизация. После мисля, че сушата става център. Поне по отношение на Европа до Великите открития.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Морето винаги е играело важна роля за търговията, особено такива морета като Егейско и Средиземно, които са обградени със суша и е най-лесно, бързо, евтино и безопасно придвижването на търговски товар да се движи по вода.

Иначе има много начини на възприемане на историята и географията, границите и "златните сечения" в тях са по-скоро символични и терминологични (за да улесняват историците и лекотата на нашето възприятие за миналото) от колкото реални.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

О, да, любима тема.

Всичко на три дни път от морето е глуха провинция - има такъв израз. Но и Северна Европа през тъмните векове е свързана със своите си морета - Балтийско и Северно.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Има и много изключения обаче. А Балтийско море, особено през Ренесанса е носело повече печалби и от Средиземно, в периода когато Швеция е велика сила все още.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Този подход просто е един от подходите към философията на историята и към образуващите и подържащи съответния исторически субект геополитически и природни фактори. Морето дава контакти, по-лесно в онова древно време придвижване и доста храна. Но в никакъв слуай според мен не е задължително определящо за развитие на цивилизацията. Ето Египет - до морето, но с море не се занимава...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Е имал е и морска търговия Египет. По-удачен пример са хетите например и по-късно партите - широк излаз на море, но упорито странят от него.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здрасти!

Прав си. Тогава би трябвало основно да преструктурираме обучението на историята.

Би трябвало да се разглеждат различните цивилизационни пръстени около по-големите езерар морета океани и цивилизационните ивици покрай по-големите долини на реките.

И така става малко по-интересно движението на различните народи, цивилизации.

:post-70473-1124971712::book::read:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Че то не е невъзможен такъв подход, но защо само около моретата? Има и сухоземни, че и околоречни цивилизации. Я Китай?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Че то не е невъзможен такъв подход, но защо само около моретата? Има и сухоземни, че и околоречни цивилизации. Я Китай?

Китай е интересен. Ако разгледаме има две огромни реки, голямо крайбрежие с чудесни, идеални заливи и такъв климат ксойто позволява на места годишно 3 пъти да имат реколта от орис. Не случайно са се развъдили толкова.

:whistling::whistling::whistling:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Рим всъщност също не е точно морска цивилизация. Mare nostrum, да, но основната дейност на Рим е по суша. За истински господар на моретата в пълние смисъл на думата мисля можем да считаме само Англия.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Всъщност изцяло морски цивилизации са само финикийците, гърците и полинезийците. Иначе всички останали възникват в долини с топъл климат и обикновено в басейните на две големи реки - Месопотамия (Тигър и Ефрат), Индия (Инд и Ганг), Китай (Хуанхъ и Яндзъ), Африка (Нигер и Сенегал), Маверанахър (Амударя и Сърдаря)... изключение е Египет само с една река и индианските цивилизации, които са изключения по принцип и в много други отношения.

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Виждали ли сте това?

The Fragility of Thalassocracy

и

The Sun Never sets on the British Empire.

Много забавни текстове на хубав сайт.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Може би не е нужно чак да се преразгледа, а да се обогати. Не всички големи цивилизации са свързани с морето, но част от тях са. Морската мощ е един от големите двигатели на човешките общества. какви са другите такива двигатели, могат ли да се дефинират, изброят, покажат с примери и аргументи - това е друг въпрос.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Може би не е нужно чак да се преразгледа, а да се обогати. Не всички големи цивилизации са свързани с морето, но част от тях са. Морската мощ е един от големите двигатели на човешките общества. какви са другите такива двигатели, могат ли да се дефинират, изброят, покажат с примери и аргументи - това е друг въпрос.

Абсурд. Морето не е двигател. Какви са двигателите - да, могат да се дефинират, изброят, покажат. Направено е.

Отвъдморската и териториалната експанзии не са причини за развитието на цивилизацията, а негов резулт. Една цивилизация не е станала развита, защото е покорила океани и континенти, а обратното - покорила е моретата и континентите, защото е достигнала върхове в социалното, техническото и пр. сфери.

В най-добрия случай морската и териториалната еспанзия може да се разглежда като резултат, от развитието на цивилизацията.

В по-реалистичен и достоверен план, географската експанзия е белег за разпад и упадък на цивилизацията.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Виждали ли сте това?

The Fragility of Thalassocracy

и

The Sun Never sets on the British Empire.

Много забавни текстове на хубав сайт.

The "British Empire" was not a de jure entity (like the German Empire, Austrian Empire, Russian Empire, or Japanese Empire), since Britain itself was a kingdom (the "United Kingdom" of Great Britain and Ireland, or Northern Ireland in 1937). One British possession, however, was an empire, namely India. Queen Victoria became "Empress of India" in 1876.The "British Empire" usually means, however, not something in relation to the Empire of India, but the whole of British colonial possessions spread around the world. As an "Empire" this does not look much like Rome, China, or Russia, which were geographically continguous, with simple, continuous borders.

Да, наистина ли е правилно да се нарича Британия - "Британска империя"?

...Интересното в случая с Индия, е че Индия не заявоювана с военна сила, а присъединена към Британия - без използване на сила и военни средства..

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Всъщност, ако се замислите, няма морска държава (народ, цивилизация), която да е била силна военно по суша. Финикийците ги няма хич по суша, реалният сухопътен потенциал на гърците не е голям, а раздробеността им на отделни градове-държави го прави още по-малък, картагенците използват наемници, венецианци и генуезци също имат ограничени сухоземни войски. Единственото изключение в британците традиции на малка сухопътна войска е 1918-1919 г., когато те се оказват с втората по численост сухопътна войска в света след Франция и с най-големите военновъздушни сили. Единствените досега известни в човешката история държави, които са били (са) едновременно могъщи по суша и море, са Римската империя с продължението й Византия и Съединените щати.

Тук вече може да помисли дали това "отвращение" на морските държави/народи към големи сухопътни армии се дължи на ресурсна недостатъчност да се поддържат и големи сухопътни войски или на държавни традиции. Или (и) на географския фактор. Значение има и човешкият потенциал. Но тези фактори не са абсолютни. Например поради местоположението им англичаните не са имали нужда да поддържат големи армии, за да се защитават, гърците също, защото от север като бараж или дига са македонците и траките. Финикийците обаче са били на много "ветровито" място, кръстопът на интереси на египтяни, асирийци, хети, митанийци, вавилонци, перси, но въпреки това не организират значителни сухопътни войски. Подобно е положението на венецианци и генуезци. Тоест при тези 3 народа роля играе ограниченият човешки потенциал. При англичаните това не е проблем, тук роля играе географията.

Иначе и гърци, и италианските републики, и финикийци са имали материалните и финансови ресурси за поддържането на големи армии. Англичаните след 1700 г. - също. Типичен пример пък за раздвояване на ресурсите между армия и флот е Германия между 1900 и 1918 г. с програмите за морско въоръжаване на адмирал Тирпиц. Въпреки всичко във Втория райх надделяват интересите на сухопътните сили. Подобно разделяне на ресурсите е имало и в имперска Япония, която като островна държава (за разлика от Германия например) не е можела да съществува без флот с оглед на почти пълното отсъствие при нея на природни ресурси и вносът им отвън.

На мен ми е интересно как ще се развият нещата днес при двойката САЩ - Китай. Съдейки по значителните мерки за засилване на китайския надводен и подводен военен флот през последните десетина години, мисля, че двете страни са изправени пред ситуация, подобна на англо-германските противоречия от началото на ХХ век. Подобно на Англия днес САЩ имат световно морско господство, възможност за нанасяне на удари във всички точки на света (според един английски историк, когато една велика сила не е в състояние до 2 седмици да нанесе военен удар в която и да е част от глобуса, тя вече не е военна сила, казано е във връзка с провала на англичаните в Суецката криза). Подобно на Германия от края на ХІХ и началото на ХХ век днес Китай имат най-бурно развиващата се експортна икономика в света. Защитата от възможен английски/американски "произвол" или блокада на германския/китайския износ, съсредоточен по море, кара германците и днес китайците да увеличават военноморските си сили. На което преди век Англия, а днес САЩ гледат като на посегателство срещу морското им върховенство. Та е интересно как ще се развият нещата в близкото десетилетие. Дали САЩ ще се опитат да наложат на Китай някакво ограничение в обема на морските им сили по подобие на мисията на англичанина Холдън в Берлин от 1907 г. (ако не греша точната дата), дали ще се примирят с оспореното им морско всемогъщество или подобно на англичаните ще решат срещу всеки китайски/немски кораб да строят по два.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Рим всъщност също не е точно морска цивилизация. Mare nostrum, да, но основната дейност на Рим е по суша. За истински господар на моретата в пълние смисъл на думата мисля можем да считаме само Англия.

Точно пък Англия. Препоръчват ти любимата сио детска книга.Не защото още си я спомням и като автор и като заглавие "Славата на Холандия" Ян де Хартох. Като знаеме и че Холандия е на вода ,това я прави истинска морска държава.

Преди няколко години,v 2002 , излезе и "1421 годината в която Китай откри Америка"Gavien Menzies. Ако императорът на поднебесната империя не се изплашава от зараждащата се китайска "буржоазия",пррезряната търговска класа,която започва да натрупва такива богатства и да обезмисля властта му,той изгаря всички негови кораби,целия си и търговски и военен флот,покорил преди това света и затваря страната за външния свят,светът днес щеше да е различен със сигурност. Рудърт на един негов кораб е 12.2 метра. Такава е приблизително и големината на европейските португалски и холандски каравели. Санта Мария на Колумб е като спасителна лодка на големите китайски кораби.

Да се благодарим на Императора ,затова че не говорим китайски днес.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...