Отиди на
Форум "Наука"

Шопенхауер - Светът като воля и представа


Recommended Posts

  • Потребител

Започнах да чета тази книга и за момента имам проблем: Шопенхауер пояснява, че има определени трудове, които би трябвало да се прочетат, преди да се започне книгата му, но аз нямах достъп, а и време за да достигна тези източници(книгата е от библиотеката). Не открих тема, която сериозно да се занимава с посочената област, затова реших да създам нова, в която да задам моята молба да ми бъдат обяснени: Закона на основанието и закона на причинността. В Гугъл не открих данни о посочените теми, който разбира да пише, като за по-прост човек, незапознат с философията на Кант.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Потребител

Винаги се радвам, когато срещна хора, които се вълнуват от Шопенхауер. Ще се опитам да внеса някаква ориентация.

Законът за причинността е аспект от закона за достатъчното основание. "За четворния корен на закона за достатъчното основание", гласи на български заглавието на тази въвеждаща Шопенхауерова творба. Ала "закон" следва да разбираме тук в смисъла на "принцип" ("Satz", нем. -> "норма", "принцип", "Über die vierfache Wurzel des Satzes vom zureichenden Grundeа", гласи оригиналното заглавие, а и на английски преводът е "principle") - доколкото иде реч не за строгонаучен, а за философски трактат.

Освен във философската традиция, философстването избива в още две (квазифилософски) традиции: далекоизточната теософия ("богомъдрие") и византийската спекулативна теология ("богословие"). Далекоизточната теософия е изначално безпринципиална, а византийската спекулативна теология преоболедува (още в IV в.) наследения от неоплатониците принципиализъм, но не съумява (а и не се е нуждаела) да надмогне теологията и да израсте до "пълноправна" гръкоезична средновековна философия ("любомъдрие"). И ето че философията прехожда по латиноезичния краен клон на ранната (и черпеща антична философичност посредством елинистичното наследство) патристика (Августин Блажени) и се превкоренява в Западното Средновековие. А Шопенхауер (1788 - 1860) е първият философ, който се опълчва срещу тръгналия още от Сократ принципиализъм във философската традиция, обръщайки се в последна сметка (и в заключение) тъкмо към далекоизточната теософия.

Под въздействие на учителя си Шулце младият Шопенахауер се насочва към Платон и Кант. Платон е първият сократик, пряк ученик и проникновен писмен пресътворител на Сократ (С. не е оставил писмена), а при Кант философският принципиализъм се изостря до възможния си предел.

Какво е закодирано във фразата "принцип на достатъчното основание"? Закодирано е обръщането на философията в гносеология, теория на познанието; а онтологията ("ословесяване на битието", "битиесловие") е загърбена. Т. е. основание за философстване се търси в един всеобщ, изначален, недогматичен и извечен принцип, а тъкмо т. нар. принцип на познанието. Та тази парадоксална (основание в нещо, което виси) фраза циркулира във философията преди Шопенхауер. Но Шопенхауер дръзва да вкорени всемогъщия принцип, все едно кътник, и да иде отвъд познанието, разчитайки на потрисащата сила и ирационалното внушение на яркото художествено пресъздаване!

Цялата концепция на Шопанхауер се заключава във формулата "светът като воля и представа (идея, понятие, познание - б. м.)", заглавието на основния му труд... Да, научното познание изхожда от принцип, т. е. познанието в своята артикулираност, изричност, свързаност и всеобщност (систематичност) е принципиално (и невям думата "принципиален" корелатно значи "артикулиран, изричен, свързан, всеобщ, систематичен"). И ето че трактатът "За четворния корен на закона за достатъчното основание" е предтеча на първата половина от концепцията, а именно: "светът като представа". И точно с тези думи започва основният труд: "светът е моя представа"... Предтеча, макар и закъснял (1836), на втората половина на концепцията (а именно: "светът като воля") е есето "За волята в природата". И ако първата половина е критическа (резюмираща и вкореняваща философския принципиализъм), то втората е изотвътреполагаща... Та тези две подготвителни (относно основния труд) творби вървят по естество заедно: издават ги (най-често) в един том, въпреки че са писани в интервал 23 г. една от друга.

Най-добре ще бъде да прочетете първо тези две (и значително по-кратки от основния труд) творби (една своеобразна мини-"Светът като воля и представа"). Условието е: да ползвате четимо английски език (не ползвам немски). Прилагам (в pdf) едно великолепно англоезично издание от 1889-та г. И смятам, че оттук насетне сам ще се справите:

Schopenhauer - The Two Essays (link).

Освен двете подготвителни творби (за които стана реч) и основния труд (в две четириделни половини: излагаща и разясняваща), Ш. има едно ранно (и повлияно от Гьоте и насочено срещу Нютон) изследване върху цветовете, трактат върху изкуството на спора, множество есета (сред които блестят двете етически произведения, обединени под надслова "Етика. Философия на състраданието") и афоризми и най-вече: двутомника "Парерга и паралипомена" ("заключителни и допълнителни", от лат.), добавка към основния труд.

Чрез предявеното в предговора на основния труд изискване за познаване Платон и Кант Ш. заявява принадлежността си към философската традиция, а чрез изискването за познаване далекоизточната теософия - претенцията си за надмогване принципиализма във философията... Известно е, че този велик и новаторски философ (както и наследника му, Ницше) е питаел злъчна неприязън към философския академизъм (Фихте, Шелинг и особено Хегел), реагирайки на пълното пренебрежение на тогавашната западноевропейска общественост. И едва в края на 20-те години на XX в. Хайдегер, с книгата си "Битие и време", извършва академичния онтологически пробив в гносеологията (епистемологията), обръщайки се направо към полумитичния статут на предсократическите философи. Почти непосилна задача за пренаписване историята на философията... Хайдегер накрая се отчайва пред проблемата за езика: езикът, на който би следвало да бъде написана новата, безпринципиалната философия... Мое скромно хрумване е: някой западноевропейски философ да би се обърнал към византийската спекулативна теология - тя е преболедувала принципиализма и е оставила огромно книжовно наследство! Остава да бъде преодолян теологическият елемент (от "над-същие" към "насъщие"). Ала на Запад не познават византийската спекулативна теология, а понастоящем у нас (ние, през могъщия Фотий, сме наследниците на византинизма!) академичните хора (проф. Каприев, навярно най-проникновеният в света византинист) се задоволяват с маргиналната, археологическа квалификация "византийска философия"!... Но вече размивам темата и преминавам към:

"Следсократическата философия и византийската спекулативна теология" (link).

E-mail: personae@abv.bg

Skype: personae0

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Накрая, предлагам за свободно изтегляне цялото (не съм сигурен за трактата за цветовете) творчество на Шопенхауер, на английски (5-частен rar, 408 MB общо):

- Schopenhauer - 1/5 (link);

- Schopenhauer - 2/5 (link);

- Schopenhauer - 3/5 (link);

- Schopenhauer - 4/5 (link);

- Schopenhauer - 5/5 (link).

E-mail: personae@abv.bg

Skype: personae0

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...