Откога честваме празника на св. св. Кирил и Методий?

[Aspandiat]

Предлагам да опитаме да съберем доколкото ни е възможно всички писмени данни откога и как се е чествал празникът на светите братя Кирил и Методий. Откривам темата със следното сведение.

През 1813 г. арменският пътешественик Минас Пъжъшкян на път от Цариград за Венеция преминава през Източна Тракия, България и Влашко. По време на краткия си престой в Шумен той е записал едно свое впечатление:

"По пътя той (българинът Стоян, Пъжъшкян предава името му като Стовян) ми обясни, че вечеринката е по случай българския празник на писмеността, сиреч това, което ние правим в деня на Месроб Мащоц, но ми обясни, че никой не смеел да говори за този празник,наречен на Сирила и Мефота, които са написали българската азбука, защото гърците им забранявали. Жалко! Като че този народ е двойник по съдба на арменския".

(Арменски пътеписи за Балканите ХVІІ–ХІХ век. Съставителство, превод от древноарменски и коментар Агоп Орманджиян. С., 1984, с. 216).

Това е вероятно най-старото сведение за честване празника на българската писменост. В Шумен през 1813 г., по думите на Пъжъшкян, той е бил честван не на 24, а на 22 май. В своите спомени пловдивчанинът Константин хаджи Калчев пише: "На 1860 г.в Пловдив за първи път се отпразнува тържествено тоя празник на 11 май, а през последующите години – и в цяла България, и в славянските страни". Явно обаче шуменци ще грабнат венеца от провдивчани.

[luby]

Предлагам да опитаме да съберем доколкото ни е възможно всички писмени данни откога и как се е чествал празникът на светите братя Кирил и Методий. Откривам темата със следното сведение.

През 1813 г. арменският пътешественик Минас Пъжъшкян на път от Цариград за Венеция преминава през Източна Тракия, България и Влашко. По време на краткия си престой в Шумен той е записал едно свое впечатление:

"По пътя той (българинът Стоян, Пъжъшкян предава името му като Стовян) ми обясни, че вечеринката е по случай българския празник на писмеността, сиреч това, което ние правим в деня на Месроб Мащоц, но ми обясни, че никой не смеел да говори за този празник,наречен на Сирила и Мефота, които са написали българската азбука, защото гърците им забранявали. Жалко! Като че този народ е двойник по съдба на арменския".

(Арменски пътеписи за Балканите ХVІІ–ХІХ век. Съставителство, превод от древноарменски и коментар Агоп Орманджиян. С., 1984, с. 216).

Това е вероятно най-старото сведение за честване празника на българската писменост. В Шумен през 1813 г., по думите на Пъжъшкян, той е бил честван не на 24, а на 22 май. В своите спомени пловдивчанинът Константин хаджи Калчев пише: "На 1860 г.в Пловдив за първи път се отпразнува тържествено тоя празник на 11 май, а през последующите години – и в цяла България, и в славянските страни". Явно обаче шуменци ще грабнат венеца от провдивчани.

В българския превод на сборника с арменски пътеписи от 1813 г. се твърди, че уж било е открито описание от един свещеник, който уж свидетелствал, че на 22 май 1803 г. го били завели в Шумен “на празник на писмеността на българите” и той видял “как те пели тъжни песни и после играли хоро”.

А истината е, че за първи път по нашите земи на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на светите братя Кирил и Методий – създатели на славянската писменост глаголица, която първоначално била предназначена за славяните във Великоморавия.

Кирилъ и Методий - всеучилищен химн

(нецензурирано)

Върви, народе възродени,

къмъ светла бъднина върви,

съ книжовността, тазъ сила нова,

съдбините си ти поднови!

Върви къмъ мощната Просвета!

Въ световните борби върви,

отъ длъжностъ неизменно воденъ -

и Богъ ще те благослови!

Напредъ! Науката е слънце,

което въвъ душите грей!

Напредъ! Народността не пада

тамъ, дето знаньето живей!

Безвестенъ беше ти, безславенъ!...

О, влезъ въ Историята вечъ,

духовно покори страните,

които завладя съсъ мечъ!..."

Тъй солунските двама братя

насърчаваха дедите ни...

О, минало незабравимо,

о, пресвещени старини!

България остана вярна

на достославний тозъ заветъ -

въ тържествуванье и въ страданье

извърши подвизи безчетъ...

Да, родината ни години

пресветли преживя, въ беда

неописуема изпадна,

но върши дългътъ се всегда!

Бе време, писмеността наша

кога обходи целий миръ;

за все световната просвета

тя бе неизчерпаемъ виръ;

бе и тъжовно робско време...

Тогазъ Балканский храбъръ синъ

навеждаше лице подъ гнета

на отоманский властелин...

Но винаги духътъ народенъ;

подпорка търсеше у васъ,

о, мъдреци!... Презъ десетъ века

все живъ остана ваший гласъ!

О, вий, които цяло племе

извлякохте изъ мъртвина,

народенъ гений възкресихте -

заспалъ въ глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,

сеятели на правда, миръ,

апостоли високославни,

звезди върху Славянски миръ,

бъдете преблагословени,

о вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

творци на наший говоръ милъ!

Нека името ви да живее

въвъ всенародната любов,

речта ви мощна некъ се помни

въ Славянството во векъ вековъ!

Русе, 1882, априлий 15

[сп. "Мисълъ", 1892, кн. IX-X]

[Tyroglyphos]

Това е вероятно най-старото сведение за честване празника на българската писменост. В Шумен през 1813 г., по думите на Пъжъшкян, той е бил честван не на 24, а на 22 май. В своите спомени пловдивчанинът Константин хаджи Калчев пише: "На 1860 г.в Пловдив за първи път се отпразнува тържествено тоя празник на 11 май, а през последующите години – и в цяла България, и в славянските страни". Явно обаче шуменци ще грабнат венеца от провдивчани.

Обикновено сведението за 1813 г. се дава като най-ранно споменаване за честване на св. Кирил и Методий.

Имам някъде два-три текста около празнуването на 11 май през 50-те години на 19 век в Пловдив. Ако искате, мога да ги пусна в темата.

[Tyroglyphos]

Кирилъ и Методий - всеучилищен химн

(нецензурирано)

Нали сте любители на стария правопис, поне вземете го научете, вместо да цензурирате буквите ѣ и ѫ.

Ето как изглежда оригиналът:

"Кирилъ и Методий"

Проектъ за Български всеучилищенъ Химнъ.

"Върви, народе възродени,

къмъ свѣтла бѫднина върви,

съ книжовностьта, тазъ сила нова,

сѫдбинитѣ си поднови!

Върви къмъ мощната Просвѣта!..

Въ свѣтовнитѣ борби върви,

отъ длъжность неизмѣнна воденъ, -

и Богъ ще те благослови!

Напрѣдъ! Науката е слънце,

което въвъ душитѣ грѣй!

Напрѣдъ! Народностьта не пада

тамъ, дѣто знаньето живѣй!

Безвѣстенъ бѣше ти, безславенъ!...

О, влѣзъ въ Историята вечь,

духовно покори странитѣ,

които завлада съсъ мечъ!..."

Тъй Солунскитѣ двама братья

насърчвахѫ дѣдитѣ ни...

О, минѫло незабравимо,

о, прѣсвещенни старини!

България останѫ вѣрна

на достославний тозъ завѣтъ -

въ тържествованье и въ страданье

извърши подвиги безъ четъ...

Да, родината ни години

прѣсвѣтли прѣживѣ, - въ бѣда

неописуема испаднѫ,

но върши дългътъ си всегда!

Бѣ врѣме, - писменостьта наша

кога обходи цѣлий миръ; -

за всесвѣтовната просвѣта

тя бѣ неизчерпаемъ виръ;

бѣ и тѫжовно робско врѣме...

тогазъ Балканский храбъръ синъ

навеждаше лице подъ гнета

на Отоманский властелинъ...

Но винаги духътъ народенъ;

подпорка търсеше у васъ,

о, мѫдреци!... Прѣзъ десеть вѣка

се живъ останѫ ваший гласъ!

О, вий, които цѣло племе

извлѣкохте изъ мрътвина,

народенъ гений въскръсихте -

заспалъ въ глубока тъмнина;

подвижници за права вѣра,

сѣятели на правда, миръ,

апостоли високославни,

звѣзди върху Славянски миръ,

бѫдете прѣблагословени,

о вий, Методий и Кирилъ,

отци на Българското знанье,

творци на наший говоръ милъ!

Нек' името ви да живѣе

въвъ всенародната любовь,

рѣчьта ви мощна нек' се помни

въ Славянството во вѣкъ вѣковъ!

Руссе, 1892, Априлий 15.

Ст. Михайловский.

*Прѣдстоящето славословие е твърдѣ сполучливо поставено въ музика от г-на Божинова, учитель въ Руссе.

[natan]

На няколко досега пъти цитирам писанията на Хейлин в неговата космогарфия дадена за печат в 1640 ,това е издание от 1677 г.Ще го направя пак.. Ето по това с адреса отдолу са коментарите-

http://fax.libs.uga.edu/G114xH617c

Съдържа интересни данни.За кирилицата пише:"..знаци от Кирил (или Чиурил,както те го произнасят) все още се нарича Чиурлиззе." Която е Сръбска,не Славянска.

"And Cyril is said to have devised the Servian Character ,not used it this country only (thoufg here originally)but also in Rascia,,Bulgaria,Bosna,Moldavia and most parts of Russia; which Character,from this Cyril (or Chiuril ,as they pronounce it) is still caled Chiurlizze." стр.173

И Кирил е казано да е създал Сръбските букви(знаци,символи),използвани не само в тази страна (все пак тук първоначално) но още в Рашка,България,Босна,Молдавиа и повечето части на Русия;които знаци от Кирил (или Чиурил,както те го произнасят) все още се нарича Чиурлиззе.

Няма Кирил,няма Методи.Поп Оупир написал Пророчьство Даниилево в 1047 . И го направил на Куриловицата( Чиурлиззето) на княз Владимир.Из Новгород.И Коуриловица си е написана Коуриловица . Това оу на и не става.А пък попа да не спомене и Равноапостолни Братя създали кирилицата в 1047 г?Те още не са родени.Века на Истината, Деветнадесети век е още далече.

http://www.stsl.ru/manuscripts/big.php?col...gefile=089-0265

"Послесловие: Слава Тебе Господи Царю небесный, яко сподоби мя написати книги си ис куриловице Князю Влодимиру, Новегороде княжящю, сынови Ярославлю болшему. Почах же е писати в лето 6555 (1047) месяца мая 14, а кончах тогоже лета месяца декабря в 19 аз поп Упирь Лихый. Темь же молю всех прочитати пророчьство се, велика бо чюдеса написаша нам сии Пророци в сих книгах. Здоров же, княже, буди, в век живи, но обаче писавшаго не забывай. В связи за сим перевод имен пророческих: Пророком имена: Осие – осенение, Иоил – раб ему ли крепость и т. д."

започва в средата на 2 стр. 262 с голщмо червено С.

Изписването на св. Кирил Философ в църквата при с. Беренде е св. КНРНЛЪ ФНЛОСОФ. Като св Кирил Философ не е никакъв славянски брат .Това е Кирил Философ Александрийски. Изписан е и в Кремиковската църква и в църквата при с. Горановци,Кюстендил.Има го и в българската църква Болницата в Козия манастир в днешна Ромъния. Или към края на 15 век имаме наличие на един Кирил Философ ,който българите почитат и изписват в църквите си от Осогово до Карпатите,но това не е Солунски брат.Нито българите от Карпатите ,въздигнали църквата си св,св,Петър и Павел,по подобие на старата си столична никополска църква св.св. Петър и Павел,нито тези в Македонско имат спомен за тези Братя . Възникналия култ към т.нар. славянсдки просветители е късен отзвук на панславистките идеи.

[glishev]

Наслушал съм се на приказки за 11 май 1851 в Пловдив Осем години съм стърчал на паметника пред НБКМ...

Иначе най-старите празници на двамата светци нормално са си датите на кончините им. 14 февруари за св. Константин-Кирил и 6 април за св. Методий. На 14 февруари по храмовете можете и да чуете тропаря "От пелените прилежно..."

[Tyroglyphos]

Наслушал съм се на приказки за 11 май 1851 в Пловдив Осем години съм стърчал на паметника пред НБКМ...

От слушане на приказки и седене пред библиотеката, ако ще и осем години, едва ли си се запознал точно с документите, които мислех да представя.

Но като не щете Пловдив, ето един материал за Шумен - словото, произнесено от Добри Войников на честването на празника през 1861 г.

Добри Войников

Слово за денят на Св. Кирила и Методия

(Шумен, 11 май 1861 г.)

Любезни Съотечественици!

Ето ни и тая година удостоени с радостний, веселий и светлий ден за наший народ Българский, ден, в когото празнуваме блажената памет на нашите славни и всехвални равноапостоли, просветители Свети Кирил и Методий. Отистина, тия двама Солунски братя заслужават голяма почест от нас Българите, като знаем, че тии са, които извлякоха народа ни из заблужденото идолопоклонство и го введоха в пътя на вечното блаженство. Когато е знайно вече, че тии са истите, що измислиха нашите писма; когато е доказано, че тии преведоха Светото писание на Българский език; когато най-сетне тии подир големи трудове и мъчнотии сполучиха да просветят нашите прадеди със Евангелската истина и да ги покръстят, ние имаме право да ги наречем не само наши Апостоли, просветители и кръстители, но и като втори спасители на Българский народ. Може ли чувствителний Българин да не почувствува една свята веселба, като е добре уверен, че днес празнува паметта на ония Български Светии, които първо основаха Българска православна църква на света, чрез която той се надее да сполучи спасение в вечний живот? Може ли той да не се радува, като знае добре, че днес тържествува празника на ония Български Апостоли, които са оставили на матерния му език книга, с която той днес се моли Богу, за да го направи причастник на небесното блаженство?

Всяко истинно Българско сърце днешний ден ще се възхити, като си науми, че днес е паметта на Свети Методия, който извърши славното покръщение на Благочестивий цар Бориса, в лицето на когото огрея първата заря на Христовото просвещение. Коя е онази Българска душа, която да не се намери във възторг, като си напомни славните ония времена на Българската История, които захващат от покръщението на нашите предеди, и на които първа причина са тия двама Богодухновени Солунски братя.

Нека ми бъде дозволено, братя, да изрека няколко думи връх Българското покръщение, като знаете, че ние днес тържествуваме не само празника на нашите народни просветители, но и хилядогодишното покръщение на Българский народ.

Около половината на деветий век, достигна един най-благополучен за народа ни ден, дето пресветата луча от православието трябваше да огрее първо във великолепните палати Борисови и после по всичка тогивашна Българска държава. [...]

След като нареди царят учено Българско духовенство, погрижи се да му постави една духовна глава; той принуди чрез Императора Василий Македонский Гръцкий Цариградский Патриарх Игнатия да ръкоположи за Българский Архиепископ Теофилакта, който доде с голяма слава във великий Преслав, дето има и престола си. А по времето на гръцкий патриарх Фотия, Борис, като гледаше, че гръцкото духовенство се ввираше в България не за друго, а само да глоби и къса Българский народ, изпъди колкото гръцки свещеници се намирваха по Българската земя и отдели съвсем Българската Иерархия от гръцката: от тогази се състави Българска независима Иерархия с Българский независим Патриарх.

Тука е дума, братя, за оная Българска независима Иерархия, която се продължи до пред сто години и която ние днес искаме, с пълно народно право, от хора чернодушни, които пред един век немилостиво я грабнаха из слабите наши ръце. Грабнаха и присвоиха едничката тая наша Иерархия, едничкото това наше утешение, едничкото наше народно право, което блажените наши праотци оставиха само за да се утешаваме! ... Днес нямаме ние, братя, ний бедни Българи едничката тая радост, с която да се утешим и зарадваме в пресветлий тоя празник на нашите праотци, на нашите просветители!...

Колко е жалостна съдбата, що гони днес Българский народ! - О, съдбо! жалостна съдбо! дали от века си ти тъй гонила наший народ? дали всякога е бил предмет на твоето безмилостно гонение? - О, народе, Българский народе! дали ти всякоги си бил лишен от всяк вид радост? дали ти всякоги си бил потъпкан и угнетен от такива недоброжелатели - духовни пастири? дали ти не си имал никоги твои народни пастири, твоя народна Иерархия? ... Де е днес твоята независима Иерархия, която благочестивий твой цар Борис състави? Де са народните твои пастири, твой пастир Св. Теофилакт патриарх Преславский, Св. Иоан, Св. Теофилакт ІІ, Св. Иоким Търновский и пр.? Де са твойте народни пастири Св. Климент Архиепископ Охридский, преподобний Наум Ерасм, Николай, Иоан Рилский и други Епископи и Архиепископи, които тия поучаваха по матерний ти език на законите Божии на Православната ти вяра? Де са учените твои списатели, които развиваха твоята книжнина, с която се просветиха толкози други Славянски народи, и с която още и днес си извършват Божествената служба, както що са Русите, Сърбите, и др.? Всичко това ти принадлежеше, а днес нищо не ти принадлежи; за всичко това беше достоен в старо време, а днес... Уви, братя Българи, дали ние не сме потомци на славните ония Българи, които се наслаждаваха от всичките тия свети и Божествени добрини? дали ние днес не можем се нарече потомци на един народ, който в старо време се славеше? дали ние не сме от кръвта на благочестивий цар Бориса, който ни е предал своята вяра и народност? О, колко сме се забравили, о, колко сме останали назад от истия род, от когото сме се родили, като не можем днес никак да се съобразим с него! Ние сме забравили и род, и народност, и слава, и чест, и всичко, що е наше народно, наше Българско, като да не сме от Българский род, от Българска кръв, но от един съвсем друг род най-долен, най-покрусен, без никаква народна добрина и без никакво народно право.

Такива ли трябва да бъдат потомците на великий Симеона, славний онзи цар, който въздигна Българската слава до небето, който направи да потреперят всичките неприятели на държавата му, на народа му? такива ли трябва да бъдат потомците на Асеня ІІ, който разплака майките на толкова гърци и латини, за безкрайната им гордост и невярност, и ги покори под властта си? и, най-сетне, такива ли трябва да бъдат синовете на милата ни майчица България, която в старо време не можеше да се нарадва пред славата на своите храбри юнаци, а днес, от всяка страна оскърбена, непрестанно излива горки сълзи пред слабостта на недостойните си днес чада! Но що думам? Без да ви казвам, че ние сме потомци на ония Българи, които в старо време бидоха достойни да си поставят независима своя народна Иерархия, и без да излагам злоупотребленията на гръцкото духовенство, което в разстояние близо на един век държа народа ни в дълбоко невежество и го глоби, нека видим дали един като наший многочислен народ трябва да се владее от духовенството на един много по-малочислен чужд народ.

Не трябва, братя, не трябва да се отдалечаваме съвсем от рода, от когото произхождаме, и да го забравим. Защо той нас е доволно задължил, ние имаме да благодарим на нашите праотци, едно че са ни оставили християни на света, а друго... какво мислите? че са ни предали народното си име? не, но са ни оставили в наследство земя, която с време тии откупиха със собствената си кръв и от която ние днес се храним. Тяхната кръв, що тая земя попила, не ще ли вика против неблагодарните техни потомци? и пръстта, що покрива техния прах, не ще ли въздиша дълбоко под недостойните нозе на ония, що я тъпчат днес?

Нека нашите души, за любов на честта ни, отечеството ни, народността ни, вярата ни се съвземат от честолюбие и съединят собствените интереси с народните ни, от които само зависи благополучието на цял наш народ Българский. Нека всяк от нас, за святата чест на днешните ни просветители и кръстители Св. Кирила и Методия, остави настрана всяк вид пристрастие, своенравие и всели в сърце си народната оная любов, която само може да съедини разните духове на един народ, и без която любов тоя народ не може се види никоги благополучен не само на тоя свят, но още и на онзи.

Самите Божествени закони нали ни налагат длъжност да любим брата си както самаго себе си? Кой от нас не познава, че онзи, който слязъл от небето на земята, за да избави нас човеците от вечната тъмнина, ни казва: "Дето са двама събрани в мир и любов, там съм и аз", сиреч дето един народ е съединен чрез святата тая любов, там е и благодат Божия, там е добрина, радост и веселие? Когато народната тая любов поникне в сърце ни, тогази ние ще бъдем полезни на народа си, на отечеството си, тогази само нашето име ще остане за добро в сърцата на нашите потомци, тогаз само наший народ ще се види с наука и учение.

Великий Боже, който от неподвижния си престол в най-високото небо управляваш с дълбока тишина безкрайното множество на небесните и земни твари, всели, най-сетне, твоята любов в сърцата на твоя народ Българский, като осветиш неговата душа със зарите на твоята безсмъртна светлина, отдай твойте безчетни благодеяния на народа, когото твойте поборници и светители св. Кирил и Методий уведоха в недрата на своята светая църква! И вие, славни всехвални славянски Апостоли, Български просветители, свети Кириле и Методие, изходатайствувайте пред всеблагаго Бога неговата благодат и сила над вашите единородци Българи, за да противостоят дързостни и постоянни против лукавщините и интригите на "Кара казан", който не престава от да тъпче нашата народност, нашата книжовност, която вие истите ни оставихте, и гони наше Българско Богуслужение, което ни предадохте, и за напред ободрявайте ни към истинското учение и просвещение, за да се просвети вторий път нашето бедно отечество и се зарадва нашата мила България!

[КГ125]

Сведението от 1813 г. е безспорно. Убийте ме, не мога да се сетя, но май имаше още един пътепис от 1806.

Явно празнуването е доста старо. Я да погадаем - как би могло да се появи то сред българите?

[Eньо]

Сведението от 1813 г. е безспорно.

...на 22 май 1803 г. в Шумен на празник на писмеността на българите пели тъжни песни и после играли хоро ...

[glishev]

Тироглифе, ако имаш още нещо интересно, дай и него. Стърчането ми и слушането на даскалски речи не отменят историята

[КГ125]

Добри Войников

Слово за денят на Св. Кирила и Методия

(Шумен, 11 май 1861 г.)

Любезни Съотечественици!

.......

Какви времена и какви промени.

[Armand O'BOLG]

В българския превод на сборника с арменски пътеписи от 1813 г. се твърди, че уж било е открито описание от един свещеник, който уж свидетелствал, че на 22 май 1803 г. го били завели в Шумен “на празник на писмеността на българите” и той видял “как те пели тъжни песни и после играли хоро”.

А истината е, че за първи път по нашите земи на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на светите братя Кирил и Методий – създатели на славянската писменост глаголица, която първоначално била предназначена за славяните във Великоморавия.

Доста странно е това изказване на luby, което просто "стои" необяснимо! Защо да е "уж" свидетелствал пътешественикът, че "уж" е честван празникът тогава, а истината била, видите ли, че е честван по-късно? Аз например знам, че през 1862 г. е честван за първи път и от малоазийските българи в Измир, но не мога да отрека първите сведения за честването му на Балканите, защото просто няма никакъв смисъл!!! Кое точно намери за смешно , luby, в сведението, че пуска и точно този емотикон - също няма логично обяснение!?! Има логично обяснение и защо точно на 22 май е честван, но това са подробности! По-важното е да приемем, че празникът е бил честван поне десетки години преди въпросната 1813 г., но е бил забраняван, а ако на някой му се вижда странно, да бъде така любезен да приведе някакви доводи!

[natan]

армандо,

това "уж" си е намясто поне до казаното че търговеца чул на пазара как една жена се оплакала как на българите турците не им разрешавали да пишат на черковнословемския

Коя година е изписвана Бельовата църква на забранения български, изографисани са и много други на чист български ,Рибния буквар на какъв език е само чакат задунайците да ги освободят руснаците

поръчково мнения от поръчково имперско описание

[Armand O'BOLG]

армандо,

това "уж" си е намясто поне до казаното че търговеца чул на пазара как една жена се оплакала как на българите турците не им разрешавали да пишат на черковнословемския

Коя година е изписвана Бельовата църква на забранения български, изографисани са и много други на чист български ,Рибния буквар на какъв език е само чакат задунайците да ги освободят руснаците

поръчково мнения от поръчково имперско описание

Eми, natan-е, сега пак ще седнеш да ни обясняваш теорията на конспирацията! Само дето Минас Пъжъшкян не е руска разведка, а си е най католик от Ордена на св. Мъхитар и писмата му не са служили за пропаганда и агитация на някакви дълбоко законспирирани планове, а са се пазели на о-в Сент Лазар край Венеция. lubi го изкарва лъжец и аз попитахт защо, а ти пък го вписа внякакви схеми за забранено писмо - ум да му зайде на човек?! Иначе така добре ли се чувствате или като мен след втората бутилка червено всичко ми става едно обло, закръглено, пухесто и... отмърквам !!!

[Tyroglyphos]

Сведения по честването на Св. Кирил и Методий през 50-те години на 19 в. в Пловдив.

1. Спомен на Найден Геров за първото честване на празника (записан през 1894 г. от И. Плачков)

- Доколкото зная, г-н Геров, Вие отдавна сте се преселили в Пловдив.

- То се вика доста отдавна, още през 1850 година. До тая година бях учител в Копривщица. Нея година дойдох в Пловдив пак за учител.

- А в Пловдив имало ли е по-напред българско училище?

- Не е имало. През 1850 година за пръв път се отвори такова училище във вехтата къща, дето е сега девическата гимназия.

- Желал бих да зная, г-н Геров, как се е въвело най-напред името "Св. Кирил и Методий" в Пловдив. Вие навярно трябва да знаете.

- Чрез училището, както на всъду. Доколкото помня, за това стана дума в Пловдив най-напред през 1851 година. Тогава пловдивското българско училище се обърна на епархиално. Трябваше да му се даде някое име. Един ден аз и д-р Ст. Чомаков, който се помина неотдавна, бяхме събрани в къщата на чорбаджи Салча Чомаков да се поразговорим върху някои училищни въпроси. Отвори се думата и за какво име да се даде на училището. Изредихме няколко имена на светци и други, ала чорбаджи Салчо не остана доволен ни от едно от тях. "Нямаме ли," каза той нетърпеливо, "и ние българите някой светец български, та на него да го кръстим?" Като учител, мене се падаше и отговор да дам. Аз разправих по-подробно на чорбаджи Салча кои са били двамата свети братя Кирил и Методий и какво са извършили тия за българите. Чорбаджи Салчо, колкото слушаше, пò се възхитяваше, та най-сетне извика: "Що сме седнали да търсим други имена, на ви име!". Ние с д-ра Ст. Чомаков нямаше, разбира се, какво да възразим, та с общо съгласие нарекохме училището "Св. Кирил и Методий" и поръчахме икона с лика на светиите. По примера на пловдивчани на много места из България по-после захванаха да наричат своите училища по името на двамата свети братия.

- След това навярно вие трябва всяка година да сте празнували празника на двамата братя?

- То се разбира. Щом училището се нарече "Св. Кирил и Методий", трябваше и празникът да му се празнува. Училището въведе тоя празник, който си оста да се празнува и занапред. Кримската война ме пропъди из Пловдив. На мое място за учител остана брат ми Костадин. И той продължи въведения обичай.

- А духовенството как се отнесе към вашата инициатива?

- Духовенството тогава бе още гръцко. То, разбира се, не взема отначало никакво участие в празнуването. Пръв път се е явило то на празника или в 1856 година, или в 1857 година, не помня добре. Тогава се е светила вода и се е казало първото слово от Костадина Геров.

- Гърците и гъркоманите навярно са гледали с лошо око на това движение; тия трябва да са правили големи пречки?

- Отначало гърците и гъркоманите не мислеха, че тоя празник може да достигне да има такова голямо бъдеще, да стане всенароден празник. Те гледаха с презрение на първите агитации на неколцината извеяни (по тяхному) българи, които, както казваха тие, са се наели да клатят планината. Когато видяха, че от година на година с "извеяните" взе да се увлича и народът, тие се свестиха, ала беше късно. Движението се не спираше. Отначало и турското правителство не даваше никакво внимание; отпосле то взе да се взира, по насъскване от гърците, но не запрети празнуването.

- А самите българи, народът, лесно ли приеха празника?

- И на народа отначало се видеше необикновено да празнува тоя малък Великден, както наричаха някои тогава празника; чак на четвъртата или петата година той празнува с училището. От еснафите за забележване е, че в това движение, както и във всички други по възраждането, най-голямо участие вземаше абаджийският еснаф. Когато захвана да се събира по-голямо множество на празника в по-последните години, почнаха да се правят и народни увеселения извън града на Еди-кардаш.

- Помните ли, г-н Геров, кога най-весело и най-тържествено беше празникът?

- Според мене най-весел и най-тържествен беше празникът, когато за пръв път дойде български владика в Пловдив. Сегашното празнуване на "Св. Кирил и Методий" няма ни сянката на празнуването през турско време. В турско време се празнуваше въобще по-весело и пò както подобава. Последните години в турско време народът до крак участваше в празненството.

- В каква свръзка туряте Вие празнуването на "Св. Кирил и Методий" с църковното ни освобождение?

- Няма съмнение, че празникът спомагаше много, за да се възбуди народът по черковния въпрос. Той стана символ на нашия протест против гръцкото духовенство.

2. Слово, произнесено от Константин Геров (брат на Н. Геров) на 11 май 1856 г. на изпита в Пловдивското епархийско училище "Св. Кирил и Методий"

Почтени Господари!

Вам е познато, какво това училище се учреди, за да се образоват в него учители и свещеници за в епархията ни. Потребност за такова заведение е твърде явна. Вий знаете каква голяма оскъдност от учители има и почти нийде няма свещеници, които да могат да поучават народа ни, та сме достигнали до един ред да знаем народността и вярата си само по име, а кои сме и що вярваме, това рядко някой разбира.

Такова незнаяние до сега бе простено, защото напрежните усилни времена не допущаха да се учредят постоянни и добре уредени училища, в които да може да се изучи човек повече нещо. За честити трябваше да се имат ония, които сполучили някак да научат колко-годе да прочитат и да записват. Но от друга страна и работите в напрежни времена бяха по-прости, та който знаеше да чете и да пише, той всичко можеше. А за народа бе доста да му се споменува само, че сме християни, за да не изгуби вярата си.

Сега времената се промениха и настанаха други работи, за които, да ги върши някой, трябва, освен просто четене и писмо, да знае още много друго нещо. Това всякой знае по истата своя работа и види, какво учението е помощ за какъв и да е поминък. И за народа стана крайне потребно да научи по-определено, каква е тая вяра, що е остала нам от прародителите ни, на която трябва да слугуваме, защото се намешаме с друговерци, защото без това сега твърде лесно можем падна в заблуждение.

Затова отсега занапред трябва да се учим хубавичко, та е нужно най-напред да имаме някои по-големи училища, за да се изучват в тях люде за учители и свещеници, които после да се настаняват по градовете и селата, за да поучават народа.

Нашият град може да се похвали, че най-напред в него се отваря такова училище; а още повече достойни за похвала са учредителите, покойний чорбаджи Стоян и другите настойници, които първи познаха потребата за такова заведение, та учредиха това училище с намерение да го поставят на такъв ред, каквото да посрещне тая потребност.

Според това намерение училището ни още в начало се посвети на Българските първоучители и изобретатели на Славянското писмо Св. Кирила и Методия, които са просветили Българския народ с Християнство.

Истина, това заведение още е далеч от оня ред, за какъвто е наречено, и причината на това, освен оскъдност от средства, са времената. Но сега настават други времена. Настоящата година е достопаметна за християните в Турската Държава. Честитий Султан Абдул Меджид, повдигнат от желание да направи благополучни всичките народи, що е предал Бог под негова власт, благоволи да уравни правдините на всичките Си поданици, и с това се махват всичките спънки, които досега смитаха напредванието ни. Турската Държава минува на един ред с Европейските царства, и за нас настая нов живот, отваря се ново поприще и трябва да тръгнем вече по нов ред. Но в истото време настая и по-голяма потребност за учение; защото, като се сближаваме с нови за нас народи, ще се отворят работи, за които трябва повече знаяние. Такова знаяние може да се разпространи в народа ни само чрез училищата. И за да бъде полезно за нас учението, трябва да се съобразява то с потребите на народа, да се посреща с учението от вярата ни.

Затова е потребно да имаме учители приготвени с такъв дух и с такава насока, които да познават добре потребите в народа и да залягат да ги посрещнат. Потребно такожде да имаме изучени свещеници, които да поучават народа, да го наставят на истинна вяра, да му показват онова, що трябва да върши, и да го пазят да не се отбива от правий път.

Намерението на нашето училище е да извади такива учители и свещеници. Истина е, че за заведение с такова голямо предназначение са потребни големи средства, които нашето училище засега няма; но кога потребата за такова заведение е толкова голяма и така явна, то бива да се надеем, какво гражданите и всичките родолюбци в епархията ще спомоществуват, всякой с щото може, за да се поддържи и уреди това училище. Тогава може да се подканят и други родолюбци от по-далечни места да спомоществуват и може се постигна да се направи това заведение общо не само за епархията ни, а и за всичка България. И наистина най-прилично място за такова училище е нашият град, защото се намира в средата на ония земи, що са заселени от народа ни, та из него лесно иде да се разпространи навсъде просвещението. На нашия град прилича тая чест още, защото в него най-напред се е родила мисъл за такова заведение. Всичко това ни подканя изново да залегнем да поставим това заведение в такъв ред, за който е наречено и на какъвто трябва да бъде. Това ново залягане начинаме от днес с тържествено празнуване посвещението му на Българските Първоучители Св. Кирила и Методия и за да видим знак на това посвещение, украсяваме училището с изображение на светиите. Дано под тяхно предстателство, молитвами Преосвещенаго нашего митрополита Хрисанта, с радение от настойниците и спомоществование от вси родолюбци и доброжелатели да преуспява това заведение за благо и полза на всичкий наш народ.

3. Из спомените на Йоаким Груев

Сполуката с българската църква в града спомогна на инициативата, вземена от епархийското училище за тържествено празнуване паметта на българските просветители. Посветено на покровителство на Св. Кирила и Методия, и украсено с иконата им на 1856 г., това училище за пръв път почете паметта им на 11 май 1857 г. Когато нямаше още в града българска църква, учениците се задоволиха да изпеят няколко църковни песнопения пред иконата им и посветиха деня на благоговейно възпоминание за началото на българската книжнина и на народното просвещение. Така скромно отпразнувахме тоя празник в училището и на следната година. На 16 април 1858 г. аз написах и обнародвах в Цариградския вестник една покана, с която напомних за тоя забравен народен празник и подсетих, че народен дълг ни е да почитаме и славим паметта на нашите първоучители. Тая покана, подкрепена с частни мои писма до някои мои проятели, околни учители, намери благосклонен прием, и 11 май 1858 г., както и в 1859 г., се отпразнува в Пловдив и в няколко общини като училищен празник без участие на народ и духовенство.

Бляскаво празнуване паметта на св. Кирила и Методия се начна в Пловдив на 1860 г., когато градът се сдоби с българска църква. На 11 май след тържествено богослужение в храма "Св. Богородица" духовенството, придружено от ученици и от народ с литии, отиде в училището, дето след водосвет аз изрекох поучителна реч с обяснения за значението на празника. По обед изявени българи с челядта си и учениците прекараха деня с песни и веселби на едно избрано място извън града.

Така се положи начало на тържествено празнуване празника 11 май, който от година на година се обобщи не само по цялата Пловдивската епархия, но и по цяла България, и от училищен празник, какъвто беше в началото, достигна да стане всеобщ народен Великден.

Тържествата на народния празник не оставяха на мира противниците на българския напредък; злобата увличаше някои фанатици в неприлични постъпки във време на църковно шествие, и в оскърбителни усмивки и подигравки с нечестиви хули против самите светци. Но това тяхно поведение, без да им помогне в нещо, ползуваше българите, като им дразнеше народното чувство и честолюбие, и докара най-напокон раздор по еснафите. Дотогава гърци и българи съставяха задружни еснафи, ръководени смал не всякога от гърци първомайстори и касиери, които по еснафски празници си служеха еснафски служби по гръцки църкви. Когато се въведе славянски език в богослужението, българи от някои еснафи поискаха да си служат на еснафския празник в църква св. Богородица и да си празнуват 11 май; техните другари гърци се възпротивиха на желанието им и не им дадоха от еснафската каса за разноски по службата в българската църква. Тоя отказ даде повод на раздвоение на еснафите; след упорити препирни и разправи по съдилища най-после се съставиха отделни български еснафи, които с особените си еснафски печати помогнаха доста в разни местни разправии и в борбата по църковния въпрос.

4. Дописката на Й. Груев от 16 април 1858 г. в бр. 376 на "Цариградски вестник"

Преди 1000 годин близо българский народ, безкнижен, не осветлен от лучи на истинната вяра, лежеше в мрак от невежество. Свети Методий и свети Кирил дошли изпомежду нас, наредили настоящата ни азбука, превели на наш език св. Писание, проповядали ни истинната християнска вяра и просветили ни.

За техните големи трудове и услуги, за техний святий живот църквата ги причете в лика на светците, отреди да им се съвършава паметта на 11 Мая. Потънали обаче изпосле в простота, ний заборавихме за тия святи наши първоучители, така щото и денят, в който се съвършава паметта им, остана на повечето неизвестен.

Днес обаче в честитото царствувание на Н. И. В. възлюблений ни Господар Султан Абдул-Меджид Хана, когато, вдадени в изучението си, начнахме да оценяваме и почитаме своето си, трябва ли и прилича ли да оставяме в небрежение относително и за паметта на нашите първи просветители?

У другите по-просвещени от нас народи има обичай да почитат за патрон на учебните си заведения от светците, и в деня, когато се съвършава паметта му, празнуват тържествено, отиват с литии по училищата си, та правят водоосвещение, приказват слово поучително и одобрително за просвещението и събират произволна помощ за учебните си заведения.

Дали не ще да е сгодно и за нас да подражаем тоя пример, та да почетем като покровители на нашите учебни заведения нашите първосветители Св. Кирила и Методия и деня, 11 Мая, когато се съвършава паметта им, да почетем с тържествено празнувание и водоосвещение по нашите училища?

5. Отбелязването на 11 май в Пловдив през 1859 г. според дописка от 20 май в бр. 433 на "Цариградски вестник".

11-ий мая, празникът на българските просветители св. Кирила и Методия, празнува се и в наший град. Българското обаче училище завчера, в неделя [17 май], прослави паметта на своите покровители с великолепно едно тържество.

След божествената литургия, която служи на българский език негово високопреосвещенство г-н Паисий заедно със своя епископ и с 6 други свещенослужители, събраний в черкова Св. Богородица народ отиде в училището, гдето откак се свети вода, изговориха се слова, прилични за тържеството.

В словото си г-н Й. Груев представи кратко изложение за живота и трудовете на първите учители народни и на техните сътрудници, направи кратък преглед на българската книжнина, и най-сетне заключи словото с поощрявание за любов към народното. После вторий учител г-н Д. Славидес със словото си показа, как по народний език българите най-лесно можат достигна до истинното просвещение, и препоръча като за най-потребно изучението на османский и французкий езици.

Тържеството ни в училището увеличиха със свое присъствие както г-да консулите руский [Н. Геров] и елинский, и драгоманите на французкий и австрийский, така и кметовете из Казанлък и представители из главните общини на епархията ни. Само нашите съграждани гърци и в тоя случай си показаха човещината: откак не сполучиха да възпрат богослужението, което се отправяше по българский език, избягаха навън по близните села, за да разхладят запалените си глави от елинский фанатизъм.