Новговорът на Джордж Оруел – прочит от днешно гледище

[ljubima]

НОВГОВОРЪТ НА ДЖОРДЖ ОРУЕЛ – ПРОЧИТ ОТ ДНЕШНО ГЛЕДИЩЕ

доц. д-р Любима Йорданова, политолингвист

Статията е малък опит за днешен прочит на принципите на т.нар. новговор, изложени в книгата на Джордж Оруел „1984". Самата книга е написана през 1948 г. , след завършването на Втората световна война, когато е преодоляна фашистката идеология, но се е родила нова тоталитарна идеология, а с нея - и Студената война, човечеството отново се е конфронтирало, вероятно за дълго, както показа и историята – до 9.11.1989 г., когато Втората световна война завърши и за Германия с рухването на Берлинската стена и социалистическата система в Европа.

Тя е опит, като се тръгне от 1948 г., да се надникне през епохата на утвърдилия се и отминалия, но останал като спомен в съзнанието на българите, социализъм и се стигне до днешния ден с реалностите му, в който тежат спомените от миналото. 20 г. не бяха достатъчни, за да се оттласнем и забравим социализма. Напротив, забавената реформа, нежеланието на слоеве, свързани с комунистическата номенклатура, да се приспособят към условията на днешния ден и да работят заедно с другите слоеве граждани за по-бързата европейска интеграция на страната ни, е показателна за връзката на неуспехите ни в днешния дневен ред на България с историческото минало и социализма, наложен на държавно равнище в периода 1944-1989 г. Само една идеология и налагането й в продължение на 45 години спънаха сериозно съвременното развитие на България.

Сега сме в увертюрата на прехода, започнал с поканата на държавата ни за започване на преговори за пълноправно членство в Европейския съюз на Срещата на върха в Хелзинки на 10.12.1999 г. Чака ни упорите работа в следващите 20 г. и са необходими още 20 г., за да започне хармоничното и равнопоставено битие на българите, интегрирани в Европа.

Джордж Оруел за новговора

Системата на т.нар. новговор е изложена в приложение към книгата със заглавие „Принципи на новговор" (Oруел 1989: 288-300). Целта на създаването му според Оруел е да обслужва идеологическите изисквания на ангсоца или английския социализъм. Задачата е не само да бъде изразно средство за начина на мислене на английските социалисти, а да направи невъзможен всякакъв друг начин на мислене. Предполага се, че с налагането му и възприемането му завинаги, старговорът ще бъде забравен, а заедно с него – и еретичните мисли, които се отклоняват от принципите на ангсоца, доколкото мислите и думите са взаимосвързани.

Речникът ще бъде така построен, че да дава точна и често пъти – много изтънчена форма на всяко значение, които партийният член би желал, забележете – правилно!, да изрази, като същевременно изключва всички други значения. Действията, които трябва да се извършат, се свеждат както до унищожаване на нежелателните думи, така и отчасти с измисляне на нови думи, оголване на останалите от неправоверното им значение и въобще – от всички допълнителни значения. Илюстрацията е с думата свобода. Тя се запазва и в новговора, но не в преносен смисъл - на интелектуално свободен, политически свободен, тъй като тези свободи вече няма да съществуват, а само в конкретния смисъл 'имам незаето време, мястото до мене е незаето'. Задачата на новговора е не да разширява, а да ограничава мисълта.

Накратно Речникът на новговор разделя думите в три обособени групи, известни като Речник А, Речник Б и Речник В.

Речник А включва думи, необходими във всекидневието и означаващи действия като хранене, пиене, работа, обличане и др. под. Съставен е от вече съществуващи думи, но броят им е ограничен, а значението – стеснено: удрям, тичам, куче, дърво, захар, къща и др. Думите са изчистени от всякакви двусмислици и отсенки на значението. Те трябва да изразяват единствено прости мисли, отнасящи се до конкретни предмети и действия и никакви политически или философски мисли.

Речник Б съдържа думи, създадени специално за политически цели и целящи да наложат на човека, който ги използва, желания начин на мислене. Те са главно сложни думи като добромисля, която означава 'мисля правоверно'. Т.е. тя има политически смисъл. Редица думи като чест, справедливост, морал, демокрация, наука, религия просто са изчезнали. Нито една дума не е лишена от идеологически оттенък. Много от думите са евфемизми. Такива думи са например радлаг 'лагер за принудителен труд, не за радост', Минипакс 'Министерство на мира, т.е. – на войната'. Всички думи с идеологическо значение са в Речник Б. Много разпространени са абревиатурите. В Министерството на истината например, където работи героят на книгата, Архивният отдел се нарича – Архот, Отделът за художествена литература – Худот, Отделът за телеекранни програми – Телот и т.н. Използването на абревиатури не е само, за да се пести време и е вярен фактът, че подобни абревиатури се използват от тоталитарните режими и тоталитарните организации – Гестапо, Коминтерн, Агитпроп.

Речник В допълва другите два речника и се състои изцяло от научни и технически термини, но строго дефинирани и лишени от нежелателни значения. Много малко от думите в Речник В се употребяват във всекидневната или политическата реч. Всеки учен или техник може да открие думата, която му е необходима, в списък, отнасящ се до собствената му специалност. Не съществува дума за 'наука'. Значението, което тя би могла да носи, се покрива в достатъчна степен от думата ангсоц.

От казаното дотук става ясно, че в новговора изразяването на неправоверни възгледи е почти невъзможно. Идеи, чужди на ангсоца, могат да бъдат запазвани в неясна, базсловесна форма и назовавани само с много общи термини, които струпват накуп и заклеймяват. Думата равен в изречението всички човеци са равни не може да съществува, защото думата има само конкретно значение. Понятието за политическо равенство вече не съществува, не съществува и дума за него.

Самата идея на новговора е с времето думите да стават все по-малко, значенията им – все по-бедни и постепенно да изчезне възможността да бъдат употребени неправилно, т.е. извън смисъла, който влага в тях ангсоца. Само в този план могат да бъдат разбрани и интерпретирани трите лозунга на партията, за които пише Оруел – „Войната е мир, Свободата е робство, Невежеството е сила".

Теодор Левандовски за манипулацията

и специално – за езиковата манипулация

В политиката и политологията, а и в политолингвистиката (от 1994 г. насам) с термина „манипулация" се изразява общото понятие за техники за покрито, подмолно въздействие с цел заблуда и постигане на изгода, най-вече в политиката, разбирана най-широко. Този термин е и най-неутралният в ценностно отношение, с който се означава повлияване върху общественото мнение и отделния човек с цел настройване на поведението.

Като пример може да се посочи смяната на икономическите и политическите инструменти с цел да се въздейства върху политическата конюнктура. Т.е. терминът е с много широк обхват като прилагани техники и въздействие върху огромни количества от хора, а също и върху конкретен човек и насочване на поведението им в желана от манипулатора цел.

Теренът е доста хлъзгав, труден за откриване на приложена манипулативна техника в даден текст най-вече, макар че вече е доста разработен от политическите лингвисти. С развитието на интернет и социалните мрежи той включва и въздействие чрез звуков сигнал, картина (най-вече - снимка), видео. От теория на рекламата е известно многократно по-силното въздействие на снимката пред текста, но този факт не трябва да ни отдалечава от текста като основно средство за въздействие в условията на комуникацията чрез естествения човешки език.

Според автора на лингвистичния речник Теодор Левандовски езиковата манипулация е: Повлияване, образуване на мнение, настройване на поведението въз основа най-често на неосъзнато създаване на мотивация чрез украсяващ или забулващ начин. Става дума за интерпретиращо и емоционализиращо обещание за делово поведение. Става дума и за селекция и комбинация на информация от наличен репертоар от новини, което може и обикновено задължително е свързано с интересите на дадена група.

Важно е да се отбележи, че езиковата манипулация е както манипулация на езика, така и манипулация чрез езика.

Езиковите изрази могат да скрият действително съществуващи връзки. Те могат и да предадат променено поясняване и оценка, настроения, да възпитат интензивни позитивни или негативни отношения към определени лица, групи, случки. Възможността за засилена езикова манипулация се получава стъпка по стъпка. Този е начинът и на стесняване на кръга за действие и знания за потребителя на информация. По този начин реалният опит (реалните факти) да бъде заменен от интерпретация за него. Става дума за дълготрайно въздействие и многопластови ефекти. Особено когато информацията бъде подкрепена от дълбоки психологически знания за процесите.

Езиковата манипулация се показва като едва видима мрежа от скрити указания за действие. Всяка партия се стреми да изгради политическо езиково регулиране, служещо на нейните интереси. Определени думи трябва да влязат в обща употреба. Тогава самите те придобиват политически и идеологически организираща функция.

Езиковата манипулация е на всички равнища на езика – на равнището на шлагвортите (лозунговите изрази), ключовите думи, клишетата и словесната козметика, на равнището на изречението чрез въвеждането на фиктивни субекти, чрез празни формули, стереотипи. Тя е и на равнището на текста, където се въвежда с определени стратегии на речта и стратегии за аргументация, чрез подходяща реторика.

Анализът на езиковата манипулация покрива манипулаторните структури и скрива семантичния фон и връзката им с процеса, изследва информацията в аспекта на техния интерес, наблюдава въздействия чрез операционно заобикаляне с текстове. Изглежда, че модерните масмедии чрез изследване на мотива и семантичното настройване са в състояние да повлияят дълбоко на поведението, представата и избора на желание. (Lewandowski 1994: 1036-1037)

Принципи на новговора в

езика по време на социализма в България

Социалистическата обществена система, която се наложи в България след 9.ІХ.1944 г. и продължи съществуването си до демократичните промени през ноември 1989 г., наложи свой понятиен апарат за въздействие върху „масите", това е термин от същата обществено-политическа система.

1. Научният комунизъм

Тя е изградена върху теорията на научния комунизъм, дефиниран като научно-революционна теория за законите, пътищата и формите на класовата борба на пролетариата, за социалистическата революция, за възникването и развитието на комунистическата формация. Създаден е от Карл Маркс и Фридрих Енгелс и развит от Владимир Илич Ленин при съответните променени ситорически условия.

Като съставна част на марксизма-ленинизма научният комунизъм се представя в теорията като продължение и завършек на марксическата философия и политическа икономия. В него намира общение опитът на революционната борба на трудещите се и от изграждането на социализма. Основен въпрос на научния комунизъм е въпросът за световноисторическата мисия на пролетариата. Това положение се конкретизира в теорията за пролетарската, социалистическата революция и диктатурата на пролетариата. Научният комунизъм е теоретична основа на стратегията и тактиката на световното комунистическо движение през всички етапи от развитието на революционната борба. През 70-те г. на 20-и век се отчита важното значение за всестранния анализ на развитото социалистическо общество на неговите критерии и историческо място в развитието на комунистическата формация, на закономерностите на прехода от социализма към комунизма. (Политически речник 1979: 498-499)

Подчертаните термини показват вече изградена теория с разгърнат понятиен апарат, в която основно място се отделя на най-неинформираните слоеве – т.нар. пролетариат, на борбата на пролетарската класа с другите слоеве на обществото, за диктатура, дори, на пролетариата, за световно движение на хората, обхванати от комунистическите идеи, за различните периоди в развитието на теорията на практика – 1/ диктатура на пролетариата, 2/ развито социалистическо общество, 3/ комунизъм, до който световната социалистическа система, за щастие, не стигна. Периодът на развития социализъм приключи през ноември 1989 г. Сравнено с фантастиката на Оруел, тук нещата са развити в мащаби, които и самият Оруел не си е представял, че може да съществуват реално. Тоталната манипулация на съзнанието е в ход.

2. Терминологията за младите

Тя е свързана с идеята за „идейно-политическото и нравственото възпитание на младежта". Тук и по-нататък цитатите са от (ДКМС 1980), курсивът насочва вниманието към значението на думи, функциониращи в системата за възпитание на българската младеж. Става дума за дългосрочна програма, утвърдена на Националната комсомолска конференция с разработени мероприятия за изпълнение на непосредствената задача – формиране на социалистическа съзнателност с висока степен на зрелост, съдържаща и черти, присъщи на бъдещата комунистическа личност. Предвижда се идейно-възпитателната работа сред младежта да бъде свързана с решаването на задачите на социалистическото строителство. Да бъдат разкрити предимствата на реалния социализъм, за формиране на идейно-политическа убеденост и способност да се воюва против буржоазната идеология.

Възпитанието на младото поколение обхваща класово-партийното, патриотичното и интернационалното възпитание. Задължително е свързването му с делото на Българската комунистическа партия и работническата класа, с революционните и културните традиции на България. Предвижда се да се засили ролята на комсомола в борбата с отрицателните явления, с отклоненията от принципите и нормите на социалистическия начин на живот. (стр. 72-73) Съвсем в оруеловски стил отрицателните явления в поведението на личността са свързват с отклоняване от задължителните за всички норми на социалистическия начин на живот.

Само като илюстрация ще посоча някои термини от ритуалния апарат на социализма в сферата на работа с младежта и възпитанието й, като обясня накратко съдържанието им, непознато за поколението, което израстна през последните 20 г. Всички тълкувания са от (ДКМС: 1980):

• „Най-добър млад майстор". Младежки конкурс-състезание за възпитаване на любов към професията, за практическа проверка на наученото и овладяното майсторство, за демонстрация на челен производствен опит, организация на работния процес, прилагане на нови оригинални технологически прийоми, водещи до подобряване на качеството и икономии от материали, горива и енергия.

• Бригадирско движение. Масово движение на българската младеж за участие с доброволен и безплатен труд в строителството на социализма, школа за комунистическо възпитание. Възниква през 1946 г. и се ръководи отначало централизирано от комсомола.

• Влакове и рейсове на дружбата. Основни форми на сътрудничество между двете бюра – „Орбита" – в България и „Спутник" – в Съветския съюз – за запознаване на младото поколение български и съветски комсомолци с героичното минало на двете страни, постиженията на реалния социализъм, за установяване на трайни връзки между комсомолските организации и младежките трудови колективи. Началото е през 1965 г.

• „Да овладеем майсторството и да достигнем резултатите на челника в труда и учението". Основна инициатива на българската младеж от 1972 г. за всенародно съревнование за бързо повишаване на обществената производителност на труда и достигане на световните показатели.

• Значка „За активна работа в комсомола". Присъжда се с решение на Централния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз на членовете и кандидат-членовете на Централния комитет на комсомола, на щатните работници от апарата и поделенията на ЦК на ДКМС и Димитровската пионерска организация „Септемврийче", членовете на бюрата и секретарите на ОК на ДКМС, на дългогодишни комсомолски активисти, секретари на дружества и организации, със значителен принос в комсомолската дейност. Учредена е през 1968 г.

Посочих само за илюстрация утвърдени термини от социалистическия речник, които постепенно излизат от активна употреба за хората, живели социализма.

Ако се върна към тричленната композиция на Дж. Оруел - „Войната е мир, Свободата е робство, Невежеството е сила" , трябва да се съглася с констатацията му, защото по времето на социализма българите живеехме мирно, но в постояна битка с „лошите" капиталисти, които ни бяха „врагове". Бяхме свободни, да, но само в рамките на идеологията. Извън нея един невинен виц можеше да доведе до пребиваване в затвора на веселяка, който го е разказал. Държавна сигурност бдеше навсякъде и търсеше, и най-важното – намираше, врагове. Да, невежество е груба, брутална сила, но и особено фин механизъм чрез укриване на информация да управляваш лесно неинформираните слоеве от населението. Тоталната цензура върху словото при социализма го постигна, но само за няколко десетилетия.

Когато през 90-те г. сравнявах езика на протестите в България с тези в бившата Източна Германия, която германците от Западна Германия винаги наричаха „Окупираната съветска зона" на страната си, съвсем не се изненедах, че именно те поеха и завършиха успешно Мирната революция от 1989 г. Те бяха хората, които можеха да гледат западногерманска телевизия и да получават актуална информация за събитията в Европа и света, независимо от идеологическото облъчване на източногерманската телевизия. Именно те поставиха в центъра на исканията си към Германската единна социалистическа партия на бившата Германска демократична република за свобода на пътуванията и за свободата на изразяване на мнение. Те бяха чули за тези европейски ценности и бяха се приобщили към тях именно чрез информацията от западногерманските медии.

У нас интелектуалците, които първи поведоха демократичните протести искаха просто свобода, не конкретизирана в определени искания, а просто свобода. Годината е 1990 г. По-нататък при засилените международни контакти исканията получиха определена политическа посока.

Съзнавам, че е още много рано за анализи на социализма, защото част от хората, които изповядват тези идеи, са още в активна възраст. Трябва да мине още време, преди да се създаде и речник на социализма, защото това е част от българската история и ние трябва да я знаем. И да я прочетем отново.

Литература:

ДКМС 1980: ДКМС. Кратък справочник. Народна младеж. Издателство на ЦК на ДКМС. София. 250 стр.

Оруел 1989 : Джорд Оруел. 1984. Роман. Превод от английски език Лидия Божилова. Библиотека „Век". Профиздат. 302 стр.

Политически речник 1979: Г. Попов, Ек. Пеовска, Ем. Иванова, М.Минков. Кратък политически речник – А-Я. София. Партиздат. 791 стр.

Lewandowsli 1994: Theodor Lewandowski. Lisguistisches Wörterbuch, 1,2,3. 6 Auflage. Quelle & Mezer Verlag. Heidelberg. Wiesbaden. 1297 S.

[ljubima]

История

Британските архиви разсекретиха досието на Джордж Оруел

Николай Атанасов - 5 Септември 2007

Великият антиутопист отново доказа правотата си – “Големият брат” вижда всичко и живо се е интересувал от него

Британската национална архивна служба разсекрети и обнародва досието на знаменитият писател-антиутопист Джордж Оруел (1903-1950). От него става ясно, че британското контраразузнаване MI-5 и Отделът за специално предназначение на Скотланд Ярд са следили автора на романа “1984”, разказващ за смазването на човешкото самосъзнание в тоталитарната държава Океания, заради предпологаеми симпатии към комунизма, съобщава Bloomberg.

Двете спецслужби водили наблюдение на Ерик Артър Блеър, както е истинското име на Оруел, повече от 20 години – от 1929 г. до самата му смърт през 1950 г., посочва BBC News. Първите записки в досието на твореца се появяват, докато той живее в Париж и работи над книгата “Down and Out in Paris and London” (“На дъното в Париж и Лондон”). Тогава той предлага на левия британски вестник Workers' Life да стане негов кореспондент зад граница, което веднага го превръща в цел на тайните служби. За този период, агентът на MI-5 във френската столица отбелязва, че Оруел следи множество местни вестници, в т. ч. и комунистическия L'Humanite, но така и не влиза в пряка връзка с комунистите.

Седем години по-късно, през 1936 г., Оруел заминава за Северозападна Англия, за да работи над романа “The Road to Wigan Pier” (“Пътят към Уигън Пиър”) – книга, поръчана от левия издател Виктор голанц като част от “серия произведения за състоянието на Англия”. Според информаторите, тогава Оруел посещава събрания на Комунистическата партия. Година по-късно той заминава за Испания, където се сражава на страната на републиканците. Във връзка с този епизод от живота му, в досието е отбелязано, че той се явява “своего рода анархист”, който е склонен да контактува с “представители на екстремистите”.

Личността му започва да се радва на особено внимание от спецслужбите през 1941 г., когато започва работа в държавната радиокорпорация BBC. В бележка от 20 януари 1942 г. на Специалния отдел на Скотланд Ярд се посочва, че той има “напреднали комунистически възгледи”. “Облича се като бохем и в службата и в свободното си време”, се посочва по-нататък в съобщението. Въпреки това писателят е смятан за сравнително благонадежден.

След публикуването през 1945 г.на романа му “Animal Farm” (“Животинската ферма”), която е алегория на строя в Съветския съюз, тайните служби окончателно престават да смятат Оруел за заплаха за националната сигурност. В досието се записва: “Възгледите на Оруел без съмнение са леви, но той е далеч от ортодоксалния комунизъм”. Въпреки това, MI5 никога не забравя за него. Последната, анонимна бележка в досието отбелязва смъртта на 46-годишния писател от туберкулоза на 21 януари 1950 г., около половин година след публикуването на “1984” през юни 1949 г.

[glishev]

Мда, хубави наблюдения. Всяка тоталитарна система изгражда свой цялостен език, който малко или повече премахва възможността за инакомислие и канализира бъдещите спорове. Затова историците трябва да се учат да четат много внимателно. Аз съм християнин, но и за мен е очевидно, че и Църквата си има свой тотален език, свой "новговор", изключващ неправомерни употреби на словото.

[Михов]

"1984" е една от любимите ми книги. Една от книгите, която докато има политическо управление и технологично общество винаги ще бъде актуална!

Бих си позволил обаче, да изкажа несъгласие с:

Самата книга е написана през 1948 г. , след завършването на Втората световна война, когато е преодоляна фашистката идеология, но се е родила нова тоталитарна идеология, а с нея - и Студената война, човечеството отново се е конфронтирало, вероятно за дълго, както показа и историята – до 9.11.1989 г., когато Втората световна война завърши и за Германия с рухването на Берлинската стена и социалистическата система в Европа.

Не мисля, че след ВСВ се ражда нова идеология. По-скоро една съществуваща и добре позната завладява и Източна Европа. Комунизмът е на власт в Русия от 1917 г., а вариантът му "сталинизъм" през 30-те е вече окончателно завършен и избистрен. Оруел познава добре сталинизма още от годините, когато е интербригадист по време на гражданската война в Испания. Много интересно е, че макар и с абсолютни леви убеждения, той никога не се е прехласвал по Сталин и системата му - напротив, чудесно е бил запознат с истинската й същност, зад фасадата на пропагандата, при това във време, когато много западни леви интелектуалци благоговеят пред Сталин, СССР и "достиженията" им.

Сравнено с фантастиката на Оруел, тук нещата са развити в мащаби, които и самият Оруел не си е представял, че може да съществуват реално.

Мисля, че много добре си ги е представял, даже не само представял - в СССР през 30-те години мащабите са наистина страшни.

Иначе очевидно Оруел е имал представа от психология при съставянето на Новговора, доста добре е издържан за целите на романа. Имам предвид, че мисленето и речта са тясно свързани, а ограничавайки вариативността на речта, изхвърляйки голяма част от прилагателните, намалявайки нежеланите значения се получава ограничаване на абстрактно-логическото мислене. А без него хората стават просто изпълнители, неспособни да се съмняват.

Но все пак мисля, че само в СССР се доближиха, а може би и надминаха "1984" от 1934 до 1954 г., без да омаловажавам свинщините и на нашия режим, разбира се.

[glishev]

Но все пак мисля, че само в СССР се доближиха, а може би и надминаха "1984" от 1934 до 1954 г., без да омаловажавам свинщините на нашия режим, разбира се.

Може би Северна Корея вече отдавна е надминала дори чудесиите на СССР при Сталин. Не знам как стоят там нещата с новговора, но от материалите, които съм гледал и чел за КНДР, там си има постоянни епитети за всичко - старият Ким е "Велик вожд", младият е "Любим вожд", Щатите са "агресивни империалисти", социализмът е "запазен единствено у нас". Абе като в "Илиадата", където Ахил винаги е "бързоног", а Одисей - "хитроумен". Това си е вид новговор.

[Михов]

Да, Северна Корея вероятно също. Може би и Китай по времето на Мао.

[ljubima]

Здравейте,

Много ми харесват умните коментари по-горе. Разбира се, че комунистическата идеология вече е наложена в периода 1917-1945 г., става дума за това, че след завършването на войната тя, включително и принудително, става единственото изразно средство за голяма част от Централна и Източна Европа до 1989 г. Е, и Куба, разбира се, и Северна Корея и Монголия, но е важна Европа, защото именно там се създават две цивилизационни европейски равнища /чист крах за старата и цивилизована Европа/, които Германия успя да преодолее и създаде единен държавен стандарт за 20 г. Имам лични впечатления и наблюдения.

За 30-те години в Съветския съюз сте съвсем прав. Мой колега, лингвист, днес бихме го нарекли - социолингвист - Поливанов е от жертвите на репресиите, а той е създал граматики за безписмените народи на Съветския съюз. За какво говорим? В друг исторически период моят любим писател Фьодор Достоевски е бил на каторга. Безумията наистина нямат свършване и тук се сещам за думите на Айнщайн във връзка с националсоциализма в Германия: "Две неща на този свят са безкрайни - Вселената и човешката глупост, но за Вселената все пак не съм съвсем сигурен."

Идеята за статията дойде от една студентка-дипломантка, която пише за Оруел. Помислих си, че за едно момиче на 20 г. е по-трудно да се справи с темата, защото тя не познава социалистическата терминология. Затова написах горната статия - с определен ракурс към социализма. Разбира се тя е написана така, че да се чете не само от лингвисти. Винаги трябва да се стремим към по-широка публика и интердисциплинарен поглед към проблема. Още е рано да се каже истината за социализма, защото поколението, което е било на 20 г. преди 1989 г., сега е на 40 и е активно. Трябва да се поизчака още малко - 10-15 г., за да се изследва сериозно периодът.

Благодаря за проявения интерес към публикацията. Сега да ви пожелая весело и приятно отбелязване на 24-ти май, празника, за мене, не само на славянската писменост и култура, а най-вече - на ПРОСВЕТЕНИЯ ДУХ!

Любима

[glishev]

Честит празник

Всъщност и днес, както винаги, си имаме словесни навици, които често заместват мисленето. Има думи и изрази, които моментално се възприемат като политически некоректни. И обратното - в определени разговори и среди политическата некоректност минава за bon ton.

[ljubima]

П.П. Тук можете да видите снимки на Джордж Оруел - "Български фактор" - http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=8&id=12266.

Любима Йорданова