Отиди на
Форум "Наука"

Германската подводна война


Recommended Posts

  • Потребител

Един от най впечатлителните и драматични моменти от Втората световна война е подводната война. Германия беше принудена да прибегне до тази мярка, в отговор на морската блокада, обявена на Германия от Великобритания и Франция. Възмутени от това, германците обявиха, че: "Всеки кораб, на воюваща или неутрална държава, който бъде забелязан да плува в териториалните води на страна враждебна на Германия или в международни води, но в непосредствена близост до териториалните води на такава държава или имащ курс към тези води, ще бъде потопяван без предупреждение!"

Германската подводна война - U-25.doc

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В мемоарите си "Zehn Jahre, Zwanzig Tage" (1958) гросадмирал Дьониц описва непосилната дилема пред която се изправя в началото на 1943 г.

Съгласно заповедта на главнокомандващия военноморските сили и министъра на военната промишленост от 13.09.1943 г. по разчет програмата за строителство предвижда на вода да се пускат средно по 40 подводници месечно, но бомбардировките на съюзниците над индустриалните центрове, намалява през януари-март 1945 г. производството на 26 подводници месечно.

А екипажите? Друг проблем... Подготовката на екипажите е дълга – 9 месеца за обучение на екипажите в Балтийско море. Те провеждали за това време 66 учебни атаки. В един момент започнал да се чувства недостиг на хора.

Иначе поне в началото на войната от немска страна са се спазвали Правилата за водене на морската война. Британският пътнически лайнер „Атения” по погрешка е бил приет за въоръжен британски търговски кораб и като такъв е потопен от подводница U-30 близо до Ирландия. След този инцидент Кригсмарине дори засилил изискванията към командирите на подводниците да избягват в бъдеще подобни инциденти.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Много добър файл :good: Подводната война е интересна и малко обсъждана, тя просто остава скрита за света, но също е доста важен момент. Около 33 000 германски младежи мисля, че през ВСВ участват в подводния флот и само 10 000 се завръщат живи.

Няма да е лошо да се понапише и за подводната война през ПСВ, Германия и тогава започва да потапя де що свари с подводниците из целия океан, като това дотолкова смущава Антантата, че се надигат гласове откъм тях и за сключване на сепаративен мир през 1917.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

През ПСВ германските подводници потопяват около 5000 кораба с общ тонаж 12 милиона тона; жертвите се оценяват на 15 000. Загубите на Германия възлизат на 178 подводници и около 5000 моряци екипаж.

Общо за ВСВ немските подводници успяват да потопят 2779 съда с обща водоизместимост 14 119 413 бруто регистър тона. Загиналите са около 40 000.

Ето и разбивка на потопените или повредени (в скоби) бойни кораби на противниковата страна: линейни кораби и линейни крайцери - потопени 2 (повредени 3); самолетоносачи - 6 (2); крайцери 5 (7); ескадрени миноносци 34 (11); ескортни ескадрени миноносци 18 (13); фрегати 2 (4); корвети 26 (3); шлюпове 13 (4); миночистачи 10; подводници 9; кораби за борба с подводници 3; канонерки 1; минни кораби 3 (1); десантни съдове 13; плаващи бази 2; хидроавионосец 1.

Горните данни са от А.С.Фарафонов - "Подводные пираты Кригсмарине", който пък цитира Бодо Херцог - "60 Jahre deutsche U-Boote" (1968).

По време на войната немските ВМС губят по различни причини 718 подводници. Това, което аз съм чел, е че самите човешки загуби са 33 000 души.

Като цяло успехът в подводните операции е много по-голям през първата, отколкото през втората световна война. Това е свързано най-вече със съотношението на силите: към края на ВСВ срещу всяка немска подводница в Атлантика противостоят 25 надводни кораба и над 100 самолета на съюзническите сили.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Като цяло успехът в подводните операции е много по-голям през първата, отколкото през втората световна война. Това е свързано най-вече със съотношението на силите.

И не само. Свързано е най-вече със стратегията на Кригсмарине в подводната война.

А тя се състояла в това да се унищожи колкото се може по-голям транпортен тонаж, безразлично какъв и безразлично къде. Концепцията не е била да се пресечат морските или океански комуникации, жизнено необходими за съществуването на Англия, а в унищожаването на транспортни съдове, независимо какъв товар носят и по какъв курс се движат. Фокусът на подводниците бил насочен там където противоподводната отбрана на противника била слаба или отсъствала. По такъв начин подводниците потапяли много морски съдове и показвали голяма ефективност, но най-важните комуникации към Британския остров си оставали безопасни.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Потребител

Ако сте копирали горният файл, можете да го запазите, но този е по-добър, а нещата от горния ще се постнат на мястото им в бъдеще, заедно с други материали.

Германската подводна война.doc

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Добра тема и добър файл! :) Благодарности не МГ:)

Типично немски подход - с малък ресурс максимален резултат. Няма как обаче подводната война да осигури на немците победата - срещу тях е много голям ресурс от флот и авиация, и, което е по-важно, от средства за откриване на подводниците.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Освен кръв и сълзи за света, нищо не може да им осигури, макар че кръвта и сълзите правели хората по-човечни!

Грешка съм допуснал в текста за акустичните мини, понеже го прехвърлям от моят текст, чрез копи и пейст, и то ред по ред. Коригирах я.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Каква алтернатива?

Упорството им си е типично, а и не са имали друг изход. Ако бяха спрели някак си войната през 43-та - да, но те не спират.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

То, не е толкова загубите. Проблема е, че те не водят до желаният резултат. Не са се поучили от първата световна война!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Техните загуби са нищо в сравнение с това, което са нанесли на света, материално и като човешки жертви, но ако аз съм Дьониц, това няма да ме радва. Има ли резултати? Няма! Тогава е празна работа.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ангеле , не разбирам неадекватната ти упоритост с която спамиш интернет пространството ...?

Да си чувал някога и някъде за "Океански" катери ??? Такова животно нема и само някой Правешки корифей би ти импонирал на небивалиците .

Дори и в днешния съвременен руски флот девизионите "лошо време" (защото имената им са от типа - Смерч, Щорм и т.н. , както наричат малките ракетни кораби , с английско име корвети (вкл. катери и катамарани) са предимно КРАЙБРЕЖНИ КОРАБИ.

Ако ги пуснеш в Атлантика или Тихия океан просто ще се обърнат . Даже за Черно море не са подходящи.

Торпедните катери са били доста подходящи за Черно море и там един италиански капитан Мимбели парализира и хвърля в паника съветския черноморски флот за известно време.

Но да искаш да постигнеш същия ефект с тази стратегия в открития океан е просто нон сенс, а торпеден катер с по-големи размери си е просто есминец, при което нещата стават съвсем по-сложни .Няма съвременно бързодвижещо се морско средство , което да има възможност за действие и в океански условия. Днес имаме вече екранолети , но при големи балове вълнения и те не вървят.

Подводниците имат голям радиус на действие и това е било тяхния голям плюс, но след 42-ра вече са били морално остарели и просто не мога да проумея , защо инъче интелигентните германци продължават тъпо и упорито да строят до самия крах подводните си ковчези.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Рицар, аз го разбирам, за какво говори, но и това не решава проблема. Този проблем е просто е нерешим!

А, подводниците, които са правили са послужили за дизайн и до ден-днешен!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

В траурния бизнес има голям избор на ковчези с най-различни дизайни, обзавеждане и луксове. :tooth:

Това ,че са избрали най-ергономичния модел , не дава възможност на немците да променят хода на историята.

Според мен , казвал съм го отдавна и го препотвърждавам световната мафия е забранила на Германия да победи.

След Дюнкерк Хитлер е имал отлична възможност за инвазия на Албиона , но не го е сторил , захванал се е с далече по-елементарни стратегии.

Вярно е ,че от времето на Армадата никой не е успял да кацне на острова , но историята познава няколко случая при което една фронтална атака го е сломявала. Вярно е ,че няма пряк паралел или исторически модел , който да е нагледен , но вместо нищо не постигналите бомбандировки , бе сторен един белстящо обработен план подобен на Меркурий в Крит , то от окупираните територии английските пиандета щяха да съставят достатъчно десетки девизии да се хвърлят срещу други едни пиандета на Изток.

Загубите щяха да огромни , но не и фатални и както казах , бързо щяха да бъдат попълнени от островитянските пиянки. .

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Вече написах че това е спекулация от моя страна основаваща се на американски данни от тихоокеанския фронт. Ако това го наричаш неадекватен и упорит спам си е твое право, докато си е твое лично мнение. Изказването на лични квалификации и обиди в интернет пространството обаче показва ниска култура от твоя страна.

За твое сведение точно споменатия от теб клас корвети става основен клас кораби за борба с подводници в ескортите. Съгласен съм че лошото време им е един огромен проблем, но на англичани и американци това не им е попречило да ги ползват.

Между другото корветите са малко по-голям клас от катерите, но това е от малко значение. Въпроса е с тактиката и приложението.

Ангеле, не става въпрос за мислене върху американски данни . И после тия класове.

Въобще не си наясно .

Чичо Само-томитата са имали есминци , това е ясно , а ракетни катери , корвети , дори и фрегати са по-малки класове кораби от ЕСМИНЦИТЕ.

В съвременния руски флот най-големия ракетен кораб (имам впредвид катер, катамаран или корвета) е 1000 т , примерно. А още тогавашните есминци са били към 5000.

Направи си и един обзор на корабите включени в едно авионосно съединение , даже няма и фрегати , защото те не са океански кораби , по времето на Нелсън може и да са но не и през 20 век.

Лошото време пречи на малките кораби, един катер ще има големи проблеми в Атлантика и то свързани не само с радиуса на действие. А когато на борда на един кораб има ракети или дори торпеда нещата стават още по-сложни от конструктивна гледна точка.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ами нямали са особен избор германците. Надводния им флот е малък и освен това е вече отнесъл доста сериозни поражения в битката за Норвегия (основно ескадрени миноносци), така че не е проблем за огромния британски флот да го поставя в блокада и да парира действията му. Докато подводния флот все пак може да преодолява тази блокада и да се надяват че ще пресича колкото се може повече поне доставките с провизии и суровини на съюзниците.

Но иначе не е и като да не са търсели алтернативи. Добре известно е, че са се пробвали да направят и самолетоносач, всъщност дори са успяли, само че така и не влиза в употреба до края на войната.

След Дюнкерк Хитлер е имал отлична възможност за инвазия на Албиона , но не го е сторил , захванал се е с далече по-елементарни стратегии.

Вярно е ,че от времето на Армадата никой не е успял да кацне на острова , но историята познава няколко случая при което една фронтална атака го е сломявала. Вярно е ,че няма пряк паралел или исторически модел , който да е нагледен , но вместо нищо не постигналите бомбандировки , бе сторен един белстящо обработен план подобен на Меркурий в Крит , то от окупираните територии английските пиандета щяха да съставят достатъчно десетки девизии да се хвърлят срещу други едни пиандета на Изток.

И Армадата не успява да кацне на острова ;) последния успешен десант там май трябва да го издърпаме доста по-назад - чак през 1066 г.

Точно с Крит сравнението ми се струва съвсем излишно, разполага ли този остров с такива технически, демографски и ресурсни потенциали като Британия, с флот и авиация, които да го пазят, с брегови батареи и минни заграждения...? Бомбардировките наистина не довеждат до нищо, те и затова вече не са приоритет след като става ясно че Луфтвафе няма да може да установи контрол над небето на острова. А десантът трябва да стане с мощен надводен флот все пак и с надеждно осигуряване от въздуха, но както казахме точно в това германците най-много отстъпват на Британия, да не говорим и че въобще не разполагат с подходящи десантни съдове и тн. и тн. А и е лесно сега да заявяваш - след Дюнкерк така и така трябваше да се направи. ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
С тези доводи по-става дискусията.

Съгласен съм че няма как да се каже еднозначено "едикакъв си клас е трябвало да строят само и нищо друго". Ако това си разбрал от мнението ми се съгласявам с първата ти квалификация. Вярно е че катерите са за крайбрежна война, и е вярно че малките кораби биха изпитвали големи трудности в лошото време. Тезата ми е че масовото използване на подводници е било изгубена кауза след 42-ра. Така или иначе не са имали физическата възможност да потопят дори тонаж сравним с новопостроените кораби а да не говорим за намаляване на транспортния капацитет.

Тезата ми е че за германците би било по-успешно да наблегнат поне на крайбрежните кораби и да не хвърлят 30-40 000 моряци на почти сигурна смърт в подводниците. Така биха могли да си осигурят поне някъкво локално превъзходство (което е и основната идея на блицкрига), което да уползотворят по някакъв начин. Може би не с пълна морска блокада, но с повече ефект от подводната война.

Ок . Напълно съгласен , не даром метафоризирах немските подводници след 42-ра с кофчези. Проблема е ,че тези катери са много уязвими от авиацията на противника , която особенно след 43-та г. завоюва пълно превъзходство във въздуха,.Със загубването на въздушното превъзходство немците губят и всякаква възможност за пълноценно изполване на флота, след 43-та той се превръща в едно мишле, което го крият по дупките да не го изядат , което в крайна сметка и става.

И Армадата не успява да кацне на острова wink.gif последния успешен десант там май трябва да го издърпаме доста по-назад - чак през 1066 г.

Точно с Крит сравнението ми се струва съвсем излишно, разполага ли този остров с такива технически, демографски и ресурсни потенциали като Британия, с флот и авиация, които да го пазят, с брегови батареи и минни заграждения...? Бомбардировките наистина не довеждат до нищо, те и затова вече не са приоритет след като става ясно че Луфтвафе няма да може да установи контрол над небето на острова. А десантът трябва да стане с мощен надводен флот все пак и с надеждно осигуряване от въздуха, но както казахме точно в това германците най-много отстъпват на Британия, да не говорим и че въобще не разполагат с подходящи десантни съдове и тн. и тн. А и е лесно сега да заявяваш - след Дюнкерк така и така трябваше да се направи. wink.gif

Ако е кацнала лошо й се пишела на протестантската англиканистика.

За Крит - има резон във въпросите ти за флот, авиация, батареи и минни заграждения.

Да не говорим обаче ,че англичаните на Крит са имали и танкове , зенитни оръдия, миномети , бронетранспортьори, оръдия и тежки картечници , а немските парашутисти са кацнали с един Валтер в ръка :tooth:.

Войната не е аритметика на количество метал , а човешко изкуство и дух и не се знае , какво би станало , ако все таки немците се доберяха до заветния бряг .

Забравяш обаче и сериозни неща - ако на английския флот се бяха нанесли непоправими щети , които неминуемо биха произлезли в резултат на евентуални по-сериозни действия от немска страна или дори иницииране на един псевдодесант, който да привлече по-голяма част от британския флот , вдигнал се за отразяването му , то кой би останал да пази Британия ???

На 11 януари 1941 година самолетоносача HMS Illustrious е повреден при атака от пикиращи бомбардировачи.

За по-малко от месец флота на нейно величество щеше да стане подводен пейзаж за рибните пасажи на Атлантика.

Да не говорим , че Лондон е на по-малко от 50 км от южното крайбрежие и биха ли продължили упорството томитата если е паднела тяхната столица ???

Има и други неща - оправдание с времето , което е летяло в полза на деня Х , когато руската тройка е щяла да полети с цялата си 24 -хилядна танкова мощ към Атлантика.

Проблема си е на немските стратези - аз бих събрал на едно място всички торпедоносци и бомбандировачи на Оста способни за бойни действия в морето, подкрепени от изстребители и да смеля от бой английския флот в Средиземно море и Атлантика . Немедленно след това щеше да има още два Меркурия на Малта и Гибралтар.с което томитата щяха да бъдат завинаги изритани от Средиземно море. Сериозното нарушение на южните комуникации щеше да попречи на южните доставки и тогава за подводниците щеше да остане периметъра откъм Америка. Нямаше да има никаква нужда от обрат през 42-ра...

Грешни стратегии, грешни тактики , особенно с тази с един слон да гониш стадо бизони (говоря за самоубийствения рейд на последния немски дреднаут ) , грешни политически очаквания ( породени от ествествено нежеланието на скритите сили да развалят предварително написаната пиеса на действия и т.н. ).

За загубените есминци в Норвегия , това не е толкова фатално и е имало , как да се предоврати , но с това упорито немско бързане...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

На теория е така , но на практика много катери и въобще кораби са потопени от авиацията. А и немските катери са щели да бъдат лесни мишени в Ламанша за стотиците томовски и чичосамски линкори, крайцери, есминци , фрегати и монитори.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Какви важни цели биха постигнали торпедните катери и къде? Биха ли могли да прекъснат съюзническте комуникации през Атлантика? Не, защото основното им оперативно действие е в Британския канал срещу крайбрежните морски съдове, и то през нощта.

Без радари, торпедните катери губят основния си фактор – изненадата в нощните си атаки. Многократни са отменените операции на торпедните катери именно поради тези причини.

Задължителен филм: Asse zur See (1943) (Морски асове)

http://www.archive.org/details/1943-Asse-zur-See

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Другата алтернатива е План «Z». Мащабна програма за превъоръжаване на флота до 1948 г. Но бързото приближаване на войната отменя плана, просто защото е нереалистичен за изпълнение в условията на война. Приема се реалистична програма в условията на война.

Или пък алтернативата надводен флот/подводници:

- Грамаден надводен флот способен да се противопостави на мощните опоненти – Британия и Франция.

- или пък подводен флот и многобройни средни бойни кораби, като panzerschiffe (броненосци).

Приема се по-реалистичната откъм ресурси и време прграма.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Нещата пак щеше да ги реши Америка - няма как и какво Германия да се противопостави на производствения й ресурс.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...