ХСВ, обогатена с нови представи

[Пeтков]

Здравейте физици,

Здравейте фенове на физиката,

Откривам тая нова тема поради новите представи които са следствие от предлаганата от St.Jordan идея за въвеждане на СВ като Сфера на Влияние която е светоносна среда и от параметрите на която зависи скороста на светлинната вълна във тази среда.

По долу помествам една статия на г-н St.Jordan без каквито и да било предварителни корекции от моя страна ..

Разбира се ние със г-н St.Jordan впоследствие ще стиковаме мненията си по близко тъй като новите моменти които са свързани със Сферата на Въздействие (СВ) внасят нов ракурс в самата ХСВ от където следват и променени следствия ..

Тези моменти ние със г-н Ст.Йордан заедно внимателно ще ги огледаме.. Това което предварително мога да кажа е че този ракурс на СВ ми изглежда доста интересна основа(при положение че не противоречат на опитните резултати свързани със скороста на светлината спрямо инерциален наблюдател) за развитието на ХСВ колкото и да води до отпадане на идеята за многопроцесност на светлината и различна скорост на светлината в различни посоки спрямо инерциален наблюдател подвижен спрямо Сферата на Влияние

Другото което искам да декларирам категорично че при такова развитие на представите на ХСВ ние със г-н Ст.Йордан ще работим в равноправен тандем и всички мнения свързани с теорията промените в ХСВ ще се считат дело на нашия колектив и ще ги съгласуваме без да има приоритет относно теорията ХСВ за когото и да било от двама ни..

По долу следва статията на г-н St.Jordan, моля за вашите коментари :

(В поредица от няколко файла ще се опитам да развия математическата част на хипотезата за сподвижния вакуум (СВ). Преди това искам да отбележа, че темата ще бъде систематизирана и редактирана от st_jordan, но авторските права над материала са изцяло собственост на инж. П. М. Петков. Следва откъс от уводната част, предстои редактиране)

НЮТОН И ПЕТКОВ СРЕЩУ АЙНЩАЙН

Гравитационното взаимодействие на телата

е невъзможно без посредничество на материална среда.

Уводна част

Въпреки многото възражения против хипотезата на СВ, най-същественият и съзидателен момент от хипотезата (научно предположение, подлежащо на развитие и доказване) остана незабелязан от всички, именно:

А) „Така стигаме до идеята, че всяка частица вещество се съпътства в движението си от полева форма на материята, която ние ще наричаме сподвижен вакуум (СВ)".

Б) „Този сподвижен вакуум е практически сподвижен с частицата в близката на нея околност в пространството, докато в по- отдалечените зони тази сподвижност се нарушава ..."

В) „Ми то пришки ми излезоха на езика да повтарям дека СВ (сподвижния вакуум), който се разглежда в ХСВ е светоносната среда и качествата на тая среда определят скоростта на светлината..."

За изясняване, уточняване и математическо претворяване на тази идея е необходимо да се съгласува терминологията на автора с известните физични постановки, например понятията за математическо (геометрическо) и физическо пространство (физически вакуум), полева и веществена форма на материята, гравитационно поле, силова характеристика на полето, реално и относително движение, и най-вече с въведеното от Пиер Симон дьо Лаплас понятие сфера на активност (сфера на въздействие) на гравитационното поле, което по форма и съдържание се покрива напълно с така наречения от Петков СПОДВИЖЕН ВАКУУМ (СВ).

За илюстрация на понятието СВ (сподвижен вакуум, сфера на въздействие), прибягваме до следващата контурна графика, гдето са изобразени петте Лагранжеви точки. За нашата работа обаче по-съществени са изобразените на графиката еквипотенциални повърхности около масата на Слънцето и най-вече около Земята.

Графика на ефективните потенциали на Слънцето и Земята.

Земята (и всяко друго материално тяло, веществена частица) въздейства по особен начин на заобикалящото я физично пространство (физическия вакуум) и създава гравитационно поле около центъра на своята маса. Както показва графиката, затворените еквипотенциални линии около Земята не се простират до безкрайност а са ограничени в една крайна област.

Лаплас е нарекъл тази крайна област (КО) сфера на активност, може да се нарече и сфера на въздействие (СВ). Радиусът ( ) на СВ се определя в зависимост от интензивностите на земното гравитационно поле и обграждащото го поле на Слънцето. По-точно казано, на границата на областта, интензивностите на слънчевото и земното поле се изравняват, откъдето следва равенството:

(1) , където е гравитационната константа, , са съответно маса на Слънцето и маса на Земята, е разстоянието от центъра на Слънцето до Земята, е неизвестният за сега радиус на сферата на въздействие (СВ). От горното равенство се изчислява радиусът на крайната област

(2)

След заместване с числените стойности на известните величини, за радиуса на СВ се получава .

Както се вижда на дадената по-горе графика, Луната, чиято орбита (оцветена в червено) има радиус , и значи се намира извън СВ. Това означава още, че Луната е по-здраво свързана със Слънцето, отколкото със Земята, което е добре известно на запознатите с теоретичната астрономия. (Н. Бонев, Теоретична астрономия).

Според автора на ХСВ, тази крайна пространствена област (сфера на въздействие, сподвижен вакуум, СВ) около центъра на Земята се възпроизвежда непрестанно, има строго определена физическа характеристика и може да се каже, че същата конфигурация е все едно неразривно свързана и следва, съпътства частицата (в случая Земята) при нейното движение около центъра на слънчевата система, откъдето идва понятието сподвижен вакуум (СВ).

И най-важно, от силовата характеристика на средата в дефинираната област зависи скоростта на светлината. Казано по друг начин, полевата среда (съпътстващият вакуум) има способността да предава енергията на лъченията със строго определена скорост (С), зависеща от свойствата, най-вече от потенциала на полето в същата област.

Координатната система, спрямо която се отчита тази скорост е с начална точка в центъра на земното поле и неизменно ориентирани в пространството координатни оси, която може да се нарича централна система и съвпада с абсолютната система на Нютон.

Същевременно, съгласно общата ТО, в дадения случай Земята се разглежда като инерциална система, чиято крайна област свободно пада в полето на Слънцето и по този начин се изолира напълно от действието на външните сили. Според Айнщайн откриването на тези сили, както и постъпателното движение на Земята с локални механични и оптични опити е невъзможно. Приливните сили обаче поставят под съмнение, и по-право отхвърлят постановката на Айнщайн.

Но както Нютон, така и Айнщайн не са казали докъде се простира тази крайна област, което е основен проблем на двата модела.

Ето защо, от изнесения до тук фактически материал и следващата част ще се уверим, че хипотезата на Петков допълва абсолютния модел на Нютон и може да обясни непротиворечиво почти всички известни механични и оптични процеси.

Нютон и Петков срещу Айнщайн.doc

[aleksandar]

Да си пействам ли постовете тук или тук ще отговориш на тях ?

[Пeтков]

  On 27.08.2010 г. at 7:59, aleksandar said:

Да си пействам ли постовете тук или тук ще отговориш на тях ?

Моля те, пействай ги тук за да не се връщаме в старата тема..

[aleksandar]

Добре да почочим друг пример който е по-угоден.

Три предмета се движат в общ СВ, единия е кораба. Кораба се движи спрямо едно от другите тела със скорост 300000км/с, и спрямо другото тяло със скорост 300001 км/с. Светлината се придвижва в общия сподвижен вакуум. Следователно е едно и също явление за трите кораба! Светлината в кораба си се разпространява със скорост 300000 км/с според твоята теория спрямо другия наблюдател ще е 2*300000км/с а спрямо третия 2*300000+1 км/с Сподвижния вакуум е един и същ и в него светлината не може да се определи спрямо какво се движи но все пак спрямо едното (незнайно защо, явно светлината си го е харесала ) се движи с скоростта която се движи в СВ.

Тя се разпространява в него с крайна скорост определена от СВ в който се намира, можем да кажем че върху фотоните действа сила която ги ускорява но средата в която проникват им действа със съпротивителна сила, която при ~300 000 км/с се уравновесява.

Погледни формулата която ти представих и се обоснови защо изолиниите на нулевата точка се простират там където се събират ?

[aleksandar]

Има малка грешка в изчисленията. Там където се изравняват е място между земята и слънцето.

Обаче за интензивността на слънцето се взима разстоянието до земята.

Ето моето предположение:

G - гравитационна константа

R - разстояние от слънцето до неутралната точка

r - разстоянието от земята до неутралната точка

L - разстоянието от слънцето до земята (вариращо е, откоето следва и другите също, но съотношението между тях се запазва (вероятно))

GM/R2-Gm/r2=0

GM/(L-r)2=Gm/r2

M/m= (L2-2Lr+r2)/r2

При решаването на уравнението би трябвало да получиш два корена от които един е верния, вероятно положителния тъй като r сме взели положително можеш да повториш решението R=L+r за да намериш другата точка

въпреки че не би трябвало графиката да е така и логиката ви е малко неправилна, защото в обратната страна гравитациите ще се наслагват а няма да се анихилират

[Ниагара]

Г-н Петков, аз веднага да си кажа противоречиата, които се набиват на очи.

Досега говорехте, че светлината се разпространявала в СВ с определена скорост. st_jordan споменава, че тази скорост (която е важната характеристика на вашият модел) се определя от силовият потенциал на полето. Обаче st_jordan смята някакъв "радиус на СВ", който се определя не от самият потенциал, а от интензитета на полето. Искам да попитам, защо се намесва интензитет на полето, а не се работи директно с определящият скоростта на светлината потенциал?

Вторият ми въпрос е следният.

След като скоростта на светлината зависи от потенциала, и не е постоянна дори в границите на един СВ (според границата му определена от st_jordan), не се ли обезсмисля изобщо смисъла на това понятие "СВ", както се използува в ХСВ?

Трети въпрос. Какъв е смисълът изобщо на тези граници, след като потенциалът е в цялото пространство? Не рухва ли цялата идея на ХСВ, след като потенциалът определя един единствен СВ в който се разпространява светлината? И това ни връща към някаква форма на класическата теория за етера?

Четвърти въпрос. В съгласие ли е с ХСВ фактът, споменат от st_jordan, че земята може да се разглежда като инерциална система, свободно падаща в гравитационно поле?

[aleksandar]

Да реша ли квадратното уравнение или ще се справите ?

[Ниагара]

Здравейте г-н Петков!

Искам да добавя още един въпрос. Нищо не е останало от многопроцесната светлина, няма и следа от сподвижност. Каква е връзката на всичко това с ХСВ?

[Doris]

  On 27.08.2010 г. at 8:19, aleksandar said:

Има малка грешка в изчисленията. Там където се изравняват е място между земята и слънцето.

Обаче за интензивността на слънцето се взима разстоянието до земята.

Ето моето предположение:

G - гравитационна константа

R - разстояние от слънцето до неутралната точка

r - разстоянието от земята до неутралната точка

L - разстоянието от слънцето до земята (вариращо е, откоето следва и другите също, но съотношението между тях се запазва (вероятно))

GM/R2-Gm/r2=0

GM/(L-r)2=Gm/r2

M/m= (L2-2Lr+r2)/r2

При решаването на уравнението би трябвало да получиш два корена от които един е верния, вероятно положителния тъй като r сме взели положително можеш да повториш решението R=L+r за да намериш другата точка

въпреки че не би трябвало графиката да е така и логиката ви е малко неправилна, защото в обратната страна гравитациите ще се наслагват а няма да се анихилират

Не, графиката си е добра, но илюстрира нещо друго. Това е ефективния потенциал за тяло с пренебрежимо малка маса спрямо Слънцето и Земята, което се движи в кръгова орбита около Слънцето с ъглова скорост, равна на ъгловата скорост на Земята. Тоест, отчитат се силата, с която го привлича Слънцето, силата, с която го привлича Земята и центробежната сила за определено място.

http://map.gsfc.nasa.gov/mission/observatory_l2.html

[B0081]

Здравейте.

Тази точка която се опитвате да изчислите, ми се струва ще бъде на същите разстояния като на гравитациония център м/у земята и слънцето, само че този път разстоянията ще бъдат разменени. Т.е точката ще е е доста по близо към земята отколкото към слънцето. Но като разстоянията би трябвало да са със същите стойности.

[B0081]

  On 27.08.2010 г. at 8:20, aleksandar said:

Да реша ли квадратното уравнение или ще се справите ?

Здравей.

Би ли могъл да направиш същото със земя - луна ?

И да напишеш разстоянията.

Мерси.

[aleksandar]

Формулата е същата

М - масата на земята

м - масата на луната

L - разстоянието Луна - Земя

R - разстояние от нулежата точка до земята

r - разстояние от нулевата точка до луната

заместваш с масите на луната и на слънцето и разстоянието и уравнението е готово, или искаш да го реша за слънце-земя и след това същото за луна-земя ?

А в първата формула не видях углова скорост съответни центробежни сили, пък ако има такава ъглова скорост ако премине през тая точка частицата ще отлети или в космоса или ще стане спътник на слънцето !

[B0081]

  On 27.08.2010 г. at 16:19, aleksandar said:

Формулата е същата

М - масата на земята

м - масата на луната

L - разстоянието Луна - Земя

R - разстояние от нулежата точка до земята

r - разстояние от нулевата точка до луната

заместваш с масите на луната и на слънцето и разстоянието и уравнението е готово, или искаш да го реша за слънце-земя и след това същото за луна-земя ?

А в първата формула не видях углова скорост съответни центробежни сили, пък ако има такава ъглова скорост ако премине през тая точка частицата ще отлети или в космоса или ще стане спътник на слънцето !

Не съм наясно с математиката

Интересува ме r-разстоянието от нулевата точка до луната. Ако може да ми кажеш.

А в първата формула не видях углова скорост съответни центробежни сили, пък ако има такава ъглова скорост ако премине през тая точка частицата ще отлети или в космоса или ще стане спътник на слънцето !

Ще започне да пада към слънцето, по принцип. Но ако се намира точно м/у слънцето и земята ....трябва да се помисли, това е интересно.

[aleksandar]

Зависи каква е траекторията на частицата... ако премине в "сверата" на влияние на земята ще се привлече към земята ако центобежната сила не е прекалено голяма за да стане спътник на земята или да отлети в космоса

сега ще реша уравнението

[B0081]

  On 27.08.2010 г. at 16:45, aleksandar said:

Зависи каква е траекторията на частицата... ако премине в "сверата" на влияние на земята ще се привлече към земята ако центобежната сила не е прекалено голяма за да стане спътник на земята или да отлети в космоса

сега ще реша уравнението

Траекторията на тялото която съвпада с страекторията и положението на нулевата точка м/у слънцето и земята.

[aleksandar]

а закона за движение съвпада ли с нулевата точка

[B0081]

  On 27.08.2010 г. at 17:14, aleksandar said:

а закона за движение съвпада ли с нулевата точка

Аз пак бих те питал, в тази нулева точка,дали важи закона за движението? Аз не знам.

[aleksandar]

За слънце-земя става:

Дискриминантата D=(-898.547644663)2 - 4.-0.999996996833.67211363820.8 = 268845455283

Първият корен е: x1 = (-(-898.547644663) + √268845455283)/(2.-0.999996996833) = -259701.599205

Вторият корен е: x2 = (-(-898.547644663) - √268845455283)/(2.-0.999996996833) = 258803.048862

За земя луна:

Дискриминантата D=(9456.50041589)2 - 4.-0.987699757265.22356350.0289 = 177750846.104

Първият корен е: x1 = (-9456.50041589 + √177750846.104)/(2.-0.987699757265) = -1962.04510171

Вторият корен е: x2 = (-9456.50041589 - √177750846.104)/(2.-0.987699757265) = 11536.311316

резултатите са приблизителни, не обръщайте внимание на точноста

[aleksandar]

еми всяко тяло си има закон за движение на който се подчинява, в случая май остава инерцията да си върши работата

[B0081]

  On 27.08.2010 г. at 17:28, aleksandar said:

Земя- луна.

Вторият корен е: x2 = (-9456.50041589 - √177750846.104)/(2.-0.987699757265) = 11536.311316

Колко е r ?

r = 11536 метра ли?

[aleksandar]

км съжалявам за непояснението

[aleksandar]

защо ти трябваше земя луна ?

[B0081]

  On 27.08.2010 г. at 17:35, aleksandar said:

км съжалявам за непояснението

Благодаря за уточнението.

[B0081]

  On 27.08.2010 г. at 17:41, aleksandar said:

защо ти трябваше земя луна ?

Исках да го сравня със разстоянието на гравитационен център м/у земя-луна,който е на 4700 км от центъра на земята. Не съвпаднаха,а би трябвало.

[aleksandar]

за тая цел мисля че трябва да обърнеш съотношението на масите.

пък и това е за мястото където гравитационните влияния се нулират

а този центур е масовия център и той мисля че зависи единствено от масите и разстоянето между тях без да има квадрати.

R

r

M

m

L=384403km

M/m=R/r

r=L-R

M/m=R/(L-R) -> LM-RM=Rm -> R=LM/(M+m) R=379732 r=4670