Топ Потребители

Представям ви книгата си за тракийските могили, която ми отне доста време да напиша и която излезе от печат преди две години с помощта на издателство ТАНГРА ИК. Книгата след дълго забавяне вече е на пазара и може да се поръча от сайта, който направих за целта - https://thraciansolarobservatories.bg В книгата е описано археоастрономическото ми проучване на тракийските могили и подмогилни храмове, което показва, че първоначалното предназначение на много от тези обекти е било използването им като слънчеви обсерватории. Проучването е най-обширното археоастрономическо проучване на тракийските могили и подмогилни храмове, провеждано до момента, като в него съм изследвал 1067 тракийски могили намиращи се в 250 групи в България, както и 70 тракийски подмогилни храма. Вследствие на проучването открих слънчеви зависимости при изграждането на повечето от проучените могили, а също така и при 46 от проучените храмове. Проучването е извършено чрез нова методология на изследване, базирана на съвременните информационни технологии, при която се използват сателитни снимки и програми и приложения за изчисляване и визуализиране на позициите на Слънцето. Наред с това много от дистанционно направените открития бяха заснети реално на терен, като в книгата са дадени много снимки на тези открития включващи изгреви и залези на Слънцето, и слънчеви ефекти в един от храмовете. Книгата е следствие от по-обширни проучвания, които започнаха с проучването на календара на ранносредновековните българи, използван в Именника на българските владетели, продължиха с проучвания на древните и средновековни календари по света, и на слънчевите обсерватории използвани за създаването им, и достигнаха до проучвания на ранносредновековните ни столици Плиска и Преслав. До първата столица Плиска бяха и най-ранните ми открития на тракийски могили със слънчеви зависимости вложени в тях, като на кориците на книгата са дадени снимки на първото значимо откритие, което направих – изгрева на Слънцето в деня на зимното слънцестоене над могилата на върха на Мадарското плато, сниман от голямата могила Кабиюк. Могилата Кабиюк, въпреки че става част от българското укрепление изградено около нея, се предполага, че преди това е била тракийско светилище. Могилата на Мадарското плато, заедно с втората могила, намираща се до нея, е тракийска могила от класическия период на тракийската култура – V-IV век пр.Хр. След това откритие проучих дистанционно още стотици могили, като навсякъде откривах сходни или още по-интересни зависимости, които се натрупваха и подкрепяха доста солидно хипотезата за това, че могилите са били слънчеви обсерватории. Ил. 1. а) Снимка на залеза на Слънцето в деня на зимното слънцестоене над могила Голяма Косматка, направена от върха на могила Шушманец. б) Диаграма върху сателитна снимка с посоката на залеза в деня на зимното слънцестоене от върха на могила Шушманец. Най-интересното откритие относно могилите беше, че много двойки близко или по-далечно разположени могили всъщност са двойки могили, от които могат да се наблюдават няколко слънчеви събития – изгреви и залези на Слънцето в дните на слънцестоенията, равноденствията и средите на сезоните. При това в някои случаи могилите бяха групирани така, че образуваха няколко двойки могили покриващи всички възможни основни дати от слънчевия календар. Това показваше, че размерите на могилите и разстоянията между тях са специално подбирани, а също така, че траките са имали сложен слънчев календар. Ил. 2 а) Диаграма върху сателитна снимка с посоките на изгрев и залез на Слънцето в дните на слънцестоенията, при двете могили до Венчан. б) Снимка на изгрева в деня на лятното слънцестоене покрай Горната могила, направена от върха на Долната могила. Проучването на могилите естествено доведе и до проучване на подмогилните храмове за археоастрономически зависимости вложени в тях, доколкото такива проучвания вече са правени и са накарали някои учени да определят някои от храмовете като слънчеви обсерватории, заради навлизащите през входовете им слънчеви лъчи. Проучването на храмовете доведе до много интересни открития, като се оказа, че не само входовете с тяхната височина и ориентация са служели като обсерватории, но вероятно и кошеровидните куполи са изпълнявали такава функция. Геометрията на куполите се оказа такава, че при свалени покривни камъни през отворите в таваните на храмовете слънчевите лъчи биха навлизали в тях по особен начин, така че слънчевите петна, образувани от тях в някои от основните слънчеви дни по пладне, биха попадали точно до стената на храма. Така наред с изгревите и залезите на Слънцето тракийските жреци-астрономи са имали възможност да следят и височината на Слънцето, чрез удобни обсерватории, в които са можели да се отделят от окръжаващия ги свят и да се концентрират върху календарните наблюдения. Тези открития са подкрепени по много добър начин от сведението на Макробий, според което траките почитали Слънцето в кръгъл храм с отвор в покрива, през който отвор навлизали слънчевите лъчи и чрез тях се откривала вселената. Ил. 3. Диаграма на сечението на храма под Момина могила със слънчевите лъчи по пладне в деня на лятното слънцестоене, падащи през отвора в купола. а), б), в). Снимки на позициите на слънчевото петно в три момента около пладне в храма под Момина могила. Геометрични зависимости свързани с наблюдение на Слънцето чрез отвора в купола открих при повечето от най-известните тракийски храмове в България, включително тези в Долината на тракийските владетели – Казанлъжки храм, храм на Севт III, храм Грифони, храм под могила Голяма Арсеналка, храм до Бузовград, Мезешки храм, храм до връх Шейновец и други. Наред с описанията на всички тези нови археоастрономически открития, в книгата има и обширно въведение в което са описани древните и средновековни слънчеви обсерватории и календари, историята на траките, и могилите и храмовете от археологическа и архитектурна гледна точка. Освен това в края на книгата има няколко приложения с мои археоастрономически проучвания на други обекти – могили извън България, пирамидите в Гиза, елинските толоси и Пантеонът в Рим, като те по един или друг начин са свързани с основните теми на книгата. Книгата е предназначена за специалистите – археоастрономи, траколози, археолози, историци, и за широк кръг читатели интересуващи се от древната астрономия, от историята на траките и от древните слънчеви култове. Книгата е богато илюстрирано, луксозно, пълноцветно издание, с 382 страници и 605 изображения, като форматът ѝ е 28.5 x 21.8 x 2.9 см. При поръчка на 2 или повече книги доставката е безплатна. Желаещите потребители на форума могат да поръчат копие на книгата през сайта с 10% отстъпка, като използват талон за отстъпка „naukabg” – https://thraciansolarobservatories.bg/order/

Източна Румелия не е държава. Тя си е автономия в пределите на Османската империя и дори наличието на илюзорно 'по-демократични' институции, те във всеки един момент могат да бъдат суспенирани по волята на султана и башибозука пак да си коли и беси. Няма никакви гаранции, че ако румелията /случайно/ беше оцеляла още няколко десетилетия, там нямаше да се появят антибългарски настроения, които препятстват аншлуса /промиването на мозъци и изселването си е патент на империите през 19 и 20 век/. Нещо повече, дори новопоявилата се младотурска република можеше преспокойно да проведе геноцид над населението с българско самосъзнание. Така че да развиваме някакви сладникави хипотетични жалейки за това как 'авторитарното княжество' е унищожило невероятната 'демократична' автономия, си е чиста проба псевдофилософска перверзия.

Скептично за изкуствения интелект Image source : Pixabay 15 декември 2025 г. 20:10 ч. Светослав Александров. Днес ми се иска да си поговорим с вас … за роботиката и изкуствения интелект. Подобно на мнозина, закърмени с научна фантастика, така и аз намирах появата на изкуствения интелект и роботите за eдни от най-яките неща, които могат да ни се случат. В моя случай, като космически ентусиаст – като второто най-яко нещо. Да имаш свой личен асистент на бюрото като „ХАЛ 9000“ или робот зад гърба си, като в разказите на Айзък Азимов, бе нещо, което можеше да очакваш с нетърпение. Но изненадващо днес, когато изкуственият интелект и роботите навлизат в живота ни (засега – строго специализирани, но много скоро ще има и хуманоидни), аз все повече установявам, че се позиционирам в лагера на техноскептиците. Направо се изумявам как корпорациите успяха да вземат една от най-яките идеи от научно-фантастичния свят … и да я превърнат в универсално мразена. Мразена дори от научно- и технически грамотни хора. Сам Олтман, Илон Мъск, Марк Зукърбърг и компания заслужават поздравления за това, че съсипаха всичко. Аз не критикувам изкуствения интелект от позицията на неадаптивен човек – ясно ми е, че когато се появява нова технология, някои хора не се адаптират, губят работата си или остават на по-ниска позиция за дълго. При мен не се получи така – адаптирах се добре, изкуственият интелект изигра сериозна роля за увеличаването на откритията и научната ми продукция скочи практически двойно. Моите аргументи са сходни с тези, когато подчертавам недостатъците на Интернет – например глобалната мрежа изигра сериозна роля в разпространението на конспиративните теории и псевдонауката. И това е „бъг“ в системата, за който все още няма ефективно решение. В свят с изкуствен интелект проблемът ще се задълбочава – а регулаторите са прекалено неефективни. Но защо засега съм в лагера на скептиците? На първо място: голяма част от красотата на изкуствения интелект и роботиката в научната фантастика идва от факта, че в научно-фантастичните книги ти си този, който купува робота. И той си е твоя собственост, подобно на пералнята или готварската печка. В реалния живот изкуственият интелект е гладен за ресурси и изчислителна мощ. Съответно, не е твоя собственост, а ти се осигурява достъп. Но има и нещо по-лошо: изкуственият интелект унищожава хардуерния пазар за обикновените потребители. Винаги съм изпитвал неприязън към голяма част от компютърните фирми. Дори и на наше, българско ниво. Псувал съм ги нееднократно, когато съм им давал задача да ми сглобят компютърна конфигурация, а те ми отговорят: „съжалявам, пич, ама тук от една фирма ми направиха поръчка и се забавих с теб“. Поне така беше, преди да си сменя квартирата. После, в новия квартал, случих на читав хардуерен доставчик. Какво означава това? Означава, че ти като индивидуален клиент не си им важен. Когато това ми се случва в България и има конкуренция – окей, отивам на друго място. Но когато Micron (един от малкото производители на RAM) решава да спре производството на RAM модули за битови потребители, с обяснението, че корпоративният клиент им е по-важен, тогава вече е трагедия за целия свят. И после защо съм се променил и от почти пълен пазарен фундаменталист станах про-ЕС и про-регулации. Ето ви типичен пример. Но да се върнем на темата. Очакванията ти са следните: технологиите се развиват, има прогрес, купуваш си по-нова машина. В реалността се получава следното: казват ти, че RAM паметите от 16GB нагоре са изкупени от дейта центровете; производителите на лаптопи, компютри и мобилни телефони ти заявяват, че през цялата 2026 г. ще произвеждат компютри с 8GB RAM; телефоните се връщат на 4GB RAM. Мощният офис или геймърски компютър отива в историята. В технологичен план това не е прогрес, а напротив – регрес. Все едно сме през 2015-2016 година, а не 2025-2026 г. Бъдещето отива натам, че твоят компютър ще се превърне в терминал с нищожна изчислителна мощ, който се свързва с дейта центровете. Тук идва футуристичната идея: те ще бъдат изведени в космоса (уау!), спътниците с GPU-та ще се сглобяват на Луната (уау!), а пръстените в слънчевосинхронна орбита ще са с големи панели и ще се виждат много по-ефектно, отколкото „Старлинк“, все едно Земята ще се превърне в Сатурн (уау! или „ах, кофти!“, в зависимост дали се кефиш на технологиите или си професионален астроном, на когото това ще пречи). Но след уау!-а идва отрезвяването: терминалът ти ще се свързва с дейта центровете, а корпорациите не се крият, че искат да ти предлагат не продукт, който да притежаваш, а АБОНАМЕНТ. Абонамент за сървър, който те ще притежават, те ще определят правилата, те ще решават при какви условия да те допуснат или да те изгонят. Facebook да те банва ще е дребен кахър, защото корпорациите ще притежават цялата изчислителна мощ, от която ще имаш нужда. Мощният гейминг компютър ще е в историята. Бъдещето ще е облачен гейминг. Или орбитален облачен гейминг, в зависимост дали визията на Мъск или Мюлер стане реалност. Виждали ли сте опциите на GeForce Now? Безплатен вариант – играеш един час, с лаг и ограничени възможности. По-скъпи – до 6 или 8 часа. Едно време така играех в компютърните клубове – плащам за час-два, накрая Kaiowas-а ми изключва сесията. Сега се очертава да е същото или нещо подобно – като в компютърен клуб, само че у дома. Времена, които се надявах, че ще забравим – но отново сме се запътили натам. Стигаме до създаването на произведения на изкуството от изкуствен интелект. Изкуственият интелект достигна възможността да създава произведения на изкуството – и всеки, който го отрича, не е в час. Разбира се, това е тема, вече обсъждана в научната фантастика. Достатъчно е да си спомните за „Гробищен свят“ на Клифърд Саймък – за композицията, създавана от Мустанг, която впоследствие става световен хит. Изкуственият интелект в съвремието надмина всичко, предсказано от фантастите в тази сфера – както като скорост, така и като възможности. Но начинът, по който технологията навлиза в живота ни, е изключително отблъскващ. Кражбите на интелектуален труд са само част от дебата. От друга страна, вече сме стигнали до етап, в който AI-генерираните произведения не се отличават от направените от човешка ръка. Това е плашещ момент – още от ранната интернет епоха хората срещат трудности да отсяват лъжата от истината. Но сега вече нещата излизат извън контрол. Близо 90% от съдържанието, което ми предлагат социалните мрежи, е т.нар. „AI помия“ (на англ. AI slop) – фалшиви клипове. Потребителите се оплакват, че вече не могат да скролват и да се наслаждават дори на клипове с животни, защото не знаят кой от тях е генериран и кой не. Но и обратното също е вярно – истински художници, фотографи и видеооператори качват произведения и срещат обвинения, че са продукт на изкуствен интелект. Случвало ми се е вече и на КОСМОС БГ, качвайки космически снимки. Единствената ни надежда са „гадните регулатори“ от ЕССР, които са тъй мразени от Мъск, Зукърбърг и останалите техброта, да наложат малко ред, защото положението отдавна е непоносимо. Но най-лошото е агресивното налагане на технологията и отнемането на правото на избор от страна на потребителя. В класическата научна фантастика нещата стоят по следния начин: купуваш робота, роботът ти върши работа, понякога роботът полудява и прави бели. Но в такъв случай се бориш с робота, връщаш го на компанията производител или, както е в случая с ХАЛ-9000, му вадиш модулите и край. В съвремието обаче положението е инакво – скандалът с LG телевизорите и ъпдейтът на Copilot, който не можеш да махнеш, илюстрират това. Купуваш телевизор, само че се оказва, че телевизорът ти става робот. Никой не те информира, че телевизорът ти се превръща в робот. И никой не ти дава право на избор дали искаш това или не. Прочее, подобно налагане на AI технологии се случва на всякакво ниво – и на хората не им харесва. Разбирам, че известно „подбутване“ е необходимо – малоумните анти-ГМО протести от 2011 година, когато активисти крещяха „нещеме гемео, нещеме гемео“, го доказват нагледно. Или пък тоталното отричане на ядрената енергетика, което нанесе достатъчно вреди. Но има определени линии, които не бива да се прекрачват. Поне според мен. Моето мнение е, че няма „добри“ и „лоши“ технологии. Всяка технология може да се използва за добро или за зло. Истината е, че ако гледам само и единствено технологичните възможности на ChatGPT, аз го харесвам. Например, той е много по-добър от Google Scholar като агрегатор на научна информация – стига да знаеш как да боравиш с него. Нашето бъдеще има нужда от изкуствен интелект, от автомобили, които нямат нужда от шофьори, от хуманоидни роботи. Но техбротата не са доказали, че може да им се има доверие, особено когато става въпрос за етичната страна на проблема. Някои коментатори казват, че понастоящем се намираме в началната фаза от съществуването на изкуствения интелект, която е хаотична версия на „дивия запад“, но с течение на времето ще уляга и ще се нормализира. Силно се надявам да са прави. Защото това, което виждам да се случва, е повече от тревожно. https://cosmos.1.bg/space/2025/12/15/ai-skepticism/

Следното изказване се приписва на министърът на финансите, в впоследствие Председател на Правителството на Руската империя Сергей Вите от 1899 г. в секретен доклад към Николай II: «В наших руках это всё в запустении, если бы это было в руках иностранцев, то уже давно местность эта давала бы большие доходы и кишела бы туристами. Но куда там! Для этого нужны капиталы и капиталы, наше же назначение капиталов – это война. Мы не можем просидеть и 25 лет без войны, все народные сбережения идут в жертву войнам. Мы оставляем в запустении богатейшие края, завоеванные нашими предками, а в душе всё стремимся к новым и новым завоеваниям оружием и хитростью. О каком благосостоянии можно при таком состоянии вещей серьезно говорить!» Превод: "В нашите ръце всичко това е в упадък, ако беше в ръцете на чужденци, отдавна тази местност щеше да носи големи приходи и да гъмжи от туристи. Но къде там! За това са нужни капитали и капитали, а нашето предназначение на капиталите е войната. Не можем да изкараме и 25 години без война, всички народни спестявания се жертват за войни. Оставяме в запустение най-богатите земи, завоювани от нашите предци, а в душата си все се стремим към нови и нови завоевания с оръжие и хитрост. За какво благоденствие може да се говори сериозно при такова състояние на нещата!"

Днес изпърженото месо е значително повече от обикновеното. Долитат съобщения, че Купянск вече бил напълно зачистен от хлебарки, може да е свързано с това.

Резултатите от днешното гласуване в парламента дали да се изтегли скандалният бюджет. Искам пак диванните експерти да ми обяснят как нямало смисъл да се ходи на протести. А на разочарованите, които са се отказали да гласуват, само ще им напомня, че с тази "тактика" ще стават все по-разочаровани, защото турците, циганите и копейките няма да се откажат да гласуват, те винаги са под строй пред урните.

Най-напред поработи малко над фактологията. Веднага става ясно, че не си съвсем наясно дори кой е на престола в София по време на Съединението. Сега, конкретно за Съединението: България изиграва блестящо своите карти. Забавянето на Съединението би задълбочило ненужни разделения и би охладило ентусиазма, който тогава владее обществото. Освен това, моментът е изгоден и защото от 1881 г. Османската империя е поставена под международен финансов контрол чрез Османския дългов съвет. Султанът не е искал и не е можел да си позволи нова война. Относно защитата на Съединението. На 12 септември сърбите обявяват мобилизация. Едва тогава България започва да се готви за война на два фронта. Преди тази дата към София не са достигали сигнали за сръбска агресия. Самият факт, че българите успяват да изградят защитни линии срещу сръбските войски и да ги спрат, когато все още 60% от състава на армията се намира на границата с ОИ, показва рационалност и хладнокръвие. Още повече, че разузнаването и висшият офицерски състав са отзовани от България по заръка на руския император. Дипломацията, от друга страна, затваря войната с минимум рискове. Границите са запазени, а ефектът от победата е затвърден без провокация към великите сили. Съединението е брилянтна българска победа и идва точно навреме.

Сводката включва и ранените. И това е практически тотална война, която скоро ще е по-дълга от Великата Отечествена. Явно руснаците имат нужда от голяма война на цикличен принцип и понеже този път германците не се явиха, решиха да подпукат братята украинци.

Телефонен разговор между пленен руски войник от казахски произход и майка му, казва че няма да се върне, защото в руската армия го третират единствено като месо и ще го пращат в месни щурмове докато не умре.

Постистина като следствие от личностни и групови кризи на „истината“: Социалнопсихологически и когнитивни механизми Въведение: Постистина и кризата на истината В последното десетилетие понятието постистина (post-truth) се превърна в ключова характеристика на съвременния обществен и политически живот. Оксфордският речник определя „постистина“ като „обстоятелства, при които обективните факти са по-малко влиятелни за формирането на общественото мнение, отколкото апелите към емоция и лични убеждения“. Това явление не е просто резултат от технологични промени или политически манипулации, а е дълбоко вкоренено в социалнопсихологическите и когнитивни механизми, които управляват начина, по който индивидите и групите възприемат, конструират и защитават „истината“. В този контекст постистината се явява симптом на по-дълбоки личностни и групови кризи, свързани с идентичността, сигурността и моралната правота. Настоящият анализ разглежда как нуждата от утвърждаване на идентичност, сигурност и морална правота води до подмяна на фактите с емоционално и групово валидирани „истини“. Ще бъдат изследвани ролите на когнитивния дисонанс, груповата идентичност, епистемологичната несигурност, емоционалната аргументация и социалните медии. Ще се анализира и вписването на постистината в по-широкия контекст на идеологията, вярването и социалната истина, като се използват научни източници от социалната психология, медийните изследвания и философията на познанието. 1. Когнитивни механизми и пристрастия: Фундаментът на постистината 1.1 Когнитивен дисонанс и защитата на егото Един от най-дълбоките корени на постистината е когнитивният дисонанс – психологическият дискомфорт, който възниква, когато човек се сблъска с информация, противоречаща на неговите убеждения или самовъзприятие. Класическите експерименти на Леон Фестингер показват, че хората са склонни да променят убежденията си не толкова в посока на фактите, а така че да запазят позитивния си образ за себе си. Например, когато човек е инвестирал значителни ресурси или публично е защитавал дадена позиция, изправянето пред доказателства за грешка води до силен дисонанс, който често се разрешава чрез рационализации, отричане или пренаписване на собствената история. Този механизъм е особено силен, когато залогът е идентичността или моралната правота. В такива случаи индивидите предпочитат да адаптират възприятието си за фактите, отколкото да признаят грешка, което би застрашило тяхната цялостност и социален статус. 1.2 Потвърждаващо пристрастие и селективна обработка на информация Потвърждаващото пристрастие (confirmation bias) е тенденцията да се търси, интерпретира и запомня информация, която потвърждава съществуващите убеждения, докато противоречащата информация се игнорира или омаловажава. Това пристрастие е особено силно при емоционално заредени теми и дълбоко вкоренени вярвания. Експериментите на Питър Уейсън и други показват, че дори интелигентни хора рядко търсят опровержения на собствените си хипотези, а предпочитат да събират доказателства в тяхна подкрепа. В социалните медии този механизъм се усилва от алгоритмичната персонализация, която показва на потребителите съдържание, съответстващо на техните предпочитания, създавайки така наречените филтърни балони и ехо-камери. 1.3 Мотивирано мислене и защитна рационализация Мотивираното мислене (motivated reasoning) описва процеса, при който хората оценяват информацията не според нейната обективна стойност, а според това дали тя подкрепя желаните от тях изводи или групова лоялност. Изследванията показват, че дори хора с висока когнитивна рефлексия са по-склонни към мотивирано мислене, когато става дума за теми, свързани с тяхната идентичност или групова принадлежност. Това означава, че рационалността не е гаранция срещу пристрастията; напротив, тя може да бъде използвана за по-умело рационализиране на желаните изводи. 2. Социална идентичност, групова динамика и морална сигурност 2.1 Теория на социалната идентичност и групово валидиране Теорията на социалната идентичност (Tajfel & Turner) обяснява как хората дефинират себе си чрез принадлежност към социални групи (нация, религия, политическа партия и др.) и как това води до фаворизиране на „своите“ (ингрупа) и негативно отношение към „другите“ (аутгрупа). Груповата идентичност осигурява чувство за принадлежност, сигурност и самоуважение, но също така води до стереотипи, предразсъдъци и конфликти. В условията на постистина груповата идентичност се превръща в основен критерий за валидиране на „истината“. Хората са склонни да приемат за истина твърдения, които са подкрепени от тяхната група, дори когато те противоречат на обективните факти. Това се засилва в ситуации на социална или морална несигурност, когато групата предлага утеха и валидиране на идентичността. 2.2 Социална идентичностна комплексност и устойчивост на дезинформация Изследванията показват, че хора с по-сложна и разнообразна социална идентичност (т.е. множество, не напълно припокриващи се групови принадлежности) са по-устойчиви на дезинформация и по-отворени към факти, които противоречат на една от техните идентичности. Обратно, когато всички аспекти на идентичността се припокриват (напр. политическа, религиозна и социална идентичност са в една и съща група), всяко предизвикателство към една от тях се възприема като заплаха за цялостното „аз“, което води до по-силна защита и отхвърляне на неудобни факти. 2.3 Групови норми, морал и социално влияние Групите не само валидират „истината“, но и определят моралните норми и стандарти за поведение. Изследванията показват, че хората са склонни да приемат морални норми и вярвания, които са доминиращи в тяхната група, дори когато те противоречат на личните им убеждения или на обективните факти. Груповото влияние се проявява чрез конформизъм, социално одобрение и санкции за отклонение. 3. Епистемологична несигурност и философия на познанието 3.1 Кризата на епистемологията: Наивен реализъм и фрагментация на истината Съвременната криза на истината често се описва като епистемологична криза – неспособност на обществото да се съгласи по въпроса какво е истина и как се валидира знанието. Наивният реализъм – убеждението, че „виждам нещата такива, каквито са“ – води до отхвърляне на възможността за легитимно несъгласие и до демонизиране на опонентите като „зли“ или „заблудени“. Това създава условия за епистемична фрагментация, при която различни групи живеят в паралелни реалности, всяка със собствена „истина“ и критерии за валидност. 3.2 Теории за истината: Кореспонденция, кохерентност, прагматизъм и плурализъм Философията на познанието предлага различни теории за истината: • Кореспондентна теория: Истината е съответствие между твърдението и реалността. • Кохерентна теория: Истината е вътрешна съгласуваност в система от твърдения. • Прагматична теория: Истината се определя от полезността и практическите последствия. • Плуралистичен подход: Признава съществуването на различни видове истини – научна, морална, социална и др. В постистинната епоха се наблюдава размиване между тези подходи, като често се предпочита кохерентността с груповите вярвания или прагматичната полезност пред кореспонденцията с фактите. 3.3 Социална конструкция на знанието и епистемични общности Епистемичните общности са мрежи от експерти и професионалисти, които споделят общи ценности, критерии за валидност и практики за създаване и разпространение на знание. В условията на епистемологична несигурност, различни групи конструират „истината“ според собствените си стандарти, което води до конкуриращи се епистемични общности и социални истини. Това явление се засилва от недоверието към традиционните институции (наука, медии, съдебна система) и от възхода на алтернативни източници на авторитет. 4. Емоционална аргументация и ролята на емоциите в убеждаването 4.1 Емоции срещу рационалност: Патос, етос и логос Класическата реторика (Аристотел) различава три основни начина на убеждаване: логос (логика, факти), етос (авторитет, морал) и патос (емоция). В постистинната епоха патосът често доминира над логоса – емоционалните аргументи, историите и моралното възмущение са по-влиятелни от сухите факти. Изследванията показват, че емоционалната аргументация не е непременно ирационална; тя може да бъде интегрирана с рационални аргументи и да засили тяхната убедителност. Емоциите сигнализират за важността на дадена тема, мотивират действие и улесняват идентификацията с групата или каузата. 4.2 Емоционална валидност и „емо-истина“ В постистинната комуникация често се наблюдава явлението емо-истина – възприемане на нещо като истина, защото то „се усеща“ като вярно, независимо от фактите. Емоционалната автентичност, спонтанността и изразяването на чувства (гняв, възмущение, страх) се възприемат като маркери за истинност, особено в социалните медии и риалити формати. 4.3 Морална сигурност и морални норми в групите Моралната сигурност – усещането, че човек или група са морално прави – е мощен мотиватор за отхвърляне на противоречащи факти и за поддържане на груповата истина. Групите често изграждат и поддържат специфични морални норми, които служат като критерий за приемане или отхвърляне на информация. Нарушаването на тези норми води до социални санкции, а потвърждаването им – до засилване на груповата кохезия и идентичност. 5. Социални медии: Алгоритми, ехо-камери и разпространение на „истини“ 5.1 Алгоритмична персонализация и филтърни балони Социалните медии използват сложни алгоритми за персонализация, които подбират съдържанието според предпочитанията и поведението на потребителя. Това води до филтърни балони – информационни среди, в които човек е изложен предимно на гледни точки, съвпадащи с неговите собствени. Така се засилва потвърждаващото пристрастие и се ограничава достъпът до алтернативни гледни точки. 5.2 Ехо-камери и групово валидиране Ехо-камерите са социални среди, в които потребителите взаимодействат предимно с хора, споделящи техните убеждения, което води до усилване на груповата идентичност и поляризация. В тези среди дезинформацията и емоционално заредените „истини“ се разпространяват по-лесно и бързо, тъй като се валидират от групата и се възприемат като социална норма. 5.3 Валидация, търсене на утеха и психологически зависимости Социалните медии се превръщат в основен инструмент за търсене на валидация, утеха и социално одобрение. Потребителите често публикуват съдържание с цел да получат лайкове, коментари и подкрепа, което временно повишава самочувствието, но води до зависимост и цикъл на постоянно търсене на външно одобрение. Това поведение засилва нуждата от групово валидиране на „истината“ и намалява способността за критично мислене и самостоятелна оценка на фактите. 6. Идеология, вярвания и социална истина 6.1 Идеология като рамка за интерпретация на фактите Идеологиите предоставят когнитивни и морални рамки, чрез които хората интерпретират света. В постистинната епоха идеологическата принадлежност често определя кои факти се приемат за валидни и кои се отхвърлят като „фалшиви“ или „манипулирани“. Това води до идеологическа асиметрия – склонност да се вярва на информация, която подкрепя собствената идеология, и да се отхвърля противоречащата. 6.2 Система за оправдаване на статуквото и психологически ползи Теорията за оправдаване на системата (system justification theory) обяснява защо хората, включително и тези в неравностойно положение, често защитават съществуващото социално и политическо статукво. Това служи за намаляване на несигурността, страха и социалното напрежение, като предоставя усещане за стабилност и предсказуемост. В този контекст идеологията функционира като психологическа защита срещу епистемологичната и екзистенциална несигурност. 6.3 Социална истина и консенсусна валидност Социалната истина се формира чрез процеси на групово валидиране, консенсус и споделени норми. В условията на постистина различни групи изграждат паралелни социални истини, които са устойчиви на корекции и често са несъвместими една с друга. Това води до фрагментация на обществения дискурс и затруднява постигането на общи решения на социални проблеми. 7. Механизми на групово убеждаване: Конформизъм, социално влияние и норми 7.1 Класически експерименти: Соломон Аш и силата на групата Експериментите на Соломон Аш демонстрират, че хората са склонни да се съобразяват с мнението на групата, дори когато то е очевидно грешно. Около една трета от участниците в експеримента на Аш се съгласяват с явно невярно твърдение, за да избегнат социално неодобрение или изолация. Това показва, че социалното влияние и нуждата от принадлежност могат да надделеят над личното възприятие за реалността. 7.2 Фалшив консенсус и групова поляризация Фалшивият консенсус (false consensus effect) е склонността да се вярва, че собствените убеждения са широко споделяни, което засилва устойчивостта към промяна и отхвърлянето на корекции. Груповата поляризация води до засилване на крайни позиции в рамките на групата, особено когато членовете ѝ са изложени предимно на съгласни мнения. 7.3 Социални норми и морална регулация Групите регулират поведението на членовете си чрез социални норми и морални стандарти. Нарушаването на тези норми води до санкции, а потвърждаването им – до засилване на груповата кохезия и идентичност. В постистинната епоха груповите норми често определят кои факти са приемливи и кои се отхвърлят като „чужди“ или „опасни“. 8. Медийни изследвания: Рамкиране, наративи и медийна пристрастност 8.1 Рамкиране и наративно структуриране на реалността Медийното рамкиране е процесът, чрез който медиите избират, акцентират и структурират определени аспекти на събитията, създавайки специфични интерпретации и емоционални реакции у аудиторията. Наративното рамкиране използва елементи на разказ (герои, злодеи, жертви, конфликт, разрешение), за да опрости и емоционализира сложни проблеми. Това улеснява възприемането на определени „истини“ и затруднява критичното мислене. 8.2 Медийна пристрастност и идеологически наративи Медиите често представят събитията през призмата на определени идеологически рамки, което води до селективно акцентиране на факти, емоции и морални оценки. Това засилва груповата поляризация и създава паралелни наративи, които трудно комуникират помежду си. 8.3 Емоционални масиви и динамика на рамките Изследванията показват, че рамките са динамични и могат да се променят бързо под въздействие на емоционално заредени събития или образи. Например, една снимка или история може да промени доминиращия наратив и да предизвика масова промяна в общественото мнение. 9. Корекции на дезинформация и стратегии за противодействие (technocognition) 9.1 Ефективност на корекциите и фактори за успех Корекциите на дезинформация са по-ефективни, когато предоставят алтернативно обяснение, идват от доверен източник и се повтарят многократно. Въпреки това, корекциите често се сблъскват с устойчивостта на вярванията, особено когато те са свързани с идентичността или груповата принадлежност. 9.2 Инокулиране и медийна грамотност Инокулирането (prebunking) – предварително излагане на техники за манипулация – може да повиши устойчивостта към дезинформация, особено ако се комбинира с обучение по медийна и дигитална грамотност. Това е особено важно за младежите, които са по-уязвими към алгоритмични манипулации и емоционално заредени послания. 9.3 Технокогниция: Интердисциплинарен подход Технокогницията е подход, който съчетава когнитивната наука и технологичния дизайн за създаване на информационни архитектури, които насърчават разпространението на достоверна информация и ограничават дезинформацията. Това включва алгоритмични проверки на факти, промяна на препоръчващите системи и насърчаване на критичното мислене. 10. Психологически защити и утвърждаване на идентичност (self-affirmation) 10.1 Теория на самоутвърждаването Теорията на самоутвърждаването (self-affirmation theory, Claude Steele) обяснява как хората защитават чувството си за цялостност и морална адекватност, когато са изправени пред заплахи за идентичността или самоуважението. Когато човек се сблъска с информация, която застрашава неговата идентичност, той може да реагира с рационализации, отричане или селективно възприемане на фактите, за да запази позитивния си образ. 10.2 Адаптивни и защитни стратегии Самоутвърждаването може да бъде адаптивно – чрез приемане на заплахата и промяна на поведението – или защитно – чрез избягване, омаловажаване или изкривяване на информацията. В постистинната епоха защитните стратегии често доминират, особено когато заплахата е свързана с груповата идентичност или моралната правота. 10.3 Групово самоутвърждаване и поляризация Групите също използват механизми на самоутвърждаване, като подчертават своите ценности, морална превъзходство и исторически заслуги. Това засилва груповата кохезия, но също така води до поляризация и отхвърляне на алтернативни гледни точки. 11. Исторически и културни предпоставки за постистината 11.1 Постмодернизъм и релация на истината Много анализатори свързват възхода на постистината с постмодернистките идеи за относителността на истината и множествеността на интерпретациите. Постмодернизмът отхвърля съществуването на една обективна истина и подчертава ролята на езика, властта и социалните конструкции в създаването на реалността. 11.2 Технологичен напредък и информационна експлозия Развитието на интернет и социалните медии радикално променя начина, по който се създава, разпространява и валидира информацията. Информационната експлозия и лесният достъп до алтернативни източници подкопават традиционните авторитети и създават условия за конкуриращи се истини и наративи. 11.3 Кризата на доверието в институциите Доверието в традиционните институции – наука, медии, съдебна система – е в исторически минимум. Това води до търсене на алтернативни източници на истина и засилва ролята на груповата идентичност и емоционалната валидност като критерии за истина. 12. Обобщение на ключовите механизми и концепции Заключение: Постистината като социалнопсихологически и културен феномен Постистината не е просто резултат от технологични иновации или политически манипулации, а е дълбоко вкоренена в човешката психика и социална динамика. Тя възниква като следствие от личностни и групови кризи, свързани с идентичността, сигурността и моралната правота. Когнитивните пристрастия, груповата идентичност, епистемологичната несигурност, емоционалната аргументация и социалните медии създават условия, в които фактите отстъпват място на емоционално и групово валидирани „истини“. В този контекст борбата с постистината изисква не само технологични решения, но и дълбоко разбиране на социалнопсихологическите механизми, които управляват възприемането и защитата на истината. Необходима е интеграция на образователни, институционални и технологични стратегии, които да насърчават критичното мислене, медийната грамотност и междугруповия диалог. Само чрез осъзнаване на собствените пристрастия, разширяване на социалната идентичност и възстановяване на доверието в институциите може да се създаде по-устойчива основа за споделена истина в съвременното общество. Ключови изводи: • Постистината е резултат от взаимодействието между когнитивни пристрастия, групова идентичност, емоционална аргументация и технологични фактори. • Груповата динамика и нуждата от морална сигурност водят до подмяна на фактите с емоционално и социално валидирани „истини“. • Социалните медии усилват тези процеси чрез алгоритмична персонализация и ехо-камери. • Епистемологичната несигурност и кризата на доверието в институциите създават условия за конкуриращи се социални истини. • Борбата с постистината изисква интегрирани стратегии, насочени към критично мислене, медийна грамотност и междугрупов диалог. Този анализ интегрира широк спектър от научни изследвания и теоретични подходи, за да предложи цялостна картина на постистината като социалнопсихологически и културен феномен. ==================================================================================================================== Този синтез е реализиран от ИИ Copilot, след дълга и многодневна серия от "разговори" и насоки, като внимателно и систематично е инструктиран да не "халюцинира" и имитира емоционалничене, само за да се хареса на боравещия с него. По този начин се ражда твърде много плява, но пък доста самотни и травмирани субекти именно така си го предпочитат... Така се роди това и според мен е СЕРИОЗЕН резултат. Само в скоби да добавя - евала на програмисти и науката, която докара да ни даде всичко това.

Генерал-полковник Владимир Чиркин, командир на Сухопътните сили на Руската федерация в периода 2012-2013 г., заяви по време на телевизионно участие, че Москва е започнала военната си операция срещу Украйна без адекватна подготовка и стъпвайки на погрешни данни от разузнаването. Чиркин направи коментарите в ефира на кремълския телевизионен канал РБК. Той посочи, че началото на операцията е било белязано от прекомерна самоувереност и илюзии за бърза победа, подобна на конфликта с Грузия през 2008 г. „Русия отново не беше готова за война. Освен това традиционно беше подценен противника и надценени собствените сили. Ако си спомняте всички на 24 февруари казваха, че войната ще свърши за три дни, сега ще ги смачкаме. Някъде се задейства тбилиският синдром...“, посочи Чиркин. „За жалост, не стана така. Аз бих поставил незадоволителна оценка на цялата ни разузнавателна общност. По същество, на ръководството на страната бе подадена лъжлива информация, че 70% от населението в Украйна е за нас, 30% против. Оказа се точно обратното: 30% за нас, а 70% против! До какво доведе това, вече знаем. Буквално през първите седмици получихме сериозен, жесток урок“, продължи той. Чиркин определи този урок като неуспеха на руските сили край Киев и последвалото оттегляне от северните области на Украйна. Руският генерал също така коментира твърдението на тогавашния министър на отбраната Сергей Шойгу, в което той нарече оттеглянето „жест на добра воля“, определяйки го като опит да представи провала в друга светлина. Генералът засегна и темата за колосалните загуби на руската армия, които по думите му са значителни и все още не са разкрити публично. „Колко ранени, загинали и осакатени оставихме там, това го знаят в нашата армия. И мисля, че историята все още не е напълно разкрита“, добави той. Думите му са рядък случай на публични признания за провала, който претърпя руската армия в началото на конфликта, който Москва нарича „специална военна операция“. Публичните критики там могат да доведат до наказателни мерки лишаване от свобода до 15 години, според законодателство, прието през 2022 г. Оттогава насам Кремъл ескалира мерките срещу лица, изразили несъгласие с официалната политика, дори срещу поддръжници, дръзнали да посочат конкретни проблеми и как те могат да бъдат решени.

Още новини: Афипската петролна рафинерия в Краснодарския край беше атакувана и гори обещаващо. Взривът на два танкера от руската „сенчеста флота“ край турските брегове е специална операция на СБУ с морски дронове "Sea baby" В Таганрог бяха ударени обекти на авиационния ремонтен завод „ТАНТК им. Г.М. Бериев“. Въоръжените сили на Украйна унищожиха вертикален резервоар RV-5000 в пристанище Туапсе. Пожар в района на Орския НПЗ. Зеленски: Руснаците изстреляха около 36 ракети и почти 600 дрона срещу нормалния живот. Руският танкер „Вират“ отново беше атакуван тази сутрин. Австралия и Нова Зеландия са готови да инвестират около 65 млн. долара за закупуване на американско оръжие за Украйна, – Militarnyi. Вместо далекобойни ракети Tomahawk, Уиткоф предложи Украйна да поиска 10-годишно освобождаване от тарифи, — WSJ. Шмихал: Украйна ще получи рекордните 11.5 млрд. евро от Германия за артилерия, дронове, военна техника и друго оборудване. Макрон ще посрещне Зеленски в Париж в понеделник, за да обсъдят условията за „справедлив и траен мир в Украйна“. Русия е започнала да продава злато от държавните резерви поради влошаващи се финансови проблеми, — Служба за външно разузнаване на Украйна. Казахстан спешно активира алтернативни маршрути за доставка на нефт след атаката по терминала на Каспийския тръбопроводен консорциум. Морските пехотинци от 37-а бригада плениха 19 окупатори от 228-и щурмови полк на руските въоръжени сили.

Голяма златна монета, отсечена през 1609 г. по времето на испанския крал Фелипе III, беше продадена на търг в Швейцария и постави нов рекорд за най-висока цена, плащана за монета в Европа. Аукционът се проведе в понеделник, организиран от базираната в Женева аукционна къща Numismatica Genevensis SA. Снимка Numismatica Genevensis SA Монетата, с маса 339 грама и номинал сентен (100 ескудо), достигна цена от 2 817 500 швейцарски франка (приблизително 3.49 млн. щатски долара), като надхвърли началната оценка от 2 млн. франка. По данни на аукционната къща, това представлява нов европейски рекорд за най-скъпо продадена монета. Изработена в монетния двор на Сеговия от злато, транспортирано от испанските владения в Америка, монетата е създадена като символ на кралско богатство и политическа мощ. Нейната стойност в началото на XVII век е била равностойна на многогодишно възнаграждение и я определя като най-голямата монета в съвременната европейска история, подчертава основателят на аукционната къща Ален Барон. Монетата е смятана за изгубена в продължение на няколко века, докато около 1950 г. не се появява в Съединените щати, където е придобита от колекционер от Ню Йорк. По-късно тя преминава в собственост на испански купувач, а впоследствие – на друг частен колекционер, чиято самоличност не се разкрива. Според Барон монетата вероятно е била предназначена като дипломатически или царски дар, предназначен за владетел от същия ранг, което допълнително повишава нейната историческа стойност. Интерес към закупуването ѝ е проявен от частни колекционери от САЩ, Европа и Близкия изток, както и от институции, целящи да придобият т.нар. „трофеен актив“. Предишният рекорд за европейска монета се държеше от екземпляр от 100 дуката, принадлежал на Фердинанд III Хабсбургски, продаден за 1.95 млн. швейцарски франка (2.42 млн. долара), съобщава директорът на Numismatica Genevensis SA Франк Балдачи.

Не само. Покрай това изскочиха и много "палестинци", които споделяли всеки ден информация от Газа за глада и всичко става що там, а после се оказа, че са базирани в Турция, Индонезия, Германия. И това да били от тия с много последователи и много агресивна риторика срещу евреите. Излязоха данни за подобни регистрирани и ползвани в Русия, Индия и Нигерия, но изказващи подкрепа за крайно десни из цяла Европа и представящи се за живеещи в Европа.

Такова е и моето мнение по въпроса - Съединението е най-блестящо отиграният ни ход в цялата история на борбите за национално обединение, и общо взето единственият изцяло успешен, останалите са или половинчати, или неуспешни, или направо катастрофални. Като историческият момент за това е идеален - Русия ни се разсърдва задето не сме я питали дали може, но пък Великобритания веднага застава на наша страна за да нанесе удар по руското влияние у нас, а Османската империя точно сега няма желание да воюва заради статута на Източна Румелия. Тоест сред Великите сили няма единодушие и воля да ни накажат заради грубото нарушаване на Берлинския договор и да върнат предишното статукво. Юрва се да брани това статукво единствено Сърбия, но и военната операция срещу тях я отиграваме блестящо. Ако бяхме проспали този изключително удобен исторически момент, втори такъв надали щеше да се отвори.

Опитали са се да го скочат сам през прозореца, но се е задържал за перилата.

В крайна сметка санкциите на Тръмп дават ефект, при това доста мощен. Индия и Китай са започнали да поръчват все по-малко нефт от Русия заради тях, поради което цената на руския нефт е спаднала до $36 за барел, при $64 на световния пазар към днешна дата. Сега остава само това положение да се задържи достатъчно дълго, за да започне Русия да няма с какво да плаща на контрактниците на фронта. https://www.mediapool.bg/zaradi-sanktsiite-tsenata-na-ruskiya-petrol-se-srina-do-36-dolara-za-barel-news377362.html

Напоследък силно развитие получава темата за използване на замразените руски активи като репарационна помощ за Украйна. Белгия все още се дърпа, а Русия подаде миналата седмица в московски съд иск срещу Белгия за тези активи. Доколко този иск би имал успех, и има ли опасност за Белгия и Euroclear? Русия засили проблемите си с връщането на конфискуваните от Европа активи, излизайки от системата на международното право Вероятността за успешен за Русия съдебен спор с Белгия относно замразените активи на руския Централен банк, които Европа планира да предаде на Украйна, е минимална, сочат две правни заключения, на които се позовава Politico. За Москва ще бъде практически невъзможно да намери юрисдикция, която да разгледа и удовлетвори иска, твърдят юристите. Една от причините е излизането на Русия от системата на международното право. Правните заключения са изготвени от фирмата Covington & Burling и група международни юристи, свързани със Станфордския университет, Киевската школа по икономика и германската правна фирма Bender Harrer Krevet. Заключенията на юристите опровергават твърденията на белгийските власти, че страната ще трябва да изплати значителна компенсация на Русия, ако ЕС реализира плановете си за използване на замразените активи на руския ЦБ за помощ на Украйна. Както пишат юристите, Русия едва ли ще успее да намери юрисдикция, чийто съд ще бъде готов да разгледа делото срещу Белгия или да удовлетвори иска срещу белгийското правителство и Euroclear. А решението на руския съд ще бъде игнорирано. „Всяко решение на руския съд няма да бъде признато или изпълнено в ЕС или Великобритания по съображения за обществен ред“, пишат шестима юристи в заключението си. Те добавяват, че Руската централна банка едва ли ще заведе искове в британски или европейски юрисдикции, тъй като това ще постави под съмнение нейния суверенен имунитет. Искът, подаден в съда на ЕС, международния съд или друга подобна международна институция, изглежда също толкова безперспективен, главно защото Русия не признава тяхната юрисдикция, се казва в заключението на Covington & Burling. Москва също няма да може да предяви претенциите си към Брюксел въз основа на двустранния инвестиционен договор между Русия и Белгия, пишат авторите и на двете заключения. За този риск белгийският министър-председател Барт де Вевер пише в писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Въпреки това, според оценката на юристите, условията на споразумението не се отнасят за суверенни активи. „Трибуналът, проведен в съответствие с такъв договор, няма да има юридическа сила за разглеждане на спора, свързан с предполагаемата експроприация на активи на Русия“, пише Covington & Burling. „Приемането на плана за репарационен кредит няма да създаде никакви съществени нови рискове, а всички незначителни рискове се компенсират с лихвите от предимствата на предложението за европейския мир, сигурността, стабилността и дългосрочната жизнеспособност на Украйна“, смятат авторите на второто заключение. ------------------------------------------- Правителството на Белгия не отговори на запитването за коментар. Планът за прехвърляне на Украйна на замразени руски активи на стойност около 210 млрд. евро беше предложен от ЕС на фона на острата нужда на Киев от финансиране на бюджетни и военни нужди. През следващата година Украйна ще се сблъска с бюджетен дефицит от 71,7 млрд. евро. Ако парите не постъпят до април, страната ще трябва да съкрати държавните разходи, което може да подкопае морала и способността да продължи да се защитава. Белгия отказа да подкрепи плана на ЕС, опасявайки се от искове от страна на Русия. Първият такъв иск се появи миналата седмица: ЦБ се оплака в съд в Москва за замразяването на активи в Euroclear. Сумата на иска на Централната банка възлиза на 18,2 трилиона рубли (195,5 милиарда евро). Въпросът за прехвърлянето на активи от Русия на Украйна ще бъде в центъра на вниманието на срещата на върха на ЕС, която ще се състои в четвъртък. В навечерието на срещата четирима представители на ЕС съобщиха на Politico, че американски служители оказват натиск върху европейските си колеги, за да отхвърлят плана. Русия започна да се оттегля от международната съдебна система още преди началото на войната, като обяви приоритета на националното право над международното. С началото на войната този процес се ускори. През март 2022 г. Москва напусна Съвета на Европа, след което бяха прекратени 20 международни договора. През септември 2022 г. Русия окончателно излезе от юрисдикцията на Европейския съд по правата на човека.

Незнам какво знаета за събитията в Унгария. В ПИК пише редовно статии бивщият конституционен съдия ИИ ми помогна – "Бившият български конституционен съдия, който живее в Унгария и пише редовно за ПИК, е Георги Марков. Той е бивш депутат от СДС и понастоящем работи като консултант на ГЕРБ. Марков прекарва времето си между България и Унгария, откъдето е съпругата му. Често алармира пред медията по различни теми, свързани с българската и международната политика"- голям фан на ОРБАН. Но. Днес и вчера имаше огромни /незнам колко огромни, защото блогерите от ляво и дясно почнаха веднага да си мерят пишките/ вижте само по тубата. В събота беше организирано от партията Тиса пред резиденцията на Орбан и Президентът на Републиката. А днес пред колежа и затворът на маловръстни деца, и заподозрени и/или осъдени престъпници. Поводът беше, че още през лятото се разоблечи малодерство с децата. Тогавашният директор държал децата като ескорт на педофили. Изпълнявал поръчки за доставка на момчета, момичета за които идвали големи черни лимозини....Това го е правил близо 10 години, без никакви проблеми. Бил заявяван много кратно, но полицията не правила нищо. Даже го възнаграждавали със всякакви държавни и професионални награди. Кой бил спонсорът и или притежателят на този бизнис, има съмнение, че е от вътрешните кръг на Орбан... Впрочем партията Тиса също е благодарение на подобна педофилска случка. Помощ от ИИ- "Партия "Тиса" (пълното име на унгарски език е Tisztelet és Szabadság Párt, или Партия "Уважение и свобода") е основана съвсем наскоро – на 10 април 2024 г.. Партията придоби широка популярност в Унгария благодарение на Петер Мадяр, бивш съпруг на тогавашната министърка на правосъдието Юдит Варга, който се присъедини към нея и я превърна в основна опозиционна сила срещу правителството на Виктор Орбан." Значи в един дом за сираци избухва скандал във връзка със самоубийството на един младеж. Хвърля се пред влакът защото директорът редовно го изнасилвал орално, анално. Освен това и други деца прави оргии с поканени гости....Директорът го осъждат. Един адвокат в провинцията случайно открива, че по случай коледа Републиканската Президентка Юдит Варга помилва престъпници. И между тях е и този не отдавна осъден педифил. Пише го в фейса и избухва скандал. Излиза, че единият съветник /епископ на реформаторската църква/ Балог. Пак помощ от ИИ: - Скандалът: През февруари 2024 г. стана обществено достояние, че унгарският президент Каталин Новак е помилвала заместник-директора на дом за деца с увреждания, който е бил осъден за прикриване на сексуално насилие над деца, извършено от директора на институцията. Този случай предизвика широко обществено възмущение в Унгария и доведе до оставките както на президента Новак, така и на бившия министър на правосъдието Юдит Варга. Ролята на Балог: Золтан Балог, който е дългогодишен съветник и ментор на Каталин Новак, призна, че е "подкрепил" молбата за помилване на осъдения мъж (Ендре Коня), който е от видно реформатско семейство. На Юдит Варга беше съпругат Петър Мадяр. Толкова се е възмутил на това нещо, че прави тайно запис когато разговаря с жена си по повод на този скандал. Този скандал се публикува, семейството му се разтурва и той тръгва пеша да обиколи всички селища в Унгария за да свали правителсвото. През това време се среща с основателите на Тиса партията и с помоща на нея печели европейските избори. Сега се готвят да свалят режимът на татето на Орбан. На кратко. Въпроси?

Руската академия на науките прогнозира влошаване на икономическата ситуация в Русия през 2026 г. Всички ключови рискове за развитието на руската икономика са се материализирали през 2024–2025 г., според експерти от Института за икономически прогнози (ИИП) на Руската академия на науките. Поради неблагоприятните демографски тенденции, недостигът на пазара на труда се влошава, технологичната разлика с развитите страни и Китай се разширява, приходите от износ на въглеводороди и рентата от ресурси намаляват, тежестта на отбраната се увеличава, а санкционният натиск се засилва, отбелязват те. В тази ситуация бюджетът може да бъде балансиран само чрез ограничаване на разходите. Последните, в комбинация с високия ключов лихвен процент, „предопределят влошаване на икономическата ситуация през 2026 г.“, пишат експертите на ИИП. Те смятат, че периодът на „управляемо икономическо охлаждане“ е приключил. От януари до септември се наблюдава стагнация и през септември икономическият растеж се забави до нула на годишна база. В промишлеността растаст само производствата, свързани с военно-промишления комплекс, докато производството на потребителски стоки с трайна употреба и инвестиционни стоки постоянно намалява. Същевременно инвестициите намаляват: с 1,7% през второто тримесечие спрямо предходното тримесечие и с 1,4% през третото. „В логиката на икономическата криза спадът в инвестиционната активност ще доведе до още по-голям спад на производството, последван от спад в заетостта и потребителското търсене, и увеличение на просрочените задължения сред домакинствата и бизнеса. Най-лошият сценарий може да бъде криза с неплащанията“, заключава ИИП.

Космосът като витрина: как се премълчаваха провалите В СССР космосът беше витрина на социализма. Информацията за инциденти и неуспехи се премълчаваше по идеологически причини и се контролираше от КГБ и ЦК. Публично се обявяваше само успех — останалото „не се е случило“. Провалите се обясняваха с „идеологическа диверсия“ или просто се заличаваха от официалната история. Най-показателен пример е Неделинската катастрофа от 1960 г., когато при взрив на междуконтиненталната ракета Р-16 на стартовата площадка загиват между 70 и 120 души, включително маршал Неделин. Инцидентът е напълно засекретен, а смъртта му официално е обявена като „самолетна катастрофа“. Истината излиза чак след 1989 г. През 1961 г. космонавтът Валентин Бондаренко загива при пожар в кислородна барокамера. Името му е изтрито от документи и снимки за повече от 20 години. През 1967 г. Владимир Комаров загива при полета „Союз-1“ с кораб, за който предварително е било известно, че има сериозни дефекти. Официално трагедията е представена като „непредвидима“. През 1971 г. тримата космонавти от „Союз-11“ умират от разхерметизация при завръщане на Земята — резултат от конструктивни компромиси, които първоначално не се признават. Десетки неуспешни изстрелвания на ракети и автоматични апарати никога не са обявявани публично: ако няма успех, мисията просто не съществува. След разпадането на СССР моделът не изчезва, а се променя формално. В днешна Русия провалите вече не се крият напълно, а се омаловажават и ребрандират като „ценен опит“. Разбиването на „Луна-25“ през 2023 г., хроничните проблеми в руския сегмент на МКС и многогодишните забавяния на „Ангара“ показват, че традицията продължава.

Аз не вярвам в ненаучни теории, даже смятам, че Ковид имаше и карантината е най-добрия начин да се спре една заразна болест. Само че по въпроса за хора на Луната още на времето имаше някои неясноти, а сега от дистанцията на повече от 50г. изглеждат още по-подозрителни. Вече не трябват толкова пари за полета, тогава се е почвало практически от 0, и е трябвало огромен брой хора, които даже са се занимавали с ръчно изчислеие на полета (имаше филм за група негърки математички, включени е проекта). Сега, обаче, това не е така, даже частници с малко пари са на път да постигнат много. Защо не се прави база там, с която всяка страна може да има поне огромно ВОЕННО преимущество. Трябва да има някаква сериозна причина, нали така. Значи трилиони за Укирайна може, а за Луната не може.

Преди дни Илън Мъст писа, че европейците трябвало да напуснат и разрушат ЕС и да се върнат отделните силни и независими държави. Сега стратегията на САЩ поддържа подобна цел макар и да не е казано директно. Мъск си има и неговите причини - големите глоби, които отнесе неговата компания "Х", както и неговата ненавист към регулациите на ЕС. Оставам с впечатление, че не само американците се плашат и ненавиждат силна и обединена Европа, но и руснаците. Кошмар и за двете е единна и обединена европейска силс, която да спазва правилата, да налага регулации когато е нужно, да следи и натиска за спазване на някакви общочовешки права и която не може да се завърти поради човешката глупост или случайност на 180 градуса в един миг. В САЩ виждаме, че един човек - президента им е способен да унищожи нещо градено с десетилетия. И то буквално за няколко месеца. Русия се страхува от обединена Европа мислеща по един начин, защото е много по-лесно да изнудваш или купиш 1 човек, отколкото лидери на над 20 държави в силен блок. И колкото и да лаят че европейците били гейове страха им от тях е по-голям, отколкото от реалната у много по-близка за тях заплаха от страна на Китай. Европейците (отчасти за моя изненада) не се огънаха пред натиска от няколко посоки и отстояват това, което е важното за тях.

Не сякаш, ами баш нарочно. Тук се вижда как един единствен провокатор троши бус на жандармерията, докато тежко въоръжен отряд за борба с безредиците се прави, че не го забелязва. Една от най-слабите режисури, които сме гледали досега. Имаше и видео на Белобрадова как провокатори разбиват и палят централа на Герб, на 30 м оттам стоят полицейски кордони, тя ги пита няма ли да направят нещо по въпроса с вандалстващите пред очите им, а те просто стоят и наблюдават случващото се без да кажат или направят нищо.

🛢 Нетната печалба на Роснефт за януари-септември 2025 г. е намаляла с близо 70%, заяви компанията. За девет месеца Роснефт е спечелила 277 милиарда рубли срещу 926 милиарда за същия период предходната година. Спадът в печалбите на Роснефт се ускорява: през първото тримесечие компанията спечели 170 милиарда рубли, през второто – 74 милиарда, а през третото – само 32 милиарда, което е с 80% по-малко от юли-септември миналата година. https://t.me/drmjournal/14900

Щото е невъзможно, за това Гепардите свалят руските КР със стотици. Просто КР летят почти без да маневрират по предвидима траектория, което ги прави лесни цели. Изключение са ракетите със сериозни стелт технологии, но такива в тази войната няма, защото и двамата участници, изключая някой въоръжения и дроновете, технологично са на ниво 70-те години на миналият век.

В цитирания от Шпага сайт има и статия за животинското съзнание: Защо някои видове са развили съзнание, а други - не | Човекът

Украинците са осдвободили с. Ивановка в Донецка област.

Това което виждам е миш-маш. Няма Сигор Елем? Най-вероятно защото с него нищо не излиза. 2 грешки? Къде са? В годините на управление, или в имената на годините и циклите? Кой управлява между Аспарух и Тервел? Годините на Винех 6 или 7 са? Умор не може да е в цикъл Тутом, също и Винех в Алем. Поне пиши годината на Аспарух Вер, за да може да има Ени Алем и Алем като различни имена. Или ползвай услугите на някой второкласник. И пак дупка между Тервел и Севар??? Там какво става? И дай да видим тези напътствия. Да разберем защо си го побъркал така. Или те е срам от манипулирането на отговорите. Даваш напътствията, копирам ги и ги задавам на ChatGPT. И искам да видя същото. Или отварям една тема за псевдонауката, да ти обяснявам как се прави наука и колко важна част от нея е повторемостта на експеримента.

Това е класически кремълски наратив, който се опитва да противопостави ЕС и САЩ. Твърди се, че двата съюзника имат „несъвместими цели“ — нещо, което не е вярно нито стратегически, нито исторически. Разногласия има, но рамката на съюза остава стабилна. От 2014 насам всички ключови решения на САЩ са в противоположна посока – санкции, оръжейна помощ, военни разполагания, разширено присъствие в Европа. Това е стандартен кремълски троп: „Европа е безпомощна, разпада се, няма глас“. Внушава, че западът е виновен за текущата криза. „Взаимното безсилие на ЕС И САЩ ни постави в тази ситуация“ – така се измива руската агресия. На практика ЕС е най-големият икономически блок на планетата, а в технологично отношение стои високо и има стратегически автономни политики. САЩ и ЕС имат различни акценти, но основната стратегическа рамка е обща. ЕС няма „приятелски отношения с Китай“ — ЕС официално дефинира Китай като „партньор, конкурент и системен съперник“. Няма „взаимно безсилие“, а има координация на различни интереси в демократична среда, която естествено отнема време. п.п. Младенов, откъде е това което си постнал ?

Вернер Хайзенберг: Онеправданият гениален учен на Германия Автор: Джон Уеър Година: 2020 Германският физик Вернер Хайзенберг (1901 г. – 1976 г.) е смятан от мнозина за един от най-великите физици в световната история.[1] Неговият принос се оказва изключително важен за развитието на квантовата физика през първата половина на 20-ти век. За жалост обаче репутацията на Хайзенберг става обект на атаки поради работата му върху проекта за атомна бомба на Германия по време на Втората световна война. Тази статия показва, че накърнената репутация на Хайзенберг не е оправдана, както и че той рискува живота си в опит да предотврати използването на атомно оръжие по време на войната. Гениалният учен Научният гений на Вернер Хайзенберг се проявява още от ранна възраст. Професорът по физика на Хайзенберг от Мюнхенския университет, Арнолд Зомерфелд, е смятал Хайзенберг за брилянтен студент. Зомерфелд покрива разноските на 20-годишния Хайзенберг, за да отпътува с него до Гьотинген през юни 1922 г., където да посети седем лекции на датския физик Нилс Бор. Въпреки че като неписано правило студентите не бива да възразяват на професори на публични места, Хайзенберг сериозно оспорва изчисленията на Бор след една от неговите лекции. След лекцията изненаданият Бор кани Хайзенберг на дълга разходка, за да го опознае.[2] Това дава началото на близко сътрудничество и приятелство, което става основоположно за развитието на квантовата физика.[3] През октомври 1922 г. Хайзенберг се мести в Гьотинген, където да работи като асистент по физика при Макс Борн. В писмо до Зомерфелд Борн описва Хайзенберг като човек с „невероятен талант, скромни порядки, целеустременост, ентусиазъм и добронамерено настроение“. По-късно, в писмо до Бор, Борн описва Хайзенберг като „младеж с рядко срещан чар и гений“.[4] През 1924 г. Хайзенберг отива да живее в Копенхаген, за да работи с Нилс Бор и групата му от изключителни физици. Физикът Виктор Вайскопф пише следното за Хайзенберг:[5] „Хайзенберг имаше специален интуитивен подход към стигането до есенциалния проблем. Това, съчетано с една невероятна сила на упоритост и решителност, го превърна в най-плодовития и успешен физик от близкото минало. При възникването на важни проблеми в хода на развитието на квантовата механика, именно Хайзенберг обикновено намираше решението. Той задаваше посоката на по-нататъшното развитие, като изобретяваше нови начини за възприемането на ситуацията. Освен фундаменталните му приноси към формулирането на квантовата механика на атома, той също така беше способен и да разгадае хелиевия спектър, който в продължение на десетилетия озадачаваше физиците; той обясни магнетичните свойства на желязото и на други сходни метали; той си проправи пътя към едно задълбочено описание на ядрената структура, определяйки протона и неутрона като две състояния на една и съща основна частица. И това са само някои от неговите забележителни постижения.“ Най-известното постижение на Хайзенберг във физиката обаче е неговият Принцип на неопределеността. Този принцип гласи, че човек не може едновременно да измерва с абсолютна прецизност и позицията, и импулса на даден електрон по едно и също време. В своята статия, публикувана на 22 март 1927 г., Хайзенберг заявява следното: „Колкото по-точно определяме позицията, толкова по-неточно в същото време става и определянето на импулса, както и обратното.“ Това откритие помага да Хайзенберг да спечели Нобеловата награда за физика през 1932 г.[6] Професор по физика През октомври 1927 г. Хайзенберг е назначен за оглавяващ теоретичната физика в Лайпцигския университет. Изнасяйки встъпителната си лекция пред лайпцигския факултет на 1 февруари 1928 г., Хайзенберг става най-младият пълноправен професор на Германия на 26-годишна възраст.[7] Геният и репутацията на Хайзенберг привличат талантлива група от докторантски студенти и изследователски сътрудници в Лайпциг. Едуард Телер, който получава докторската си степен по физика под наставничеството на Хайзенберг, описва Хайзенберг като отличен преподавател, който се отнася мило с всички. Телер пише, че именно откритостта и споделянето са нещата, които характеризират групата по физика на Хайзенберг; националността, религията и политическите възгледи не оказват влияние върху приемането на даден човек.[8] Когато през април 1933 г. Адолф Хитлер въвежда закон, забраняващ на евреите да работят на държавни длъжности, мнозина физици напускат групата на Хайзенберг. Този закон кара над хиляда евреи от академичните среди да започнат да си търсят работа в други държави.[9] Хайзенберг силно се противопоставя на насилственото изгонване на еврейски учени и изпада в отчаяние заради това, че не е могъл да стори нищо. В началото на 1934 г. Хайзенберг пише до физика Джеймс Франк следното:[10] „Боя се, че ще мине доста време, преди такива времена на научен ентусиазъм отново да бъдат възможни в Германия. Засега обаче искам да се задържа тук.“ Хайзенберг решава да стори всичко по силите си, за да помогне на германската наука. Хайзенберг също така се налага да защитава себе си и други теоретични физици срещу нападките на германски експериментални физици. В изданието от 15 юли 1937 г. на в. „SS Das Schwarze Korps“ е поместена статия от германския експериментален физик Йоханес Щарк, в която той напада Хайзенберг като „бял евреин“, който трябва да бъде „премахнат също като самите евреи“. Впоследствие Хайзенберг изпраща писмо директно до Хайнрих Химлер, търсейки закрила от подобни заплашителни нападки. Майката на Хайзенберг, Ани, която се познава с майката на Химлер, посещава г-жа Химлер, за да може тя лично да му предаде писмото.[11] Хайзенберг излага в детайли контрааргумента си срещу обвиненията на Щарк в отговор на писмо от Химлер. Впоследствие Химлер предприема щателно есесовско разследване, което трае повече от осем месеца. Хайзенберг на няколко пъти отпътува за Берлин, за да защитава случая си, като на поне едно отпътуване той е разпитан в подземните етажи на есесовската щабквартира. За щастие есесовските следователи, работещи по разследването на Хайзенберг, са имали предишен образователен опит по физика, и правилно определят Хайзенберг като аполитичен академик, чийто принос към германската наука е от огромно значение. На 21 юли 1938 г. Химлер изпраща официално писмо до Хайзенберг, в което той казва следното: „Не одобрявам атаките на в. ‚Das Schwarze Korps‘ в поместената статия, затова забраних всякакви бъдещи нападки срещу Вас“. Хайзенберг е оправдан и вече може свободно да практикува в Германия.[12] През януари 1939 г. физиците вече знаят, че създаването на атомна бомба е поне теоретично възможно, когато откриват деленето на атома на урана при бомбардирането му с неутрони. Американските физици обаче се опасяват, че Германия може да създаде атомна бомба преди самите тях. Приятелите физици на Хайзенберг му предлагат няколко кариерни възможности в Америка, когато Хайзенберг посещава Съединените щати през лятото на 1939 г. Хайзенберг обаче ги отхвърля. Неговият довод е, че той е лоялен на студентите си и че иска да помогне във възстановяването на германската наука след войната. Хайзенберг обаче не предполага, че щом войната започне, неговите приятели вече ще го считат за враг.[13] Работата на Хайзенберг по атомната бомба Изследователската работа по атомната бомба на Хайзенберг започва през септември 1939 г., когато му е възложено да се присъедини към Изследователската група по ядрена физика към Военното министерство. Първоначално Хайзенберг смята, че само делимият U-235 може да бъде използван за създаването на атомна бомба. Деленето на U-235 от урана (U-238) е изключително сложно и скъпоструващо начинание заради малката разлика в масата на U-235 спрямо тази на U-238. През 1939 г. Нилс Бор заявява, че целите Съединени щати трябва да бъдат преобразувани в един голям завод, ако искат да се сдобият с достатъчно делим U-235 за атомна бомба.[14] Карл Фридрих фон Вайцзекер, близкият приятел на Хайзенберг, както и бивш негов студент, открива новият елемент плутоний. Вайцзекер и Хайзенберг разбират, че плутоният може да бъде химически отделен от урана, както и че плутоният може да се използва като делим материал в атомна бомба. Тъй като плутоният може да бъде произведен в ядрен реактор, те знаят, че създаването на атомна бомба е вече възможно.[15] Германските физици решават Хайзенберг да замине за Копенхаген през септември 1941, за да разговаря тайно с Нилс Бор. Хайзенберг се надява да получи подкрепа от Бор в постигането на международно споразумение между физиците да не създават атомна бомба по време на войната. Бор обаче няма желание да действа по това предложение на Хайзенберг, очевидно съмнявайки се в мотивите му. Преди войната Германия праща в изгнание много от водещите си учени, затова и Бор смята, че Хайзенберг се стреми да осуети съюзническото предимство в разработването на атомни бомби.[16] Елизабет Хайзенберг пише следното относно заминаването на мъжа й за срещата с Нилс Бор:[17] „Какво тогава беше основното притеснение на Хайзенберг по време на тези дискусии с Бор? Истината е, че Хайзенберг виждаше призрака на атомната бомба, пред когото бе изправен, затова и е искал да намекне на Бор, че Германия не би създала бомба, нито би могла. Това е главният му мотив. Той се е надявал, че американците, ако Бор е могъл да им каже, може би биха изоставили своята невероятно скъпоструваща разработка. Да, той дори тайно се е надявал, че посланието му е можело да предотврати използването на атомна бомба срещу Германия някой ден. Тази идея постоянно го мъчеше.“ Важен аспект от срещата на Хайзенберг с Бор е, че Хайзенберг не е официално упълномощен да споделя с Бор каквато и да е информация относно германския проект за атомна бомба. Хайзенберг извършва измяна, като се опитва да постигне международно съгласие сред физиците да не създават атомна бомба по време на войната. Разговаряйки с Бор, Хайзенберг извършва смела постъпка, като рискува живота си.[18] На среща на 4 юни 1942 г. Хайзенберг и други ядрени физици казват на Алберт Шпеер, че Германия не разполага с нужните ресурси, за да създаде атомна бомба по време на войната. Впоследствие Германия се съсредоточава единствено върху създаването на ядрен реактор, като този проект позволява на много немски учени да избегнат военна служба на Източния фронт. Хайзенберг насочва програмата на Германия за атомна бомба към един малък, слабо финансиран проект, не представляващ заплаха за никого.[19] Целта: Хайзенберг С избухването на Втората световна война Вернер Хайзенберг е смятан от мнозина за най-добрия практикуващ физик. Преобладаващото мнение е било, че Хайзенберг е единственият германец, притежаващ гения да създаде атомна бомба. Британският физик Джеймс Чадуик например споделя пред американски длъжностни лица, че за него Хайзенберг е бил „възможно най-опасният германец в областта заради умствената му способност“. Робърт Опенхаймер пък казва на един млад офицер от разузнаването, че „ролята на Хайзенберг в германската физика е сама по себе си уникална. Ако работехме [по проект за бомба] в Германия, щяхме да направим всичко възможно, за да привлечем Хайзенберг като сътрудник“.[20] Изпитвайки огромен страх от умствения капацитет на Хайзенберг, Съюзниците неизбежно се опитват да решат проблема, като премахнат Хайзенберг от пътя. Британски и американски бомбардировачи умишлено се целят в сгради в Берлин, в които се е смятало, че Хайзенберг и други учени работят. Тези съюзнически бомбардировки са извършват с основната цел да убият немските учени, участващи в проекта за атомна бомба. В резултат на тези бомбардировки немските учени са принудени да преместят дейността си извън Берлин.[21] Някои американски физици също предлагат незаконни начини да се отърват от Хайзенберг. Научавайки за посещението на Хайзенберг в неутрална Швейцария през декември 1942 г., където той е следвало да изнесе лекции по Теорията на разпръснатата матрица, Виктор Вайскопф пише писмо от три страници до Робърт Опенхаймер, в което той предлага план за отвличането на Хайзенберг в Швейцария. Този план за отвличане е обсъден и подкрепен от Ханс Бете, Самуел Гоудсмит, Едуард Телер, Лео Силард и Юджин Уигнър. В отговор Опенхаймер благодари на Вайскопф за „интересното му писмо“, споделяйки, че той вече е бил запознат с основните факти и че ги е предал на „съответните власти“. Тези еврейски физици обаче не са се интересували, че отвличането на Хайзенберг в неутрална Швейцария е представлявало нарушаване на международното право, нито са изпитвали някакви угризения в заговорничеството им срещу бившия им колега и ментор.[22] В крайна сметка опитът за отвличането на Хайзенберг така и не е извършен, но американското военно разузнаване изготвя план за възможно убийство на Хайзенберг при посещението му в неутрална Швейцария през декември 1944 г. На агента от ОСС Моу Берг му е възложено да посети лекцията на Хайзенберг по Теорията на разпръснатата матрица. Владеейки немски, Берг получава подготовка по физика. Ако Берг сметне, че Хайзенберг каже нещо, което да го убеди, че Германия е била близо до създаването на атомна бомба, тогава задачата на Берг е била да убие Хайзенберг с пистолет, предоставен на Берг във Вашингтон.[23] По време на лекцията на Хайзенберг Берг записва следното: „Докато слушам, не съм много сигурен—виж: Принципа на неопределеността на Хайзенберг—какво да правя с Х. […], говорейки за математика, докато Рим е в пламъци—ако знаят какво мисля.“ За щастие обаче Берг не предприема нищо. В своята лекция, както и по време на парти след това Хайзенберг не дава никакви предпоставки, че Германия е била близо до създаването на атомна бомба. Берг правилно заключава в своя доклад до Вашингтон, че няма да има немска атомна бомба.[24] Хайзенберг е нямал никаква представа за евентуалното му отвличане, както и за плановете за покушение срещу него. По време на задържането му след войната, заедно с девет други немски учени, във „Фарм Хал“ във Великобритания, Хайзенберг назовава Робърт Опенхаймер като добронамерен човек.[25] Хайзенберг обаче не е знаел, че Опенхаймер и други американски физици са искали да го отвлекат в неутрална Швейцария по време на войната. Военновременните постижения на Хайзенберг Почти сам сред световноизвестните физици, Вернер Хайзенберг продължава своята важна теоретична изследователска работа по време на Втората световна война. Хайзенберг написва няколко научни статии, както и книга, озаглавена „Vorträge über Kosmische Strahlung“, издадена през 1943 г.[26] През октомври 1943 г. Хайзенберг отпътува до Нидерландия, за да помогне да холандски физици. Впоследствие Хайзенберг изнася шест конференции в шест града и възстановява научния обмен с мнозина негови колеги. Още по-важното обаче е, че Хайзенберг отменя германска заповед за изпращането на холандско научно оборудване в Германия, отваря отново лабораторията по физика в Лайденския университет и облекчава ограниченията за пътуване заради които някои холандски колеги са били възпрепятствани. Ханс Крамерс пише на Хайзенберг, „за да Ви кажа още един път колко щастлив съм от Вашето посещение, вдъхвайки нов живот на старите идеали“. Крамерс обаче не е единственият холандски физик, който изразява такива благодарности.[27] Хайзенберг също така предотвратява конфискацията на института на Нилс Бор в Копенхаген от германското правителство. След като Нилс Бор бяга в Швеция, подразделение на немската военна полиция конфискува института на Бор през декември 1943 г. През януари 1944 г. Хайзенберг прекарва три дни в Копенхаген с немски длъжностни лица, убеждавайки ги да върнат института на Бор под датски контрол. Хайзенберг показва колко трудоемко би било сложното оборудване в института да бъде разглобено за транспортиране до Германия. Той също така доказва на немски държавни служители, че нито една от дейностите на института не е свързана с тайни военни изследвания. Водейки се по препоръките на Хайзенберг, институтът е върнат под датски контрол „без официални условия“, като в допълнение на това е освободен и един физик от затвора.[28] Хайзенберг предотвратява изпращането на полския физик Едвин Гора в немски концентрационни лагери, едновременно с това позволявайки му да завърши докторската си дисертация. След смъртта на Хайзенберг Гора пише следното[29]: „Свързах се с Хайзенберг, който своевременно ме покани до дойда в Лайпциг. Там той ме уреди да се регистрирам като чуждестранен студент, както и да си намеря работа на непълен работен ден като кондуктор на трамвай. Като такъв получих разрешително за чуждестранни работници да остана в Германия. Това уреждане действаше през 1940 г., като можех и редовно да посещавам часове, включително и лекциите по относителност на Хайзенберг. В началото на 1941 г. бях задържан от Гестапо, но впоследствие ме освободиха, и то доколкото ми е известно благодарение на намесата на Хайзенберг. Властите в родния ми град обаче ме бяха класифицирали като ‚deutschfeindlicher Pole‘ (враждебен на Германия поляк), което обикновено значеше концентрационен лагер и малък шанс за оцеляване. След това вече не ми беше позволено да влизам на територията на института, но Хайзенберг беше уредил да се видим лично, както и да продължава да ме снабдява с всякакви материали, които ми бяха нужни за завършването на дисертацията ми, която в крайна сметка беше публикувана без адреса на института.“ Хайзенберг също така помага в спасяването на живота на един германец след съюзническа бомбардировка над Берлин на 1 март 1943 г. Една девойка, която е викала за помощ, казва на Хайзенберг, че възрастният й баща все още се е намирал в таванското помещение, безнадеждно борейки се срещу пламъците. Но тъй като стълбището се е сринало, тя не е знаела как баща й да бъде смъкнат долу. Впоследствие Хайзенберг се изкатерва по стената до покрива и успява да смъкне възрастния мъж по същия път, по който се е изкачил.[30] Заключение Бледа надежда, че физиците по света могат да се уговорят да не създават атомни бомби по време на войната, кара Вернер Хайзенберг да посети Нилс Бор в Копенхаген. Премеждията на войната обаче не позволяват на двамата велики физици да общуват помежду си. В крайна сметка след войната те се разбират да не обсъждат изреченото по време на посещението на Хайзенберг в Копенхаген. Приятелството между Вернер Хайзенберг и Нилс Бор, преди толкова близко и плодотворно, така и не е напълно възстановено. Те поддържат учтиви и дружелюбни взаимоотношения, но близкото им приятелство обаче приключва след Втората световна война. Въпреки благородните действия на Хайзенберг по време на Втората световна война, мнозина физици избягват Хайзенберг след войната, защото е работил за Адолф Хитлер. Или, както американският физик Джон Уилър пише:[31] „Хайзенберг умира през 1976 г. на 74-годишна възраст, с по-малко приятели, отколкото заслужаваше.“ Бележки: 1. https://www.famousscientists.org/the-10-greatest-physicists-in-history/ 2. Cassidy, David C., Beyond Uncertainty: Heisenberg, Quantum Physics, and the Bomb, New York: Bellevue Literary Press, 2009, pp. 99-100. 3. Teller, Edward, Memoirs: A Twentieth-Century Journey in Science and Politics, Cambridge, Mass.: Perseus Publishing, 2001, p. 65. 4. Greenspan, Nancy Thorndike, The End of the Certain World: The Life and Science of Max Born, New York: Basic Books, 2005, pp. 116, 284. 5. Heisenberg, Elisabeth, Inner Exile: Recollections of a Life with Werner Heisenberg, Boston, Mass.: Birkhäuser, 1984, p. x. 6. Cassidy, David C., Beyond Uncertainty: Heisenberg, Quantum Physics, and the Bomb, New York: Bellevue Literary Press, 2009, pp. 159-161, 217. 7. Ibid., p. 172. 8. Teller, Edward, Memoirs: A Twentieth-Century Journey in Science and Politics, Cambridge: Mass.: Perseus Publishing, 2001, pp. 57, 59. 9. Powers, Thomas, Heisenberg’s War: The Secret History of the German Bomb, New York: Alfred A. Knopf, 1993, p. 185. 10. Cassidy, David C., Beyond Uncertainty: Heisenberg, Quantum Physics, and the Bomb, New York: Bellevue Literary Press, 2009, p. 215. 11. Ibid., pp. 268-274. 12. Ibid., pp. 274-280. 13. Powers, Thomas, Heisenberg’s War: The Secret History of the German Bomb, New York: Alfred A. Knopf, 1993, pp. IIIX-IIX, 3, 12. 14. Cornwell, John, Hitler’s Scientists: Science, War and the Devil’s Pact, New York: Penguin Books, 2003, p. 299. 15. Powers, Thomas, Heisenberg’s War: The Secret History of the German Bomb, New York: Alfred A. Knopf, 1993, pp. 78, 101, 116. 16. Ibid., p. 117-118. 17. Heisenberg, Elisabeth, Inner Exile: Recollections of a Life with Werner Heisenberg, Boston, Mass.: Birkhäuser, 1984, p. 79. 18. Powers, Thomas, Heisenberg’s War: The Secret History of the German Bomb, New York: Alfred A. Knopf, 1993, p. 511. 19. Cassidy, David C., Beyond Uncertainty: Heisenberg, Quantum Physics, and the Bomb, New York: Bellevue Literary Press, 2009, pp. 330-331. 20. Powers, Thomas, Heisenberg’s War: The Secret History of the German Bomb, New York: Alfred A. Knopf, 1993, pp. IIIX-IIX, 66. 21. Ibid., pp. IIX, 210-211, 333, 335-336. 22. Ibid., pp. 168, 183, 192-193. 23. Ibid., pp. 393, 398-399. 24. Ibid., pp. 399, 401-403. 25. Bernstein, Jeremy, Hitler’s Uranium Club: The Secret Recordings at Farm Hall, 2nd edition, New York: Copernicus Books, 2001, p. 278. 26. Powers, Thomas, Heisenberg’s War: The Secret History of the German Bomb, New York: Alfred A. Knopf, 1993, pp. 315, 360. 27. Ibid., p. 327. 28. Ibid., pp. 329-331. 29. Science News, Vol. 109, p. 179, March 20, 1976. 30. Heisenberg, Werner, Physics and Beyond: Encounters and Conversations, New York: Harper & Row, 1971, pp. 183, 188-189. 31. Wheeler, John Archibald, Geons, Black Holes, and Quantum Foam: A Life in Physics, New York: W. W. Norton & Company, 1998, p. 43. Източник: https://codoh.com/library/document/werner-heisenberg-germanys-maligned-scientific

Благодаря за чудесната тема. Чрез нея се потопих отново в чудото на Омир. Да, Одисей е феномен, защото е в началото на европейската приказна традиция. Изобщо, приказките са все за един младеж, който тръгнал по света, бил се с хора и зверове, губил и печелил приятелства, случвали му се възможни и невъзможни случки, женил се или не случвал на жена. Специално нашите приказки поставят финалната точка на женитбата, а Омир разказва още много, много. Той е задал модела, който и до сега преработват в езически, класически, романтически, стоически, християнски, комически, трагически, символически и какъвто щете стил. Страхотен!!!!

Това за технологичната сингулярност, частта за манипулирането на енергията, материят, времето, изглежда твърде фантастично. Тези неща може да не са възможни дори принципно.

„Зеленски очевидно е прочел книгата на Тръмп „Изкуството на сделката“, съобщава „Вашингтон пост“. Ако Украйна получи гаранции за сигурност, а Русия откаже, Тръмп ще трябва да накаже Путин. Външната политика на президента Доналд Тръмп е неконвенционална, но също така става предвидимо непредсказуема. Той поставя смели срокове, заема немислими досега позиции и си запазва възможността да избира. Изглеждаше, че Тръмп е готов да се откаже от подкрепата си за Украйна в полза на 28-точков мирен план, който до голяма степен би бил от полза за Русия, но украинците разбраха този ход и действаха съответно. Зеленски стана по-проницателен в отношенията си с Тръмп след глупавия си спор с него в Овалния кабинет през февруари. Осъзнавайки, че първоначалната сделка е опасна за страната му, Зеленски, който беше подложен на атака поради нарастващ корупционен скандал у дома, запази спокойствие и предложи да преговаря.

Оказва се, че едни от най-големите MAGA акаунти в X са регистрирани в Азия, Африка и Русия. Десетки големи акаунти в социалната мрежа X, промотиращи програмата на Тръмп MAGA ("да направим Америка отново велика") и други крайнодесни наративи, са регистрирани в Русия, Азия и Африка. Това стана ясно след като Х въведе функция за прозрачност на акаунтите. Възможността за проверка на произхода на акаунта стана достъпна на 21 ноември. Тя показва къде и кога е регистриран акаунтът, кога е бил проверен, колко често е било променяно потребителското име и държавата, където е било изтеглено приложението на социалната мрежа. Функцията беше частично деактивирана на 23 ноември, но оттогава потребителите са успели да открият чуждестранния произход на много (по някои оценки стотици) страници на Тръмп.

Рубио пък каза, че това не бил разработен от американците план, а предложен от Русия, който те щели тепърва да обсъждат и доизкусуряват, но преди това да стане, той изтекъл отнякъде в медиите. Накрая и Тръмп каза, че това не е окончателен план, така че темата остава отворена. Но според мен, какъвто и договор да се подпише с Русия, няма никаква гаранция, че тя ще го спази, много лесно могат да си намерят или направо инсценират повод да нападнат пак, както направиха в Донбасс през 2014 г. Това към което трябва да се стреми Запада е да задуши икономически Русия с доста по-строги санкции, като същевременно даде на Украйна томахавки и тауруси да изпочупи енергийната система на ватниците, които като поживеят малко без ток и отопление през зимата ще се сетят, че тая война май нещо е безсмислена и е време да се вдигнат срещу кремълското джудже да я прекратява и въобще да спре да съсипва държавата им.

Украйна не иска чужди войски, иска чуждо финансиране и редовно снабдяване с модерни оръжия! Никъде не съм срещал призиви на ръководни кадри в тяхната Държава, които да са насочени към въвеждане на чужди военни части, освен като гарант на сигурността след края на войната!!! И това е така, защото украинците не са глупаци и знаят, че единственият начин да се сплоти блатния народ е да се включат чужди военни части в бойните действия - тогава Пуйло ще има мотива "Велика Отечествена" налице... Военната помощ на краварите спря де факто още в края на март, а опитите на Хегсет да спре отдавна договорени и вече платени доставки говорят сами по себе си за това на чия страна играе сегашната администрация в Белия Дом? ЕС е изправен пред много трудни решения, свързани с пренасочване на средства от едни направления към други, ако иска да задейства военната промишленост на страните членки, което засега явно в Брюксел не са готови на направят! Като цяло бюрократичната машина на Общността е ужасяващо тромава, освен това "Коалицията на Желаещите" е "желаеща" само на думи, на практика тупат топката и се опитват да преценят на какво е готов Оранжевият Клоун в процеса на подкрепа на руската позиция?? Реално освен Италия, скандинавските страни и трите балтийски бивши съветски джуджета - никой не е готов да бръкне в огъня, всички искат да седят отстрани, да се греят и да печелят от войната, даже Германия и Полша!!! И - няма "реално предложение за мир", което да променя Официално приетите и признати с Договор от самия Пуйло държавни граници на Република Украйна! Всичко друго е капитулация на Украйна, както и да изглежда за тръмпоманите и русоробите...

Много хубав коментар на украинския журналист Иван Яковина. Някои акценти: Русия е заинтересована от изтичането на този план в СМИ. Това не може да се нарече мирен план. Това е план за облекчаване на Русия в следващия етап от войната и нейното завършване. Планът не гарантира устойчив мир, а примирие със "супер-благоприятни" за Русия условия. Може ли да се каже, че Белият дом сега е на страната на Русия: не, по-скоро Тръмп има нужда от някаква победа заради вътрешната ситуация в САЩ. На Тръмп са му казали „Ами имаме план. Ако окажеш натиск сега, тогава може би нещо ще се получи.“ - и Тръмп се съгласил да се пробва. Украинското правителство е в много трудна ситуация в момента. Може би най-тежката от февруари 2022 г. Зеленски няма много място за маневриране, но може да каже на Тръмп: "Да, като цяло всичко ни устройва, с изключение на две точки. Първата точка е за намаляване на армията, а втората точка е за предаване на славянска и краматорска територия на Русия без бой." За Украйна е физически невъзможно да се съгласи на тези две точки. Украинското общество няма да се съгласи и властта просто ще престане да бъде власт. Ако украинската армия бъде съкратена наполовина и загуби своите далекобойни оръжия, то тя ще престане да е заплаха за Русия. В този случай цялата руска армия, оборудвана с дронове, за които Западът няма противоотрова, може да бъде използвана за завземане на Балтийските страни. Дроновете са новото супер-оръжие, срещу което няма защита. Балтийските страни няма да могат да се противопоставят на Русия. Затова Европа е толкова предпазлива към този така наречен мирен план. Защото той освобождава цялата руска армия да атакува Сувалския коридор, предимно Литва и може би и Естония. И тук възниква въпросът: след като тази заплаха е съвсем осезаема и осъзната, защо Украйна не получава цялата възможна помощ от Европа, за да сдържи Русия? За да осигури сигурност както на Украйна, така и на себе си, Европа трябва да предостави помощ на Украйна не в сегашните обеми, а в много по-големи количества. Намираме се във важен етап на войната. Ресурсите са на изчерпване както в Русия, така и в Украйна. И който има повече ресурси, хвърлени на везните, може би от някакви външни сили, ще спечели тази война.

Най-добрият план е икономическо задушаване и зануляване на Русия, с доста по-сурови санкции и с доста повече помощ за Украйна да се отбранява докато Русия не грохне, както навремето Рейгън грохна Съветския съюз. При всички останали планове, войната ще продължи още доста дълго. Исканията на Путлер са такива, че няма как да бъдат удовлетворени с договор, който и украинците да приемат. Абсурд е да му отстъпват територии без бой. А Путлер пък вече загроби 1 милион ватници в името на тия цели, така че всяко отстъпване от тях ще изглежда като загуба.

Споделям публикация от фейсбук в която се споменават тези 28 точки предложени от американска страна. Ето и цялата публикация. САЩ и Украйна са се споразумели за „агресивен график“ за подписване на споразумение за прекратяване на войната в Украйна, според говорителя на Министерството на армията на САЩ, полковник Дейвид Бътлър. „Това ще бъде споразумение между САЩ и Украйна, като начало. Това е всеобхватен план за прекратяване на войната“, каза той. Според него Дрискол (на снимката) и президентът Зеленски са провели едночасова среща на четири очи, след която министърът на армията на САЩ се е срещнал с група украински представители. „Президентът Тръмп изпрати представители на американската армия, защото сме партньори на украинците от първия ден. Тук сме, за да подкрепим украинците, както сме били през целия този конфликт, и сме тук, за да се уверим, че това е добър план за украинския народ“, добави Бътлър. Русия също ще трябва да направи отстъпки – някои точки от американския план за прекратяване на войната в Украйна може да бъдат променени, съобщава CNN. Междувременно самият „план“ вече циркулира в медиите и социалните мрежи: 1. Ще бъде потвърден суверенитетът на Украйна. 2. Ще бъде сключено пълно и всеобхватно споразумение за ненападение между Русия, Украйна и Европа. Всички неясноти от последните 30 години ще се считат за разрешени. 3. Очаква се Русия да не нахлува в съседни страни, а НАТО няма да се разширява допълнително. 4. Ще се проведе диалог между Русия и НАТО, посредничен от САЩ, за да се разрешат всички въпроси, свързани със сигурността, и да се създадат условия за деескалация, за да се гарантира глобалната сигурност и да се увеличат възможностите за сътрудничество и бъдещо икономическо развитие. 5. Украйна ще получи надеждни гаранции за сигурност. 6. Броят на украинските въоръжени сили ще бъде ограничен до 600 000 души личен състав. 7. Украйна се съгласява да запише в конституцията си, че няма да се присъедини към НАТО, а НАТО се съгласява да включи в устава си клауза, според която Украйна няма да бъде приемана в бъдеще. 8. НАТО се съгласява да не разполага войски в Украйна. 9. Европейски изтребители ще бъдат разположени в Полша. 10. Гаранция от САЩ: САЩ ще получат компенсация за гаранцията. Ако Украйна нахлуе в Русия, тя ще загуби гаранцията. Ако Русия нахлуе в Украйна, в допълнение към решителен, координиран военен отговор, всички глобални санкции ще бъдат възстановени, признаването на новата територия и всички други предимства от тази сделка ще бъдат отменени. Ако Украйна изстреля ракета към Москва или Санкт Петербург без причина, гаранцията за сигурност ще се счита за невалидна. 11. Украйна има право на членство в ЕС и ще получи краткосрочен преференциален достъп до европейския пазар, докато този въпрос се разглежда. 12. Надежден глобален пакет от мерки за възстановяване на Украйна, включително, но не само: a. Създаване на Фонд за развитие на Украйна за инвестиции в бързоразвиващи се индустрии, включително технологии, центрове за данни и изкуствен интелект. б. Съединените щати ще си партнират с Украйна за съвместно възстановяване, развитие, модернизиране и експлоатация на газовата инфраструктура на Украйна, включително тръбопроводи и съоръжения за съхранение. в. Съвместни усилия за възстановяване на разрушени от войната райони за възстановяване, реконструкция и модернизиране на градове и жилищни райони. г. Развитие на инфраструктурата. д. Минно дело и добив на природни ресурси е. Световната банка ще разработи специален пакет за финансиране, за да ускори тези усилия. 13. Русия ще бъде реинтегрирана в световната икономика: а. Премахването на санкциите ще бъде обсъдено и договорено поетапно, за всеки отделен случай. б. Съединените щати ще сключат споразумение за дългосрочно икономическо сътрудничество за насърчаване на взаимното развитие в областта на енергетиката, природните ресурси, инфраструктурата, изкуствения интелект, центровете за данни, проектите за добив на редкоземни метали в Арктика и други взаимноизгодни корпоративни възможности. в. Русия ще бъде поканена да се присъедини отново към Г-8. 14. Замразените средства ще бъдат използвани, както следва: 100 милиарда долара от замразените руски активи ще бъдат инвестирани в ръководени от САЩ усилия за възстановяване и инвестиции в Украйна. Съединените щати ще получат 50% от печалбата от тези усилия. Европа ще допринесе със 100 милиарда долара за увеличаване на размера на инвестициите, налични за възстановяването на Украйна. Замразените европейски средства ще бъдат размразени. Останалите замразени руски средства ще бъдат инвестирани в отделен инвестиционен инструмент между САЩ и Русия, който ще реализира съвместни проекти в специфични области. Този фонд ще бъде насочен към укрепване на отношенията и увеличаване на общите интереси, за да се създаде силен стимул за невръщане към конфликт. 15. Ще бъде създадена съвместна работна група между САЩ и Русия по въпросите на сигурността, която да улесни и гарантира прилагането на всички разпоредби на това споразумение. 16. Русия ще закрепи в закона своята политика на ненападение спрямо Европа и Украйна. 17. Съединените щати и Русия ще се споразумеят да удължат договорите за неразпространение на ядрени оръжия и контрол върху въоръженията, включително СТАРТ I. 18. Украйна се съгласява да бъде неядрена държава в съответствие с Договора за неразпространение на ядрени оръжия. 19. Запорожката атомна електроцентрала ще бъде пусната в експлоатация под надзора на МААЕ, а произведената електроенергия ще се разпределя поравно между Русия и Украйна – 50:50. 20. И двете страни се ангажират да прилагат образователни програми в училищата и обществото, насочени към разбиране и толерантност към различните култури и премахване на расизма и предразсъдъците. а. Украйна ще приеме правилата на ЕС за религиозна толерантност и защита на езиковите малцинства. б. И двете страни се съгласяват да премахнат всички дискриминационни мерки и да гарантират правата на украинските и руските медии и образование. в. Всяка нацистка идеология и дейност трябва да бъдат отхвърлени и забранени. 21. Територии: а. Крим, Луганск и Донецк ще бъдат признати де факто за руска територия, включително от Съединените щати. б. Херсон и Запорожие ще бъдат замразени по линията на контакт, което ще представлява де факто признаване по линията на контакт. в. Русия ще се откаже от други договорени територии, които контролира извън петте региона. г. Украинските сили ще се изтеглят от частта от Донецка област, която контролират понастоящем, и тази зона за оттегляне ще се счита за неутрална демилитаризирана буферна зона, международно призната като принадлежаща на Руската федерация. Руските сили няма да навлизат в тази демилитаризирана зона. 22. След постигане на съгласие за бъдещи териториални договорености, както Руската федерация, така и Украйна се задължават да не променят тези споразумения със сила. Всякакви гаранции за сигурност няма да се прилагат, ако този ангажимент бъде нарушен. 23. Русия няма да възпрепятства използването на река Днепър за търговска дейност от Украйна и ще бъдат постигнати споразумения за свободен транспорт на зърно през Черно море. 24. Ще бъде създаден хуманитарен комитет за разрешаване на нерешени въпроси: а. Всички останали затворници и тела ще бъдат разменени на принципа „всички за всички“. б. Всички цивилни задържани и заложници ще бъдат върнати, включително деца. в. Ще бъде въведена програма за събиране на семейства. г. Ще бъдат взети мерки за облекчаване на страданията на жертвите на конфликта. 25. Украйна ще проведе избори след 100 дни. 26. Всички страни, участващи в конфликта, ще получат пълна амнистия за действията си по време на войната и се съгласяват да не предявяват искове или да разглеждат допълнителни оплаквания. 27. Това споразумение ще бъде правно обвързващо. Неговото изпълнение ще бъде наблюдавано и гарантирано от Съвет за мир, председателстван от президента Тръмп. Нарушенията ще бъдат обект на санкции. 28. След като всички страни се споразумеят за този меморандум, прекратяването на огъня ще влезе в сила незабавно след като двете страни се оттеглят към договорените точки, за да започнат да прилагат споразумението. Аз поне не виждам никакъв вариант на този етап ЕС и Украйна да приемат подобен вариант на споразумение. Ако се приеме подобно безумие това означава Украйна да предаде без бой това, които руснаците не могат да вземат със сила от 2014 година, а половината от печалбите ОТ 100 МИЛИАРДА замразените руски активи да отидат в САЩ. И Европа да добавела още 100 милиарда. И за капак останалите руски активи да се ползват за бизнес между Русия и САЩ за укрепване на отношенията и общите интереси. Направо нямам думи.

Пак според Ройтерс американското предложение започва с отстъпване на останалата част от Донецка област без бой, намаляване на армията, оръжията и т.н. е тоя дух. Абсурд е украинците да се съгласят на това.

Има/ло е дори такива, които считат, че дори Освобождението е било прибързано. Трябвало е, чрез постепенни стъпки да си извоюваме права, равни с тези на турците вътре в империята и в някакъв момент да се договорим да сме дуалистична монархия като Австро-Унгария, монархът ще е султанът, но ние ще си имаме автономия и вътрешно самоуправление над балканските владения на империята и в един удобен ден щастливо ще се отделим от нея национално обединени. Красива алтернативна приказка, но крайно малко вероятна. Освобождението ни всъщност дори твърде късно се случва, затова и сърбите и гърците са с едни гърди напред в борбата за османското наследство на Балканите. За мен ситуацията е същата и със Съединението - колкото повече хипотетично го бяхме отлагали, толкова по-малко вероятно щеше да става то да се случи успешно. Именно защото твърде дълго не успяваме да присъединим Македония, местното население свиква да живее с отделна държавност от българската и сравнително лесно възприема, че е отделно и уникално. Така че ако бяхме чакали още за Съединението най-вероятното, което щеше да стане е сега да имаше не две, а три български държави, както е сега със сърбите - в крайна сметка по-добре си изиграхме картите от тях, въпреки че и ние бяхме страшно некадърни по време на играта.

Eй затова говоря. Да ги шибат когато са на вкуп. С една ракета десетки, стотици да ги дробят на 200-300. А не когато се разпръснат и почнат по 2-3 да инфилтрират....

vesti.bg Украйна удари Русия с американски ракети Vesti.bg 4 – 5 minutes Източник: AP/БТА У краинската армия днес обяви, че е атакувала военни обекти на руска територия с предоставени от САЩ ракети ATACMS, като нарече този ход "значително развитие", предаде "Ройтерс". Това е първи, официално потвърден, украински удар с предоставени от САЩ ракети, срещу цели на руска територия, въпреки че ограниченията за Украйна да предприема подобни атаки бяха отменени преди година в края на управлението на президента Джо Байдън. АТАСМS срещу Русия: Какво могат тези ракети "Използването на средства за нанасяне на удари на далечно разстояние, включително системи като ATACMS, ще продължи", пише в публикуваното днес изявление на Генералния щаб на украинската армия. Украйна получи ракети ATACMS през 2023 г., като първоначално САЩ наложиха ограничение за използването им само на украинска територия, около една пета от която е окупирана от Русия. Байдън, който по това време все още оглавяваше Белия дом, отмени тези ограничения през ноември 2024 г. Този ход първоначално беше критикуван от приемника му Доналд Тръмп. Украйна поиска от САЩ разрешение за удари по-дълбоко в Русия Киев настоява САЩ да му предоставят и ракети "Томахоук", чиито обсег е до 2500 км или 8 пъти по голям от този на ATACMS. Според Украйна ракетите с по-голям обсег ще принудят Русия да седне на масата за мирни преговори. Източник: БТА, Николай Велев

Аз продължавам да си мисля че е имало някакви си пари, сума за усвояване и съответно публикацийката добре е дошла навреме за да бъде усвоена целево съответната сума... Ще ми се да знам и какво е количеството на тази сума или сумичка.. Дали парите са си залужавали и съответно дали публикацийката е оправдала съответната сума или сумичка, или се е наложило авторите да се бръкнат от собствения си джоб, за да доплатят мизерните субсидии от БАН...

ОК, да разгледаме въпроса с пост-истината в по-широката рамка на "множеството истини". За целта понятието "множество истини" се дефинира като състояние на епистемологична фрагментация, при което различни социални групи (микро-"Ние") поддържат различни, взаимно изключващи се набори от приети убеждения, поради структурни, когнитивни и културни филтри, а не непременно поради умишлена манипулация. За какво става въпрос? Първичната информация постъпва в мозъка на индивида, като преминава през многостепенна система за нейното филтриране: 1. Биологични/Технологични Филтри: Ограничават какво може да се възприеме. 2. Концептуални Филтри: Организират възприятията в индивидуални ментални модели. 3. Културни Филтри: Колективните норми и наративи на на Ние-групата утвърждават определени концепции, превръщайки ги в колективни, неосъзнати истини. В мозъка, информацията се обработва от две системи за мислене, дефинирани от Даниел Канеман. Система-1 отговаря за бързото мислене, а Система-2 за бавното. Система-1 е бърза, интуитивна, автоматична, често несъзнателна. Тя отговаря за възприятията и реакциите, които не изискват съзнателно усилие. Това включва и колективните представи, които често се приемат за "норма" и се възприемат без особено разсъждение. Система-2 е бавна, усърдна, логична, пресметлива, аналитична и съзнателна. Тя се активира, когато индивидът трябва да анализира, преосмисли или формулира нова идея, различна от автоматичните възприятия на Система-1. Защо се появи епистемологичната фрагментация? Причините са основно две и тук емоцията няма нищо общо. Първата е разбиването на големите Ние-групи, на множество микро ние-групи и индивидуални идентичности. Това е пряко свързано с културните филтри, които в тази реалност дават множество различни отговори, т.е. различни "истини". Втората причина са вътрешните противоречия в научните полета. Например за икономиката постоянният ръст е факт и неизменно благо, а за физиката е невъзможен. За политологията човекът е индивидуалист, а за антропологията е социално същество. За икономиката човекът е рационален агент, а за психологията и маркетинга емоционален и т.н. Към това трябва да прибавим и доминиращите през последните десетилетия в хуманитарните и социалните науки релативизъм и деконструкция, които сами по себе си подкопаха понятието "обективна истина". Тези противоречия и обективни дадености парализират рационалната Система-2 (по Канеман) и лишават обществото от единна основа за корекция на убежденията. Т.е. ако едно твърдение е преминало през филтъра оформен от група-А и е заседнало в система-1 на даден човек, то трудно се коригира под въздействието на Система-2, защото науката не дава еднозначен отговор. Това са обективните предпоставки за "множеството-истини". Към тях може да прибавим алгоритмите и ехо-камерите на социалните мрежи, които са директно проявление на технологичните филтри за нашите възприятия. Те обаче не са първопричина, а само усилвател на убежденията ни заседнали в Система-1. Къде в цялото това нещо е пост-истината? При възникването си този термин вероятно е бил синоним на "множеството истини". Със сегашната си дефиниция обаче, наложена от речника на Оксфорд, самото понятие пост-истина се превръща в проявление на пост-истината. То загубва своята познавателна и научна характеристика и се превръща в елемент за пропаганда за налагане на собствената истина, като факт.

Не ги знам що за сметки са завъртяли тези нашите двама ентусиасти, но от предварително не ми вдъхва особено доверие . Двамцата вече се доказаха като напълно неадекватни по отношение на балканските етно-генетически процеси, особено в частта на смесвания с разни екзотични групи като усуни, алани, сармати и подобно. Последната им яка публикация относно хърватите, нали така беше ? Какво стана с нея ? Вече е съвсем в групата на игнорираните и съвсем безинтересни, може да се каже също псевдо-научни творения. Най-вероятно такава ще е съдбата и на сегашната им творба, хич, ама хич не съм ентусиаст да посрещам новите им писания, щото знам че пак ще ми създадат работа да им откривам грешките им и да ги коригирам, поучавам и подобно. Те самите ако имаха малко от малко само-критика, ако имаха среда с колеги, дето поне елементарни проверки да им правят, ако бяха в екип с по-сериозни учени от тази сфера - можеше и да има резултати.. Но те са си някакви самотни плувци в океана. Никой не им се връзва, никой не ги е погледнал на сериозно. Чобанов дори няма ценз, няма нужната подготовка и квалификация за подобни изследвания, по-специално в палео-генетиката. Не става дума за история и археология, а за генетика и палео-генетика. Стамов криво ляво се справя, но пък за сметка на това не търпи изобщо на критика, без значение дали конструктивна или деструктивна. В тоя смисъл: приветствам новата им статия. Дори ми се ще да са се поучили от предишните си грешки, да няма тъпотии и несериозни неща.. Ще ми се да няма нужда аз да се намесвам и да ги громя за щяло и нещяло. Но да почакаме и да видим. Относно издателствата и публикациите на нашите творци: предишната публикация беше на някаква си доста слаба платформа , едва ли не старт-ап, стартова площадка за тинейджъри и хора с интерес към наука. Въобще не място за доценти и професори. Не бих се учудил ако и сегашната им публикация е пак в подобни платформи. Учудващо че хората от БАН все още не са ги банвали тези нашите двамцата, но това няма как да се случи ако единият от тях е зам-министър, нали така ? Първи коментари: графиката им на ПСА е доста размазана, трудно се виждата иметната на пробите им. В публикацията към БАН надали ще вкарат допълнителни данни с PDF, excel, и други файлови данни. Южняка много рядко си слага скриптовете. Евентуално ако статията им я пуснат към някое по-сериозно издателство от нашенското ("БАН"), то те щат не щат ще се видят принудени да дадат малко или много от скриптовете си и суровите данни.

От Полина Паунова: Големи анализи, голямо чудо. А то не е сложно: -Протестът ясно показа, че вече не е срещу бюджета. И хората пяха “когато па-, когато па-, когато падне Пеевски”. Корупционната сплав “БорисовПеевски” толкова дразни хората, че никой не обърна внимание, че може да протестира срещу БСП или ИТН, защото те просто нямат никакво значение. -Същата тая корупционна сплав опита още от вчера на обяд да обясни, че демонстрацията няма да е мирна. (Справка: шефът на СДВР). Бяха направени КПП-та, говореха се дивотии цял ден. В т.нар. “триъгълник на властта” хората забелязваха провокаторите (преминали безпроблемно през КПП-та, за сметка на това, че са проверявани шишета за вода на деца). И щом забележеха провокатори просто леко се отдръпваха. Разбира се, удобно спря тока, и тийновете с маските трябваше да нападнат неизползваем офис на ГЕРБ и централата на Пеевски. Всичко това се случваше под кроткия поглед на полицията, която участваше в активното мероприятие. -Като стана дума за активно мероприятие тази сутрин бТВ благодарение на Мария и Златимир заговори вече за “провокатори”, снощи ги наричаше “протестиращи”. В това число имаше интервю с “протестиращ”, което започваше така: “вие защо сте с маска”. Не, бе - това е провокатор, не е протестиращ. И журналистите са длъжни да правят тия разлики, освен ако не участват в подмяната на реалността. -Реалността в случая беше с толкова ясни контури, че дори бТВ вече нарича тези хора провокатори. Стюардите на протеста свършиха отлична работа: снимаха, обръщаха се към МВР (което не им обръщаше внимание) и като цяло разобличиха схемата, която се готвеше - с КПП-та, които да пропуснат всички агиткаджии. Изводът също не е сложен: на няколко поколения им писна от корупционната сплав, която най-лесно се вижда и може да бъде обяснена през неделимия образ БорисовПеевски. Беше внушително. Номерът с провокацията не мина. В това число със забележителната глупост със спрения ток. Борисов мълчи (може и тайно да се надява да успее протестът, щото в това има шанс за освобождение от Пеевски); Пеевски се изказа от името на управляващите (за да е ясно кой управлява). Колко да е сложно?

Подава две яйца на двамата и им казва, че са четирима, а другите три взема за себе си и също стават 4. А ето и оригиналната приказка в четири странички. Прелиствайте, за да я прочетете цялата. https://www.calameo.com/read/007032275e4eefeb462d4 Ето и една друга интересна приказка от Каралийчев: Момчето, което искало всичко да знае https://chitanka.info/book/3889-bylgarski-narodni-prikazki

Грозни факти, които не трябва да бъдат забравяни, замъглявани... : https://www.vesti.bg/sviat/kakvo-shteshe-da-stane-ako-ukrajna-ne-se-beshe-otkazala-ot-iadrenite-si-oryzhiia-6223361 "След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Украйна наследи третия по големина ядрен арсенал в света. Приблизително 30 000 ядрени оръжия бяха разпределени в Беларус, Казахстан, Русия и Украйна, като Украйна притежаваше близо 1900 стратегически ядрени бойни глави и хиляди тактически ядрени оръжия. Три години по-късно обаче Киев избра да се денуклеаризира, като подписа Будапещенския меморандум и предаде оръжията на Русия. В замяна на това на Украйна бяха обещани гаранции за сигурност от страна на Русия, САЩ и Обединеното кралство. По онова време решението на Украйна беше широко приветствано, тъй като то помогна на страната да си осигури финансова помощ от Запада. Но след като Русия открито наруши Будапещенския меморандум - първо като анексира Крим от Украйна през 2014 г., а през 2022 г. започна пълномащабно нахлуване в страната - сега някои се питат дали Киев не е пресметнал погрешно възможната цена на разоръжаването. Щеше ли ядрена Украйна да предотврати войната? През 1993 г. политологът Джон Миърсхаймър публикува коментар, озаглавен „Аргумент за украински ядрен удар“, в който твърди, че ядрената Украйна е задължителна за запазване на мира със съседката ѝ Русия. Три десетилетия по-късно той застава на тази позиция. „Ако Украйна беше запазила ядрените си оръжия, Русия нямаше да нахлуе през 2022 г.“, казва Миърсхаймър, заслужил професор в катедрата по политически науки в Чикагския университет, пред Newsweek и допълва: „Ядрените оръжия са крайният възпиращ фактор.“ Миърсхаймер заяви, че е много вероятно Киев да е използвал ядрените си оръжия, за да се защити в случай на руска инвазия, която Украйна би възприела като „екзистенциална заплаха“. „Мисля, че руснаците щяха да признаят това и затова нямаше да нахлуят през 2022 г.“, каза той. „Разбира се, именно затова твърдях, че има смисъл Украйна да запази ядрените си оръжия, защото смятах, че в конвенционална война Украйна няма почти никакви шансове да победи руснаците“, добави той. ... ... ... "