Евристей

. Така е изглеждал Ханибал в очите на римляните. Или е искал да изглежда ? Младият Ханибал изключително рядка и ценна монета от Нови Картаген/Картахена Богинята им Танит . Италия под властта/окупацията на Ханибал . There is evidence this issue may have been struck by an Italian mint under Hannibal during his occupation of Italy. A wonderful large well centered example with great detail, style and a choice chestnut patina. Very rare especially this nice.

То съвсем се разля темата, молбата ми е към модератор да прибави към заглавието ".......и античността", така нещата може да влязат в някакви релси. Сега, понеже зациклихме на Картаген (то май няма тема за това чудо) ето и една Барки..дка. Това е сестрата на Ханибал - Саламбо. Художник е Гастон Бусие по представите на автора на прочутия роман - Гюстав Флобер. Разбира се това е исторически роман, но една малка подробност : преди да напише книгата, Флобер посещава Тунис с цел запознаване на място с исторически подробности/детайли. Придобива и сериозни познания. Бих го сравнил с Роберт Грейвс и Аз Клавдий. Но бг преводът не беше на ниво. Акцентът е, че водачът на страховития метеж на наемниците - Мато, който дори в позиция на силата и лични чувства (безнадеждно влюбен) е немислимо да се сроди с пунийката.

А.. мнението не е на Евристей, а на Аристотел : " Картагенският държавен строй има следното сходство с държавния на Лакедемон : подобни на съвместните обеди /фидитните/ в лакедемонската държава са тук /в Картаген/ известни общества от сътрапезници , след това на лакедемонските ефори отговаря на Картаген длъжността на така наречените сто и четирима. Разликата между тия сто и четирима и ефорите се състои в това , че докато ефорите могат да бъдат които и да било, сто и четиримата се избират изключително от средите на знатните. Картагенските царе и герузията са аналогични на лакедемонските царе и геронти, при което все пак предимството на картагенския строй се състои в това, че царете в Картаген не трябва да произхождат непременно от един и същ род, нито пък от какъвто и да е род, а трябвало да бъдат само от някой знатен род. Що се отнася до геронтите то те се избират от средите на именно тези знатни граждани , а не измежду престарелите мъже като в Лакедемон." Нататък се вижда, че за да си власт имащ в Карт Хадаш освен с произход трябва и да си богат. Много богат. Та работата отива към аристократична олигархия. Ето го и потвърждението от Аристотел " Държавното устройство на Картаген се отклонява от аристократичния и се доближава до олигархията - в Картаген магистратите трябва да се избират въз основа не само на благороден произход, но също и въз основа на своето богатство" Въпреки симпатиите си към Картаген, Аристотел критикува " Порочно ми се струва един и същи човек да заема няколко длъжности, нещо което е обичайно сред картагенците"

Още малко пикантерия : Херакъл/ Хераклес - кухата ми тиква щрака , щрака - няма ли нещо общо с.....омразната мащеха Хера ? @Йончев, ако намине може да помогне , щот койне/кини -то , не е скритият ми коз. Ама попаднах на това : На гръцки Херакъл означава “прославен чрез Хера”. Невъзможно, смъртни врагове са, това е пълна случайност в сричките на имената им. Ех да беше толкова лесно, ама ...Херакъл не се е родил с това име Нρακλῆς а с това Αλκμήνης ! Не е кръстен Херакъл/Херкулес , а Алкид ! След като родила Херкулес, Алкмена го изоставила на поле, известно като полето на Херкулес. Намерила го Хера и му дала да суче. По-късно прорицателката Пития го нарекла Херакъл.

А ето реконструкция на малката атинянка /последен писък/ https://wn.com/reconstruction_of_ancient_athenian_girl

Въстановка на Александър Македонски по бюст

как са изглеждали /или не са древните елини (опит не особено добро попадение, но все пак)

Понеже писах в темата за Троянската война, си припомних някои външни описания на богове и герои според Хомерес /Омир. Руси са Деметра, Лета - майката на Аполон и Артемида, Афродита - златна коса и Атина. Тъмнокоси са Посейдон и Хефест (който е всичко друго но не и красив) От героите - да видим първо представителите на ахейския нобилитет - най-великият воин Ахил е red-gold hair , най-големият им стратег Одисей е кестеняв /chestnut hair/, а вярната му съпруга Пенелопа е бяла като чистия сняг . Менелай е червенокос, а невярната му съпруга Елена - най-красивата жена на егейския свят е ....изненада : руса ! Да видим "врагът" - троянците . Руса е Хризеида, блондинка е и Бризеида, заради която Ахил изпада в глуха истерия и бойкотира войната. Гръцкият поет Хезиод нарича Троя земята на русите жени. Дотук с митологията. Плутарх (46-120 г. сл. Хр.) разказва, че докато тиванският генерал Пелопид (364 г. пр.н.е.) провежда кампания в централна Гърция, в съня си боговете му пратили известие, че ако иска да победи трябва да принесе в жертва червенокоси девственици.

Продължавам : Евристей е господар на Микена и съседния Тиринт. След първите подвизи на Херакъл, той не го допуска в Микена, а го държи в Тиринт. От там го праща на нова "мисия". След смъртта на Херакъл, майка му Алкмена и децата му заживяват ...точно в Тиринт. И натам започват противоречията - воден от омразата си към героят, Евристей ги прогонил от там (негово владение) и те започват да се скитат по Елада. Преследвал ги навсякъде където те се опитват да се скрият. Приютил ги престарелият Йолай - приятел на Херкулес. Но и там нещастниците били застигнати от Евристеевата омраза. Най-после те се укрили в Атина където управлявал друг приятел на баща им - Демофонт, син на Тезей. Научавайки за това, Евристей изпраща ултиматум - Демофонт да му предаде Хераклидите или последствията ще са ужасни. Интересно, защо като са живеели под носа му в Тиринт, Евристей не ги закача, но после като "емигрират" ги иска незабавно! Колкото и да се изкарва смел в последствие, Демофонт и атиняните ги налазват мравките на страха. Заплахата идва не от кой и да е, а от страхливия и слаб Евристей. Затова се допитват до боговете и молят за помощ. Боговете обещават да помогнат, но на висока цена - човешко жертвоприношение. И то на девица. Жертвата е дъщерята на Херкулес - Макария. Резултатът е победа на атиняните над пълчищата на Евристей. Сега няколко версии - според Есхил в " Хераклиди" Евристей е пленен от Йолай и докаран в Атина. Въпреки, че атиняните се опитали да го защитят, Алкмена изважда очите му ! Друга версия : той загива на бойното поле от ръката на херкулесовият син Хил и Алкмена в последствие му вади очите. Атиняните, обаче погребват тялото му с почести. Според други тялото му и главата са погребани на различни места. Акцентите са, че атиняните опитват да го защитят/ протестират срещу убийството му/ заради обещанието му, че ще защити народа на Атина от нашествие Selon une version différente, Eurysthée est capturé vivant, mais est mis à mort par ordre d'Alcmène, en dépit des protestations des Athéniens. Parce qu'ils ont essayé de le sauver, Eurysthée promet aux habitants d' d'Athènes que son corps protégera leur pays des invasions ; aussi, ceux-ci l'enterrent-ils à la frontière Атиняни се боят от някакво нашествие и виждат в лицето на Евристей защитник. Хераклидите обаче са със силни позиции и успяват да се наложат. Интересното е, че според Есхил , синът на Херкулес, Хил " намерил помощ срещу Евристей - дошъл с отряд от смели воини " Кои са тези воини ? Дорийци ? И да видим винаги ли Евристей е бил страхлив, подъл и слаб или става такъв в последствие, за да бъде оправдана дорийската инвазия - тоест завръщането на законните владетели Хераклидите. Четем Омир Илиада XV : Хектор уби Копрей, който някога носеше и предаваше поръченията на мъжественият Евристей до героя Херакъл ! А...не бил значи толкова зле базилеус Еуристеус

Оказва се, че Агамемнон наследява властта над най-силния ахейски град Микена благодарение на ....първият си братовчед Евристей и нещастния му край. Майката на Евристей Никиппа е сестра на бащата на Агамемнон Атрей. Та за Евристей - ще се отклоня малко от същината на темата, но надявам се да е интересно - един опит за ревизия на тази трагична и крайно отрицателна персона позната от митологията като жесток и страхлив, несправедливо седнал на трона на могъщата Микена, измъчвайки в продължение на дванадесет дълги години най-великия герой на Елада - Херкулес. Ето и добре запечатаният образ Евристей уплашен до смърт от еримантският глиган донесен от Херакъл се крие в делва. Рисунка върху ваза около....510г. пр. Хр. Така са изглеждали древните ахейци ...ама в очите на елините половин хилядолетие по-късно. Как са се виждали самите микенци

Имаме и критично отношение на Тукидид към данните на Омир : " Струва ми се, че Агамемнон успял да събере своята войска срещу Троя, не толкова , че принудил женихите на Елена, които били обвързани с клетва пред Тиндарей , колкото поради това, че той превъзхождал по сили останалите племенни вождове " Така Агамемнон базилеус на Микена е най-могъщият сред континенталните ахейци. Но има поводи за размисъл. Дорийците и в частност спартанците се считат за потомци на Херакъл - Хераклиди. В техните представи те не са разрушители на Микена, а ...освободители - свалят Пелопонидите и възвръщат властта на Хераклидите. Пред история. Властта над могъща Микена е предопределена от Зевс за Херакъл. С интриги, Хера прави така, че това право получава Евристей, който се ражда малко по рано от Херакъл. Интересното е, че Евристей е братовчед на майката на Херкулес - Алкмена. Сиреч му се пада нещо като вуйчо. Евристей по майчина линия е Пелопонид - дядо му е Пелоп - чужденец, който идва от Азия с баснословни богатства и дава името си на полуострова. По бащина е Персеид - син е на сина на Персей - Стенел. Натам - Идват черни облаци от Атика - там са Хераклидите и опастността. Евристей потегля с огромна войска начело със синовете си. За свой наместник в Микена определя ...вуйчо си Атрей. Така - Евристей претърпява пълен разгром и загива заедно със синовете си. Но микенците твърдо застават зад Атрей и не допускат Хераклидите, защото.....се страхуват от тях. / Тукидид/ Великият Херкулес не е долюбван в родна Микена. Тя си държи на Евристей и посоченият от него наследник. Под митологичният пласт се вижда, че дорийците са близо - те са наемници на Хераклидите и са използвани срещу Микена. Въпреки победата си, те отлагат настъплението. Вижда се, че и при Атреевият син Агамемнон, Микена е първата сила на Елада. Не за дълго. Краят на Златоносна Микена е предопределен - дорийците самовнушили си, че са потомци на Херакъл затягат обръча. Микена ще остане вярна на Евристей и посочените от него наследници. Доказателството/резултатът е руините и пепелищата останали от великата цивилизация. Градът никога не се възстановява.

Що не съм забелязал аз таз тема ? Явно авторът не е поработил върху рекламата Сега крайните несъответствия и противоречия в митологията на Елада изобилстват и това е безспорно. Но, също така това е и източник за историята, който не бива да пренебрегваме само с подигравка. Да перифразирам термин от белота - митологията е седмачето , което е добре дошло да покрие голата девятка - археологията. Така работата става сериозна. Да започна с въпросителните : въпреки справедливият повод за военна интервенция на ахейците срещу троянците - последните са злоупотребили с гостоприемството на домакина, прелъстили са и са отвлекли съпругата и са обрали хазната му ! Кауза справедлива, но работата де факто излиза другояче. Първо боговете - Зевс е неутрален, а олимпийците са малко повече настроени към Троя. Или поне Аполон и Арес оказват по-силна подкрепа към азиатците, отколкото пасивната такава в началото от Атина за европейците. Още - целият субконтинент (позволявам си да нарека Анатолия така, защото в представите на егейците за Ойкумена - полуостровът е почти континент - необятен и многолик) застава твърдо зад Троя. Имаме пафлагонци предвождани от Пилемен , фригийци водени от Форкис и Асканий, варварите карийци начело с Наст. Сарпедонт и Главк предвождат ликийците. Птицегадателят Еном начело с мизите. Одий и Апистроф идват с войска от далечна Алиба - Тавър. Има бойци от областите Адрастия, Апез, Пития, (Предна Мала Азия) Все едно в началото на XIV век - турците едва стъпили на Галиполския п-в са посрещнати от обединените сили на унгарци, сърби, босняци, българи, власи, албанци, гърци. Тоест някой има власт да мобилизира Анатолия и да я хвърли срещу агресора. Коя е тази сила ? Хетия ? Няма индикация, че Приам владетел на Троя е подвластен на някой. Другата теза,е че богатият град плаща на наемници и те без да се интересуват от мотив и кауза застават зад този който плаща - Троя. Да се върнем на Европа.

Монетата е ювелирна римска. Написах, че никъде на нея не фигурира името на Ханибал. Това, обаче не е пречка за тези, които са решили да търсят чернокож лидер сред античния свят. Затова акцентирах, че не е проблем да е чернокож - масаите например са достойни за възхищение (ех има мит, че са обучени от изгубени в Нубия римски легионери...ама карай) Но ! Картаген е строго консервативна олигархична република управлявана от затворен политически елит. Невъзможно е някой местен африканец да пробие, па макар и с невероятни качества и талант. Тоест според Хистори Ченъл приемаме, че Баркидите са местни нумидийци или либийци (тъмнокожи) и благодарение на личните си качества пробиват в картагенският елит. От това следва , че Карт Хадаш / Нови Град, Картаген / е демократична република от типа на съвременните САЩ, където всеки кадърен човек може да заеме най-високи длъжности без оглед на произход. (може би и на религия ) Е ? Дадох линкове, а има достатъчно сведения за древен Картаген и картагенската цивилизация. Но тях не ги броим за нищо. Ами работата не стига до тук, а продължава и през късното средновековие. В английски сериал за тримата мускетари единият е негър. Щот за кралски мускетар произходът е без значение....?!

Да, ама не както сега

ето типичен северноафрикански финикиец https://fr.wikipedia.org/wiki/Jeune_homme_de_Byrsa

Нямаш си на представа колко си прав. Ето сега и пример. Ханибал е ...чернокож ! Като такъв е представен във филма на History channel ! Забележи - не някакво фентъзи филмче, не по комикс, дори не и игрален . Филмът е на Хистори , а целта научно-образователна. Да научим за древния Картаген и неговият най-велик пълководец, който за малко да заличи могъщият Рим и да промени историята на Европа....а може би и на света. За да няма обвинявания в расизъм, ще се обоснова. Картаген е олигархична република, управлявана от сравнително тесен кръг ....но да не се отплесвам ето тук са подробностите http://sourcebooks.fordham.edu/halsall/ancient/aristotle-carthage.asp и за франкофоните тук http://www.cosmovisions.com/ChronoCarthage.htm . С две думи - немислимо е не -потомствен аристократ да стигне /да заеме/ висши държавни длъжности в Адирата. Нещо напълно невъзможно в този период. Та картагенската аристокрация не иска да приобщи дори върхушката на съседна Утика, която също е финикийка , и в последствие, последната се разбунтува. Или трябва да се докаже, че самите финикийците са чернокожи. Но и доказателствата не са трудни. На база тази монета Ханибал е чернокож, нищо, че на нея не фигурира името му, нищо, че монетата не е картагенска, а римска и е намерена в Италия.

За Тива и тиванците - цитирам със съкращения сведенията на древногръцкия учен Хераклит в "Пътни картини" : От тук до Тива има 80 стадия пътят е съвсем гладък и равнинен. Градът лежи по средата на територията на беотийците. Коневъдството тук е развито много добре...Тук се отглеждат повече градински култури отколкото във всички други градове в Гърция....Жителите му са великодушни и заслужават адмирации заради своята увереност, която се проявява във всички обстоятелства на живота - те са дръзки, прибягват до насилие и са арогантни, побойници и безогледни спрямо всеки чужденец и кореняк. При спорове те не стигат до споразумение а прибягват до дръзкото насилие на юмрука като пренасят грубата сила, която се прилага при юмручните борби от атлетите. Такива са тиванските мъже. измежду тях се срещат обаче и такива, които са достойни за уважение, великодушни и заслужават всяко приятелство. Жените им по своя ръст, походка и движение са най-красиви и снажни от всички жени в Гърция. това е засвидетелствувано от Софокъл: ,,Ти ми говориш за Тива, за града със стоте врати в който единствено смъртните майки раждат богове." Косите им са руси и са превързани на кок чак на темето, прическа, която местните наричат "факличка". Обувките им са скромни и не са много високи, те имат пурпурен цвят, ниски подметки и са превързани с ремъчки тъй високо на краката, че нозете им изтлеждат почти съвсем голи. При общуването им с други хора те са по скоро сикионийки отколкото беотийки. Гласът им е нежен и приятен, докато гласът на мъжете е груб и дебел.

Не, исках да подскажа кой е Гийом дьо Тир. Да, Анна се възхищава на всичко русо/синеоко - от майка си и баба си до уж ...ужасните варвари , особено като описва Боемунд - то и капе мед между ...краката . Сега, доколкото си спомням в Алексиада тя описва баща си като добре сложен и изглеждаш, но с черни очи и коси. Без епитети - красив и т.н. за разлика от майка и. Винаги ме е чоплел въпросът, защо Ирина Дукина подкрепя Анна срещу собственият си син Йоан ? (Е, не съм повлиян от покойната Вера Мутафчиева в " Аз, Анна Комнина", то си е документирано.) В онази епоха мъжкото си е мъжко. Сега за Персията - твойта част. За светлите хора в съвременен северен Иран за който казваш. Мисля, че отговорът трябва да се търси от средновековието насам. Тюрките, които прииждат от Дребент/Кавказ и се заселват в Северозапада на Иран - тук трябва да се търси нещо светло. Инак за старите перси от Ахеменидският период как да разберем ? То няма кой освен ти, да кажеш нещо за опис на Ахурамазда или Ариман / Анхра Майню/ ? По многобройните барелефи на прима виста непрофесионалното око не би различило перси от асирийци и вавилонци, но все пак тук се вижда разлика с асирийските

Изборът на Мануил пада върху 2 принцеси коя от коя по-красиви . Мелисенде - дъщеря на триполитанския граф Раймонд II. Слуховете за красотата и стигат до Константинопол и пратеничеството не закъснява. Йоан Кинам потвърждава красотата на девойката, но според него момичето е болно. Това е една от причината за отказът на Константинопол. Другата е, че момата е....незаконородена. Щото маман (майка и) е шавлива. Това вбесява брат и Раймонд III и той започва военни действия срещу "подлите гърци" . Напада Кипър. Но изборът на Константинопол е категоричен : Мария печели, и заради външният си вид – бяла, висока руса = по-красива !

Да се върна малко за Мануил и неговите вкусове. Известна е похотливостта му...достигаща нездравословни крайности - инцест с племенница. Първата му съпруга е Берта фон Зулцбах . Иска я не Мануил, а баща му, разбира се целта е политическа. Докато принцесата се дотътри от Немско, Йоан е вече покойник, а на трона е именно жениха. Бащината воля и държавната/имперската/ изгода от една страна и личният вкус на младия император от друга са дилемата продължила ....3 години ! По какви причини Мануил се съгласява/склонява/ и защо, чак след толкова дълъг период, няма да се спирам, но е факт, че бракът е сключен и бившата Берта става настоящата Ирина - любимка на Визанса. Скромна, благоприлична, отбягва лукса, не употребява грим ! След смъртта и, Мануил е две години вдовец, докато се реши на втори брак.

Хм...дай някакво сведение за светли Комнини и то за мъжете.. Ето сега за Йоан II Комнин (де Визанса да имаше повече такива мъже, щеше да я бъде ..и до ден днешен) наречен е Καλοϊωάννης добре познатото Хубавия. Но май по-душа ( милостив, великодушен, не убива, не ослепява, не осакатява и т. н. сведения колкото щеш ) а не по външност. Какво откриваме в описанието му направено от Гийом де Тир https://fr.wikipedia.org/wiki/Guillaume_de_Tyr Йоан е нисък и необикновено грозен, с очи, коси и тен, толкова тъмни, че е известен като "Мавъра".

И все пак тъмнокож (мавър) император на Рим е намерен. Не на класическият античен Рим, а на средновековния и по конкретно на Комниновият. Това трябва да бъде най-колоритния от тях - а именно ......Мануил I. !!! Няма шега Ето аргумента Manuscript miniature of Manuel I (part of double portrait with Maria of Antioch, Vatican Library, Rome) A Black Emperor of Roman-Byzantine На фона на съвместният им портрет със съпругата си Мария Антиохийска, Мануил наистина е потресаващо мургав.

Атина и при двете нашествия - на ахейците и по-късното, но по-страшно на дорийците, минава "метър". Причината, освен разбира се религиозната, (покровителство на богиня Атина) която се изтъква от древните автори, е че градът е природно добре укрепен с неговият хълм- Акропол и сравнително беден. Тоест нахлуващите дорийци бързат към богатите градове на Пелопонес (хлабава конфедерация от племена, никое което не иска да обсажда труднодостъпния, но не богат град и да изпусне изобилната плячка на Юга - Микена, Тиринт, Пилос) Разбира се едва ли се е минало без откуп и някакъв васалитет, но атиняните оцеляват. Друга област която оцелява е вътрешността на Пелопонес - Аркадия. Същата, която влиза с метафората в ренесансова Европа като "Щастлива Аркадия" с нейното богатство, тучни поля, безбройни стада и т. н. Нищо подобно - Аркадия е толкова отчайващо бедна, че отказва дорийците и областта остава незасегната - доказателството е езикът, който се запазва и е специфичен - доста различен от останалите диалекти - дорийски, еолийски и йонийски. Сходен е с този на далечен...Кипър. А бедността продължава и е така ужасяваща, че аркадците се продават доброволно като роби.

Appian lamented that " градските маси сега са напълно смесени с чужда кръв, освободеният роб има същите права като роден гражданин, а тези, които все още са роби не изглеждат по-различни от техните господари " Натам без превод : Scipio Aemilianus (185–129 BC), a statesman and general of the famed clan of the Aemilii, called these heterogeneous subjects “step-children of Rome.” The subtext of Tacitus’ (56-117 AD) ethnological treatise Germania is a longing for the northern vigor and purity the Romans had lost. He saw the Gauls and Germans as superior to the Romans in morals and physique, and Roman women shared this admiration. . Blond hair became the rage, and German and Gaulic slave women were shorn of their blond or reddish-brown hair to make wigs for wealthy women. In the early second century AD, the satirist Juvenal complained of the dwindling stock of “the bluest patrician blood,” which is a figurative phrase for the nobility, whose veins appear blue through their light skin. Интересна теза за метафоричната "синя кръв" идва от бялата/светла кожа през която се виждат сините вени. А такава кожа са имали патрициите. Но по времето на Ювенал през II век сл. Хр. "Най-синята" патрицианска кръв е силно намаляваща/изчезваща. Това за Рим. Има и описания за древните гърци - средиземноморски тип, смесен и ...бял. Можеш ли позна кои са белите-лошите ? Спартанският поет Алкман ( малко за него : има спорове къде е роден, но е безспорно , че е живял и творил в Спарта - същата тая Спарта, която не знае друго освен войната. Според Аристотел, Алкман е бил роб, но е освободен от спартанците заради неговата поетична дарба) възпява красотата на спартанските атлетки "...с техните златни коси и виолетови очи" "Спартанските жени със сребърни очи" (светло-сиви) Най-светли гърци от така наречения класически период са спартанците и тиванците - преките потомци на дорийците. Атина е средиземноморски, а другите микс. Thus, classical Greece was a fusion, both cultural and racial, of these two types of whites. Some city-states, such as Thebes and Sparta, were predominantly Nordic. Others, such as Athens, were predominantly Mediterranean, and still others were mixtures of the two.

Е......Ливия Друзила ....що ли за красавица е била, че да омае властелинът на света него време- всемогъщия Август, който може да има всяка жена която пожелае, но той се влюбва в омъжена матрона и то за политически враг, с три годишен син и ...бременна в шестия месец ?! На всичкото отгоре разкарва/развежда/ бременната си съпруга Скрибония (с Юлия) Па остава верен на Ливия до гроб .