ramus

според кого... и защо е нужно да се пише това е множествено число, като това е несъответствено. Или ще са твоите очи, или ще са груповите очи... Ролята ти на обществен защитник ти играе номерата да се цаниш за групов говорител и да се вживяваш в това. А зад целия маскарад си самата ти, защо ти е нужно да се криеш зад тия представления, след като не можеш да застанеш и да кажеш нещо в първо лице единствено число... директно на Румен, пряко. Не ти се струва достатъчно значимо ли... Без скритости - публично и открито, без тайни и защити... Ти си индивид, нали си осъзнато човешко същество, което... имало избори, можело да е 'всичко'... Ама не може. Не става, освен на игра, на приказки, да се инициира изживяваща илюзия. Осъзнатото човешко същество проявява поведение като на такова. Не на приказки, а на дела. Значимост - като на човешки индивид, а не на говорител в група. Отгоре на всичкото - групата не е издала сигналите за търсене на свой лидер, но пък - театър е, в сценариите всичко може да се издокара, нали е "наужким".

рамус не е психолог, а е практик. Вече е написано на други места и съм декларирал еднозначно. Не обича никакъв тон, освен музикалния. Не ги и "издава", освен музикални. Тоновете по форумите си ги създават четящите и после ги проектират в думички на рамус, някой си. А позицията на Родителя... му я натрапват театрално само децата, които нямат какво друго да привидят. Щото в детския им свят всичко е още на деца и родители... И защото АКО пораснат РОДИТЕЛ няма как да има - нито роля, нито функции. Няма и защо да го има. Ролята на родителите и децата е взаимнообоснована. Ако няма деца, отпада и "родителя". И остава "възрастния" - третото - отвъд двете взаимни други обусловености. Възрастния няма своя дуална обусловеност - той е състояние на вече пораснало дете, отпаднало нуждата му от "родител". Това става въпрос и за отвътре, в психичния му свят. И за отвън - защото вътрешното решава и неговия начин на живот и социални отношения... Отгоре на всичко - го казва точно "РОДИТЕЛЯ", поел ролята на защитник и на благия родител, който той самия никога не е имал. Каква е нужната друга роля - на врага и "лошия родител", дето само назидава, дето раздава емоционалните шамари, дето си е просто родителя-гадняр - не ти ли се струва нещо познато - като за сред твоя личен живот... Дали няма аналогия. Защо въобще учите толкова много психология и дори работите като такива, толкова четете и запомняте - а като стане въпрос за вас самите... и дотам... Много висок процент от "психолозите" и терапевтите са именно типичните 'ранени птици', които компенсират невъзможността си да асимилират травмите и раните си, като се посветят на спасителната идея - да го направят за някой друг. Как да го направят, като те самите никога не са го направили... Как да израснеш вътрешно сред такъв... терапевт? Как да израсне дете сред такъв.... родител? Света не е САМО място на което вечните деца да превръщат в своя територия за израстване. Нито това е вселената, нито тя се върти около тях, а те да са в центъра й. За какво въобще се говори за 'гордости' и егоизъм, като ПСИХИЧНИТЕ ДЕЦА превръщат всичко в живота си в терен на който да проведат опитите си да пораснат, и съпротивите на същото от тяхна страна. Превръщат всичко и всички - за същата цел. Всичко - от думи, до мерки и нрави, до всички други... Ако може целият свят да се завърти около драмата, която отгоре на всичко твърде много избират житейските си драми и съдби само за оправдание и намиране за обяснение ЗАЩО НЕЩО НЕ СА НАПРАВИЛИ, ЗАЩО НЕ СА ПОРАСНАЛИ - трябва да има причина, да има основания, да има подходящо обяснение... Всички и всеки е "причината' - майката такава, бащата - един къв си, дядото, бабата, смърти, болести... Не че такива неща няма и че не са фактори - но в края на краищата това е проверката на ЖИВОТА и не е за оправдание на несвършеното и неизраснатото... Ако може и рамус - и той да се привиди. И това че въпросния е толкова нахален че да не взима предвид личните им трагедии и драми, личните психични и емоционални нужди и пробойни - значи рамус... е "какъв ли не", с какви ли не епитети, като че рамус е длъжен да угоди на някого, да го милва, да го поощрява... Отгоре на всичкото - "отровния" рамус, се радва на всеобща "отрова", вероятно от добри, благи и мъдри личности, преливащи от алтруизъм... Та вие никога не сте обичали - как се очаква, някой да 'ви научи ли'... или винаги проблемите и причините за всичко " са някъде там". Но пък с претенциите че трябва да бъдете "обичани"... Та как, по какво ще го "познаете", като няма начин? Остават само проекциите и само игрите и сънуването им. Вие, "децата", очаквате от целия свят да ви бъде нещо като изгубената утроба, да се намерят сред него липсващите бащи или майки, или поне ония нужни образи, които да заиграят липсващите емоционални роли... Разигравате хора, събития, дела, факти. Разигравате всичко до което се докосвате - защото "отвътре, онова" няма мир... и дори и така пак няма, но бушува и "иска своето". Не от рамус или филанкишиев, го искайте "своето". То е във вас и никой не е длъжен... а така смята само детето пред родителя си. После така израства и на свой ред и то става същия "... родител" на децата си... И вечно така си остават - вечни родители, на вечни деца. Отгоре на всичко ПОЗНАНИЕТО за вас нищо не означава. Нямате каквото и да е уважение към нищичко отвъд личния дефицит. В тоя форум нито рамус, нито карес, нито филанкишиев имат значение. Историк или Александров никой не занимават със себе си, нищо не натрапват, нищо не агресират по какъвто и да било начин. Ето това е човекът, който има идея и отговорност, има своя лична или социална мисия и тя го изпълва. Ама същите имали мнения - имат, но за разлика от толкова други никове, няма да ги забележите в традиционните и ритуални надпирания, доказвания и взаимни заигравки... Няма да ги забележите да иронизират, да редят емотикони, да натрапват затвърждават и повтарят до втръсване едно и също... защото имали потребност от утвърждения на поизбледнели лични убеждения... Не се забелязва АЛЕКСАНДРОВ като си води темата, да напише какво му е, че имал такива или такива проблеми, че някой му бил длъжен или крайно нужен, че трябвало същия да направи или да каже нещо по задължително неговия подходящ начин. Ако не става, тоя "някой" веднага да става един или друг и да се описва по какъвто и да е начин... Форума има своя цел, заложена от неговия съставител и основател - ти си се подписала под това. Защо всеки му е нужно да се съобразява с едно или друго настроение, с лично състояние, с това че някой си натрупал през деня сума от негативизми и "нерви"... И всичко се преобръща в лично отношение, без оглед дали, кое как... Точно ти - дето твърдиш че си нещо като роден талант по отношение на емпатията, нямаш никаква идея да "усетиш" нищо отвъд собственото си ниво. И дори нямаш грам допускане че може и да имаш таланта... но отвътре резултата ти се криви, щото преминава през "ония криви призми" с които си израснала... Твърде много хора тук прехвърлят житейските си съществувания насред форума. Това може да се направи навсякъде другаде, по всички други начини. Защо обаче форумът е нещо като ваша домашна територия? като че сте на безкрайна маса в бар или кръчма. Като че сте някъде пред огледалото на вечните си лични театри. Това не е социална клюкарница, нито кабинет на терапевт, нито място за вицове или партийно събрание сред идеологически съратници, за да са сред всяка тема. Това са нещата през моя поглед. Засегнати винаги е имало, има ги и винаги ще ги има. Засягането или емоционалните реакции са лична работа - за зоните на личната територия и лаборатория за отработване. Не обсебвайте всяко място - виртуално или не - с изискванията и личните си реакции и отношения. Никой не е длъжен, нито го интересува кое за кого било "отровно". Нито "еликсира на живота му". Тема след тема се намират в резониране няколко човека, който с груповата си динамика решават че рамус е такъв или онакъв... И тази тема - по същия начин, както вече много други... Темата не е за рамус, нито е за карес. Как въобще се пускат материали от популярната преса, при положение че пускащия ги дори не е способен да схване смисъла на текста, който пуска. И дори не го интересува нищо, освен да си напише личните си схващания и да покаже че в неговите очи това бил смисъла на текста. Как - като той самия е физик, а говори за физиологията и мозъка сякаш е надничал там и е видял с очите си кое в коя гънка било запомнено. Защо въобще се стига некомпетентен човек да обяснява и разяснява казус по тема и научни аспекти, за които той дори основни положения няма. И дори да ги няма - толкова ли е трудно да пусне текста, да намери подходящ човек - да му разясни, да му обясни какво е написано... Неееее - това са хора дето всичко знаят, щото... имат "ТЕОРИЯ". И няма как - тя задължително трябва "всичко да обясни". Това е човек, който досега във форума не съм прочел да е задал въпрос за самообразоване - не, той има всички обяснения. Категорични и окончателни обяснения... които обясняват "всичкото". Една форма на лична религия и написана "библия" в същата...

Ти въобще прочете ли думичките, когато се регистрира в тоя форум. Или просто ти е нужно социалничене и сродни души? Намери ли си подходящ субект за 'защитник'... Чудесна роля, между другото, придава някои много нужни изживявания на 'защитника'... Дали някой ще изпитва болка не е отговорността на истина, някаква. Много хора живеят в болка цял живот и си измислят свой си свят в който болката да е по-малко или да получат дозата си на илюзорно щастие или спокойствие. Не е сериозно да се повдига въпроса дали на "хората им било приятно" и дали "изпитвали дисонанси". Нито това е работа на рамус, нито е моя отговорност. Това е ЛИЧЕН ВЪПРОС, както е и личен въпрос ограмотяването, за да се стигне до това, да се пише сериозно. Не е работа на рамус да пише с цел "някой си да му било приятно". Това не е детска градина, нито е социално заведение за травмирани. И не е справедливо непрекъснато да се изнася напред именно дефицита на някого, с цел той да се фиксира в неговата компенсация. В ред теми и раздели, лично реагиращите пишат чудесни неща - смислени, адекватни, сериозни... Особено когато са компетентни, могат да изпишат и най-ценното - собствения си опит и особено практическия синтез в него. Това да се говорят общи приказки и да се играе на лична емоционална реактивност и да се постави на първо място - не е за сериозни хора. Не е виновен светът че някой е преживял нещо и че неговата лична отговорност винаги е включвала той да се възстанови и "стане, след като е паднал". Да - такива тежки рани остават за цял живот, но живота на всички не е възможно да се върти около това. за никого друг сред вселената личната им психична драма няма значение и дори същата не съществува - тя е плод само на техните собствени отражения. Ето това също е отговорност - защото драмата започва в самия човек и в самия човек е ключа за решаването й. Не е идеята целия свят да се превръща във място, където да се отиграват фиксациите. Просто някои хора толкова сте въвлечени в сънуването си, че за вас цялата вселена сякаш съществува с тази цел и задължително трябва да се върти около същото.

МИ не - не можеш да си всякакъв, не можеш да си всичко. Няма как. Съвсем просто е - няма как. Няма и защо... Чудесни са тия клишета дето се рециклират заради вдъхновителния им уклон, като нова патетична форма на митове и религия. Вероятно за депресирани или психичнотравмирани - е нужно. Но не и във форум за наука. Съвсем ясно е изписано в думите на всеки, кой какво носи в душата си. Не съм сляп и го виждам чудесно - и в Дора, и в Инсайтинг, Аби, Инкоректус, Роман, Фружин, Душко... и в маса други пишещи, включително и при теб, когато преди години видях написаното ти на другото място. Ако се толерира едно празно изхвърляне, като се забелязват неадекватности, се създава възможност една вътрешна илюзорност да се затвърждава. Тя не води до никакви ползи - още повече в по--широк и дългосрочен план. Затова съм избрал "твърда" линия на поведение и "допир" (просто избор, в тон с някои мои собствени особености, а не че това е 'правилния избор'. Просто не мога да лицемеря, дори и това да е лъжа в името на красотата щастието или доброто... на някого ). В социален и инстинктивен смисъл това са взаимодействия. И именно - в инстинктивен план, чрез социалните инстинкти, едно човешко същество се влияе от средата около него.... Поради някои съображения и предприета линия на терапии, е предпочетени похват и прийоми - да се заменят едни лични вътрешни фикции и илюзии, с други такива, но с друг знак, с "другия полюс". Да се заменя единия клин, с друг такъв. Една народна религия и митологии, с други такива... Това се прави както в личен план, така и в общосоциален - по отношение на масовите митологии, религии и идеологии. За целостта на дървото няма никакво значение дали клина е позитивен или негативен, винаги (поне) един КЛИН ОСТАВА и РАЗДЕЛЯ ЦЕЛОСТТА! Няма как да се очаква форумът да се превърне в терапевтични кабинети, нищо че толкова хора си го ползват за клюкарница и народен моабет. Все пак някои хора, които сме се записали тук, сме прочели форумното антре, от неговия основател и администратор. В този смисъл всички при регистрацията си, сме се съгласили... какво се вижда, обаче - дори някои от администраторите на сайта с лекота обръщат участието си в народен моабет, дребни заяждания и типичните народни надприказвания, налагане или надпиране. И с участието си на такова ниво толерират същото ниво и в други пишещи... А то това ниво е масовото. Няма как с такава нагласа да се изгради остров на научно познание, при положение че това не интересува масата от участващи, с няколко изключения, като Александров, Историк и самия Администратор ... Участието им е "тихо", конструктивно, всеки е поел инициатива в нещо... и я поддържа, със сериозността на онова, което е самия той. Форумът е с идея да се предаде на младите четящи, парченца от научно познание. Затова има теми и раздели - който в каквото се усеща силен, усеща подготвен... с нещо да допринесе. Разбира се че няма човек, който да е компетентен във всички аспекти на познанието. затова всеки сериозно да предложи своя принос... Народните схващания и злободневни "движения", може да се прочетат навсякъде другаде. Личните дразги и първосигнални реактивности и динамика - също. Но систематизирани парченца от познание - не са много местата на които това е факт, нищо че претенциите и декларациите - са навсякъде. Като основното в това е именно ОТГОВОРНОСТТА НА ПИШЕЩИТЕ...

няма нищо по-лесно човек да "се отрича от егоизма си". Толкова хора имитират такова 'отричане'. Но по същество - отричането е чисто егоистичен процес, признак на незрялост, на дуални основи. Отрицанието е част от първосигналните механизми за защита и в него няма никакъв разум. Глупостите за ползването на думичката АЗ, са популярни в народните мъдрости и някой е с идеята че в тях се крият някакви вселенски принципи... А най-голямата глупост от всички е - отрицанието на смисъла на думичката АЗ... като някой се опита да се "отрече от нея". Този текст всеки го чете с идеята за идентичност , в която основното конструктивно ядро е именно понятието АЗ. Нито щеше да е налице писане, четене, нито интернет, нито каквото и да било. по същия начин е и "да се отречеш от света"... - от кой точно свят, защо е нужно да се отрече някой - от света? Отричането е първосигнална форма на реакция, определена от символна вътрешна среда на отражение, основана на дуалност. Опита да се бяга, избира, предпочита единия полюс, се аналогизира с 'отрицание' (на другия). Твърде много хора и в мисленето употребяват същия похват, а освен за елементарни основи, за първи стъпки, той не изразява никакво разбиране... В този смисъл горните думи завършват с изречението - ПРАКТИКУВАЙКИ ОТРИЧАНЕ... са напълно лишени от практическо основание и продължават еднопосочния нескопосан опит да се имитира някакво ниво на житейско разбиране, отвъд простонародните схващания... Как точно да се получи, като липсват елементарни основи и всичко изписано е обикновен объркан микс от прочетени дочути и съвсем необмислени хвърчащи книжни парчета от инфо... И най-вече - липсва формообртазуващата функция на опита и нуждата от систематичен и рационален подход в същия... Духовната митология е част от народната такава. Сред народа, по отношение на мъдростта и духовността си има цяла плеяда от митове, които се препредават по социалния стадартен "телефон". Работата не е в митологията или нивото на социума, а в това че който приема готовите митове, не разполага с практика и осмисляне, за да ги надскочи. И си остава с тях. А те... Изглежда че от "научен", темите във форума станаха израз на 'народо-популярна митология'... (тук-там с духовен привкус).

то това е израз на доктрината "ядрено възпиране" - чрез взаимен паритет. Битката на КИМ е да стигне до това... Други държави вече стигнаха. И да се има предвид - че отдавна светът не е двуполюсен - САЩ-РУСИЯ, а са налице и други държави в много сложен и динамичен политически възел. Възможния ядрен конфликт от съвременен тип, вече ще е глобален и би засегнал цялата планета. Никой не знае кои ракети накъде са насочени, нали? Политиката вече също е глобална игра... глобални са пътуванията, туризма, финансите, пазарите, производството и промишлеността... Глобализират се все повече структури, предприятия... и "държавите"...

Доколкото аз самия съм осведомен, избора на задвижване се определя от целите и поведението на ракетата. Ако става въпрос за над 3 и нагоре "маха", се използва въплъщението на идеята за правопоточен реактивен двигател. При него проблемът е че за да се задейства според принципа си, е нужна предварително ракетата или самолета, да се докара до висока скорост, и среда от въздух. Така че това не може да се ползва за балистични и космически ракети. Съществуват прототипи на самолети с това, а се твърди че вече е реализирано при военните и има достатъно данни по въпроса. Още повече че се опитва тази технология да се докара и и до цивилно приложение, чрез високоскоростни пътнически самолети за полети на междуконтинентални разстояния. Доколкото съм прочел - ползват се двата типа реактивни двигатели - стандартния (да се докара до нужната скорост) и след това се превключва в правопоточен "режим" за допълнително ускоряване. Подхвърля се в пресата информация за фантастични скорости... от рода на над 9 маха ( че и по-високи)... Има огромни технически проблеми, свързани с такива скорости... Още повече ако на борда се возят хора... За високи скорости са и вече споменатите реактивни двигатели, в които не въздуха се изхвърля навън, а от ракетен космически тип - с химично изгаряне на компоненти, които ракетата си ги носи в себе си. Тяхна разновидност са ядрените двигатели... като последните съществуват като идея още от преди над 50 години... Но проблемите са сложни. Ядреното делене се използва за генериране на топлинна енергия - дали впоследствие тя ще се ползва за изгаряне на въздушна среда (чрез турбини) или ще изгаря гориво ( за космически пътувания) вече е въпрос на избор спрямо условия и особености на средата и целите на полета.

Видях по телевизията как един уважаващ себе си мармот, който винаги е нужно да се намира около шоколад. Самата дума "мармот" произхожда от "мара" (се) мота",-което заедно означава "объркана жена". Но смисъла е - че въпросната е объркана, но само докато около нея го няма шоколада. Щом го дават по телевизята няма начин да не е вярно.

Поразително е в поста преди тоя, няма нито едно изречение, което да съдържа вярно извеждане. Нито едно изречение!!! Както и вътре в изреченията... Няма твърдение, което да е издържано и всичко е написано отново чрез волни интерпретационни стъкмистики на недочетена и само запомнена рабъркана каша , да не говорим за каквото и да е разбиране. А някои изречения направо са с ролята на виц... като това: Тотална щета! Написано е по подобие на третокласник, който говори за любов, атомна физика, банково дело и семиотика Имаше такива смешни предавания навремето - с деца. Има и няколко смешни клипчета оттогава, във В-бокса на които се смях до сълзи - като например "като порасна ще стана дилър - щото тати е такъв"... За какво е този напън да се пише всичко това, при положение че то няма никаква връзка с Пишещите го. Ми да направим тема за устройството и компютърните системи на Б-21 и в нея да пишат "психолозите" и философите на форума... Няма лошо - циркът и без това върви, една или друга сценка повече или по-малко в него - е без всякакво значение за представлението...

така остава. Това остава - да се чудиш, фантазно да си играеш - да изреждаш кое, според коя книга и автор, кои състояния имало... Ако не ги прочетеш - все едно че не са същесъвували. И дори и да ги прочетеш - те за теб са само книжни фантазни и концептуални образи в които си намираш да ги изживяваш че са нещо си. Като заместител на онова - другото нещо, дето и да го заместваш ще продължава да липсва. И така е щото търсиш инстинктивно бързия начин, съвсем по детски, съвсем първично и по инерция. А бързия начин дава краткосрочен блясък и илюзия за резултат някакъв. Йога не е написана за философи и размислители, а е описание на практически път. Будизмът не е написан за празнословци и концептуалисти, а е съставен като насоки за практика. Така става, когато библиотекари си говорят за америка, без никога в живота си да са пътували. За водата - без никога в живота си да са виждали и докосвали вода... Ама са с идеята че "знаят всичко" - и за Америка, и за Водата... Ей така се живее в измисления живот сред книжни образи. И същото за толкова човешки мравки - се нарича "живот". На татенцето можеш да обясниш меко и театрално, че Медитацията и Кундалини не започва, нито Буда я е открил. Че Гаутама е третото превъплъщение на БУДА и преди Гаутама е имало двама други - през период от приблизително 2500 години. Още преди първия... БУДА е съществувало познанието във вид не на знание - а на практика за осъществяване. И това че от ГАУТАМА е постигнал "БУДА" е въпрос на практическа отдадена работа, а не на празни книжовни размишления зад монитори и на академични скамейки. Практическа работа, - изпълнена с лишения, проблеми за решаване, неуспехи, пропадане, интуитивни или творчески похвати, огромни и сложни капани по пътя на всичко това... РАМУС не вярва и не се занимава с просветлението. Нито с будистки концептуални четива. Рамус не се занимава и с ОШО - майната му на ОШО. Майната му и на БУДА, на Йога и на Будизма. Майната му и на рамус. Майната им на книжните знания, на традициите, на библиотекарите и нуждата от вяра и убеждения, идеологически, и каквито и да са други патерици - за един или друг. Нищо от всичко това не е важно за рамус и не определя живота му, нито има идоли, вяра или убеждения... Бардо не ме интересува. Дали има или няма БАРДО, дали и според кого било написано, дали някой си го съчинил - ми е все едно и ми е напълно без значение - всички ние ще го преминем сами... Всички ще го проверим... като му дойде момента. Спокойно, никой няма да го пропусне... Нито ме интересува кой какво си мислил, за какво се чудил, кое го вълнувало, като че това е филм на който основния му замисъл е някой да се развълнувал, да му било интересно... Това празно социалничене издава липсата му в социалния реал и опита да се заместят личностни дефицити с тия виртуални напъни. Но и да не е така - не ме интересува и е без всякакво значение. ============= Та - темата е СЪЗНАНИЕТО, като резултат от интеграционни (комплексни и синергетични) процеси. Стига брътвежи и фантазии - поне едно нещо сериозно няма ли някой да "роди"... Не че нещо... но досега това е "мисия невъзможна"... Поне на празно философстване се наупражнявахте. Нещо повече?... Някой? Автора на темата нещо се позагуби в лайковете. Той - ако не е "теорията" друго не му е възможно да спомене и да изведе - всичко почва и свършва в нея. Пък и... така си е - нали е "теория на всичкото". Ама за мозъка кухите теории от теоретични физици - не стават. Нищо че това, дето "правят с физиката' е плод на същите техни мозъци. Ама нямат представа как, кое, какво - освен стъкмистики. Ама били прочели книжки, едни, други. Четат и цитират статии - ама не ги разбират, щото това не е физика. Друг е въпроса доколко и физиката я разбират... но това не е в моята компетенция, а и не ме интересува особено.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Медитация Та - за тия дето много са чели, ама недочели. И за протокола - думичката медитация е с гръцки произход. На изток такава думичка нямат. А ДХЯНА е само приблизително, като аналогия, щото в западната култура въобще няма аналогия на онова, което на изток е "практика от над 5000 години "(цитат). На запад нямат много думички, които на изток ги имат защото имат практически опит. Като няма опит, няма и аналогия в смислите, няма как да се изразят с думички. Медитацията нито е размисляне, нито е философстване. Една успешна практика може да мине и без тия. Налице са имена на изключителни практици, които са без образование, дори които не са се научили да четат и пишат. Но то това не става за дъвкане на празни дъвки и театри от празнодумни сценарии В горния текст, дори в уики на български език, става въпрос за описание на практика по управление на състоянията на съзнание. Не на думи, не на прочити и позовавания. В същите текстове няма да се срещне нищо за думичката 'философия' (която също е с гръцки произход) - която на изток въобще не съществува точен еквивалент. А думичката ПАНДИТ също е с приблизително значение УЧЕН, защото ПАНДИТ на изток... не е просто учен, нито е философ. Такива празнодумци и идейни размислители просто никой не ги бръсне за каквото и да е, щото раждат единствено и само идейни балони, а авторите им са лишени от каквато и да е форма на холизъм - главите им един живот, а социалния и личния - съвсем друг живот... И въпросната КАРЕС не е като да не е чела и да няма идея за какво става въпрос. Въпреки че както вече става ясно - цялата работа е просто да се позовава и чете, но няма как да се разбира. Затова слуховата памет е нещо чудесно, но не дава нищо относно "разбирането" - нито в музиката, нито в живота. Разбирането не става с таланти - за него е нужно да се работи цял живот. Именно това е тази тема - защото разбирането е израз на комплексните процеси, и е производно на РАЗВИТО ОСЪЗНАВАНЕ... Така се нарича и темата - основната думичка в нея е ИНТЕГРАЦИЯ и "резултатите от това"... А разбирането... - вече не е за умници и умнички по форуми с празнодумци и празно(без)мислени. Празни, защото никой не носи каквато и да е отговорност за думичките и от тия думички съвсем нищо не зависи... Нищо, и Никой - обикновени детски игри - минаващи и заминаващи заради нуждата на децата от игри пред огледалото един спрямо друг. Не се захващайте с теми, в които нямате дори основни положения в разбирането, защото нямате каквато и да е практика. Празните балони от съчинения и натъкмистики са само за клоуни на манежи, а не за сериозните аспекти на битието. И академичните лекцийки, курсове, книжки - стават за разтягане само по теми и форуми и дуене кой колко е прочел, запомнил и комбинирал - стига някой да се впечатлява от тия банални спектакли. Не е като да не се видя КАРЕС какво й беше участието в темата БУДИЗЪМ в другия форум - много думи, много позовавания, но без всякакво разбиране. И няма как да го има то, при положение че то е продукт на практически занимания - многогодишни, последователни, търпеливи... И дори и така, с тия "условия" не е задължително да се "появи"... Щото и други неща са 'нужни' - отвътре... Всеки един от нас ще се изправи пред смъртта си - това е най-сигурното явление пред всеки от нас, и е неизбежно още от както се е родил. Никой не знае кога ще го споходи, а всеки се мъчи да бяга от това. Навсякъде е пълно с хора... които само имитират живеене. Същите не са в състояние да си отговорят на няколко съвсем прости въпроса относно това, което са, относно което живеят... Съвсем простички въпроси пред които ще се изправят задължително точно в момента на умирането си. И това се отнася до всички - без изключение. Твърде много хора живеят сякаш във вечността, само и само да избягат от това че неминуемо ще ги настигне смъртта. А тънкия и сложен момент е - именно в миговете на умирането. Именно в тия мигове - празните приказки и житейски фантазийки и сънища... се пропукват. И въпроса е - КОЙ ОСТАВА, като те изчезнат? Щото заедно с тях... си отива и сънуващия ги. Дерзайте си по игричките и дребните заяждания, правенето на кефчета и моабет за разтуха. И тонове учебници и книги, не правят някой РАЗБИРАЩ. Това е казус, по който само разбиращите имат какво да изразят. защото за разбирането могат да говорят адекватно само РАЗБИРАЩИТЕ (го) - принцип на съответствието. Неразбиращите словоблудстват и празнодумстват репликациите си. Ако не прочетат нещо, ако някой не го е написал, обяснил, интерпретирал, все едно че не съществува за тях - нямат дори елементарни умения за лично независимо извеждане, осмисляне... Дори идеята за това им е абсурдна. Това могат, така го и правят. Толкова им е възможно, и дотам.

Политиката сега - определя интерпретацията на което и да е 'минало'. Политиката сега - определя и пропагандата и нагласянето - кое да е от "тия, дето си изброил". Много са ти точни анализите и обобщенията за тънката подмяна на "националния празник". По принцип в цялата "българска идентичност" и "българска идеология' е изключително фино втъкана руската идеология... Това е тежко наследство, което макар и бавно, е на път да се промени. И все повече ще се случва, с курса към Европейската идеология и ценности, който е днешната стратегическа посока на съвременната държавна политика на България. Съвсем неслучайно 'опорните точки' на руската идеология, са и скелета на руската идентичност. И в тия опорни точки, принципа - "европейските ценности са антируски". Именно тия основни процеси по разделянето с историческите наследени инерции, е израза на това, което се случва включително и в темата тук, а и по целия форум едни и същи политически наддумки, чрез говорители и изразители на идеологични сугестии.

мъка, мъкааааа... За ПОЗНАНИЕТО няма нищо по-тъжно от нахакания невежа, прогандиращ единствено и само нежество. Най-тъжното явление в академичното образование е изпълнените с книжно знание глави, които си остават празни за всичко останало. И не е проблема в образованието, нито в книжовността или знанието - проблема винаги е в празния човек, жадуващ за "пълен" живот. А няма как... няма... мишън импасибъл. ========== Съзнанието е проява/резултат на комплексна функционалност, възникваща от съвсем ново ниво в организация и взаимодействие между мозъчните центрове и дялове, но с ръководно управление от съвсем нов порядък и качество. Тук четящите дори не са в състояние да възприемат идеята за комплексност - паралелност, едновременност, и възникващата от това синергетична динамика... Още от зората на изследванията на мозъка най-голям проблем е именно комплексната работа на мозъчните мрежи от където идва и непреодолимата сложност за изследване. Горния текст е на светлинни години назад и е просто изблик на някого, намерил нещо в интернет на което той самия да си докаже и презатвърди личните си нужди. Отгоре на всичко - неспособен дори да схване какво е написано, без никаква връзка с неговия собствен прочит, изразен през неговия коментар. Не сте в състояние дори да прочетете основния материал в антрето на темата. Няма как невежи хора да коментират смислено нещо, което е далеч отвъд техните възможности да го осмислят. И вместо да попитат, да зададат въпроси, да разширят полето си на разбиране (поне да опитат) те вещо раздават мнения и коментари, настоявания, обяснения... които няма какви други да са - а производни на невежи. Библиотекарят чел за водата и плуването, ама в книжките за водата и плуването... И е с идеята че понеже е наизустил чуждите думички и идеи, и се изживява че са и негова житейска опитност, той знае за водата и плуването... Докато не попадне в нея... Хора, които дори нямат никаква идея за съдържанието на думичката МЕДИТАЦИЯ от нейния извор, се надпират над глупавите си представи за същото, с баналната и типична нахаканост на всеки невежа, търсещ изживяването на образа си за велик. Единствения начин един малък човек да се изживява на голям, е като имитира големия... По същия инстинктивен начин всеки тийнейджър имитира "възрастен" дори се вживява в образа и по същия начин си присвоява изживяването чрез отражение. А е наивна игра. Как да обясниш на тийнейджъра че да си възрастен не означава онова, което е нуждата в тийнерджърските очи. И че с имитация не се придобива нищо от житейския опит на "възрастния". Думичката МЕДИТАЦИЯ е ярък пример за отвлечеността на книжките социални представи, защото нейния пълнеж всъщност представлява описание на ЛИЧЕН ПРАКТИЧЕСКИ ОПИТ. Свеждането на пълнежа на тая думичка като "размислително упражнение сред някаква форма на съсредоточеност" е най-наивната представа, създадена именно от книжовници, за книжовни потребители. И дъвкана, защото е изключително удобна и подходяща именно за нивото на тяхната посредственост... Източната философия е родена от практическите занимания. В будизма и индуизма, даоизма, когато са били налице апологетите на онова, което сега се нарича "философия", всички те са били експерти в практическата медитация. Това означава ПАНДИТ - не учен, не философ - а синтезиращ практика и познание и личен опит. Думичката "ФИЛОСОФИЯ" няма никаква връзка с ИЗТОКА. Там думичките и понятията за сериозни постижения през опитност, са съвсем други. Затова думите им хилядолетия, та досега, са следи на практици. И са за практикуващи, а не за невежи празнодумци. Говорили са думи, не защото са ги чели, а са имали личен практически опит при това - много напред по пътя в тази практика. А смешния западен книжен съвременен "философ" просто си чете и си ползва нещо, за което няма дори елементарна представа, удобно поглъщащ написани думички и понеже не разбира нищо от същността - сърба готовите шаблонни обяснения за това кое и какво било... нещо си. Готови описания - на описатели... Ей така - един безопасен книжен живот - "библиотекарски", или зад мониторите като виртуални прозорци към виртуалното знание. И накрая - мъката от това че невежия пак си остава невеж. Знанието е само основа. Само нужната основа, една помощ по пътя на личната практика. И не е проблема в знанието, а в празните хора, за които то остава безопасния и лесен начин да се изживеят на пълни - като запомнят какво са изразили и написали "ПЪЛНИТЕ". Защо да се мъчи един "библиотекар" и книжовник - важното е че чете и запомня. Ония, дето опознават чрез себе си, живота и опита си - те да си драпат там. А той има своите книги... и така се живее в свят от книги и лични реплики от написани знания. А знанията са отразен опит, човешки опит. На хора пробващи, падащи и ставащи, търсещи, осмислящи, пробиващи и проправящи път... А книжовника си чака наготово тяхната есенция - един книжовен репликант, живеещ и сънуващ реплики и самия той - реплика, защото идентичността му е основана на репликите на които е конструирана. Това не е присъда. Твърде много хора живеят с книжно знание, от страх, а и от незрелост да са практици - да откриват, да мокрят и потъват, да се давят и да изплуват. Защото да си евристик и практик - е въпрос и на много кураж. И на много още други неща - твърде далечни и непостижими за малките хора. Това е реалност, може би твърде неудобна за множеството, защото именно то напира с всички сили да счупи личните си окови. А няма как. А толкова силно копнее и се бори...

Те това е и поредното изтрещяване. Книжните философи и те научиха за 'медитация', някаква си... Мъкаааа! Толкова си можете, и това е причината да скъсам всички комуникативни мостове. Еднотипни стимули и напълно еднакви реакции ... просто си направих лека поредна проба - като актуализация... В заради същото - едно комуникационно "сбогом" - от мен! Живота е твърде кратък, за да ме занимава някой с личните си фиксации. Просто за твърде много хора форумът има терапевтична цел. Жалко че същия въпрос няма нищо общо с игрите на интелигентност, която тук играят намерилите си подходящ пристан "нуждаещи се".

демонстрацията е точно на аперцепция. Тя НЕ е отношение, но формиращото се задължително и естествено ОТНОШЕНИЕ влияе на хода и резултатите от перцепцията. Това определя мотива, "прочита" и подбора на изредените думички, по-горе. Има значителна разлика в пълнежа на понятието между философското му значение, което е въведено 18 век, и психологическото му значение. Съществена разлика. Вие си обръщате стандартна статия за неврофизиология и психология, в общи приказки, които отгоре на всичко и фолософия не са. По същата аналогия, може да се сложи същата статия и в разделите "политика, история, география, космология..." И после като се натворят подобни... "думички" и се настоява някой да се занимавал с тях. Защо някой трябва да се занимава с думите на някого, който не може да носи отговорността да е сериозен, да е погледнал и осмислил нещо задълбочено, и едва тогава да опита да го изпише. И е крайно време да се разбере, че думите на някого са негово производно. Както и делата му. Зад всички думи стои един и същ техен автор. Той през цялото време именно това изписва - СЕБЕ СИ... Всички само това правим - пишем себе си, дори и когато силно се стараем да се дистанцираме с всякакви средства. Дори когато се повтарят чужди думи, копирани и заимствани готови шаблони на мислене и интерпретации - това пак показва нивата и особеностите на "тоя, дето се пише с думичките". Зад всяка дума стои ОНЗИ, за когото думичките (и делата) са неговия израз и проявление... и именно същите - думи и дела - формират неговия отпечатък сред вселената. А опита да се "хващат думите, без автора им" е именно опита да се избяга от отговорността... В медицината - по кръвната (или други) проба се прави оценка за състоянието на организма, а никой не се занимава със самата кръв, сама по себе си. Думичките - са точно "психичната проба" на всеки, който си служи с тях. На някого много се иска да пише само думички... но освен празни думички, тук, отляво е налице и обозначението на техния автор. Няма значение че е аватар или тук били в сила анонимности. Каквато и да е анонимност няма как да прескочи естеството на думичките като производно на тоя, дето ги изрича. Анонимността в случая се простира само до социални мерки за идентификация, но няма как да се заобиколят психичните такива. ======= има цяла плеяда от пишещи, за които писането сред форума не е отговорност, а е форма на разтуха и търсене на лични утвърждения и изяви. Разбира се, че от въпросните няма как да се очаква проявата на уважение. Да не говорим за заявка за някаква форма на сериозност и зрелост. Именно от тия ... "пишещи", обаче - се формира и общият образ на форума, известен с претенцията си "да е форума на учените". Ето това е проблема - точно учените ги няма сред форума, твърде е малко участието на компетентни лица по различните аспекти и посоки на научното знание. И като е налице "познавателен вакуум", и той веднага бива запълнен от проявите на некомпетентните. Последните са вездесъщи навсякъде, по всички възможни форми за социална изява. Интересно - "защо ли е така"...

първо - да кажа, че продължавате да пишете някакви "отговори" на рамус, и не пропускате да се слагате след повечето негови коментари, при положение че ясно написах че НЕ се занимавам с вашите думи, мисли или излияния, както и с вашият ник. Форумът все пак ми показва че някой си инкоректус е написал поредния си коментар под рамусовия, при положение че последния въобще не се занимава с въпросния инкоректус, поради когнитивно несходство от което инкоректус лесно изтрещява... Може би търсите нужните лайкове и групови или лични ползи, някакви - безразлично ми е. пък и е налице някаква форма на "ментален мазохизъм"... което между другото също е симптоматика. Онова, което липсва със сигурност - е израз на поне средна интелигентност - чрез която поне да се усети някой че има проблем... Второ - Не сте променили с нищо глупостите които пишете упорито и вероятно пак ще излезете с оправданието, че "се забавлявате". Некомпетентността отдавна е тъжна само за компентентните. За невежия дори и не разбира че клоунадата е главната му роля. Горното цитирано изречение е един пореден пример за "тотална щета"... Първо че вие лайквате нещо, което дори нямате идея какво е написано, нито го разбирате. Вече форумът е пълен с примерите ви на това, че нямате дори елементарни умения да осмисляте... Просто сте потребител на заучености и комбинациите с тях, и това за вас е напълно достатъчно. Друг е въпрос че и самия му автор, който лайквате, не си го разбира и като дойде 'пристъпа' и се излива поредния "изблик" без оглед, без осмисляне, разхвърляно, с логически "празноти" и подскоци... и в невъзможност да се понятийна смислова нишка в писмено слово... Но пък важна е "Теорията". И... лайкващите я, които са с претенции че "разбират"... Както вече написах - "тотална щета", окончателна! Трудно е понякога дори да се опише какви глупости се пишат - точно съответствени на хора, които си нямат никаква идея за обратна връзка, самоактуализация, които се изживяват на онова, от което просто си имат нужда... От друга страна - учебникарското зубрене и наизустяване на готовите интерпретационни шаблони нямат нищо общо с Живота. Всеки зубрач и цитатник, напира за ореола на "разбиращ", ама няма как. Никакъв шанс. Но пък - упоритите повторения, наслагвания и опити, си продължават на пълен ход. Това е въпроса - за компентентността на коментарите. Всеки невежа е с идеята че разбирал нещо си, по всякакви фантазирани от него въпроси... Къде си наглася или измисля... важното е неговото отвътре да си върви. Никаква отговорност, никаква сериозност или задълбоченост, няма и как да ги има, при положение че невежата "имал мнение" - и това е единственото важно за него.

за мен - не е важно. Колкото до "комунизма" и "хората през него" - и двете са преходни - минават и си заминават...

Няколко пишещи сред форума имат проблем с изразяването в писмено слово и препинателните знаци. Може да се предположи че това е симптоматика, още повече че следите на същото се появяват периодично при едни и същи пишещи - но не това е важното в случая. Колега Малоум, кога за последно прочетохте какво точно сте написали - бавно и дума по дума? В този смисъл, как мислите - в кой център се формира боравенето със слово и на "колко дамги" се разгражда същото? И ако това има отговор - къде е проблема - в това, че вашият мозък "не може да си намери нужните символи, за да доизкусури представите ви с допълване" ли? За съдържанието: Това е то - типичен физик... с инженерно мислене за "първия запис", "в гънките на кората"... Откога кортекса и гънките му станаха местата за паметови записи? После - "мозъкът си намира символите, доизкусурява представа с допълване...". Тва мозъка е голяма работа, ей - дроби, после събира... Запечатва, после чете... накрая формира... Добре че му е кората... и гънките, и излиза че когато ги е нямало - е нямало памет. А какво е един мозък без памет. Интересно - ганглийните неврни възли, изграещи ролята на "мозък" на толкова много нисши организми - те как "запомнят"? А финала - с цялостния образ се употребявал в мисленето... и съпраааааайс - това било "отношение" (!!!) Но не спира дотук изненадата - ОТНОШЕНИЕТО - именно това било съзнанието (!!!), а не било отражение. ------------ Не е лошо да се забележат толерансите в когнитивната крива, а някои хора толкова ясно си ги изписват сами... Обаче липсата на умения за самонаблюдение и осъзнаване на собствените действия, мисли, реч... издават достатъчно за това, което се случва "отвътре". А най-веселото е, че точно в словото по-горе се спряга "съзнание"... и че то било "отношение, а не отражение (на нещо реалиститично) Какво лошо има някой преди всичко да се осведоми, да се информира, поне да изгради някаква основа база - понятийна, пълнежна... Така - като кръпка и патерица едновременно, на "Теорията" - дето иначе "обяснявала достатъчно", но на кого - на човека, който иска да си обясни. Горното са точно плодовете на същата "треска" - да се обясни, но като се нагоди към други обяснения, за съвсем други положения на битието. НО... претенцията е за обяснение на вселената и всичкото... Че какво е една физическа теория на всичкото, без "мозъкът"...

толкова, колкото манталитета на някои съфорумници..... с тия общи фалшиви приказки - нищо не се променя. А и въпроса е... че със сегашното положение се запазва едно хилядолетно статукво. В цялата работа е обикновената сметка и полза. Това е - всичко друго е имитация на интелигентност и разтягане на локуми. А най-лицемерното е пожеланието за "празник" някакъв си... Не че домашното насилие се определя единствено и само от насилието на мъж над жена си, а и над децата в него... Разбира се налице са всякакви варианти за насилие един над друг, насилието е трудно дори за формулиране еднозначно, защото производните му са много.

чудесно би било, ако все пак коментарите са от пишещи, които имат по-висока компетентност от заявената в писанията им. Странно е защо е толкова силния напън да се пише по въпроси, по които компетентността е никаква или илюзорна. Този "феномен" си има и условно означение и е изследван твърде отдавна. Това не пречи на неговите изявители неуморно да се трудят над "заучените си тезиси". Бих запитал автора на темата не е ли сбъркал раздела в който я пуска? Сигурен ли е, че темата касае "философски аспекти на битието"... след като текста на цитираната статия касае психични и неврофизиологични явления и процеси. академичната и суха учебникарска философия и виртуален концептуализъм, са нещо чудесно, но няма как всеки библиотекар да е лекар или художник...

...както и да се внасят произволно, спрямо лични предпочитания и когнитивни инерции. Освен това - в темата е налице всичко друго, но не "научна дискусия". форумът е просто територия. Пишещите в него я запълват и задават съдържанието й. Няма кой сред пишещите да преглътне изгубването на анонимността си, да не говорим че инстинктивно "обиждането", което вече беше споменато, както и емоционалната уязвимост са по принцип основни пречки по пътя към каквото и да било "разкриване" (изповеди). От друга страна - налице е пълна невъзможност за разкриване на повечето хора - не само в темата. Това е запечатано в тях като вътрешна забрана. А тия, дето са го усвоили вече, също вече имат своя игра - разкриват се също на "слоеве" - както сменят лицата и маските си спрямо една или друга публика. Така те "разкриват" винаги "само контролирани фрагменти"... и така се имитира "разкриване". Разкриването преди всичко започва като процес в самия човек. Пречките по това са изключително дълбоко, но от друга страна именно извървения път към преодоляването им, бележи условно зрелостта и цялостта на психичния субект. Най-важното в разкриването е непрекъснатото противостоене на "стопери", които са дълбоко в несъзнаваното сред всеки от нас... Зад цялата работа стои простичкия и обикновен човешки страх. И НЕ форума е причина за него, нито дали е "подходящ"...

има жени и мъже, които употребяват думичките за които става въпрос по-горе, в разговор, с коренно различни конотации от "обидата" или агресията. Не е въпроса до самата думичка, а до платформата сред която тази думичка има социалното си значение на 'обидна'... или като израз на едно или друго афективни или защитни импулси. по въпроса за 'обиждането'... това е вече доста широка тема, защото включва емоционалната култура интелигентност и зрялост на човешки субект. Не съм съгласен и че лицемерието при "обиждането" е задължително и единствено като обяснение. Става въпрос за "чувствителност" към собствени неизраснати емоционални следи и според мен е странно да се абсолютизира толкова категорично до всеки и всички... най-малкото защото например при мен в същия този описван аспект, нещата са вече напълно променени. Но пак - става въпрос за една ирационална територия за всеки човек, изградена сред възрасти и психични особености, далеч преди да се е образувала дори възможност за рационалност, осмисляне, критичност, управление... И да - именно, тя се инициира най-често именно с емоционалния аспект на всеки от нас. А отработването на това... е въпрос на култура и възпитание само до степен да се подтиска и овладеят крайните реактивни импулси. Но това не е по същество, не е отработване в "сърцевината и ядрото" на процесите... С тоя готов социален механизъм се засилва подтискането отвътре, засилва се психичното "разделение". Прави се за целите на регулацията и реда на груповия живот, но то става за сметка на вътрешното разцепление на всеки социален член, по линията на неговата социална сделка. Неслучайно толкова много хора "стискат" до известна степен и над определена граница на търпимост "избухват" и социално-формираните бариери се прекършват... По същия начин - твърде много хора, когато са в защитена среда (например от "свои хора", отделени от "очите на другите") те си отварят душата и... се разкриват онези аспекти, които именно създават вътрешното разцепление, а са недопустими за показ в социален "официален план". Хиляди години това се натрупва и създава огромно вътрешно напрежение. И че изводите и предположенията на бащите на психотерапията не са нищо ново в човешката история на познанието - че вътрешното разцепление и социален натиск в поведение, насока, битие, начини, ред - създават редица сериозни психични проблеми за множество човешки същества. Но търпят - заради натиск, заради сугестията на... социалната сделка и нейната инерция....

Мисля си за упоритостта на социалновтълпените модели на поведение, на оценка, на мярка и норма... Колко силно са втъкнати, колко мощно са насадени. Колко е невидимо тяхното действие, заради основополагащата им роля докато социалната група формира идентичността на новите си членове. Мисля си също - че вулгарността не се измерва задължително с изрази като употребата на народните "кур или путка", а е въпроса на отношението на изразите с тях. Имам позната и досега, която при толкова простата употреба на втората дума в кавичките ми предишното изречение... и сякаш й се стиска гърлото и вътрешните й забрани са като бетонни прегради. И не е до думата - просто всички синоними на тази дума за нея са проблем, защото несъзнателно се свързват със същия образ на женски външни полови органи.... Моето поколение... и преди него, имат затвърдени морални устои и стабилно поставени забрани относно някои аспекти на човешкото физиологично битие. А всъщност онова, дето се крие зад завесата, касае всеки човек, през целия му живот. Свободното боравене с "мръсни думи" вкарва много хора в заблуда че вършат нещо "забранено" и дори е част от "бунта на тийнейджъра" и криенето от родителите и създаването на "тайна територия", встрани от тях... Но работата не е в думите, работата е, че в социалния модел твърде отдавна е "покрил" зад завеса някои сметнати за "мръсни", нужди и поведение, като същевременно същите са задължително съпътстващи човешкото ежедневие, и всеки човек - без никакво изключение. Така излиза че задъжителна и естествена част от човешкото ежедневие се оказва с етикети и нарицателни за "недопустимост" и стават "скрити"... По същия начин стои не само въпроса с народните думички за полови органи или коитус. А също и за другите физиологични нужди - като дефекация или ориниране. А какво да се добави и за негласно смятаната "мръсна менструация", която жените усърдно им се налага да крият през целия им живот на репродуктивна зрялост... Всичко това е един "социален слой" от възпитанието, който прониква сякаш "на тъмно"... който всички деца се научават да крият, защото са с етикети на "неприлично, мръсно, вулгарно, просташко"... Смешното настава след това - при доктора... или особено - при гинеколога. Познавам жени, които имат огромен проблем да отидат на масажи, защото ще се съблекат и ще ги пипа "друг човек" по голите им тела... Мисля си също така, че не е проблема в използването на думите, а на отношението с което се изричат. С това дали "забраненото", с което да се направи впечатление. Дали е демонстрацията "че си много отворен", или че си забелязал смущението на околните с употребата на някои думички... Всичко това е само малка част от мотивите за 'употреба' на думички, които официално са сложени под "социална забрана", и инерцията от това е хилядолетна и се умножава по автоматизмите на социалната репликация... На всичко това обаче слага край именно днешното и следващите поколения. Всъщност все по-широката употреба на тия думички в "показното социално пространство" е за младите един от начините за бунт и "различаване" от "тия преди тях". Както и начин да се отделят, да се дефинират по нов начин, характерен за тяхното усещане за "реалност". Разбира се, че става и комично - от превзетостта, от прекаляването... Това е сериозна тема... и както и спрямо доста други социални казуси, в това липсва дори идеята за 'наука'. По тия въпроси са в сила един други основни положения, твърде първични, твърде автоматични и инстинктивни.... Тия положения са израз на един социален вътрешен пласт, твърде недокосван сред всеки от нас и пазен доста усърдно и ревностно за разглеждане, вникване, осмисляне и разбиране... Именно - защото повечето от етикетите на записите в него са на "забранено", опасно, мръсно, неудобно. Същия пласт е и територия в която се складират и други "скрити" и неудобни за официалното лице - социално или лично... Въобще формирането на такъв образ (вкл. и идентичност) е една доста заплетена и сложна тема... частен пример за изразеното по-горе е именно виртуалното социално общуване и осигурената от него анонимност. Удобния начин да се скрие, което в реалния "жив" социален живот, се прави с известни заучени и приети за норма усилия, сред виртуала са си "по дифоулт" и именно някои части от вътрешните забрани, се пропукват. ... Та - както вече казах - темата е огромна. И касае всяко човешко същество. Отгоре на всичко - съвсем ясни са малкото изследвания на тия явления, при които изводът е прост - създават вътрешно напрежение, заради необходимостта от вътрешно психично "разделение" - между явното и скритото... И нуждата от пораждането и съществуването на явлението ЛЪЖА - във всички аспекти на битието, при всяко човешко същество.

Във връзка с горните... разкрития! на конспирации, имам две вметки: 1. Аз също смятам да внеса личния си принос, като израз на своя граждански и социален дълг. Така ще ви разкрия най-голяма конспирация - точно в науката. Особено е валидна тя в хода на разкритията на колегата относно някои социални посоки на манипулации, с джендърен привкус и звучене. Много моля да се обърне внимание на следното - има проблем и е заложена 'бомба' във фундаментални научни положения - а именно: Основните посоки на научното знание - са наречени с думи в женски род. Колеги, обърнете внимание - билогия, физика, медицина, философия, психология... а във философията - основни понятия на човешкото размислително и абстрактно битие, са заложени в същата "женска същност" - вселена, безкрайност, вечност... Според мен, и моята скромна информация, това застрашава основни човешки права, израз е на сексизъм и лъха на "черна и злобна преднамереност"... Венсеремос! === 2. задавам въпрос към автора на темата, с молба и разяснение на смисъла на нейното заглавие: ПСИХОЛОГИЯТА - имала нужда... Не е ясно - каква е точно нуждата (голяма ли е, малка ли е) ? Само една нужда ли е, или са "много"... нужди? Как се очаква че друга дума (в женски род) ще задоволи "нуждите" на първата... Нещо джендърско виждам тук и заради това отправям своят апел Разкрийте ги колега, да направим всичко възможно да ги "задоволим" (ако трябва - с "мъжествени" средства и инструменти )! ======== И понеже некъв си тиквеник рамус, е с претенциите за "синтезатор" - му се пада да направи синтезна връзка между двете си вметки: Всъщност - "психология" (като дума в женски род) може да има безкрайни вариации от ... "нужди" (и големи и малки) ! Но мисля че една основна дума, в мъжки род, ще намери начин да задоволи "ВСИЧКИТЕ й НУЖДИ" (колкото и невероятно да звучи ) . Това основно понятие с думичка в мъжки род - е ЖИВОТ! А'м Ин ( в превод от английски - "вътре съм", със смисъл на "участвам", но и заедно с други... смисли, пак става многозначително )