Янков

Не, просто с теб е невъзможно да се спори научно. Въпреки всичките ти нелепи претенции за научност на изказванията ти. На няколко пъти споменах и сега смятам да ти го подчертая - няма научни доказателства както че съществува Бог, така и че не съществува. Аз не твърдя че съществува Бог, а твърдя, че вярвам че съществува Бог. За съжаление, очевидно не схващаш разликата между двете твърдения, което вече е обезпокоително. И показателно. Това че даваш препратки към някакви книги писани преди 50 години, не означава че написаното в тях доказва че няма Бог. Камо ли да е прието от световната научна общност. Към която ти не принадлежиш, въпреки всичките ти претенции. За справка, можеш да погледнеш списъка на Нобеловите лауреати предоставен от Върбанов. След като има носители на Нобелова награда, които продължават да вярват в Бог десетилетия след излизането на книгите които препоръчваш, е очевидно че световната научна общност, не е съгласна с твоята позиция. Ако смяташ, че те не са истински учени и ти стоиш в научно отношение над тях, това е съвсем друг въпрос. Колкото до хилядите доказателства които можеш да представиш на вярващите, но които не искаме да приемем - посочи ми само едно, по което световната научна общност е постигнала консенсус и го приела като доказателство че няма Бог. Едно е достатъчно.

Никой не ти пречи да го възприемаш по този начин. Но дотук не съм видял нито едно представено доказателство че Бог не съществува. Приемам забележката и коригирам на - вярва че няма Бог. но субективният фактор си остава. Въпреки това в случая бих добивал, че един истински атеист за какъвто говориш, би отговорил на въпроса - има ли Бог, нещо от рода на " не знам ", "няма достатъчно доказателства" и т. н., но не би използвал израза " не вярвам". Именно в този израз според мен, е разликата между субективна и обективна гледна точка. Доколкото липсват доказателства и в двете посоки, такъв учен не би изразил мнение по въпроса. Разбирам позицията, но не мога да я приема напълно. Едва ли има учен при който е налична тотална липса на субективен фактор. Като този фактор, както посочих не е задължително да е само и единствено в това дали вярваш че съществува Бог, или вярваш че не съществува Бог. Има и други субективни фактори, които биха могли да окажат влияние. Колкото до това че вярата изисква активност, виж колко време и ресурс са отделени в тази тема, да се защитава тезата че няма Бог. При това без да се представи нито едно научно доказателство, че такъв няма. Един истински атеист, за какъвто говориш, не би се занимавал изобщо с тази тема, и даже не би си направил труда да я чете. Би използвал ресурсите си за далеч по продуктивни теми ( от негова гледна точка ). Предлагам една оферта на всички атеисти, които смятат че разполагат с доказателства, че Бог не съществува: Седнете, опишете ги и да ги представим на научната общност. И ако те ги приемат ( забележете - казвам да бъдат приети не от мен, някой поп или църквата, а от учените ), аз се ангажирам да инициирам подписка за номинация за Нобелова награда на човека доказал това твърдение.

Май трябва да се опитаме да се върнем към темата. Както вече споменах, това дали вярваш в Бог и Възкресението, или не вярваш в тях е в резултат на вяра, а не на наука. Твърдението – аз вярвам/не вярвам в Бог, само по себе си е субективен фактор и не подлежи на научно доказване или отхвърляне. Основен елемент в тези твърдения е вярата и именно този термин ги прави субективни по характер. От друга страна обаче твърдението – има / няма Бог е фактологическо по своя смисъл и се основава знание, което подлежи на доказване или отхвърляне от страна на науката ( освен в случаите когато фактора вяра е неволно изпуснат и съответно е имано в предвид гореспоменатия смисъл). В този случай, налице е обективност по отношение на твърдението, а не субективност и съответно трябва да бъде доказано от изказващия твърдението. Как това свързано с въпроса дали ако вярваш или ако не вярваш в Бог и Възкресението те прави лош учен? В случая трябва да разгледаме две хипотетични ситуации. В първата ситуация имаме учен вярващ в Бог и Възкресението, който попада на доказателство че Бог не съществува. В следствие, поради наличието на субективен фактор – вярата в Бог, той отхвърля доказателството. Това съответно го прави лош учен. Във втората ситуация, имаме учен който не вярва в Бог и Възкресението и който попада на доказателство за съществуването на Бог. В следствие поради наличието на субективен фактор – вярата че няма Бог, той отхвърля доказателството. Това съответно прави и него лош учен. Както се вижда от тези две хипотетични ситуации, не това дали вярваш в Бог, или не вярваш те прави лош учен. В заключение се налага извода, че това което те прави добър или лош учен, е не дали вярваш или не вярваш в Бог, а дали като учен позволяваш на субективен фактор ( какъвто е вярата, независимо за какво се отнася ), да повлияе на обективната ти преценка.

Сега остана да докажете че бог няма. И моля не излизайте с номера, че това твърдение е недоказуемо. Аз това повтарям през цялото време. И изпратете доказателства си на БАН, да смаете научната с общност с откритието си. И Маке, правото ми да вярвам в Бог е гарантирано от Конституцията. И нея ли отричаш?

С удоволствие. Само че ти пръв ми отговори на този въпрос. И съответно, защо Го отричаш.

Извод не е доказателство. По същата логика, аз мога да достигна до извода че лицето Х е идиот, но това не прави лицето Х идиот.

Вадиш неща от контекста, без да се опитваш да разбереш смисъла на казаното от мен. Това че си атеист не те прави лош учен. Но това че не подлагаш своята хипотеза/теория/твърдение и т.н. на съмнение, и го заявяваш като безспорно и категорично доказано твърдение без да представиш доказателства те прави лош учен. И това не зависи от факта дали вярваш в Бог или не, а зависи от факта дали представяш доказателства за твърденията си.

Какъв проблем имаш, че аз съм решил да стана храна за Бог? Това е мой проблем (ако изобщо е проблем ), не твой.

Ти нещо не си разбрал. Аз отговарям на пост на Scaner, който се определя като атеист, а не на твой пост, в който се определяш като безбожник. Но едно въпросче към теб. От горното подразбирам че теб не те интересува дебат. Поради каква причина все пак се намесваш в този дебат, след като не искаш да го водиш?

Именно. Дотук преобладават опитите да се накарат вярващите да тръгнат по " правия път". Същото важи и с обратен знак. Само че дотук аз защитавам правото си да вярвам в Бог, и не водя борба за "светлина", а за права.

Отговарям възможно най-кратко и ясно. Атеистите не вярват че има Бог. Въпроса не е в това дали си атеист или религиозен, а дали становището ти е предопределено от конкретни доказателства. В случая те липсват и в двете посоки. Така че да - атеистите са вярващи. Просто вярват в друго, по различно от тези които вярват в Бог. А именно че няма Бог. Но вярата сама по себе си не предопределя, дали обекта на вярата съществува, или не съществува. Да ти дам и друг пример. Аз вярвам в Бог и Възкресението. Не вярвам в Зевс, Юпитер и т.н. В този случай какъв съм - вярващ или невярващ? Не конкретиката на вярата те прави вярващ, а нейната употреба. Твърдението - аз не вярвам в Бог, те прави вярващ в нещо. А именно че няма Бог. Твърдението - аз знам че няма Бог изисква конкретни доказателства, които следва да бъдат предоставени.

Сложни въпроси задаваш. И едва ли има еднозначен отговор. Ние като индивиди сме коренно различни и всеки от нас си има свои причини за вярата си, или за отричането на Бог. От какво зависи вярата? Ами не знам. Не съм се родил вярващ, нито съм възпитаван като такъв. Но въпреки това, дойде момент когато станах такъв. И не съм типичен вярващ. Да, вярвам в Бог, вярвам в Христос и Възкресението, но от друга страна не вярвам църквата и поповете. Лично моя позиция е че религиозните общности трябва да се регистрират по търговският закон и да имат касов апарат. Но това е за друга тема. Но защо някои изпитват необходимост и с всички сили се придържат към вярванията си, като ги защитават силно? Аз лично защитавам правото ми да вярвам в Бог, без да определян като по-низш от атеистите. Това че вярвам в Бог, не ме прави лош човек. Нито ако бях учен който вярва в Бог, ( а аз не съм учен ) би ме направило лош учен. Същевременно не вярвам че ако човек е атеист, то той непременно е лош човек. Нито ако един учен е атеист, то той непременно е лош учен. Така че не виждам нито морален, нито религиозен или философски проблем в това че защитавам позицията си. Не вярата или безверието които декларираме пред останалите хора, ни правят добри или лоши, а постъпките ни и отношението към другите хора. Относно "Религията ми прилича на потребност, от която индивидите с психични отклонения изпитват остра нужда.Сякаш намират сигурност в нея, страхуват се да не я загубят и я защитават яростно. " Да, това категорично е вярно за някои индивиди. Но същото важи и за такива индивиди при атеистите. И при тях има индивиди с психични отклонения които изпитват остра нужда да задоволят потребностите си отричайки Бог. И те намират сигурност в атеизма. И те се страхуват да не се окаже че грешат, а също така защитават безверието си яростно. но въпреки това не виждам да твърдиш, че сред атеистите е възможно да има индивиди с психични отклонения, които чрез отричането на Бог задоволяват своя " остра нужда". Или да разбирам, че сред атеистите според теб такива няма?

Всъщност, тази аналогия е от Артър Кларк. И не е проблем за един вярващ да си представи че има хора които не вярват. Всъщност е точно обратното. На невярващите им е трудно да приемат, че има хора които вярват. За доказателство - цялата тази тема.

Обща форма на аргумента: P никога не е била недоказана, следователно P е /трябва да е/ истина. P никога не е била доказана, следователно P е /трябва да е/ лъжа. И двете основни форми на аргументи от незнание, и двете софизми, се свеждат до: Нещо в момента няма своето обяснение, или не е добре разбрано или обяснено, следователно не е (или не трябва да е) вярно. Понеже изглежда, че съществува липса на доказателство за една хипотеза, следователно друга избрана хипотеза може да се счита за доказана. Такъв аргумент се неутрализира с думите „Липсата на доказателство не е доказателство за липсата на доказателство“. Примери: „Не можеш да докажеш, че Бог не съществува, следователно Бог съществува“ „Не можеш да докажеш, че Бог съществува, следователно Бог не съществува“ Май съм си признал че нямам други аргументи. Но не се ли очаква същото и от атеистите? Какво се получава? Атеистите са стигнали до извод, че Бог няма. Понеже не може да бъде доказан. Но истинските учени, биха подложили тази хипотеза на съмнение и биха проверили нейната достоверност. Чрез научни методи. И биха изпаднали в горната ситуация. Най-забавното в случая е, че атеизма сам по себе си е вяра, а не наука. Или иначе казано - атеистите също са вярващи. П.П. Не разбирам защо си избрал мой цитат в случая? По коректно би било да ни изредиш всичките участващи в тази тема. Пак няма истински доказателства. Математическо обяснение би свършило работа. Но проблема е в това, че дори и да се предостави математическо обяснение, болшинството от хората не можем да го разберем. Колко хора в света биха разбрали такова доказателство? 20-50? Така че останалите трябва да им повярваме. Накрая всичко опира до вярата. Христос Возскресе (поздравявам вярващи и невярващи)

Всъщност въпросът нарочно е така формулиран. Можеш ли да дадеш доказателства че "времето и пространството във вида, в който можем да кажем "тогава" и "там" възникват със самото "голямо тряс"?

Мисля че най-накрая схванах идеята ти. Ти не просто искаш доказателства за съществуването на Бог, ти отхвърляш категорично че е възможно да съществува подобно доказателство. Само че приятелю, тази позиция сама по себе си е плод на вяра, а не на наука. Вярно, доста различна вяра, но все пак вяра. Също така примера със създаването на света за 6 дни и създаването на човека от кал, не са задоволителни. Представи си как обясняваш на хора преди хиляди години как е създаден света и от какво са направени хората. Ако им представиш сегашните ни познания, те просто ще гледат тъпо и ще се чудят за какво става въпрос. Все пак не трябва да забравяме, че Старият завет е писан преди хиляди години. И когато се опитваш да обясниш нещо на някой, свеждаш обясненията до ниво при което да ги разбере. Но ето и един въпрос към атеистите. Водещата научна теория за създаването на света е теорията за големият взрив. ( Всъщност, доколкото знам, това име е напълно погрешно. Дадено е от Клифърд Саймък и има подигравателно значение. Всъщност по- коректно би било да се преведе като " Голямото Тряс. После човека си е променил позицията, но името останало.) Но, какво е имало преди "голямото тряс" и какво го е предизвикало? И моля, без да отиваме към метавселени и т.н. Тези теории само отлагат началото на всичко, назад във времето.

Отново манипулативно твърдение. Ти не искаш просто вярващите да докажат съществуването на Бог, а искаш да ти го докажат тук и сега. Което от своя страна както знаеш, на този етап е невъзможно. но дори и да бъдат представени някакви доказателства, подозирам че веднага ще бъдат обявени за псевдонаука. От друга страна обаче, учените от цял свят в момента работят по доказването на редица теории. Това че все още те не са ги доказали, означава ли че те са някакви псевдонаучни фанатици, неразбиращи нищо от наука и оповаващи се на вярата си в правотата си на собствените теории? Отново пример - Анщайн. Той пръв предсказва съществуването на черните дупки, но не доживява доказването им. Какъв учен е бил той по този критерий. И как да определим хората които са повярвали в съществуването на черни дупки, далеч преди те да бъдат доказани. И колкото и пъти да повтаряш един и същи въпрос, отговора няма да се промени и подозирам че го знаеш това добре. На този етап е невъзможно да се докаже съществуването на Бог. Но това съвсем не означава че след 10, 100 или 1000 години, такова доказателство няма да се намери. Всеки до тогава е свободен дали да вярва или да не вярва. И независимо дали вярваш или не, това не е критерий по който да бъдеш обявен за лош човек или учен. Същевременно обаче би било много добре, ако изискванията които поставяш към другите хора, да ги поставяш и на себе си. В Библията има един много хубав израз - преди да махнеш гредата от моето око, извади треската от своето око.

Абсолютно невярно и манипулативно твърдение. Да ти дам един пример - едва в последните няколко десетилетия учените успяха да докажат съществуването на планети извън слънчевата система. Разбира се това съвсем не е пречело на същите тези планети, да си обикалят около своите звезди в продължение на милиарди години. Това че днес науката не е в състояние да докаже съществуването на нещо ( в случая Бог ), това съвсем не означава че не може да съществува. Светли Великденски празници на вярващите и приятни почивни дни на атеистите.

Всеки учен е свободен да вярва в Бог и Възкресението и това по никакъв начин не го прави лош учен. Вярата е въпрос на личен избор.

А какво пише в този текст за оногундури, кутригури и пр. чукундури? Или те не са Българи, след като не са Кимери?

Че аз какво казвах? Или само ти не разбра? Това че Херодот е описал една част от Скитите ( в случая да ги наречем коректно западни Скити), това не означава че другите две групи Скити не съществуват. Това е все едно да кажеш днес, че Норвежците са европейци, но понеже Италианците не са норвежци, то те не са и европейци.

Съжалявам че трябва да го кажа, но това твърдение е първосигнално, некомпетентно и псевдонаучно. Подозирам, че дори не е направен опит да се потърси хрониката чието име съм дал, и да се погледне от кой автор е и от кой век. От текста който съм дал, става абсолютно ясно, че Скития е възприемана като географско понятие, а не като етническо. На всичкото отгоре, автора е дал информация за три различни по етнос и култура народи, които той назовава с общото име Скити. Предполагам че всеки може да си направи извод, към коя група принадлежат Скитите на Херодот. Нито един древен автор не е бил длъжен, нито е смятал за нужно да се съобразява със съвременната ни гледна точка. нито пък е знаел каква е възможно да бъде тя. И поради тази причина ние трябва да се съобразяваме с гледната точка на авторите на хрониките, а не да ги пречупваме през нашата гледна точка. Аз също. Не знам при вас какво е определението за " бегъл намек ", но в моя край на това му казваме " натвърд ". И Конане, да - ние сме наследници на Кимерите. Също така сме наследници и на Траки, Славяни, Хуни, Тюрки, Авари и други племена. Но само и единствено ние да сме наследници на от едно тези племена????? Първото споменаване на името Българи е от края на 5ти век. Тръгнеш ли от там назад да търсиш кои сме, в която и посока да поемеш, все ще намериш някакви доказателства. Лошото е че за всяко доказателство което си избереш, трябва да пренебрегнеш поне пет други. Избора е твой.

Тъкмо почна да става интересно. Значение на думата архаичен архаична, архаично, мн. архаични, прил. 1. Древен, старинен. 2. Който е остарял, отживял времето си; несъвременен. анахронѝзъм Тълковен речник м., само ед. Нещо, което не съответства на времето си; отживелица. • прил. анахроничен, анахронична, анахронично, мн. анахронични. " Скития е дала три големи народа: Фини, Сармати и Тюрки. Сарматите са на запад, Тюрките на изток, .................." annales annorum том 2 От тук се вижда че понятието Скити обхваща населението на конкретна територия, а не като еднородно племе/племена. И доколкото тази територия е огромна и без строго определени граници в древността, то Тюрките са Скити, понеже са се появили в Скития. А докъде се простирала тази Скития е въпрос на гледна точка на автора. Но определено е обхващала територии и далеч на изток от Волга. Така че Тюрките са си Скити. Или иначе казано, според авторите всички Тюрки са Скити, но не всички Скити са Тюрки.

Това Камбоян къде е засвидетелствано? За мен е нова информация. И какво общо имаме с келтите в този случай? Но все пак не обяснява едно - защо гръкоезични автори да използват латинската дума за езичник вместо име на български владетел, при условие че са можели да ползват гръцката такава?

Идея си нямам. Обаче Теофан го споменава като Паган, а Никифор като Кампаган, което е възможно да е деформирана форма на Кан Паган. Обаче пък не виждам никакъв смисъл, гръкоезични автори да използват латинската дума за езичник вместо име на български владетел, при условие че са можели да ползват гръцката такава.