gmladenov

След войната Русия ще има разбита икономика, изтощени военни ресурси и ще бъде под санкции. При това положение тя няма как да е силна. Свиквай.

Мине не мине време, ти не издържиш и пак подхванеш някоя руска/анти-западна опорка. Това ти е на сърцето. Кажи сега колко е гаден краварският Хегемон и как ние трябва да излезем от ЕС и да станем независима държава-подлога на Русия. Само така българите могат да са щастливи, нъл тъй.

Русия многократно е заявявала, че войната в Украйна е война за един нов многополярен свят. Така че е напълно уместно да се говори за войната в тема за глобализацията и многополярността. Именно затова ми беше и въпросът: как победа на Русия във войната ще подобри полярността на света.

Украйна е под натиск от Запада да обмисли "план Б" за войната с Русия Откакто Русия нахлу в Украйна през 2022 г., украинските лидери настояват, че Русия трябва да бъде прогонена от цялата украинска територия, преди да започнат каквито и да било мирни преговори. Сега, когато Русия продължава да постига бавни успехи на бойното поле, а западната подкрепа за Украйна показва признаци на умора, според европейски дипломати може да се наложи Украйна да представи по-реалистичен план, поне за следващата година от войната. Западът все още подкрепя дългосрочно заявената цел на украинския президент Володимир Зеленски да си върне контрола върху територията на страната. Но някои европейски дипломати твърдят, че Украйна трябва да бъде по-прагматична в целите и стратегията си за войната. Това може да помогне на западните служители да защитят пред своите избиратели необходимостта от доставка на оръжие и помощ за страната. Според официални лица държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен и външният министър на Великобритания Дейвид Лами ще пътуват до Украйна, за да се срещнат с украински официални лица, отчасти за да обсъдят как най-добре да се определи украинската победа и от каква помощ ще се нуждае тя, за да я постигне. Няколко други високопоставени американски и европейски служители също са били в Киев през последните две седмици. Разговорите показват повтарящ се източник на напрежение между Киев и Запада: съчетаването на желанието за изтласкване на силите на руския президент Владимир Путин от Украйна с военната реалност на място. Високопоставени европейски служители твърдят, че на Киев е било казано, че пълната победа на Украйна ще изисква Западът да предостави подкрепа на стойност стотици милиарди долари, нещо, което нито Вашингтон, нито Европа могат да направят реално. https://dnes.dir.bg/na-fokus/ukrayna-e-pod-natisk-ot-zapada-da-obmisli-plan-b-za-voynata-s-rusiya

Русия няма да постигне пълна победа в Украйна; Западът няма да го позволи. А дори формално тя да победи, това как ще направи света "многополярен"? Освен ако Русия не прояви добра воля и не върне на Украйна заграбените територии (евентуално без Крим), Западните санкции срещу нея ще останат - може би за десетилетия напред. Реалистично погледнато, Русия може би ще придобие някакви (опустошени) украински територии, но ще бъде военно и икономически отслабена от войната - и ще продължи да се намира под иконимически санкции. В задачата се пита как тази Пирова победа на Русия ще направи светът по-многополярен от сега.

Много интересна тема. Ще ми трябва време, за да я прегедам от началото, но засега ще споделя следното мнение: По каквото виждам, никой не е доволен от глобализацията във вида, в която я видяхме от края на 90-те години до сега. У нас се чувстаме завладяни от западни корпорации и западни елити. На Запад пък чувстават, че всичките им работни места отиват в Китай. Така че промени ще има. Светът е взаимносвързан и глобализацията няма как да изчезне, но ще се наложи пренастройка. Иначе приказките на Путин за многополярен свят са прах в очите. Него не го интересуват световните икомомически взаимоотншения и търговия, а просто не може да понася, че американците са силни и (според него) си правят каквото си поискат. От Путинова гледна точка това не може да продължава. Няма само САЩ да си разиграват коня; Русия също ще си го разиграва - а от САЩ ще гледат и ще траят. Това е визията на Путин за многополярен свят.

Чудех се къде да пусна интересна статия на СТРАНА.ua и затова реших да отворя нова тема, по подобие на темата за случващото се в Русия. Засилването на Ермак и негативизма на Запада. Какво означават промените в украинското правителство? В украинското правителство бяха извършени големи рокади, в резултат на които съставът на министрите беше актуализиран приблизително наполовина. Например, един от останалите „дълголетници“ в кабинета на министрите, Денис Малюска, който ръководеше Министерството на правосъдието, и Дмитрий Кулеба, който ръководеше Министерството на външните работи повече от четири години, загубиха своя портфейл. Но Ирина Верещук, която заемаше вицепремиерския стол, ще отиде на работа в кабинета на президента, а бившият заместник-ръководител на ОП (Офиса на президента) Николай Точицки, който получи поста министър на културата и информационната политика, и Алексей Кулеба, който ще заеме поста вицепремиер по възстановяването, ще работи в правителството. Първият заместник-министър по въпросите на ветераните Александър Порхун, който беше служебен министър, също ще бъде в ОП. Подобни „преливания“ в „съобщителните съдове“ на ОП и Министерския съвет вече не учудват никого и служат като още едно напомняне за фактическото подчинение на последното на първото. И както вече писахме, те служат главно за пиар цели - да покажат, че Зеленски извършва „обновяване на властта“, реагирайки на натрупаните проблеми (и по този начин, като че ли, прехвърля отговорността за тях на правителството). Истиа е, че премиерът Шмигал, за чиято оставка се говореше от юни, беше оставен на стола. Но е възможно това да е временно. Но много по-интересна и показателна от самите смени на властта беше доста негативната реакция към тях в западните медии. Което още веднъж подчерта нарастващото напрежение в отношенията между украинското правителство и Запада. Засилването на Ермак Както вече стана дума, основната задача на кадровите смени е да покажат, че президентът извършва „обновяване на властта“. Премахва неефективните мениджъри и ги заменя с по-ефективни. И по този начин, като че ли, прехвърля отговорността за съществуващите в страната проблеми върху правителството. Тези назначения обаче носят и определени политически промени. И същността им е още по-голямо засилване на контрола на президентската канцелария и нейния ръководител Андрей Ермак върху правителството (което и без това е значително). Повечето новоназначени са хора на шефа на ОП, който за пореден път показа, че е основният център за вземане на решения в обкръжението на Зеленски. „Много бивши министри навремето полагаха, така да се каже, клетва за вярност, но по време на работата си придобиха връзки, включително корупционни или със западни партньори, и някои се изтощиха и не могат да направят повече Така че те бяха сменени и дори се увеличи влиянието на президентския кабинет върху кабинета на министрите“, казва политологът Руслан Бортник. Истина е, че Ермак все още не е успял да реализира плана за смяна на премиера Шмигал с вицепремиера Юлия Свириденко, който се обсъжда от юни. Смята се, че това се противопостави на ръководителя на фракцията на Слугата на народа Арахамия („кула“, съревноваваща се с Ермак, заобиколена от Зеленски). Източници в политическите среди обаче смятат, че рано или късно Ермак ще постигне уволнението на Шмигал. Освен ако дотогава съотношението на силите някак радикално не се промени. Реакцията на Запада В западните медии масовите оставки и назначения на министри в украинското правителство (и особено смяната на външния министър Кулеба) предизвикаха значителна изненада. Като изненадата е съпроводена с негативни оценки. По правило се посочват две позиции. Първо, Зеленски започна тези кадрови промени, за да запази рейтинга си. „Той (президентът – ред.) не можеше да не забележи значителния спад в популярността на правителството, регистриран в проучванията на общественото мнение през последните месеци. Като се има предвид, че изборите бяха отменени по време на войната, промените в правителството бяха един от малкото лостове, които Зеленски можеше да използва“, пише английското издание Икономист (The Economist). Вторият акцент на публикациите е, че Киев се отървава от независими фигури, заменяйки ги с хора на Ермак, засилвайки влиянието на канцеларията на президента върху процесите в страната. Изданието Политико (Politico) пише, че Зеленски е „се сблъсква с огромна негативна реакция“ поради рокадита в кабинета, която „повдига обвинения в заграбване на власт“. „Водещи опозиционни фигури обвиняват Зеленски, че все повече назначава хора от тесен кръг близки съюзници и поддръжници на държавни позиции в опит да консолидира властта около кабинета си“, се посочва в публикацията, цитирайки съответните оценки на депутати от опозицията. А служител на Белия дом е заявил анонимно пред Политико, че САЩ „могат да имат причина за безпокойство“ относно промените. Всичко това стана поредното проявление на напрежението в отношенията между украинското правителство и неговите западни партньори, за което има две основни причини. Първата е недоволството на Запада от широкомащабното ниво на корупция в Украйна и нарастващата консолидация на властта в ръцете на Зеленски и неговия офис. Това недоволство се подклажда активно от група украински активисти, медии и политици, близки до западните структури. Както вече писахме, те прокарват следната теза: „Зеленски е страхотен човек, той преживя най-трудния период на войната, той стана символ на съпротива срещу агресията, но за да вкара Украйна в Европейския съюз и да я направи пълноправна част от западния свят, ние се нуждаем от друг, по-малко корумпиран и по-малко авторитарен лидер, който ще слуша какво му казват западните му партньори, а не постоянно да се опитва да налага своята позиция." Опозицията прокарва тази тема още отдавна и тя постепенно навлиза както в медиите, така и в политическите среди на Запада. Втората причина са опасенията на Запада от слабата контролируемост на Зеленски по военните въпроси и склонността му към рисковани стъпки, както и обществен натиск върху властите на западните страни да увеличат военната помощ. Информация за това oт време на време прониква в медиите. Например по отношение на отказа на Зеленски да спре атаките срещу руски рафинерии, въпреки че администрацията на Байдън го е помолила да спре. Вашингтон също така има подозрение, че Киев се опитва да тласне НАТО към пряк военен сблъсък с Руската федерация, което западните страни категорично не желаят. В своя наскоро издадена книга журналистът Дейвид Сангър пише, че Байдън веднъж дори е намекнал на помощниците си, че Зеленски може би умишлено се опитва да въвлече Америка в трета световна война. Всичко това все още не е довело до твърди действия от страна на Запада срещу Зеленски и близкия му кръг. По всяка вероятност САЩ и ЕС не искат да организират публична разправа с украинските власти по време на войната. Въпреки това, съдейки по тона в западните медии, предпазливостта към украинските власти там се засилва. https://ctrana.online/articles/analysis/471579-pochemu-v-kabmine-proizoshli-masshtabnye-kadrovye-perestanovki.html

Путин започна войната с Украйна, защото явно си е въобразявал, че без бой ще вземе цяла Украйна, както през 2014г без бой взе Крим. И явно се е надявал, че с този аншлус ще увеличи мощта на Русия и съответно нейната международната роля и влияние. Това е истинската причина за войната - и истинсаката (днешна) цел на Путинова Русия. Съвсем очевидно в неговата си глава Путин е голям геополитически играч, който дърпа конците на света. Съответно всичките приказки за един многополюсен и по-справедлив свят са само прах в очите. Истинската цел на Путин е повече власт и влияние в света. Той е демонизиран на Запад, защото е брутален диктатор, който не играе по правилата (които според него са наложени от Запада), а иска със сила да се налага над други страни. Това е несъвместимо със западните ценности за законност и международно право. А е посрещан от Глобалния Юг, защото на този етап Югът има полза от Русия.

Индия и Китай явно не смятат за необходимо да санкционират Русия заради войната. Явно не считат, че независимистта на Украйна е техен проблем. В същото време явно им е доста изгодно да купуват руски петрол на промоция. Ако четеш внимателно какво се случва, Китай в същност се възползва максимално от ситуацията, за да "васализира" Русия и постепенно я превръша в суровинна колония. А това, което ти повдигаш за плащанията на Индия в рупии: ако не беше войната, Русия нямаше да приема рупии. Сега, обаче, е принудена - и ако четеш пресата, Русия се чуди какво да прави с всичките рупии, които е натрупала. Единствените приятели на Русия в момента са Иран и Северна Корея. Това са единствените страни, които предоставят военна помощ. Всички останали просто се възползват от създалата се ситуация, за да извлекат максимални ползи за себе си.

Лойд Остин: US оръжиe с голям обсег за удари по Русия няма да промени ситуацията в Украйна Използването на предоставени на Киев американски оръжия за нанасяне на удари на далечни разстояния в Русия няма да промени значително ситуацията в Украйна, заяви министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин, предаде Ройтерс. По този начин той деликатно се противопостави на желанието на Киев за премахване на ограниченията върху употребата на тези оръжия, отбелязва агенцията, цитирана от БТА. Украинският президент Володимир Зеленски призова по-рано днес западните съюзници на страната му да игнорират "червените линии" на Москва и да позволят на Киев да използва оръжия с голям обсег за удари по руска територия, а Вашингтон обеща още 250 милиона долара за оръжия за Киев, предаде Ройтерс. https://dnes.dir.bg/svyat/ostin-us-orazhiya-s-golyam-obseg-za-udari-po-rusiya-nyama-da-promenyat-situatsiyata-v-ukrayna -- Казано накратко, САЩ не искат да разрешат на Украйна да ползва далекобойни американски ракети за удари надълбоко в руска територия. Именно подобни неща имам предвид като кажа, че Зеленски не оценява адекватно реалната ситуация. Той трабва да приеме - и да се съобрази - с факта, че САЩ и Западът не държат Украйна да победи във войната, а помогат само колкото Уктрайна да не падне. Много жалко, но това е реалността. Оттук нататък украинската стратегия не може да бъде победа над Русия и връщане на статуквото отппреди 2022г. Да не говорим за преди това. Пак да кажа, много жалко, но това е реалността.

Определено се забелязва силното желание на Цат Путьо светът да е друг и Русия да има повече власт в света. Но както е казал Н.Хайтов, "едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто да го направиш". Засега Русия е на първата стъпка: има (голямо) желание за нов световен ред. Като стигне на трета стъпка, тогава пак ще говорим.

Статия на Дир.бг за членството на Турция в БРИКС. Забележително е, че в статията няма и думичка за нов световен ред, а просто се коментират потенциалните икономически и политически ползи, които Турция може да извлече с нейно членство в БРИКС. Икономическа изгода или криви сметки очакват Турция в БРИКС Ердоган, който е на власт от повече от две десетилетия, се опитва да изгради по-независима външна политика на Турция и да засили глобалното й влияние. Страната също така е недоволна от липсата на напредък в преговорите за членството ѝ в Европейския съюз. Мнението на турските анализатори Засиленият интерес на Турция към организацията БРИКС се дължи на желанието ѝ да бъде част от нарастващия икономически потенциал на организацията, която предлага нови възможности за сътрудничество и развитие, смятат турски анализатори, цитирани от агенция Синхуа. "БРИКС вероятно ще доминира в световната икономика през следващите десетилетия, а Турция иска да бъде част от огромните възможности, които блокът предоставя в един многополюсен свят", каза пред китайската агенция Али Огуз Дирийоз, който преподава международни отношения в Университета по икономика и технологии ТОББ (TOBB) в Анкара. Серкан Демирташ, базиран в Анкара външнополитически анализатор и журналист, споделя мнението, че зад интереса на Турция към БРИКС стои "икономически ориентирана дипломация, която не иска да пропусне нарастващата икономическа мощ на Азия в частност". Не всички турски анализатори обаче са на мнение, че присъединяването към БРИКС ще е от полза за Турция. "От квартала на богатите преминаваме към бедния квартал", коментира журналистът Фатих Алтайлъ. "На всичкото отгоре не към тези, които купуват от нас, а към тези, които ни продават. Сигурно е, че Турция няма да е тази, която ще се възползва от това. От това ще се възползва западният свят", посочи той. В своя статия, цитирана от новинарския сайт Т24, Алтайлъ анализира отношенията със страните от БРИКС от гледна точка на икономиката, като изчислява, че Турция се пренасочва "от свят със среден доход на глава от населението над 50 хил. долара към друг блок със среден доход на глава от населението от 10 хил. долара". Според автора Турция има сериозен външнотърговски дефицит както с Русия, така и с Китай, а като цяло дефицитът ѝ в търговията със страните от БРИКС е на стойност приблизително 97 млрд. долара. https://business.dir.bg/ikonomika/ikonomicheska-izgoda-ili-krivi-smetki-ochakvat-turtsiya-v-briks

На теб за всичко американците са ти виновни, но ти хич не си русофил. Нъл тъй.

Като ще разбиваме сегашният световен ред, трябва да се попита: защо зоналният модел (разделянето на света на блокове) да е по-добър от мрежовия модел (без разделения)? По всичко личи, че Цар Путьо просто иска светът да е разделен на блокове, за да може Русия да има повече власт в нейния блок. На Путьо не му изнася, че САЩ/Запада доминират мрежовия модел. Иначе зоналният модел не предлага никакви предимства пред мрежовия.

Именно - и там сбъркаха. Направиха се на мъже, с което само си изработиха всеобщо презрение и омраза.

Така е - и по всичко личи, че така мисли и Зеленски. Но точно това ми е мисълта: стратегически Украйна не трябва да търси победа над Русия, а трябва да прави всичко възможно да не допуска руски пробиви и поражение. Зеленски все още търси победа, а това е грешна стратегия на този етап.

Истина е, че "Гласове" са про-руски и анти-украински, но цитираната статия ни най-малко не е про-руска. За мен лично офанзивата в Курск, колкото и да е вдъхновяваща, показва, че Зеленски не оценява правилно ситуацията и няма правилните приоритети - и така излага цяла Украйна на голям риск. Първият приоритет за Украйна трябва да бъде запазване на независимостта, дори с цената на териториални загуби. Вместо да работи в тази посока, Зеленски очевидно търси начини да победи Русия ... което не е реалистично на този етап. И така завършва да харчи ценни човешки ресурси за неосъществима цел, като в същото време излага Украйна на опасността от голям руски пробив с непредвидими последствия.

Хмм. Преходът от еднопартийна диктатура към многопартийна демокрация - както и обратният преход преди това - са фундаментални промени. Хора са умирали за тях. Не знам защо ти с лека ръка ги определяш като несъществени.

Инересна статия на американското издание "Форин афеърс" (Външна политика). Моето виждане съвпада напълно с тяхното: Путин няма да се откаже от войната в Украйна, а Украйна не може да победи Русия или пък да сключи приемлив мир. Затова най-доброто, което може да се направи в момента, е да се работи за замразяване на конфликта до по-добри времена. От тази гледна точка аз започвам да смятам, че Зеленски няма адекватна преценка за ситуацията. Той напира със западна помощ да победи Русия ... което не е реалистично без пряка намеса на НАТО във войната ... което от своя страна е нещо, което Западът не иска. "Форин афеърс": Путин никога няма да се откаже от Украйна Две години и половина след като Русия нахлу в Украйна, стратегията на САЩ за прекратяване на войната остава същата: причиняване на достатъчно разходи за Русия, така че нейният президент Владимир Путин да реши, че няма друг избор, освен да спре конфликта. В опит да промени сметките на Путин за цената и ползите от войната, Вашингтон се опитва да намери златната среда между подкрепата за Украйна и санкциите за Русия от една страна, а от друга намаляването на риска от ескалация на бойните действия. Колкото и рационален да изглежда този подход, той се основава на грешно допускане: че Путин може да си смени мнението и нагласите за войната. Доказателствата сочат, че по отношение на Украйна Путин е непреклонен; той е заложил всичко. За него предотвратяването на превръщането на Украйна в бастион, който Западът може да използва да заплашва Русия, е стратегическа необходимост. Той е поел лична отговорност за постигането на този резултат и вероятно преценява, че си струва почти всяка цена. Опитите той да бъде принуден да се откаже представляват безплодно упражнение, което само струва човешки животи и ресурси. Има само един реален вариант за прекратяване на войната в Украйна при условия, приемливи за Запада и Киев: да се изчака на Путин да му мине времето. При този подход САЩ ще продължат подкрепата си за в Украйна и ще поддържат санкциите срещу Русия, като същевременно минимизират нивото на боевете и количеството на изразходваните ресурси, докато Путин не умре или по някакъв друг начин не напусне поста си. Само тогава ще има шанс за траен мир в Украйна. Путин сам започна тази война (за изненада дори на някои от приближените си) и пак той може да я спре ако реши. Ако признае, че гамбитът се е оказал по-труден, отколкото е очаквал, той може да реши да намали загубите си. Тази война не е екзистенциална заплаха за Русия, нищо, че Путин използва тъкмо тази реторика. Изтеглянето на руските сили от Украйна няма да застраши съществуването на руската държава, нито би застрашило собственото му управление. Но въпреки че Путин може да спре войната, ще е готов ли някога да го стори? Путин очевидно смята, че за Русия е стратегически важно да спре обвързването на Украйна със Запада. Съответно западният натиск едва ли ще го принуди да промени решението си и да прекрати войната при условия, приемливи за Киев и Вашингтон. Ако Путин не желае да спре атаката си срещу Украйна, тогава войната може да приключи само по един от двата начина: или защото Русия няма ресурси да я води, или защото Путин е паднал от власт. Постигането на първото чрез намаляване на способностите на Русия е нереалистично. След като Путин се е посветил на войната и е в състояние да продължава да хвърля войници и ресурси в битката, руската военна машина едва ли ще се срине. Остава само вторият начин за прекратяване на войната: излизането на Путин от Кремъл. Опитът да се ускори този процес може да изглежда привлекателен, но е непрактична идея. Десетилетия наред Вашингтон показа много слаба способност успешно да манипулира руската политика; стремежът да се направи това сега би представлявал триумф на надеждата над опита. И въпреки че Путин вероятно вече си мисли, че САЩ са решили да го отстранят, започнат ли реално стъпки в тази посока, той ще забележи промяната и ще я възприеме като ескалация. В отговор може да засили руските усилия да посее хаос в американското общество. Като се имат предвид тези рискове, най-добрият подход за Вашингтон е да заложи на дългата игра и да изчака Путин да си тръгне. Възможно е той да се оттегли доброволно или да бъде изгонен; единственото сигурно е, че в един момент той ще умре. Едва след като той вече не е на власт, може да започне истинската работа за трайно разрешаване на войната в Украйна. Дотогава Вашингтон трябва да се съсредоточи върху подпомагането на Украйна да удържи позиции и да предотврати по-нататъшно руско военно настъпление. Той трябва да продължи да налага икономически и дипломатически санкции на Москва, без да очаква те да имат голям ефект. Основната цел на такъв натиск е да се изпрати правилното послание на съюзниците на САЩ и да има лост за влияние върху постпутиновата Русия, както и да се прекрати вътрешнополитическата критика в САЩ. В същото време Вашингтон трябва да съхрани ресурсите си, като ги изразходва възможно най-ефективно и убеждава Киев да избягва големи, разточителни офанзиви. Дори досегашните успешни офанзиви на Киев – включително изненадващото нападение над Курск в Русия миналия месец – нямат голям ефект върху цялостния ход на конфликта. Това остава война на изтощение без признаци за предстоящ пробив за Украйна. При това положение най-добрият подход е да се играе за време - да се задържат позициите в Украйна, да се сведат до минимум разходите на САЩ и да се подготвим за деня, в който Путин в крайна сметка ще си тръгне. Това несъмнено е незадоволителен и политически неатрактивен подход. Но това е единственият реалистичен вариант. https://glasove.com/na-fokus/forin-afears-putin-nikoga-nyama-da-se-otkazhe-ot-ukrayna

Болшевиките заграбиха властта и се опитаха да създадат алтернатива на капитализма. Оттам нататък нещата вървяха по инерция известно време ... докато не се видя, че алтернативата не е жизнеспособна.

За мое огромно съжаление аз самият почвам да мисля, че Зеленски също трябва да бъде сменен.

Двете основни промени са смяната на собствеността от държавна към частна и преходът от еднопартийна система на управление към многопартийна. Това, което наричаме социализъм, е в същност болшевишки модел на държавност, в който една партия/върхушка има монопол върху властта и собствеността. А в съвременните демократични общества няма монопол нито върху властта, нито върху собствеността. Ние сменихме обществения модел от болшевишка държава към съвременна демокрация. Заедно с тази промяна си сменихме и приятелите, но това е просто политическо преорентиране, а не промяна на обществения модел. Преди войната Русия беше сменила модела на собственост, но не и еднопартийността. А сега покрай войната направи нова национализация и така тя на практика се върна към болшевишкия модел на държавност - с тази разлика, че вместо една партия да има монопол върху властта и собствеността, монополът се държи от един единствен властелин.

ISW: Путин вярва, че Русия може бавно да погълне Украйна Руският лидер Владимир Путин смята, че Русия може бавно да погълне Украйна чрез постепенно настъпление и да изтощи украинските сили. Източник: Институт за изучаване на войната ( ISW ) Подробности: Военни анализатори смятат, че докато украинската операция в района на Курск изглежда оказва влияние върху руската армия на оперативно ниво, тя не е променила стратегическото мислене на руския лидер Владимир Путин. ISW оценява, че Путин вярва, че Русия може бавно да погълне Украйна чрез постепенна офанзива и че Русия може да постигне целите си чрез война на изтощение срещу украинските сили. Тези оценки правят Путин невъзприемчив за мирни преговори на други условия освен капитулацията на Украйна и Запада пред неговите искания. https://www.pravda.com.ua/rus/news/2024/09/4/7473354/

Трай, коньо, за зелена трева. Нали се сещаш, че чакането на новия консенсус може да е безкрайно. Най-вече Русия иска нов консенсус; за много страни днешният консенсус е напълно приемлив. А това, че някакви страни са се обединили в някаква куха организация, нищо не значи.

Поредна руска атака срещу цивилни обекти в Украйна. 41 убити и 180 ранени при удар на "образователна институция и близка болница" в Полтава.