kirasirrav

Срещат се и формите /ост. / : ,,черкова", както и банатското ,,чръква"

Това със ,,Христос" е доста сложно. Според някои се извежда от гр. ,,хриос" /което приблизително отговаря на староевр. ,,машиях/месия" - помазан, посветен /за владетел,цар/ . При превода на Библията на гр. са използвали тази дума вместо еврейската. Срещал съм и друго тълкуване - Христос/Хрестос от гр. ,,хризос" - златен/златист, съотв. употребявано и като ,,благороден" , ,,възвишен", както впрочем се среща и понастоящем със същия или подобен смисъл във много ИЕ езици например.

Поздравления за темата. Погледнато отстрани (лаишки ), нещата с древно-германските думи в Балканските и Източно-европейските езици (най-общо формулирано ) е доста сложна, като се има предвид общите ИЕ корени - през Ямна - сегашна Украйна и последвалото развитие/разширение на германските народи на Запад- и след това завръщане им (епизодично и нееднократно отново на Изток ). Така че според мен най важното нещо е датировката (и евентуално локализацията ) - кога за пръв път се появява конкретната форма и къде, и съответно възможното и по-късно развитие на Запад и след това повторното и привнасяне обратно (вече твърде изменена ) и възприета наново от народите останали на Балканите и Причерноморието (ерго - интересуващите и касаещите ни пряко/или не езици ).

И едното и другото може да е натоварено със сходен смисъл защото и предназначението им е сходно - да отграничат, очертаят определено пространство/или друго, определено за ограничен/специален кръг хора - младоженци, владетели, или по издигнати/специални хора.

Всъщност, ако наистина трябва да сме точни би трябвало да се сравняват езиците, които ни интересуват паралелно, в смисъл набора от думи и структурата през определен период (вкл. и диалектите и разните варианти на конкретните езици ). Иначе не е коректно да пребягваме нашир и надлъж през епохи и пространства и да търсим съвпадения. Много думи са преминали през разни езици, заемани, отхвърляни, видоизменяни и т.н. То и аз си спомням че съм привиквал кучета със ,,куч-куч" (даже незнам откъде ми е дошло това), ама едва ли ще е някакъв принос в лингвистиката.

Твърде вероятно с Аспарух наистина да идва една предварително сравнително консолидирана общност, чието ядро трудно се поддава на външен натиск и остава устойчиво при всякакви катаклизми, / малко спекулативно - най-българите от ,,прабългарите" или нещо подобно/ . Въпроса е че все още не става ясно кои/и какви точно са те, и каква част (количествено и качествено) са от Кубратова България.

Беше ми попаднала една книжчица, която сравняваше разни старогермански езици, със по-новите и по-отдалечени (до исландски примерно) и същевременно успоредици и със някакъв ,,славянски" от онези епохи. Оказа се че освен приликата м/у разните германски имаше и голям % близки неща и със ,,славянските"? . както и да е ...п.с. за съжаление изобщо не мога да я открия и да си спомня как точно беше озаглавена. В този ред на мисли подкрепям тезата на sir, че трябва по-задълбочено и сериозно сравняване и изучаване на ,,варварските" езици от онова време, във интересуващите ни региони направено от подготвени лингвисти ( и то със мулти лингвистични познания, или някакъв сериозен интердисциплинарен колектив).

В светлината на това което знаем днес: Принципно ударът през Шипка е бил може би най-перспективен, но е трябвало да се проведе веднага след Старозагорското сражение, да се нахлуе по петите на отстъпващите и размесени с цивилно население опъленци и руснаци, даже преди да се появи Гурко след боевете при Нова Загора. След това шанса е бил когато руските военачалници са заблудени от маньовъра към Елена, но пак казвам, всичко е трябвало да се извърши без никакво забавяне. Оттам нататък след първоначалния неуспех, е трябвало да раздели отряда си (който грубо е бил около 40 000 души вкл. силите на Реуф паша и Хулюси паша от Шипка, както и присъединените гарнизони по пътя си) и с ок. 15-20 000 сила да укрепи линията Троян -Ловеч, като евентуално взаимодейства за проактивни действия със тамошните турски сили. Останалите да ги концентрира м/у Шипка и Елена в защитни позиции, както е сторено и по-късно, като се надява на допълнително усилване от Цариград.

,, Да не пращаме скитите, сарматите и прабългарите направо в определението "ирански", тъй като вероятно не са били класически ирански народ, а са били близо и до пра-славяните в лексиката си. ... стават основата на бъдещото славянско море южно от Дунав, а друга част идва по-късно като прабългари, утигури, кутригури... И всички те са се разбирали горе долу добре и са си общували, без да имат нужда от преводачи, но и без да се разбират напълно. " Именно, и част от всички тези в някакъв момент са кръщавани/наричани славяни. Което и определя по-късните неясноти и обърквания.

,, 48 страници. 1195 мнения. И накрая, може ли някой да предложи поне едно доказателство ( реално, не въображаемо ), поради което да търсим прабългари на изток от Кавказ? " ... След като не можем да локализираме твърдо едно единствено пра/прото-българско ядро, което независимо от многовековни процеси и катаклизми от всякакъв характер, се е запазило през поколенията и пространствата, и е донесло българското тука, значи опираме до варианта на българите (Кубрато-Аспарухови и Балкански ) да са съставени от няколо компонента...и всички изводи произтичащи от този факт.

Можем да кажем компромисното - ниски и кривокраки хора в българските редици може и да е имало, но те не са баш оригиналните българи.

Основния проблематичен момент е кога точно/или поне приблизително, българите (оригиналните? да кажем ) се появяват с етнонима българи, иначе известните от по-късно, са някакви съюзи, конгломерати и обединения на широка и неясна основа.

Като цяло нещата се навързват логично ако приемем че поне част от оригиналните българи са именно тези янцай-алано-кангюйци - оттам се разделят и едните участват в създаването на образувание ок. Бълхара/Балхаш/кидарити и др. след което от този център някои мигрират към Кавказ от южната страна на Каспийско море. Другите и преди хуните и съвместно с тях минават от север, и участват във всички по нататъшни известни ни исторически процеси. Същевременно около Азов тези два потока пра или протобългари имат някакви контакти помежду си, и едновременно се смесват със намиращите се скито-сармати и готи (най-общо казано), находящи се там от по-рано.

Именно де, там е употребявано (магарето, както и до сега) в сухите, топли и безтревни площи на Сев. Африка, Близкия Изток и Средиземноморието, защото е по-издръжливо на тези условия, в сравнение примерно с коня.

,,Волът" (на англ. (най-често използваната дума) си е ,, оx " произнася се ,,окс" . А магарето на тур. го знам като ,,ешек". Относно sumerito от шумери/шумерски, може да е същото като Москвич (московец, от Москва ) ; ,,баварец" за BMW и подобни. Напр. ,,индейка, индюк" - пуйка на рус. защото произлиза от Америките (наричани тогава Зап. Индия ) ; при нас пуйката някъде е ,,мисир, мисирка" защото произлиза от Египет (наричан и Масър ), находящ се по това време в Османската империя. Същото се отнася до някои названия на царевицата примерно ( мисир, масур и т.н.).

Нищо чудно че при старите названия за магаре думите произхождат главно от С. Африка и Близкия Изток, тъй като оттам е и произхода и одомашняването на същото. Имаме още и кулан /онагер, монголско диво магаре /, бил е разпространен от Близкия Изток, Иран до Монголия, Тибет и Индия (всъщност тези последните видове/подвидове представляват на външен вид нещо средно м/у кон и магаре ), така че сигурни и термините свързани с тях в по-широк смисъл, са омотани. Още повече че това е станало при по-северните народи които по-късно са получили и тези дом. животни заедно със съответните названия. Предполагам същото се случва и със други животни (и растения), привнесени отнякъде другаде, без да е имало някакви местни или диви форми в съответния регион.

carucea, carozzo и подобни се срещат в лат. и стари италиянски със същото значение - каруца/кола ; ,,юлар" например през тур. идва от латински - ,,югулар" вж. - ,,югуларна вена/яремна вена",

Мисля че трудно бихме могли да изведем нещо сериозно от междуметия свързани с животни (по-точно коне и магарета ). За да докажем че това са прабългарски, а даже и древни тюркски думи използвани от някои прабългари, трябва да докажем откога датира използването на тези коне и магарета от собствено прабългарите, за които не е ясно всъщност кои са те самите. Иначе те може да са привнесени във всякакъв момент думички, както и животните. Относно славянските термини в българския - според мен процеса е по-скоро в обратна посока (поне в ранните моменти ) - първо има ,,български" думи усвоени от бъдещите ,,славяни", а след това обратния случай. Но там вече нещата не са много изяснени.

Значи Тантине накратко казваш, че поне част от прабългарите са индоевропейци (защото не се връзват гените иначе ), навлезли дълбоко в Азия и възприели някакъв прото-тюркски, със който идват впоследствие в Изт. Европа. Относно х/канга-гузите си го пише че и в 10-ти век са ок. ез. Балхаш. Не става ясно за древната държава ,,Ханга" ? Относно пачите - правят се и от св. крачета+уши, опашка, евент. глава или части от нея.

Имайки наблюдение в/у различни млади хора/ученици и деца, намирам че те са твърде различни по отношение на нашия социум (това което по-старите поколения са свикнали да възприемат като нормално и установено във обществото). И в този смисъл може да изглеждат за нас твърде асоциални. Всъщност те ще изградят и ще живеят във едни по-различни реалии и общество. Въпроса е дали ще имаме адекватна връзка и разбираемост помежду си в един момент. Даже този момент вече настъпва.

,,...вие сте солунчани, а всички солунчани говорят чисто славянски." И не само. Излиза че моравяните и славяните ок. Солун са били близки говорно ( все пак тези последните са по-отдавна там, така че някои са станали и солунчани ). По-трудно е да се направи връзката м/у моравяни/солунски славяни, и българите в Сев.-Изт. България по това време.

Ама чакайте сега, ,,немци" и ,,словенци" се назовават по-късно ( демек, неми/неговорещи и говорещи). Ето да онагледя как виждам нещата най-общо : тази първата се отнася до периода преди, по време и малко след разпада на хуните, когато разни ,,склави" и ,,булгари/вулгари" имат разни отношения с Византия примерно, като са в различни комбинации + разни други понякога. Втората се отнася някъде в периода 6-и 7-и век - германо-славяните от северозапад, и българи и хазари от изток и юг притискат и унищожават културите оградени с червено (приблизително представени в този район, със разни находки ) ...забележете че в този момент още нямаме немци и словенци. Третата карта се явява малко по-късен период / ок. втора половина и края на 7-и в. и нач. на 8-и ...според някои това е тогавашната/моментна картина отразяваща действителността / , ама на мен нещо не ми се връзват нещата Виждате славянското море (хайде на север и малко блата), което за сравнително кратко време залива всичките видове племена и народи, подвизаващи се в тези региони от столетия. Това е най-груба обща представа, не успях много с детайлите но мисля че разбирате идеята.

Може би като понятие ,,прабългарския" не е много резонен да се използва като говорим за езика конкретно. Но има някакъв лексикален набор, който е дошъл и останал тук в българските предели (и не можем да го обясним с ,,пражаните" и пр. ). Въпроса е - той със българите/респективно -гури на Кубрат и Аспарух ли се движи насам, или е насложен по-късно, евентуално придошъл по от изток. / говоря за неславянските думи и произношения /.

Общо взето нали излезе, че тъй-наречените ,,южни славяни" и въобще балканците, не са много близки (до стоящите по на север в Централна и Източна Европа видове ,,славяни". Един път имаме разни ,,склави" /нападащи откъм аварските предели, оттатък Дунав в сегашните румънски територии, и Карпатите/, Империята. След това има и германци (най-общо казано ) + ,,славяни" прииждащи откъм сегашни Чехия и Полша на изток и на юг. По-късно (или не?) са и някакви ,,германо-славяни" (тъй като езика на тези маси е доста сходен преди да се раздели и се движат общо взето почти заедно ). Тогавашните българи + разните ,,-гури" обикновено мигрират основно в обратна посока - от Сев. Причерноморие и Приазовие /тоест от изток/ в западна и южна (балканска) посока. Как можем да направим езикова връзка м/у племената идващи от Дон и Кубан (примерно ), и разни германци, ,,пражани" ,,висляни" и други северняци? Може би нашите са научили предварително тези диалекти защото са знаели че ще им потрябват след векове? И защо да не наблегнат на гръцки и латински, а да изучават езика на подозрително изглеждащи субекти, мъкнещи се от централно-европейските пущиняци ?

Тази тема нещо се омеша със темата за езика. Някои постове важат и за двете едновременно и не успяваме да навържем нещата.