Thorn

Има хубава баня и е по средата на държавата. Иначе трудно може да се нарече столица.

1. За шарана. Какво значи думата се е появила през 12 век? Това не е отговор на въпроса ми от кой тюркски език се е появила. При това, като се има предвид, че шарани в библията няма, а а доколкото въобще има запазена старобългарска литература, то тя е: 1а - религиозна 1б на славянски, а не на прабългарски 1в - в огромната си част незапазена то отсъствието и в корпуса на тази литература не е показател за нищо. 2. За кои са тюрки, кои не са - не съм участвал в тези спорове, но не ми изглежда вероятно първите тюрки в Европа да са печенегите. Впрочем хазарите както знаем са говорили тюркски. 3. Не твърдя и не съм твърдял, че прабългарите са тюрки. Смятам, че са сбор от различни групи и в момента е практически невъзможно да се установи кои са първоначалните българи. Твърде е вероятно съставът на ордата, дошла с Аспарух на Дунава да има малко общо с тях.

Във връзка с темата да. Доколкото шараните ги няма в християнската религиозна литература, не изключвам първото споменаване на тая риба на хартия да е в 19 век. Но доколкото това е тюркска дума, но идваща не от къпчакски и не от турски, остава да се види от кой друг тюркски език би могла да е. Възможните хипотези - от езика на прабългарите, ако той е тюркски или от група в състава на прабългарската орда, ако тази група е тюркска; от езика на аварите, ако той е тюркски; т печенежки. Други?

От какъвто и да е произход, фактът, че е разпространена дори в португалския, изключва да има нещо общо с "прабългарския език". Докато шаран е очевидно свързана със сазан и показва връзка с някъкв тюркски език.

Доколкото думата по произход не е прабългарска, то всякакви карпове, крапове и коропи не би следвало да ни интересуват.Тази дума е заемка. Дали латинска или германска е съвършено неважно в случая. Също и кога точно е заета. Просто няма отношение към темата, която е за прабългарския език. Думата сазан е общотюркска. Думата шаран очевидно има връзка със сазан, значи е резултат от тюркско влияние. Обаче от кой тюркски език? Не е от турския и не е от къпчакския, тогава от кой? А кога е засвидетелствана в българския, нямам идея.

Аз нали точно това казвам - че общотюркската дума, вкл. за турци и азъри е сазан. Кюрдите, арменците, непалците и останалите индийци не са тюрки.

А в Украина е пълно и с българи, но късни заселници - бегълци от османската империя.

Така. Връзката между думита крап и и карп е очевидна. Както и редуванията на такива срички в българския. Идеята е, че това не е оригинално българската дума за тази риба, а е думата използвана от местното население. Примерно както думата кефал. С кое име именно прабългарите са наричали тоз рибок не знаем. Към момента не съм изказал твърдение думата ш а р а н да е старобългарска. Но изглежда твърде очевидно свързана с общотюркската сазан. Та тогава от кой тюркски език да е дошла? На мен също ми е интересно. Къде е показано, че шаран я има в руски, украински, словенски, чешки, полски? Поне според уики във всички тези езици се ползва карп и производните му и сазан.

По това време папата де факто е един византийски сепаратист. Обявявал е Константин Копроним за еретик. Нямало е как да разчита на помощ от столицата.

И как идентифицира българите в централна Азия, че и "според археологията", че и в конкретен времеви период. Коя е тая археологическа култура и кое я определя като българска? При това говорим за езика. А примери на езиково тюркизирани иранци - бол.

Веднага те опровергавам с примера на съюза между унгарци и кабари. Освен това "неходенето в Азия" нищо не казва за езика. Никъде не е казано, че неазиатски групи не могат да говорят език от тюркското семейство, както и сега не е така. И кое показва, че "не са ходели в Азия"? В Казахстан не може ли да са ходели? Или от Казахстан. И я някакви подробности за прабългарската генетика, която категорично да отхвърля азиатски корени поне на част от прабългарите. Ама така с представителна извадка, статистика и категорично потвърждаване, че са изследвани именно прабългари.

С оглед на вероятността да са били хетерогенна група, възможността да има няколко различни "прабългарски" езика ми звучи като най-достоверната.

Самият линк, който ми даде показва, че думата е влашка, т. е. латинска. И цитираната в твоя линк етимология е точно латинската, написано е черно на бяло. А дали е -ар или ра- няма такова значение, такива редувания са нормални за българския. Т.е. - това е романското наименование на тази риба и нищо не говори за наименованието и в прабългарския. Следователно шаран е дошло от някъде. И след като повечето известни тюрки ползват сазан, включително и турците, то това е някаква по-ранна заемка от друг тюркски език. Въпросът е от кой?

И какво общо има латинската дума карп с прабългарския език?

Крап или карп?

Няма дузпи Какъв е проблемът? Кримските татари именно това са правили векове. Не е много трудно и сам да си го обясниш. Роднините на Василий са заселени като компактна маса, като са запазили религията си и дори организация, след като са успели да организират бунт. Май не си прочел текста, но спориш. Едно от основните неща в него е, че НЕ СА ОТВЛИЧАЛИ САМО ЖЕНИ.

А пък част от маджарските племена са каварите, които не са угри, а хазари, които вероятно са тюркоезични...

Къде при руснаците има такива? Доколкото знам, намират ги в Украина, но там пък точно готите са върлували. Един Херманарих, един Винитар...

Значи хуните към момента не ги знаем какви са нито езиково, нито генетично, така ли?

може да са сармати, може угри.

Къде го пише?

Те ако не се лъжа, се наричат сермисианци. И колко време са били в Унгария? Две поколения ли? Тогава каква е принципната разлика с прадедите на Василий Българоубиец? Ромеи в чужд варварски плен, които са успели да се завърнат в родината.

Стою дойде яхнал едър черен кон. Беше загърнат в червен вълнен плащ, облечен в бродирана дреха и обут в кожени ботуши. На главата носеше шлем с бяло перо. На кръста кожен колан с месингови апликации и дълъг кавалерийски меч. На гърдите - къса ризница. Две чанти на конския гръб. В тях имаше шарена дреха, и две кесии с ромейски пари. С него още двама конници и още два товарни коня с дисаги. В дисагите - топове червен вълнен плат и даже едно топче с невиждано чудо - коприна! На гърдите му се мандахерцаше кръст! Децата с викове наобиколиха новодошлите. Момчурляците с възторг и грейнали очи гледаха коня, меча, плаща, шлема с перото и мислено ги премерваха на себе си. Девойките - и няколкото русички и всичките останали по-тъмни, че и половината направо мургавички, всичките бяха готови да отидат със Стою даже още тая вечер в свещената горичка и да направят всичко за него, белким ги хареса. Мъжете мрачно гледаха висящия му кръст. Княз Слав Славунович излезе от от най-голямата землянка, заобиколен от десетимата си дружинници. Стою веднага скочи от коня, подаде меча на единия от спътниците си, хвана кръста от врата си и го хвърли в калта в нозете на княза, като мръсно изпсува. Единият му спътник го изгледа недоволно, но нищо не каза. Стою направи знака на Перун. Князът се успокои, направи знак на дружинниците и те се оттеглиха, освен брат му и племенника му. Те дадоха знак на Стою и всички те влязоха в землянката, където се бавиха чак до вечерта.

Между другото да уточня. Масовото избиване на мъжете военопленници е нещо, характерно за ранната бронзова епоха. И е добре документирано. Горе долу от късната бронзова епоха все по-разпространено става задържането в робство, поставянето в зависимост, облагането с данък. Пленниците почват по-рядко да ги избиват. Така, че всичките разсъждения какво било положението при римляните или при турците са безсмислени, ние въобще не говорим за това.

Славун умря в първите години на 7 век, но успя да направи още един голям поход, след като Фока изтегли войските си. Доведе още пленници. Изгориха го на огромна погребална клада по обичая на славянските богове и събраха пепелта му в урна. Повечето "чисти" славяни така ги погребваха. Пленниците и потомците им обикновено ги заравяха в земята като кучета. Накои даже и при спазване на християнски обичаи, но рядко. Археолозите намериха гробището и го определиха като биритуален некропол. Секвенираха ДНК. Естествено от погребаните, защото от пепел ДНК не се секвенира. Всичките излязоха "балканци". През 626 г. внукът на Славун - Мирослав, участва в похода на аварите срещу Цариград. Аварите го накараха да се качи на сал и когато имперският флот ги нападна, повечето славяни се издавиха. Мирослав едва се спаси, полуудавен, мокър до кости и загубил цялото си снаряжение. Добра се до лагера и там каза на кагана какво мисли за умствените му способности. Аварите го хванаха, набиха го с камшиците, конфискуваха му пленничките, и го вързан за едно дърво го накараха да гледа как ги карат да теглят каруца, а аварите ги яхат. Беше предвидено следващия ден да му спретнат погребална клада, но без да е умрял преди това. През нощта Мирослав успя да избяга и с много премеждия се върна в родното си село. През това време армията на кагана пред Цариград се разпадна. Изпокараха се, изпонапсуваха се, славяните се разбягаха, българите и аварите се изпокараха и още преди да се приберат бяха започнали да се колят. Колеха се повече от десет години и през това време селото на Мирослав никой не го закачаше. Когато някакъв от претендентите за хаган прати няколко от дружинниците си да съберат продоволствие - т. да отвлекат говедата и да мобилизира част от мирославовата дружина, те се озоваха под големия дъб в центъра на селото, заобиколени от разгневените славяни. Водачът на аварите го набиха на кол, а останалите ги обесиха на клоните на дъба. Никой не дойде да им отмъщава. Минаха десетилетия. Славяните не се подчиняваха на никого. Някакви аварски банди два- три пъти отвличаха говеда, убиваха пастири, крадоха жени, но никога вече не наложиха власт над селото. Периодично имаше слухове, че аварите ще направят голям поход, но славяните от цялата област - цели седем племена се съюзиха и се оказа, че могат да съберат толкова много воини, че страшните обри все отлагаха да нападнат. Обаче вече и походите бяха редки и още по-рядко бяха успешни. Наоколо вече почти нямаше имперски области. Племенникът на Мирослав - Мирчо Свирепия му омръзна такъв мирен живот, а и му се искаше и той да има пленнички, кон, крави и червен плащ, та се поддаде на уговорките на едни гъдулкаджии чак от Долната земя и отиде с тях да превземат някакъв град на брега на морето. Нещо като Теслон, Салонки или Солун. Нещо такова. Отведе няколко човек с него, но те се върнаха (и то не всички) с посърнали лица, казаха, че як бой са яли и че някакъв ромей, на име Леон Кроткия бил размазал главата на Мирчо Свирепия с мотика когато Мирчо се опитал да се покатери на стената на Слона ли беше, Солуна ли. За капак някои от съселяните им останали там, че за капак и били минали на служба на императора! След две години един от тях - Стою, се върна в селото.....