Thorn

По това време папата де факто е един византийски сепаратист. Обявявал е Константин Копроним за еретик. Нямало е как да разчита на помощ от столицата.

И как идентифицира българите в централна Азия, че и "според археологията", че и в конкретен времеви период. Коя е тая археологическа култура и кое я определя като българска? При това говорим за езика. А примери на езиково тюркизирани иранци - бол.

Веднага те опровергавам с примера на съюза между унгарци и кабари. Освен това "неходенето в Азия" нищо не казва за езика. Никъде не е казано, че неазиатски групи не могат да говорят език от тюркското семейство, както и сега не е така. И кое показва, че "не са ходели в Азия"? В Казахстан не може ли да са ходели? Или от Казахстан. И я някакви подробности за прабългарската генетика, която категорично да отхвърля азиатски корени поне на част от прабългарите. Ама така с представителна извадка, статистика и категорично потвърждаване, че са изследвани именно прабългари.

С оглед на вероятността да са били хетерогенна група, възможността да има няколко различни "прабългарски" езика ми звучи като най-достоверната.

Самият линк, който ми даде показва, че думата е влашка, т. е. латинска. И цитираната в твоя линк етимология е точно латинската, написано е черно на бяло. А дали е -ар или ра- няма такова значение, такива редувания са нормални за българския. Т.е. - това е романското наименование на тази риба и нищо не говори за наименованието и в прабългарския. Следователно шаран е дошло от някъде. И след като повечето известни тюрки ползват сазан, включително и турците, то това е някаква по-ранна заемка от друг тюркски език. Въпросът е от кой?

И какво общо има латинската дума карп с прабългарския език?

Крап или карп?

Няма дузпи Какъв е проблемът? Кримските татари именно това са правили векове. Не е много трудно и сам да си го обясниш. Роднините на Василий са заселени като компактна маса, като са запазили религията си и дори организация, след като са успели да организират бунт. Май не си прочел текста, но спориш. Едно от основните неща в него е, че НЕ СА ОТВЛИЧАЛИ САМО ЖЕНИ.

А пък част от маджарските племена са каварите, които не са угри, а хазари, които вероятно са тюркоезични...

Къде при руснаците има такива? Доколкото знам, намират ги в Украина, но там пък точно готите са върлували. Един Херманарих, един Винитар...

Значи хуните към момента не ги знаем какви са нито езиково, нито генетично, така ли?

може да са сармати, може угри.

Къде го пише?

Те ако не се лъжа, се наричат сермисианци. И колко време са били в Унгария? Две поколения ли? Тогава каква е принципната разлика с прадедите на Василий Българоубиец? Ромеи в чужд варварски плен, които са успели да се завърнат в родината.

Стою дойде яхнал едър черен кон. Беше загърнат в червен вълнен плащ, облечен в бродирана дреха и обут в кожени ботуши. На главата носеше шлем с бяло перо. На кръста кожен колан с месингови апликации и дълъг кавалерийски меч. На гърдите - къса ризница. Две чанти на конския гръб. В тях имаше шарена дреха, и две кесии с ромейски пари. С него още двама конници и още два товарни коня с дисаги. В дисагите - топове червен вълнен плат и даже едно топче с невиждано чудо - коприна! На гърдите му се мандахерцаше кръст! Децата с викове наобиколиха новодошлите. Момчурляците с възторг и грейнали очи гледаха коня, меча, плаща, шлема с перото и мислено ги премерваха на себе си. Девойките - и няколкото русички и всичките останали по-тъмни, че и половината направо мургавички, всичките бяха готови да отидат със Стою даже още тая вечер в свещената горичка и да направят всичко за него, белким ги хареса. Мъжете мрачно гледаха висящия му кръст. Княз Слав Славунович излезе от от най-голямата землянка, заобиколен от десетимата си дружинници. Стою веднага скочи от коня, подаде меча на единия от спътниците си, хвана кръста от врата си и го хвърли в калта в нозете на княза, като мръсно изпсува. Единият му спътник го изгледа недоволно, но нищо не каза. Стою направи знака на Перун. Князът се успокои, направи знак на дружинниците и те се оттеглиха, освен брат му и племенника му. Те дадоха знак на Стою и всички те влязоха в землянката, където се бавиха чак до вечерта.

Между другото да уточня. Масовото избиване на мъжете военопленници е нещо, характерно за ранната бронзова епоха. И е добре документирано. Горе долу от късната бронзова епоха все по-разпространено става задържането в робство, поставянето в зависимост, облагането с данък. Пленниците почват по-рядко да ги избиват. Така, че всичките разсъждения какво било положението при римляните или при турците са безсмислени, ние въобще не говорим за това.

Славун умря в първите години на 7 век, но успя да направи още един голям поход, след като Фока изтегли войските си. Доведе още пленници. Изгориха го на огромна погребална клада по обичая на славянските богове и събраха пепелта му в урна. Повечето "чисти" славяни така ги погребваха. Пленниците и потомците им обикновено ги заравяха в земята като кучета. Накои даже и при спазване на християнски обичаи, но рядко. Археолозите намериха гробището и го определиха като биритуален некропол. Секвенираха ДНК. Естествено от погребаните, защото от пепел ДНК не се секвенира. Всичките излязоха "балканци". През 626 г. внукът на Славун - Мирослав, участва в похода на аварите срещу Цариград. Аварите го накараха да се качи на сал и когато имперският флот ги нападна, повечето славяни се издавиха. Мирослав едва се спаси, полуудавен, мокър до кости и загубил цялото си снаряжение. Добра се до лагера и там каза на кагана какво мисли за умствените му способности. Аварите го хванаха, набиха го с камшиците, конфискуваха му пленничките, и го вързан за едно дърво го накараха да гледа как ги карат да теглят каруца, а аварите ги яхат. Беше предвидено следващия ден да му спретнат погребална клада, но без да е умрял преди това. През нощта Мирослав успя да избяга и с много премеждия се върна в родното си село. През това време армията на кагана пред Цариград се разпадна. Изпокараха се, изпонапсуваха се, славяните се разбягаха, българите и аварите се изпокараха и още преди да се приберат бяха започнали да се колят. Колеха се повече от десет години и през това време селото на Мирослав никой не го закачаше. Когато някакъв от претендентите за хаган прати няколко от дружинниците си да съберат продоволствие - т. да отвлекат говедата и да мобилизира част от мирославовата дружина, те се озоваха под големия дъб в центъра на селото, заобиколени от разгневените славяни. Водачът на аварите го набиха на кол, а останалите ги обесиха на клоните на дъба. Никой не дойде да им отмъщава. Минаха десетилетия. Славяните не се подчиняваха на никого. Някакви аварски банди два- три пъти отвличаха говеда, убиваха пастири, крадоха жени, но никога вече не наложиха власт над селото. Периодично имаше слухове, че аварите ще направят голям поход, но славяните от цялата област - цели седем племена се съюзиха и се оказа, че могат да съберат толкова много воини, че страшните обри все отлагаха да нападнат. Обаче вече и походите бяха редки и още по-рядко бяха успешни. Наоколо вече почти нямаше имперски области. Племенникът на Мирослав - Мирчо Свирепия му омръзна такъв мирен живот, а и му се искаше и той да има пленнички, кон, крави и червен плащ, та се поддаде на уговорките на едни гъдулкаджии чак от Долната земя и отиде с тях да превземат някакъв град на брега на морето. Нещо като Теслон, Салонки или Солун. Нещо такова. Отведе няколко човек с него, но те се върнаха (и то не всички) с посърнали лица, казаха, че як бой са яли и че някакъв ромей, на име Леон Кроткия бил размазал главата на Мирчо Свирепия с мотика когато Мирчо се опитал да се покатери на стената на Слона ли беше, Солуна ли. За капак някои от съселяните им останали там, че за капак и били минали на служба на императора! След две години един от тях - Стою, се върна в селото.....

Ами един такъв командир на наемници е един от главните актьори в пиесата на абсурда, която се разиграва в Анатолия след Манцикерт.

Не ми харесва поднасяне на въпроса по такъв начин. За славянското море, дето било заляло и т. н. Избягвайте метафоричните изрази. Особено спорни такива, за които не е недвусмислено какво означават. Разбира се, ако ви интересува истината, а не просто желанието за победа в спора и натриване носа на опонента, защото при такъв маниер на спор често се спори с имаго - приписваш на опонента си тези, които той не е твърдял и после ги разбиваш на пух и прах. Или за домошарите. Иначе по въпроса: Не съм запознат с генетичните данни, освен-най общо, т. е. че като фенотип повечето българи са по-скоро близки до средиземноморците, които винаги са си си живеели на Балканите, отколкото до хората от Севера. От друга страна, следва да имаме предвид факта, че езиково те са славяни, част от огромна и основно северна спрямо Балканите езиково общност, надеждно фиксирана през 9 век, но очевидно съществуваща от по-рано. Неизбежният извод, е че това се получило основно чрез асимилиране на местно население, а не чрез изместването му от масова миграция от север. Поне няколко пъти съм писал за най-вероятния механизъм на това явление, който не противоречи и на изворите. През 5 век по римските граници северно от Дунав славяните са относително малобройни, но започват регулярни набези на римска територия, които с променяща се интензивност продължават около два века. Около 10 поколения поред това е ежедневната реалност. Археологията показва, че почти всички антични селища в този период прекратяват съществуването си. Има и няколко изключения, но те са именно изключения. Местното население губи изцяло организацията си, привичния си начин на живот, повечето си традиции. Към изхода на периода на Балканите живеят разни славянски племена, които налагат езика си като основен в цялата вътрешност на полуострова. Как става това? С отвличане на пленници. Всички извори за периода говорят за това. Дойдоха славяните и отвлякоха пленници. Ромейските войски нападнаха славянския отряд и освободиха пленниците. Ромейските войски нападнаха славянския отряд, но не успяха да освободят пленниците. Ромейските войски нападнаха славянския отряд, но славяните избиха пленниците. Подобни съобщения има десетки. При това са отвличани жени и деца, но също и мъже. И цялото това отвлечено население живее по славянските паланки. Възможно е то да е относително малобройно, спрямо общия брой на обитаващото преди това тези земи антично население, но останалото, неотвлеченото от славяните го няма. Прогонено или избито, селищата му са пусти. Потомство дават отвлечените. При това нямаме едномоментно или бързо завоевание, подобно на Китай от монголите, когато завоевателите се размазват като тънък управляващ слой върху огромно местно население и бързо се асимилират в него. Не, всичко става постепенно, на порции, при това не като в Китай, където де факто животът си остава същия, само дето военните и висшата аристокрация са монголи, а не китайци. Не, тук на Балканите механизмът е различен. Нека за момент да се пренесем примерно във втората половина на 6ти век и да си представим едно малко славянско селище, примерно от 30-40 жители. Петима млади войни от селото се присъединяват към готвения набег на ромейска територия (под аварско водачество) и след няколко месеца четиримата оцелели се връщат с богата плячка. Три коня, два вола, 6 крави, кесийка монети, меч за всеки, на двама от тях и шлемове, хубави плащове за всеки, една сребърна чиния и един позлатен кръст. И пленници. Шест млади жени - двама от воините си водят по две, деца - пет момичета и три момчета, и двама мъже, които целите са насинени от бой, единият със счупен нос. Пленниците гледат уплашено. Минават няколко години. Младите воини са вече най-уважаваните мъже в селото. Старейшината се съобразява с тях и даже малко се бои от тях. Единият - Славун е всепризнат лидер. Взели са си за жени най-хубавите девойки от селото. Всъщност само едната е хубава, другите нищо особено, ама то от такова малко село колко девойки да има, че ида избираш? Нищо, те си имат пленничките. Славун има три жени - славянката, дъщеря на старейшината, една красива черноока пленничка, която тамън е станала на 21 години и едно от отвлечените момичета, което тъкмо е станало на 14 години. Единият от другите войни се е удавил при нещастен случай, другите двама имат по две жени - единият славянка и пленничка, другият само пленнички. От пленените момчета едното, което беше едър хубавец, го накарах да се ожени за сестрата на единия воин, която беше куца и грозна, та никой от славяните не я искаха, а другите ги ожениха за момичета пленнички. Единият мъж умря, другият живееше в малка землянка накрая на селото и беше роб на Славун. Родиха се деца. Наполовина ромеи, някои изцяло ромеи, но всички живееха в славянското село, научиха езика на господарите си и общо взето живееха техния живот. Оряха, сееха, жънеха, грижеха се за добитъка, живееха в същите землянки. След няколко години всички пленници вече добре говореха езика на славяните. Все пак животът не беше лесен и трудностите ги сплотиха. Всички - и славяни и пленници работеха здраво, даже и Славун, който може и да беше някакъв лидер и го бъзикаха, че е княз на селото, ама какъв княз си , като имаш същата землянка, същите дрехи и ореш и жънеш със съседите? Минаха десетина години. Аварите пак пратиха вестоносец, че ще има поход. Княз Славун се застяга за бой. Той и двамата му другари със щитове, шлемове и мечове, брат му и двама братовчеди. И робът му, с когото заедно ходиха на лов и заедно убиха мечка. Той с копие. Върнаха се само Славун, един от войните с когото ходиха преди на поход, другият беше премазан от камък при обсада, брат му и единият братовчед. И робът на Славун. Водеха като пленници, седем жени, двама мъже и пет деца - две момичета и три момчета. Също крави, кози, овце, дрехи, оръжие. брадви, мотики и малко злато и сребро. На празненството при завръщането Славун обяви, че освобождава роба си и го прави пълноправен член на рода. Той се беше сражавал рамо до рамо с него и му беше спасил живота. Даде му за жена една от пленничките и заедно с цялото село му направиха семейна землянка. Двамата мъже станаха "роби" - живееха в землянка накрая на селото, пасяха свинете. Дадоха им най грозната пленничка за жена и на двамата. Разпределиха останалите между участниците в похода. Минаха още десет години. Почна нов поход. Славун вече беше всепризнатият лидер. Излезе на кон, с ризница, шлем, меч и копие. С него бяха тримата му синове - единият от славянката, а другите двама от пленничките. С него беше старият вече бивш роб, още едно от пленените преди това мочета, което беше пораснало и станало як мъжага и още няколко от синовете на воините от първоначалния набег - младежи на по около 20 години. Повечето синове на пленничките, чернокоси и чернооки. Вече си беше истински княз, водеше дружина от 10 воини със себе си, та макар и от тях чистокръвни славяни да бяха само трима, другите бивши пленници или техни синове. Върнаха се с ........ пленници и пленнички. И т. н. и т. н. ............................................. 150 години по-късно. Селото вече е от 60 жители, но два пъти се е разселвало - има още две села - едно нагоре по течението на реката и едно надолу. Повечето от населението са потомци на бивши пленници, но говорят само славянски, живеят като славяните, бият се за славяните и разглеждат роимеите само като обект за плячкосване и врагове. ------------------------------------------------ Наши дни. Археолози намират някои от останките, секвенират ДНК и казват, я, ама тя е почти същата като на ромейското население! А къде са северните пришълци?

Джоко беше прави србин.

Към момента на първия кръстоносен поход е ставало дума просто за оцеляване на империята. Селджуките са владеели Никея, появявали са се и морски емирати.

Кимерийците са живяли 1500 години преди това и са трудно уловими археологически. И кой да е кимерийския ген.

Правилният човек, на правилното място в правилното време. Имало е условия за цялата гадост, но е можело и да се размине. Той се е постарал да не се размине. Ако не са свалили Роман, можело е селджуките да оплячкосат Анатолия, да приберат някоя от източните теми и толкова.

Доколкото разбирам - североизточни.

Че не правиш разлика между митохондриална ДНК и игрек хромозомна ДНК. Ако се изкажа много опростено и приблизително - жените са си потомци на жените, обитавали Балканите през неолита, но мъжете не. Или по-точно - мъжете, които са обитавали балканите през неолита, нямат потомци. Малко са ги поизбили. И прекъсването на това потомство е станало през бронзовата епоха.