T.Jonchev

Наложен? Кое е това сведение?

Радо, според мен си в плен на съвременното мислене по въпроса, а може би на дългата историографска традиция относно наследието в Асеневската династия. Асен Ι, независимо от всичко, което се говори за него и което е направил, е просто съцар на брат си Петър. След убийството му, Петър издига за нов съцар Калоян. Петър е старшият владетел и като такъв определя съвладетеля си по собствена воля (ако щете - и каприз). В 1197г., когато Петър умира, Калоян не взема тепърва властта - той е вече цар поне от няколко месеца, но след братовата си смърт вече е старши владетел и остава единствен до собствената си смърт през 1207, защото не е взел съцар (поне не се знае такова нещо). Калоян наследява Петър по същия принцип, по който Галерий наследява Диоклециан. Родството между двамата няма нищо общо от официална гледна точка. В този смисъл - никъде не е казано, че синовете на Асен имат права върху трона или пък че ще го получат еди кога си, за да смятаме, че Калоян изпратил Витлеем в Рим, защото бил резервирал короната за племенниците си. При Калоян те са живели в двора (така предполагаме поне) - да, но в двора е и Слав (възможен син на Петър). Нима Калоян го държи при себе си, резервирайки бъдеща корона и за него? Ами Борил? Не, естествено, всички те живеят в двора, защото са част от владетелската фамилия, а не защото са предопределени за наследници във властта. Явно липсата на съвладетел между 1197 и 1207г. прави възможна борбата за престола, каквато се предполага, че се е развихрила в края на 1207г. Борил излиза победител в нея - по какви точно причини не е известно - но това автоматично го конституира като легитимен владетел. Иван Асен, Александър, Слав и Стрез напускат столицата (и страната), но не защото са по-законни претенденти за властта от Борил и поради това са преследвани от него, а защото са губещите в този момент.

Тази тема я разисквахме в "Бойна слава" доста подробно и дори мисля, че Петър Петров във встъпителния пост тук е резюмирал изводите, които тогава бяха направени. Така е - оплювана е, защото е ромейка и историографски началото е поставил още Иречек. Чудя се обаче на разногласията по въпроса за легитимизма. Мисля, че най-често смесваме две гледища: средновековно-ромейското, което за Балканите си остава доминиращо през цялата тази епоха и съвременното (което като генезис е западноевропейско). Вярно е, че династичността и родовитостта си пробиват път и в ромейския ареал, но богопоставеността запазва значението си и поне в теоретичен план стои на по-предна позиция. Ето защо не може да се каже, че преди женитбата си за Иван Асенова внучка Константин Тих е нелегитимен, както не е нелегитимен и след нейната смърт. Фактът, че е на трона - и то в столицата - го прави достатъчно легитимен за гледната точка на XIII век. Що се отнася до Мария, тя не е негова политическа наследница, а управлява отначало иззад рамото му, а след неговата смърт - от името на малолетния си син, който е легитимен владетел още към 1273г. като съцар на баща си.

Доста странно е да се появи такъв въпрос толкова време след отмирането на тезата на Вачкова, че Симеон бил претендент за западен римски император. Тази теза беше мъртвородена и си остана мъртва. Мисля, че сме я разисквали и тук преди четири-пет години, така че king Grod би могъл да прочете пледоарията, ако желае. За жалост не си спомням как точно беше озаглавена темата, но в нея името "Симеон" присъства.

Тази теза е доста интересна - най-малкото е нещо ново. Но е трудно да приеме - не само защото покръстването се осъществява години след като Теодора престава да е фактор и в държавата, и в църквата, но и защото териториите на България в църковно отношение изконно принадлежат на два центъра. И ако патриаршията се е въздържала да ръкополага епископи в българските владения в Илирик, защото те са неканонично отнети от римска юрисдикция, какво й е пречило да ръкополага такива в земите на стария тракийски диоцез, намиращи се под властта на българите? Това въздържание относно старите епархии на Тракия, което не може да бъде продиктувано от съображения за реакция на папата, хвърля сянка и върху възможността въздържанието относно илирийските да е имало подобен мотив. Имам предвид ръкополагане след българското покръстване, разбира се.

Могат, разбира се: когато преписват един от друг или когато се предоверяват един на друг. Казвам това просто по принцип, а не защото смятам, че тюркоалтайската теория е погрешна. По проблема с произхода предпочитам да се въздържам, защото не се считам компетентен в тази област. Тя е повече обект на лингвистиката, отколкото на историята.

Aко е изолирано - да - може и да е "просто някакво писание". Но когато редица текстове, писани от различни хора и в различно време (и без да са зависими един от друг) твърдят едно и също - вече не е "просто някакво писание". Научното изследване е съпоставяне и взаимно допълване на данните от най-различни източници - методика, която Г. Ценов упорито пренебрегва, освен в случаите, в които тя го води до желаното заключение. Естествено, за предпочитане е писмените извори да се подкрепят с археологически и други данни, но не винаги е възможно по съвсем обективни причини.

Здравей и добре дошъл в БГ наука! У Златарски има доста грешки и това е съвсем разбираемо като се има предвид, че е изследвал толкова подробно все още слабо разораната тогава нива на Българското Средновековие. Трудът му е колосален и без този труд (независимо от слабостите) съвременната медиевистика нямаше да е толкова напреднала. Грешки прави всеки изследвач, но за стотина години повечето грешки на Златарски са поправени (е, някои са задълбочени - така е) и научната картина днес е по-различна. Съвсем отделен въпрос е какво се преподава в училищата и университетите и в това отношение се съгласявам, че учебниците и помагалата са доста мухлясали - дори когато са издадени съсем наскоро. Отговорността за това обаче не е на Златарски, а на автори и преподаватели, които не са отлепили ни на йота, след като са прочели последната страница на неговата "История". За жалост има твърде много такива хора. Що се отнася до Ценов: той не е низвергнат от никаква партия. Работите му са отхвърляни много преди партията да стане Партията - Last roman вече посочи това. Проблемът при Ценов са презумпциите, нагаждането на източниците, абсурдните изводи, а също и дразнещо безапелационния тон, който използва дори когато лансира взаимноизключващи се твърдения. Днес той е превърнат в знаме на форумния ревизионизъм, но не защото е по-прав или по-четен, отколкото през първата половина на миналия век, а защото е войнстващ по напълно съвременен вкус и защото живеем във време на отричания, в което всеки има самочувствието на специалист по всичко. Успех с курсовата работа!

"Калоян" по-скоро произхожда от "хубавия", отколкото от "добрия". Луд е прекалено силно казано, наистина. Но милосърдието определено не е било сред добродетелите му, независимо, че самата епоха е доста сурова - тук Галахад е прав. Обаче Анри е съвсем различен - и от брат си, и от Калоян. Колкото до Исак Ангел: той няма никакво пряко отношение към убийството на Андроник I. Дори да е искал, не би могъл да го предотврати, нито да смекчи мъченията, на които детронираният василевс е бил подложен. Все едно да очакваме, че председателят на Националното събрание би могъл да спаси принцеса дьо Ламбал.

Галахад добре го е обяснил. Руските владици също са имали двуглави орли по митрите, но след 1917г. постепенно са ги махнали, за да не дразнят добрия чичко Сталин - все пак двуглавият орел е символът на царска Русия. И си карат без орел и при Путин. Впрочем тия корони ги правят горе долу "по заявка на клиента" и няма някакъв строг канон нито как да изглеждат, нито какви украси да им слагат. Единственият задължителен елемент е кръстът, останалото е въпрос на вкус и умение. Виждал съм например наши владици с корони без изображения на светци, но сега тия с изображенията станаха предпочитани.

Чак сега виждам този материал. Много сериозно и амбициозно изложение, при това напълно професионално направено. Мисля, че на български изобщо липсва изследване за федератите. Поздравления!

Айде, айде... и ръждивите Балдуинови гащи изпрахме...

Ако това с белите коси и младостта не е просто речева фигура (вместо израз "мало и голямо" например), аз съм склонен да се присъединя към мнението на Митака. Просто са секли из корен, подобно на Борис през 866г.

Е, не е решил веднага. Т.нар. източни владетели не са известни с бързина. А по време на пир, защото човек като се натаралянка, е склонен да взема по-радикални решения - отпадат разни задръжки.

И двамата претенденти са търсили татарската подкрепа, тъй като Ногай се явява техен сюзерен. На него очевидно му е било все тая кой точно ще царува в Търново, стига да спазва васалитета. Ивайло обаче си го е отнесъл, именно защото бил враг на Михаил Палеолог, а към тъста си Ногай питаел уважение - ако не към персоната, то към ранга и институцията.

Според мен - апликация. Все пак изчакай отговора на roca - той е експертът тук.

Като чета откъса, ми се струва, че кошмар е по-скоро самият роман. Доста претенциозно и неособено исторично - поне като атмосфера.

Не би могло да се каже по-точно.

В много голяма. Грейвз буквално е изсмукал всичко, което се съдържа в изворите - не само у Светоний и Тацит. Има и измислици, естествено, все пак това е роман, но те са поднесени по начин, който ги прави да звучат като хипотези по разни не съвсем изяснени в науката въпроси. Този роман е най-образцовата и същевременно приятна симбиоза между историческа наука и художествено произведение, която съм срещал.

Посочват, посочват: едно изследване на Потапов от 1955г. и едно на Баскаков, издадено в 1960 (ако не ме лъже паметта, де). Е на това му се вика "напоследък".

Графе, без да отричам хиперболизирането в източниците принципно, се налага да кажа, че аналогията, която ползваш за аргумент, е несъстоятелна. При античните римляни не намираме хиляди бойни кораби не защото не са могли да ги построят и поддържат, а защото не им е било нужно да го правят - от времето на Помпей нататък в Средиземно море те не са имали срещу кого да използват флоти, освен помежду си при гражданските войни. Затова са наричали Средиземно море Mare nostrum / internum. През седми век и следващите ситуацията е доста различна.

Според мен най-сериозният проблем в образованието е същият, който е най-сериозен и в държавата като цяло - тотална бюрократизация на всички и на всичко.

Никаква ерес, точно така е. Религиозните противопоставяния предизвикват бая политически проблеми между центъра от една страна и диоцезите Ориент и Египет - от друга. Арабското завоевание е вид оздравителна хирургична намеса.

Несъмнено в периода IV - VII век робството в Римската империя не е това, което познаваме до към края на II век. Преди всичко източниците от и за това време съдържат много повече споменавания за колони и арендатори от всевъзможен тип, отколкото за роби - особено в Изтока. Дори юридическият статус на робите е променен - ако не в главното, то в детайлите. Очевидно броят на робите (и респективно - приложението на техния труд в стопанството на империята) е рязко редуциран. Причините са много, но основните са липсата на големи завоевания и по-добрата доходност на арендаторската форма на стопанисване на имотите. Така че твърдението, че т.нар. Ранна Византия била робовладелска държава, е едно от многото безумия, родени от идеологическа инерция.

И аз съм склонен да мисля, че придвижването от Диабазис до Анхиало е било по суша и към аргументите на графа бих прибавил още едно нещо: от данните за кампанията се вижда, че флотата на Роман Лакапин е трябвало да осигури прехвърлянето на печенегите, което не е направила. Но е била на север в готовност да ги прехвърля, след това се е върнала, минала край Месемврия, без да окаже никаква подкрепа на Лъв Фока и остатъците от разбитата ромейска войска, приютени там и отплувала към столицата. За това си действие Роман Лакапин е бил осъден на ослепяване, както знаем. Доста ми е трудно да си представя как - ако тази флота е откарала армията на Лъв Фока до Анхиало - е успяла да се разходи до дунавските устия или още по на север-североизток, да пребивава там някакво време докато минат неразбориите и се разбере, че печенегите се отказват от участие и да се върне до Месемврия преди Лъв Фока да е изчезнал оттам. Като имаме предвид, че доместикът е командвал битката при Катасирти, която се е състояла не много време след Ахелойската след стремителното преследване на остатъците от армията, едва ли можем да смятаме, че Лъв Фока е останал в Месемврия повече от ден или два. Това навежда на мисълта, че от появата на ромеите при Анхиало до напускането на Месемврия от Фока е минало много кратко време, за което една твърде многобройна флота едва ли би могла да измине в двете посоки пътя до печенегите. Да приемем, че е възможно, би трябвало да гледаме на придвижването на корабите като движение по съвременно влаково разписание, което не ми се струва особено реалистично. Вярно е, че дромонът при хубаво време може да вземе до към 350 км за денонощие, но флота от голям брой кораби и то от различни типове, е изключено да се придвижва с подобна скорост. И не разбирам защо е нужно в тази тема да се показват зъби, след като има достатъчно аргументи, за да се води напълно цивилизован спор.