Шпага

Е, в това е проблемът - дали "законите, които предлага теорията" са правилни. Защото какъв е смисълът да се прилага "правилно" нещо, което не е правилно? Твърдението, че дължините на обектите в подвижната система са реално скъсени в сравнение с дължините на същите обекти в неподвижната система, е меко казано неубедително.

Дали? Дали е наказание, или награда? Виждаш как при "взет ум" човек започва да се изживява като гений... което очевидно го прави щастлив

Да, но в абсолютното пространство-време абсолютно всички събития всъщност са се случили... като дори не можем да кажем, че вече са се случили, защото понятието "вече" все пак означава, че е имало време, в което събитията все още не са се били случили, а те - събитията - винаги са случили се

Според мен: В пространство-времето нищо не се движи. То е абсолютно и - съответно - се отличава с абсолютна неподвижност.

От това, което си написал, може да се направи един-единствен извод - а именно, че все пак съществува система, в която светлината е неподвижна, и че тази система всъщност е на самото пространство-време

Слабостта на това обяснение е, че между две относително движещи се системи не може да се употребява израза "в същото това време". Няма едно и също време, няма едновременност между двете системи. Това имах предвид и в предишния си постинг. П.П. Аз също нямам претенции на "голям разбирач". И също приемам всякаква основателна критика.

Мисля, че според СТО това е невъзможно. Но нека изчакаме Сканер да си каже тежката дума

Сканер, ако ти и аз се движим "инерциално" и с някаква голяма скорост един спрямо друг, бихме ли могли да направим такава проверка, при която да установим, че когато моят часовник показва например 12.00 ч., твоят часовник показва 12.30 ч.?

Доколкото знам, вече е прието, че масата не нараства - не се променя - в зависимост от относителната скорост на обекта. Т.е. понятието "релативистка маса" вече не е меродавно.

Янков, за съжаление, дори само това твое изречение е достатъчно, за да опровергае твоята увереност, че си разбрал СТО.

Браво! Това е стъпка в правилната посока. Но остават още голям брой пренебрегнати - азиатци, индианци, ескимоси... плюс джендъри, гейове и т. н. Може би ако кралицата е японка, а Бъкингамския дук - гей, произведението ще стане по-"балансирано"?

Здравей! Объркването до голяма степен се дължи на тези понятия, които съм маркирала - всичките са субективни: усещане, възприемане, считане... В предишен постинг пък пишеш: Въпросът е, дали всичко това само ни изглежда така, но всъщност не е така? Или реално Е така, без значение как "изглежда" на наблюдателя. Все пак на нас и самолетите в небето ни изглеждат с размерите на карфици, но... какво от това?

Каква наглост Лапландец. Както обикновено, ти не четеш постингите на опонента си, наричаш ги "излишности" и "празнословия". Но същевременно искаш - даже настояваш! - той да пилее вниманието си за твоите многословни и хаотични писания.

Така е. Но дали сме само един?

Тази налудничава тема няма ли да има край?!

Ясно. Ти си се побъркал от страх и затова си се вкопчил в приказките на Мангъров. Действат ти успокоително - нещо като словесни транквиланти.

След като въпросните постулати са "елиминирани", защо - на какви основания - постоянно намесваш СТО в писанията си?

Да, но като подскачам на място спрямо някой, който си седи неподвижно, ще се окаже, че моят часовник цъка по-бавно от неговия, обаче не е налице ефектът скъсяване на дължините. А нали според СТО двата ефекта - забавено време и скъсени дължини - са неделимо свързани. Т.е. не може да се прояви само единият ефект, а другият - не.

Е, не! Ще подскачам само ако Науката ме посъветва така

А който подскача на едно място? Той дали ще живее повече?

Лапландец, като казваш, че твоят метод е "с огромна перспектива за практическо ползване", какво имаш предвид? Какво ще е практическото приложение? Според мен - никакво, защото ти всъщност не игнорираш по никакъв начин относителността на едновременността. Ти просто програмираш една поредица от часовници да закъснява с определени интервали спрямо друга поредица от часовници. Това е горе-долу същото като да имам повреден часовник, който да изостава спрямо твоя, и да казвам, че при взаимното ни движение един спрямо друг, две събития се случват едновременно и в моята, и в твоята система. В действителност обаче, това, че часовниците ни ще са с едни и същи показания, не би означавало нищо повече от погрешна регистрация по моя часовник, в моята система. Елементарният пример с двете лампи - мислиш ли, че ако те светнат едновременно във влака, ще светнат едновременно и на перона, само защото е приложен твоя метод за "сверяване на часовници"?

А понякога се стига и до "правилото": Целта оправдава математиката /чистата математика/

Снощи гледах този много готин филм: https://filmi7.com/filmi/ekshani/1525-deja-vu-2006.html Точно си е по темата за времето

Е, уви, така е Въпреки че сменя физиономията си, Злият Гений винаги си е един и същ - всъщност вездесъщ

Ето я и "ползата от вредата" Така поне ще прочета нещо повече за Наполеон - явно имам значителни пропуски...