Кухулин

Ако искаш, може да отделиш постове #3311, #3314 и #3321 в нова тема някъде из Езикознание. Въпросът е интересен.

Добро утро. Тоест, щом няма генетична връзка, значи според теб българската дума не е с келтски произход?

1) два поста по-нагоре специално отбелязах, че не е невъзможно, но е по-слабо вероятно; ако искаш, направи статистика; 2) санскрит и латински са на специален режим от хиляди години; 3) все пак в горните думи има по-голяма разлика, отколкото между гайда и гайта; По-принцип е така - периферните диалекти са архаични. В случая обаче не ми стана ясна връзката. Южняк, ще излъжа, ако кажа, че разбрах добре какво си написал. Сигурно си прав.

В такъв случай балканската и иберийската дума трябва да запазят еднакво звучене в продължение на две хиляди години, отдалечени на две хиляди километра. Не е невъзможно, но е доста по-слабо вероятно от алтернативата (виж пост #94).

Вече сме си писали по този въпрос - цък.

ЭССЯ вып. 01 стр. 100 Фасмер СтарЛинг

Ами въпросът е интересен и доколкото съм чел, още не е решен окончателно. Независимо от правилото на Винтер и от дължината на първата гласна, праслав. *ez- няма как да премине в аз-, а би рефлектирала в *ез-/яз-. От друга страна има консенсус въз основа на дистрибуцията и историческото развитие, че праславянската форма е именно азъ, като дори се придава дължина на първата гласна, което прави нещата още по-сложни. Сега, относно правилото на Винтер. Не е ясно дали при диалектното членение на ПИЕ славянската съгласна е получила придихание. Във всеки случай формите *h1eg- и *h1egh- се разглеждат като равностойни в ПИЕ и не съм срещал строга диференциация по някакъв признак. Възможно е пропускът да е в мен, не съм кой знае колко дълбоко в материята. Не е нужно кой знае колко голямо иранско влияние, защото става дума за съвсем слаб фонетичен тласък. Особено ако приемем дълга гласна по правилото на Винтер и някакво иранско влияние след прехода *ē- > *ě-, то нещата заспиват. Само че този сценарий е чисто хипотетичен заради горните съображения. После ще дам линк, че жената се опитва да ме бие вече

Старобългарската дума е азъ. Смекчаването е вторично. От съществуващите форми закономерно се реконструира праслав. *az-. От ПИЕ обаче закономерният рефлекс е праслав. *ez- < h1eg-. Този проблем във вокализма може да се обясни с иранско влияние.

Твърде е проблемно да се изведе бълг. аз от праслав. езъ. Възможно е да има иранско влияние тук. Както обаче спомена Perkūnas, ираноманията убива опитите за сериозна дискусия по тези въпроси.

Най-близко до българското название гайда е турското название gayda, до него пък е близко арабското название غيطه ghaita, а до него пък е близко иберийското название gaita. Брюкнер предлага точно тази етимология: испански > арабски > турски > български/унгарски и т.н. Специално заемката турски > български не е лишена от подкрепа заради каба-гайдите. Това е и позицията на БЕР. Другият вариант е да имаме старо келтско название у нас, което да сме дали на турците. От друга страна иберийците трябва да са запазили през хилядолетията същото звучене, което да са предали на арабите. Хронологично и географски тези фонетични съвпадения са твърде натегнати и не могат да се сравняват с първата хипотеза. Трябва да се държи сметка, че тези неща засягат наименованието на инструмента, а не самия инструмент. Двете неща не вървят непременно заедно, т.е. келтите може да са ни завещали гайдата под друго име, а ние по-късно да сме я нарекли гайда под турско влияние. По същата причина не е задължително турците да са свирили на гайди, а може да са нарекли нашите гайди по името на арабските, т.е. да са само посредници.

За мен е неясно, а доколкото имам поглед - и за науката е неясно каква е етническата принадлежност на узите.

Руснаците смекчават първата гласна и оттам се предава в други езици. Оригиналният етноним е aas (дълго a-) < *aws.

Точно по линия на етнонима връзката не е възможна, защото прагерманската форма се реконструира като *ans- < PIE h2ens- "раждам" (Wiki; също Oswald, Oscar, Osmond в OED; Гамкрелидзе 750).

Ако поставим въпроса по този начин, има само един развой на ситуацията - арабите губят инициативата и постепенно биват унищожени като сила. Ситуацията е кажи-речи аналогична на плана Шлифен през ПСВ

Произходът на титлата ЖУПАН

На прима виста етимологията в Уикипедия ми се вижда добра: First attested in English in 1874, the word pasta comes from Italian pasta, in turn from Latin pasta "dough, pastry cake", itself the latinisation of the Greek παστά (pasta) "barley porridge", in turn from παστός (pastos), "sprinkled with salt, salted". Произходът на гр. παστός (< πάσσω) не е много ясен, но е от различен корен.

Трябва да се осмислят самите обстоятелства по възникването на Инквизицията и нейните задачи. Реално едва ли някой се е интересувал толкова от престъплението и наказанието, колкото от потушаването на свръхопасната нова (но не съвсем нова) ерес. Църквата е била пред смъртна заплаха и е искала да постигне максимална ефективност, което е поставяло акцента върху разследването, а не върху самия съд. Оттам идва и името на институцията. Разследването, както вероятно си професионално запознат, включва много сложни организационни и всякакви други мероприятия, а бесенето и кладата са само едни формални актове. Дори не са и някакъв вид финал, защото процесът продължава по веригата.

палачинка < нем. palatschinke < унг. palacsinta < рум. plăcintă < лат. placenta < гр. πλακοῦς < ПИЕ *plā- "плосък", сравни flat cake от същия корен. баница < ПС *gъbanica < ПИЕ *ghūb- "сгъвам", сравни срб. gubanica ~ гибаница "баница". питам < пытати < ПИЕ *pū- "мисля, смятам, разбирам", родствена с диспут и депутат. пища < питѣти < ПИЕ *pīt- "храна", все разни екзотични когнати. питка < гр. πήτα [pita] < πήττα [petta] < арам. פתתא [petta] "къшей хляб" (Бит. 18:5) < PTT "разчупвам". Краен алеф се озвучава като [a] само в арамейския, затова оттам е заета. Семитското етимологично гнездо е супер добре развито, просто не може да става сравнение с неубедителните опити за гръцки произход. Ако има интерес, мога да го опиша, но малко ме мързи.

Такъв тип данни много зависят от критериите и от методиката на изследване. Статистиката може да включва документираните присъди, може да включва някакви усреднени и екстраполирани стойности, а може да смята и всичките жертви от Безие, да кажем. Виж например татуировката, която пуснах в темата за преводи от латински

Думата пита има семитски произход (P-T-T "разчупвам"). В гръцкия език вероятно е заета от арамейски, където означава "хляб". Фасмер посочва употреба през 1193 г. Палачинката и баницата са ясни, струва ми се. Какво те съмнява там?

Преди две години някакъв студент по лингвистика от Уисконсин изтрещява и пише сага за Междузвездните войни на старонорвежки. По всеобщо мнение езикът е отличен Tattúínárdœla saga = сага за народа от долината на Татуин. xwingi е дателен падеж от X-Wing Текстове, преводи и анализ: tattuinardoelasaga.wordpress.com Началото е тук: Tattúínárdœla saga: If Star Wars Were an Icelandic Saga Яка работа

Þat mælti mín móðir, at mér skyldi kaupa fley ok fagrar árar fara á brott með jeðum, standa upp í stafni, stýra dýrum xwingi, halda svá til hafnar, hǫggva mann ok annan ... xwingi :biggrin:

Инквизицията е преди всичко институция с неограничена власт, оттам следват всички други специфики. Православната Църква никога не е имала такива възможности.

Графе, българите все пак имат документирано отношение към войната, макар и по-особено (виж ГИБИ III, 259). Органа и Кубрат от друга страна вероятно също имат отношение, макар и недокументирано - все някой трябва да пази източния фланг на Бьори шад. Виж, за евентуалните грузински приключения на Кубрат споделям мнението ти.

Има нещо вярно. Скоро от един друг форум: