Кухулин

nampo, много интересно, наистина.

Ти май не си чел за Алано-древнобългарското писмо. Езикът си е жив и здрав и се развива с буйни темпове

Разбирам тази позиция, но мисля, че е обречена на неуспех в дългосрочен план. Романтичният стремеж за консервиране на езика и по(д)тискане на естествените лингвистични процеси не може да доведе до нищо друго, освен до прогресивна "неграмотност". Така е било навсякъде по света, във всички времена, без изключение.

На мен ми се струва, че поддържането на групата -зс- в началото на думите е изкуствено и оттам идва този голям проблем в правописа. Набързо поразгледах текстовете и още в преписите на "История славянобългарска" се наблюдава изпадане на -с-: неислъдимая вместо неизслъдимая въставитъ вместо възставитъ бестрашни вместо безстрашни и т.н.

В момента, след цялото ровене и потрошен мозък по темата, бих заложил на диалектна гръцка дума с локален характер, производна от топоним (с типологичен паралел Странджа ~ [отидоха в] странджанките). Каква е точната семантика само Бог знае. При едно сериозно бъдещо изследване на думата трябва да се проучат местните наречия и да се търси някаква следа.

Доколкото мога да преценя аз, мястото стига само за τας κισινας απιλθαν "отидоха в кисините".

Да де, и аз това се чудя - защо изпадането важи за наставката, а не важи за представката.

Ахааммм! Значи правилото е формулирано по морфологичен признак, само за наставката. Схванах. Благодаря ви за отговорите. А интересно, защо са изключени другите позиции, например -зск- в началото (изскачам, изскубвам). Явно затова се бърка половината български народ

Я дайте малко акъл, че уж пишман любител-лингвист това онова , обаче ударих на камък. Казусът: Свикнал съм, когато имам корен на -з и окончание -ск-, да пиша -зск-. Например огузски, кавказски, черкезски. Винаги съм смятал, че и двете форми са правилни (-зск-/-зк-). Днес обаче реших да проверя какво е положението и малко се изненадах: Google за "кавказски" дава 526 000 резултата; Google за "кавказки" дава 631 000 резултата; Но! slovo.bg за "кавказски" дава 0 резултата; slovo.bg за "кавказки" дава 15 резултата; liternet.bg за "кавказски" дава 2 резултата; slovo.bg за "кавказки" дава 18 резултата; Отворих аз една дебела книжна енциклопедия и наистина - Кавказки планини. Точно до тях обаче се мъдрят Талъшските планини. Да, но всички имаме близко познанство с кайлъшката гроздова... Едновременно с това не можем да не се сетим за паралелите: безспорно безследно изследвам изскубвам изскачам разстрел и т.н. Та въпросът ми е: има ли конкретно езиково/правописно правило - кога -с- изпада между две съгласни и кога се запазва?

Абе мани Първо, това трябва да се случи два пъти, защото персийската дума е каашаана. Второ, чисто фонетично няма как да се сбърка дълга широка с къса тясна гласна, а още повече с посредничеството на /ъ/. Трето, няма прецедент. Изобщо, случайна грешка конкретно при тази дума е изключена. Остава възможността да имаме закономерен преход. Нещо подобно наистина се наблюдава, но късно и в кипчашка среда, а оттам думата прониква при руснаците и осетинците - съответно кешень и чесена. За съжаление няма данни сходен процес да е настъпил пет века по-рано на Балканите. Ако, ако, ако... тези неща трябва да се докажат. Допускането не генерира факти. Иначе, както каза Перкунас по-горе, думата не се открива никъде в средноиранските езици. Аз предположих някаква връзка с Каши-Варанаси, но още не се е появил да я коментира.

Вероятността никога не е нула, разбира се. Дори вероятността скалата сама да е еродирала под формата на надпис също не е нула. Въпросът е да се оцени количествено тази вероятност - например колко често се случва на практика.

Е тоя каменоделец трябва да е глух. Разликата между kās- и κισ- е все едно ти да объркаш маани "заеби" с мини "преминавай".

Думата кисини се употребява като "бръшлянови листа", но това няма как да ни свърши работа. Ако предположим връзка с топонима Кисос, имаме производна в женски род множествено число и то не какъв да е женски род, а с родителни отношения. Няма как да означава същия обект, а трябва да са някакви много странни неща в/около обекта. Например като нашата Странджа - странджанки, само че с допълнителни нюански в отношенията.

Причините са две: 1) Флавий 2) Велизарий

Особено е интересен случая с наемниците в битката при Велбъжд, при това още не е изследван както трябва. Мон Феран беще почнал нещо да прави, ама не знам докъде е стигнал

Е, разбира се, изобщо не може да става сравнение.

Мда, той топонима реално си съществува като Ciss-ina/Κισσινα (Прокопий, Зонара), обаче е на майната си в Италия На мен мисълта ми беше друга. Ако решим да тръгнем от топонима Κισσός, можем да разсъждаваме по следната линия: *κισ(σ)-(α)ινα е нещо в женски род, което е в родително-притежателни отношения, т.е. принадлежи на Κισσός (както се отнася например лукос "вълк" към лукаина "вълчица"). След това обаче трябва още веднъж да склоним това нещо в множествено число до τας κισ(σα)ινας. Значи, от чисто семантична гледна точка въпросът е такъв: какви са тези много неща, които са в родителни отношения с планината и и принадлежат, и в които са тръгнали да се прибират нашите чичовци? Дали пък не са живели в пещерите из Халкидики?

Именно, и аз бая се чудих по тия два проблема, но никак не се връзва. Освен... едно от имената на Варанаси в санскрит е काशी Kazi, точно съответствие на удру کاشی Kāśī. ТРЯБВА са има някаква средноирансакa, а даже и староиранска връзка, но не можах да я открия. Кое откъде е заето, какъв е първоизточника... Опъна ми се.

Честно казано не бях попадал на този вариант, нов е за мен. Проблемът е, че по никакъв начин не мога да свържа морфологично, а оттам и семантично, топонима Κισσός с формата τας κισ(σ)ινας. Какво може да означава τας κισ(σ)ινας, ако приемем за отправна точка планината Κισσός? Много интересно... Иначе не звучи лошо, но на мен ми се струва, че е по-скоро фонетично съвпадение.

Не ни помага много. Не знаем откога е името, пък и твърде много неща го отдалечават от нашите кисинии. Така на око вероятността ми изглежда 50/50. Не знам как я наклони към шъ-то. Не се връзвай на глупости.

Там между другото има полезна следа, виж Абаев I, 594. Изобщо, словобразуването на тази основа в Централна Азия е доста развито и обхваща три семантични полета - "дом", "крепост" и "погребална сграда". Коренът като че ли е کاشی kâši. Проблемът е, че нещо не ми се връзва фонетиката. Други варианти, върху които съм мислил, ама не съм ги измислил, са: Κισινα - така Прокопий Кесарийски изписва името на град Чезена, пълно съвпадение с номинатива от надписа; οἰκισία "поселение" обаче не мога да вържа морфологията, която би дала *οἰκισίνα

#148, че не ми се рови по-назад

Не разбирам проблема при PIE *glew- > OInd. glāu. Думата присъства във всички речници: Съгласен съм, че *glew- е остаряла реконструкция. Може би трябва да е *gleh2u- или *glēu-? Рус. глыба наистина не възхожда към този корен според ЕССЯ, но германската, келтската и индийската форма (и иранската gulūle) не са ли достатъчни?

Тази методика лежи почти изцяло на количествения и на семантичния анализ. Фонетиката и морфологията остават встрани, тъй че разните авангардни вокализми и чукурнайсет вида ларингали не биха допринесли кой знае колко точно по това изследване. Дори 5-10% от когнатите да са фалшиви, изводите са толкова мъгливи, че все ще са си същите. Като цяло докладът ми прилича повече на презентация/резюме/абстракт, отколкото на същинска научна публикация. За същия обем изследван материал Гамкрелидзе и Бенвенист отделят по 300-400 страници и то на съвсем различно ниво.

Шкорпил е гледал отдолу, доколкото си спомням.