Кухулин

Ами то е така - може да е нападнал и да не го пише. Спор няма. Стои само въпросът колко е вероятно Айнхард да не опише нападение над българите и предполагаема загуба. Бих казал ненулева, но ниска вероятност.

Така е, но войската не е нито пешеходеш, нито конник. Тя си е войска и има своята доста специфична динамика. Но, съгласен съм, разстоянието може да бъде преминато за 15 дни от кавалерия при липса на обоз и пеши части. Според мен е хубаво да се реконструира евентуалния тайминг на хипотезата и да се види дали в него има някакъв стратегически смисъл. Едва ли Никифор и Карл са нападнали некоординирано при този вариант. Така или иначе, българите не могат да се върнат, преди да разбият войската на Карл. Иначе ще стане лошо

В гръцкия текст е използвана думата аули, която означава както "двор, оградено място", така и "дворец". Общо взето, може да става дума за различни части на аули-то, а може и да си прав. Моята версия е, че вторият отряд се мъчи да пробие обръча и да подсили гарнизона. Вариантът с Крумовия дворец е по-слабо вероятен според мен. Точно този момент аз не го виждам - как от разказа на Теофан можем да видим сражения в началото на кампанията. Не знам, ако повечето хора го виждат, вероятно причината е в мен Принципно нищо не е изключено, възможно е да станат всякакви обърквания. Съгласен съм.

Безспорно вариантът е любопитен, но точно в този вид едва ли би ангажирал вниманието на сериозните историци. Точка едно е неясна, макар да твърди обратното. Няма индикации, че основните войски пристигат по-късно (освен ако не визираш ония 50 000), но пък е казано, че Крум въоръжава славяни, авари и т.н. Точка четири също е леко манипулативна. Карл праща едновременно три войски в трите края на империята, едната от които е за разтърваване на славяните и аварите в Панония (негови васали). Ако беше решил да воюва с българите, вероятно щеше да си концентрира силите. Освен това, за сериозна хипотеза трябва да се изясни тайминга - колко време би отнел походът на една голяма армия от Панония до Плиска. Аз бих казал - поне месец, а може би и два.

Ако между коловете е имало някакво пространство (например достатъчно да премине стрела или копие), то отбраната на трикилометров периметър от 1200 души е просто невъзможна. Пада се по един човек на 3 метра и този човек постоянно ще е блокиран от вражеския обстрел по време на щурма. Защитата надали би издържала и един час. P.S. Горното е във връзка с вариантите на mitaka.

Крепостта, която описваш, е от времето на Омуртаг. Крумовата май е била със стена от два реда масивни колове. Ако се появи Маготин, може по-добре да обясни. Както и да е, укреплението е било далеч от фортификациите на Константинопол.

Може и стилистика да е, не знам. Вътрешното укрепление е 700 х 700 метра, струва ми се. 12 000 души е точно гарнизонът, който би го направил непревземаемо без обсада. 1200 души е гарнизонът, който би паднал още с първия щурм. Според мен другите 5000 или са подкрепление, което се опитва да пробие обръча и да подсили гарнизона, или са някакви бойци в Крумовия дворец (last line of defence). Във втория случай вероятно не са чак 5000, разбира се. Абе, приказка без край

Тук е хубаво да прочетем пак извора: "А [Никифор] навлязъл и се настанил в резиденцията на първенеца на България по име Крум. Той намерил някаква войска от отбрани въоръжени българи, около дванадесет хиляди, оставени за отбрана на мястото, завързал сражение с тях и всички ги избил. Посрещнали го също така и други петдесет хиляди, с които влязъл в сражение и ги погубил всички." Никифор 1) влиза в резиденцията и 2) там намира 12к въоръжени мъже. Ако свържем това с планировката на Плиска, то изводът сам се налага - Никифор е преодолял външния вал без да срещне съпротива, след което е щурмувал вътрешното дървено укрепление с гарнизона.

Еми бележката за дифтонга са я заврели долу, със ситни букви, #3, а другото за адаптацията е най-горе. Аз не разбирам много баш тая част от фонетиката, но навремето Христо Тамарин каза, че беззвучната мъжечна преградна [q] може да премине във всичко между [k] и [x] (май беше за гръцкия език това). Тъй че нищо чудно, ако в арменския език се предава като [x].

Маджарска адаптация значи, че маджарите така са произнасяли титлата на Крум. Рона-Таш пише, че дългата гласна -аа- в унгарския език би звучала точно -еа-. Под линия отбелязва, че е възможно дифтонгът да е оригинален. Значи, изхождайки от унгарската форма, титлата на Крум е била или каан, или кеан. Имайки предвид, че навсякъде - в близката и далечна околност - се използва титлата каган, и че елизията каган > каан също се среща доста често, то логично е да заключим, че титлата на Крум е била именно каан. Ако решим да свържем титлата на следващите български владетели (канасубиги) с титлата на Крум, то далеч по-малко вероятно е кеан да контрахира в кан, отколкото каан да контрахира в кан. Всички тези фактори накуп според мен достатъчно убедително доказват, че титлата на Крум е била каан. Възможно е да греша, но човекът, който най-добре може да прецени това, знаеш къде е...

Бате Спандю, чакай сега. Общоприетата етимология за тюркската титла каган е именно < кехан. Има спорове за произхода на кехан, но това е отделен въпрос. "Qaγan, каган Этот титул верховного правителя становится известным, а затем и общеизвестным в Европе (χαγάνος, chaganus, caganus, cagan, хаганъ, каганъ, см. Moravcsik II: 332-334) с появлением аваров; на востоке Евразии первыми – с 402 г. – носителями соответствующего титула (кэхань, k’o-ḥan в китайских источниках) были правители жуань жуаней (Менгес 1979: 109, Ligeti 1986: 138-139, Кычанов 1997: 75 76)." Евгений ХЕЛИМСКИЙ, ТУНГУСО­МАНЬЧЖУРСКИЙ ЯЗЫКОВОЙ КОМПОМЕНТ В АВАРСКОМ КАГАНАТЕ И СЛАВЯНСКАЯ ЭТИМОЛОГИЯ, 2003 Този преход става доста рано, вероятно преди III в., защото титлата каган е разпространена буквално навсякъде.

Доколкото става дума за тюркски и унгарски, а Рона-Таш е специалист баш по двете, не виждам какъв е проблемът да му се доверя. Хайде, да имах някакво косвено съображение против, а то нищо... Би ли обяснил по-подробно защо няма как? Не ми е ясно.

Глаголът съм (си, е, сме, сте, са) си е глагол като глагол (почти ). Сравни например имам. Е ли това? - Това ли е? Имаш ли пари? - Пари ли имаш? По този начин май не звучи чак толкова абсурдно

Ключов въпрос, на който не мога да отговоря, а мога само да правя догадки. Затова горното е мой "вариант", а не "хипотеза" Може да е имал проблем с изхранването и да е оставил населението по полетата да жъне (~ АВР). Може да е имало вътрешна управленска криза и мобилизацията да се е провалила.

Еми обяснил съм защо смятам, че числата са силно завишени. Точно колко са завишени... можем само да гадаем. Според мен махането на една нула прави стойностите най-реалистични, за разлика от махането на две.

Моята хипотеза (по-скоро обяснение) е, че Крум не е успял да мобилизира полевата армия към този момент, а е разполагал само с постоянните гарнизони (~ 1200 за Плиска) и собствената си дружина (~ 5000). Останалите варианти според мен не издържат на критика.

Страхът (или каквото е там психичното състояние, по-скоро излизане от релси) идва след вестта, че Крум блокира проходите. Съвсем нормално, независимо от броя на войските. Спомни си "Време разделно"

Спомни си Черномен и нощното нападение на Хаджи Илбеги. Атаката в 04:30 е страшна работа, дори и в наши дни Иначе в пост #90 съм дал някои съображения за числеността на българската войска.

Тези дни доста негови неща четох и наистина се усеща такова нещо. С малко усилие обаче може да се отдели плявата.

Самото предположение, че войската е отишла някъде и после се е върнала, малко куца. Ако се беше върнала някаква силна войска и беше победила ромеите, щеше след това да опустоши Тракия, а нямаше да се спотайва зад Балкана. Стана дума за това по-рано в темата, но нещо не можахме да постигнем съгласие.

Айнхард не пише за битка през 811 г. Бърза справка в нета показва следното: аварите са разгромени през 804 г.; стават франкски васали; постоянно имат конфликти със славяните; Карл е принуден да праща войски, за да ги разтървава. Не претендирам за някаква точност или изчерпателност, просто това е първата информация, на която попаднах. Denis Sinor, The Cambridge history of early Inner Asia, 1990, стр. 219

Лол по това време Диагоналния не функционира ли?

miroki, ама там Сенгалския монах пише за разгрома на аварите и превземането на Ринга (796 - 804 г.), а не за събитията от 811 г. Даже и бележка под линия има.

Без да съм някакъв капацитет по български синтаксис, според мен е съвсем коректно. Няма причина да разграничаваме "Не е ли" от "Е ли" в смисъл на коректност. "И ето: днес всеки гимназист може да пише отлични стихове: гладки, фини, класически; но четеш и нищо не запомняш. Е ли това поезия?"

ГИБИ IV, стр. 10