Кухулин

Мен за Русия ме домързя да проверявам, честно казано, но Стандарт и там прати водката през XIV в. В тяхната Википедия пише "Доподлинно известно только то, что в XVI в. дистилляция алкоголя прочно утвердилась на Руси".

Хм. Порових малко в нета, но интересно - не открих нищо от горните факти като научна публикация. Нито за масовата дестилация през ВБЦ, нито за казаните на ал-Идрис, нищо. Отделно, не открих никакви споменавания на дестилиран алкохол във византийските книги. Направо странна липса.

Ето я темата - http://forum.boinaslava.net/showthread.php?12319

Брех, изведнъж се събра много информация. Ще трябва по-внимателно да се обмисли.

Сведението е преразказ от АВР. Самият АВР е агиографска творба, а православната традиция по някакви причини не допуска директни възхвали към падналите в боя. Затова се налага привнасянето на този мъченически елемент. Това, разбира се, не изключва възможността някой от ромеите да е загинал заради вярата си.

Всичко може да бъде наука, ако се прави според определени правила. Няма значение къде е публикувано. Лек ден и на теб.

Има логика. Проблемът е, че дестилацията чрез изпарение (арабския вариант) с цел алкохолна консумация е късно явление. Масово навлиза в различните култури след XVI в. В същото време езикова заемка плюс пиянски надпис върху парче от чаша предполага именно масовост на дестилата като питие. Кой изтри статията, да си признае

Има ли някакво изследване по въпроса? Ако това е вярно, във византийските извори със сигурност трябва да присвъства някакъв вариант на думата ракия.

Чувал съм, че световната османистика счита този доклад за късен фалшификат. Лично мен в БС успяха да ме убедят на 90%, че е така. Ако не друго, странно е защо героите на Нешри често си пийват вино, но никога - ракийка

Не твърдя, че Хималаите са прародина на индоевропейците. Просто обсъждам всеки повдигнат аргумент безпристрастно, което според мен се е наложило като конструктивна норма в науката.

Трудна работа. Според турските етимологични речници думата raki (< араб. araki) се среща за пръв път през 1533 г.

Жупан Бутуал се е хванал за теслата (< авест. tashô) на жупан Буил? Моооже! Между другото, бичак и екмек означават "нож" и "хляб" в доста райони, vkartin. А озвучаването на краесловната съгласна под влияние на изафета се среща по целия азиатски вилает, та даже и по нашенско - КАНАСУБИГИ

Б. Димитров откри средновековна ракиена чаша - това ми звучи направо като виц

По Хималаите има доста сняг. Всъщност, от всички предполагаеми "прародини" най-малко сняг има в Южна Украйна.

Много интересно, не съм го чел досега. Свалих статията да я разгледам. Мерси.

А всъщност има ли строга дефиниция за правилно и неправилно?

Здрасти, nik1. Предполагам, че лекторът има предвид тохарската дума suwo < PIE *su. Емил Бенвенист доказва по блестящ начин, че древното значение на тази лексема е "домашна свиня" (СИЕСТ, стр. 38). Изместването към "дива свиня" най-вероятно е късно табуизиране. По принцип Афанасиево има слаби до нулеви паралели в Таримската низина, но се явява единственият що-годе реален вариант за тохарската миграция в контекста на Курганната хипотеза. Това играе основна роля при екстраполирането на връзката Ямная - Афанасиево до Тарим.

Малко вероятно. Има следи от контакт между германските и източноазиатските езици, които едва ли са по-ранни.

Южняк, твърде много фанатизъм се забелязва в последните ти постове, комбиниран с неясни твърдения от областта на лингвистиката. Проблемът с индоевропейската прародина стои нерешен в лингвистичен план, има много отворени въпроси и противоречия. От друга страна, мненията ти по антропологичните въпроси са интересни и информативни - гени, популации, миграции и др. С интерес ги следя и ще продължа да ги следя.

Благодаря за мнението, аз също го споделям. Винаги съм се чудил на обяснението, което дава Абаев (ИЕСОЯ-II, 68) - как така осетинският език ще даде заемка едновременно в мансийски, хантийски и унгарски. Вероятността да е дал заемка още в протоугърски ми се струва доста мижава по географски причини.

Да, добре. Сравнявай Дейвид Антъни, дето срича по лекциите, с Дългополски

Ами не знам какво да ти кажа. Тези неща не са пряко свързани с темата, но карай. Най-общо носителите на ностратическия праезик се позиционират в Югозападна Азия около 12 000 г. пр. Хр. Хипотезата не е общоприета (затова е само хипотеза).

Аз да питам - ти прочете ли в Уикипедия, че Дългополски е един от водещите компаративисти в света?

Хм. Значи, има разлика между генетична (в лингвистичен смисъл) връзка и контакт. Някога, някъде е имало един праезик. В някакъв период от него са се отделили ПУ и ПИЕ. Разделили са се и всеки е поел по своя път. По-късно може пак да са влезли в контакт помежду си. Лингвистите могат ясно да различат общите генетични черти от общите контактни влияния.

Дългополски и Илич-Свитич издигат хипотезата за ностратическо генетично родство (в лингвистичен смисъл) на езиците. Става въпрос за друг период, не за обсъждания тук. Не пречи курганите да са индоевропейски, но от това по никакъв начин не следва, че там е индоевропейската прародина.