
Кухулин
Потребител-
Брой отговори
4719 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
15
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Кухулин
-
Така е, но войската не е нито пешеходеш, нито конник. Тя си е войска и има своята доста специфична динамика. Но, съгласен съм, разстоянието може да бъде преминато за 15 дни от кавалерия при липса на обоз и пеши части. Според мен е хубаво да се реконструира евентуалния тайминг на хипотезата и да се види дали в него има някакъв стратегически смисъл. Едва ли Никифор и Карл са нападнали некоординирано при този вариант. Така или иначе, българите не могат да се върнат, преди да разбият войската на Карл. Иначе ще стане лошо
-
В гръцкия текст е използвана думата аули, която означава както "двор, оградено място", така и "дворец". Общо взето, може да става дума за различни части на аули-то, а може и да си прав. Моята версия е, че вторият отряд се мъчи да пробие обръча и да подсили гарнизона. Вариантът с Крумовия дворец е по-слабо вероятен според мен. Точно този момент аз не го виждам - как от разказа на Теофан можем да видим сражения в началото на кампанията. Не знам, ако повечето хора го виждат, вероятно причината е в мен Принципно нищо не е изключено, възможно е да станат всякакви обърквания. Съгласен съм.
-
Безспорно вариантът е любопитен, но точно в този вид едва ли би ангажирал вниманието на сериозните историци. Точка едно е неясна, макар да твърди обратното. Няма индикации, че основните войски пристигат по-късно (освен ако не визираш ония 50 000), но пък е казано, че Крум въоръжава славяни, авари и т.н. Точка четири също е леко манипулативна. Карл праща едновременно три войски в трите края на империята, едната от които е за разтърваване на славяните и аварите в Панония (негови васали). Ако беше решил да воюва с българите, вероятно щеше да си концентрира силите. Освен това, за сериозна хипотеза трябва да се изясни тайминга - колко време би отнел походът на една голяма армия от Панония до Плиска. Аз бих казал - поне месец, а може би и два.
-
Ако между коловете е имало някакво пространство (например достатъчно да премине стрела или копие), то отбраната на трикилометров периметър от 1200 души е просто невъзможна. Пада се по един човек на 3 метра и този човек постоянно ще е блокиран от вражеския обстрел по време на щурма. Защитата надали би издържала и един час. P.S. Горното е във връзка с вариантите на mitaka.
-
Може и стилистика да е, не знам. Вътрешното укрепление е 700 х 700 метра, струва ми се. 12 000 души е точно гарнизонът, който би го направил непревземаемо без обсада. 1200 души е гарнизонът, който би паднал още с първия щурм. Според мен другите 5000 или са подкрепление, което се опитва да пробие обръча и да подсили гарнизона, или са някакви бойци в Крумовия дворец (last line of defence). Във втория случай вероятно не са чак 5000, разбира се. Абе, приказка без край
-
Тук е хубаво да прочетем пак извора: "А [Никифор] навлязъл и се настанил в резиденцията на първенеца на България по име Крум. Той намерил някаква войска от отбрани въоръжени българи, около дванадесет хиляди, оставени за отбрана на мястото, завързал сражение с тях и всички ги избил. Посрещнали го също така и други петдесет хиляди, с които влязъл в сражение и ги погубил всички." Никифор 1) влиза в резиденцията и 2) там намира 12к въоръжени мъже. Ако свържем това с планировката на Плиска, то изводът сам се налага - Никифор е преодолял външния вал без да срещне съпротива, след което е щурмувал вътрешното дървено укрепление с гарнизона.
-
Еми бележката за дифтонга са я заврели долу, със ситни букви, #3, а другото за адаптацията е най-горе. Аз не разбирам много баш тая част от фонетиката, но навремето Христо Тамарин каза, че беззвучната мъжечна преградна [q] може да премине във всичко между [k] и [x] (май беше за гръцкия език това). Тъй че нищо чудно, ако в арменския език се предава като [x].
-
Маджарска адаптация значи, че маджарите така са произнасяли титлата на Крум. Рона-Таш пише, че дългата гласна -аа- в унгарския език би звучала точно -еа-. Под линия отбелязва, че е възможно дифтонгът да е оригинален. Значи, изхождайки от унгарската форма, титлата на Крум е била или каан, или кеан. Имайки предвид, че навсякъде - в близката и далечна околност - се използва титлата каган, и че елизията каган > каан също се среща доста често, то логично е да заключим, че титлата на Крум е била именно каан. Ако решим да свържем титлата на следващите български владетели (канасубиги) с титлата на Крум, то далеч по-малко вероятно е кеан да контрахира в кан, отколкото каан да контрахира в кан. Всички тези фактори накуп според мен достатъчно убедително доказват, че титлата на Крум е била каан. Възможно е да греша, но човекът, който най-добре може да прецени това, знаеш къде е...
-
Бате Спандю, чакай сега. Общоприетата етимология за тюркската титла каган е именно < кехан. Има спорове за произхода на кехан, но това е отделен въпрос. "Qaγan, каган Этот титул верховного правителя становится известным, а затем и общеизвестным в Европе (χαγάνος, chaganus, caganus, cagan, хаганъ, каганъ, см. Moravcsik II: 332-334) с появлением аваров; на востоке Евразии первыми – с 402 г. – носителями соответствующего титула (кэхань, k’o-ḥan в китайских источниках) были правители жуань жуаней (Менгес 1979: 109, Ligeti 1986: 138-139, Кычанов 1997: 75 76)." Евгений ХЕЛИМСКИЙ, ТУНГУСОМАНЬЧЖУРСКИЙ ЯЗЫКОВОЙ КОМПОМЕНТ В АВАРСКОМ КАГАНАТЕ И СЛАВЯНСКАЯ ЭТИМОЛОГИЯ, 2003 Този преход става доста рано, вероятно преди III в., защото титлата каган е разпространена буквално навсякъде.
-
Доколкото става дума за тюркски и унгарски, а Рона-Таш е специалист баш по двете, не виждам какъв е проблемът да му се доверя. Хайде, да имах някакво косвено съображение против, а то нищо... Би ли обяснил по-подробно защо няма как? Не ми е ясно.
-
Тези дни доста негови неща четох и наистина се усеща такова нещо. С малко усилие обаче може да се отдели плявата.
-
Самото предположение, че войската е отишла някъде и после се е върнала, малко куца. Ако се беше върнала някаква силна войска и беше победила ромеите, щеше след това да опустоши Тракия, а нямаше да се спотайва зад Балкана. Стана дума за това по-рано в темата, но нещо не можахме да постигнем съгласие.
-
Айнхард не пише за битка през 811 г. Бърза справка в нета показва следното: аварите са разгромени през 804 г.; стават франкски васали; постоянно имат конфликти със славяните; Карл е принуден да праща войски, за да ги разтървава. Не претендирам за някаква точност или изчерпателност, просто това е първата информация, на която попаднах. Denis Sinor, The Cambridge history of early Inner Asia, 1990, стр. 219