Кухулин

Този проблем е сложен. Примитивната причинно-следствена връзка (протестанти => яко бачкане => капитализъм) е очевидно невярна и май напоследък никой не се занимава с нея. Съществува обаче друг аспект на протестантската етика - отношението към натрупаното богатство. Докато в теоретичен план за ортодоксалното християнство богатството е по-скоро злина, според протестантските възгледи то е добродетел. При това, натрупването му, независимо от методите, не се отразява върху "отвъдния живот" на забогателия. Този абстрактен компонент, зародил се с протестантството, постепенно се разпростира върху по-голямата част от западното общество. Генезисът обаче е именно там.

Благодаря ти, статията наистина е интересна и разглежда проблема многостранно. Прочетох я с удоволствие. Според мен има няколко много слаби момента, които поставят под съмнение тази етимология: 1) Авторът твърди, че самоназванието на Урарту е Biani/Wiani (без източник) и използва втория вариант като аргумент. Аз форма с W- не можах да открия; 2) Авторът твърди, че шумерският запис GES има звукова стойност [wi] (без източник). Бърза справка в нета показва звукова стойност [mu-] (2.0.1. Фонемный состав); 3) Авторът (геолог) ревизира протокавказката реконструкция на Старостин (лингвист), твърдейки, че праформата за "кръв" е *wi-, а не *ṗiħV (линк). При това аргументите на Гаджимурадов са меко казано странни. Това ми направи впечатление на първо четене.

Ще коментирам този момент, защото според мен титлата добавя интересен щрих към историята на Ахеменидска Персия. Дарий I не се титулува шахан шах, а хшаятия хшаятиянам. Думата хшаятия е производна от корена хшай- "царска власт" и означава "този, който притежава царската власт", т.е. "цар". Думата хшаятиянам е родителен падеж мн. ч. на хшаятия, т.е. означава "на царете". Така цялата титла се превежда "цар на царете". Проблемът е, че в староперсийския език словоредът е обратен. Титлата би трябвало да звучи хшаятиянам хшаятия. Това, заедно с някои фонетични особености, показва, че титлата всъщност е мидийска, а персите са я възприели при завладявянето на Мидийското царство от Кир Велики. По-късно, в средноперсийския език, думата хшаятия добива вида шах, а хшаятиянам - шахан (както ариянам > еран). Едновременно с това словоредът се нормализира и двете думи разменят местата си, давайки окончателния вид на титлата - шахан шах.

Не е точно така. Понеже темата е за раждането на модерността, основната и характеристика е именно тази - ярък контраст в технологиите за упражняване на организирано насилие (въоръжение, тактика, стратегия, логистика и т.н.). Причините за този контраст са сложни, в тази тема не могат да се дискутират. С други думи, различните култури се озападняват, внедрявайки същите тези технологии, както каза колегата по-горе. В този процес Европа губи позициите си (губи се контраста) и резултатите не закъсняват.

Не може да се разделя технологията от културата. Тя е част от културата. Но да, този компонент е изиграл водеща роля в развитието на Европа.

Тоя руски капитализъм от средата на XIX в. трудно може да се смести в някоя от дефинициите за "капитализъм". Нужни са доста сложни логически акробатики

Този факт как собствено е установен? В смисъл, има ли твърдо доказателство, че виняга "лоза" не е изконно славянска дума? Според Гамкрелидзе и Иванов няма категорични доказателства за заемка: Фасмер също не изключва такъв вариант, признавайки го за формално коректен (виж вино, ягода).

Предполагам, че е заемка от осетински. Самата осетинска дума има точни фонетични съответствия в индоиранските и в тюркските езици, като тюркската семантика е доста по-близка. Тоест етимологията е или тюркска, или индоиранска, но едва ли е аварска.

Не мога да открия никакви данни за И. Гаджимурадов, но по принцип думата вино е вандерворт и разсъжденията за нейната етимология трябва да са супер прецизни, за да носят някаква информационна стойност. В горния цитат лично аз не виждам такава прецизност. Напомня ми по-скоро лингвофрическо сравнение, но може тезата му да е развита в пълнота на друго място и това да е просто резюме. Гамкрелидзе, който също не е идеален:

Средновековен филм без битки е малко като жена без цици, но да речем "В името на розата" не е лош. http://www.imdb.com/title/tt0091605/

Римува се с орки

Чувал съм, че това се дължи отчасти на проиндийски настроения сред англичаните, свързани с колониализма. Има ли нещо вярно?

Войнуците претърпяват известно развитие през годините. Първоначално са били част от бойния състав, но постепенно са изтеглени към обозите, по-точно към конюшните. Смята се, че има приемственост с военните отряди на ВБЦ. От тази гледна точка може да се допусне, че картинка #1 е донякъде правдива.

Думата джибри има алтайски произход (ПТ чуп, монг. шавхру, ТМ чупа, тюрк. чупра). Осетинската дума цырв със същото значение е с неясна етимология.

Ако мислиш, че този въпрос все още е открит, сподели, моля те, според теб какво е нужно, за да се закрие.

Възможно е. За мен етимологията на турската дума е неясна. Може би нататък ще се разровя по-дълбоко, че сега нямам много време. Думата бардук идва от турски bardak < пратюрк. bart "съд за вода"

Всъщност турската дума cibre май се произнася точно [джибре].

< турски чибре "джибри" Може би прабългарите са употребявали думата *чопръг "джибри" (> унг. сьопрьо, чув. чепре), но май не е минала в старобългарския.

В момента тежката техника е по отрядите, негодната е в огромни складови бази. Някои бригади имат и скъдове, чудят се какво да ги правят. Лекото оръжие е навсякъде, половината е в неохраняеми складове и тоя проблем изглежда непреодолим засега. Разбира се, огромна част е зад граница, например в Боко Харам, което се вижда доста ясно напоследък. Общо взето, няма никаква мистерия.

Ясно, благодаря.

Бейли не е написал нищо такова, разбира се. Просто отбелязва, че може да има връзка между двете. Сам казва, че етимологиите са му неясни.

Прегледах набързо Йоан Малала, който е известен с простонародния си гръцки. Навсякъде, където има нужда да се посочи конкретно гръцка идентичност, авторът използва Ελλην-, а иначе употребява общото "ромеи". При това вероятно самият той не е грък, както знаем. Наред с това имаме вариращо изписване на етнонима в прабългарските надписи, но никога книжовното, плюс някакви много странни склонения. Изобщо, вероятността да са използвани гръцки писари ми се струва все по-малка и по-малка, даже минимална. Под "гръцки писари" разбирам хора с майчин гръцки език. Трябва още да се поумува по въпроса, но натам вървят работите. Мисля, че на някои места при публикуването на гръцкия текст се е получила грешка и всъщност става въпрос за грикос.

Това е интересно и доста полезно. Не съм се сещал за него досега. Ако се употребява този етноним, значи най-вероятно писарите не са били гърци. В такъв случай някои фонетични особености могат да намерят своето обяснение.

Не знам това какво отношение има към произхода на думата Γραικός, нито знам какво имаш предвид под "отделям", но според мен не трябва да отделяме йонийците като пеласги.