Кухулин

И аз съм човек, случва се да изпусна по някой факт. Благодаря ти за информацията.

Словенский язык Словинский язык Те ти извори

Нема етимологии

Дедо Либене, ако имаш някаква хипотеза, формулирай я добре, дай си аргументите и ще си лафим.

Аз засега приключих с мелницата на Атом, но гледам да досъбера данните от нета. Ако има някой друг мераклия да дискутира с него, моля

Фрайзигенски листи (цък), старословински circuvah "църкви" на латиница: Тия горе по балтийския бряг за Кирил и Методий не са и чували. P.S. Словенски ли са, словински ли са, един Бог знае. Тука пък пише, че са от територията на Австрия.

Обикновеният потребител просто трябва да чете и да мисли върху прочетеното. Ако нещо не му е ясно, продължава да чете още по-дълбоко. А ако установи, че всички са криви и само той е прав... почва да чете наново.

Матричният анализ все още е пресен инструмент в лингвистиката, но има време - и този момент ще дойде

Начало и край на Златната орда. Началото е с въздигането на Батий, краят е с разгрома от кримските татари.

OK, чудна е хипотезата. Пусни я тук-таме по лингвистичните форуми, може да измести остарелите схващания.

Ами и аз това се питам - как може хората на Аспарух да са смес от славяни и частично славянизирани прабългари, а в Плиска да няма славяни. Не съм добре запознат с въпроса, но май българската археология трябва да си избере едно от двете.

Нали актуалната хипотеза беше за смесена култура от славяни и частично славянизирани прабългари. Как може да липсват славяни в Плиска?

Дето вика народа - луд умора нема, само се поти. Була Ex commisso nobis от 7 юли 1136 г. Обилна полска ономастика, включително: Crost, Crostavez, Crostavz, Chrostlino, Crston, Chrustov.

Атоме, честно да ти кажа, нищо не разбрах. Локални, глобални диалекти, диагонали... Брюкнер мислил едно, писал друго... не знам. Като не разбирам, не мога да коментирам. И за Източна Полша нищо не разбрах. Топонимът Cerekwica (цък) е по-скоро разпръснат из Западна Полша, ако изобщо можем да търсим някакъв смисъл в географското му разпределение. В случая е важна фонетиката - типично западнославянска, различна от южнославянската. Семантиката, мисля, е ясна - когато някой си кръсти селото "Църквица", едва ли има предвид "църква в смисъл общност на вярващите, светиите и Бога" нито пък "църква в смисъл водеща обществена институция". Човекът има предвид "храм/параклис". ОК. Дай да почнем отначало. Съгласен ли си, че в такъв случай някъде някой трябва да е заел думата църква от някого. Ако да, кой от кого коя словоформа е заел?

Първо, добре е да уточним, че това е езиковата ситуация днес. В миналото е била различна. Например в Полша до XII в. диаграмата е изглеждала Ца, Ка, Цк, **, като звездичките почти сигурно са били Кк. Просто не ми се ровят статии в момента (няма смисъл, а и кръщене без кръст звучи странно). За справка виж kościół (датиране с умлаут) и cerkiew (топонимичен материал, морфология) при Брюкнер. Логично следва изводът, че звездичките в твоята диаграма всъщност отразяват настъпващото латинско влияние, което се разпростира върху ранния славянски пласт - най-силно на запад и все по-намаляващо в източна посока. Второ, нека си припомним твоята теза: Дай да уточним най-накрая - за разпространение на думите ли говорим или за разпространение на някакви техни значения? Горната диаграма е семантична - отразява само значенията на думите. Ако искаш тезата ти наистина да е издържана в смисъл разпространение на думите т.е. заемането им от южнославянски в западнославянски, трябва да я подкрепиш с фонетика и/или морфология. Например "старочешката дума циръкы е заемка от старобългарски, защото така и така..." или нещо в този дух. Иначе, за разпространението на някои значения от изток на запад всички сме съгласни.

Аргументите са феноменални Източници на информация - "един ми каза..." Разчитане на надписите - клинично лингвофричество Да не говорим за "солидите на кан Аспарух", все едно във всеки регионалем музей има по две шепи

ОК, съгласен съм, че това са рудименти от някога съществувал сакрален пласт, които обаче са се ограничили до традиция и ритуал. Тяхното отражение върху профанния пласт на науката (по Дюркем) е, да кажем, доста размито.

Уф, не ми се чете как по прабългарските капища се е ляла хаома Иначе мерси за съвета, ще погледна какво е написал за C-14, ако ми попадне.

Можеш ли да пуснеш данните някой ден, ако имаш възможност. Любопитно ми е какви са параметрите.

Гледай сега, Атом много добре знае какво е писал и къде е проблема. Играем си тука на котка и мишка с него, а ти и Рики сте много далеч от тази игра Струва ми се, че няма да е излишно, ако погледнеш още веднъж.

Използването на западнославянска лексика в ранните глаголически текстове е добре документирано. Особено ясно това се вижда от многократно споменатите в тази тема Киевски листи.

Абе ние с Атом нещо не можем да се разберем, ама ми се струва, че и вие двамата няма да се разберете

Понякога са облечени, понякога не са. Например професионалната етика сред учените не е облечена в религиозна форма - липсва сакралния (неприкосновен пласт). Класовата етика през социализма обаче беше облечена.

По-горе Южнякът спомена Дюркем, който между другото е дал навремето определение що е религия - разделение между профанно и сакрално. Моралът е, така да се каже, страничен продукт.

На мен това твърдение ми се вижда лишено от лингвистичен смисъл - нещо като "триъгълен четириъгълник" в геометрията.