Кухулин

Три бомби правят Щатите - един тест в Невада и две в Япония.

Има различни начини да се намали тази маса, затова човекът пише за забавител и отражател. Освен това може да се използва имплозивна схема. Разбира се, 200 грама едва ли ще са достатъчни, но може би кило-две ще свършат работа. По времето на ВСВ обаче няма такива тенологии.

Аз писах нещо за това назад в темата. Едната битка е 100% обсада, а упорита обсада означава дълга обсада. Няма време. По същата причина е нереално да приемем първото число (12 000) за коректно - такъв гарнизон би направил вътрешния град непревземаем с първия щурм, а сведения и време за обсада няма.

Има разлика. Републиката набира мъже от Рим, докато Крум набира мъже от една доста голяма площ с гъстота приблизително 5-6 души на кв км. Динамиката е различна.

Тука се заформи някава много страшна логистична картина. Пътищата са задръстени, скрибуцат каруци и волски коли, коне и магарета се прескачат едни други, а покрай тях притичват пеши селяни с тояги и всичко това се е запътило към Балкана. Разбира се, жените се вайкат, а децата реват. Ясно е, че Никифор не може да се придвижи наникъде в тоя хаос, затова е принуден да хване най-прекия път към проходите. Крум, естествено, също не може да се придвижи, но за щастие в суматохата попада на никифоровата дружина. Хепи енд

Няма значение дали е заемка от санскрит или от славянски, и при двата варианта липсва връзка с дискусията. Иначе, лично аз предпочитам да се доверя на Рона-Таш, отколкото на някакъв неизвестен за мен човек, писал преди два века. Не познавам изобщо унгарската фонетика и морфология, но akol "заградено място" < kosel "ограда" с елизия и протеза ми звучи достатъчно добре.

Според Уикипедия е 9000 души. http://en.wikipedia.org/wiki/Early_Roman_army

Въпросът е съвсем ирелевантен към досегашните разсъждения. Що да тръгват от Плиска, що да ходят до Одрин и защо в средата на Август? Както и да е, щом ти е интересно, ето сметките: Плиска - Одрин са 200 км. С коефициент 1.5 стават 300 км (реалния коефициент е горе-долу толкова). Дневен преход 15 - 20 км. Поход до Одрин и обратно 30 - 40 дни. Нема да ги вАли снег.

Слушам тука една лекция на акад. Иванов и хоп изненада - според него също имало вероятност глаголическата буква Ш да е заета от коптската азбука. Аргументите ми се виждат доста съмнителни, но все пак е едно авторитетно мнение. http://www.tvkultura.ru/news.html?id=473712 след 21:00

Каква есен юли месец, какви двеста хиляди, какъв Сун Дзъ бе хора, вие сътворихте нов жанр

Давам я просто като възможност, която според мен най-добре пасва на известните факти. Не съм се задълбочавал върху политическото управление на Крум и не съм търсил предпоставки за възникването и. Това си е отделна тема за анализ, но аз честно казано малко изгубих интерес покрай дискусията. Ами в предния пост дадох едно съображение против равнопоставянето.

Ами аз си казах мнението един-два пъти, не искам да го натрапвам постоянно. Според мен Крум не успява да мобилизира полевата армия през 811 г., вероятно заради някаква вътрешна управленска / политическа криза. Разполага само със собствената си дружина от "хранени хора" и с гарнизоните. Победата над Никифор решава кризата, разбира се, и в следващите години това се вижда.

Битки е имало, потвърждават го всички извори, включително Айнхард и Николай Студит. При обективен анализ украса може да се търси само в числата.

Здрасти. Не е много вероятно, защото: 1) Ако беше устроил капан, щеше да опразни Плиска от съкровищата и от войската. Жертвата и на двете е безсмислена при този сценарий. 2) Крум не е разполагал с полева армия след победата, защото щеше да развие успеха си в Тракия. 3) Самата победа е твърде рискова, за да бъде заложена като ключов елемент в плана на Крум. Просто така се е случила.

Много радикална идея, заслужава да се отбележи! Може да звучи странно, но не е изключено, макар при този вариант втората част да изглежда различно. Сложно е положението с тази титла, среща се в няколко не много близки форми. Е то това остана, по въпроса за канасюбиги истината да дойде от мен

Тъй като проф. Добрев е лишен от право на писане, ме подсети да напомня на уважаемата критика, че предложението за разчитане на титлата канасюбиги чрез прабългарски звателен падеж е негово. Професорът го е издигнал тъкмо от позициите на "коминтерновската" Тюрко-Алтайска Теория, а замитането под килима на това предложение го правят именно подобни каскадьори. Благодаря

Аз навремето съм описал, колкото съм могъл, ситуацията в първия пост на темата. От гледна точка на инфлексията най-добре като че ли седи първата хипотеза: ном. канас "кан", ген. кана "кански" (ср κανόνας - κανόνα "правило"). Аргументите против са пак там. Днес бих добавил още нещо - това склонение е новогръцко, различно от старогръцкото. Трябва да се види какъв е в това отношение езика на надписите. Другата хипотеза е негръцка форма кан-а. Каква обаче - не е много ясно. Има доста тюркски варианти, но нито един не пасва добре в титлите. Всички тези приказки са валидни, ако се абстрахираме от титлата канар-тикин. Включим ли я в уравненията, нещата стават сложни. Я към канаранги трябва да залитнем, я към множествени на -ар Keanus magnus e латински номинатив от kean, ако не се лъжа. Сравни Carolus magnus. По-рано в темата стана дума, че оригиналната българска титла с доста голяма вероятност е била каан. Относно сензацията, не те разбрах. Изразът не е в български извор, а в Унгарската хроника от XII в.

Въпросите наистина са интересни, макар да са отворени далеч преди въпросната публикация. Иранското влияние е безспорно не само в прабългарския, но и в почти всички евразийски езици. Самият етноним тюрк вероятно е с ирански произход. Има някакви следи от титлата и при Крум, може би тогава е започнала да се оформя. Религиозните формулировки са факт - "От бога владетел канасюбиги Омуртаг...". Предположението за връзка между латиницата на Омуртаг и външната политика е интересно, но би трябвало да обхване далеч по-обширен материал. Могат да се потърсят устойчиви закономерности в по-широк интервал от време и пространство. Проблемите с титлата кана (не хан, кан или каган) са много сериозни - не може да се етимологизира, не може да се анализира морфологически, не може да се анализира синтактично в другите титли или поне никое от тези неща все още не е направено убедително според мен. Отгоре на всичко не кореспондира с унгарския запис keanus. Относно скрутинизацията в Early Medieval Europe, малко съм резервиран. Готов съм да се обзаложа, че това нещо горе не е четено от лингвист. Според мен цялото изложение говори, че авторът бърка понятията индоарийски, индоирански и ирански.

Прав си, от тези две думи почти нищо не може да се каже. Все пак, разгледани в контекста на периода и на другите паметници, те добавят още едно потвърждение на славянизацията. Статията е коментирана, струва ми се. Не знам колко е ранкирано списанието, но ми изглежда историческо. Доц. Степанов също е историк. Не му е работа да се занимава с лингвистика в официален план. Иначе, по същество какво мога да кажа - от моята любителска гледна точка изследването е пълен буламач. Нямам представа как изглежда през погледа на някой индоевропеист. "It is more acceptable to see in SYBIGI Indo-European *su- and baga-, which give, in Iranian *su-baga-." Каква е тая магия baga > bigi не ми е ясно. Може би дериватите *Бигиродица, *бигиин и евентуално *бигитур са изчезнали с времето, затова не са ни познати. Колкото до първата част на титлата, Степанов не дава решение на нито един от проблемите, посочени в тая тема. Даже не съм сигурен, че ги осъзнава.

На мен не ми е ясно защо е датиран в IX в. Бешевлиев пише "Той произхожда от IX в., когато още са съществували двете прабългарски класи боили и багаини", което не звучи много убедително. Иначе, от тези две думи какво може да се каже... тотална славяницация.

Е, това вече е философски въпрос. Ако ти си един беден селянин и някой утре ти предложи десетина хиляди лева, за да приемеш исляма, това икономическа принуда ли е? Ами по същество си е принуда, макар формално да не е.

В статията, а и на други места, процесът е описан достатъчно добре. Става дума за суми, далеч надхвърлящи милостинята. Тази традиция е стара колкото самия ислям (всъщност двадесетина години по-млада) - да се купуват сърцата на вярващите. Спасяването на мюсюлманите от гладна смърт е по съвсем друга линия.

Не намирам такава следа в цитата. Би ли я подчертал с червено?

Не знам откъде произлиза топонима Раково, нито името Раковски, но не ми изглежда да е от рак или ракия. Нещо друго ще да е. Може да имат връзка с ракита (salix viminalis). Този ракиджия от 1499 г. силно ме съмнява. По-скоро е някаква обърквация. P.S. Раково ще да е от рака "ларец с мощами" (ударение на първата сричка).

Значи, идеята ми е, че окончанието -ица се употребява както в южнославянските, така и в източнославянските езици. Може да има поне две обяснения - или руснаците са го заели от нас, или е общославянско. Второто според мен е по-вероятно, защото окончанието се среща и при западните славяни (vlčice, wilczyca). На праславянско ниво бихме могли да търсим някаква връзка с гр. -ισσα, ст.англ. -icge и т.н., но това вече са догадки. Мисълта ми е, че не можем да обявим някакъв български монопол върху окончанието -ица.