Last roman

Cello - езикът, с който се програмират живи клетки Нов език за програмиране, много подобен на компютърните езици за програмиране, дава възможност да се създават биологични логически схеми, които действат директно в живите клетки. Засега, използвайки този език, наречен Cello, са създадени само прости биологични вериги, но по-късно ще могат да се създават много, много по-сложни вериги и схеми, които да позволяват на микроорганизмите да диагностицират заболявания, самостоятелно да произвеждат необходимите лекарства и да се самоунищожават след изпълнение на задачите, пише порталът Discovery. Taзи технология може да бъде полезна и в много други области, включително в селското стопанство. Насажденията могат да бъдат третирани с предварително програмирани бактерии, които да произвеждат инсектициди при нужда. "Може да използвате този текстов програмен език точно както програмирате компютър", заяви Кристофър Фогт (Christopher Voigt), професор от Масачузетския технологичен институт, в съобщение до медиите. "След това вземате този текст и го компилирате и се превръща в ДНК последователност, която се поставя в жива клетка и веригата тече вътре в клетката". Кристофър Фогт и колегите му от Бостънския университет и Националния институт за стандарти и технологии (National Institute of Standards and Technology), с помощта на езика Cello създадоха редица биологични логически вериги, трансформиращи бактерии в сензори за осветеност, температура, рН, концентрация на кислород и други параметри на околната среда. Освен това те са създали най-голямата по рода си биологична логическа верига, включваща седем основни логически елементи и поредица от 12 хиляди ДНК бази. Новият език за биологично програмиране Cello е един от първите по рода си и има добри шансове да стане стандарт в областта на разработката на биологически схеми. Благодарение на него схемите ще се създават бързо. И още един плюс в полза на езика Cello е, че е с отворен код и достъпен за всички, които се нуждаят от такъв инструмент. http://nauka.offnews.bg/news/Tehnologii_7/Cello-ezikat-s-kojto-se-programirat-zhivi-kletki_42868.html

мдам, най-малкото ползват беспилотници за нанасянето на удари.

предшественик на маларията открит в комар на възраст 100 млн. години. Явно динозаврите са си патили от заболяването: http://www.iflscience.com/plants-and-animals/ancestor-malaria-may-have-once-infected-dinosaurs

Литна първият принтиран 3 D спътник: https://russian.rt.com/article/156521

Акупунктурата помага не повече от плацебо Един обширен преглед на наличните данни относно използването на акупунктура за лечение на хора с хронична болка в кръста показва, че ефективността на тази процедура е спорна. През 2009 г. Националната служба за здравоопазване на Великобритании (National Health Service, NHS) официално препоръча акупунктура за лечение на хронична на долната част на гърба. Но неотдавна публикуван отчет на британския Национален институт за здраве и хигиена (National Institute for Health and Care Excellence, NICE) като по-висш орган, отменя тази препоръка, пише в сайта на института. Проведеният мета-анализ на работата на древната китайска практика показва, че за ишиас и други болезнени състояния на кръста, акупунктурата не помага повече от плацебо и препоръката на прилагането й следва да бъде оттеглена. "За съжаление няма убедителни доказателства за ефикасността на някои общи методи на лечение" - заяви един от ръководите на NICE професор Марк Бейкър (Mark Baker). "Например акупунктурата не се препоръчва за лечение на болки в кръста, ишиас или каквото и да е друго. Просто защото няма доказателства, че помага, а не е имитация на лечение" - добавя изследователят. Новите препоръки на NICE се появиа след обобщение и строга статистическа обработка на множество предишни данни от научни изследвания и клинични проучвания на използването на акупунктурата - както самостоятелно, така и в комбинация с други лечения. Учените доказват, че в случаите, когато акупунктурата на пръв поглед показва добри резултати, всъщност ефектът е незначителен. "Има преки доказателства за факта, че между ефективността на акупунктурата и имитацията ѝ (случайни убождания в произволно избрани места, които не са "енергийни") няма разлика" - добавя д-р Иън Бернщайн (Ian Bernstein). Между другото слабо се представя и парацетамолът, отбелязва докладът на NICE. Вместо него, авторите препоръчват редовни физически упражнения и лекарства - нестероидни противовъзпалителни средства като ибупрофен. http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Akupunkturata-pomaga-ne-poveche-ot-platcebo_42328.html

това какво общо има с физиката?

За незалепващите покрития по кухненските уреди на римляните: Sorry Tefal, the Romans used non-stick cookware 2,000 years ago: 'Cumanae testae' has slippery coating to stop stews sticking http://www.dailymail.co.uk/sciencetech/article-3515952/Sorry-Tefal-Romans-used-non-stick-cookware-2-000-years-ago-Cumanae-testae-slippery-coating-stop-stews-sticking.html?ITO=1490&ns_mchannel=rss&ns_campaign=1490

нова теория за измирането на динозаврите; Dinosaur Extinction May Have Been Caused By An "Interstellar Cloud" http://www.iflscience.com/space/dinosaur-extinction-may-have-been-caused-interstellar-cloud

AN ANCIENT SPECIES OF PINT-SIZED HUMANS DISCOVERED IN THE TROPICS OF INDONESIA MAY HAVE MET THEIR DEMISE EARLIER THAN ONCE BELIEVED, ACCORDING TO AN INTERNATIONAL TEAM OF SCIENTISTS WHO REINVESTIGATED THE ORIGINAL FINDING. http://www.heritagedaily.com/2016/03/indonesian-hobbits-may-have-died-out-sooner-than-thought/110246

Колега, смятам, че е добре да поразчистим темата.

Малоуме, получаваш поздрави за изключително малоумния си спам в темата.

Инвазия: Иманяри разбиват национален резерват Незаконното разкопаване на крепостта „Аугуста” край село Хърлец добива застрашителни размери, смятат местните хора. Последната идея на иманярите била да запалят на места сухите треви, за да може металотърсачът да работи по-добре. Огънят обаче убил в съня им десетки малки костенурки от защитен вид, които зимували там. Преди няколко седмици експерти от ,егионалния исторически музей във Враца огледали състоянието на „Аугуста” и били втрещени. Търсачите на съкровища буквално разорали дори терените срещу крепостта, където се е намирал некрополът. За да търсят скъпоценни погребални дарове изкоренили и лозята, които хората от селото отглеждали там от години. Положението е повече от трагично Иманярите от години вече методично унищожават националния исторически резерват въпреки всички усилия, които полагат специализираните служби и въпреки статута на крепостта, заяви за „Конкурент“ временно изпълняващият длъжността директор на РИМ – Враца археологът Георги Ганецовски. Цялата вътрешност на уникалното кале вече е разкопана. Набезите продължават повече от 10 години. Иманярите са провокирани да търсят там съкровища от факта, че през периода 1973-1984 г. на територията на крепостта са провеждани планирани археологически проучвания, които дават значими научни резултати. Най-ранните останки, регистрирани в обекта са от края на бронзовата епоха. Направена е импровизирана музейна сбирка недалеч от крепостта. Започнато е дори частично възстановяване на зидовете с внушителна дебелина от 2.5 м. При археологически проучвания на северната част от западната стена са открити 12 кули. И тук свършват добрите нови времена за крепостта. Идват първите иманярски набези. Последно през 2003 г. бил финансиран проект и това до известна степен ги озаптило. Нашествениците били респектирани от присъствието на археолози и поставената бариера. Това обаче траяло твърде кратко и ефектът след това бил буквално отчайващ. Врачанският исторически музей трябвало да се оттегли, за да се прехвърли собствеността на националния исторически музей. Още известен период от време крепостта била проучвана и малко след това била напълно изоставена на произвола. Иманярите това и чакали. С нов хъс те настървено започнали отново да копаят. Този път навсякъде! Към момента крепостта не е охранявана по никакъв начин и е в ръцете на вандалите, търсещи съкровища, твърдят археолозите. „Аугуста” била построена така, че в нея да се влиза само от 3 посоки, а сега иманярите влизат отвсякъде. Зловещо бъдеще, въпреки славното минало предвиждат археолозите за крепостта. Националният археологически резерват „Аугуста” включва античен град-крепост и средновековно селище. Резерватът е обявен за паметник на културата в Държавен вестник, бр. 90 от 1965 г. За първи път в литературата Карел Шкорпил споменава римския град Аугуста при Хърлец. Първото поселение е от времето на траките, то е просъществувало до установяването на римското владичество в днешна Северна България. Данни за трайно римско военно присъствие има от средата на I век, когато е изграден укрепен лагер. През периода II–VI век се развива римски и ранно византийски градски център Аугуста с характерна за периода укрепителна система, която е била звено от отбранителната система. Крепостната стена е вкопана до 2.30 м в земята, за да пази от набезите на вражеските народи. Влизането в Аугуста е ставало през три порти. Градът е последователно разрушаван и възстановяван при Първото и Второто готски нашествия през III–IV век. През 431 г. Аугуста е седалище на епископия. Император Юстиниан I възстановява града след едно от поредните разрушения. Последното разрушение на града е през VI век от аварите и след това той не е възстановен, но през средновековието върху развалините отново възниква българско селище. Свидетелство за това са намерените съдове и парчета от такива с характерна форма и украса за периода от Първата българска държава. Затова учените, изследвали античния град смятат, че животът в тази местност почти не е прекъсвал през векове и сега унищожаването му въпреки статута на национален археологически резерват изглежда, колкото нелепо, толкова и знаково. А крепостта и тази година е включена в историческата справка като обект с туристически потенциал! http://konkurent.bg/article/69595/invaziia-imaniari-razbivat-nacionalen-rezervat

Ларгото – готово, а как се пази останалата Сердика? Археологическият комплекс до ЦУМ ще бъде официално открит в средата на април, останалите паметници от Сердика обаче чакат проекти за реставрация Преди малко повече от седмица останките от Западната порта на Сердика, намиращи се на метри от възстановеното ларго, пострадаха заради дъждовете. Земна маса от близкия тротоар се свлече върху руините, а дни наред никой не взе никакви мерки. Същевременно обаче бурно тече подготовката за официалното откриване на Археологическия комплекс Антична Сердика, включващ обновените разкопки около ЦУМ и Министерски съвет. Прерязването на лентата на обекта, чиято реставрация предизвика много скандали и се забави с години, е планираната за средата на април. Очаква се на него да присъстват гости от най-високите етажи на властта, заедно с министъра на културата и столичният кмет. Откриването ще получи вниманието, което подобава на толкова важен обект за туризма на София. Останалите археологически останки от Сердика не заслужават ли подобно отношение? Районът около Западната порта, намираща се на бул. „Тодор Александров“ от години се проучва с поредица теренни разкопки. Въпреки че е в центъра на София, все още няма проект за облагородяване на останките, които наскоро и пострадаха от проливните дъждове. Този инцидент би трябвало да покаже на общинарите и експертите в културното ведомство, че грижата за ценностите от миналото не трябва да се прави на парче. Според източници от Столична община има планове вече готовият Археологически комплекс „Антична Сердика“ да бъде свързан със зоната около Западната порта, както и с разкопките през хотел „Балкан“, който текат в момента. Там археолозите започнаха проучвания с идеята да открият дворецът на Константин Велики, изрекъл думите „Сердика – моят малък Рим“. Попаднаха на останки от други сгради, не по-малко важни за античния град, а в една от тях бе скрито и голяма монетно съкровище. Планирано е теренните проучвания на обекта да продължат и тази година, за да се разкрие възможно най-много от обекта. Чак след приключване на работата на археолозите, ще започне изготвяне на проекта за присъединяването им към вече готовия Археологически комплекс. Това означава, че поне още 3-4 години Западната порта и останалите реликви от древна Сердика в близост ще останат в процес на изчакване. Друг археологически паметник от античния град под столицата, които все още чака своя план за възстановяване е Античния театър, разкрит до бул. „Дондуков“. Според Столична община за да бъде напълно разкрит обекта, чиито размери може да се сравняват в Колизеума в Рим, трябва да се съборят няколко сгради. Вече е започнала процедурата за отчуждаване на зданията, стъпили върху ценния паметник, но тя ще се окаже по-тежка от очакванията на общинарите. Затова няма предвиждания кога Античния театър на Сердика вече няма да буренясва зад метални заграждения. Трябва да се отбележи, че екипът на Столична община полага грижи за археологическите обекти на своя територия. Преди три години бе изграден подземен музей под базиликата „Света София“, в който гостите могат да видят пищни гробници от няколко епохи. По-късно бе открита и гробница на Хонорий, която е пред днешния храм. На последен етап и проект за възстановяване на Триъгълната кула на Сердика, която се намира в мазето на бившия магазин „София“ (на ъгъла между бул. „Мария Луиза“ и ул. „Екзарх Йосиф“). Останките от емблематичния за античния град обект ще бъдат реставрирани, а пространството ще бъде преобразено в арт средище. Работата най-вероятно ще започне през април, а финансирането е осигурено по Норвежката програма http://nbox.bg/culture/item/24928-largoto-gotovo-a-kak-se-pazi-ostanalata-serdika.html

само ще оставя това тук: http://www.realclearscience.com/journal_club/2016/03/29/what_happens_if_you_inject_mercury_into_your_arms_109582.html

Иконите спят

A защо изобщо си губиш времето да го четеш?

От начина на живот, който водя смяната на времето въобще не ме засяга, но поради стреса и истерията, които тресат значителна част от работническата класа, считам че е крайно време този архаичен и нелеп ритуал да бъде прекратен.

Рибката Cryptotora thamicola се придвижва подобно на гръбначните: http://www.nature.com/articles/srep23711

За 10 г. България се разправи с половината си застрашени паметници За възстановяване на културното наследство от ЕС ще влязат 300 млн. евро. Опасенията са, че с цел "усвояване" реновирането ще е тип "крепостта "Кракра" Искра Ценкова СНИМКА: АРХИВ "СЕГА" Така беше обезобразена крепостта "Кракра" край Перник. Съдбата на паметниците на културата в България е твърде нерадостна. Вместо на старини да са обградени с внимание и грижи, те са обречени на разруха. Доказа го за пореден път и столичната Захарна фабрика. От една страна, поддръжката на постройка, носеща историческата памет, е твърде скъпа, а всяка намеса в нея се съгласува с експертния орган. От друга - архитектурните ценности най-често са част от централните градски зони, към които инвестиционните апетити са най-силни. Оставената на саморазруха индустриална сграда, построена през 1898 г. от белгийския химик и индустриалец Ернест Солвей, години наред предизвикваше общественото възмущение. Не липсваха проекти за спасяването й, както и предписания на Министерството на културата до непрекъснато сменящите се собственици. Но нищо не успя да спре разрухата, подкрепена негласно от бездействието на инвеститора и общината. Подобен скандал наскоро избухна и в Пловдив. В пълно мълчание, при това в почивен ден, в града беше съборен един от тютюневите складове, включени в програмата "Пловдив - европейска столица на културата 2019". Изравнена набързо със земята беше и тютюневата фабрика в Харманли, декларирана като паметник на културата от 1977 г. Местната общинска съветничка Светлана Николова в продължение на месец водеше безуспешни битки за спасяването на емблематичната за града постройка, но недвижимата културна ценност не устоя на управленското безхаберие. И в двата случая под натиска на частните инвестиционни интереси местните власти не защитиха обществените, оправдавайки се, че статутът на паметници на културата на сградите не им е бил известен. В списъка на безнаказно изчезналите автентични постройки влезе преди време и бирената фабрика на братя Прошек в София. А гилдията на архитектите се опасява, че скоро в него ще се наредят и къщата на арх. Георги Фингов на ул. "Шипка" и "Васил Априлов", и на Яворов на "Раковска", и бившето профсъюзно кино на столичния бул. "Христо Ботев" (сега по-известно като "Син сити"), за което алармираха активистите от "Спаси София". Витаят опасения и за къщата на тютюнотърговеца Крум Чапрашиков на "Оборище". Зад тази престъпна разруха, в която София не е сама, често стоят нерешени от години семейни спорове, незаконни схеми, подправени документи, но и затворените очи на отговорните институции, включително и на прокуратурата... "Само за последните десет години в пълно информационно затъмнение са изчезнали около стотина архитектурни ценности, т.е. половината от обектите, които през 2005 г. включихме в "Червената книга за недвижимите паметници на културата" на Съюза на архитектите в България. Тогава съставихме списък с помощта и на гражданите, и на неправителствените организации, а в него влизаха и жилищни сгради, манастири и пр. Към кампанията се включи и Българският национален комитет на ИКОМОС - световната организация на експертите в областта на опазването на недвижимото културно наследство", припомнят архитекти, ангажирани с недвижимото ни наследство в риск. Днес гилдията отново удря камбаната, подкрепена от археолози, юристи, специалисти. Според експертите приетите на първо четене нови текстове в Закона за културното наследство не трябва да влизат в сила. Те не само не облекчават процедурите по съгласуване, както твърдят вносителите на измененията, но и създават предпоставки за корупционни практики и са заплаха за физическото оцеляване на историческите ценности. Т.е. събарянето на знакови исторически сгради ще стане ежедневие в страната. Преди броени дни представители на форум "Културно наследство" излязоха на протест пред парламента с искане да бъдат допуснати до обсъждането на предложенията. Новите поправки предвиждат в общините да бъдат създадени специализирани звена от трима експерти, които да се произнасят по проекти за реставрация и консервация на паметници на културата. Така местната власт ще може да се разпорежда както й е удобно със съдбата на архитектурното наследство на територията й, заобикаляйки експертния орган - Института за недвижимото културно наследство (НИНКН). А това ще развърже ръцете й за по-бързо усвояване на следващия транш европейски средства за културно наследство, тъй като общините са бенефициентите им, подчертават архитектите. Ускоряването на процедурите е похвална инициатива, ако не беше резултатът, често плачевен и смехотворен - за справка, ред туристически атракции като крепостта "Кракра" край Перник, превърнати в бутафория след реставрация и реконструкция. Сега от положителното становище на експертния институт зависят много неща - надстрояването на сградите, реализацията на инвестиционните намерения в защитените територии, новото строителство. Друг е въпросът доколко като второстепенен разпоредител към Министерството на културата държавното предприятие може да казва "не" или къде са в повече "гнилите ябълки" - в НИНКН или над него. Съгласно разпоредбите на Закона за културното наследство министърът на културата взема окончателното решение по всеки конкретен случай "след становище на НИНКН", но не е задължен да се съобрази с него. Няма как да не се запитаме защо Министерството на културата от години не си мърда пръста, за да заздрави институцията, упреквана в тежка корупция и още куп грехове. Единственият експертен орган в страната днес разполага с малко повече от 40 специалисти и жалък бюджет, непозволяващ дори командировки за проучване на обектите. "Предвидените промени в закона няма да изпишат вежди, а ще извадят очи. Дори при сегашното законодателство неведнъж сме били свидетели на това доколко общините могат да се справят с проблемите. От една страна, те трябва да разполагат с трима правоспособни експерти с лиценз за изготвяне на становища. Но ако те имат нужния лиценз, защо ще им е да стоят на общинска заплата?! И как след като общината ги храни, те ще дават "независими " становища, от които кметът може да загуби милиони?! Но за да изготвят становището си, тези експерти първо трябва да проверят в регистъра на НИНКН какъв е статутът на обекта, има ли граници и предписания за опазване. Половината от обектите в тоя регистър, който още е на хартия, нямат такъв режим. Всичко в този институт се държи на трупчета целенасочено, за да се лови в мътната вода риба. Още по-голяма е заблудата, че законовите промени ще облекчат процедурата - обратното, ще я усложнят от едностепенна, каквато беше преди години, и двустепенна, каквато е в момента, в тристепенна", подчертава арх. Дафина Барфончовска от форум "Културно наследство", специалист с 37-годишен опит в института. Доколко общините могат да защитават обществените интереси стана ясно и покрай съдбата на тютюневите складове в Пловдив и Харманли. Де факто местната власт и сега разполага със законови механизми за опазване на културното наследство. Клаузи и в сегашния закон задължават общините да извършват ремонтни дейности срещу ипотека на изоставени сгради със статут на културна ценност. Те обаче оправдават бездействието си с липса на средства. Могат и да предизвикат независима експертиза, както направи Столична община в случая с Къщата с ягодите, за да стане ясно дали въпросната сграда може да се укрепи и да се спаси от събаряне. "Преизграждането на паметник на културата не е опазване, а загуба на автентичност. Такава намеса не препоръчват и международните документи, ратифицирани от България по международни конвенции и споразумения", отбелязва арх. Барфончовска. Арх. Явор Банков, секретар на дружество "Архитектурно наследство" към съюза на архитектите и преподавател по история на архитектурата и опазване на културното наследство, също смята, че предложените текстове подписват смъртната присъда на недвижимите паметници на културата, защото зад тях прозират лобистки интереси Тази тенденция да няма държавна институция за недвижимото културно наследство е абсолютно противоконституционна, подчертава той. По конституция всяка международна конвенция, ратифицирана от България, е над българското законодателство. Конвенцията за световното културно и природно наследство и Конвенцията за европейското архитектурно наследство категорично изискват държавата да има специализиран орган за тази дейност. "Ние засега спорим дали този орган да бъде институт или агенция, подчинена пряко на Министерския съвет, което ще вдигне нивото. Проблемът е, че от 1990 г. в България се води съзнателен процес на деинституционализиране, на премахване на професионалната експертиза, на компетентността, за да се осъществява разграбване. А разликата между усвояване и присвояване е само една буква. През миналия оперативен период в страната влязоха 100 млн. лева, с които бяха направени 14-15 псевдокрепости. А през новия става въпрос за 300 млн. евро. За това е голямата битка. Това е и другият механизъм за унищожаването на архитектурното ни наследство - държавата чрез МК, което по закон е собственик на културното наследство, прехвърли отговорността на общините, защото те могат да усвояват европарите. Но то не може да е самоцел за сметка на истинските ценности и опазване на автентичността", алармира арх. Банков. Най-вече негативи и конфликт на интереси виждат в отместването отговорностите от централната институция към периферията и младите архитекти от "Група град". "Вярно е, и с НИНКН също не се опазваше културното наследство. Недигитализираният и до днес регистър на практика се променя ежедневно, от него под инвестиционен натиск се вадят много сгради. Трябва да си зададем въпроса: Какво значи всъщност опазване на една сграда? У нас под "опазване" се разбира разрушаване и издигане на нова, чиято фасада наподобява старата. А това е подмяна на нашата история, архитектура, на цялата ни идентичност. В централната градска част непрекъснато пред очите ни изчезва някоя сграда Според мен трябва да се промени Законът за паметниците на културата. Всеки град да има защитена зона със специален режим на застрояване и инвестиции. Така е във Виена, там нямаш право да подмениш дори черчеветата на прозорците. Щом една сграда е защитена, това се отнася до всичко в нея - стълбища, пространства, врати, мозайки... Всяка архитектурна и строителна намеса се прави със специални разрешения, които се дават централизирано, от експертна институция, подобна на НИНКН", коментира арх. Петър Торньов, виенски възпитаник с опит като асистент в архитектурния факултет на Техническия университет в австрийската столица. Няма съмнение, че поддръжката на автентичния облик на една стара сграда е твърде скъпа. Какво показват добрите практики в света? Най-често собствениците на историческите ценности се подпомагат с нисколихвени кредити. "В Англия срещу всяка лира, дадена от държавата, идват 40 лири от частни собственици и сдружения. Този механизъм включва и данъчни облекчения. У нас освобождаването от данък сгради на собствениците ту се появява, ту отпада. Другият механизъм, регламентиран от Закона за европейското културно наследство - щом нещо е национална ценност и собственикът му не го пази, то се одържавява и държавата го реставрира. Така по тоя закон арх. Диков успя да спаси къщата на Яблански, една от малкото спечелени битки", отбелязва арх. Явор Банков. ЕДНО КЪМ ЕДНО Арх. Явор Банков: "Покрай шумотевицата около съборените сгради, която се вдигна напоследък, се заговори за по-солени глоби, но платени ли са, ще ги плати ли някой? Знам само за наказани иманяри на низово ниво. Пловдивският митрополит Николай също направи безнаказано големи поразии. Той налепи в църквата "Св. Марина" тапети, имитиращи стенописи. Пловдивчани вдигнаха голям шум - че се унищожават по този начин оригиналните стари стенописи. Министерството на културата уж изпрати комисия, но нищо. През 1973 г. проучвахме Кукленския манастир. В него бе една от малкото манастирски сгради от края на 17-и и началото на 18-и век. Сега помен няма от него - вътре са едни гранитогреси, плочки. А на фасадата на църквата, която е от 15-и в., има климатик върху клетъчната зидария. Но кандидатът за патриарх - епископ Николай, не беше наказан..." снимка: Юлиян Савчев Арх. Явор Банков: Всеки град трябва да има защитена зона със специален режим на застрояване и инвестиции. Така е във Виена, там нямаш право да подмениш дори черчеветата на прозорците. СНИМКА: БГНЕС Малка група граждани протестира с плакат "Дарете за Бентли" пред пловдивската църква "Св. Марина", след като митрополит Николай облепи стенописите с тапети. СНИМКА: БГНЕС И в Пловдив, и в Харманли (на сн.) общинските власти твърдят, че не са подозирали за защитения статут на съборените сгради. СНИМКА: АРХИВ "СЕГА" Само намесата на гражданите, които спряха с жива верига булдозерите, спаси частично тютюневия склад на ул. "Одрин" 8 в Пловдив. Положителен пример Къщата на ул."Мальовица" бе реставрирана по всички правила Къщата на ул."Мальовица" бе реставрирана по всички правила Къщата на ул. "Мальовица" 6 в София с елементи на сецесион, известна в миналото като дом на предприемача Андрей Арсов, е построена е през 1910 г. по проект на австрийския архитект Карл Хайнрих. Тя бе реконструирана/адаптирана за офис функции по проект на арх. Руси Делев. Сайтът "София - в образи и думи" разказа, че чужда компания наема сградата. После я купува и започват планове за реновация. Амбицията на новия собственик е да я възстанови в оригиналния й вид. Откриват плановете на сградата само в едно австрийско архитектурно студио, запазило архива си вече 102 г. Проектът за реновация "отлежава" в НИКН почти година, но в крайна сметка получава картбланш. Отвън основната промяна е възстановяването на двата купола, фигуриращи в оригиналния проект. Сменена е дограмата само на прозорците на приземното ниво, на всички останали е реставрирана. В интериора плановата схема не е променена, само е реставрирана. Основната промяна е осъществена в подпокривното пространство. Подменена е цялата конструкция на покрива и така таванът става допълнително офисно пространство. За да се достигне до него, е изградено ново продължение на старата вита стълба, отново с вити стъпала, отново облечени с камък, само парапетът е стъклен. http://www.segabg.com/article.php?id=797203

Denisovan DNA Detected in Modern Populations in South Asia http://archaeology.org/news/4294-160328-dna-denisovan-south-asia

Ето още ужасяващи сведения за масови кланета отпреди 5000 години: http://warspot.ru/5620-pervobytnaya-voyna-pamyatniki-genotsida

и на български: Кървава касапница отпреди 3250 години в Северна Европа, озадачава учените с мащабите си 2 Бойно поле отпреди 3250 години на територията на съвременна Германия разкрива пред археолозите останки от загинали воини, дървени бойни бухалки, върхове от копия, кремъчни и бронзови върхове от стрели и бронзови мечове и ножове. Ужасът на сцената е застинал във времето, “консервиран” в торфните отлагания. Учените са изненадани от мащабното сражение. До този момент никъде другаде в Северна Европа не са откривани следи от толкова голяма битка, а се смяташе, че сражения с такива мащаби са се водели в далеч по-късни времена. Поради това, както и заради липсващи каквито и да е писмени източници, никой не знае кои са били воините, срещнали се в битка край бреговете на река Толензе в северната част на днешна Германия, близо до крайбрежието на Балтийско море. река Толензе, край чиито брегове се е разиграла кървавата битка Анализите на останките на откритите до момента 130 мъже, загинали на възраст между 20 и 30 години, сочат, че някои от тях не са местни, а е възможно да са дошли от места, отдалечени на стотици километри – от териториите на днешна Полша, Холандия, Скандинавия и Южна Европа. Ръкопашното сражение, в което може би са участвали хиляди мъже, вероятно се е разиграло в един ден. Схватката е била брутална, пишат авторите на изследването на останките от Толензе в статия за списание Science. В битката са участвали и конници. Към днешна дата, учените смятат, че са проучили едва 2-3 процента от бойното поле, но вече разполагат с много материал за изследване. Освен човешките останки, открити са и костите на пет коня. Два златни пръстена, открити сред останките Победителите са взели скъпоценностите от телата на загиналите, но някои от жертвите са били потопени във водата преди да бъдат обрани, а впоследствие останките и скъпоценностите им са останали хиляди години заровени в торфа. По времето, когато се е състояло сражението, все още няма писменост, затова и не са запазени сведения за това, кои са били тези хора и защо са водили битка. Старата максима гласи, че в античността хората са воювали по три основни причини: земя, добитък и жени. Но за конкретния случай няма как да се твърди със сигурност, каква е точната причина за конфликта. Човешки череп с фрактури, открит при разкопките Бойното поле край река Толензе е открито през 1996 година, когато археолог-любител се натъква на човешки кости край бреговете на реката. В костта, която открива, е забит кремъчния връх на стрела. При първоначалните разкопки, извършени от археолози, откриват още строшен череп и дървена бойна бухалка с дължина 73 см. Радиовъглеродното датиране на останките показва, че те са от около 1250 година пр.н.е. Кремъчен връх на стрела, забит в кост от горната част на човешка ръка. Първата находка, насочила археолозите към бойното поле край река Толензе В периода между 2009 и 2015 година изследователи от Университета в Грайфсвалд и отдела по археология в Мекленбург-Предна Померания откриват още останки от коне и хора, по костите на които има много следи от смъртоносни наранявания. Дървена бойна бухалка Намерени са и много дървени бухалки, бронзови и кремъчни върхове на копия и стрели. Учените предполагат, че може би останките на още стотици мъже остават неоткрити до този момент. Дървена бойна бухалка “Ако е вярно предположението ни, че останките се отнасят към едно единствено сражение, имаме си работа с конфликт с такива мащаби, за които никой не е предполагал, че се е случвал северно от Алпите през бронзовата епоха. Просто няма друго събитие с такива мащаби, с което да може да бъде сравнен”, казва археологът Томас Тербергер, един от ръководителите на разкопките. Череп, пробит от бронзов връх на стрела, засегнал и мозъка От своя страна, редакторите на Science magazine добавят, че битката може да се окаже изобщо най-ранното в света сражение от античността, в което са участвали толкова много воини. В началото на проучванията на бойното поле край Толензе учените предполагат, че са се натъкнали на останките на група млади воини, тръгнали да плячкосват и да убиват. Касапницата обаче се е разпростряла на цели три километра по протежение на бреговете на реката и това буквално поразява учените. По броя на намерените до момента останки, както и по протежението, на което са открити, археолозите смятат, че в битката вероятно са участвали 4000 или повече воини. Възстановка на предполагаемата екипировка на воините, участвали в битката край Толензе Толкова многобройна военна класа за онова време в Европа е нещо, за което до момента никой не е подозирал, пишат редакторите на Science. От писмени паметници ни е известно за епичните битки водени през бронзовата епоха в Близкия Изток и антична Елада, но археологическите находки не свидетелстват за големи по мащаб сражения. А за северната част на Европа изобщо липсват каквито и да е писмени източници на информация.

Принтирайте си собствена кола във фабриките на тази фирма

ето защо темата е преместена тук.

Благодаря, не ми беше попадал.