Отиди на
Форум "Наука"
BG-Science

Структурата на обществото

Recommended Posts

СТРУКТУРАТА НА ОБЩЕСТВОТО

Научно-техническата революция, съвременници на която сме и която ще шества победоносно с все по-нарастващи темпове през XXI век, промени и ще променя всички области на обществения и на личния живот. Някъде (транспортът) измененията са огромни, очебийни; другаде (самият човек като физика и физиология) засега те са неуловими. Но има една област, в която последствията на научно-техническата революция ще се проявят най-ярко през XXI век. Това е структурата на обществото и на нея е посветено настоящото есе.

Внедряването на науката в производството, прилагането на все по-съвършени технологии, механизирането на процесите и особено предстоящото все по-плътно въвеждане на автоматизацията и на кибернетизацията постепенно освобождават и ще освобождават все повече хора, на първо място, от най-тежкия физически труд, след това от монотонния и еднообразен труд, като паралелно с това електрониката ще поеме и редица чисто «човешки» производствени задачи: преди всичко нетворческите умствени операции (броене, следене, смятане, отчитане, наблюдаване и т. н.), а по-нататък ще навлиза още по-смело и в «светая светих» на човека — ще решава задачи на творческото мислене, на научноизследователската и конструкторската дейност, на социалното управление, а може би и на литературата и изкуството.

Всичко това освобождава и ще освобождава все повече и повече хора преди всичко от материалното производство, а по-късно и от другите трудови дейности (обслужването, управлението, образованието, здравеопазването). Този процес видимо вече е започнал и ще продължи вероятно и през целия XXI век. Като социален феномен той има подчертано прогресивен характер. Та може ли да има нещо по-привлекателно от възможността да се осигури на всички всичко, като в същото време хората бъдат освобождавани от задължителния, непривлекателния, еднообразния труд. Обратната страна на този блестящ златен медал е, че автоматизирането и електронизирането на производството може да породят консумативно отношение към живота, да доведат до безделие и паразитствуване. Подобни явления вече се наблюдават, а икономическата база за тях ще се разширява. Остава със средствата на общественото въздействие (примера и възпитанието) да се борим с тях.

Но най-важната последица на НТР в тази насока несъмнено ще бъде преструктурирането на обществото. Само преди няколко века, преди индустриалната революция (у нас и до по-късно, през XIX век, а и до днес в най-изостаналите страни), структурата на обществото в общи линии е била следната: огромната маса от населението (80—90 на сто) е живеела на село, занимавала се е със селскостопанска дейност и едва се е изхранвала. Няколкото останали процента са се попълвали от аристократи и земевладелци, служещите в държавния апарат, занаятчиите и търговците, офицерите и малобройната интелигенция (главно учители и лекари). Индустриалната революция създаде многобройната група на промишлените работници с всички произтичащи от това политически, икономически и социални последици.

В периода на екстензивното развитие на промишлеността рязко нараства броят на работниците, почти изключително за сметка на селяните, като една малка част от машините отива «за подсилване» на селското стопанство и да компенсира изтеглената в града част от работната ръка. Но този процес достига своя максимум някъде към началото на научно-техническата революция, след което промишлеността тръгва по пътя на интензификацията (частична и пълна механизация; частична и пълна автоматизация, електронизация, кибернетизация). Така наред със селското стопанство и промишлеността започва да освобождава хора. Основната маса от тях се поема от сферата на обслужването; на второ място, от все по-разширяващия се държавен апарат, а на трето място, от науката, изкуството и. . . спорта. Дори нашата страна е достатъчно красноречив пример в това отношение: преди четиридесет години с наука са се занимавали стотици; сега броят на научните работници е хиляди. Не по-малко очевидна е разликата в изкуствата и особено в спорта.

Такова е положението сега, в началото на научно-техническата революция. А докъде ще стигне преструктурирането на обществото през XXI век? Едно столетие е твърде дълъг срок, особено при динамичните темпове и геометричната прогресия в развитието на научно-техническата революция. Затова нека спрем вниманието си някъде към края на XXI век, когато всички тези процеси ще са достигнали по-завършен вид.

Както обработването на земята, така и отглеждането на животните може и трябва да се автоматизират. Малка част (1—2%) от трудещите се ще бъде достатъчна за изхранването на всички останали. Но «селяните» на XXI век — това ще бъдат агрономи, ветеринари и инженери, които с помощта на кибернетизираните машини и заводи ще произвеждат и преработват плодовете на земята и продуктите на животновъдството, ще осигуряват с храни и суровини населението и индустрията.

Ако тук-таме в селското стопанство все пак ще са нужни окото и ръката на човека, то промишлеността може напълно и изцяло да се автоматизира. Значителна част от нея «ще слезе» под земята (за да освободи терени за селското стопанство и за хората) и непременно ще работи само по затворен цикъл, без каквито и да е отпадъци или замърсявания на природата В нея като настройчици и контрольори на процесите ще работят също само специалисти инженери, също така в никой случай не повече от няколко процента от трудовото население.

Така максимум 8—10 на сто от трудоспособните хора ще бъдат заети в материалното производство. А останалите? На обслужващата сфера също не може много да се разчита. Механизмите все по-плътно ще навлизат и тук. От автомата за кафе до магнитната индивидуална карта, с която можете да получите пари от банката или да плащате разходите си навсякъде (това все още е днешният ден!) — огромната част от услугите ще се извършва от кибернетични машини. Същото в голяма степен се отнася и до управлението на икономиката, административната дейност. А съвременният автопилот е само един примитивен и още непохватен предшественик на роботите, които ще управляват транспорта на бъдещето.

Друг съществен момент на трудовата дейност на хората от края на XXI век е, че там многократно ще менят «професиите» си. Поставяме в кавички тази дума, защото тогава тя ще има ново звучене: не на дълг, а по-скоро и на удоволствие, на вътрешна потребност. Сега агрономът си е агроном (нормално за цял живот), а цигуларят— цигулар. Човекът след сто години ще мени заниманията си (всеки път след кратка преквалификация), ще бъде и агроном, и работник в завод, и космически пилот, и зоотехник, и металург, и дизайнер, като през цялото време ще си остава музикант и да кажем, художник. Само така «трудът ще се превърне в песен», а работникът във всестранно, хармонично развита личност.

Ако човечеството не се самоунищожи в една трета световна война, термоядрена и бактериологична, ако разумът надделее и се сложи край на надпреварата във въоръжаването и съответните средства и усилия се вложат за благото на човека, то ще се открият реални възможности за решаването на всички жизненоважни проблеми на хората. В такъв случай ще бъдат осъществени две от големите мечти на човечеството: благоустрояването на родната планета и овладяването на Слънчевата система. Тези задачи (особено първата) ще погълнат огромни средства и усилия, такива, каквито хората дотогава не са влагали в никое свое дело. Това ще означава пустините да се превърнат в градини, да се прекроят моретата, да се оптимизира балансът между влагата и сушата, да се култивират и направят обитаеми зоните на вечната замръзналост и покритите с ледове. А овладяването на близкия Космос включва построяването на постоянни обитавани станции в Извънземието, на Луната, на някои планети и астероиди — все задачи, за които сме разговаряли и ще има да пишем. Естествено осъществяването на всички тези планове ще поеме целия «излишък» от работна сила и вероятно за целия XXI век няма да възникне «криза от безработица». Убедени сме, че не е необходимо да разграничаваме безработицата на капиталистическото общество, породена от несъвършената организация и недоимъка, от «безработицата» (по-точно безделието), възникнала като резултат на всеобщото изобилие. И все пак някъде към края на XXI век, а може би и по-късно ще възникне положение една малка част от трудоспособното население да е в състояние с кибернетизираните машини и автомати, със съвършената електроника да удовлетворява всички потребности на хората. А с какво ще се занимават останалите?

Вече сме свидетели на един нов процес; все повече хора се посвещават на научноизследователска дейност и въобще на умствен труд. Тази нова насока ще се развива максимално през втората половина на XXI век. Броят на научните работници все повече ще се увеличава, мислещите машини все повече и по-активно ще подпомагат умствената дейност на хората. Наред с науката и техниката в благоприятния климат на комунистическото общество ще се усъвършенства и човешката личност. Рязко ще нарастват духовните потребности на човека — неговите интелектуални и емоционални нужди. Жаждата за знания ще стане тъй присъща на всички хора, както днес са потребностите им за храна и битов уют. Но да не се трудим над създаването на материални блага съвсем не означава да лентяйстваме.

Само усвояването на културното наследство на човечеството от дълбока древност до онези времена — колко усилия ще изисква! А опознаването на разширения свят на космическото общество? Това, така да се каже, само по линията на «историята и географията» на бъдещето. А запознаването с науката и техниката, не сегашните, а тези от края на XXI век? Колко време и усилия ще изисква то? «Образователният курс», през който ще минават всички хора на Земята, ще подготвя всестранно обучени, висококултурни, с богата емоционалност и съвършен нравствен облик хора. Всички те ще са потенциални специалисти по всичко съобразно с индивидуалните си способности и увлечения. По-нататък, следвайки личните си интереси и нуждите на обществото, всеки ще се специализира в желаната насока, и то не веднъж, а многократно в течение на дългия си живот.

Друга характерна особеност на хората на бъдещето ще е, че те ще посвещават значителна част от времето си на изкуството — и то не само като пасивни съзерцатели, но и като активни творци. Това ще бъде един свят на поети и писатели, на художници и музиканти, на танцьори и актьори и въобще на всички творци на изкуството, които ще се оформят през XXI век като създатели на произведения в области, още непознат на нас.

Естествено, хармонично развитата личност на човека на бъдещето наред с интелектуалната и емоционалната си сфера не може да не усъвършенства най-активно и физиката си, придавайки нов смисъл и съдържание на древноримската формула «здрав дух в здраво тяло». Затова третата основна дейност на хората от XXI век ще е спортът в повечето от сегашните му и многото бъдещи форми.

Има обаче една професия (по-скоро призвание), която в бъдеще ще се разрасне и ще бъде най-престижна от всички. Това е педагогическата професия, грижите за обучението и всестранното развитие на децата, юношите и младежите.

Редактирано от ISTORIK
  • Upvote 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Всяко общество в момента на нашата планета (с малки изключения в папуа и Нова Гвинея сигурно) се управляват от една дума:

· пари (съответно подчинение на лихвата)

Всичко друго са разтегли-локуми. А всички знаем кой държи парите.

Share this post


Link to post
Share on other sites

извинявам се ако ще прозвучи грубо, но написаното по-горе ми напомня соц фантастика от 70-80те ...

в момента човечеството и обществото са се устремили към упадък ... това е реалността а другото са надежди ...

Share this post


Link to post
Share on other sites

извинявам се ако ще прозвучи грубо, но написаното по-горе ми напомня соц фантастика от 70-80те ...

Текста е редактиран, като навсякъде XX в. е заменен със XXIв.

Използваните термини ясно доказват това:

"всестранното развитие на децата, юношите и младежите..."

"трудовото население..."и така нататък.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ех, Невски, защо събуждаш заспали чувства? :sneaky2:

Прогресът на науката и техниката създаде обективни предпоставки, необходими условия за достигане на такъв висок икономически потенциал, с който ние се гордеем и който е резултат от последователно провежданата от ЦК на БКП и лично от др. Тодор Живков линия на ускорено изграждане материално-техническата база на социализма.

Социализмът създаде благоприятни условия за изграждане

в нашата страна на научен фронт, съответствуващ на

потребностите и закономерностите на новото общество, на

вътрешната логика и тенденциите в развитието на научно

техническата революция. През годините на народната власт в

страната беше формиран нов и по съдържание, и по форма, и по

своите социални функции научен фронт.

2. Научно-техническият прогрес през VII петилетка и периода до 1990 г. ще се осъществява в условията на по-нататъшното развитие на научно-техническата революция и на изключително интензивно съревнование и противоборство между двете социално-икономически системи. В областта на науката през близките 20-30 години се очакват значителни открития, на базата на които ще настъпят съществени изменения в техническото и технологическото равнище на производството и в социалното управление.

По-нататъшното развитие на нашата наука следва

В разработването, провеждането и непрекъснатото творческо обогатяване на тази линия огромен е личният политически, теоретически и организаторски принос на др. Тодор Живков.

Повратен момент в научно-техническото развитие на НР България бе историческият Априлски пленум на ЦК на БКП от 1956 година. Като възстанови ленинските принципи (2) и норми на ръководство и в духовната сфера, априлската линия осигури условия за планомерно изграждане и функциониране системата....

Една епоха в нЕколко изречения. Последното винаги ме е радвало особено много - в историята на БКП миналото винаги е пълно с грешки, а моментната линия - правилна. Докато не дойде време да падне и тя.

Share this post


Link to post
Share on other sites

точно това е ключовото при тяхното виждане ...

тях структурата не ги вълнува и те я смятат за маловажна ...

авторите са наивни и смятат, че като заобиколим хората с ефективни и екологични технологии, които да им вършат работа, всички проблеми са решени ...

това е една от визиите за бъдещето ...

всъщност повечето утопични визии за бъдещето не дават никакви отговори как сегашните обществени проблеми ще бъдат решени в бъдещото утопично общество ...

прост пример - парите и стремежът към печалба се отчитат като проблем сега ... особено след като приемем, че ресурсите са крайни един индивид или група индивиди (дори и държава) може да бъде по-добре само за сметка на другите ...

в утопичните общества, най-често парите, стремежът към печалба отсъстват ...

възприема се соц подход - всеки му според нуждите и всеки му според възможностите ... никой няма да бъде принуждаван да прави нищо хората ще живеят спокойно и щастливо ...

никой не дава отговор, кой ще чисти кенефите и кой ще бърше задниците ... кой ще върши работата, която никой не иска да върши ако няма принуда ... как обществото ще се справи в ситуации, в които не се върши достатъчно работа в определена сфера и как ще принуди или стимулира населението да я върши въпреки желанието му ...

точно с този проблем се справят технократските виждания, като най-често те смятат, че:

1) ще се открие евтин и екологичен източник на енергия

и

2) цялата нежелана работа ще бъде извършвана от машини, които не могат да мрънкат

т.ч. не приемам критиката по-горе ...

Редактирано от Alexander_Nevski
  • Upvote 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Най-общо, сегашните проблеми пред света започват, когато пазарът започва да играе фундаментална роля в живота ни, по време на индустриалната революция. Тогава за първи път в човешката история потребител и производител се разделят.

Следователно, решение на проблемите би било да се ограничи зависимостта ни от пазара, и отново производител и потребител да се слеят.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Има теория, че всяко общество от примати - маймуни или хора създава и своя група неудачници и аутсайдери. В един разказ на Рей Бредбъри е описано градче, в което има един неудачник , пияница, който е трън в очите на всички. Вечер пияницата се прибира в къщи за да зареди акумулатора, защото всъщност е робот, изпълняващ ролята на на аутсайдера, за да не се налага в това състояние да изпадне някой човек от града.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Колективизацията и одържавяването изобщо не намаляват зависимостта от пазара. А просто изменят формата му.

Тофлър говори за повторното сливане в последните години на производител и потребител, процес, наречен просуматор. Това е процес, който се наблюдава във всички отрасли на икономиката. В новата епоха, в която живеем, наречена постиндустриална, нещата изобщо няма да са тотално връщане към прединдустриалния строй. А просто има смесване на потребител и производител, при което потребителят участва по най-различни начини в производството на редица неща, които консумира. Гъвкавото и разнообразно по вид и форма работно време, в съчетание с извънградските втори жилища са алтернатива за преодоляване на зависимостта от пазара за редица жизненоважни стоки от първа необходимост.

Редактирано от КГ125

Share this post


Link to post
Share on other sites

Какво значи независимост от пазара? Отде ще ги вземеш?

И каква форма на пазар има в едно 100% национализирано общество? Където и копчетата се правят от държавата?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ами държавен пазар. Една от разновидностите му. Няма никакво значение дали фирмата, която ми продава кебапчета, е частна, държавна, ооде, исие и тн. дали ми ги дава с купони, с пари, натурално и тн. Все е пазар в огромното му разнообразие.

Ами независимост от пазара има в два аспекта. Първият е да поризвеждаш част от нещата, които консумираш. Т.е да просумираш. Второто е да участваш по някакъв начин в процеса на производство на това, което консумираш.

Редактирано от alvassareiro

Share this post


Link to post
Share on other sites

Държавен пазар е пазарът на икономика, която е контролирана от държавата, на който държавата определя цените и произвежда стоките и услугите.

Приятелю Стинка, пак се изказваш неподготвен. В областта на услугите моментът на производство съвпада с момента на потреблението им и моментът на потребление е важна част от процесът на произвоство. Потребявайки, потребителят участва и в производството им. Това е така, защото услугите не се складират както стоките.

Ей, не се научи това момче да чете повече научна литература и това е.

Редактирано от alvassareiro

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ами този процес е бавен и поетапен, не може да се прилага повсеместно, постоянно и радикално. Но става все по-застъпен. Което не означава, че предишното разделение на потребител и консуматор ще изчезне. Ще остане, но наред с него ще има и просуматорство.

За примерите, които даде по-горе, се връщам пак към дефиницията на услуга. Моментът на производство съвпада с момента на консумиране, и консуматорът, консумирайки, участва в производството. Без него производство няма. Операцията ти не се произвежда и складира. Пътуването ти също не се произвежда и не се складира очаквайки да го купиш. Т.е половината от производството е потреблението. И потребявайки, ти произвеждаш в същото време.

Просумирането като нов процес се наблюдава не само в областта на услугите, които стават все по застъпени. но и в областта на продуктите и стоките. Например има мебелни вериги, при които без изобщо да ползваш помощта на служителите сам си избираш мебел, транспортираш си я, и сам си я сглобяваш. Така производителят е свършил една част от производството, ти вършиш друга част. Ставаш част от процеса на производство. В предходния период просто масата ти е сглобена и ти просто си я купуваш. Сега ти сам си я сглобяваш, ставаш част от процеса на производство, без да го узурпираш напълно.

За по-серизно задълбочаване в тези процеси, обърни се към Алвин тофлър, the third wave и future shock.

Редактирано от alvassareiro

Share this post


Link to post
Share on other sites

Предполагам имате предвид намеса на държавата на свободния пазар, с регулативни функции. Т.е. повече държава и по - малко свободен пазар - това е пътят към планова икономика. Мисля, че се е доказал като неефективен и то само от преди 20-тина години.

Относно просумирането, не виждам нищо ново като определения - участниците на който и да е свободен пазар са тясно свързани - както вие се изказвате, консуматорите винаги участват в изработването на желаната от тях стока/ услуга, чрез закупуването й. Ако няма търсене, няма да има и предлагане - и изработване и каквото е още необходимо.

Редактирано от БатеВаньо

Share this post


Link to post
Share on other sites

Според мен, сегашните проблеми пред света започват, когато се появяват повече стоки, от колкото са ни необходими - индустриалната рев-я. Тогава надпреварата за стоките придобива мащаби. Както и завистта и алчността. Заедно с производствените мощности, се появяват и масовите медии, реклама и пр. Всички тези неща взаимно се допълват и ускоряват процеса. Начините за изкарване на пари "от нищо" стават повече. И т.н.

оттук може да заключим, че проблемите за модерното общество започват с появата на човека.

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Предполагам имате предвид намеса на държавата на свободния пазар, с регулативни функции. Т.е. повече държава и по - малко свободен пазар - това е пътят към планова икономика. Мисля, че се е доказал като неефективен и то само от преди 20-тина години.

Относно просумирането, не виждам нищо ново като определения - участниците на който и да е свободен пазар са тясно свързани - както вие се изказвате, консуматорите винаги участват в изработването на желаната от тях стока/ услуга, чрез закупуването й. Ако няма търсене, няма да има и предлагане - и изработване и каквото е още необходимо.

Плановата икономика се е доказала като неефективна, така е.

Относно просумирането. Освен широкото определение, което давате, има и друго, по-тясно, ако се абстрахираме от търсенето като участие в производството. СТава въпрос за участие в момемнта на производство от страна на консуматора.

В единия случай стоката е изработена, преди да се купи, и се складира. Във втория случай се изработва в момента на закупуването й.

Редактирано от alvassareiro

Share this post


Link to post
Share on other sites

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...