Отиди на
Форум "Наука"

Опосредстваща връзка между душа и тяло


Recommended Posts

Здравейте психолози и любители на психологията ,

Бих желал в настоящата тема да обсъдим има ли душа в това наше тяло . Ако има какво представлява тя?

И не на последно какви средства използва душата ни за да предивиква действия на тялото ни ?

Тази тема има и голяма доза философски аспект поради което бих казал че тя напуска тесните рамки на психологията и засяга филосовския аспект за връзката на идеалния "АЗ" и материалното ни тяло .

Желая Ви приятен дебат.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 60
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

Изобщо не навлиза в областта на психологията. По-скоро на религията. Душа няма, освен за религиозните. При това май не при всички от над 3000-та религии, които ги има по Земята, се говори за имане на душа. Но като се каже "Душа" и веднага се сещам за една особеност на християнството, която е решила, че на пчеличките душа не им се полага. Поздрав с песен по този повод:

Link to comment
Share on other sites

Здравей tanariil,

Изобщо не навлиза в областта на психологията. По-скоро на религията. Душа няма, освен за религиозните. При това май не при всички от над 3000-та религии, които ги има по Земята, се говори за имане на душа. Но като се каже "Душа" и веднага се сещам за една особеност на християнството, която е решила, че на пчеличките душа не им се полага. Поздрав с песен по този повод:

Както по горе казва нашия съклубник Incorrectus психологията е наука за психея. Това ще рече , че темата която повдигам има пряка връзка със психологията макар и да има и други аспекти.

С настоящата тема не пледирам за божественния произход на човешката душа , но пледирам че човешката душа е факт .

Мисля , че по нататък в темата ще разнищим в дълбочина въпросите.

За клипчето ти благодаря , великолепно е.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Религията може да се ползва като исторически извор на представите за душата, но не като (както и Вие казвате) източник на знание за душата. Друг източник са споделените клинични наблюдения на съвременни психолози. В другите случаи душата е нещо много смътно и скрито.

Link to comment
Share on other sites

Здравей Incorrectus,

Религията може да се ползва като исторически извор на представите за душата, но не като (както и Вие казвате) източник на знание за душата. Друг източник са споделените клинични наблюдения на съвременни психолози. В другите случаи душата е нещо много смътно и скрито.

Прав си. Подкрепям те.

И за да приповдигна завесата пред темата ще направя едно встъпително експозе:

Съпреживяването е наблюдаем факт с невъзможност да бъде отречен от човекът.

Ние си даваме сметка че зад съпреживяването стои нещо което е възприемащо и окачествяващо както сетивните ни усещания, така и породените чувства като радост, скръб, тъга , любов, омраза, отчаяние и т.н.

Какво е то , нещото ??? Душа(нематериална субстанция) ? материален авторефлектен процес ?

Какво е то ?? Дали "то" има реална същност или е виртуална симулативност ?

От опознаването на "нещото" зависи опознаването на самата човешка същност.

Идеалистите приемат, че "то" ,"нещото" вътре в нас е субстанция отлична от субстанцията на материалният свят, субстанция способна да чувства и съпреживява. Християнската религията приема че душата е божия искра вдъхната в тялото на Адам и Ева от самия Господ- Бог. Приемат че тази "божия субстанция" е отделима от тялото, че тя има собственно битие, че тялото е само един приемник на "душата". Много източни религии приемат че душата е отделима от тялото и тя има свое инобитие в което пребивава преди да се прероди в ново тяло, преди да намери нов приемник.

Материалистите пък приемат, че такава нематериална субстанция не съществува , че душата е авторефлекторен процес който наблюдава и анализира окачествявайки постъпващата информация, при което е способен и да се самонаблюдава като нещо външно, слагайки знак за тъждественност между наблюдаваното и наблюдаващото. Наблюдаващото възприема наблюдаваното като самото себе си. По такъв начин душата е една виртуална същност резултираща от материалните процеси.

Интересното обаче, че и едните (идеалистите) и другите(материалистите), не дават отговор на един доста интересен въпрос: Защо въобще тази "душа" или айде "авторефкекторен процес" е необходима на човекът, защо при човекът не се е разминало без това чудо както е да речем при растенията или при някой по-низши животни където самата жива природа е организирана на безсъзнателно ниво? И пак работи! Какво е това? Прищявка на Бога или природата или пък изискуемо качество без което алгоритъмът на човешкото поведение е неосъществим? Нали все пак би могло да се допусне организирано съществуване и реакциии на човекът на базата на един по-прост алгоритъм , на базата на условният оператор "ако-то".

Интересно е и друго , че нито идеалистите, нито материалистите дават отговор на един основен въпрос, въпросът за опосредстващият импулс необходим на "душата" или на "авторефлектиращата същност" за да приведът тялото в действие имащо за задача осъществяването на приетите решения или желания. Откъде вземат, как генерират така необходимият им първичен енергиен импулс(който си е чиста проба материя) за да приведат материалното тяло в движение? Та нали ние много добре знаем , че материята не може да се сътворява хей така, че един от основните закони в окръжаващият ни свят е закона за съхранението. Нима в човекът този закон се нарушава ?

Въпросът е как почустваното от душата желание намира или генерира така необходимото му средство необходимо за да задвижи материята на тялото, за да се приведът в движение изпълнителните органи на човекът, за да се превърне желанието в действеност ?

Ще се опитам да дам свой одговор на този толкова важен въпрос, отговор обословен от моите филосовски схващания, допълнен и обогатен от многогодишният ми опит на програмист занимаващ се с моделирането и програмирането на самоорганизиращи се системи имащи елементи на изкуствен интелект. Именно от тази гледна точка ще се опитам да дам отговор какво е това обстоятелствен алгоритъм, не просто линеен алгоритъм за действие а алгоритъм който е способен да се самопопрявя и усъвършенства обстоятественно, алгориотъм почиващ не на еднозначни директиви а алгоритъм базиращ се на мотивации .

Ще си послужа за целта с един доста опростен наглед.

Нека разгледаме един центробежен регулатор на обороти с който са снабдени парните машини. Поради простотата си този наглед е доста удобен за анализиране.

Центробежният регулатор представлява вал на които са прикрепени тежести. Валът на центробежният регулатор е свързан с вала на парната машина. Тежестите на центробежният регулатор са свтрзани с лостова система с кран за регулиране притокът на пара към парната машина. Центробежният регулатор е снабден и с пружина която противостои на центробежните сили от въртенето на тежестите и чрез натяга на тази пружина могат да се променят мотивизационните обороти на парната машина задавани от центробежният регулатор. Мотивацията на центробежният регулатор се основава на натяга на пружината.

Така или иначе тази система работи, регулирайки притока на пара към парната машина така ,че да се поддържат зададените обороти. Самото регулиране е действие, действие за което е нужна енергия, реална механическа енергия за да се задвижва кранът регулиращ притокът на пара. От къде центробежният регулатор си набавя енергията необходима му за да задвижва крана ? Естественно от вала на парната машина. При покояща се парна машина регулаторът не може да придвижва кранът.

Този наглед беше необходим за да покажа своето схващане че мисловният процес е материален процес захранван от енергиините процеси, от освобождаване на енергията в тялото на човекът, енергия превнесена чрез храната в организма, енергия превнесена в храната от слънцето, докосвало с лъчите си зеленият лист на растенията способен да акомулира слънчевата енергия в органични съединения богати на енергия.

Центробежният регулатор макар и груб като пример показва как и от къде се набавя необходимата енергия, за да се задвижват изпълнителните органи на човекът. Този наглед служи да покаже, че в човекат мисловният и духовен процес е свързан " на един вал" в живият организъм на човекът и от този "общ вал" се задвижват както мусколите на тялото така и импулсите на мозъкът подавани към мусколите за да се реализира желанието, за да се приведе в движение процес тласкащ към желано бъдеще.

Това ни показва че "душата " е един организиран механизъм захранващ се от енергията на тялото и използващ същата захранена енергия за да упражнява чрез нея действие върху тялото и по този начин да се осъществяват мотивизационно заложените тенденции.

Опосредстващата връзка между тялото и мисловният и психически процес се явява енергията която се обменя между тялото и процесите в човешкият мозък. Обменната енергия е общото опосредстващо звено между нашите съпреживявания и нашето тяло .Тя е обща и за двете. Другото което играе роля на опосредстващо е ситуативноста, натяга на пружината променя поведението на системата, натяга на пружината е външен тласък по отношение на системата парен двигател-щентробежен регулатор , този външшен тласък е важен тъй като внася нова определеност на уж "изолираната" система парен двигател-центробежен регулатор. Тази определеност ние наричаме ситуативност.

Ситуативноста е важен фактор предопределящ поведението на системата отвън.

Това пък показва че никоя система(с изключение на цялостното битие) не е определена само отвътре, че всяка система е подсистема на по-всеобхватна система. Най всеобхватната система която няма от какво да получи външен тласък е самодостатъчна за да се детерминира. Нея ние наричаме битие, реално съществуващо цяло, което не е част на нищо , цяло което е предопределено поради затвореност на системата, поради непознаване на системата на понятието "външно".

Когато говорим за ситуативност ние схващаме конкретно състояние или движение на "външното" без да се интересуваме как е достигнато това състояние, боравим с факта на състоянието, за да опростим разглеждането .

Извинявам се за набързо нахвърляното виждане. Може би при едно по внимателно систематизиране и излагане би придобило доста по разбираем вид.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Това пък показва че никоя система(с изключение на цялостното битие) не е определена само отвътре, че всяка система е подсистема на по-всеобхватна система. Най всеобхватната система която няма от какво да получи външен тласък е самодостатъчна за да се детерминира. Нея ние наричаме битие, реално съществуващо цяло, което не е част на нищо , цяло което е предопределено поради затвореност на системата, поради непознаване на системата на понятието "външно".

Когато говорим за ситуативност ние схващаме конкретно състояние или движение на "външното" без да се интересуваме как е достигнато това състояние, боравим с факта на състоянието, за да опростим разглеждането .

Извинявам се за набързо нахвърляното виждане. Може би при едно по внимателно систематизиране и излагане би придобило доста по разбираем вид.

Схващаме "конкретно състояние", "боравим с факта", "без да се интересуваме"..., но и без да предполагаме, че зад достатъчно сложното външно стои друго външно, което го причинява. Това друго външно на външното обикновено се нарича метафизична реалност, дух и т.н., но нямаме основание да го трансцедентираме, а можем само да го извеждаме като следствие на работата на опознаваемата система.

Виждането е достатъчно, за да преценя, че сме общо взето на едно мнение. Да чакаме опонент да се включи, за да има за какво да се говори, освен ако Вие имате нещо конкретно да кажете за душата?:)

Link to comment
Share on other sites

Здравей Incorrectus,

Схващаме "конкретно състояние", "боравим с факта", "без да се интересуваме"..., но и без да предполагаме, че зад достатъчно сложното външно стои друго външно, което го причинява. Това друго външно на външното обикновено се нарича метафизична реалност, дух и т.н., но нямаме основание да го трансцедентираме, а можем само да го извеждаме като следствие на работата на опознаваемата система.

Виждането е достатъчно, за да преценя, че сме общо взето на едно мнение. Да чакаме опонент да се включи, за да има за какво да се говори, освен ако Вие имате нещо конкретно да кажете за душата?:)

Точно така: "без да предполагаме, че зад достатъчно сложното външно стои друго външно, което го причинява. Това друго външно на външното обикновено се нарича метафизична реалност, дух и т.н., но нямаме основание да го трансцедентираме, а можем само да го извеждаме като следствие на работата на опознаваемата система."

Тези твой думи показват , че сме на едно мнение, ще чакаме да се появят събеседници и ще се включим .

Аз бих могъл много дакажа конкретно по темата , но нека да не избързваме да предрешаваме дебатът.

Нека дебатът да следва своето логическо развитие изграден от мненията на повече събеседници.

За сега ще дам само един линк към една книга на Ал.Хоцей която може да ни служи като добра основа в дебата .

С две думи дебатът ни може да бъде продължение на дебата в тая книга:

ДЕТЕРМИНИЗЪМ И СВОБОДА НА ВОЛЯТА

Link to comment
Share on other sites

Здравей Incorrectus,

Схващаме "конкретно състояние", "боравим с факта", "без да се интересуваме"..., но и без да предполагаме, че зад достатъчно сложното външно стои друго външно, което го причинява. Това друго външно на външното обикновено се нарича метафизична реалност, дух и т.н., но нямаме основание да го трансцедентираме, а можем само да го извеждаме като следствие на работата на опознаваемата система.

Виждането е достатъчно, за да преценя, че сме общо взето на едно мнение. Да чакаме опонент да се включи, за да има за какво да се говори, освен ако Вие имате нещо конкретно да кажете за душата?:)

Погледнах повече твои постинзи в други теми.От постинзите ти личи, че твоята позиция обективния реализъм който не изключва субективни съпреживявания на съзнанието като сън , фантазия и игра на съзнанието със въображаема псевдодействителност. Поради тая причина смятам , че книгата ще ти допадне много.

На мен тя също ми допада и сега Ал.Хоцей се е превърнал в любимият ми философ.

Независимо от това намирам , че Хоцей е не докрай последователен. Той допуска свободния избор на волята а би трябвало от позицийте които е заел да стигне до изводът , че изборът наречен "свободен" е мотивиран обстоятелственно . Мотивацийте съществуват предшедстващо изборът и в тандем с външната за субекта обстоятелственност определят(детерминират) изборът наречен "свободен".

Но вярващите в Бога поддържат представите че Бог се явява външен обославящ фактор на "свободният ни избо" :

http://www.youtube.com/watch?v=dZ-nXn-epds

Е, аз поддържам представите, че изборът на волята се обославя от външни фактори които предварително и обективно съществуват .Това са окръжаваща материална действителност , гинетични и мотивизационни дадености вградени в конкретния човек а също така и мотивиращото влияние на окръжаващата среда на човешкото общество и натрупания от субекта предварителен опит.

Къде е свободата на волята?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Нямам какво да възразя. Не разбрах само защо поставяте Р. Балсекар тук? Вероятно за илюстрация на вярващите в Бог? Според мен Балсекар е по-скоро монист. При него термините Бог и Аз се припокриват. Той не вярва в Бог като в обект, както смятат вярващите.

Нека се върнем на душата, защото Бог го обсъждаме в "Теология". Каква е Вашата концепция за душата?

Link to comment
Share on other sites

Здравейте Incorrectus,

Нямам какво да възразя. Не разбрах само защо поставяте Р. Балсекар тук? Вероятно за илюстрация на вярващите в Бог? Според мен Балсекар е по-скоро монист. При него термините Бог и Аз се припокриват.

Аз и не очаквам Вие да сте на друго мнение след като вече съм открил , че позицийте ни съвпадат.

А за клипчетата искам да кажа , че ги поставям тук така , че да засегнат различни гледни точки по въпросът за свободата на изборът, в т.ч. и гледната точка на вярващите които приемат , че Бог им нашепва в ухото какъв избор трябва да направят.

Прав си , че Балсекар е по-скоро монист, но тези клипове не съм ги правил аз, така са ги направили , така давам линк към тях.А има и нещо друго, надявам се с такива клипове да привлека към темата и другомислещи за да не си останем само ние с Вас да беседваме в тая тема.

Смятам, че видиоклиповете са добро средство за илюстриране на представите ни поради което и в бъдеще ще използвам това мощно средство на интернет епохата в която вече сме навлязли.

Аз мисля така :

С тая разлика че приемам и изборът на окръжение мотивиран.

П.С. : погледни моля те предишният ми постинг , тъй като добавих нови клипове

Link to comment
Share on other sites

Препоръчвам на участниците в тази тема да изгледат ето този епизод от филма "Майсторът и Маргарита"

http://www.youtube.com/watch?v=osc-ZYOIAIY

Забележка:

След като изгледате тоя клип в долния край на панелът се появяват и други 15 епизода от същия филм , кликнете върху тях за да ги изгледате.

Link to comment
Share on other sites

Кабалистите също приемат че свободата на волята е илюзия :

И сега да се върнем към душата която е в центърът на настоящата тема . Да се върнем към науката за душата , науката психология :

Е, сега слег като се потрудих здраво по подсигуряане на платформа за дебат не ми остава нищо друго освен да дочакам появяването на желаещи да се включат в дебата.

Дано да се намерят такива които да се престрашат и да се включат! :)

Link to comment
Share on other sites

Аз много често се замислям колко идеални неща има в нас самите. Замислям се защо все търсим идеалното вън от себе си когато то е животрептящата тъкан от която сме съградени самите ние. Нали любовта е вътре в нас, нали тя е факт, нали тя не е измислена ,нали тя е действителна?

Нали и способноста да се възхищаваме на красивото е вътре в нас, нали огънят на добротата и състраданието също гори не някъде си абстрактно , не знам къде си а в самите нас? В нас понякога пониква и отровния корен на злобата, зависта, омразата, враждебноста, злонамереноста. Отровен корен който ако оставим да избуи ще засенчи и унищожи всичко красиво в нас, ще ни превърне в изверзи.

Ако успеем да стъпчем корена на злото в себе си ние ще оставим да разцъфти божественната красота вътре в нас. Нека я сътворяваме вътре в себе си . така светът ще стане по-божествен.От кого(или от какво) зависи това в този причинно-следствен свят в който живеем в който всяко следствие е причинено от предхождащи го обстоятелства ?

По всяка вероятност всеки човек е осъден да изстрада мисията на живота си, човек не може да избяга от тази мисия.

Но човешкият живот е катализатор в живота на останалите хора и той ги обославя с присъствието си и с действието или бездействието си формирайки по такъв начин тяхната мисия.

Или както е казал поетът :

"Все сущее во все века

Без счета верст

Невидимый связует мост,

И не сорвать тебе цветка,

Не стронув звезд.

Френсис Томпсон (1859-1907)"

Това ме кара да се замисля над думите на един глава на римокатолическата църква произнесени в миналото на вселенски църковен събор (цитирам по памет):

"Трябва да издигнем купол от думи, за да спасим децата си , от надвисващото над главите им зло !"

Link to comment
Share on other sites

Като наблюдавам колко мъка и страдание има по тази грешна земя си казвам "Дано живот да няма другаде освен на земята" !.. Така поне страданието няма да е безкрайно !..

ПЪТЕКА

( Българска поезия от 60-те г. на ХХ век )

Тъжен залез кърви над гората

като прясна отворена рана.

С тъжен ромон звъни на житата

светозарната сребърна пяна.

Умореният ден догорява,

плаче вятърът - сбогом навеки!

Свечерява сега, свечерява

над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,

всяка бърза и търси човека...

И аз имах пътека любима,

и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края! -

Извървяна е тя, извървяна...

Какво с мене ще стане, не зная,

но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,

дори погледа кротък на мама.

Имах всичко... и всичко загубих -

няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,

нищо в нашите дни не е вечно!

И най-милото ще отмилее,

и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,

всяка нежност крий удари груби. -

Нека никога нищичко няма,

за да няма какво да се губи.

Всеки огън гори-догорява,

никой извор во век не извира.

Туй, което цъфти - прецъфтява,

туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,

всяка радост е бременна с мъка.

Нека никога срещи да няма,

за да няма след тях и разлъка.

...Догорелия ден над гората

нека само кърви като рана...

Нека тъжно звъни на житата

светозарната сребърна пяна...

Пеньо Пенев

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здравей tanariil,

Както по горе казва нашия съклубник Incorrectus психологията е наука за психея. Това ще рече , че темата която повдигам има пряка връзка със психологията макар и да има и други аспекти.

С настоящата тема не пледирам за божественния произход на човешката душа , но пледирам че човешката душа е факт .

Мисля , че по нататък в темата ще разнищим в дълбочина въпросите.

За клипчето ти благодаря , великолепно е.

Съжалявам, но психологията не е наука, която изучава душата. Както пише в уикипедия: Психологията е научна дисциплина, изучаваща умствените процеси и поведението на хора или животни, като често прилага научния метод при лабораторни изследвания.

Няма такова нещо човешка душа, а още повече пък като факт.

Link to comment
Share on other sites

Здравей tanariil,

Съжалявам, но психологията не е наука, която изучава душата. Както пише в уикипедия: Психологията е научна дисциплина, изучаваща умствените процеси и поведението на хора или животни, като често прилага научния метод при лабораторни изследвания.

Няма такова нещо човешка душа, а още повече пък като факт.

Казваш , че няма душа. Добре... Дай сега, кажи първо какво е душа, според твоите представи и после ще поразсъждаваме, дали го има или го няма това нещо.

Според мен, преди да решим, дали нещо го има или го няма, трябва да дефинираме какво е нещото.

Докато нещото не е дефинирано, нямаме общ език .Ти например под душа може да разбираш четириъгълен триъгълник. В такъв случай, аз бих се съгласил с теб, че наистина такова нещо не съществува.

Не бива да отричаме съществуването на нещо, преди да сме уточнили какво е всъщност представата ни за нещото, което ще обсъждаме.

Аз във аванс ще лансирам идеята , че душа има всяко същество което е способно да страда, мечтае и се радва!

Чакам твоите представи за душа и тогава ще продължа .

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Изглежда, че има някаква тънка разлика между:

- душата

- умствените процеси (изучавани от психологията, невропсихологията, психотерапията, психиатрията, патопсихологията и психолингвистиката)

- четириъгълният триъгълник

- триъгълният четириъгълник

- квадратното колело

На вас оставям да я потърсите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Изглежда, че има някаква тънка разлика между:

- душата

- умствените процеси (изучавани от психологията, невропсихологията, психотерапията, психиатрията, патопсихологията и психолингвистиката)

- четириъгълният триъгълник

- триъгълният четириъгълник

- квадратното колело

На вас оставям да я потърсите.

И сигурно има и разлика с първата страница на изгорелия вестник, четена от млад старец, който седял на дървен камък и гледал невиждайки в близката далечина как една черна точка се белее, докато залязващото слънце изгрявало. :post-20645-1121105496: Но аз лично не бих си губила времето с безсмислици от подобен тип, освен ако не са изрично обособени като виц.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Съжалявам, но психологията не е наука, която изучава душата. Както пише в уикипедия: Психологията е научна дисциплина, изучаваща умствените процеси и поведението на хора или животни, като често прилага научния метод при лабораторни изследвания.

Няма такова нещо човешка душа, а още повече пък като факт.

С някои от тези неща се занимава когнитивната психология, с други - друга. Не вярвам да не знаете, че съществуват различни типове психология, които имат своите инструменти за различни житейски случаи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

С някои от тези неща се занимава когнитивната психология, с други - друга. Не вярвам да не знаете, че съществуват различни типове психология, които имат своите инструменти за различни житейски случаи.

Бръснач на Окам. Не ме занимавай с излишно усложняване.

Link to comment
Share on other sites

Здравейте участници в настоящата тема,

Искам да припомня , че темата е за опосредстващата връзка между душа и тяло .Тук става въпрос от къде "Азът" намира материално средство с което да предизвика процеси в тялото предназначени да извършат действия в услуга на желанията на "Азът" , душата. С две думи темата късае връзката между човешките мераци и тяло човешко.Т.е става дума как мераците обуславят материалните процеси в тялото ?

С две думи иде реч за това как вие след като пожелаете да си помръднете ръката я привеждате на практика с движение . Какъв е енергийният "спусък" който "предизвиква изстрелването " на реалния материален процес във нервите и мусколите на ръката Ви.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здравейте участници в настоящата тема,

Искам да припомня , че темата е за опосредстващата връзка между душа и тяло .Тук става въпрос от къде "Азът" намира материално средство с което да предизвика процеси в тялото предназначени да извършат действия в услуга на желанията на "Азът" , душата. С две думи темата късае връзката между човешките мераци и тяло човешко.Т.е става дума как мераците обуславят материалните процеси в тялото ?

С две думи иде реч за това как вие след като пожелаете да си помръднете ръката я привеждате на практика с движение . Какъв е енергийният "спусък" който "предизвиква изстрелването " на реалния материален процес във нервите и мусколите на ръката Ви.

Здрасти, Миролюбив!

Азът е в Главния мозък на Човек. В гънките на кората му са стоящите вълнички „временна памет" като "дантелено" мостче от стена до стена - от кора до кора. Знаеш, вече съм "разкрил" как действа съзнанието и играта на "прескочи кобила" на абстрактните образи. Знаеш и за Разума - слагане на граници в поведението ни, независимо от позивните „по инстинкт или външна мотивация“.

Та, ПРАГОВА чувствителност притежават процесите, мотивиращи действията. Почти е тъждествена с понятието за Разум, но не е само и единствено свързана с мотивацията и със Свръхаза- надстройката. Има си своите химически -активационна бариера- и физически ограничения - няма "памет" за определяне на по-нататъшно поведение. Шок!

Понятието за "душа" е по-скоро оценъчно, човешки придатък-определение на поведение.

Култура на поведение.

Възпитава се, тоест - голяма роля в самообучението на биокомпютъра през "първите седем" е играл Свръхаза. Затова, независимо че в мозъците на някои животни също има абстрактни образи, то не може да постъпва "разумно" - липсва възможността за поставяне на граница в поведението -„физиологична липса“- и не може да се говори за възпитание, а за дресировка - мотивиране посредством инстинкти.

...

Link to comment
Share on other sites

Здравей Малоум 2,

Здрасти, Миролюбив!

Азът е в Главния мозък на Човек. В гънките на кората му са стоящите вълнички „временна памет" като "дантелено" мостче от стена до стена - от кора до кора.

Колкото и да съм Миролюбив това не означава, че съм мекушав и ше се съглася , че "Азът" е Главния мозък на човека . Главният козък е материална структура докато "Азът" , душата , не са материаялни. Те са авторефлексия , те са оценяващ процес който се самонаблюдава и възприема оценяващото като себе си .Душата е преди всичко отношение през призмата на мотивацийте заложена в човешкото същество .Душата е способна оценъчно да възприема както сетивните сигнали давани и от петте чувства , така и чувствата пораждани от съпреживяването на емоционални процеси .Т.е. душата е онова което е параметризирано да се съотнася оценъчно на базата на пирамидата на човешките потребности (на Абрахам Маслоу) която е двигател на оценъчното ни отношение към окръжаващата ни действителност и към виртуалните образи пораждани в представите на човека.Човешката душа се отнася оценъчно както към това което обективно е в окръжаващия свят така и към предвижданията за развитие на евентуално бъдеще ,а също така и към мислите пораждани в мисловния процес на човекът. Т.е. душата се отнася оценъчно към всичко включително и към собственните си виртуални продукти като любов , омраза , ненавист , приятелски и роднински чувства , гордост , срам и още хиляди такива чуватва които са нематериални макар и да са породени от материалните процеси в мозъкът.

Когато ни боли ,когато страдаме , когато се радваме , когато сме щастливи и доволни ние най добре усещаме оценъчното отношение на душата ни към сигналите идващи отвън чрез сетивата ни и сигналите идващи отвътре чрез чувствата ни. И в единия и другия случай е налице съпреживяването , съпреживяно отношение. В никой случай отношението породено в процес на съпреживяване не бива да се бърка със материалния обект в който се осъществяват процесите на съпреживяването .Между едното и другото има бездна прокопана от оценъчните мотивации в съпреживяването.Т.е. страдащото не е мозъка а онова което е породено като съпреживяване от психическите процеси в мозъкът.

Знаеш, вече съм "разкрил" как действа съзнанието и играта на "прескочи кобила" на абстрактните образи. Знаеш и за Разума - слагане на граници в поведението ни, независимо от позивните „по инстинкт или външна мотивация“.

Това по дефиниция ли трябва да го знам ? :)

Та, ПРАГОВА чувствителност притежават процесите, мотивиращи действията. Почти е тъждествена с понятието за Разум, но не е само и единствено свързана с мотивацията и със Свръхаза- надстройката. Има си своите химически -активационна бариера- и физически ограничения - няма "памет" за определяне на по-нататъшно поведение. Шок!

Понятието за "душа" е по-скоро оценъчно, човешки придатък-определение на поведение.

Култура на поведение.

Възпитава се, тоест - голяма роля в самообучението на биокомпютъра през "първите седем" е играл Свръхаза. Затова, независимо че в мозъците на някои животни също има абстрактни образи, то не може да постъпва "разумно" - липсва възможността за поставяне на граница в поведението -„физиологична липса“- и не може да се говори за възпитание, а за дресировка - мотивиране посредством инстинкти.

Ние тук не се интересуваме как се образуват и протичат психическите процеси чието обиталище е мозъкът на човека (за сега докато все още не сме сътворили изкуственна душа)

Ние тук търсим оня невидим мост който е хвърлен между съпреживяващата душа и самото тяло в което обитава съпреживяващата душа . Душата като чудо на природата на която е отсъдена ролята да умее да се радва и страда, да умее към всичко да се съотнася оценъчно (страдание , удоволствие или пък безразлично отношение)

Тук ние търсим как мераците на оценяващото и самооценяващото , на душата се спускат като директиви за действие на материалното тяло което има енергията за действие когато тази енергия бива отключена. Търсим отпушващия спусък даващ ход на едни или други изпълнителни процеси в тялото за да се задвижат пръстите и да напишат постингът който да бъде изпратен в клуб БГ-наука , за да се подаде ръка на нуждаещ се от помощ , за да се накаже злосторник , за да се пресече действието на злодея! :)

Търсим ОПОСРЕДСТВАЩАТА ВРЪЗКА !

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...