Идването на маршал Бусико в Константинопол

[plamen_starbov]

В края на съществуването си Византия приема един отряд от френски стрелци, начело с маршал Бусико. Това е вследствие на многогодишните опити на василевсите да си осигурят западна подкрепа. Вероятно той оставя и спомени, но качени в нета май ги няма. Или поне на български език. Идеята за темата ми дойде на главата от един доклад. Все пак - Бусико могъл ли е да стане това, което става по-късно Джовани Джустиниани Лонго? Има ли особен принос за Византия този прочут френски маршал, който май участва и в Стогодишната война?

[glishev]

И пише трактат за куртоазното отношение към дамите, и при Никопол май се проявява... Не мисля, че има голям принос за Византия. То, като помислиш - и Джустиниани няма.

[Galahad]

Вероятно той оставя и спомени, но качени в нета май ги няма.

Маршал Бусико е оставил спомени, но на български е преведена само частта за битката при Никопол, при това не изцяло, а с някои незначителни съкращения. Иначе преведаното на български е малка част от мемоарите. Но за битката при Никопол той е един от най-подробните извори. И най-важните защото е очевидец, при това от командния състав.

Изображение на маршал Жан дьо Менгр Бусико и съпругата му

Престоя му в Цариград като цяло е доста безполезен, тъй че като постоял там известно време си заминал. Самият Бусико е интересна фигура. В смисъл, че дайства от благородни подбуди да спре друговерците и да спаси от Европа, а не като наемник за пари.

[resavsky]

Маршал Бусико е един от тези незабравими пълководци които губят всички битки в които участват.Никопол,Азенкур,Константинопол.

[Galahad]

Бусико е от командния състав, но не е бил главнокомандващия, та от него да зависи успеха или провала. Той е по-скоро човек на дълга, а не авантюрист, който се бие на печалавшата страна. Тъй че си е в реда на нещата да се оказва, че е в редиците на губещата армия. За разлика от днешните ни политици, дето все печелят избори, но и все в редиците на някоя друга партия, защото предната се е омаскарила и провалила.

[Mont Ferrand]

По принцип съм писал повече за това и съм се занимавал доста по-обстойно с него, но все пак вижте старата ми статия Рицарите хоспиталиери от Родос и турското настъпление на Балканите между битката при Никопол и мирния договор от Галиполи (1396 – 1403), там на практика са описани най-важните моменти от кампанията на Бусико. Статията я има и в списание 'История", където, естествено, е и с научния й апарат (бележки под линия, цитати итн.).

[glishev]

Добре дошъл при нас Предполагам, че всички статии, които даваш в различни линкове из темите, ги има и из блога ти?

[Mont Ferrand]

Добре дошъл при нас Предполагам, че всички статии, които даваш в различни линкове из темите, ги има и из блога ти?

Добре заварили. Ми да, то аз нямам друг блог, макар че имам онлайн статии и на други места де (в нета има дори и мои, подписани с друго име, но...това е отделна история, свързана с блог-измами и кражба на интелектуален труд).

Готини темички има тук, Щърбов явно не се е отказал от навика си да пуска яки теми, в които обаче изобщо не се намесва след това, ха-ха. Странно, но...Щърбов

На мен личността на Бусико ми е много интересна принципно, защото става въпрос за абсолютния идеал на "странстващ рицар" - това представлява живота му. От днешна гледна точка - абсолютно луда работа, никой не би тръгнал да скитосва така като него из цяла Европа при тогавашните условия вместо да си гледа кариерата и именията във Франция. Е, разбира се, едно пътешествие до Светите земи или някоя кръстоносна акция си е бонус за въпросната кариера, но неговото в това отношение си е направо грандомания. Може би най-любопитното е, че на всичкото отгоре служи и в...армията на султана (емира де, ама да не затормозяваме излишно читателите) Мурад I. Това изглежда абсурдно за "архикръстоносец", както го определя Сетън, но всъщност си е напълно в духа на епохата. Въпрос на чест е било рицар да служи в армията на велик владетел, пък бил той и мюсюлманин и най-голям враг на християнството, какъвто е бил Мурад. Затова и никой на Бусико на Запад не му е берял гайлето по тоя повод, разбирали са го много добре. Като прибавим и факта, че е бил маршал на Франция, което е най-висшия команден армейски пост и вместо да си седи при армията е щъкал навсякъде из чужбинско, участвайки в кампаниите на чужди и дори враждебни на французите владетели (като напр. Мурад I), това буквално хвърля читателя в шок, защото е в пълен разрез с всякакви подобни по-късни разбирания. Но...такива са били тогавашните нрави.

Редактирано Декември 16, 2011 от Mont Ferrand

[Mr.Shades]

Тази фигура ме заинтригува доста, моля ви дайте мемоарите му да ги прочетем, може да дадете частта която е на български или направо дайте целите мемоари, ако ги има на английски.

[glishev]

Mr. Shades, името на този се пише Jean Le Maingre, maréchal de Boucicault. Слагаш си го в кавички и го търсиш в Гугъл За него и от него все ще излезе нещо.

[Mont Ferrand]

Ако намериш нещо на български или английски, пускай линкове тук

[glishev]

Аз и на френски бих пуснал. На български вероятно няма. На английски си търсил и не си намерил?

[Mr.Shades]

http://en.wikipedia.org/wiki/Jean_Le_Maingre Това намерих на на същата страница е показан и герба му.

http://www.findagrave.com/cgi-bin/fg.cgi?page=gr&GRid=37970315 ето и това също.

Редактирано Декември 17, 2011 от Mr.Shades

[Mont Ferrand]

На български в нета освен в мои статии е малко вероятно да се открие. Аз все пак съм писал доста неща за него, но все още чакам някой да ми предложи да издаде тези, които не са публикувани в блога (очаквам смех, братя и сестри ), включително и в последната част на дисертацията ми. Изобщо, предполагам не само за мен, е интересна личност и освен всичко друго е проявявал голяма склонност да се забърква във всякакви конфликти от международна величина. Заслужава да му се издаде модерна историческа биография не само на френски (каквато виждам, че има).

Лошото е, че както двете горни статии, така и всичко, което аз съм чел (с изключение, разбира се, на Le Livre des faicts) се концентрира само върху един или друг момент от живота на маршала, а не върху цялостното му описание. Това е така според мен, защото образът му излиза от рамките на традиционните в последните столетия национални историографии, които не се интересуват от подобни фигури, чиято историческа роля е по-скоро интер- или над-национална. Друга причина е наложилата се пак през същия период масова гледна точка, че кръстоносните походи и ера "приключват" през 1291 г. и с по-късните т.нар. кръстоносни действия и личностите, свързани с тях, е излишно да се занимава човек.

Но мен пък винаги са ме вълнували такива "неглижирани" периоди от историята и времената на трансформация и промяна на статуквото.

[Mont Ferrand]

Опс, сега прочетох горните постове в темата, много брак, хора Първо, Бусико не е писал мемоари, има една средновековна биография, с която сигурно сте се объркали, личността на автора й не е известна, предполага се, че е някакъв оръженосец или секретар на маршала. "Отрядът" му не е само от "френски стрелци", а си е малка, стегната и нелоша за епохата армия, която завладява някои турски крепости и остава непобедена в пряк сблъсък. Така Бусико определено е по-успешен от Лонго и има своето значение за спасяването на Византия. Престоят му в Цариград е "безполезен" от гледна точка на това, че издръжката на този "отряд" става трудоемка след завършването на заплатената от френския крал служба и по тази причина смисълът от него се губи. Въпреки това в града е оставена една бойна част под командата на Жан дьо Шатоморан, за който Шлюмберже има цяла монография, която част се бие в защитата на Града до вдигането на обсадата през 1402 г. По-малката част е по-лесна за поддържане (кинти, дами и господа), което между другото е предпоставка и рицарите хоспиталиери да вземат участие в защитата, тъй като те се финансират по други канали, а не от краля или императора (чието положение, както можем да предположим, не е особено цветущо към 1399 г.).

Маршал Бусико е един от тези незабравими пълководци които губят всички битки в които участват.Никопол,Азенкур,Константинопол.

Това не е съвсем вярно. Ето, прочети статията ми и ще видиш, че при Константинопол е бил по-скоро победоносен, да не говорим, че намесата на контингента му е доста съществена за не-падането на града, който към 1399 г. агонизира. Хоспиталиерите, разбира се, също дават своята лепта, както там, така и в Пелопонес. Отделно се сещам за още няколко битки, в които маршалът побеждава, включително печели и цели войни. При Азенкур и Никопол в общи линии вината се хвърля върху други личности, а не върху него. Признавам, че преди години и моето мнение беше сходно, но не и след като прочетох малко повече.

Редактирано Декември 19, 2011 от Mont Ferrand