Отиди на
Форум "Наука"

Термопилите (480 пр.н.е.)


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

480 г. пр.н.е. Гръко-персийските войни. Персия вече е покорила по-голямата част от земите на гърците. Все още независими са само Атика и Пелопонес заедно с няколко острова. Всички останали или са покорени от Ксеркс, или са му доброволно подчинени.

През това време придвижването на безбройни персийски войски е нещо обичайно за ландшафта на Елада. Според Херодот поведените от Ахеменидът Ксеркс пълчища наброявали над 2 600 000 души! По всяка вероятност "бащата на историята" доста е преувеличил реалната цифра, но при всички положения персийската войска е била невъобразимо огромна за тогавашните времена. При преминаването на тази армия реките на Елада буквално били пресушавани от стотици хиляди гърла.

Срещу Персия остава да воюва единствено крехкият съюз между Атина и Спарта. Персийските войски вече са прегазили Тесалия и напредват на юг. Те решават да ги пресрещнат в теснините при стръмния морски бряг близо до остров Евбея. В този момент съюзниците не са в състояние да използват целия си военен потенциал, който така или иначе по никакъв начин не може да се мери с персийския. Във владенията на Спарта има над 250 000 роби (илоти), които трябва постоянно да бъдат надзиравани от войниците, а пък Атина изпраща само флот - доста по дребни и по-малобройни кораби от персийските.

В този труден момент спартанците успяват да изпратят към Термопилите едва 300 войника, всеки от тях си е водел и по няколко илота, като помощници и оръженосци, но и с тях общата сила не надхвърляла 1 500 души. Което е несъизмеримо с многохилядните вражески пълчища. Те потеглят предвождани от своя цар Леонид с ясното съзнание, че няма никакви изгледи за успех или оцеляване след сблъсъка. За това говори и факта, че 300-та избранника задължително трябвало да имат поне едно дете и вече да са изпълнили гражданския си дълг. Спартанците решават да се включат в това сражение едва ли не ритуално, те са готови на всичко дори и да се изправят пред всепомитащата военна сила на Великата персийска империя и да умрат защитавайки родината си.

Съвсем тесният процеп край стръмните скали обаче им дава предимство. Ксеркс няма от къде другаде да преведе войската си и провожда пратеник при стана на спартанците за да води преговори с тях, те обаче го посрещат надменно и високомерно като дори не му обръщат никакво внимание, държейки се все едно го няма. Това целенасочено оскърбление към Ксеркс означавало само едно - щурм на прохода!

На другия ден персийците се понасят в атака към теснините, но са посрещнати от безумно смелите спартанци построени в гъсти фаланги. Вихрените атаки на персите се разбиват една след друга в непробиваемата спартанска стена от щитове и насочени напред копия. Свирепите боеве се водят в продължение на целия ден, но спартанците не свалят гарда и отбиват абсолютно всички атаки на леката персийска пехота задръствайки прохода с трупове.

Това вбесява Ксеркс, който до преди това дори не е допускал, че самонадеяните защитници въобще ще дръзнат да му се противопоставят. На втория ден персите се понасят с още по-голяма ярост към позицията на спартанците, но разредения им боен ред и разнородните войници от леката пехота са покосявани като дървета след буря. Изпаднал в безисходица Ксеркс изпраща тежка пехота и кавалерия от своята специална гвардия предвождани от негови роднини и приближени, но и те са разгромени и избити от спартанците, както войниците така и някои от най-високопоставените лица в империята. Яростните сблъсъци стихват отново в края на деня, а Термопилите са затрупани от вече разлагащи се тела. Спартанците все още са без големи загуби, но умората от непрекъснатия бой си казва думата. На третия ден Ксеркс хвърля войските си в нови и нови масирани щурмове срещу непоклатимите спартанци. И в крайна сметка ги помита и преминава прохода с цената на чудовищни загуби в жива сила и цели три дни непрекъснати сражения. И главната причина за това е, че един грък-предател му показва тясна странична пътечка през, която част от персите успяват да заобиколят височините и прохода и да минат в гръб на спартанците. Чак тогава вече защитата е сломена и премазана. Разяреният Ксеркс заповядва да набият главата на Леонид на кол. Персите настъпват на юг.

При остров Саламин обаче персийската флота търпи поражение от три пъти по-малобройната гръцка флота. Гърция, която започва да излиза прекалено скъпо, а военната кампания все повече да зацикля, далеч не е единствения проблем на Ахеменидът, той решава да се върне обратно оставяйки пълководецът Мардоний с 480 000 войска да довърши походът. През следващата 479 г. пр.н.е. обаче той е разгромен от много по-малобройните гръцки войски при Палтея, които успешно се вклиняват в рехавите редове на армията му и го пленяват, заедно с всичките му военачалници. А паралелно с това гръцката флота за втори път разбива персийската този път при остров Самос и за всеобщо учудване завоевателния поход на Ахеменидите в Елада търпи пълен провал.

http://old.nauka.bg/view_his.php?id=56

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

При Термопилите (името означава топлите извори) е била цялата гръцка войска, но се оттеглили и останало само прикритието на Леонид и спартанците. По Херодот Ксеркс имал 5 283 220 души, отделно обслужващ персонал - готвачи, евнуси...

При Термопилите гърците изправили следните войски - 300 спартански хоплити, 1000 тегейци и мантинейци (по 500 от едните и другите); 120 души от Орхомен в Аркадия и 1000 – от останалата Аркадия. От Коринт 400, от Флиунт 200 и 80 – от Микена. От Беотия - 700 теспийци и 400 тиванци. Имало и 1000- от Фокея.

Когато фокейците видяли, че персите са заели позиции при охраняваната от тях пътека, се взело решение да се оттеглят войските. Останали като прикритие Леонид със спартанците, а заедно с тях теспийците и тиванците. Тиванците обаче се предали, но въпреки това някои били убити, а на техния предводигел Леонтиад и на част от останалите сложили царския печат.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ех, една от любимите ми битки в историята на Елада! Браво, Уорлорд, много хубаво си се сетил!! :good::good: Не мога да не сложа тука онези думи, които са ме карали да декламирам като съм бил на въпросното място. Те още стоят изписани съвсем ясно върху един камък:

о ξειν', αγγέλλειν Λακεδαιμονίοις οτι τηδε

κείμεθα τοις κείνων ρήμασι πειθόμενοι.

(Чете се в хекзаметър приблизително така:

О ксЕЙн АнгелЕЙн // ЛакедАЙмониОЙс хотитЕде

кЕЙмета тОЙс кейнОн // рЕмаси пЕЙтоменОЙ

)

Преводът:

Чужденецо (Страннико), кажи на Лакедемонците, че тук

лежим, повярвали на техните думи (увещания, закони)

Нека сега коментирам и част от написаното! Няма да мога всичко сега, затова след два дни като се върна ще продължа:

Според Херодот поведените от Ахеменидът Ксеркс пълчища наброявали над 2 600 000 души! По всяка вероятност "бащата на историята" доста е преувеличил реалната цифра, но при всички положения персийската войска е била невъобразимо огромна за тогавашните времена.

Мдам интересен е въпросът за армията на Ксеркс. Гледал съм преди някакво филмче, където я изчисляват на около 10 000 души по последни изследвания. Ето тука една доста обширна статия за концепциите на различни спецове по военна история за Размерът на персийската армия:

http://www.iranchamber.com/history/article...rsian_wars5.php

Аз лично съм склонен от висчик да се приема това:

Later he was so encouraged by the praise bestowed upon him as a pioneer by Eduard Meyer (62) and Beloch, that he reduced the maximum to 25,000, adding that the correct figure probably was between 15,000 and 20,000.

Айде това засега от мен. После пак...ще се опитам да намеря свесни карти на битка и местността. Ако ви се отдаде да отиде имайте предвид едно: в момента има планина, магистралата и някаква суша от магистралата до морето. Последната суша тогава не е съществувала. Ако отидето малко по- нависока от планината да наблюдавате, прдставете си, че отвъд магистралното платно е било морето и в тази теснина са се водили сраженията между тристата спартанци и пълчищата на Ксеркса :)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
При Термопилите (името означава топлите извори) е била цялата гръцка войска, но се оттеглили и останало само прикритието на Леонид и спартанците.

Точно така, забравих да го спомена, а е доста важно защото спартанците печелят ценно време за останалите - цели три дни, което означава, че все пак са постигнали успех и смъртта им не е била напразна.

По Херодот Ксеркс имал 5 283 220 души, отделно обслужващ персонал - готвачи, евнуси...

Това обаче си е абсурд. Първо, че е невъзможно да бъдат преброени с такава точност толкова много хора, още повече пък за онази епоха. И второ - едва ли и при цялото Велико преселение на народите е имало придвижване на толкова огромна човешка маса.

На кратко - не ми се подхващат старите спорове около цифрите от БС ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Преброяването е описано от Херодот - вкалар определен брой хора и оградил мястото. После го натъпквал и изброили колко пъти го напълнили. Така установили колко били - е приблизително.

При всички случаи войската е била неразумно голяма. Ако е била по-малка, Ксеркс е имал по-сериозни изгледи за успех.

Похода бил грижливо организиран. Първо Ксеркс направил складове по трасето, които напълнил с храни. Наред с това подчинените племена и народи по пътя също трабвало да снабдяват армията му. Освен това имал и огромен за времето си флот, а корабите и до ден днешен си остават сред транспортните средства с най-толяма товароподемност. При бедната Гърция плячката може да не я слагаме в сметката. Въпреки това персийската войска не пострадала от нищо така катастрофално, както от глад.

Май от тогава големите държави предпочитат да загубят войната с някоя мялка държава, вместо да си съсипят цялата армия - напр. САЩ във Виетнам. Е, някои предпочитат да упорстват като Русия в Чечня и САЩ в Ирак, но могат пък за имат успех като Русия в руско-финладската война. :laugh:

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Всички различни данни за армията давате ;) Накрая ще ме накарате да ви покажа това от хистоматията и какво точно е казал Херодот.

60. ... Броят на цялата сухопътна войска излязъл 1 700 000 души. Това число било установено по следния начин. Струпани били на едно място 10 000, които били наблъскани по възможност най-гъсто, като около тях бил теглен кръг. След това пуснали тези хора да излязат вън от кръга, а самото място, на което били струпани, било заобиколено с ограда. Последната достигала на височина приблизително до пъпа на човека. Сега били вкарани други в ограденото пространство, като по този начин преброили всички.

Интересно е как Ксеркс се подготвя за самата битка при Термопилите и при нос Артемизий.

По нататъка ще можете да видите целият матерял в мемента се подготвя за списанието. ;):v:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Това е при броенето на Босфора - 1 700 000 души. Но само там е казал, как са правени сметките. За Термопилите сочи и друга армия. По пътя се присъединили още. Е, после един от тракийските вождове ослепил синовете си като наказание, че търсейки приключения се включили в армията на Ксаркс, но това е друга тема. След неуспеха на похода все пак останали няколко персийски бази на Балканите, които за кратко поддържали перс. влияние. Числеността на една армия по пътя е динамично величина.

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор
228. Те [гърците] били погребани на същото онова място, на което паднали. Над онези, които били загинали, преди още Леонид да изпрати обратно съюзниците, бил поставен надпис, който гласял:

„Тук всичко четири хиляди пелопонесци се сражаваха против силите на три милиона врази."Съдържанието на този надпис се отнася до цялата войска. Надписът пък, който бил предназначен специално за спартанците, гласял: „Странниче, иди и разкажи на лакедемонците, че верни на техните завети, ний тук сложихме кости."

Ето отново се среща огромно число което е със сигурност преувеличено. Неможе да са били толкова много. Само 1, 700 000 тръгват от персия и още толкова да се пресъединят е не малко пресилено.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Един милонна армия мисля, че за първи път е била събирана чак през ХХ в. през ПСВ.

В старите дискусии за размера на армиите бях направил едно сравнение как би изглеждала 3 милионна войска. Ако по време на придвижването си се наредят по 10 човека в редица и разстояние между редиците е един метър , колоната която ще образува тази армия ще е дълга 3000 километра. Или иначе казано - от единия до другия край на цялата Персийска империя (от Мала Азия до Индия) :!!!: Вие как си го представяте това?

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Ами доста внушително ;) Точно по онова време наистина е било доста невероятно да си представим подобна армия, но щом се споменава в изворите толкова голямо число явно не са били далеч от истината. Все пак не всичко е отишло да се бие при Термопилите, а и при нос Артемизий. Все пак персите са имали над 1000 кораба, а те няма да са били с по 5 човека.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Това за колоната проточила се от Сарди до Термопилите е идея на немския историк Ханс Делбрук. А той я е сметнал, като е решил, че Ксеркс е бил запознат с герменските военни устави от времето на този автор. :doh: Което ще рече, че концепцията почива на анахронизъм.

Да не говорим, че технически е абсурдна. От една страна няма логика Ксеркс да събере войските от северното крайбражеие на М. Азия в Персепол, само за да може после да ги прекара обратно до родните им места и от там да продължат за Гърция. Сборния пункт е логично да е при Босфора. Войската се събира по различнни пътища, което от една страна пести време, ат друга улеснява снабдяването с провизии. към армията на Ксеркс се присъединили траки и подвласни на персите гърци, които не само че не били виждали Персипол, то дори не били виждали и М. Азия.

Числеността най-вероятно се дължала на принципа на лавината - тръгва група, към нея се трупат още... Нещо като група запалянковци, тръгнала да бие фенове на друг отбор - към нея се присъединяват още фенове, после други, които им допада просто идеята, че ще са от голямата тайфа, която ще бие малка групичка и накрая просто сеирджии. Когато е армия обаче има и плячкаджии, което неимоверно увеличава интереса.

Но армията на персите ще е била прекалено голяма и това я обрекло на неуспех. Защото гърците победили при Саламин, то сушата си била в ръцете на персите. Тъй че ако не се бил намесил гладът, нищо те пречело атиняни да станат островитяни. Една по-компактна армия би могла да изгради трайни персийски бази на територията на Атика и чрез блокада да принуди атиняни да капитулират.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Администратор

Ето целия материал за ПЕРИОДЪТ НА ГРЪКО-ПЕРСИЙСКИТЕ ВОЙНИ И АТИНСКОТО НАДМОЩИЕ

Има и специално изваден откъс от Херодот, VII, 210—213; 217—218; 223—225 за Термопилите

От цялата статия има откъс в брой 8 ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Хм, ето един мой пост по въпроса от един друг форум. Писах го преди около месец. Информацията в поста е "смляна" и поднесена малко в по - разговорна форма, вярвам обаче че се разбира и няма да ме съдите много.

Заповядайте:

И така, ако не ме лъже паметта, днес, 11-ти август е възприет от историята като паметният, трети ден от битката при Термопилите. Или казано с други думи: 2486 години от една героична трагедия, в която и половината от казаното ако е вярно, пак заслужава да бъде изписана в аналите на историята със златни букви.

Историята на Леонид и героите е достатъчно велика, за да може да бъде разказана и сама, но считам ,че в интерес на изследователският поглед върху събитията ще бъде да нахвърлям и гръко - персийските войни около нея.

Завоеванията на Персийската империя на изток в първите години на 5-тото столетие достигат своя връх. След сравнително успешният поход срещу скитите, който този път бил осъществен и с кампания през балканския полуостров, пред могъществото на Персия се открива една нова преграда.

Това са елинистическите държави, с по - висок обществен и икономически стадии на развитие от повечето покорени персийски територии, но политически разединени.

При това тези държави представляват сила, с която империята вече се е сблъсквала. Трудното завоюване на малоазийските гръцки колонии се оказва и непостоянно и още през 494 пр.хр. Персия се изправя пред сериозно гръцко възстание, успешни действия на гръците държавици в мала Азия, и не без подкрепа на метрополийте им. За повод за възстанието може да бъде отбелязан и неуспехът в кампаниите на персийските сатрапи срещу богати гръцки острови.Възстанието е овладяно, но е създало сериозна заплаха и цената му се оказва разрушаването до основи на град Милет, могъщ йонийски град в Мала Азия, между другото метрополия, ако не ме лъже паметта на повечето стари елинистически колонии по нашето черноморско крайбрежие. Постоянната гръцка заплаха, а и несигурният - както се оказва - финикийски съюз на Персия, трайната, може би и в голяма степен културна нетърпимост на египтяните към новия завоевател - всичко това се оказват фактори, които не само поставят под въпрос доминиращото положение на Персия в средиземно море, но дори понякога направо поставят под въпрос значимото участие на Персия в средиземноморският икономически живот. Това вероятно е бил икономическият фактор, който подтиква империята да съзре в гръцките полиси враг, но и ключ към успеха на средиземноморската си политика.

Първият поход на персите бил през 494 г. под предодителството на зетя на Дарий, Мардоний. Мардоний още бил млад и наскоро оженен в тези години и този поход бил първата негова значима самостоятелна задача.

Походът бил предшестван от значителен "PR", обосноваващ персийските претенции, насочени според Херодот "само на думи срещу Атина и Еритрея", както и сериозна дипломатическа кампания от типа "земя и вода", в която капитулирали много държави и признали персийското могъщество още преди началото на похода. Мисля, че тук имаше един епизод, в който персийските пратеници, дошли в Атина и Спарта за земя и вода били хвърлени в кладенци, "да си вземат за каквото са дошли". Спартиатите при това проявили мъжество и няколко знатни от тях, същия брой като персите доброволно се съгласили да бъдат проводени като пратеници при персийският цар, с ясната идея, че той ще отмъсти на тях. Последният обаче отказал да ги приеме и ги отпратил и това ги спасило. Между капитулиралите била и Македония, според Херодотовата традиция малко "с половин уста", като даже се стигнало до убийство и прикриването му на персийски посланници на македонска земя.

При превземането на много гръцки градове, персите проявили "странност", като заменяли сходният до политическият им строй тираничен режим с демократичен. Това може би не е толкова чудно, като се има предвид, че много тирани, в т.ч. Милтиад, се оказали сериозни противници на персийската власт, а Милтиад открито приканвал към предателство персийските велможи. В следствие на таз кампания Милтиад избягал в Атина, където имал място в колегията на деветте стратези и го чакала ключова роля в спасяването на града.

Силите на Мардоний, включващи и сериозен флот, напредвали бързо, и превзели голям брой острови и селища, много от които таже без бой, вкл. остров Тасос. Но при Атонският полуостров, макар че последният включва доста и дълбоки заливи, бедствие застигнало персийският флот - страшна буря разбила флота в скалите, като жертвите били около 20 000(според данни на Херодот).

През това време пехотните сили, командвани лично от Мардоний и стануващи някъде в или в близост до македония, вероятно по река Бистрица, били нападнати от местното население - тракийското племе на бригите. Необичайно наистина, но Мардоний, имащ зад себе си Македония и силни крепости - Ейон, Акант и т.н. задържал цялата си значителна войска и провел кампания по умиротворяване на бригите, която все пак завършил успешно, но походът му приключил, защото освен страшните загуби на флота, пехотните му сили претърпяли сериозни загуби от бригите.

Кампанията срещу Гърция продължила, този пъд главнокомандващите били двама - Датис и Артаферн. Походът е датиран за 490 г. пр.н.е. Отчетена била грешката за неучастието на конни войски в решителни етапи на кампанията, поради това новопостроеният флот включвал и съоръжения за превоз на конете. Напредването на армията се осъществявало главно чрез флот, паднали Наксос и Еритрея и персийският флот тръгнал към атическият дем Маратон, където смятал да дебаркира и очаквал дори атиняните сами да напуснат града си от страх.

Атиняните изпратили вестители, с които да молят за помощ за отбраната на града си. Атински бързоходец пробягал за два дни разстоянието между Атина и Спарта, но спартанците, макар че взели решение да пратят помощ, решили да не го правят веднага, тък като това било в разрез с техните закони и в момента празнували празника на някакво божество.

Атиняните останали сами срещу опасността, тяхната около 10 000 армия била изправена срещу значително по - многоброен враг, при това в мненията нямало единение. Стратезите се разделили 5 на 5, като полвината смятали, че е редно да се приберат зад стените на града и оттам да се бранят, другите смятали, че като се приберат, отстъпят пред персите и последните опожарят и разграбят всичко, в околността, оставят ги с недостатъчна храна и вода, бойният дух бързо ще падне и ще разполагат и с по - слаби сили тогава, отколкото днес. Думата да вземе окончателно решение била дадена на архонта - полемарх Калимах(явно пост, позагубил значение спрямо комисията на стратезите). Милтиад говорил на Калимах преди гласуването и последният взел решение в полза на атаката. Стратезите отстъпили на Милтиад правото да командва войската(иначе я командвали ротационно), но той не предприел атака, преди да дойде денят, в който му се полагало да командва.

В помощ на атиняните дошли 1000 бойци от малкото близко градче - Платея - вероятно по - голямата част от войската му. Това вдигнало бойният дух в гръцките редици и нито атиняни, нито перси забравили тази постъпка.

Милтиад отслабил центъра, който трябвало да се изправи срещу титулярно силният персийски център, и подсилил крилата. След това предприел атака на бегом. Персите считали постъпката на атиняните за самоубийство, маратон бил избран заради удобният терен за конница и стрелци, а атиняните нямали нито едното от двете, за разлика от персите. Въпреки това, макар и силният персийски център да удържал победа над атиняните, атинските крила "прорязали" персийската войска, не давайки особено време за намеса нито на конница, нито на стрелци и дефакто разпръснали войската. Персите побягнали към корабите, част от които били подпалени преди да успеят да вдигнат котва, а няколко били завладени. По Херодот жертвите били 6400 перси и чисто 192 атиняни, единият от които бил геройски загиналият полемарх Калимах, решителният елемент за провеждането на тази битка.

Персите се оттеглили, а атиняните на бегом се върнали към града си поради опасността от друг десант откъм морето. Предшествал ги бегач, който избягал всичките около 41 км. след битката, извикал "Радвайте се, атиняни, ние победихме" и паднал мъртъв от умора. Персите се ослушали известно време за десант, този път от по - на север в околностите на Атина, но когато видяли очакващите ги сили, били една котва в морето и отплували за Азия.

С малко закъснение цъфнали и спартиатите в Маратон, като единствено успели да се порадват на следите от битката и на атинското мъжество, поздравили атиняните и се оттеглили.

Последвало известно затишие. Персийският цар - Ксеркс, воюващ с египет, нямал особени мераци да напада и гърци, но Мардоний постоянно го "зарибявал" за това, като може би по този начин се надявал да възстанови и изгубената си воинска чест. Ключов момент било и пратеничеството на тесалийският род на Алевадите, обещаващи подкрепа за персийския цар в кампания срещу Гърция в подкрепа на тяхна кампания в Тесалия.

Ксеркс се съгласил накрая и подготвил страховит поход, най - големият досега, който смятал да оглави лично. Воини и флот събрал от всички покорени народи, също и материали и пари. Три години прекопавал канал през оказалият се опасен атонски полуостров, като най - много тук се проявли финикийците, прокопавайки канала с известен инжинерен замисъл и снабдявайки зле организираната войска с провизии.

Вдигнат бил и мост над Босфора от финикийци и египтяни. Буря обаче отнесла и двата моста, и Ксеркс наредил пазачите и строителите да бъдат обезглавени, а "непослушното" море - бичувано от робите на живият бог

Изграден бил тип потонен мост(по - точно два) от корабите на финикийци, гърци и египтяни, като бил оставен и проход за преминаващи кораби. По мостовете преминала цялата войска, обоз и добитък.

След това Ксеркс извършил преброяването, в което според Херодот наброил 1 700 000 войска, цифра, която вече нееднократно сме поставяли на обсъждане като неприемлива, но и малко странна на фона на другите му, доста по - умерени цифри.

Този страховит поход пропагандата на Ксеркс твърдяла, че е срещу Атина, но вероятно и на слепите било ясно, че това чудо, което идва, не е събрано само за Атина и само с Атина няма да се задоволи. Много градове бързешком капитулирали пред завоевателя.

Темистокъл, вероятно през въпросната 480-та година епонимен архонт в Атина, правел всичко възможно да възстанови бойния дух в града. Неясното предсказание на делфийския оракул за дървена стена на Атина той разтълкувал като необходимост от строеж на кораби(дървени стени) и евакуация на остров Саламин.

Армия била изпратена да пресече форсирането на персийската армия в темейската долина. Ксерксовата армия обаче, явно отпочинала, се движела бързо и гърците били изненадани с вест от македонския цар че темейската долина е вече форсирана. Армията се върнала на коринтският провлак, където имало събрание и се решило да се отбраняват две основни места: по суша Термопилският проход, широк на места толкова, че да минава само една кола, на запад с надвесена над него непроходима планина, на изток с плаж, тресавища и стръмен морски бряг, в района на който има топли извори, даващи вероятно и името му, по море Артемизий - тесен проток в района между Магнезия и остров Евбея със светилището на Артемида на него.

Успоредно с това коринтяни и спартиати преграждали пристанищата на реката Коринтски Истъм, опитвайки се да създадат надеждан крепост срещу морско нападение в района. Голяма част от елините считали тази "крепост" за надеждна защита и един от най - големите спорове в тази война бил дали сражението по море не трябва да се даде там

Събранието било разпуснато и гръцките сили потеглили по суша и море да отбраняват страната си.

---------------------------------------------------------------

Спартиатите изглежда не давали сериозни шансове на гръцката отбрана. Фактически било ясно, че слабите гръцки сили могат известно време да удържат, но едва ли да спрат чудовищната Ксерксова сухопътна сила, която пък обаче не се очаквало да е твърде дълго боеспособна и като че ли било предрешено, че сериозните боеве за Гърция ще се водят по море.

От друга страна Термопилите имали ключово значение за Атина и Беотийските градове. Те давали още време за подготовка и евакуация.

Вероятно при такава преценка на ситуацията спартиатите изпратили един от своите двама царе" Леонид, от рода на Хераклидите, с неустановена рожденна дата, да помага за гръцката кауза при Термопилите.

Помощта, която изпратила най - страховитата пехота на Гърция, срещу силата, за която в последствие ще пишат по паметниците - и вероятно много гърци са вярвали действително че е била 3 000 000 врагове, била повече от символична! Леонид можел да вземе със себе си 300 спартиати и съответната съюзническа войска, общо около 1000 човека. Въпреки това Леонид не се отказал, и го последвали 300 знатни спартански мъже, на които Херодот твърди, че е знаел до един имената, ако и списъкът да не е стигнал до нас.

Задачата била ясна, Спартанският боец дори и в такава тежка ситуация не можел да си позволи лукса да се изплаши и да избяга. Още преди да тръгнат от Спарта, Леонид и бойците му знаели, че отиват на почти сигурна смърт.

Доказва го и епизода, разиграл се преди заминаването от Спарта между Леонид и неговата съпруга, дъщеря ако не се лъжа на доведеният му брат. Според традицията тя се тръшкала и вайкала и питала Леонид:

"Какво да правя аз сега, когато ти напуснеш Спарта?"

"Намери си добър мъж и му роди добри деца!" - твърдо й отговорил Леонид.

Другата страна на това е съдбовното предсказание, направено за Спарта във войната. На въпросът "Може ли да бъде спасена Спарта във войната" оракулът предрекъл, че цената на спасението ще е смъртта на единият от царете на Спарта. Т.е. в очите на Спартиатите походът на Леонид може да е бил и необходима саможертва в името на спасението на града. Определено походът обаче носи и известната доза сепаративна политика на пелопонесците; малко по - голяма войска не и намалила значително отбранителните сили, особено пък по море, но би дала значително по - голям шанс за победа на своя цар.

Спартанската армия напуснала Спарта и се отправила към Термопилите. По пътя Леонид твърдял, че е авангард на сериозни гръцки сили, готови да се изправят срещу Керкс. Посредством тези полунеистини, а и с видимото си мъжество и позната бойна слава армията на Леонид се увеличила по пътя и към Термопилите наброявала вероятно около 4000 - 4200 души, а при прохода заварила гръцки сили и войни от Фокида и околностите, общо около 3000 души, които се обвързали с клетва за вярност към Леонид като към главнокомандващ.

Проходът имал остатъци от стара кула и стена, които защитниците се били заели да възстановят. Приготовленията приключвали, когато се разбрало, че Ксеркс е вече от другата страна на прохода.

Персийски съгледвач тръгнал да минава през прохода и попаднал на група спартиати, които оправяли косите си. Той явно не ги доближил твърде много, но му направило впечатление това, че те го забелязали и ... продължили да оправят косите си, сякаш че той не съществувал. Това странно презрение към могъщите сили било веднага докладвано на персийския цар.

(Можем да вметнем, че този епизод е малко под ясно съмнение. Херодот обича разкази, в които добрите воини проявяват презрение към по - слабите, мисля, че негов беше разказът за скити, строени в боен ред, които точно преди началото на битката групово подгонват заек, изтърчал пред редиците им, показвайки презрение към врага и повишен интерес към заека)

Демарат, спартански помощник на Ксеркс смятал, че спартанците няма да отстъпят и искал незабавно нападение. Ксеркс обаче не повярвал на думите му и зачакал, надявайки се да изплаши врага с количество

На петият ден чакане обаче му омръзнало. Пратениците му държали цветиста реч, описвайки могъществото на персийската войска и безполезността на съпротивата. На тези думи Леонид отговорил с лаконичното "Molon labe!" (транскрипция на английски, за съжаление не мога да докарам гръцки) - т.е. "Ела и превземи!" На гневната забележка, че при такъв отговор след малко слънцето за гърците ще бъде закрито от стрели, друг спартиат извикал: "Толкова по - добре, значи ще се бием на сянка!"

Разярен, Ксеркс изпратил мидийците в атака.

Леонидовата армия била разпределена по следния начин: три основни звена вземали участие в боя: едно посрещало врага напред, в близост до най - тясното място на прохода, като постепенното разширяване давало възможност на гърците да участват освен с по - добре въоръжени и по - добре обучени мъже, и с повече на брой по фронтовата линия. Броят на персите не ги ползвал с нищо, основната част оставала впримчена отвъд теснината и отново нямало особена полза нито от стрелите в гръб на своите при голямо разстояние, малък ъгъл и видимост, нито пък от конницата им. Нахлуващите малки групи били избивани или изхвърляни през стръмнините в морето.

В близост до укрепленията чакали втората и третата част, като втората се включвала в боя веднага, щом първата почнела да отстъпва и умишлено удряла на бяг, изтегляйки се бързо от полесражението. Втората част, понякога подпомогната и от първата, отново изтласквала враговете в близост до теснината. В това време нейната позиция от преди това била заемана от третата част, а частта, която преди това била на бойното поле, се възстановявала и почивала и се грижела за ранените си.

По този начин Леонид решил ключов за войската си проблем. Макар и с малък брой, армията му успешно удържала вражите атаки, като при това винаги разполагал с 1/3 от армията си със свежи сили и готова за бой и 1/3 - почиваща си и подготвяща се за активни действия.

От друга страна той имал фокейски хоплити, охраняващи една пътечка, за кояот знаел ,че е проход към планината. Те били около 1000 на брой, задължили се към него с клетва като доброволци да охраняват прохода и вероятно е можел да ги извика на помощ при опасност от пробив.

Никак не стоели обаче така нещаа при Ксеркс. Мидийсите и кисийците, нападащи под ударите на бичове, гинели като мухи. Без никакъв успех армията му дала голям брой жертви.

За да сломи неочакваната съпротива Ксеркс изтеглил армията си и пуснал напред елитното звено на брат си Хидарн - т.нар. безсмъртни - царската Гвардия. Същият успех. Или по - точно неуспех. Херодот го отдава не само на подготовката, но и на разликите във воръжението - гръцките копия били по - дълги и вършели по - добра работа в местността, особено що се отнася до избутване на враговете. В хода на действията Ксеркс на три пъти скачал от страх за войската си и за самия себе си.

На следващият, втори ден, Ксеркс не сменил тактиката си, но сменил подхода си. Вече не толкова напорът и изтласкването на войската на противника бил важен, а съприкосновението с противника; според Херодот вече се търсело раняване на противника на всяка цена, без значение характера на раната. Резултатът обаче не бил с нищо различим от предния ден, много жертви от страна на персите и никакъв изглед за победа.

Но следобедът на същият втори ден при него се явил Ефиалт, който с надежда за облаги издал на Ксеркс пътеката, по която можел да заобиколи прохода. Същият този мъж по - късно бил обявен извън закона с награда за главата му и бил убит, но кел файда...

Ксеркс се хванал за думите му като удавник за сламка и веднага изпратил с него Хидарн и групичката му от около 10 000 воини да обиколят по пътеката.

Настъпил третият, паметен ден от битката - 11.08.480 г. пр.хр. Докато в прохода персийското мазало продължавало, армията на Хидарн и Ефиалт си пробивала път през горичката. Първоначално размърдването на горичката не направило впечатление на фокейците и те си помислили, че е вятър, но после шумът от придвижването го вдигнал на оръжие и те алармирали Леонид за опасността.

Виждайки фокейците, Хидарн се изплашил. Строени и готови за бой, те по облекло и вид наподобявали спартиати. Той попитал Ефиалт да не би това да са подкрепления от Спарта, но когато узнал истината, заповядал атака. Малобройни и с неясен противник срещу себе си, при невъзможност да атакуват силите му и да нанесат поражение, фокейците се топяли от персийските стрели и нападения и побягнали по планината. Мислели си, че целият поход е заради тях и дори се спрели за да се предадат на врага с цел да спасят родината си. Но персите не им обръщали никакво внимание, те бързали надолу, където с оредели редици и вече уморени, спартиатите продължавали да отбраняват прохода.

Сутринта на този ден Леонид освободил тези от армията си, неангажирани лично към него и с малка група от около 1300 човека продължил боевете. Преди да започне сутрешният бой, той дал на войните си закуска. "Яжте добре" - казал им той - "защото довечера ще прислужвате в царството на Хадес".

Традицията описва и един спартански воин, който се "скатал". Направил се на болен човека и не се явил на битката и това го спасило, успял да избяга и да се върне в Спарта. Там загубил общественото си положение и доброто си име, на фитидий вече не можел да присъства, нито да гласува и живеел по - презряно и от роб. Но все пак ако това е истина, може би в някаква степен и на него дължим сведенията за битката.

Ксеркс сутринта направил само богослужение и чак към обед пристъпил към действия. В ранният следобед той се надявал да прегази спартиатите, съвместно с заобиколилият ги отстрани Хидарн. Приготвил цялата си армия за атака и ... отново бил изненадан - спартиатите нахлули отвъд най - тясната част на прохода, избивайки голям брой перси. Възможно е това да е била последна, отчаяна атака, но лично на мен по - скоро ми прилича на опит да се предвари атаката на огромната армия срещу намалелите сили на Леонид. Преди спартиатите са имали възможността да изолират и със свежи сили да убиват малки групички от Ксерксовата армия, сега обаче тези малки групи ще бъдат по - големи от гръцките в следствие на масовото нахлуване. Сблъсъкът одвъд теснината обаче ще принуди персите нападайки да навлизат в теснината, което ще забави устрема им и много от тях ще паднат от скалите или ще бдат изпомачкани.

Точно това и станало. Хиляди перси намерили гибелта си не от враже оръжие, а от устрема на собствената си армия. Двама от доведените братя на Ксеркс загинали в този щурм.

Всъщност и вражето оръжие вече не било такова, като преди. Повечето гърци вече нямали каквито и да е копия и се сражавали само с мечове. В този бой паднал Леонид пред очите на бойците си - вероятно прострелян, а гърците били изтласкани и отстъпили.

И точно тук спартиатите и придружаващщите ги воини спретнали на своят героичен пълководец една истинска малка Илиада... В стремежа си да си върнат тялото на вожда, те контраатакували и четири пъти обръщали врага си в бягство. Накрая взели трупа на Леонид и го отнесли със себе си, като не пропуснали да сплашат и накарат да отстъпи и подготвящият се за минаване през прохода Ксеркс.

По това време цъфнал и Хидарн и гърците отстъпили от прохода, прикрили се зад стената и до хълма в близост. Тиванците били откъснати от тях, сражението гърците продължили с изтъпените си мечове, с ками или с юмруци, зъби и нокти, докато били затрупани от вражите пълчища, стрели или от срутените бойници на възстановената стена.

Светлозелен от бяс, Ксеркс наредил да се изнамери между труповете трупа на Леонид, да му се отсече главата, а остатъкът да се разпъне на кръст.

По - късно гърците събрали костите на воините си и ги погребали, като спартанците за Леонид оказали невидени почести и дори рев и мъка, нетипични за нация, при която гибелта в бой е не просто нормален край, а желана съдба.

В памет на Леонид на хълма издигнали каменен лъв. За гърците това бил символът на мъжество и на царска власт и нищо по - добре не би паснало за техният цар.

В близост до прохода имало и надписи. Общият надпис гласял "Тук всичко 4 000 пелопонесци се сражаваха против силите на 3 000 000 врази".

Имало и надпис специално за спартиатите, който на латински присъства и в моя подпис. На български език надписът гласи нещо като:

"Странниче, върви, кажи на лакедемонците, че верни на техните завети тук положихме кости"

Равносметката по съвременни представи е за загуби от порядъка на 1500-2000 гърци, докато победата през този ден струвала на персийската армия цифра до 20 000 жертви.

----------------------------------------------------------------

Битката при Артемизий също приключила. Според сведенията малко над 300 гръцки кораба срещнали там 3 пъти по - голям флот и удържали пролива, докато накрая били принудени да се оттеглят. Персийската армия и по суша, и по море вече доминирала в района на Атическия полуостров. Първа радост им била да подпалят и да сринат до основи малкият градец - Платея, проявил наглостта да им се противопоставя в предходни кампании. Но, следвайки традицията на древните, Платея в гибелта си явно ги проклела

Забавянето обаче дало възможност на Темистокъл да завърши евакуацията на града и по този начин възможността да докаже максимата "Град, съхранил своите мъже е запазил най - сигурната си защита"(по "Перси" на Есхил).

В един епизод, който съм срещал отдавна и не си спомням вече къде, се говори за това, че 500 младежи от Атина, вдъхновени от подвига на Леонид поискали да останат да бранят града. Темистокъл им разрешил. Те посрещнали врага на стените, на Акропола и задържали врага почти цял ден, но накрая положението им станало критично и се опитали да се оттеглят по пътя на "дългите стени", т.е. към пристанището. Не успели и се укрепили в храма на Атина Палада, който бил срутен и запален и това била първата изцяло унищожена постройка в Атина, като това било видно и от Саламин.

Дървените стени са вече вдигнати и плуват, но гръцкият и в основата си Атино - Коринтски флот на наварха Еврибиад(Спарта) с Темистокъл за помощник е несигурен. По същество повечето моряци търсят сушата и защитата на коринтският провлак. Бойци постоянно дезертират от и без това малките сили на гърците. Темистокъл бурно защитава тезата, че коринтският провлак е затвор и изходът от него е пак нежеланата битка в открито море, докато тук, Саламин, добре познат на Атинските търговци е чуден проход за гръцките кораби и ужасен за тежкотоварните персийски. Еврибиад кандисва, виждайки факта, че рискува да остане пълководец без войска и с хитрост Темистокъл "убеждава" персите, че гръцкият флот ще бяга към Коринт, като по този начин ги кара да понавлезат и да затворят изхода на Саламин по море.

Персийският цар си прави трон на един хълм, за да гледа величието си, а 400 най - знатни перси заедно с целия им антураж са стоварени на едно островче, окъдето да избиват опитващите се да бягат гърци - един вид елитен "лов на гърци".

Не се и очаквало нещо повече от разнородният гръцки флот с около 300 кораба, изправен този път срещу цифра между 700 и 800 кораба, добре екипирани.

Вместо това гръцкият флот излиза на бой, строен в килватерни редици.

Датата май беше нещо като 28.09. - естествено, условно...

В опит да го пресрещне персийският флот навлиза навътре и тук става издънката. Плитчини и подводни скали вършат добра работа относно персийските кораби, редиците им се объркват и в следствие на това объркване флагмандецът им излиза в предните линии. Съответно след ожесточени битки е потопен. В персийският флот настава хаос. Всеки с малко по - голям кораб дава някакви сигнали и никой не го разбира, всеки чете каквото си иска. Финикийците, казват, побягнали. При условие, че те след това поемат основния удар, притиснати са и корабите им засядат в плитчините в опит да се отбраняват и маневрират, по скоро си мисля за опит за маневра от страна на финикийските кораби, който, дори и да са бягали, остават единствените, действащи организирано. Виждайки финикиците, че уж бягат, всички останали персийски кораби си задали въпроса - ами че те с какво са по - добри и те побягнали.

Горчиво платили и 400-те персийски величия за Леонид и хората му. Никой от тях не напуснал жив малкия остров.

Загубите не помня, но нещо като 200 кораба мисля че се твърдеше за Персия и по - малко от 50 за гърците. Ксеркс бързо си взел чуковете и демонтирал трона.

Разбира се, най - голямата глупост тепърва му предстояла. Обезглавил финикийските адмирали и люто заплашил със смърт и други добрини много от останалите финикийски офицери, като им обещал скорошен съд.

През нощта на същия ден финикийците за пореден път доказали, че остават най - качествената част от неговата войска. Когато повечето часовои спяли, те ги приспали допълнително и под носа и в стана на Ксеркс реализирали заговор, с който вдигнали всичките си кораби и отплували, необезпокоявани от никой, дори и от гърците. Ксеркс вилнял и заплашвал, че следващият му поход ще е срещу Финикия, но не е ясно кого заплашвал, на финикийците вече можел само да помаха с бяла кърпа.

При това положение работата била вече нещо по - лошо от порпаднала битка, чист крах.

Най - качествената част от флота вече я нямало.

При това остатъкът наскоро била претърпяла жестоко поражение поради разбирателството на своите адмирали.

И като качествен флот общо взето оставали разни критяни и малоазийски гърци, които в общи линии били гърци и при настоящите условия на тях не можело кой знае колк ода се разчита.

Така че съвсем логично Ксеркс свирил отбой, като според Херодот дори зарязал армиите си и се отнесъл с висшия щаб, оставяйки голямата част от пехотата си да отстъпва под закрилата на съдбата.

Съдбата никак не била благосклонна и Херодот разправя за срутвания на лед на река Стримон и за потънал в кърви Босфор, от който войниците пият вода....

И за това, че единици са щастливите, видяли пак родината си.

Следващата година заварва обаче Мардонии с 30 000 армия, и срещу него нова звезда - Павсаний от Спарта с може би 3 пъти по - малка армия. Презрителното отношение на Павсании към другите гърци, освен спартиатите е пословично, твърди се че даже е причина за отказ от доминираща роля над гръцкия съюз. И така, Павсании не бързал да сбутва Мардоний заради Атина. Мардоний изтълкувал това в поведението му като страх, атакувал, и при развалините на Платея претърпял страхотно поражение, като самият той загинал в боя. Основните епизоди от освобождението на същинска Гърция приключили, но не и гръцката кампания. Кимон например, синът на Милтиад, предприел поход на север и след неколкомесечна обсада ликвидирал Ейон на река Стримон - сериозна крепост и подстъп към същинска Гърция. Павсаний пък повилнял със спартанската армия в района на Тракийски Херсонес и околността, па превзел град Византион и ликвидирал подстъпите през Босфора. Увенчаването с лаври обаче дошло през същата 479 г. пр.н.е., когато гръцки колонии, в т.ч. мисля Ефес и Халикарнас вдигат възстание против персийската власт. Те обаче са заплашени от огромна персийска армия и флот, какъвто нямат и искат помощ от Гърция. Обединеният флот под предводителството на спартанеца Лоетихид и атинянина Ксантип взема леко откаченото решение въпрки опасното време да сече егейско море едва ли не по средата, за да стигне навреме. И стига. Отново с килватерна редица, н отози път с малко повече притискане, обиколки и чупене на греблата гърците печелят и помагат на възстанниците точно навреме. Сериозна заплаха стават и бунтовете и размирните настроения на сатрапите в персийската империя и империята изоставя гръцката си кампания. Независимостта на Гърция е постигната!

Този сблъсък има последици върху целият тогавашен свят. Споменахме за размириците в Египет. В качеството си на съюзник Тир дава заповед на метрополиите си да нападат гръцките колоний по средиземноморието. Картаген получава директна заповед за нахлуване в Сицилия.

Всъщност той чака и само това, Сиракуза му е стар противник. Голяма картагенска армия дебркира в Сицилия, но при река Химера през 480 г. бива разбита от сиракузкия тиранин Гелон. Картагенците обаче въвличат в борбата и етруските, които през 474 г. биват разбити от братът на Гелон - Хиерон в морска битка при Куме. Етруските, които и без това са в криза и поради въздигането на екви, волоски и самнити, задълбочават кризата, което дава възможност на Рим бързо да се развие и му откриват пътя в италия, защото Рим именно в тези години присъединява латини и херники и предприема контраофанзива срещу агресивните околни племена. Дали да напомним 20-тина години по - рано едно име само: Ларс Порсена. Истински или не, той ясно показва как са гледали етруските даже и в по - ранен период на римската експанзия, както и какво е било съотношението на силите. И ако в 80-те и 70-те години на 5-ти век имаха възможността да отделят сериозно внимание на римската заплаха, вероятно положението на Рим пак щеше да бъде същото.

Войната увеличава значението на Гърция и намалява значението на Финикия като фактор в средиземно море. Оттук нататък Тир неколкократно попада под чуждо господство или влияние. Това пък дава възможност на Картаген, ако и не най - стара колония на Тир, да обедини останалите му колонии и финикийски градове в Африка, Испания и на островите и да поеме пътя към велика средиземноморска сила.

Историята за Леонид може и да е достоверна, а може и да не е чак до там. Дори и да е по - недостоверна даже и от Илиада(което едва ли може да се случи), все пак тя отразява един идеал и ценности, едновременно много разбираеми и малко чужди в днешното време, една рецепта как се гради велика нация и един идеал, какво представляват достойните мъже. За това е може би по - добре да не го рушим, още повече, че как точно е било - никой вече няма да стане от гроба и да ни каже.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 месеца по късно...
  • Потребител

поздравявам те за особено красивия и изчерпателен начин,по който си споделил каква е била реалността в тази повече от известна случка.бади здрав

Link to comment
Share on other sites

  • 6 years later...
  • Потребител

Покрай тази стара и забравена тема се поразрових и не открих тема за Гръко-персийските войни (ако има такава и пропускът е мой, моля модераторите да прехвърлят поста ми в нея). Термопилите не е изолирано явление, а е неразривна част от тези гръко-персийски войни. Отделно, констатирах някои неточности в горните постове (извън вече приключения спор за милионите войници на персите).

Та реших да нахвърля някои бележки, за да видим систематично къде е мястото на битката при Термопилите.

Гръко-персийските войни нито започват с Дарий, нито приключват с Ксеркс. Те обхващат един период от около 50 години: 499-449 г. пр. Хр.. И си имат предистория, така да се каже. Лично аз ги разделям на три периода + предисторията, без претенция за абсолютна точност. Така и ще ги разгледам.

1. Предистория. След 546 г. пр. Хр., когато персите завладели Лидия, ситуацията в Мала Азия се променила. Персите започнали настъпление на запад в Мала Азия, което неминуемо ги довело до егейското крайбрежие и около проливите на Черно море. А там се намирали много и то богати гръцки колонии. До похода на Дарий I срещу скитите (датиран между 514-512 г. пр. Хр.) всички гръцки градове по западно малоазийското егейско крайбрежие вече са покорени от Персия. В редица от тях като представители на персийската администрация са поставени настоящи и бивши гръцки тирани.

Походът на Дарий срещу скитите не постигнал някакъв сериозен успех, но имал една важна последица - в резултат от него персите стъпили на Балканския полуостров и там установили своя сфера на влияние на север на проливите. Дори има сведения за постоянни гарнизони. Така, към 512 г. пр. Хр. Черноморските проливи са изцяло контролирани от персите. Това сериозно увреждало интересите на гърците от континента (така да наричаме континентална тогавашна Елада), защото веднъж с превземането на гръцките градове по малоазийското крайбрежие се засягали търговските отношения с тях, второ с контрола на проливите също се удряло върху гръцките интереси и контакти с колониите им в Черно море и другите черноморски райони, с които не само активно се търгувало като износ на луксозни стоки, но и се внасяли редица важни суровини и храни за бедната на природни богатства континентална Елада.

Нещо повече, след скитския поход, Дарий започнал и политика на постепенно завладяване на островите в Егейско море като първо обърнал внимание на богатите и важни - остров Хиос и остров Самос. Във връзка с тази политика някъде в края на VI в. пр. Хр., тиранинът на Милет - Аристагор като представител на персийската администрация, предложил да се завладее и богатият остров Наксос. Явно си е правил сметки за влияние и богатства, но операцията се оказала неуспешна и персите претърпели неуспех. Страхувайки се от отмъщение на персите (и изпадане в немилост, което не водело до нищо добро за главата му) в 500 г. пр. Хр., той се отметнал от съюза с персите и двигнал въстание в Милет, което било подкрепено и от други малоазийски гръцки градове.

2. С това започва и първия период от гръко-персийските войни: 500-492 г. пр. Хр.. Тъй като силите на въстаналите градове не били достатъчни за сериозна съпротива срещу персийците, Аристагор се обърнал за помощ към градовете от континента. Разбира се, не всички се отзовали на "поканата", а тези които се чувствали най-засегнати от нарушените и ограничени търговски връзки и контакти и видели във въстанието възможност да възстановят статуквото отпреди персийската експанзия. Не е изненадващо, че Спарта не се отзовала - първо, тя имала много малко колонии-градове на изток (основните й гръцки контрахенти били на юг по африканското крайбрежие или на запад в южна Италия и Сицилия), второ - в този момент имала сериозни вътрешни проблеми в Пелопонес (воювала с Аргос) и трето - политическите режими в редица от източните гръцки градове не били по вкуса й.

Най-засегната от персийската експанзия била Атина, чиийто икономически и търговски връзки били основно в гръцките градове по островите и крайбрежието на Егейско море и градовете и райоте в Черно море. Така в крайна сметка, въстаниците получили помощ (бойни кораби и сухопътни контингенти) от два града - Атина и Еретрия от остров Евбея. С участието на тези сили в същност започнали и гръко-персийските войни. Въпреки първоначалните успехи на въстанието (превземането на Сарди като център на персийския сатрап Артаферн), в последвалите сражения (498 г. пр. Хр при Ефес и 494 г. пр. Хр. в морска битка край Милет) персите надлелели и извоювали победи. Милет бил превзет, разрушен и населението отведено като роби. По същото време била решена събдата и на останалите по-малки малоазийски градове, които също били въстанали.

3. С възстановяване на персийската власт над малоазийските градове по крайбрежието, завършил първият етап от войната и започнал втория с похода на Мардоний от 492 г. пр. Хр. срещу гръцките градове от материка, които били подкрепили въстаниците. Т.е участието на атиняни, еритрейци и някои други гърци дало повод на Дарий да започне активна политика, включително и военна, за налагана не властта си и над гръцките градове от континентална Елада. Трудно е да се каже дали това е бил само чакан повод за завладяването на Елада като дългосрочна политика на персите или наистина е било повод, който Дарий е използвал само за да пресече гръцкото влияние над тези свои територии, а завладяването на гръцките градове от материка е просто и неизбежно следствие.

Така или иначе, следват походът на Мардоний от 492 г. пр. Хр., който формално е насочен не срещу всички гърци от материка, а само срещу "виновните" Атина и Еретрия. Походът е неуспешен, реално персийците изобщо не успели да достигнат до двата града и след това Мардоний, зет на Дарий, е снет от длъжност. Но този неуспех оставал открит въпросът за пресичане на гръцкото влияние над малоазийските градове. Отделно, за персите не било тайна, че след похода на Мардоний, в Атина и някои близки й градове имало сериозно политическо раздвижване и там се приели дори (както днес бихме казали) военни и политически програми за отпор и противодействие на персите. Дарий привлякъл на своя страна град Егина, която имала по това време най-силния гръцки флот, а градът бил върл противник на Атина и участвал в Пелопонеския съюз. Спартанците макар до този момент да стоят изолирани от тези събития, не позволили на Егина да участва във военните действия срещу Атина и я принудили като залог за това да даде заложници на Атина.

С оглед на този развой на събитията и след като приключил с подготовката си, в 490 г. пр. Хр. Дарий предприел втори поход срещу (формално) Атина и Еретрия. Междувременно парсийската дипломация и персийското злато били привлекли на своя страна редица гръцки градове, които открито заявили не неутралитет, а проперсийска позиция. В самите военни действия спартанците отказали да участват, запазвайки своеобразен неутралитет, персите превзели и разрушили Еретрия на остров Евбея и се насочили към Атина. При Маратон атиняните с помощта на 1 000 хоплита от Платея (от Беотия) постигнали сухопътна победа и в последствие блокирали опитите на морските сили на персите да дебаркират в Сароническия залив (който Атина между другото "деляла" със своя враг Егина) и да обсадят Атина. като цяло и този поход бил неуспешен за персите, защото главният им противник останал незасегнат.

След период от 10 години, последният поход от този етап на войните бил походът на сина на Дарий - Ксеркс. Междувременно персите не бездействали. Те се опитали да ангажират Картаген (чрез Тир, който бил под персийска власт), за да неутрализира гърците от Сицилия и Южна Италия ако направят опит да подпомогнат гърците от материка. това вече не само придава характер на една "световна" за времето си подготока за война, но и показва, че целта вече не била само и единствено Атина, защото тези колонии на запад не били под нейна власт и контрол, а на Спарта и други градове от Пелопонес. Изцяло били привлечени на персийска страна гръцките полиси от Тесалия, а силни градове като Тива и Аргос били склонени към неутралитет, ако не се присъединят към персите. Отделно, за да подсигурят тила и фланговете си, персите влезли в съюзни отношения и с македонското царство и с някои тракийски племена от района на Беломорска Тракия, които дори участвали впоследствие с военни контингенти в персийската армия на Ксеркс.

След подготовка от около две години (между края на 483 и есента на 481 г. пр. Хр.) Ксеркс събрал значителна армия, превъзхождаща войските на баща си от предишния поход. Явно е бил твърдо решен това да е последния поход, който ще реши съдбата на Атина. При този поход и с оглед на подготовката му, включително и с оглед на дипломатическите аспекти, Спарта решила да не пази неутралитет, защото след евентуалното падане на Атина оставаля само тя и нейните съюзници от Пелопонес. Не може да се каже, че това решение било единодушно, но в крайна сметка надделяла политика на участие във военните действия и така се стигнало до създаване на симахия от 31 полиса, която била учредена през есента на 481 г. пр. Хр. под ръководството на Атина, Спарта и Егина в Истъм край Коринт. Гладовете от симахията се задължавали да не воюват по между си докато трае войната с Персия, а общото военно командване било възложено на Спарта като град с най-силни сухопътни сили.

Така се стигнало до битката при Термопилите (480 г. пр. Хр.), която е описана в тази тема. После последвало превземането и опожаряването на Атина и разгрома на персийските морски сили край остров Саламин, което спасило населението на Атина, въпреки че загубили града си. Ксеркс, който цяла година отсътвал от управлението на държавата си, зает с физическото си участие в този поход (а с него за всеки случай били и 29 висши персийски военоначалници, включително и осемте братя на царя) решил, че победата е близка и безспорна и с основната част от армията се завърнал в Персия да си гледа държавните дела на империята. В средна Гърция, където персите имали сериозна поддръжка от гръцките полиси, останала една трета от армията под командването на Мардоний, който трябвало да следваща година да се насочи и към Южна Гърция и да наложи властта на персийския цар. Обаче, на следваща година (479 г. пр. Хр.) последвал разгрома при Платея и почти пълното унищожаване на корпуса на Мардоний, който загинал в самата битка. Артабаз, който поел командването след смъртта на Мардоний успял да спаси само част от корпуса, който през Македония и Тракия се добрал до Византион на Босфора, където персите имали силни гарнизони. С тази битка приключила втората фаза от войните.

4. Останала последната фаза, която вече се характеризира с натъпление на гърците. Първата стъпка била да се прогонят персите от Егейско море, защото така се блокирала търговията на много гръцки полиси в този район. През лятото на 479 г. пр. Хр. морските сили на симахията под командването на спартанеца Леотихид и атинянина Ксантип (бащата на Перикъл) се установили край нос Микеле край град Милет, където били съсредоточени след похода на Ксеркс персийските морски сили. Персите искали да избегнат морско сражение и изтеглили корабите си на сушата. Гърците обаче направили неочакван десант, обсадили персите и изгорили корабите на сушата.

След тази битка много острови, които били приели властта на персите преди това, се отказали от съюза си с Персия и се присъединили към симахията (Тасос, самос, Лесбос, Хиос и други). Отделно, Егейско море вече било контролирано от гърците, затова те се отправили към другия жизнено важен за тях район - проливите на Черно море, които все още били под персийски контрол. В този момент, спартанците се отдръпнали от симахия, върнали корабите и войските си и напрактика основен ръководител на последвалите бойни действия се оказала Атина. Атинсия флот и този на другите съюзни гърци под командването на Ксантип дебаркирали край град сест на Хелеспонта, обсадили и превзели града, където има много силен персийски гарнизон. С това била направена съществена стъпка към отблокирането на черноморските проливи и подноняване на търговските и икономически връзки на гръцките градове с тези от Черно море.

През 478 г. пр. Хр. Атина успяла да убеди редица градове да създадат под нейно ръководство нов съюз, наречен Първи атински морски съюз (Атино-Делоската симахия). Първопричината била да се продължи войната с Персия, но вече в този съюз влизали и редица полиси от островите и от малоазийското егейско крайбрежие. Съдбата на този съюз не е предмет на тази тема, само ще спомена, че е една от причините за последвала след няколко десетилетия война между Атина и Спарта (Пелопонеската война). Така, след 478 г. пр. Хр. войната срещу Персия основно се водела от Атино-Делоската симахия под ръководството на Атина, която била основно заинтересувана от премахване на персийското влияние.

Последвалите бойни действия вече се водили далеч от гръцките земи на материка и основно на територията на персите. През 476 г. пр. Хр. атинския стратег Кимон успял окончателно да прогони и последните остатъци от персийски войски от южнотракийското крайбрежие и така да освободи този жизненоважен в търговско и суровинно отношение район за Атина. Град Ейон на река Струма, съюзник на персите бил превзет, а жителите му отведени като роби. така окончателно северът на Егейско море и проливите вече били под контрола на Атина и съюзниците й. Настъплението на гърците продължило и през 468 г. пр. Хр., пак под командването на Кимон, те нанесли голямо поражение на персите край река Евримедонт в областта Памфилия в южна Мала Азия. Тази победа на свой ред пък дала възможност малоазийските егейски градове отново да бъдат включени в търговските отношения с гръцките полиси от материка.

Разбира се, гръцките сили имали и неуспехи като поражението им през 454 г. пр. Хр. в опита им да помогнат на отново въстаналия Египет, да се освободи от персийска власт. През 449 г. пр. Хр обаче кимон успял да нанесе сериозно поражение на персийските морски сили край остров Кипър, с което морското влияние на персите било практически анулирано. така през същата година в Суза бил подписан т.нар. договор за край на войната, наречен Калиев мир по името на атинския дипломат Калий, който го подписал от гръцка страна (друг е въпросът, че същият после бил глобен в Атина, че надвишил правомощията си, подписвайки този договор).

Link to comment
Share on other sites

  • 5 месеца по късно...
  • Потребител

В крайна сметка поп културата доста използва тази история за правенето на пари и вдъхновяване на младите зрители. Но реално ли са били милиони персийците?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Айде да не подхващаме старата полемика на нов глас. Във форума е писано достатъчно по този въпрос. Накратко - естествено, че персийците не били няколко милиона. Най-много 100 000 войника плюс още толкова обслужващ персонал.

Сегашната холивудщина с нейните комерсиални и поръчкови ' хиперпродукции' по комикси буди единствено съжаление и отвращение.

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

То направо е убиец на историческото знание. Ако искате да се информирате за историята от филм, гледайте европейски и руски такива от 60-тте и 70-тте.

А най-добре, четете книгите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Един милонна армия мисля, че за първи път е била събирана чак през ХХ в. през ПСВ.

В старите дискусии за размера на армиите бях направил едно сравнение как би изглеждала 3 милионна войска. Ако по време на придвижването си се наредят по 10 човека в редица и разстояние между редиците е един метър , колоната която ще образува тази армия ще е дълга 3000 километра. Или иначе казано - от единия до другия край на цялата Персийска империя (от Мала Азия до Индия) :!!!: Вие как си го представяте това?

А как трябва да си представяме опашката на жертвите от Холокоста пред газовите камери? 6 милиона евреи, а някои като включат в сметката цигани, съветски военнопленници, комунисти, хомосексуалисти и др. под. стигат до 26 милиона. С подходящо определяне на разстоянието от човек до човек в редицата, ще излезе, че опашката за камерите в Бухенвалд ще трябва да е почвала някъде в Москва. В интерес на истината и относно тези бройки има ревизионисти. А и за партизаните и горяните днес има дебат относно бройката им както се вижда от темите във форума. Ще рече, че когато в някоя епоха дадена бройка изглежда твърде нереалистична, то винаги се появява и съответната критика от периода на самия извор.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не ми се почва спор за евреите, но мисля за там е още по-сигурно че цифрите са напомпани многократно в последствие. И защо трябва да си представяме всички лагеристи в една колона? Лагери е имало навсякъде. Докато войската на Ксеркс в някакъв момент все пак се е придвижвала в една колона. Така простата сметка показва че 1 млн. перси по 10 в редица ако са, макар и това да е много (все пак тогава пътищата не са били 8-лентови магистрали ;) ) ше дойде, че когато авангарда е достигнал Термопилите, по-голямата част от колоната още не се е била прехвърлила през проливите, а ариергарда още не е тръгнал от Месопотамия. Така ако беше можеше да ползват войската къто първия Телеграфен кабел и с него като по "развален телефон" да си предават съобщения от Суза до Термопилите директно :)

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не мога за повярвам, че тук сериозно се обсъжда въпрос за численост на антична армия повече от няколко десетки хиляди. За стотици хиляди, а не дай си боже пък милиони няма какво да говорим - това е пълен абсурд.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

И защо трябва да си представяме всички лагеристи в една колона? Лагери е имало навсякъде. Докато войската на Ксеркс в някакъв момент все пак се е придвижвала в една колона. Така простата сметка показва че 1 млн. перси по 10 в редица ако са, макар и това да е много (все пак тогава пътищата не са били 8-лентови магистрали ;) ) ше дойде, че когато авангарда е достигнал Термопилите, по-голямата част от колоната още не се е била прехвърлила през проливите, а ариергарда още не е тръгнал от Месопотамия. Така ако беше можеше да ползват войската къто първия Телеграфен кабел и с него като по "развален телефон" да си предават съобщения от Суза до Термопилите директно :)

Ами аз не знам защо трябва да си представяме и цялата армия в колона, ама някои си я представят. Или смяташ, че армията е обикаляла империята от град на град докато в нея се включи и последния войник? При навлизане в чужда територия пак няма как да е цялата армия, защото трябва да се оставят гарнизони по трасето, иначе ще се окажат в чувал.

Не става въпрос да обсъждаме броя на лагеристите, а че когато нещо е написано някъде и то се чете от хора близки до епохата за тях не е трудно да схванат доколко то е възможно. Ето например ревизонистите, дето им се виждат прекалено големи древните армии. Най-често попълненията са от хора дето не се ходили в казармата, които са натрупали познанията си по история и военно дело от комиксите. По сходен начин стоят нещата и с техните събратя автохонци, конспиратори и др. под.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...