Отиди на
Форум "Наука"

Римските пътища


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

roman_road_02.jpg
Имeнно пътищата прославили Рим и останали най-дълго използваните съоръжения дори след неговия залез. Те способствали не само за развитието на търговията, а ускорили и културния обмен между народите, живеещи в империята.
Още от зората на римската държава, жителите на древния град осъзнали необходимостта от построяване на пътища, които да служат за търговия, комуникация и не на последно място за движение на войските. Повечето от строящите пътища се изграждали в съответствие със 'Законите на 12-те таблици', разработени към 450 г. пр. н. е. Пътищата били разделени на участъци - semita /пешеходни/ - най-периферния участък, широк 30 см.; iter – участъкът в който се движели пешеходци и конници, широк 92 см.; actus – участък по който се движат каруци и колесници, впрегнати с един кон, широк 122 см.; и двулентова via – основната част от пътя с широчина 244 см. Така, ако пресметнем размерите на двете семити, итера, актусите и двулентовата via, ширината на стандартния римски път била около 10-12 метра. В по-късни времена прилагането на тези стандарти не се спазвало толкова стриктно.
Римските пътища били няколко вида:
Viae publicae /общественни пътища/ — това били основните пътища на Римската империя, аналог на днешните магистрали, които свързвали помежду си големите градове. Наричали се още и viae praetoriae /преторски пътища/, viae militares /военни пътища/ или viae consulares /консулски пътища/. Държавата финансирала строежа им, но налозите за строежа на тези пътища се събирали от прилежащите градове. Най-често те се наричали по името на човека, който предложил пътят да бъде построен. Например Via Agrippa /Агрипиев път/ на името на Агрипа, Via Domitia - на името на консула Домиций Ахенобарб.
Надзорът над този път бил поверен на т. нар. curator viarum. Той давал заповеди и указания по всички въпроси, свързани с пътищата и при необходимост организирал ремонтни дейности. Средната ширина на viae publicae била от 6 до 12 м.
Viae vicinales /селищни пътища/ — това били разклоненията от viae publicae, които водели до т. нар. vici /селца/. Това били основните пътища за транспорт и комуникация.
Ширината им била от порядъка на 4 м.
Viae privatae /частни пътища/ свързвали латифундиите, вилите и именията на патрициите с останалите пътища: viae vicinales и viae publicae. Те се намирали във владенията на богаташите и били изградени с тяхни средства. Ширината им била от 2,5 до 4 м.
Първият стратегически път, съгласно легендите бил построен от цензора Апий Клавдий Цек през 312 г. пр. н. е. и съответно се наричал via Appia. Този първи каменен път съединил Рим с Капуа а след това и до Бриндизи. Дължината му била 540 км., а широчината: 7-8 метра. Друго ранно съоръжение от този тип бил Фламиниевият път /via Flaminia/, построен към 220 г. пр. н. е. и водещ на север към покорената Цисалпийска Галия /сегашна Сев. Италия/, а оттам през Алпите, по крайбрежието на Адриатическо море – Македония.
Други главни римски пътища в Италия били:
Via Agrippa — построена в 40 г. пр. н. е., свързала Рим и Булон.
Via Aemilia — построена в 187 г. пр. н. е., свързала Римини и Пияченца.
Via Aurelia — построена в 241 г. пр. н. е., свързала Рим и Лигурия.
Via Cassia - свързала Рим и Етрурия.
Via Clodia - свързала Рим и крайбрежието на Тиренско море.
Via Domitia — построена около 118 г. пр. н. е., свързала северна Италия с Испания през Нарбонска Галия.
Via Egnatia — построена през II век пр. н. е. на Балканите, свързала Дирахий с Византион.
Via Julia Augusta — построена в I век пр. н. е., свързала Пияченца с долината на р. Рона.
Via Latina - свързала Рим с Южна Италия.
Via Postumia - свързала Генуа с Аквилея.
Via Salaria - свързала Рим със сабините по устието на Тибър.
Via Valeria - свързала Рим с централна Италия.
679px-Map_of_Roman_roads_in_Italy.png
Въпреки релефа на местността римските пътища били прави. При наличие на природни препятствия /падини, хълмове и пр./ те ползвали виадукти или буквално прорязвали пътищата през скалите. Около Неапол, например римляните прокопали в скалата тунел дълъг 1300 метра.
Това на пръв поглед учудващо римско вироглавство да се преодоляват директно препятствията по пътя се дължи на факта, че римляните не могли да проектират завои. Размерването ставало винаги по права линия. Инструментът, с който ставало това се наричал groma и бил взаимстван от гърците.
3668170529_a062ce12c7.jpg
Означавал "индикатор" и бил основният геодезичен инструмент на римляните. Представлява вертикална греда с хоризонтално монтирани на върха прътове, под прав ъгъл един спрямо друг и спрямо гредата. На всяка от кръстатките виси закачена за конец по една тежест. При изграждането на римските лагери специалисти, наречени gromatici (инспектори) размервали и определяли центъра на лагера, където се пресичали двете главни улици кардо и decumanus. Същата схема е била използвана и при строежа на градовете и пътищата.
groma-2_650.gif
Започвайки строежа на пътя, римляните преди всичко изкопавали канавка /fossa/ дълбока 1 метър, която запълвали с 4-5 слоя настилка. В разрез римският път достигал до 130 см. дебелина /макар че има и такива, достигали до 240 см./. На най-долният утрамбован земен слой /pavimentum/ лягал слой от плоски камъни /statumen/, споени с варовиков разтвор. Дебелината на този слой достигала до 30 см. Третият /rudus/ и четвъртият /nucleus/ слоеве били от пясък и чакъл, споени с римски бетон /на широчина били също колко предходния/. Най-горният слой /Summum dorsum/ е бил изграден от плоски камъни, с площ до 90 см2 и дебели по 13 см.
build.jpeg.7d8e229ce0f7d44820b861fcbadc2
За по-добра съхранност на пътищата, средата им е била по-висока от краищата и така водата се стичала в издълбаните от двете страни канавки. Ако почвата била блатиста или местността – низинна, вместо изкоп, римляните правели насип /agger/ до половин метър върху който стояли пътя.
roman_road_cross_section.jpg
Често за каруците били правени и два улея с ширина между тях 143 см., станали впоследствие образец за железопътните линии. Именно на такива римски улеи в началото на 19 в. Дж. Стефансон тествал първия си локомотив.
Разбира се римските пътища варирали по конструкция, често съобразно местата в които се изграждали. В по-северните райони, където температурните промени били по-рeзки, имало опасност бетонът да се напука. В Лондон, например е намерен и друг тип римски път. Той бил направен изцяло от бетон, покрит с плоски керемиди и да дебелина достигал 240 см. Интересното е, че римляните били запознати с природния асфалт, но никога не го използвали за покритие на пътищата си.
С разрастването на империята, пътната мрежа се увеличила и разширила. Към края на 1 в. пр. н. е. целият Италийски полуостров бил застроен с каменни пътища, водещи към Рим, а в началото на 2 век при император Траян съществували вече около 100 000 километра държавни пътища. Впечатляващото е, че от общото количество пътища, само 14 000 километра били построени в самата Италия. Останалите пътища били изградени в провинциите, по този начин приобщавайки варварските народи на Европа към цивилизования свят.
По главните пътища на всяка римска миля /около 1,5 наши километра/ имало километрични знаци.
milestone.jpg
На определени разстояния се срещали и пътни знаци – кръгли каменни колони, които обозначавали разстоянието до близките градове и до Рим. А в самия Рим до храма на Сатурн по времето на император Август бил заложен нулевият милиарен камък - Miliarium aureum: сърцевината на империята и центъра на цивилизацията.
По протежението на пътищата, на определени разстояния се разполагали странноприемници и пощенски станции, където имало храна и свежи коне, както и карти /vademecum/ на пътищата в империята.
Били създавани и т. нар. итинерарии, които били книги указатели, с изброени градове и пътни станции, и преходите между тях, означени с римски мили. Пръв Цезар наредил съставянето на такъв итинерарий, който впоследствие бил гравиран върху камък и установен до пантеона на Агрипа. Но най-известният итинерарий е този на император Каракалла от началото на 3 век /Itinerarium Antonini Augusti/. В него дължината на римските пътища съставлявала отколо 82 000 км. и свързвала помежду си 372 селища.
За поддръжката на пътищата в Рим отговарялa специална колегия - Quattuorviri viarum curandarum, оглавявана от прокуратор. В провинциите за пътната инфраструктура отговаряли провинциалните управители, а тяхното строителство и поправяне лежало на плещите на непобедимите легиони. По пътищата се придвижвали не само войски, носещи плячка и роби от покорените територии, но и държавни служители, куриери, търговци и пътешественици. Така движението на хора, стоки и идеи способствали за глобализирането на империята.
В римските градове главните улици кардо и декуманус били с широчина 12 метра /в Кьолн например широчината достигала 32 метра/. Страничните улички обаче били тясни и криволичещи и нерядко широчината им била едва половин метър. Главните пътища в града били оградени с тротоари, широки от 0,5 до 2,4 метра и високи около 0,45 м.
Улица в Помпей с тротоар, издълбани улеи за каруците и камъни, по които пешеходците да минават, за да не се изкалят:
nowitz-richard-ancient-roman-street-with

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ave, Aetius!!!

Това, за пореден път си е за списанието, на мига.

Вероятно асфалта не е бил позлван, защото е мек за твърдите и тесни шини на каруците. Биха потъвали.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

А имало ли е чешми и охранителни кули и постове покрай пътищата?

Охранителни постове е имало на ключови места и пътни артерии /събирали се и такси/, колкото до чешми, около почивните станции е имало такива.

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А пътят в Рила, известен като Фердинандов дали е правен върху стар римски път, както се твърди:

"В края на 19 век на това било е построен един от най-загадъчните, а може би и най-високо намиращия се път в България! Сега е известен като Фердинандовия път, но в някои карти е отбелязан като Римския друм. Навярно тук е имало път още от Римско време, а Фердинанд го е възстановил. Пътят се нарича още и Втория Кайзеров път. Това е най-прякото преминаване на Рила от Боровец за Рилския манастир. Най-високата точка, до която се издига е под връх Лопуша, на около 2650 м.н.в. Ако знаете за някой друг, по-високо разположен път в България, пише ми! Има места, където спокойно могат да се разминат и 2 коли. Има маркировка, която се заключава в изписването на буквата "Ф". Наистина са изисквани големи усилия, за да бъде построен. Нека цялата община в Самоков да се качи на Лопушна, за да види как са се строяли пътища"

?

DSC03499.JPG

http://alexooo.blog.bg/turizam/2010/07/20/rila-quot-mechit-quot-ferdinandov-pyt-lopushki-vryh-quot-kob.579489

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Напълно е възможно да е римски - пресичането на Рила си е стратегическо трасе, свързващо днешните Тракия и Македония.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...
  • Потребител

Бижу.

Не успях да вляза на сайта http://orbis.stanford.edu/ но демото прекрасно показва, че ако сега искаш да провериш например летописците дали са писали правилно, можеш да провериш. В римско време от А в Б за колко часа/дена са пътували хората, легионите...

http://indavideo.hu/...ign=videoplayer

:groupwave2:

Редактирано от Skubi
Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...
  • Глобален Модератор

виртуална карта на Tabula Рeutingeriana:

http://omnesviae.org

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор
Link to comment
Share on other sites

  • 5 месеца по късно...
  • Глобален Модератор

абсолютно!

От историческите сведения знаем, че римляните са използвали вулканичната пепел /поцолана/ в забъркването на бетона и ето че научното обяснение за издръжливостта на римските постройки е факт:)

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • 9 месеца по късно...
  • Глобален Модератор
  • 3 месеца по късно...
  • Потребител

Много интересна и полезна тема, поне за мен.
Имам такъв въпрос - Някой правил ли е изследване и съответно карта, на римските пътища в България? Понеже се разхождам често free style из планините, без пътеки, нерядко намирам следи от калдъръми и укрепвания на земя покрай дори липсваща пътека... което е много типично за стар, забравен път. Примерно в Лозенска Планина има няколко пътеки по които има следи от път.
Има ли къде да се прочете информация за тези неща?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

никой не е картографирал детайлно римските пътища в България, знае се къде приблизително са минавали основните пътища, но е имало и доста второстепенни такива. Още повече, че народът по принцип нарича всички калдъръмени пътища /независимо дали са от античността, средновековието или османския период/ 'римски'.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...
  • Потребител

Здравейте,

 

Аз искам да попитам от къде сте взели мерките, че един път е бил толкова широк, аз където и да търся ми показва, че са били максимум до 20 ft или 6 метра широчина и никъде не мога да намеря подобна информация, която давате тук. Дори в 12-те таблици пише, че е трябвало да бъдат 8 ft или 2.45 метра широки. 

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Поздрав, широчината на пътищата не била стандартна и много зависела от местността, предназначението на пътя и важността му /дори ширината на един и същи път варирала/. Също и периода в който бил строен /републикански или имперски/. Например прочутият път Виа Диагоналис, свързвал Константинопол със Сирмиум, бил със средни размери 6-8 метра, но на места достигал до 18 м. ширина.

А ето и една приказка в Англия:

Римски път

 
road.jpg

Снимката е дело на професионалния фотограф Марк Андреас Джоунс от град Госпорт, Великобритания. На изображението е старият римски път, който се намира недалеч от градчето Халнакер в Западен Съсекс. Дърветата от двете страни на пътя са толкова стари, че короните им са успели да се оплетат, създавайки един наистина вълшебен естествен тунел.

Не е учудващо, че мястото се ползва с огромна популярност и хиляди фотографи постоянно търсят повод да го снимат.

Това е участък от частично запазилият се стар римски път Стейн Стрийт (англ. Stane Street), който някога е свързвал римските колонии на мястото на  съвременните Лондон и Чичестър. Макар че от строителите на римските пътища ни делят 20 века, тези съоръжения още са обект на интерес от страна на учени, инженери и археолози. И в това няма нищо чудно, защото никой съвременен метод за изграждане на пътища не е успял да бие рекорда на римските строители от онова далечно време. Тези пътища не само са оцелели до наши дни, по-важното е, че изискват ремонтни дейности веднъж на 100-170 години.

За издръжливостта им има няколко причини. Първо, строежът на пътища е бил важен отрасъл в икономиката на римляните, в който са изкарвали прехраната си хиляди работници. Те от своя страна са били ръководени от много добре обучени инженери.
Второ, строежите на пътища се извършвали по метода на “солената баница”, като цялата дебелина на “баницата” варира между 80 и 130 см. Така пътищата са били с няколко пъти по-висока степен на устойчивост, даже и по най-тежките за времето си изисквания при преместването на военни подразделения и техниката им.
И накрая, въпреки че навсякъде по територията на Римската империя технологията за строежа на пътища е практически една и съща, инженерите са отчитали особеностите на местния климат. Например, в по-студените условия на Британия вместо цимент за спояване на каменната настилка, често са използвани смеси от вар с добавен алабастър. Между другото, римляните много добре са познавали асфалта, но не са го използвали в строежа на пътища. Причината е проста – смятали са го за недостатъчно здраво и издръжливо покритие.

http://historynakratko.blogspot.bg/2015/11/blog-post_59.html?m=1

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За ширината на пътищата и издълбаното от колелетата показва снимката от Помпей.Képtalálat a következőre: „harci szekerek parameterei” Навярно е имало значение размерите на тогавашните коли. СМСМ

Иначе формацията на легонерите когато са били на път навярно също е влияела, колоко войника да са в един ред....Но за това романа ровече знае навярно....

Link to comment
Share on other sites

  • 4 месеца по късно...
  • Потребител

On Roman roads and the sources of persistence and non-persistence in development

Carl-Johan Dalgaard, Nicolai Kaarsen, Ola Olsson, Pablo Selaya 10 April 2018

dalgaard10aprilfig1.png

Занза. Накратко. Публикацията цели да проучи това какво влиание е имало наличието на римските пътища в регионалното и глобалното развитие на даден регион за 500, 2000, 3000 години. С оглед на това, че има възможност да се сравняват региони където са поддържали и употребявали пътищата,dalgaard10aprilfig3.png ползвали колелото и региони където са изоставили колелото и пътищата не са ги поддържали.

Това е интересно и от тази гледна точка, че и сега има много пъти спорове, при строежа на пътища, че това какво влиание ще има върху местната икономика.....

Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...
  • 1 месец по късно...
  • Потребител

 

През I век пр. Хр., Рим създава професионална армия, която се превръща в еталон за качество в цялото Средиземноморие. Войниците в нея служат по 25 години, а онези, които доживеят пенсия получават големи поземлени владения и солиден доход.

Една от основните задачи на римските войски била да маршируват на големи разстояния. За целта, всеки един пехотинец в легионите бил снабден със здрав чифт обувки - калиги (caligae - от там и прякора на император Гай Юлий Цезар Август Германик - Калигула - понеже израснал като дете сред войските на баща си и имал чифт малки бойни обувки - Caligula - б.а.)

Проблемът на калигите бил, че в тях лесно влизали дребни камъчета по време на марш и войниците трябвало да ги търпят за да не нарушават походната колона. Младите войници имали доста проблеми с тези камъчета, наричани scrupulum. Колкото повече време един войник марширувал в строя, толкова по-твърди ставали ходилата и толкова по-малко той усещал scrupulum-ите, а в края на службата си, римският легионер можел да марширува без да чувства каквото и да е неудобство - т.е. ставал безскрупулен.

Това е и историята на идиома, разказана не от кой да е, а от Марк Тулий Цицерон.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...