1760 г. от битката при Абритус (251 г.)

[Last roman]

Кратко описание на битката при Абритус:

Предистория

През 250 г. многобройна готска войска преминала Дунав от 4 места - при Огоста (край устието на Искър), до Нове (в източната част на Свищов) и между Сексагинта Приста (Русе) и Дуросторум (Силистра). Най-мощната вълна била в района на легионния лагер Нове. 75 000 готи, предвождани от царя си Книва, разрушили частично града и се отправили на юг към Марцианопол и Никополис ад Иструм (с. Никюп, Великотърновско). Градовете не били превзети, но околностите им били опустошени. Целта на готите била Филипопол - най-големият и проспериращ град в Тракия. Римският император Деций Траян (249-251г.) потеглил към Балканите, по пътя свиквайки под знамената си разположените по Дунавския лимес легиони. Решителните му действия попречили на варварите да разграбят Никополис ад Иструм, но готите изненадали недоукомплектованата римска армия при Берое (Ст. Загора) и й нанесли поражение. Деций се оттеглил на север в Ескус и реорганизирал армията си. В това време варварите обсадили Филипопол. След предателството на управителя на Тракия Луций Приск градът бил превзет и опожарен. За да всеят хаос в държавата готите дори провъзгласили Приск за император.

През пролетта на 251 г. император Траян Деций се насочил с войските си на изток, за да пресрещне отстъпващите от земите на Тракия към река Дунав готи, натоварени с многобройна плячка.

Решаващото сражение станало при Абритус (Разград) в края на юни 251 г.

Битката

Командващият мизийските легиони Требониан Гал погрешно насочил войските към неизгодна позиция в блатата. Книва от своя страна разделил войската си на три части, като последната оставил в резерв зад мочурливата местност.

Битката продължила цял ден - римляните успели да разбият двата готски отряда, но в преследването им били подмамени в блатата, където били обградени и лишени от възможността да маневрират. Тогава ударил третият отряд. В сражението паднали императорът и синът му, както и по-голямата част от армията /около 30 000 войника/.

Аврелий Виктор описва смъртта им така:"Двамата Дециевци, преследвайки варварите отвъд Дунава, загинали поради измама на Брут след двегодишно управление. Повечето историци разказват, че смъртта на Дециевци била славна: синът паднал в сражението, сражавайки се много смело, а бащата, когато поразените войници говорели много, за да го утешат, бодро казал, че смъртта на един войник не му се вижда нещо значително. След това императорът възобновил битката и загинал по същия начин, сражавайки се също така смело..."

Аммиан Марцелин описва смъртта на Деций така: "От подобна смърт е загинал, както научаваме, и император Деций, когато в едно ожесточено сражение с варварите, поради подхлъзването на буйния си кон, който не смогнал да задържи, бил повален и отхвърлен в едно блато и не могъл нито да излезе оттам, нито пък да бъде намерен..."

Така Гай Месий Квинт Деций Траян станал първият император, загинал на бойното поле срещу варварите.

Оцелелият Требониан Гал бил провъзгласен за император и подписал унизителен договор с готите, според който се задължавал да им изплаща ежегоден данък.

Редактирано Декември 28, 2019 от ISTORIK

[Last roman]

По случай кръглата годишнина от битката, на 24 юни /петък/ от 18,30 първият в България клуб, посветен на възстановката на римски легион по нашите земи - “СДРУЖЕНИЕ ЗА ИСТОРИЧЕСКИ РЕКОНСТРУКЦИИ-СКИТИА МИНОР-IV ЛЕГИОН СКИТИКА” от Добрич, съвместно с НД „Традиция” РК – Шумен, ще направят възстановка на това паметно събитие:

Заповядайте!

[Зитко]

От описанието на Марцелин излиза, че тялото на император Деций си е останало някъде там и би трябвало все още да се намира някъде там под земята - интересно ми е археолозите опитали ли са се да локализират полесражението и евентуално да търсят останките от императора(скелет,въоръжение), това би било наистина сензационна находка.

Редактирано Юни 30, 2012 от КГ125

[Last roman]

Мястото на битката е локализирано и уж това е целта на търсенето, но засега няма достатъчно финансиране.

[Last roman]

Точно в десятката:

[Galahad]

който не смогнал да задържи, бил повален и отхвърлен в едно блато и не могъл нито да излезе оттам, нито пък да бъде намерен..."

Опасявам се, че не може да се намери гроб на Деций, но ако имаме мноогоо късмет, току-виж открили неговата торфена мумия.

[Frujin Assen]

Този който носи отпред императора с това закръглено коремче повече щеше да му прилича да е със сенаторска тога, отколкото с бойна ризница.

[miroki]

Е качете повече снимки де.

[ДеДо Либен]

Мястото на битката е локализирано и уж това е целта на търсенето, но засега няма достатъчно финансиране.

Мда...по други географски ширини хората ще се скъсат от разкопки и филми за това по НГ и Дискавъри , пък ние нямаме финансиране.Мъка , мъка...

[Last roman]

Айде специално за вас - кратко разказче, писано от един мой боен другар:

Беше обикновен юнски ден. В Редакцията на Рома Тудей беше задушно и аз Гай Моний Клюкарий се чудех какво да направя, че да вдигна тиража на вестника, който списвах. Вярно , че вестникът ми беше провинциален и излизаше веднъж месечно в тираж 1 брой издялан върху луксозна мраморна плоча, но пък все пак е нещо, защото последните три броя на столичният вестник Рома Илюстрейтед пристигаха все счупени и гражданите нямаше какво да четат. Докато се чудех какво да правя, някаква глъч се вдигна до Редакцията ми, която се помещаваше до единствената чешма в града, където дебел орех пазеше сянка. Понадигнах сеи видях запотен войник, който обясняваше задъхано, че Траянчо-нашият император Траян Деций- събира Провинциалните легиони, защото страшна сила преплувала Иструм и се насочила към нас или както се изрази войника с три думи

Хе, рекох си.Тъкмо работа за мен. Отивам отразявам събитието, разбиваме готините и тиража на на вестникът ми се вдига на 5 броя издялани на Римски мрамор. Впоследствие разбрах, че готините не били готини а направо страшни, но това по-нататък.

Впрегнах си каретата и пътьом минах край Стражиполис, където по предварителен план, трябвало да се присъединят ударните сили с балистата водени от Мастор Стефанос и Гай Петроний- на тях се надявал легионът.

Минах, взех ги и продължихме към Абритус.

Пристигнахме на време, и веднага тръгнахме да разпъваме машината.

Болтче, тук, винтче там и изгубих шайбата, което ми костваше два ритника изотзадзе. Тъй де, аз съм списувател не съм войник.

За да не се пречкам много-много, реших да опиша живота в лагера. ще им е интересно на Провинциалните Матрони, щото войниците винаги са се котирали сред тях.

Палатката със щандартите.

Отляво пък се правеха списъци на оборудването което трябваше да се раздаде на легионерите

Гай Петроний започна да си навлича лориката

Оказа се, че няма да ми се размине от въргала и извадих от старият си сандък работите

Балистариите вече заеха местата си.

Центурионът също се подготвяше

В същото време дойдоха подкрепления от тракийски контингенти. Бавно и полека събирахме мощ!

Машината вече е готова

Центуриона също

Веднага две снимки за вестника.Римски победители, които в последствие се оказаха победени

Докато се чудех къде да се дяна, дойдоха двама яки и ми тръснаха да съм носел Орела, който впоследствие ми бе отнет и ми връчаха Коза. То вярно понамирисвах на Пръч от дългитя преход, ама нейсе. Щях да оттърва кожата от битката-поне така си мислех тогава.

Тъй! Докъде бях стигнал! А да до Щандарта!

Дадоха ми го. После дочух приказки от сорта, че съм се бил уредил. Не им вярвайте! Това са гадни инсинуации! Дойде тръбача и свири "Сбор"!

Императорът произнесе пламенна реч, в която ни призова да смажем варварите:

Под командата на Центуриона започнахме да правим чалъми! Костенурка, линия и прочие!

Целта беше да предизвикаме врагът да ни нападне и после да го разбием и убием.

Да ама врагът не се хвана на номера този път.

Царят на Готите им каза да не се поддават на провокации.

Украинците също не ни се вързаха!

Обаче ние настъпвахме в стегнат строй

Центурионът беше доволен. Стриктно изпълнявахме заповедите му.

В същото време врагът тръгна

Украинците толкова бяха нахъсани, че използваха даже като оръжие тенджерите и тиганите откраднати като плячка от Филипопол.

Синът на Императора гледаше битката отстрани:

В същото време бяхме обстреляни със стрели

И дадохме първите жертви

В суматохата бе убит синът на Императора

Положихме го на щит и го изнесохме от бойното поле.

Отдадохме му последна почит и аз тук разбрах, че съм се объркал и че май ще се мре.

Останалите дадохме отпор край портата, но беше вече късно:

Загубата ни бе голяма. Всички бяха изклани. Императорът също загина:

Аз успях да се направя на умрял и под прикритието на нощта драснах към Никополис Ад Иструм.

След като се оттеглиха готите, аз се върнах на бойното поле да погреба приятелите си.

--------------------------------------------------------------------------------------------

След събитието се върнахме в лагера, където публиката ни наобиколи и си прави

снимки с нас.

Малко снимки за позиране.

Показахме на публиката как работи машината

Силата й бе толкова голяма, че учебната стрела проби щита

Надвечер огладняхме и седнахме да се подкрепим по войнишки. Простичка е нашата трапеза, няма чевермета и кьорсофри.

После домакините ни поканиха да открием концерт.

Ние се строихме и започнахме да викаме Gloria! Victoria!

Но за наша изнедада се появи Нина Николина:

Ами............ Това беше моят къс разказ. За вас директно от мястото на събитието, Кореспондент на Рома Тудей. Гай Моний Клюкарий!

[Last roman]

На следващия ден посетихме и мястото на сражението до едно село.

Тук се е намирал римският лагер /още намират бронзови колчета от палатки/:

Местоположението е доста изгодно - естествен хълм с четириъгълна форма.

На мястото на това село се е разиграла битката.

А ето и все още мочурливата местност, в която се смята, че е загинал император Траян Деций.

Редактирано Юли 1, 2011 от Last roman

[T.Jonchev]

Нека споменем и покойния Теофил Иванов - археологът, който откри Абритус.

Без него тези възстановки щяха да се правят на съвсем друго място.

[Last roman]

1 юли е датата, на която римляните губят сражението при Абритус.

[Conan]

Страхотно събитие! Но на следващата годишнина(въстановка) да се покаже и съюзника на готите. Скитите(според някой да се разбира хуни) чийто стрели унищожават римляните в блатата. Включително и младия император синът на Деций.