Отиди на
Форум "Наука"

Българският трикольор не е идея на Раковски


Recommended Posts

  • Потребители

Един от митовете, свързани с българската държавна символика, повсеместно тиражиран в литературата и интернет, е твърдението, че българското национално знаме с бял, зелен и червен цвят, е било не само идея на Георги Раковски, но подобно знаме той развявал по време на Първата българска легия в Белград през 1862 г. Всичко това е съчинено на основа на приемането, че една картина, представяща хайдушко сражение в Балкана, на която Раковски е нарисуван с трикольорно знаме в ръка, е напълно достоверна и представя действителни исторически събития.

post-2642-076495200 1309242173_thumb.jpg

Картината, която днес е притежание на Националния военноисторически музей в София, наглед изглежда като загадка. Като такава, обаче, досега тя е решавана по елементарен начин, за съжаление компрометиращ истинската история на българските знамена. Има се предвид конкретно знамето на Първата българска легия, което има съвсем друг вид от този на картината. Въпросът с последното знаме е изяснен в „Легията на Раковски. Дейност и символи”. Според писмените му описания знамето на българските революционери в Белград през 1862 г. е изглеждало приблизително така:

post-2642-065422100 1309242180_thumb.jpg

Репродукциите на картината от НВИМ са придружавани с най-различни пояснения: „Раковски в Балкана”, „Г. С. Раковски с чета в Балкана”, „Георги Раковски с хайдушка дружина в Балкана в 1854 г.” Според Иван Стойчев композицията е рисувана в 1868 г. от близък приятел на Раковски - италианеца Сако. От Националния военноисторически музей добавят, че пълното име на художника е Андреа Сако. Малко по-различно е сведението на Вера Динова-Русева. Според нея художникът С. Сако (може би грешно първо име) бил съученик на Раковски (интересно кога и къде са учили заедно, може би в Цариград?). Христо Йонков счита, че А. Сако е нарисувал картината в 1870 г.

От споменатите сведения съвсем ясно се вижда, че колебания по отношение на сюжета на картината няма и единодушно се приема, че изобразеното на нея събитие се е случило през 1854 г., когато Георги Раковски минава Източна Стара планина от юг на север като войвода на хайдушка чета. Недоумяващо е тогава, защо се намесват събитията от Първата българска летия от Белград, които са произтекли в 1862 г.?

Опитващите се да вкарат картината на Сако в историята на българското национално знаме, правят грешка най-вече с приемането, че горната ивица в знамето, което държи Раковски, има зелен цвят. Всъщност този цвят е синьо-зелен. Не е небесносин, както по-късно е на Самарското знаме, но не е и тревнозелен, както е на днешното българско знаме.

Приемането за зелен цвят идва от желанието да се вмести картината на Сако в измислената история за произхода на българското трикольорно народно знаме, появило се уж по време на Първата българска легия.

В това отношение е интересна реакцията на чужденците. В голямото изследване на българската знаменна система, поместено в http://www.nationalflaggen.de/flags-of-the-world/flags/bg_nmmh.html, авторите макар и да правят грешка, като също приемат, че става дума за знамето на Първата българска легия от 1862 г. (First Bulgarian Legion, 1862), все пак правилно детерминират неговия вид, като: „трикольорен флаг с хоризонтални син, бял и червен цвят”:

В този вид - с хоризонтални синя, бяла и червена ивица, знамето, което държи Раковски, придобива вече политическо ангажирано измерение. Защото това знаме всъщност е панславянското знаме. Което както знаем, е „флаг на всички славяни, одобрен на Панславянското събрание през 1848 г. в Прага”. Цветовете на знамето, пък са обявени за „панславянски цветове” (виж в http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%86%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5). Счита се, че тези три цвята са взети от знамето, под което са плавали руските кораби, като е разменена подредбата им.

Тази подробност ни насочва към един съвсем различен прочит на картината на Андреа Сако. Тя трябва да се разглежда не като случил се исторически фрагмент, а като алегория. Като такава, нейното обяснение намираме в също алегоричните редове на първата редакция на поемата „Горски пътник”, която Георги Раковски пише непосредствено след хайдутуването си.

Ключ за разгадаването на картината е целта на мероприятието, което Раковски предприема през 1854 г. Сам той накратко го описва така: „...тайно непознат се управих в Цариград и като чух, че русийскии войски минали Дунава, събрах абие [веднага] 12 избрани момци българи и като ги заклех в святое причастие чрез свещени български лица, тръгнахме от Воспора за Стара планина добре оборъжени. Цел моя беше да успех да се намеся с руския войски.”

В първата редакция на „Горски пътник”, която Раковски пише в местността Оран край Котел през 1854 г., след като е разпуснал четата си, има два много интересни пасажа. По всичко изглежда, че именно те са интерпретирани от Сако в неговата картина.

Съвсем в началото на първата редакция на поемата се описва вида на горския пътник-юнак, който вид отговаря и на фигурата на Раковски в картината. Детайлите на околната среда също бегло са загатнати в стиховете. А тези стихове са:

„Над едно превисоко бърдо,

над ратище каменно, твърдо,

при високи и стари древеса,

извишени до сини небеса

недвижим момък стояше.

.............

Тойзи момък беше млад,

с вид личен и благодат;

кротост личеше естествена,

възраст негово бе прилична,

пострадания он показуваше,

търпелив много се виждаше,

шествие му бе великолепно,

нужное юнаку и потребно

лично старобългарско облекло

светеше на него кат стъкло:

красна долама и златотъкана,

хубаво, пернато накитена,

шлем, покрит от тънка кожа,

на връх сплетен от ружа,

опинци на нозе му напети,

ръкави на лахти запретнати,

оръжие негово лъщеше,

кат ясно слънце се святкаше...”

Като изключим високите дървеса и шлема, всичко останало в картината отговаря на описаното в стиховете. Впрочем шлемът нарочно не е добавен: с него Раковски щеше да стане неузнаваем. Затова Сако е предпочел да остави образа, както той е бил познат от последната снимка на революционера.

Към края на първата редакция на поемата „Горски пътник” откриваме и стиховете, които са накарали художникът Сако да ги изрази алегорично чрез панславянското знаме в ръцете на горския юнак Раковски:

„Но премежде сие не ще напусто да замине,

от неправди турская власт скоро ще с, изрине,

ще изгрее в България свободи светло слънци

ще изгони помрачнии насилия облъци,

ще дойде за българи ден радостотворен.

Ще се яви силному Светославу подобен,

българский преславский престол да възнови,

правдодаяние и свобода да им подари

на българи бедн, окаяни, одавно покорни,

кат на свой славянски род единоверни.”

Последните редове на тази строфа Раковски е оформил през 1859 г. в отделно стихотворение, в което се обяснява кого той е визирал като „подобен на силния Светослав” (Раковски изглежда приема киевския княз Светослав за защитник на българите срещу византийците). Стихотворението носи заглавие „Възхвала на Николай І” и в него се казва:

„Ще дойде за българи ден радостотворен,

яви се Николай, силному Светославу подобен,

преславски престол ще он ще да възнови,

правдодаяние свобода ще им подари

на българи бедн` окаяни, днес немощни,

като на свой славянски род единоверни...”

Виждаме, че Георги Раковски в началото на своята революционна дейност е бил панславист и това е дало основание на Андреа Сако да го нарисува с панславянско знаме в ръка. Художникът-приятел на Раковски изглежда е имал достъп да неговият архив, който се е намирал в Румъния в чифлика Циганка на Никола Балкански и е запазен и до днес. Въпросните редове не са публикувани, докато авторът им е бил жив. Изглежда и това е насочило Сако към тях и го е стимулирало да създаде художествената си творба.

Най-добре панславянския мироглед на Георги Раковски, е изразен от него в стихотворението „Постъп (марш) български”, под което стои дата 1 февруари 1855 г. Ето характерния откъс:

„Богу Марсу бе угодно

за време рол да пристане,

оръжие наше славно

под чужда власт да впадне.

Так' се народи казнат.

Но под покрива рускаго

Николая самодържца,

благодетеля нашего

и прелюбезнаго отца,

славна славянска племена

щ' играят миру всему

всемирно рол преславни

ще покажат всякому,

че са били всегда славни

в обстоятълства подобна.

Папищаши, враждебници

православни наши вери,

ще пропаднат, суеверци,

под силни славянски мери,

цял свят не ще ги сбере.

Стад' едно, пастир един —

самодържец Николай,

от бога нам послан,

мир вее щ' обладай,

гордост нихна ще разоре.

Славянскому всему роду

правдодаяние ще дари,

под иноверних тъжещу

народство нихно щ' одобри,

бог за то ще му помогне.

Оръжие ще м' укрепли

против враждебников,

успех ще му благослови

над сънмища франков

безбожество да изгоне.

Щ' изгрее и в България

свободи светло слънце,

ще изгоне насилия.

По мрачнии темн' облаци

ще доде ден радостен.

Яви се нам Николай,

силен самодържец,

своя милост щ' излей

благодетел ни отец,

Светославу подобен.

Преславский стар престол

той ще да ни възнови,

отодавно беди' опустял.

Преславно с венци лаврови

той ще да г' увенчай!

Ще въздвигне нас окаяни,

българи — род славянски,

днес немощни подани

от ярем мюсюлмански.

Жив да бъде Николай,

вес мир д' обладай!!!

Силен самодържец!!!

С безсмъртний венец!!!”

Горният текст е взет от: Георги Стойков Раковски. Съчинения, първи том. С., 1983. Публикацията на „Постъп български” в интернет е цензурирана и съдържа само първите десет строфи.

Link to comment
Share on other sites

  • 4 years later...
  • Потребител

"Според писмените му описания знамето на българските революционери в Белград през 1862 г. е изглеждало приблизително така "

Кое са тези писмени сведения

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Знамето на Първата българска легия

 

Освен печат, Първата българска легия е имала и знаме. Неговата най-ранна поява е фиксирана от Иван Кършовски. Въпросният ден на появата, неотбелязан като дата, е този, когато станало разделянето на легията. Тогава била издадена заповед да се съберат всички „самоволци”, защото щяло да се чете разпоредба. Предварителните очаквания на доброволците били, че ще се издаде заповед легията да замине зад граница. Всички се събрали и тръгнали с оръжието си и със знамето, и излезли на север от Белград в равнината покрай Дунав. Там, според спомените на Кършовски, легията се построила и се побило знамето с българския лъв. (Вероятно мястото ще да е било това, за което пише Христо Иванов  - „на ливадето”.)

 

В допълненията към записките си Христо Македонски пише за „Знамето на Раковски от 1862 г.” като отбелязва.: „Знамето на Раковски, под което устроената в Белград първа българска легия воюва против турците и спаси Белград от съсипване и изгаряне при бомбардирането му, беше поверено от Раковски на дяда Ивана от Зайчар. В 1876 г. Дядо Иван дойде с особена своя българска чета, съставена от българи на Крайна (Зайчарско и Неготинско), начело на която се развяваше това историческо българско знаме.”

 

„Дядо Иван” е войводата Иван Кулин. По време на сраженията в Белград, той не се намирал там, а в Крагуевац. С него имало и доброволци, чакащи да тръгнат за България. В Крагуевац Ильо Марков и Иван Кулин се събрали заедно. Не е известно дали с тях е било и знамето на легията или дядо Иван го е получил по-късно лично от Раковски.

 

Следващият път, когато се развява станалото вече историческо българско знаме на Раковски, е както отбелязва Македонски, по времето на сформирането на четата на дядо Иван Кулин. Вероятно посочената от Македонски година, 1876-та, е правописна грешка. Точната година е 1867-ма. Тогава войводата Иван Кулин и военният му помощник Еремия Българов организират в Сърбия така наречената Зайчарска чета. До тогава знамето на Първата българска легия било съхранявано от ученическото дружество в Белград  в квартирата на българската патриотка Магдалена Станкова. Било ѝ дадено от Иван Кулин. Взето било от Станкова и е занесено в Зайчар от Еремия Българов. Там българската светиня, възприемана като символ на свобода и държавна самостоятелност, станала притегателен център за емиграцията в Сърбия и съседните страни.

 

Въстаниците от Зайчарската чета били групирани в 4 роти, всяка със свое знаме. На 20 юли 1867 г. на сборното място в подножието на Шашка планина от приготвените български знамена били донесени три: две трицветни и светинята на българите - знамето на Първа българска легия. Пред строените доброволци от сформираната чета дядо Иван Кулин поверява знамето, завещано от „патриарха на революцията” - на Цеко Спасов от с. Старопатица, с пожелание да го носи с чест. С просълзени от радост очи Спасов приел светинята и като дал тържествен обет, я целунал. Възторжено „ура” се разнесло над смълчаната Шашка планина. Пред трогнатите и насълзени четници застанал поп Петко Добриновски. С кръст в ръка и с пушка до нозе той заклел цялата чета. Един по един въстаниците целували кръста и знамето и с вдигнато нагоре оръжие извиквали: „Свобода или смърт”.

 

Сигурни в дружелюбното отношение на сръбските власти, четниците преминали на 21 юли границата, но били посрещнати и обстрелвани от многолюдни турски сили. Положението се усложнило от предателското поведение на сръбските погранични части, които водени от сръбския шовинист, началника на Черноречки окръг Йоцо Наумович, обстрелвали четниците в гръб. Притиснати между два огъня четниците били разбити и пръснати.

 

Преминалите на сръбска територия четници били арестувани и отправени към  полицейските затвори, за да бъдат съдени. По пътя сръбските шовинисти начело с Йоцо Наумович плюели (разбирай псували) по българите и се гаврили със знамената им. В един сръбски служебен доклад от това време било записано: „Той (Йоцо Наумович) публично наричал това свещено знаме „кучешки парцал”, защото имало на него българския герб, лъвът, който уж бил приличал на куче.”

 

В сръбските архиви е запазен и още един документ, доклад до министъра на вътрешните работи за разпита на арестуваните българи, в който е описан напълно вида на знамето на Раковски. В доклада относно знамената на Зайчарската чета е записано: „Еремия [Българов] нарежда двете трицветни знамена да се развяват, а третото било някаква българска светиня. То било малък формат като някаква икона, боядисана с блажна зелена боя и представлява поле, а на полето малък лъв, изправен на задните си крака, с корона на главата, и както е изправен, стъпил на полумесеца и турското знаме. На това знаме е написано: „СВОБОДА или СМЪРТ”. На другата страна на знамето имало същото изображение, било отбелязано в доклада. Като се има пред вид обаче, че знамето е било боядисано, то най-вероятно на другата страна  е прозирал образът от предната. Така е на показаното по-горе знаме на българските доброволци: гербът и лавровите клонки личат зад кръста.

 

При разпита Еремия Българов скрил от къде са взети знамената. За предаденото от Раковски на Кулин знаме той казал, че го бил получил преди една година от Габрово. Йоцо Наумович пък се измъкнал и оправдал вероломството си спрямо българите също със знамената. Постъпил така, казал той, защото със себе си четниците носели три български знамена, на които пишело „Свобода или смърт” и се плашел да не ги захвърлят и попаднат в турците, които можело да ги помислят за сръбски. 

 

В края на 1867 г., когато в Зайчар се водел съдебният процес срещу Иван Кулин, откритата през пролетта същата година в Белград Българска военна академия била преименувана на Българска легия. Сръбските управници опитали да накарат българските легисти да положат клетва за вярност на сръбското знаме. Младежите обаче заявили единодушно, че те уважавали сръбското знаме, като знаме на един братски народ, но за българите то било все пак чуждо и не е българско. Клетва за вярност можели и щели да положат само пред знамето на Раковски, върху което бил изобразен българският лъв да тъпче в краката си турския полумесец - знамето, на което било написано „Свобода или смърт”.

 

Изглежда по това време знамето на Първата българска легия е било в Зайчар, където се е водил процеса. Последното известно сведение за това знаме е, че то било съхранявано до 1894 г в Окръжното управление на гр. Зайчар. Впоследствие било унищожено от сръбските шовинисти.

 

 знаме на априлските въстаници.jpg

 

Знамената на априлските въстаници от 1876 г. като че ли дават най-точна представа как е изглеждало знамето на Георги Раковски, развявано от участниците в Първата българска легия.

 

Символът, който издига  Раковски - лъвът, тъпчещ турското знаме, трайно заема своето място в печатите и знамената на организациите и формированията, които поемат революционната щафета за освобождението на България от нейния първи стратег. За да се сбъдне писаното от него в позива, писан в горещият на очакване 1 август 1862 г.: „Нека всеки запише дълбоко в сърцето си за свята възторгна реч - свобода или смърт - и с пламен меч да върви в бойното поле под знамена на непобедимия български лъв; а божа всесилна десница нам ще помогне!” 

 

*Сведенията са взети от: Петър Кузманов. Кнез Иван Кулин. С., 1971

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 17.04.2016 г. at 22:54, К.ГЕРБОВ said:

Посочил съм, че тези писмени описания са в статията ми „Легията на Раковски”.

Нищо не си разбрал от това, което си прочел. Знамето на легията си е трикольор

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 28.06.2011 г. at 9:28, К.ГЕРБОВ said:

 

Репродукциите на картината от НВИМ са придружавани с най-различни пояснения: „Раковски в Балкана”, „Г. С. Раковски с чета в Балкана”, „Георги Раковски с хайдушка дружина в Балкана в 1854 г.” Според Иван Стойчев композицията е рисувана в 1868 г. от близък приятел на Раковски - италианеца Сако. От Националния военноисторически музей добавят, че пълното име на художника е Андреа Сако. Малко по-различно е сведението на Вера Динова-Русева. Според нея художникът С. Сако (може би грешно първо име) бил съученик на Раковски (интересно кога и къде са учили заедно, може би в Цариград?). Христо Йонков счита, че А. Сако е нарисувал картината в 1870 г.

 

 

Да започнем едно по едно. След като картината на Сако според теб е създадена слез смъртта на Раковски, как ще обясниш факта, че един букурещки фотограф прави репродукция на картината  и снимките са раздавани от самия Раковски като подаръци на неговите приятели. Може би е вампирясъл

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ще изчакам да изредиш всичко против и тогава ще взема отношение по въпроса. При условие, че е подкрепено с някакви факти и доказателства.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Факти има, но Гербов очевидно не ги знае и за това се е снишил. Чака да му ги кажа и да напише нова статия, противоположна на горната.

Редактирано от Stefan Iv
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

"Опитващите се да вкарат картината на Сако в историята на българското национално знаме, правят грешка най-вече с приемането, че горната ивица в знамето, което държи Раковски, има зелен цвят. Всъщност този цвят е синьо-зелен. "

Грешка  Гербов.  Цветът е зелен, но тъй като картината е стояла дълго време в кръчма е потъмняла и днес зеленото изглежда като тъмно зелено.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
On 28.06.2011 г. at 9:28, К.ГЕРБОВ said:

Един от митовете, свързани с българската държавна символика, повсеместно тиражиран в литературата и интернет, е твърдението, че българското национално знаме с бял, зелен и червен цвят, е било не само идея на Георги Раковски, но подобно знаме той развявал по време на Първата българска легия в Белград през 1862 г. Всичко това е съчинено на основа на приемането, че една картина, представяща хайдушко сражение в Балкана, на която Раковски е нарисуван с трикольорно знаме в ръка, е напълно достоверна и представя действителни исторически събития.

.........  Счита се, че тези три цвята са взети от знамето, под което са плавали руските кораби, като е разменена подредбата им.

 

Работата като със статията на Мартина Балева, която се опита да изкара, че в резултат на известната на малцина картина на Пиотровски се е родил националния мит, че в Батак е имало някакво клане.

В случая някъде е написано едно, но вероятно поради неразбиране е изкарано друго. Отделно доколко всичко, което се писка в нета може да се определи като "общонационален мит и вяра". Когато се проследява историята на българските знамена, действително се сочи и тази картина. Не се твърди, че Раковски е измислил знамето и че собственоръчно го е избродирал, а просто че има трибагреник. Връзката с днешното знаме се прави, че Раковски лансира идеята за трибагреник, а не че точно това е прототипа на българското знаме.

А след като ще се гледат нечии писания под лупа за да се открият грешки, то би трябвало да се проявява по-голяма прецизност при написването на подобна "критична статия". Например в нея пише, че трите цвята са взети от знамето, под което плавали руските кораби, което е частично вярно. Цветовете на знамето са на руските търговски кораби, а руските военни кораби ползват Андреевския флаг, който като цветова схема отговаря на знамето на Гърция - син кръст (Х-образен) на бял фон.

Ето проекта на Петър І и както се вижда от него знамената са съвсем различни:

%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%

Иначе с тези цветове е флага на московския цар 

Flag_of_the_Tsar_of_Moscow_1668.jpg

Няма да коментирам останалото, защото трябва да кажа още по-лоши неща.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

В царской России Государственное знамя было наглядным воплощением царского титула; для каждого Царя создавалось новое Государственное знамя с новыми гербами присоединяемых царств, княжеств и областей соответственно расширению нашего государства.

Национального флага из упрощенных цветов Россия долгое время не имела. Петр I, заимствуя из Европы бело-сине-красные цвета флага, также утвердил еще один флаг – желтое полотнище с двуглавым черным орлом, держащим морские карты с изображением Белого, Каспийского и Азовского морей.

Впервые черно-желто-белые гербовые цвета были обозначены в России во время правления Анны Иоанновны. В Высочайше утвержденном мнении Сената от 17 августа 1731 г. белая кокарда была названа «российским полевым знаком», а в драгунских и пехотных полках шарфы приказано было делать «по Российскому гербу» из черного шелка с золотом, «шляпы всем иметь с голуном золотым и с кисточками золотыми с черным полем и с белым бантом волосяным».

В 1742 г. в связи с церемонией коронации Императрицы Елизаветы Петровны было создано Государственное знамя Российской империи. Оно состояло из желтого полотнища с изображением на обеих его сторонах черного двуглавого орла в окружении овальных щитков с 31 гербом, символизирующих упомянутые в императорском титуле царства, княжества и земли. Рисунок государственного знамени выполнил живописец Иван Яковлевич Вишняков.

На друго място пък се уточнява. 

20 января 1705 года Пётр I издал указ, согласно которому «на торговых всяких судах» должен подниматься бело-сине-красный флаг. Трёхполосный флаг использовался и на военных кораблях до 1712 года, когда в качестве военно-морского флага был утверждён Андреевский флаг. Бело-сине-красный флаг становится коммерческим флагом (то есть флагом гражданских судов). 

През 1848 г. знамето на Русия е било жълто-черно, а корабите още са плавали под бяло-синьо-червен флаг.

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
On 23.04.2016 г. at 21:09, К.ГЕРБОВ said:

Трёхполосный флаг использовался и на военных кораблях до 1712 года, когда в качестве военно-морского флага был утверждён Андреевский флаг. Бело-сине-красный флаг становится коммерческим флагом (то есть флагом гражданских судов). 

През 1848 г. знамето на Русия е било жълто-черно, а корабите още са плавали под бяло-синьо-червен флаг.

 

В руския текст пише едно, в "извода" на български - друго. Според руския не всички кораби, а само търговските са с трикольор, а за военните е Андреевския, а в българския извод излиза, че 1848г. руските кораби са имали трибагреник, т.е. всички, а не само търговските.

Петър възприема практиката на другите морски държави да поставят на търговските кораби националното знаме и той избира за такова трибагреника. 

Освен държавното знаме, царят си има и друго, нещо като персонално-институционно. Ето тук уикито за щандарта. В този руски текст не е правена много разлика между държавно знаме, царски щандарт и т.н.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Quote

В руския текст пише едно, в "извода" на български - друго. Според руския не всички кораби, а само търговските са с трикольор, а за военните е Андреевския, а в българския извод излиза, че 1848г. руските кораби са имали трибагреник, т.е. всички, а не само търговските.

 

Нищо не излиза, дори и да бях уточнил за кои кораби става дума.

Статията е за българското знаме, покрай което става дума за панславянското знаме, което пък се предполага, че е свързано с руското.

Да, ама и това е несигурно: що пък са избрали точно флага на търговските кораби, а не царския?

Затова съм написал „счита се”.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Гербов, пак глупости пишеш наизуст. Научи се първо да четеш, после да пишеш.  Бяло-синьо-червеното знаме е утвърдено от Петър І като знаме на търговския флот, а това с андреевския кръст като знаме на военноморския флот. Специално национално знаме не е утвърждавано, защото по това време такива няма никъде по света. Причината националната държава още я няма. Националните знамена се появяват през ХІХ в. Тъй като руснаците не са имали друго знаме от това на търговския флот те го използват като национално при празнични случаи. 

Първият славянски конгрес, който приема Панславянското знаме се провежда в началото на юни 1848 г. По това време има само две славянски държави- Русия и Сърбия. Всеки знае какви са им знамената. Черна Гора по това време никой не я брои за държава. През април 1848 г. словенците вдигат въстание и издигат бяло-синьо-червен флаг. Преди бдителните форумци да открият хибридната ръка на Петербург, ще поясня че знамето е конструирано на база цветовете от герба на Карниола. И така когато ,започват да правят панславянското знаме, разполагат с три славянски знамена с едни и същи цветове. Сега схвана ли за какво иде реч. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 20.04.2016 г. at 17:03, К.ГЕРБОВ said:

Ще изчакам да изредиш всичко против и тогава ще взема отношение по въпроса. При условие, че е подкрепено с някакви факти и доказателства.

Има едни спомени на един участник в легията Планински се казва. Прочети ги и тогава пиши.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Слаби са ти познанията по въпросите за българските герб и знаме, затова и нямам никакво намерение да споря с теб. Написал съм каква е истината за Раковски и българския трикольор.

Все пак, ако имаш желание да се ограмотиш, потърси статията на проф. Иван Стоянов „Българското национално знаме”. Там най-пълно е изложено какво е изяснено по въпроса за българския трикольор към днешна дата. Пише и за Планински.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 часа, К.ГЕРБОВ said:

Слаби са ти познанията по въпросите за българските герб и знаме, затова и нямам никакво намерение да споря с теб. Написал съм каква е истината за Раковски и българския трикольор.

Все пак, ако имаш желание да се ограмотиш, потърси статията на проф. Иван Стоянов „Българското национално знаме”. Там най-пълно е изложено какво е изяснено по въпроса за българския трикольор към днешна дата. Пише и за Планински.

От там ли си преписвал. Все пак можеше да я цитираш вместо да си приписваш чужди мисли. Статията съм я чел много преди теб. Само да ти кажа, че Стоянов ги кара много на едро. Удря чертата общо взето на всички спомени и нищо смислено не не казва. Да не говорим че освен Стойчев той друго и не познава по темата. Та в крайна сметка опитвайки се да разбие митологията му пак влиза с двата крака в нея.

Редактирано от Stefan Iv
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 3.05.2016 г. at 13:23, К.ГЕРБОВ said:

Слаби са ти познанията по въпросите за българските герб и знаме, затова и нямам никакво намерение да споря с теб.

След като на теб са много силни как ще коментираш факта, че картината на Сако е рисувана през 1863-64 и при това Раковски е знаел за нея. Това нито Стойчев, нито Стоянов го пишат. Хайде да те видим експерте.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Казах вече, че картината е рисувана след смъртта на Раковски - през 1869 г.!

вестник свобода, 8 януари 1870 г..jpg

Иван Стоянов много подробно разглежда картината на Сако. Не е знаел за съобщението в "Свобода", аз сега го пускам за първи път, но прави анализ и стига до извода, че тази картина не е рисувана, докато Раковски е бил жив. Не само че не знаеш, ами и лъжеш че си чел това-онова!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 часа, К.ГЕРБОВ said:

Не само че не знаеш, ами и лъжеш че си чел това-онова!

За твоя изненада съм чел доста повече от Стойчев и Стоянов, така че не лъжа. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Хайде сега да видим, как самият Георги С. Раковски е пишел името си, как се е подписвал и какъв всъщност е бил неговият почерк!

почерк и подпис на раковски.jpg

Снимката на картината на Сако е от тези, които Димитър Ценович е поръчал и продавал в читалището в Букурещ през 1870 г., след като е спечелил картината на лотария. Затова снимката е на фотограф от Букурещ, а не от Браила. До 1869 г. картината е била там.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...