Отиди на
Форум "Наука"

Средновековен шпионаж


Recommended Posts

  • Потребител

Здравейте,

Интересува ме как е бил развит шпионажа през средновековието като цяло, до колко го е имало и в каква степен е бил полезен, понеже както знаем тогава не са имали днешните модерни технологии и съобщенията не са пристигали на секундата.

Всички сведения които дадете ще бъдат полезни, смятам да систематизирам всичко в една статия която смятам, че ще бъде много полезна за хората които се интересуват от шпионажа.

П.С Имената на хората представили информацията естествено ще бъдат гордо изписани накрая на статията.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Е, Телериг е загубил цяла война заради виз. шпиони, но пък след това като прецакал Копроним да му каже кои са агентите и те били екзекутирани настъпил края на полит. криза в България. Тъй че имало ги е, но ако ги хванели, разправата с тях е била бърза и сурова.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Как по-точно е загубил войната заради тях? Относно хващането той не беше ли казал на византийския император, че иска да избяга в Константинопол, но му трябват имената на византийските агенти, и след като Копроним му дал списъка той ги е изловил и екзекутирал.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Благодаря за информацията, но все още има въпроси на които нямам отговор.

До колко е била полезна информацията от тези шпиони, когато информацията е пристигала с дни, че дори и със седмици по-късно поради липсата на високи технологии.

ЕДИТ: В текста който Дорис предостави (за което благодаря), се споменава миниатюра където двама агенти подслушват разговор в частен дом зад завеса.

Някой би ли предоставил някакъв линк или да качи миниатюрата направо тук, ако е удобно?

Редактирано от Mr.Shades
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Василий Врач е "ересиарх" и най-видният пропагандатор на богомилството във Византия след покоряването на Първото българско царство от имп. Василий II Българоубиец (1018 г.). В началото на XII в. със своите дванадесет "апостоли" (също като при Иисус Христос), Василий Врач e в Константинопол, след като дълги години е разпространявал "лъжеучението" в Тракия. От проповедите му са повлияни широк кръг хора, включително - и представители на аристокрацията, което мотивира император Алексий I Комнин (1081-1118) да предприеме решителни мерки срещу разпространението на ереста.

Алексий и неговият брат Исак Комнин канят Василий в императорския дворец, разигравайки своеобразен "театър на абсурда". Комнините наричат недоверчивия към властта проповедник "свети отче", като преди това заявяват на всеослушание пред народа, че искат да се запознаят с учението и да станат последователи на "прочутия духовен учител". След като Василий Врач излага своите религиозни схващания пред византийския император, се отваря една завеса, зад която е скрита многобройната публика, чула изповедта на "учителя и терапевта". Сред слушателите е и самият вселенски патриарх. А един бързописец тайно е записал всичко, което ересиархът е споделил.

След като са разобличени, ересиархът Василий Врач и неговите сподвижници са хвърлени в тъмница. Последвалият процес против еретиците е едно от най-мащабните и коментирани от съвременниците обществени събития в тогавашната Византийска империя. Някои от привържениците на учението под заплаха от смъртно наказание се отказват от своите "заблуди", други са осъдени на различни срокове затвор. Василий Врач не само, че не се отказва от "лъжеучението" си, но проявява забележителна твърдост и фанатизъм, които раждат разни легенди, като тази за паранормалните способности на "дяволския старец" и др. Василий Врач е публично изгорен на кладата пред многохилядна публика на хиподрома в Константинопол. След "пълното изгаряне" на "учителя и терапевта", по поръчение на Алексий І Комнин ерудираният богослов Евтимий Зигавин съставя трактата "Вселенско всеоръжие" ("Паноплия догматика") - универсален наръчник на православната Църква, създаден в помощ на борба срещу ересите. Според Евтимий Зигавин, Василий Врач е „пагубен мъж, крайно способен да показва злото под образа на доброто".

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Хан Телериг е владетел на България от 768 до 777 година. Неговото управление съвпада с края на вътрешната криза в България от VIII и началото на стабилизирането на страната. Това е първата криза в историята на българската държава, която за малко не се оказала гибелна за нея. Този период се характеризира с жестоки междудинастични борби за престола и честа смяна на владетели. За пръв път името на Телериг се споменава в изворите във връзка с похода на византийския император Константин V Копроним срещу България през май 774 г. Този поход завършил без решително сражение, с мирен договор между двете страни. За пръв път името му се споменава в изворите във връзка с похода на византийския император Константин V Копроним срещу България през май 774 г. Този поход завършил без решително сражение, с мирен договор между двете страни.

В края на същата година обаче Телериг изпратил армия от 12 000 души в Берзития (в дн. Република Македония), но византийският император, предупреден от своите агенти в Плиска, събрал многократно по-силна войска и сразил българските части. Въодушевен от успеха си, император Константин V отново предприел поход срещу България, но северните ветрове спрели византийския флот при Месемврия (дн. Несебър) и по този начин осуетили византийските планове.

Хан Телериг отдавна се досещал, че и най-скритите му намерения скоро ставали известни на византийския император - било повече от ясно, че в дворците на Плиска василевсът имал доверени хора, които редовно го осведомявали за всичко. Затова Телериг намислил да подведе императора с лъжливата вест, че е готов да се постави изцяло в негова власт. Писмото гласяло: „Възнамерявам да избягам и да дойда при теб. Но изпрати ми обещание, че няма да пострадам, и ми съобщи кои приятели имаш тук, за да им се доверя и да ми помогнат." Константин V лекомислено се поддал на съблазнителното предложение и съобщил на Телериг имената на своите агенти. Той нямал основания да подозира българския владетел в притворство - за него този случай бил само епизод от дългата поредица от преврати и заговори в българския владетелски двор. Само че този път Константин V бил излъган, и то - с онази простота, с която обикновено се мамят хора, които си въобразяват, че по притворство и изобретателност нямат равни на себе си. След като получил имената на византийските агенти, Телериг ги изтребил всичките. Когато научил за ликвидирането на шпионите си, император Константин V „изскубал много от побелелите си коси".

През есента на 774 г. изглеждало, че провизантийските елементи в България са ликвидирани веднъж завинаги. Минали обаче само три години и през 777 г. Телериг, който направил толкова много за премахването на зловредното ромейско влияние в България, заради заговор на боилите бил принуден да избяга в Констанинопол. на свой ред побягнал, и то - в Константинопол. Жалко е наистина, че с постъпката си той изменил на онази идея, която го вдъхновявала в борбата за опазване на България. Но пък така опазил живота си. Той бил приет радушно от новия византийски император Лъв VI (775-780), който го удостоил с високата титла патриций. След това се покръстил и приел християнското име Теофилакт. Оженил се за една братовчедка на императрицата. Запазен е печатът му - в него се измолва божията закрила за „патриция Телериг-Теофилакт".

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
  • Потребители

Надявам се разграничаваме шпионажа от доносничеството, защото приложената статия си е повече за доносници. При шпионажа и сега високите технологии са си втора ръка. Предполагам, че и повечето от вас не си държат съкровените тайни на РС на удобно място, та всеки желаещ да може да проникне и да ги научи. При шпионажа целта е да се смъкне нова информация, а не да се рови за стари данни. Това, че в миналото информацията е пътувала с дни не е било чак такъв проблем, защото и всичко останало се е придвижвало по-бавно. Напр. ако се подготвя нападение информацията пристига след дни, ама пък армията, дето се готви да напада се събира след доста повече време и ако шпиеноте действат бързо нападнития ще има достатъчно време да се подготви.

Слушането зад гоблен го има в "Хамлет", но свършило злополучно за слушателя. И тъй като минах на худ. литература, има един ист. роман по идеята на Златарски, че Черноризец Храбър е бил Симеон. Там Расате прилага разни способи да следи брат си и баща си - косъм залепен на вратата и др. под. Излишно е да казвам в кой етап от миналото ни е писано това нещо. Става дума за "Черният конник" от Цончо Родев.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Има една подробност от похода наимператор Никифор І срещу хан Крум, която също може да се тълкува като шпионаж - бягството на прислужника Византий в България:

Походът на император Никифор І, превърнал се в капан, е подготвен, изглежда, от българските тайни служби

Многократното и непредубедено препрочитане на всички писмени извори за похода на Никифор I, при непрекъснатото им сравняване, може да доведе до затвърждаване на, изглежда, основателното подозрение, че императорът е бил предизвикан да го предприеме по прякото внушение на великия господар Крум.

Една случка от първите дни на юли с удоволствие се преразказва от всички историци само като любопитна подробност. Докато Никифор I все още подготвял този поход в крепостта Маркели, любимият му прислужник Византий избягал в България, като отнесъл със себе си злато, колкото можел да носи - цели 100 литри (= 1 талант). В добавка понесъл към България и императорските одежди, включително и тържествените очевидно, докарани в Маркели за триумфалните шествия в чест на неминуемата византийска победа.

Понеже е важно, нека за малко да си представим как някой, който и да е той, ще тръгне в началото на IХ в. да се придвижва, натоварен с почти 33 кг (100 литри = 7200 номизми) почти чисто злато, а в добавка - и с няколко десетки килограма императорски празнични одежди, чиято стойност била колкото на малка среднонаселена област. Такова пътуване през IХ в. би било много кратко със сигурност, дори днес не бихме изминали повече от 50 км по магистрала "Тракия" с такъв багаж.

Има и още. Неизвестният автор на Безименния ватикански разказ подробно е описал мъките на византийците, пленени от българите в битката от 26 юли. Те били настойчиво съветвани да приемат езичеството, като увещанията често завършвали трагично при несъгласие. Случвало се е тук и друг път да се привеждат примери за християни, приели езичеството в България, та нашият любим прислужник Византий трябва да е бил напълно наясно с това.

Така както ни е поднесен от изворите, разказът за бягството на Византий може да ни наведе само на една мисъл - точно той бил човекът, внедрен от българския владетел в близкото обкръжение на Никифор, за да му подскаже идеята за наказателен поход срещу България и да му покаже накъде да тръгне, за да се добере до "съкровищницата" на българските господари.

http://bolgari.net/pliska_ne_e_prevzemana_prez_811_g_-h-509.html

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Шпионаж е имало във всяка епоха, страна и армия. Римляните са разполагали със своите arcani, особено в Германия и Британия. Много често лица от смесен или местен произход, търговци, шпиони и войници едновременно. Колегата Last Roman може да каже повече за тях.

Средновековните европейски извори говорят често за шпиони, съгледвачи и предатели. Примерът за Телериг и византийските "уши" в Първото българско царство вече беше даден. Общо взето, не може да се говори за трайно и организирано разузнаване през по-голямата част от Средните векове. Тук-там някой държавник или пълководец обръща по-голямо внимание на тоя род дейност, но като цяло разузнаването и шпионажът са по-скоро импровизирани. Което не пречи да ги има.

Пленяването на "език" от вражеска армия, разузнаването в противников лагер, убийството на чужд водач, съгледваческата дейност, преговорите с някой податлив на финансови аргументи защитник на крепост - тези неща присъстват и в литературата, и в историята от Средновековието.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Тя темата е обемна, щото в Римската империя освен външен шпионаж, съществувал и вътрешен такъв /един вид тайна полиция, началникът на която бил преторианският префект/. Мислех навремето да пиша тема, ама ме домързя.

Та в Републиканските времена най-често съобщение за всякакъв вид опасност се правело под формата на донос. Да доносничи имал право всеки римски гражданин. Към края на 2 век пр. н. е., се появили професионалните доносници /делатори/, които възползвайки се от "Закона за оскърбление на Величието на Римския народ", изпратили доста хора в проскрипционните списъци на Сула, а по-късно и в тези на триумвирите. По времето на Тиберий, законът бил адаптиран за оскърбление на величието на императора. Така доста доносници развили доходоносна дейност /доносникът получавал 1/4 от имуществото на нещастния обвинен в държавна измяна/. Към тях най-често прибягвали императорите /Тиберий, Калигула, Нерон/, когато желаели да придобият богатствата на някой от заможните аристократи. Траян сложил край на произвола на доносниците като ги натоварил на повредени копаби и ги пуснал да плават накъдето си искат.

По времето на Юлиево-Клавдиевата династия се създали и специални подразделения при преторианската гвардия /speculatores/, за изпълнение на 'мокри поръчки', доставка на тайна поща и пр. Дейността им се ограничавала основно с дворцови интриги и елиминиране на неудобни политически противници.

По-организирана служба с тайни агенти, които се казвали frumentarii, била създадена от император Адриан през 2 век. Те следели за антидържавни действия на територията на империята и в прилежащите й страни. В провинцията те се вербували от изкупвачите на зърно, които следяли за подозрителни лица. Тъй като в Рим с тази дейност се занимавали преторианците /и за службата отговарял преторианският префект/, то естествено, след като Константин разпуснал преторианската гвардия през 312 г., то и тази длъжност била закрита. На мястото им била създадена Schola agentes in rebus - куриерската служба, под командването на magister officiorum. Във всяка провинция действали агенти, които се занимавали не само със следенето и проверката на писмената кореспонденция, но и извършвали обиски, разпити и пр.

Аreani /arcani/ били т. нар. агенти в Британия /повечето от тях моряци/, събиращи сведения за неприятелите, но след т. нар. "Велика конспирация" /367 - 368 г./, когато разузнаването им не си свършило работата, това довело до мащабно нахлуване на пикти, скоти /в Британия/ и сакси и франки /в Галия/. Вероятно шпионите били подкупени. За справяне с инвазията в Британия бил пратен комит Теодосий /бащата на бъдещия император Теодосий/, който след като отблъснал нашествениците, разпуснал ареаните.

http://en.wikipedia.org/wiki/Great_Conspiracy

В Notitia Dignitatum са посочени и други 'спецчасти' в армията, занимаващи се с разузнаване, следене и елиминиране на врага: superventores и praeventores /прехващачи/ exculcatores /следящи/, exploratores /съгледвачи/.

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Много благодаря за информацията!

За арканите бях чел, но доста оскъдно, имам обаче въпрос.

Освен моряци и изкупвачи на зърно от какви други социални кръгове се вербували агенти?

Обучавали ли са ги и в какво се е състояло обучението им?

П.С За Тиберий прочетох, че бил мизантроп и параноичен човек, а за Калигула и Нерон знам, че не са били със всичкия си ( Калигула се опитва да направи коня си сенатор, а Нерон пали Рим за вдъхновение).Вероятно не е съвпадение, че точно тези императори са използвали най-много агенти, вие как мислите?

Редактирано от Mr.Shades
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

В тези ранни времена повече се е разчитало на талантите на връшещите разузнаване.

Що се отнася до императорите - при тях текат последните сблъсъци между републикански и имперски традиции, те са и сред първите, упражняващи интензивно императорската власт и налагащи я, а един император без лично подчинена му спецслужба е заникъде.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Много благодаря за информацията!

За арканите бях чел, но доста оскъдно, имам обаче въпрос.

Освен моряци и изкупвачи на зърно от какви други социални кръгове се вербували агенти?

Обучавали ли са ги и в какво се е състояло обучението им?

както казах - преторианци, чиновници, доброволци от различни съсловия. Колкото до обучението - нямам сведения.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

По времето на Юлиево-Клавдиевата династия се създали и специални подразделения при преторианската гвардия /speculatores/, за изпълнение на 'мокри поръчки', доставка на тайна поща и пр. Дейността им се ограничавала основно с дворцови интриги и елиминиране на неудобни политически противници.

Има ли повече сведения за тези speculatores?

И може ли да дадете списък със убитите от тях хора, (не всички :laugh: ), също така ме интересува използвали ли са отрова и как са извършвали покушенията.Мисля, че през античността отровата е била доста разпространена при покушения.

П.С Може ли да ви пиша на ''ти''? :laugh:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Има ли повече сведения за тези speculatores?

И може ли да дадете списък със убитите от тях хора, (не всички :laugh: ), също така ме интересува използвали ли са отрова и как са извършвали покушенията.Мисля, че през античността отровата е била доста разпространена при покушения.

П.С Може ли да ви пиша на ''ти''? :laugh:

Може. Но отровата по-скоро е била запазената марка на императорите и императриците /пример Ливия, Калигула и Нерон/. Последните винаги държали отровители в свитата си.

А спекулаторите просто отстранявали политическите противници /карайки ги да се самоубиват/ или им режели главиците. Колкото до техните жертви - еми като почнем от тези на префекта Сеян, по-късно и самият той, че стигнем чак до Месалина, Сенека, че и Нерон. Чети Светоний или Тацит. Там си пише - еди кой си император изпраща преториански трибун или отряд преторианци до вилата на еди кой си. Обикновено човекът сам си прерязва вените или пък спекулаторите услужливо му помагат /в случай че се колебае/.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • 1 year later...
  • Потребител

Малко повече за ролята на църквата в средновековния шпионаж :

След рухването на Римската империя в Европа шпионажът и разузнавателните дейности се заключавали във военновременна и местна служба. Воюващите фракции между варварските господари изглежда са използвали стратегическия шпионаж, за да преценят силата на своята позиция или да научат за вражеската защита, но не са оцелели писмени източници за такива дейности.Единствената значителна политическа сила през Тъмните векове била Католическата църква, но операциите във европейската периферия са се свеждали до монашески авантпостове, борещи се за оцеляване.

Раждането на големите национални държави като Англия и Франция през IX и X век наложили необходимостта от разузнаване в дипломатическа обстановка. Системи от куриери, преводачи и кралски вестоносци предавали съобщения между монарси или феодали. Грамотността била рядкост, дори в ранните кралски дворове, така че съобщенията били предавани устно или verbatim от куриери или пък духовенството действало като писци.
Шпионажът оставал ограничен най – вече до операции на бойното поле, но развитието на феодалната система, в която господарите се заклевали във вярност към монарсите, създало сложна мрежа на обвързаност или вярност. Мрежата от отвързаности спомогнало за издавнето на закони, забраняващи измяната, двойните обвързаности и политическия шпионаж срещу чужди господари.
През XI век, Католическата църква излязла на преден план в европейската политика. Разполагаща с огромна бюрократична мрежа, с ресурсите на феодалните военни сили и с най-голямото за това време държавно съкровище, тя формирала политика, спомощта на която управлявала цяла Европа. В хода на Средновековието две събития, Кръстоносните походи и Инквизицията, затвърдили нейната власт и създали единствената дълготрайна средновековна разузнавателна общност.
В 1095 г. папа Урбан II призовал за Първия кръстоносен поход- една военна кампания, която целяла отвоюването на Йерусалим и Светите земи от мюсюлманска и византийска власт. Църквата събрала няколко големи армии и използвала шпиони, които да докладват за защитните съоръжения на Константинопол и Йерусалим. Специални разузнавателни агенти се инфилтрирали във затворите, за да освободят пленени кръстоносци или да извършат саботажи срещу вражески дворци, джамии и защитни съоръжения. Кръстоносните походи продължили близо 4 века, заемайки военните и разузнавателни ресурси на европейските монарси.
Кръстоносните походи също така променили насоката на шпионажа и разузнавателната работа в самата Европа. Религиозният плам и желанието за политическа консолидация подтикнали религиозните съвети да издадат закони, свързани с преследването на еретици и антицърковни политически лидери. Последвалото движение станало известно като Инквизиция. Въпреки, че Църквата използвала своята политическа сила като импулс за Инквизицията, изпълнението на религиозните декрети и преследването на нарушителите се паднало на местното духовенство и светските власти по тази причина Инквизицията приела много форми в рамките на Европа.Тя била изпълнена с терор и брутална в Испания, но имала малко влияние в Англия и Скандинавия
Шпионажът бил основен елемент на Инквизицията. Църквата разчитала на мрежа от информатори, които трябвало да намират и изобличават заподозрените еретици и политически дисиденти. В началото на XIV век и Рим, и испанските монарси използвали значителни тайни полицейски сили със задачата да провеждат масови процеси и да извършват публични екзекуции. В Южна Франция пък еретическите групи разчитали на разузнаване, рекутирано от собствените им съпротивителни мрежи, което трябвало да проучва обкръжаващия политически климат и да помага в укриването на бегълци.
През 1542 г. процесът на Инквизицията бил централизиран от Църквата. Папа Павел III учредил Конгрегацията на Светия престол, постоянен съвет, състоящ се от кардинали и други длъжностни лица, чиято мисия била да запази политическата цялост на Църквата. Съветът разчитал на цензурата и екскомуникацията като средства да се принудят проблемните лица да се откажат от възгледите си, изоставяйки методите на плащта и кинжала на по – ранните инквизитори. Той запазил шпионите и информаторите, но изместил фокуса им върху наблюдаването на действията на европейските монарси и видните аристократи. Настъпването на Ренесанса в Италия разсеяло голяма част от жарта и политическия страх, които задвижвали Инквизицията и движението загубило силата си.
Редактирано от Петър Петров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Наивничко.

За шпионажа прочетете пътеписа на Бертрандон дьо Ла Брокиер - та да видите точно какво представлява и как действа късносредновековен шпионин. Много е интересно, пък и го има на български.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Нинджите - шпионите на средновековна Япония
Техните умения до такава степен надхвърляли възможностите на обикновените хора, че ги смятали за свързани с нечистите сили
Няма самурай, владетел или обикновен селянин в средновековна Япония, чиито коси да не са настръхвали при споменаването на нинджа.
Нинджа в буквален превод означава шпионин, а нинджуцу се е наричало изкуството на шпионажа в средновековна Япония. Преминали през почти нечовешки тренировки, нинджите владеели до съвършенство бойните изкуства от различни системи, умеели да си служат с различни видове оръжия, с лекота преодолявали ровове и крепостни стени, издържали дълго време под водата, ходели по стени и тавани, умеели да объркват преследвачите си, като се появяват и изчезват незабелязано, сражавали се безумно смело, можели да изтърпят всякакви изтезания, да се измъкват от невъзможни положения и да умрат без звук, когато това е крайно необходимо. Те били наемници, шпиони и диверсанти, които работели срещу заплащане и, въпреки това, се подчинявали на свещения неписан кодекс на честта.
Макар и обявени официално за нисша класа и извън закона, способностите и достойнството на нинджите често предизвиквали неволно уважение сред самураите. Макар че много школи се опитвали да им подражават, векове наред военният шпионаж си оставал привилегия за избранници, родов занаят и изкуство за тесен кръг незаменими специалисти. Все още за тайните на нинджите се знае твърде малко, но реалните признаци за съществуването на тайнствените общини в планините на Централна Япония датират от средата на VII в. По всяка вероятност процесът на обособяването им в отделна прослойка се развива едновременно с обособяването на самурайското съсловие и по идентичен начин.
Едновременно с това гордостта на самураите била причина шпионите да бъдат считани за декласиран елемент и най-ниската и безчестна обществена прослойка. От време на време феодалните владетели и правителствените войски организирали истински хайки за залавянето на нинджи. Разрушавали техните лагери и селища, убивали старците и децата. Въпреки това базите на нинджа били разпръснати из цялата страна. Естествени техни центрове станали планинските и горски райони в околностите на Киото, Ига и Кога.
През епохата Камакура (1192 - 1333 г.) редиците на нинджите често се попълвали от ронини - самураи, останали без господар в кървавите междуособни войни. С течение на времето обаче достъпът до планинските общини бил почти напълно прекратен, тъй като съдружията на наемните шпиони прераснали в тайни кланове, обединени от кръвно родство и клетва за вярност. Всеки такъв клан се превръщал в уникална школа по бойни изкуства и култивирал оригинална традиция в нинджуцу.
През XVII в. школите по нинджуцу наброявали около 70, като сред 25-те най-влиятелни били Ига-рю и Кога-рю.
Останали извън официалната система на феодални отношения и йерархия, нинджите изградили своя собствена класова структура и йерархия, отговаряща на потребностите на такъв род организации. Централизацията никога не била особена потребност за тях. Залог за благополучието на общината била секретността, затова родовите школи, които извършвали най-опасната и неблагодарна работа, получавали минимум информация за върхушката на йерархическата пирамида. Често те не знаели имената дори на куриерите и на хората, от които пряко получавали заповеди. Парите също се получавали и се разпределяли обикновено от главата на клана. Директните изпълнители на поръченията, на най-трудните и опасни задачи, които на всяка крачка рискували живота си, обикновено вършели това срещу мизерно заплащане.
Самураите не измъчвали пленниците, които имали благороден произход. Те рядко се унижавали да изтезават простолюдието и най-много упражнявали правото си на изпробване на остротата на меча (катана). Тези правила, разбира се, не важели за нинджите. Когато, макар и изключително рядко, залавяли нинджа, той бивал подлаган на най-садистични мъчения. Не е чудно, че провалилите се шпиони предпочитали да се самоубият, преди да бъдат хванати. Обикновено нинджите сами одирали и обезобразявали лицето си до неузнаваемост, унищожавали всички признаци, които могат да ги причислят към някоя школа или по които да ги разпознаят. Когато мъченията станели непоносими, нинджата можел да отхапе езика си, като по този начин предизвиквал болезнен шок и бурен кръвоизлив, който водел до смърт. Макар че не се страхували от смъртта, нинджите не бързали да умират и били в състояние да направят почти невъзможното, за да успеят в своята мисия.
Приблизително на 4-5 годишна възраст децата започвали да изучават бойното изкуство без оръжие на някоя от известните школи по джуджуцу. В техниката обаче се вмъквали и допълнителни акробатични елементи, които давали известни преимущества при схватка. Упражнявало се разхлабване на сухожилията и ставите, така че нинджата спокойно можел да извади ръката си от рамото, да обърне китката и стъпалото си или да удължи ръката си с няколко сантиметра при удар. Той привиквал да седи с часове зимата под някой планински водопад, да нощува в снега, да прекарва деня под парещите лъчи на слънцето или да изкарва дълго време без храна и вода. За сметка на това с подходящи упражнения сетивата се изостряли невероятно. Децата от рано привиквали да извършват различни неща в почти непрогледния мрак на пещерите.
Със специални упражнения се развивало вниманието, така че нинджите можели да възстановят по памет само веднъж прочетен текст или набързо видяна карта. Очите безпогрешно можели да определят релефа на месността, разположението на коридорите в замъка или най-малките изменения в маскировката и поведението на стражите. Слухът се изострял до такава степен, че нинджата можел да разпознава гласовете на почти всички птици, като отделя от тях сигнала на партньора. По звука на паднал камък той можел да определи дълбочината на рова с точност до метър. Познавал вида на оръжието по неговия звън, а разстоянето до стрелеца - по свистенето на стрелата. По дишането на спящите можел да определи техния брой, пола и възрастта им.
Специални упражнения развивали и определени екстрасензорни способности. Поведението на нинджата в тъмнината било свързано с цял комплекс от сетивни усещания. Той можел да съди за близостта на огъня по степента на топлината му, а и най-малките течения и въздушни промени му помагали да различи големината на стаята, разликата между задънения коридор и изхода. Умелото ориентиране по звездите и в затворено помещение давало възможност часовете да се пресметнат с точност до няколко минути. Използването на слуха и обонянието били незаменими и при някои химични и фармацевтични операции, до които прибягвали нинджите.
След навършване на 15-та си година те преминавали през съкратен курс на психофизически тренинг за изучаване "тайните на духа", като били въвеждани в учението на ямабуши, дзен и даоизма. Ямабуши означава "планински воин", това били монаси-воини.
Орденът на планинските монаси-воини възниква през IX - X в. като се смята, че последователите му са създали особена разновидност на йога, задълбочавайки се в мистичните аспекти на езотеричните будистки школи. Учението се предавало от учител на ученик и по правило всички ямабуши ставали нинджа. Повечето ямабуши, както и даоистките монаси, изучавали тантра и се специализирали в някоя основна техника, развивайки невероятни способности. Много пазители на тайните на нинджуцу черпели своето вдъхновение и сила от непресъхващия извор на тантрическата магия. От тайните наставления се вземали рецептите за отрови и лекарства, за уникални хранителни смеси и концентрати, които можели да заместят храната с дни наред. В съчетание със самовнушението и акопресурата те били мощни методи за стимулиране и съхраняване на жизнеността в екстремни условия. Много самураи, а да не говорим за обикновените селяни, не без основание смятали, че нинджите са във връзка с нечистите сили.
Едновременно с това шпионинът трябвало да умее да придобива и анализира всякаква информация. Той трябвало да чете сложни, кодирани текстове, да разбира китайски език, да бъде запознат с картографията, стратегията, тактиката и военното дело. За изпълнението на мисията си нинджата трябвало да овладее превъплъщаването най-малко в седем класически образа от японското средновековно общество: странстващ актьор, странстващ монах, планински отшелник, будистки свещенник, илюзионист и жонгльор, обикновен селянин или гражданин и накрая търговец. Така нинджа трябвало да има познания във всички конкретни области на живота и да може да си служи почти професионално с тях.
Независимо от сложната универсална подготовка всяка школа изграждала свой арсенал от традиционно предавани специални техники, които отличавали отделните кланове. Специалитет на някои от тях било поразяването на болезнени точки с пръсти. Други овладявали до съвършенство болезнените захвати, изкълчвания и счупвания. Трети специализирали в боравенето с оръжие - например копие и меч. Оттам дошли и определени характеристики на школите, които трайно се отразили в техните имена и прозвища: "прозрачни вълни", "бушуващи вълни","червените навуща", дивите маймуни" и т.н.
За уменията на нинджите се носят легенди. Вярвало се, че те могат да стават невидими, да летят, да имат по няколко тела (т.е. - да телата им да се умножават), да се превръщат в животни и птици и така нататък.
---
Темата за нинджите е много дълга, затова вероятно ще има и продължение.

post-471-0-27587800-1376050384.jpg

post-471-0-67669500-1376050394_thumb.jpg

post-471-0-92436300-1376050402_thumb.jpg

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...