Отиди на
Форум "Наука"

Основателят на Дунавска България - Аспарух или Ирник?


Recommended Posts

  • Потребители

ПОНЯТИЕТО ДЪРЖАВА

Макар на всеки да се струва, че е съвсем наясно какво означава понятието „държава”, то при опита да се дефинира значението на тази дума, се оказва, че това не е толкова лесно. Макар понятието да стои в основата на ред хуманитарни науки до сега така и не е намерено общоприето понятие. Това не означава, че не е имало изследвания по въпроса и не са предлагани дефиниции. Напротив в речниците, а и в специализираната литература може да се открият множество дефиниции, но също така и много сериозни критики относно тяхната точност, правилност и обхватност. Затрудненията не са обаче някакъв резултат от неразбирателство между учените от съвременността, а са много по-дълбоки. В исторически аспект вижданията за същността на държавата са се изменяли значително с етапите на развитие на човешкото общество и политическите системи. В различни епохи се е акцентувало на един или друг елемент. Затова и се оказва твърде трудно да се намери едно общовалидно понятие за държава. Но доколкото все пак това понятие е важно за разглеждания въпрос, то трябва да обърнем внимание на някои елементи на държавата.

Днешната държава се характеризира със своя империум и доминиум, т.е. властта над определена общност от хора и над определена територия. Доколкото държавата е преди всичко едно обществено явление, то в античността се е отдавало основно значение на властта над хората. Примерно, считало се е, че полисът продължавал да съществува, дори и ако самото селище бъдело изоставено и населението се преместело на друго място. С процесът на затвърждаване на държавните граници обаче въпросът за територията на държавата се оказал толкова значим, че днес е немислимо да си представим държава без територия. Това е разбира се правилото, от което има изключения. През ВСВ да речем правителствата на някои окупирани от германците държави са се установявали в друга държава и са продължавали да се считат за представители на страната в изгнание. Близко беше и положението на Палестина при признаването й, тъй като тя беше призната като държава, но нейните органи нямаха територия над която да упражняват власт.

Тъй като все пак говорим за средновековието, то трябва да се посочи и какво е виждането за държавата в този период от човешката история. През средновековието е господствала т.нар. патримониална теория за държавата, т.е. държавата е била разглеждана като имущество на владетеля. Дори преди Освобождението са констатирани случаи, в които това понятие е използвано за обозначаване на частните имоти на един човек. Доколкото е имало подобно виждане за държавата, то се е случвало да има обединяване и разделяне на държави като последица от сключване на бракове или поделяне на държавата между децата на покойния владетел. Типичен случай за второто е подялбата на Велика България между синовете на хан Кубрат. Последица на същата концепция за държавата е и посочената от Скилица българска традиция владетелите да се избират измежду тези, които произхождат от царския род. Затова и не е случайно, че Петър Делян и Константин Бодин са потомци на Самуиловия род, а и Калоян е твърдял в преписката си с папата, че е бил потомък на някогашните български царе. Същото се случва и през Второто царство, когато ред владетели си прикачват към името Асен за да покажат приемственост с по-старата династия.

ИМЕНАТА НА ПРЕТЕНДЕНТИТЕ

Точното произнасяне на имената на Аспарух и Ирник е доста спорно, но пък спорните части се дължат на общи проблеми. Първата буква изглежда е била подобна на ЙЕ, което е станало причина първият да се среща в Именника и като Исперих, и като Есперих, а вторият като Ирнах (Приск) и като Ернак (Йорданес). Последната буква пък навярно е звучала като КХ, което е станало причина да се среща и в двата варианта. Това е и причината за доста спорове как се е произнасяла титлата КХан, като спорещите отдават приоритет на едната или на другата буква. И при двамата е засвидетелствано и изпадане на КХ от името Испор (БАЛ) и Ирна/с/ (Приск). При Ирник няма засвидетелствано изписване на началната буква като А.

Доколкото предмет на темата не са имената на двамата предводители, то изложението ще се ограничи с този кратък преглед на вариантите, които са използвани за името им. По-натам в изложението ще се използват като работни названия утвърдените в днешната историческа литература имена Аспарух и Ирник.

ТЕРИТОРИЯТА И НАРОДЪТ

В началото стана дума, че в основата на съвременното виждане за държавата стои властта над земята и поданиците. Установяването на Аспарух и водените от него българи на земята, която влиза в територията на днешната българска държава е добре изяснено и не е случайно, че именно този владетел се сочи като основател на Дунавска България.

БЪЛГАРИ НА ОСТРОВ ПЕВКИ ПРЕДИ АСПАРУХ

„И така споменатият Ахил заминал заедно с Атридите, като водел своя собствена войста от 3 000души, наричани тогава мирмидонци, а сега българи.” (Йоан Малала, ГИБИ-2, стр. 206). Този текст на Йоан Малала е породил ред спорове. Проблемът иде от там, че територията на Ахил се е намирала в Тесалия, а проникването на българите там е станало доста по-късно.

В римската епоха обаче Ахил се „сдобил” и с друга територия на Дунавската делта. В своя Периплус римския автор от ІІв. Ариан пише следното: „32. (21 H). Почти срещу това устие, ако се плава направо по море с вятъра апарктий, лежи острова, който едни наричат острова на Ахил, а други – Бягът на Ахил, а трети – по цвета – Белия. Има предание, че него го е издигнала [от дъното на морето] Тетида за своя син и че на него живее Ахил. На острова има храм на Ахил с негова статуя, [която е] древна изработка. Хора на острова няма; на него се пасат само немного кози; те, казват, се посвещават на Ахил от всички пристигащи тук. В храма има и много други приношения, – чаши, пръстени и скъпоценни камъни, а също надписи, едни на латински, други на гръцки език, съставени по различни мерки във възхвала на Ахил. Някои, впрочем, се отнасят и до Патрокъл, защото всички желаещи да угодят на Ахил заедно с него почитат и Патрокъл. Много птици гнездят на острова, – чайки, кафявоглави потапници и корморани в несметно количество. Тези птици почистват храма на Ахил: всеки ден рано сутрин те отлитат към морето, после, намокрили криле, бързо летят от морето в храма и го поръсват; а когато това стане достатъчно, те помитат с крила пода на храма.”

Именно в Дунавската делта според арменският географ Ананий Ширакаци се е бил установил и Аспарух. На пръв поглед това е чудесно обяснение на написаното от Малала. През средновековието често са наричали даден народ по името на по-рашно название на територията на която живее. Маджарите например са били наричани панонци, а българите мизи. Тъй че при положение, че българите обитават района на Дунавската делта, т.е. островът на Ахил, то в духа на епохата е било съвсем нормално да се отъждествят с мирмидонците.

Но има един съществен проблем – Йоан Малала е живял един век преди Аспарух. Следователно е невъзможно по негово време да има българи в Северна Добруджа. Невъзможно да са аспаруховите българи, но на и да се е случвало и преди това там да са се установили трайно българи.

НАЧАЛОТО СПОРЕД ИМЕННИКЪТ

Но в именникът на българските ханове историята започва много по-отрано с мистериозният Авитохол. Често се изказват мнения, че зад тази тайнствена личност се крие предводителят на хуните Атила. Едно такова виждане съвсем не е изненадващо, защото в изворите прабългарите често са наричани хуни или хуно-българи.

През античността и средновековието много владетели са извеждали своя произход от видни личности и дори от самите богове. Както вече стана дума в писмата си до папата цар Калоян се е представял като потомък на владетелите от ПБЦ. Дори представителите на светородната династия на Неманичите не са се задоволили със св. Стефан Немат като основоположник, а са се върнали векове назад и чрез мнимия Бела-Урош да се обявят за потомци на император Константин І Велики. Но причините да се издирва или направо измисля произход при Калоян и Неманичите е ясна, тъй като те са се стремели към царска титла и са търсели начин да намерят авторитетна личност, която да обявят за свой праводател.

Но естествено възниква въпросът защо е трябвало да се изберат Атила и Ирник- Наистина Атила е бил велик завоевател, но той нито е имал трайна държава останала след него каквато е Дунавска България, нито за разлика от Симеон не е имал призната императорска титла. Докато Борис І е преговарял да се сдобие със собствен папа, то Атила се е задоволил само с това да преговаря с папата. А и дори Авитохол да е Атила, то защо е избран именно Ирник, а не някой друг от многобройните му синове?

ПРОРОЧЕСТВОТО ЗА ИРНИК

Приск, който лично се е срещал с Атила е записал и едно пророчество, за което му било разказано докато бил при него: „Само когато влезе най-малкият от синовете му, на име Ирна [Ήρνάς], той го пощипна по страната и го гледаше с весел поглед. Аз изказах удивление, че [Атила] пренебрегва другите си чеда, а само към тогова проявява внимание. А варваринът, който седеше до мене и разбираше езикът на авзоните [византийците], след като ме предупреди да не казвам нищо от онова, което щеше да ми съобщи, рече, че гадателите били предсказали на Атила, че родът му щял да пропадне, но ще бъде въздигнат [отново] от този негов син…” (Приск Тракиец, ИБИ-І, ГИБИ-1, стр. 117). Това разбира се вече е някакъв мотив да се избере именно Ирнах за предтеча на родът Дуло. Ако Кубрат не е бил действителен потомък на Атила и Ирна и това не му е било осигурило по обичайното наследяване господството над подвластните му племена предсказанието едва ли е щяло много да им помогне при положение, че от могъщия военно-племенен съюз на Атила е останал само спомен. Затова възниква въпросът дали с изборът на Ирна не е търсено нещо повече от пророчество.

СЪДБАТА НА ИРНИК

Що се отнася до разпадането на военно-племенният съюз на Атила, то записаното от Приск пророчество се оказало съвсем вярно. След смъртта на Атила голямата племенна организация се разпаднала. Съдбата на Ирник обаче съвсем не била толкова славна. Дори когато византийският император отказал да търгува с поданиците на синовете на Атила и Денгизих искал да започне война против него, то Ирнах [Ήρνάχ] го разубеждавал в приготовленията му за това, тъй като вътрешните войни отвличали силите му. (Приск Тракиец, ИБИ-І, ГИБИ-1, стр. 125). За съжаление съчинението на Приск не е оцеляло изцяло и за по-натъшната съдба на Ирник научаваме съвсем малко от Йорданес (Гетика, ИБИ-2, ЛИБИ-1, стр. 358): Също и Хернак [Hernac], по-малък син на Атила, заедно с хората си избрал за заселване най-отдалечената част на Малка Скития. Неговите родственици Емнецур и Улциндур завзели Утус, Искус и Алмус в Крайбрежна Дакия. Тогава мнозина от хуните, като нахълтали на различни места, се предали в Романия. От последните произлизат тези, които и досега се наричат сакромонтиси [т.е. жители на свещенната планина] и фосатиси [т.е. жители на окопа] ”. Сведението е изключително кратко, но много интересно. Малка Скития е Северна Добруджа, т.е. именно онази част от Балканския полуостров, където първоначално се е бил укрепил и Аспарух.

Така благодарение на краткото сведение на Йорданес все пак става ясно, че по признака „територия” между Аспарух и Ирник има нещо общо – и двамата са се установили на една и съща територия. Но за да се твърди, че Ирник е основателят на Дунавска България според съвременните критерии, то е необходимо да се установи не само, че Ирник се е заселил там където и Аспарух е положил началото, но и че и той е предвождал българите. За съжаление Йорданес не споменава българи. Той дава две латински названия, които обаче може да се тълкуват многозначно. Фосатиси може дори да е неточно интерпретиране на използваното по онова време название за „дунавци”, тъй като Дунав е била наричана и Фисон.

ЕДИНСТВЕТО НА НАРОД И ТЕРИТОРИЯ

В търсенето на имената на двата тайнствени народа ще трябва да се върнем отново на извора, с който започнахме – Малала. Във връзка с бунта на Виталиан през 514г. Малала разказва, че в неговата войска участвали хуни и българи: „По време на неговото царуване Виталиан Тракиецът вдигнал бунт, като изтъквал, както казват, за причина заточаването на епископите. Той превзел Тракия, Скития и Мизия до Одесос и Анхиало, като водел със себе си множество хуни и българи.” (Йоан Малала, ГИБИ-2, стр. 209). Същият текст е възпроизведен почти буквално от св. Теофан: През същата година (6006 св. г., т.е. 514г. ) Виталиан превзел цяла Тракия, Скития и Мизия, като водел със себе си много хуни и българи. (Теофан, ГИБИ-3, 233-234). Прави впечатление, че Малала и Теофан също като Йорданес говорят за два народа. Но ако едните хуни са българите, то кой е втория хунски народ? Отговорът се оказва разбира се и най-близо до очаквания, но е даден от друг автор описващ събитията Йоан Антиохийски (ГИБИ-3, стр. 34-38) „Виталиан … прекарвал по-голямата част от времето си с хуните … Когато Антемий поел длъжността консул, Виталиан отново вдигнал глава и ужасно измамил Анастасий. И така нар. хуни-сувари, поощрени от по-раншното нападение, нахлули почти във всички области на Понтика с много по-голямо множество, като отвличали цели тълпи от пленници и извършвали хиляди убийства.”. Суварите се описват като сроден, но все пак различен от българите народ. Във Волжка България двете групи имат собствени политически центрове – градовете Болгар и Сувар. Предполага се, че в Дунавска България е имало също подобна автономна суварска общност – Седмоградско или Трансилвания.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Би било хубаво данните, с които разполагаме да са по-обилни и категорични. Макар да е извън съмнение факта, че след като Ирник се е установил в Северна Добруджа в изворите регулярно са започнали да споменават за българите, то засега може само да се надяваме, че бъдещето ще донесе нови данни за това, което се е случвало в този регион по времето на Аспарух и два века по-рано. За съжаление „историчарите” не са само на югозапад, но и на североизток и те искат да прескочат в историята от античността направо в новото време. А последното пък изглежда се дължи на обстоятелството, че все пак това е манталитета на един и същ народ, който за кой ли път се опитва да промени бъдещето опитвайки се да забрави някаква част от миналото си.

А що се отнася до вписването на Ирник в Именника на българските ханове, то изглежда, че зад това се крие не само съчиняване на славен прародител, нито нагаждане към пророчество за светло бъдеще, а е търсен континуитета (правоприемството) между Аспарух и установилите се два века по рано българи в Северна Добружда.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 151
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Модератор История

От Именника ясно се вижда че Ернах /който и да е той/ е държал властта на север от Дунав.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това "кх" май ни праща към северна Африка :bigwink:

Редактирано от JImBeam
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

От Именника ясно се вижда че Ернах /който и да е той/ е държал властта на север от Дунав.

Кой му я е дал, че да я държи?

ПОНЯТИЕТО ДЪРЖАВА

Макар на всеки да се струва, че е съвсем наясно какво означава понятието „държава”, то при опита да се дефинира значението на тази дума, се оказва, че това не е толкова лесно. Макар понятието да стои в основата на ред хуманитарни науки до сега така и не е намерено общоприето понятие. Това не означава, че не е имало изследвания по въпроса и не са предлагани дефиниции. Напротив в речниците, а и в специализираната литература може да се открият множество дефиниции, но също така и много сериозни критики относно тяхната точност, правилност и обхватност. Затрудненията не са обаче някакъв резултат от неразбирателство между учените от съвременността, а са много по-дълбоки. В исторически аспект вижданията за същността на държавата са се изменяли значително с етапите на развитие на човешкото общество и политическите системи. В различни епохи се е акцентувало на един или друг елемент. Затова и се оказва твърде трудно да се намери едно общовалидно понятие за държава. Но доколкото все пак това понятие е важно за разглеждания въпрос, то трябва да обърнем внимание на някои елементи на държавата.

Днешната държава се характеризира със своя империум и доминиум, т.е. властта над определена общност от хора и над определена територия. Доколкото държавата е преди всичко едно обществено явление, то в античността се е отдавало основно значение на властта над хората. Примерно, считало се е, че полисът продължавал да съществува, дори и ако самото селище бъдело изоставено и населението се преместело на друго място. С процесът на затвърждаване на държавните граници обаче въпросът за територията на държавата се оказал толкова значим, че днес е немислимо да си представим държава без територия. Това е разбира се правилото, от което има изключения. През ВСВ да речем правителствата на някои окупирани от германците държави са се установявали в друга държава и са продължавали да се считат за представители на страната в изгнание. Близко беше и положението на Палестина при признаването й, тъй като тя беше призната като държава, но нейните органи нямаха територия над която да упражняват власт.

Тъй като все пак говорим за средновековието, то трябва да се посочи и какво е виждането за държавата в този период от човешката история. През средновековието е господствала т.нар. патримониална теория за държавата, т.е. държавата е била разглеждана като имущество на владетеля. Дори преди Освобождението са констатирани случаи, в които това понятие е използвано за обозначаване на частните имоти на един човек. Доколкото е имало подобно виждане за държавата, то се е случвало да има обединяване и разделяне на държави като последица от сключване на бракове или поделяне на държавата между децата на покойния владетел. Типичен случай за второто е подялбата на Велика България между синовете на хан Кубрат. Последица на същата концепция за държавата е и посочената от Скилица българска традиция владетелите да се избират измежду тези, които произхождат от царския род. Затова и не е случайно, че Петър Делян и Константин Бодин са потомци на Самуиловия род, а и Калоян е твърдял в преписката си с папата, че е бил потомък на някогашните български царе. Същото се случва и през Второто царство, когато ред владетели си прикачват към името Асен за да покажат приемственост с по-старата династия.

Напротив, понятието държава има не една или две дефиниции. А понятието "средновековна държава" десетки. Една тема на форума "Що е то средновековна държава" ще бъде много оборотна.

Все повече се убеждавам, че за консолидираните българските общности, съществуващи от Късната Античност на Балканите, най-подходящо наименование е архонтия. Територия (ромейска) владяна от архонт, който е считан за имперски служител, който с подвласните му племена/федерати служи като буфер м/у големите западни имперски градски центрове и чукундурите чакащи Дунав да замръзне, че да се нагушат със стока от РУМ-а.

Такъв един архонт на българи става цезар на Римската империя - всичкото болгарски историчар се диви на тоз "прецедент", как е възможно варварин да стане цезар? Обясненията се простират от "разбираш ли братчед, ние отново сме първите в Европа, които правим пробив в системата - демек еба*ме й мамата" до "Юстиниан II е луд или че титлата е само почетна и няма никаква стойност".

ИМЕНАТА НА ПРЕТЕНДЕНТИТЕ

Точното произнасяне на имената на Аспарух и Ирник е доста спорно, но пък спорните части се дължат на общи проблеми. Първата буква изглежда е била подобна на ЙЕ, което е станало причина първият да се среща в Именника и като Исперих, и като Есперих, а вторият като Ирнах (Приск) и като Ернак (Йорданес). Последната буква пък навярно е звучала като КХ, което е станало причина да се среща и в двата варианта. Това е и причината за доста спорове как се е произнасяла титлата КХан, като спорещите отдават приоритет на едната или на другата буква. И при двамата е засвидетелствано и изпадане на КХ от името Испор (БАЛ) и Ирна/с/ (Приск). При Ирник няма засвидетелствано изписване на началната буква като А.

Доколкото предмет на темата не са имената на двамата предводители, то изложението ще се ограничи с този кратък преглед на вариантите, които са използвани за името им. По-натам в изложението ще се използват като работни названия утвърдените в днешната историческа литература имена Аспарух и Ирник.

ТЕРИТОРИЯТА И НАРОДЪТ

В началото стана дума, че в основата на съвременното виждане за държавата стои властта над земята и поданиците. Установяването на Аспарух и водените от него българи на земята, която влиза в територията на днешната българска държава е добре изяснено и не е случайно, че именно този владетел се сочи като основател на Дунавска България.

БЪЛГАРИ НА ОСТРОВ ПЕВКИ ПРЕДИ АСПАРУХ

„И така споменатият Ахил заминал заедно с Атридите, като водел своя собствена войста от 3 000души, наричани тогава мирмидонци, а сега българи.” (Йоан Малала, ГИБИ-2, стр. 206). Този текст на Йоан Малала е породил ред спорове. Проблемът иде от там, че територията на Ахил се е намирала в Тесалия, а проникването на българите там е станало доста по-късно.

В римската епоха обаче Ахил се „сдобил” и с друга територия на Дунавската делта. В своя Периплус римския автор от ІІв. Ариан пише следното: „32. (21 H). Почти срещу това устие, ако се плава направо по море с вятъра апарктий, лежи острова, който едни наричат острова на Ахил, а други – Бягът на Ахил, а трети – по цвета – Белия. Има предание, че него го е издигнала [от дъното на морето] Тетида за своя син и че на него живее Ахил. На острова има храм на Ахил с негова статуя, [която е] древна изработка. Хора на острова няма; на него се пасат само немного кози; те, казват, се посвещават на Ахил от всички пристигащи тук. В храма има и много други приношения, – чаши, пръстени и скъпоценни камъни, а също надписи, едни на латински, други на гръцки език, съставени по различни мерки във възхвала на Ахил. Някои, впрочем, се отнасят и до Патрокъл, защото всички желаещи да угодят на Ахил заедно с него почитат и Патрокъл. Много птици гнездят на острова, – чайки, кафявоглави потапници и корморани в несметно количество. Тези птици почистват храма на Ахил: всеки ден рано сутрин те отлитат към морето, после, намокрили криле, бързо летят от морето в храма и го поръсват; а когато това стане достатъчно, те помитат с крила пода на храма.”

Именно в Дунавската делта според арменският географ Ананий Ширакаци се е бил установил и Аспарух. На пръв поглед това е чудесно обяснение на написаното от Малала. През средновековието често са наричали даден народ по името на по-рашно название на територията на която живее. Маджарите например са били наричани панонци, а българите мизи. Тъй че при положение, че българите обитават района на Дунавската делта, т.е. островът на Ахил, то в духа на епохата е било съвсем нормално да се отъждествят с мирмидонците.

Но има един съществен проблем – Йоан Малала е живял един век преди Аспарух. Следователно е невъзможно по негово време да има българи в Северна Добруджа. Невъзможно да са аспаруховите българи, но на и да се е случвало и преди това там да са се установили трайно българи.

Всичко това е хубаво, но защо реши, че е невъзможно да има българи в Северна Добруджа по времето на Малала?

НАЧАЛОТО СПОРЕД ИМЕННИКЪТ

Но в именникът на българските ханове историята започва много по-отрано с мистериозният Авитохол. Често се изказват мнения, че зад тази тайнствена личност се крие предводителят на хуните Атила. Едно такова виждане съвсем не е изненадващо, защото в изворите прабългарите често са наричани хуни или хуно-българи.

През античността и средновековието много владетели са извеждали своя произход от видни личности и дори от самите богове. Както вече стана дума в писмата си до папата цар Калоян се е представял като потомък на владетелите от ПБЦ. Дори представителите на светородната династия на Неманичите не са се задоволили със св. Стефан Немат като основоположник, а са се върнали векове назад и чрез мнимия Бела-Урош да се обявят за потомци на император Константин І Велики. Но причините да се издирва или направо измисля произход при Калоян и Неманичите е ясна, тъй като те са се стремели към царска титла и са търсели начин да намерят авторитетна личност, която да обявят за свой праводател.

Но естествено възниква въпросът защо е трябвало да се изберат Атила и Ирник- Наистина Атила е бил велик завоевател, но той нито е имал трайна държава останала след него каквато е Дунавска България, нито за разлика от Симеон не е имал призната императорска титла. Докато Борис І е преговарял да се сдобие със собствен папа, то Атила се е задоволил само с това да преговаря с папата. А и дори Авитохол да е Атила, то защо е избран именно Ирник, а не някой друг от многобройните му синове?

Винаги съм се чудел, аджеба на какво основание въпросната вставка от "Летописец эллинския и римский" се приема за нещо различно от писанията тип "Веда словена" или "Джагфар тарихи" - примерно. А. Попов сам си признава, че му е непонятно как този текст е попаднал в "Летописец". Аз съм на мнение, че въпросния "Именник на българските князе/владетели/ханове/канове" не е домашен български извор (може да има някаква старобългарска подложка), но е източник от неизяснен вид познат ни от три преписа. Налудничавите твърдения, че видиш ли руският (славянски) преписвач е седнал и превел титлата на българския владетел от "хан" на "княз" и подобните му са безпочвени.

ОК - приемаме, че въпросните преписи имат прабългарска подложка (дялкани с огузки руни в/у някое паве) от някои от шаманите на Небесния бик - Огуз хан, тачен и от прабългарите (според Академичната История на България том II ), какво имаме в текста или по-скоро какво нямаме!

Народ "българи" или "хуни" няма във въпросните преписи, титла различна от "къниазъ" също няма. Нямаме и лице наречено Аспарух, Испор и т.н. Нямаме водач на българи, хуни или друга сволоч, която да преминава Дунав. Но пък имаме десетки професори и академици - чудесни литератури, които налагат въпросната вставка като един от крайъгълните камъни на праболгаристиката...

btw нито Симеон е признат за император, нито Борис I иска собствен папа :X - Галахаде, изумяваш ме.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Някои считаха, че точно споменаването на Отатък Дунав е причината за писането.

В крайна сметка, какво значи за българите, които са отатък Дунав, "отатък Дунав", т.е. ромейските земи ли?

Т.е. нещо като изселването на бесите отатък Дунав.

Т.е. или не е писано от българи или е писано от позиция на Византия.

Или нарочно е писано да се покаже, че българите не са тук.

Споменава се, че са отатък и това е достатъчно, без да се спомене, къде точно или от къде до къде.

Редактирано от miroki
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Някои считаха, че точно споменаването на Отатък Дунав е причината за писането.

В крайна сметка, какво значи за българите, които са отатък Дунав, "отатък Дунав", т.е. ромейските земи ли?

Т.е. нещо като изселването на бесите отатък Дунав.

Т.е. или не е писано от българи или е писано от позиция на Византия.

Или нарочно е писано да се покаже, че българите не са тук.

Споменава се, че са отатък и това е достатъчно, без да се спомене, къде точно или от къде до къде.

Ей що е писал дедо Рънсиман (пу-пу ревизионист мръсен) преди иледо години:

Изводът, до който достигнах, проучвайки Именника на стари години, е че той е ненадежден документ, чиято стойност е по-скоро филологическа, отколкото историческа. Той изглежда е бил съставен от някой необразован грък, който верятно съвсем слабо е знаел езика на прабългарите. Той може и да се е постарал да запише правилно прабългарските думи, но е бил небрежен с числата, а в текста може би са се промъкнали и допълнителни грешки при превеждането му на славянски език — гръцките цифрови знаци се четат извънредно трудно, освен ако не са изписани много ясно. Ето защо, макар и да смятам, че имената на владетелите, както и датите, означени с прабългарски думи, са навярно достоверни, то сега съм убеден, че годините, изписани с цифри, са толкова произволни, че изобщо не можем да разчитаме на тях — и следователно всеки опит да се разработи една цялостна и логична теория за изясняването на Именника и датите в него е обречен на неуспех. Извинявам се за това песимистично заключение. Но едно от тъжните неща, които човек осъзнава в течение на един дълъг живот, е крайната ненадеждност на повечето исторически данни.

Иначе за "основател" на някакво териториално-политическо формирование изплъзващо изпод сянката на Римската империя и претендиращо за място под слънцето, може да приемем Крум зарад имперската идея (демек, че властта му е дадена от Бог а не е прост архонт, дук или рекс), която донася (от братята авари) и се опитва да приложи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
От Именника ясно се вижда че Ернах /който и да е той/ е държал властта на север от Дунав.

Ами то и Аспарух първоначално е държал властта от другата страна на Дунав:

И след това дойде на тази страна на Дунав Исперихъ княз и до сега.

Настаняването на Ернах в Малка Скития е последното сведение за него. Преди това е бил на север от Дунава.

Територия (ромейска) владяна от архонт, който е считан за имперски служител, който с подвласните му племена/федерати служи като буфер м/у големите западни имперски градски центрове и чукундурите чакащи Дунав да замръзне, че да се нагушат със стока от РУМ-а.

Ако имаше и грам истина в това византийските автори непременно щяха да го отбележат.

Винаги съм се чудел, аджеба на какво основание въпросната вставка от "Летописец эллинския и римский" се приема за нещо различно от писанията тип "Веда словена" или "Джагфар тарихи" - примерно

Имаме точна поредност на владетелите, данните които се дават за тях съвпадат с тези от наверените надписи и със сведенията на виз. автори. Докато Джагфара не кореспондира с намерението надписи у нас, а са ползвани достъпните по време на списването му (първ. пол. на ХХв.) руски летописи и руски преводи на византийски истроии. Нито на Джагфара, нито на Ведата е намерен по-стар екземпляр - в първия случай ръкописите неизвестно защо изчезнали веднага след превода, а във втория всички певци скоропостижно измрели веднага след записването на песните (след излизаето на сборника са били търсени и не са открити).

руският (славянски) преписвач е седнал и превел титлата на българския владетел от "хан" на "княз" и подобните му са безпочвени

По-скоро става дума за запис от времето на Борис-Симеон и е записана актуалната владетелска титла. Иначе да речем при превода на Манасиевата хроника навсякъде василевса е станал цар, както и Крум. Тъй че примери има, че е правено такова нещо.

нито Симеон е признат за император, нито Борис I иска собствен папа

Изглежда папа Николай е останал със съвсем друго впечатление:

Вие питате дали е позволено да ви се ръкоположи патриарх.
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

От мен плюсче за темата на Галахад заради неочакваността й. Инак лично аз си оставам привърженик на старата теза за нашия общ баща Аспарух по, ако щете, емоционални причини. Грешно или не, вероятно или не, имам неовладяно чувство на признателност към Аспарух. За мен този варварски вожд е в началото на всичко, което мога да нарека близко.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ами то и Аспарух първоначално е държал властта от другата страна на Дунав:

Ако имаше и грам истина в това византийските автори непременно щяха да го отбележат.

Не е като да няма ;) Просто освен да се чете, трябва и да се помисли. Верно, че е късен автор но ето какво пише Михаил Сирийски:

„По това време трима братя излезли от Вътрешна Скития... на брой 30 000 души..., дошли до реката Танаис (Дон), която излиза от езерото Меотида (Азовско море) и се влива в Понтийско море (Черно море). Когато те дошли до границата на ромеите (земите по брега на Азовско и Черно море, които в това време били византийски владения), един от тях, наречен Булгариос, взел 10 000 души и се отделил от братята си. Той преминал реката Танаис по посока към Дунав, който също се влива в Понтийско море. Той помолил Маврикий да му даде една област, за да се заселят и да станат съюзници на ромеите... Те се заселили там и станали ромейска стража. И били наречени от тях (ромеите) българи.”

Това разбира се е особено фешън превода (със съпътстващите удобни съкращения и още по-удобни пояснения в скобички), та ето как завършва абзаца свързан с българите в "Хрониката": "l'epoque d'Anastas Ils habiterent la et furent une garde pour les Romains. Ils furent appeles par ceux ci : Bulgares".

Демек още по времето на Анастасий на Балканите има едни военизирани общности, които ромеите изполват за стражи и тез общности са наречени - българи. Редовете на тез "българи" са попълвани периодично от скитски - какъвто е случая с 10 000 скити, хунски а защо не и тюркски племена.

Пита се какви може да са тея стражи? Същите българи "стражи" се вдигат с Виталиан и палят Империята оти Хипатий (Магистър милитум за Тракия) им спира annonae foederaticae.

Та с какво положението на българите водени от комес Виталиан (станал Магистър милитум) е по-различно от това на българите водени от архонта Тервел (станал цезар)?

В "Сказание на пророк Исая, как бе възнесен от ангела до седмото небе" също има подобни интересни сведения.

Имаме точна поредност на владетелите, данните които се дават за тях съвпадат с тези от наверените надписи и със сведенията на виз. автори.

Докато Джагфара не кореспондира с намерението надписи у нас, а са ползвани достъпните по време на списването му (първ. пол. на ХХв.)

руски летописи и руски преводи на византийски истроии. Нито на Джагфара, нито на Ведата е намерен по-стар екземпляр - в първия случай ръкописите

неизвестно защо изчезнали веднага след превода, а във втория всички певци скоропостижно измрели веднага след записването на песните (след излизаето на сборника са били търсени и не са открити).

Прочети какво пише Рънсиман... всъщност, сигурен съм, че си го чел, та ми е ще ми е интересно да разбера твоите аргументи против тезата му, че "Именника" е "ненадежден документ, чиято стойност е по-скоро филологическа, отколкото историческа"

По-скоро става дума за запис от времето на Борис-Симеон и е записана актуалната владетелска титла. Иначе да речем при превода на Манасиевата хроника навсякъде василевса е станал цар, както и Крум. Тъй че примери има, че е правено такова нещо.

Отново според Рънсиман писача (преписвача) е неук грък, с което съм склонен да се съглася. Как си ги представяш нещата със смяната на титлата? праболгарина Борис хан си топва дупарата в коритото със светена вода (абракадабра) и излиза славяноболгарина княз Михаил?

Интересно ми е в какъв момент Борис разбира, че вече не трябва да се нарича хан и започва да се нарича княз?

Изглежда папа Николай е останал със съвсем друго впечатление:

Подбирай си думите в такъв случай. Аз лично не съм чувал папа да назначи папа на друг народ.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Някои считаха, че точно споменаването на Отатък Дунав е причината за писането.

В крайна сметка, какво значи за българите, които са отатък Дунав, "отатък Дунав", т.е. ромейските земи ли?

Т.е. нещо като изселването на бесите отатък Дунав.

Т.е. или не е писано от българи или е писано от позиция на Византия.

Или нарочно е писано да се покаже, че българите не са тук.

Споменава се, че са отатък и това е достатъчно, без да се спомене, къде точно или от къде до къде.

Може да е писано от погледа на населението,каквото и да е то ,живеещо между Дунав и Балкана.Идват нови заселници и някои с благороден произход от рода Дуло,което ги прави владетели.В началото се обяснява накратко кои са Дуло и това,че владеят или управляват земи оттатък Дунав.Нещо подобно като алано-готът Йорданес,който написал историята на готите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Може да е писано от погледа на населението,каквото и да е то ,живеещо между Дунав и Балкана.Идват нови заселници и някои с благороден произход от рода Дуло,което ги прави владетели.В началото се обяснява накратко кои са Дуло и това,че владеят или управляват земи оттатък Дунав.Нещо подобно като алано-готът Йорданес,който написал историята на готите.

Единственият начин да се нарече пък домашен извор е ако се приеме точно това, че южно от Дунав са живели българи, но владетелят е бил северно от Дунав. И са писали за него. (но пък се самоизключват)

Както биха писали по времето Крум, живеещите северно от Дунав Българи, за това че Крум живее на Юг от Дунав и държи голям град. Примерно.

Но това не ми се вярва изобщо.

Защото биха споменали и за себе си намиращи се южно. Текста не е, че държи град, а земята (властта).

Или над тези българи Южно от Дунав няма власт.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
един от тях, наречен Булгариос, взел 10 000 души и се отделил от братята си. .... Те се заселили там и станали ромейска стража. И били наречени от тях (ромеите) българи.”

Съвсем нормално на името на владетеля си. Така е наречен и народа. И като са дошли официално, като федерати и заселени по земите балкански. Нормално е като играят ролята на стража, и се наричат българи по името на владетеля си, а вероятно и не само по неговото. (защото може на владетелят да е взаимствано името от на народа) Та нормална е асоциацията, българи - стражи.

(Като едно българско общежитие в което се настаниха виетнамци и се прекръсти на виетнамско).

Знаем също какво значи името българи (за знаещите, можещи и т.н.).

Подобни са описаните събития при имп. Зенон и извиканите българи на помощ (тогава още не са стражи, но са българи) - 479 година.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Съвсем нормално на името на владетеля си. Така е наречен и народа. И като са дошли официално, като федерати и заселени по земите балкански. Нормално е като играят ролята на стража, и се наричат българи по името на владетеля си, а вероятно и не само по неговото. (защото може на владетелят да е взаимствано името от на народа)

Но по-скоро е обратното, защото преди да дойде Булгарос с 10 хил. скити, българи има на римска служба още от времето на Анастасий

"l'epoque d'Anastas Ils habiterent la et furent une garde pour les Romains. Ils furent appeles par ceux ci : Bulgares.

„В епохата на Анастасий те са били охрана на римляните. И са наречени от последните : българи”.

Знаем също какво значи името българи (за знаещите, можещи и т.н.).

Значи и още поне 50 неща, включително и животно от вида на белките - много тачено от праболгарите!

Праболгарите го принасяли като курбан за своя бог Огуз хан.

Подобни са описаните събития при имп. Зенон и извиканите българи на помощ (тогава още не са стражи, но са българи) - 479 година.

Баш са си стражи - федерати. Сабиниан (баща) и Сабиниан (син) водят и българи федерати.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Всичко е възможно и си прави и ти, но за мен лично, текстът в който българите сами са написали какво значи името им е най меродавен за мен.

А, не какво казват някои по въпросът.

А защо ли се е казвал Булгарос?

Като синовете Утигур и Кутригир същата работа и племена после.

Зенон ги вика на помощ във войната с готите, а не за отбрана на граница или нещо от този род.

Това е включване във директни бойни действия. А другото е заселване в т.н.погранична или ничия зона за създаване на буфер.

Това, че са опожарили после Тракя и е имало и голям пожар в Константинопол е друга работа. (явно неуточнени стражарски функции).

След това пак са на помощ на Константинопол и се бият пак с готите, когато убиват Бузан 493г. После споменатите от теб действия а Виталиан 513-518г. пак срещу Константинопол. 3 пъти подред.

Това, че след извикването никога повече не си тръгват и че после стават вече такива, за които каза - тип стражари е друга работа.

Аварите и славяните също идват на помощ на българите но не ги наричат, като стражари-федерати- т.е. българи. А са си с трехите етнически имена, славяни и авари. А по-рано авари, славяни, кутригири.

Както казах и ти си прав та не го отхвърлям на пълно, просто и двете са реално възможни. И не бива да захвърляме едното.

пп. Та относно именника имало е българи и отсам Дунав по него време. Но никой не е описал колко и докъде са отатък Дунав. Събитията в които се споменават са пряко до Константинопол и хич не им е било да описват далечните. (освен в именника) и чак до Аспарух.

Редактирано от miroki
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Къде и по-точно какво българите са писали относно името си?

Граничарите и стражарите са по Боцмановата част, мен не ме влекът особено. Казва се Булгарос защото брат му се казва Хазариг, демек хрониста

е вплел чисто и легендарно инфо в разказа си за 30 000 скити.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Знам, че е на Боцмана, но не е правдоподобно. Не може да се нарече, че нападат хуни и българи. Т.е. едните с името на народа си племето си, а другите някакви пазачи.

И при всяко споменаване така. Изброяване на племена племена и ... някакви пазачи. На кой народ пазачите?

Като на места вместо българи си пишат кутригури. Ако бяха пазачите, нямаше да ги смесват.

...

А за името съм чел ето такива текстове, ако някой е чел за Абу Хамид, може да каже до колко е вярно.

Абу Хамид ал-Гарнати (1135 г.), пише, че в град Болгар (столицата на Волжка България) той прочел книгата "История на България" ("Булгар Тарихи"), на чиято първа страница се обяснявало значението на името "българин". То е следното - "БЪЛГАРИН" значи "МЪДЪР ЗНАЕЩ ЧОВЕК", "УЧЕН ЧОВЕК"
Редактирано от miroki
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Просто освен да се чете, трябва и да се помисли. Верно, че е късен автор но ето какво пише Михаил Сирийски:

„По това време трима братя излезли от Вътрешна Скития... на брой 30 000 души..., дошли до реката Танаис (Дон), която излиза от езерото Меотида (Азовско море) и се влива в Понтийско море (Черно море). Когато те дошли до границата на ромеите (земите по брега на Азовско и Черно море, които в това време били византийски владения), един от тях, наречен Булгариос, взел 10 000 души и се отделил от братята си. Той преминал реката Танаис по посока към Дунав, който също се влива в Понтийско море. Той помолил Маврикий да му даде една област, за да се заселят и да станат съюзници на ромеите... Те се заселили там и станали ромейска стража. И били наречени от тях (ромеите) българи.”

Както казах - винаги когато е имало основание да се твърди такова нещо, та дори и на базата на 100%-ва приказка, византийците на драго сърце са го отбелязвали. Ако Тервел е бил вожд на федерати, то това също е нямало да бъде пропуснато да се посочи.

Демек още по времето на Анастасий на Балканите има едни военизирани общности, които ромеите изполват за стражи и тез общности са наречени - българи.

Само дето византийците съвременници на тези федерати не са знаели, че са ги наричали българи, докато Михаил Сирийски не ги открехнал, макар когато той е живял времето на федератите да е било отминало отдавна.

Та с какво положението на българите водени от комес Виталиан (станал Магистър милитум) е по-различно от това на българите водени от архонта Тервел (станал цезар)?

Примерно, че Тервел присъединил Загоре към това, което имал, а Виталиан получил просто друг пост, но не и допълнителна територия към тази, която имал.

Отново според Рънсиман писача (преписвача) е неук грък, с което съм склонен да се съглася.

Ако е неук, значи не може да пише, което ще рече, че текста не би трябвало да го има. Ако е малограмотен - пак не виждам това по какъв начин се отразява на титлата? Византийците не използват нито хан, нито княз. Та каквато и да му е грамотността би използвал друга титла. Що се отнася до мнението на сър Стивън, той безспорно е много интересен автор, но все пак в много отношения оценките му са със стойността на твоите за английските историци относно английската история. За сгрешени се приема, че са годините на Авитохол и Ирник. Има и още някои грешки и допускането им е съвсем обяснимо, тъй като преписите са от време и място когато и където повечето от думичките не значат нищо. Сиреч и за преписвача важи това, което казах за Рънсиман. Не се наемам да правя корекции, тъй като вариантите са много и без прототипа е трудно да се предвиди. Напр. възможно е да е имало повреди и преписвача при колебание да се сложил една по-библийска възраст на най-ранните. Напр. вместо ВН=52 (веди наш) да е сложено РН=150, съотв. вместо Г (глагол) =3 е разчетено Т (твердо) =300. Това разбира се, ако тектста на прототипа е направен на кирилица.

Подбирай си думите в такъв случай. Аз лично не съм чувал папа да назначи папа на друг народ.

Ами аз си ги подбирам. Папа и патриарх означава едно и също. Патриарсите/папите и императорите тъй като няд тях на земята няма никой не се назначават от друг, а за да стане някой такъв трябва да бъде признат от равните. Примерно както независимостта на Косово - става независима, защото е призната от други независими държави, независимо че Сърбия на чиято територия е било автономия не го е признала за отделна държава.

В крайна сметка Борис е получил самостоятелен архиепископ, което си е било също голямо изключение.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Както казах - винаги когато е имало основание да се твърди такова нещо, та дори и на базата на 100%-ва приказка, византийците на драго сърце са го отбелязвали. Ако Тервел е бил вожд на федерати, то това също е нямало да бъде пропуснато да се посочи.

Тервел е архонт на българи, който командва войска от българи и славяни. Заклева се във вярност и подчинение (явно преди това е дал клетва на друг) на Юстиниан II и става цезар. Следователно той е или федерат и има всички права и задължения, които носи този статут (демек пътя му към най-висшите римски военно-административни постове е отворен, бетер Орест или Одоакър) или пък той и подвластните му войски имат статут на колонисти (според Лео Дякон мизите са колонисти.)

Само дето византийците съвременници на тези федерати не са знаели, че са ги наричали българи, докато Михаил Сирийски не ги открехнал, макар когато той е живял времето на федератите да е било отминало отдавна.

За кои съвременници и за кои българи пишеш?

Примерно, че Тервел присъединил Загоре към това, което имал, а Виталиан получил просто друг пост, но не и допълнителна територия към тази, която имал.

На Тервел му е дадена Загоре. Погледнато от страни, тя остава вътре в Империята тъй като императора я "завещава" на своя цезар. Виталиан за малко му се разминава имперския престол досущ като наш Симеон.

Напр. вместо ВН=52 (веди наш) да е сложено РН=150, съотв. вместо Г (глагол) =3 е разчетено Т (твердо) =300. Това разбира се, ако тектста на прототипа е направен на кирилица.

Ако не е на кирилица ще да е на гръцки, друг вариант няма.

Ами аз си ги подбирам. Папа и патриарх означава едно и също. Патриарсите/папите и императорите тъй като няд тях на земята няма никой не се назначават от друг, а за да стане някой такъв трябва да бъде признат от равните.

В крайна сметка Борис е получил самостоятелен архиепископ, което си е било също голямо изключение.

Не е като да значат едно и също. Да речем 3-то правило (глава, решение) на Втория Вселенски събор ясно и категорично разграничава, кой , кой е православието... всъщност още от Никейския събор Римския епископ коли и беси западните епископи, а Антиохийския източните.

Все големи изключения в тая наща история, ту некой цезар изкочи, ту архиепископия забита като клин м/у православните църкви...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Знам, че е на Боцмана, но не е правдоподобно. Не може да се нарече, че нападат хуни и българи. Т.е. едните с името на народа си племето си, а другите някакви пазачи.

И при всяко споменаване така. Изброяване на племена племена и ... някакви пазачи. На кой народ пазачите?

Като на места вместо българи си пишат кутригури. Ако бяха пазачите, нямаше да ги смесват.

...

А за името съм чел ето такива текстове, ако някой е чел за Абу Хамид, може да каже до колко е вярно.

Много пъти съм спорил с Боцмана (цивилизовано разбира се) на тази тема с подобни примери, но той е изпаднал в една крайност, от която връщане няма.

Не мисля, че му е присъщо да си посипе главата с пепел и да каже, че е сгрешил за някои неша.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Възможно е въпреки, че всяко мнение се сменя с по-доброто, следващото ниво. Никой не иска чуждото мнение разбира се. Не съм останал с лошо впечатление от него все пак. Освен, че за интереса на тезата си е способен да премълчи истина или да се изкаже по грубовато.

Както всъщност доста хора правят и си слагат грях на душата. Но проблема си е техен.

Но истината рано или късно почуква на вратата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Единственият начин да се нарече пък домашен извор е ако се приеме точно това, че южно от Дунав са живели българи, но владетелят е бил северно от Дунав. И са писали за него. (но пък се самоизключват)

Както биха писали по времето Крум, живеещите северно от Дунав Българи, за това че Крум живее на Юг от Дунав и държи голям град. Примерно.

Но това не ми се вярва изобщо.

Защото биха споменали и за себе си намиращи се южно. Текста не е, че държи град, а земята (властта).

Или над тези българи Южно от Дунав няма власт.

На много места живеят българи /и днес/,но не на всякъде задължително има държава България.Може би точно това е въпросът,че Аспарух е искал да управлява в самостоятелна държава.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Тервел е архонт на българи, който командва войска от българи и славяни. Заклева се във вярност и подчинение (явно преди това е дал клетва на друг) на Юстиниан II и става цезар.

Само дето туй за заклеването във вярност го е пропуснал не само Тервел в Мадарския надпис, ами дори и виз. автори, които са писали за Тервел. Къде пише, че се е заклевал във вярност?

За кои съвременници и за кои българи пишеш?

За тези от Аспарух до Симеон - все някой от тях е трябвало да се усети, че бъг. владетел е бил само граничар.

На Тервел му е дадена Загоре. Погледнато от страни, тя остава вътре в Империята тъй като императора я "завещава" на своя цезар.

Завещанието е за нещо, което ще се получи след смъртта на завещателя. Пък Юстиниан не само го е дал докато е бил жив, ами и се е опитал да си го върне с война. За сравнение - на Виталиан е сменил длъжността по класическия бюрократичен начин.

Все големи изключения в тая наща история, ту некой цезар изкочи, ту архиепископия забита като клин м/у православните църкви...

Българската архиепископия си е православна и следователно изобщо не е ясно защо тогава трябва да е забита като клин. За това, кои са патриарсите и че папата е един от тях, както и за статута на бълг. архиепископ е писано доста и не е имало спор, та да се твърди, че "изкочила". В документите си фигурира с особен статут.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Само дето туй за заклеването във вярност го е пропуснал не само Тервел в Мадарския надпис, ами дори и виз. автори, които са писали за Тервел. Къде пише, че се е заклевал във вярност?

Теофан: "“[Юстиниан] избягал тайно от Фанагория и пристигнал в Томи [Кюстенджа]. Той се измъкнал невредим от бурята и навлязъл в река Дунав. След като изпратил Стефан при Тервел, господаря на България, [с молба] да му даде помощ, за да завладее царството на прадедите си, обещал да му даде премного дарове и собствената си дъщеря за жена. А този обещал с клетва да му се подчинява във всичко и да му помага, приел го с голяма чест и вдигнал цялата нему подчинена войска от българи и славяни. И през следващата година, като се въоръжили, стигнали при столицата."

За тези от Аспарух до Симеон - все някой от тях е трябвало да се усети, че бъг. владетел е бил само граничар.

Граничарите при Боцмана, аз съм по федератите. Но политонима и етноним "българин" е напълно възможно да е формиран на базата на боцмановите "bur(l)garii".

Завещанието е за нещо, което ще се получи след смъртта на завещателя. Пък Юстиниан не само го е дал докато е бил жив, ами и се е опитал да си го върне с война. За сравнение - на Виталиан е сменил длъжността по класическия бюрократичен начин.

И на Тервел по класически бюрократичен начин му е дадено да владее Загоре (предполагам основно да си събира данъци).

Българската архиепископия си е православна и следователно изобщо не е ясно защо тогава трябва да е забита като клин. За това, кои са патриарсите и че папата е един от тях, както и за статута на бълг. архиепископ е писано доста и не е имало спор, та да се твърди, че "изкочила". В документите си фигурира с особен статут.

То и двете спорещи църкви са православни, но спора не се води за вярата, а за територията наречена "България" и кой ще ръкополага в нея.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...