Вмъкването на -в- в някои глаголи - грешка или разширяване / промяна на значението им?

[КГ125]

Зоро, надявам се да няма повече такива постове.

[Alexander_Nevski]

думи като организирам и информирам нямат свършени и несвършени форми за разлика от накарам/накарвам ...

[Христо Тамарин]

Вмъкването на -в- в някои глаголи не е разширяване или промяна на значението им, а съобразяване със структурата на нашият и на другите славянски езици. Доколкото противоречи на нормата, е грешка. Но доколкото в нормата влизат такива явни глупости като правилото за пълен и кратък член, то нормата е достатъчно компрометирана.

Проблемът го има във всички славянски езици (май дори и в гръцки).

Структурата на славянският език изисква всеки глагол да има ясна видова (аспектологична) идентификация: да е ясно дали глаголът е перфективен (от свършен вид) или е имперфективен (от несвършен вид).

В същност проблемите са два.

Първо, в литературният език има глаголи, които са едновременно перфективни и имперфективни. Например: информирам, организирам. Живият език се стреми да разреши в своя полза тази ситуация и създава имперфективните форми: информирВам, организирВам.

Второ, случва се престараване при оформянето на глаголната аспектология. Например, глаголът сменям и така си е имперфективен (перфективният глагол е да сменя), няма нужда от формата сменявам. Или пък, глаголите да вляза/да изляза и така са си перфективни, няма нужда от формите да влезна/да излезна..

Редактирано Май 1, 2012 от Христо Тамарин

[Pluskvamperfekt]

Вмъкването на -в- в някои глаголи не е разширяване или промяна на значението им, а съобразяване със структурата на нашият и на другите славянски езици. Доколкото противоречи на нормата, е грешка. Но доколкото в нормата влизат такива явни глупости като правилото за пълен и кратък член, то нормата е достатъчно компрометирана.

Проблемът го има във всички славянски езици (май дори и в гръцки).

Структурата на славянският език изисква всеки глагол да има ясна видова (аспектологична) идентификация: да е ясно дали глаголът е перфективен (от свършен вид) или е имперфективен (от несвършен вид).

В същност проблемите са два.

Първо, в литературният език има глаголи, които са едновременно перфективни и имперфективни. Например: информирам, организирам. Живият език се стреми да разреши в своя полза тази ситуация и създава имперфективните форми: информирВам, организирВам.

Второ, случва се престараване при оформянето на глаголната аспектология. Например, глаголът сменям и така си е имперфективен (перфективният глагол е да сменя), няма нужда от формата сменявам. Или пък, глаголите да вляза/да изляза и така са си перфективни, няма нужда от формите да влезна/да излезна..

Браво.

Но само това ли е?

Знаем, че глаголите от свършен вид не могат да се използват да изразяват сегашно време, защото това някак си противоречи на същността им.

Тогава защо за въпросните глаголи от чужд произход няма проблем, ако ги разделим по вид посредством вмъкване на "в", да се използват и двата вида за изразяване на сег. време?

Пример:

Стартирам колата. (Какво правиш? - Стартирам колата.)

Стартирвам колата.(Какво правиш? - Стартирвам колата.)

Но:

Давам му пари? (Какво правиш? - Давам му пари./ Даваш ли му пари? - Давам му пари.)

Дам му пари????

[Pluskvamperfekt]

Второ, случва се престараване при оформянето на глаголната аспектология. Например, глаголът сменям и така си е имперфективен (перфективният глагол е да сменя), няма нужда от формата сменявам. Или пък, глаголите да вляза/да изляза и така са си перфективни, няма нужда от формите да влезна/да излезна..

Дали е от "престараване" само?

Ако е от това - какви са причините точно това да е изражението на въпросното "престараване"?

Редактирано Май 8, 2012 от Pluskvamperfekt

[БатеВаньо]

pluskvamperfekt, кажи какви са причините, то се е видяло, че работата се закучи.

Така поне ще се разнищи отговора и в другата тема със "споддоляването"

Редактирано Май 9, 2012 от БатеВаньо

[Pluskvamperfekt]

pluskvamperfekt, кажи какви са причините, то се е видяло, че работата се закучи.

Така поне ще се разнищи отговора и в другата тема със "споддоляването"

Никаква полза няма да има, ако ги кажа.

Мен ме интересуват вашите мнения по въпроса.

И двете теми нямат много общо.

Но виж (hint!) - с тази мисля, че имат доста - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13344

Само че досега никой не е казал какво значи "Аз си му давам пари".

Също и никой не каза защо простонародната форма за условно наклонение се образува по същия начин, както разделянето на някои от глаголите по вид - с вмъкване на "в" - даввам, пийв(в)ам, ядвам, сядвам...

Откъде е дошла тая форма?

[Христо Тамарин]

Тогава защо за въпросните глаголи от чужд произход няма проблем, ако ги разделим по вид посредством вмъкване на "в", да се използват и двата вида за изразяване на сег. време?

Пример:

Стартирам колата. (Какво правиш? - Стартирам колата.)

Стартирвам колата.(Какво правиш? - Стартирвам колата.)

Проблем няма, но просто имперфективните глаголи {стартирвам, информирвам, ..} не са нормативни. В съвременният български език (а това е русофилският книжовен диалект на балкано-славянският език) тези глаголи не са нормативни, понеже и в руски не са.

Ако се приемат имперфективните глаголи {стартирвам, информирвам, ..} за нормативни, не бива имперфективната употреба на {стартирам, информирам, ..} да се изключат от нормата, понеже и това би било насилие над езикът.

Следователно, добре би било единствената промяна в нормата да бъде такава: {стартирвам, информирвам, ..} да се приемат за алтернативни имперфективни глаголни форми на {стартирам, информирам, ..}.

[Христо Тамарин]

Дали е от "престараване" само?

Ако е от това - какви са причините точно това да е изражението на въпросното "престараване"?

Или престараване, или обобщаване (генерализация).

А причината за всичко е естествено-присъщият на всеки бологичен индивид стремеж към пестене на усилията (ленност, мързел). Престараването е заради опасения, че говорителят няма да бъде разбран и ще му се наложи да повтори. Обобщението е заради мързелът да се помнят по-особените случаи.

[Христо Тамарин]

Това е.

Ама отде се появила тая форма като "я няма грешката от престараване, поради хиперурбанизъм."

А условното наклонение, използвано за учтива подкана? Почти съм сигурен, че го няма в нито един диалект, значи остава да е от чуждо влияние.

Добре, още един въпрос: има ли връзка между някои глаголи с предстовка "по", където тя придава значение, че глаголът се върши известно време или отвреме на време, които също изискват "в", ако че я нямат в основната си форма, и "грешното" "в", както и с формата за учтива подкана, която, очевидно под чуждо влияние, ние изразяваме с условно наклонение? Примерни такива глаголи:

поядвам(ям)

попийвам(пия)

пое*вам(...)

позакърпвам(кърпя)

повалвам(валя)

покарвам(карам)

поимвам(имам)

....

Ето пример за изречение с последния глагол: "Имаше ли мушички вчера? - По(по)имваше"

Изброените имперфективни глаголи са нормативни. Не разбирам какъв е проблемът.

Как се употребяват перфективните и имперфективните глаголи, как един от друг се образуват перфективни и имперфективни глаголи и как при това се сменя значението им - всичко това са проблеми на аспектологията на славянските глаголи - трудна и сложна тема, дотолкова, че аз не се наемам да я опиша на чужденци - неславяни.

Изобщо тук не става дума за българските диалекти - всички те имплементират славянската глаголна аспектология.

Употребата на хиперимперфективни форми като условни вероятно е специфично за българският език, ако не във всички диалекти, то в повечето. Вероятно е собствено развитие в рамките на славянската аспектология. Ако се търси чуждо влияние, единственото място, откъдето такова може да дойде, е турският език. Но не виждам такова влияние. Добър познавач на турски може да ме поправи.

Глаголната система на съвременният български език е най-сложната от всички съвременни европейски и индоевропейски езици. В българският език славянската глаголна система първо се е проспособила към балкнаският езиков същз, а после се е развивала и под турско влияние.

Редактирано Юли 1, 2012 от Христо Тамарин