Отиди на
Форум "Наука"

Битката при Аустерлиц


Recommended Posts

  • Потребител

Още при рекогносцировката на Аустерлицкото поле два дена преди битката, императорът казва на маршалите, че е достатъчно да заемат Праценските височини със силни части, подкрепени с достатъчно артилерия, за да спрат настъплението на съюзниците. "Но ако го направим, - прибавя той, - това ще бъде едно обикновено сражение."

Точно както смятах и аз ;)! Ееех кариера щях да направя при Бони, кариера :)!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Даву при всички положения би си пазил пътя към Виена. Няма смисъл да се превъзнася, по простата причина, че никакви офанзивни действия не би предприел.

Редактирано от kramer
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Е с кого да настъпва Даву?С неговия 11 хиляден корпус срещу 45 000 австрийци и руснаци /при това без колоната на Коловрат/.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здрасти!

Чета дискуцията и си мисля, че то така и се очакваше. Когато шефът ти постоянно ти преструктурира решенията и заповедите и най- най-войска ще се обърка и капитулира.....

Но....

Гледайки състава, големината на войските, наверно, коне, оръдия и други са също приблизително еднакви, как може все така от една страна да има ~хиляди умрели, ранени а от друга ~десетки хиляди.

Не ми се вярва, войниците на австрийците, руснаците да са нещо от гората докарани маймуни, които при първият залп се разбягват....

Но, до първият залп.

Още преди Наполеончо един френски генерал прави стандартизация, модернизация на френската армия.

Стандартизира оръдията.

Почват пушки да произвеждат с взаимно заменими части, тоест могат да се поправят и на бойното поле...

Не на мерих точно но наверно много допринася, че Наполеон организирва военното производство от цехчета в заводи.

В 1856 година един добре обучен стрелец с швейцарска пушка от 10,5мм достига до 1 изтрел/минута.

Незнам затова дали са отговорни боеприпасите произведени от Lefaucheux, Potet, Flobert....

Едно е сигурно по-това време продават на америка мускети в 10 000 количесто на по 13 долара парче....

Така, че можеби горките австро-руснаци докато стигнат до контакт с францеза вече са покосени от няколко ужасно точни залпа.....

Да не говорим за оръдията на които пък знаем, че Наполеон е майсторът им.

:groupwave2:

Не намерих маршала на който се благодорят стандарните оръдия...

Claude-Étienne Minié http://hu.wikipedia.org/wiki/Puska

Редактирано от Skubi
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

"Но ако го направим, - прибавя той, - това ще бъде едно обикновено сражение."

И заповядва да изтеглят от височините дори конните разезди.

Ех никога не е било скучно с Напо :)

Т.е. може да се каже, че той е напуснал удобната си позиция, за да застави врага да я заеме и така да предвиди (или по-скоро да предизвика) неговото разположение и първоначални действия, с което практически излиза с един ход напред.

Само едно все още не ми се връзва - след като толкова много е залагал на Даву защо точно него го оставя с най-малко сили (освен частите на Фриан на тоя участък друго няма) и най-изолиран от останалите подразделения? Вярно, че е много важно да разчиташ на качествата на генералите си, но ми изглежда твърде хазартен подход и също така без резервен варянт ако не удържи.

В 1856 година един добре обучен стрелец с швейцарска пушка от 10,5мм достига до 1 изтрел/минута.

Незнам затова дали са отговорни боеприпасите произведени от Lefaucheux, Potet, Flobert...

Ами още през Наполеоновите войни интензитета, който английските стрелци с мускети е трябвало да постигат при ученията е бил точно 1 изстрел в минута. Стреляли са предимно с Land Pattern, 7.5 мм калибър.

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да не забравяме, че в района на десния френски фланг теренът никак не е удобен за настъпление - там е блатисто, там е езерото Зачан и две полузамръзнали рекички - всичко това усложнява действията на съюзниците. А и ако този фланг бе прекалено силен, това вероятно скоро би разубедило англо-русите, че могат да го пробият, колоната на Коловрат би си останала на височините и планът на императора за пълен разгром на противника щеше да остане нереализиран.

Аз смятам, че той просто се е погрижил всичко на терена да се окаже така, както противникът е очаквал - до момента на контранастъплението.

Същевременно не се е опасявал от прерязване на снабдителната комуникация към Виена в случай, че десният фланг бъде пробит, защото в края на октомври е била организирана нова: Брюн - Иглау - Пассау. Ако сражението се развиело зле за французите, е можел да отстъпи в тази посока без особени рискове както за комуникациите и продоволствието, така и за оперативното действие.

Въобще Аустерлиц е най-ювелирно замислената и проведена битка в новата европейска история. Истинско военно бижу.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И аз смятам, че Наполеон не е подходил хазартно. Дори десния френски фланг да е бил пробит, обхода, ако не невъзможен би бил силно затруднен. Центъра не е тръгнал и все още е силен. В най-лоия (за французите) вариант, конницата на Мюра би прикрила организираното отстъпление към Бърно (Брюн). Все пак действията се развиват в Словакия (;), пЪрдон Южна Моравия).

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Съгласен съм с Йончев за ювелиронстта на Наполеон при Аустерлиц.Но мисля че оценката трябва да се отнесе към цялата кампания от 1805 г.След нея войната просто не е същата.Наполеон представя една армия от ново поколение която завинаги променя стереотипите за водене на война.

.П.П. Всъщност и аз винаги съм се питал кой е по големия шедьовър - Улм или Аустерлиц.Май по скоро клоня към Улм защото дотогава подобна операция никой не е правил.И дори не си е помислил да прави.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Прав си. Всъщност по-големият шедьовър е Улм, защото е иновация във военното изкуство - да не говорим, че много повече от всяко друго сражение си пасва с императивите на модерната епоха относно значимостта на отделния човек (респективно - живот).

Но щом е битка - ние обикновено предпочитаме екшъна. Та и аз така в случая.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Улм незнам дали можем да го наречем точно битка, по-скоро поредица от мащабни маневри и сблъсъци, освен това незнам дали жертвите тогава са по-малко от Аустерлиц, даже ми се чини, че са повечко и за двете страни.

Иначе и аз се присъединявам към мненията за блестящите качества на Наполеон и за това че кампанията от 1805 е може би най-елегантната и най-успешната ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Абе Луи-Никола Даву си е също военен гений! Нали той беще героя от Ауерщедт! Между другото това с въвличане на неприятелските колони в атака с цел разгром си е похват на Бонапарт. Нали прави нещо подобно при Йена, когата задържа своите войски с цел колоните на Рюхел, бързащи на помощ на вече разбития Хохенлое, да влязат в обсега на артилерията и да бъдат бързо и качествено смачкани ;).

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор

Струва ми се никой до момента не отбеляза наличието на есенните мъгли над бойното поле преди началото на битката, а те са даденост, от която Наполеон достатъчно умело се възползва. Благодарение на тях успява впоследствие да докара подкрепленията си от Виена незабелязано от руснаците и австрийците и така ги кара да видят само това, което той иска да видят ;) т.е. че френските войски не превишават 50 000 души, което е приблизително двойно по-малко от съюзническите (айде не двойно, но едва към 60% спрямо техните). Това подтиква врага да се юрне по-смело и безразсъдно в атака, както и да понесе стреса от изненадата на внезапно появилите се нови 25 000 френски войници ;)

Та мисълта ми е, че и това може да е едно от обясненията за изоставянето на Парцен от Наполеон - искал е руснаците и австрийците от хълма по-хубаво да видят неговите войски и с по-голяма увереност да затвърдят мнението си, че имат смазващо превъзходство.

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Глобален Модератор

Време е и да дадем думата на преките участници в събитията, говорещи за тях, така както те са ги видели:

Шарл Франсоа (френски войник от 1792г.) за френския лагер:


Императорът беше запознат с нашите нужди и несгоди, които сам споделяше. Той каза: „Карам ги да понасят трудностите, за да спестя проливането на кръвта им”. Когато чухме думите му, той беше в състояние да ни накара да направим това, което никой друг не можеше.


Барон Льо Жун, офицер от щаба на маршал Бертие:

Войниците весело разговаряха за отминали и бъдещи успехи. Бивакът им беше много оживен, защото другарят ни М. Лонгшамп, който се беше задържал във Франция, днес успя отново

да се присъедини към нас, а по време на пътуването си беше съчинил стихове за
похода ни. Пристигането на този веселяк, който донесе писма от дома за всеки от
нас, беше най-прекрасният епизод от деня.

Писмата от нашите семейства, портретите, а в някои случаи любовните писма, донесени от

дружелюбния певец, токайското вино, което пиехме направо от бъчвите, веселото
пращене на лагерния огън и предчувствието за победа, сутринта повдигнаха духа
ни неимоверно много. Постепенно обаче заспивахме един след друг, песните
секнаха. Всички се увихме плътно в наметките си и се изпънахме удобно върху
малкото слама.


Ген. Лангерон (френски роялистки изгнанник на служба в руската армия) за съвета в

щаба на Кутузов:


Влезе генерал Вейротер. Той носеше огромна карта, показваща съседните Бриюн и Аустерлиц изключително прецизно и подробно. Разгърна я на голямата маса и ни показа разположението на войските си, говорейки на висок глас и с надут тон, който издаваше прикрито самодоволство. Със същия успех можеше да бъде и учител, изнасящ урок пред

учениците си, макар да беше далече от определението задобър преподавател.
Намерихме Кутузов полузаспал на един стол, когато пристигнахме в къщата му, а
щом се приготвихме да си тръгваме, той беше задрямал напълно. Бухноуден стоеше
прав. Той слушаше онова, което се говореше, макар че сигурно му е влизало през
едното ухо и е излизало през другото. Милорадович не каза и дума. Пребишевски
беше назад в дъното на стаята и само Доктуров разглеждаше картата с известно
внимание.


Генерал-майор Штутерхайм за две от руските атаки:

Сражението стана много ожесточено. Направихме опит да си върнем позицията, която авангардът беше изгубил. Руснаците атакуваха. Те откриха огън твърде отдалеч и без особен

резултат, докато френските колони продължаваха да настъпват, без да дават нито
един изстрел. Когато обаче стигнаха на около сто крачки разстояние, те откриха
мускетна стрелба, която беше изключително поразяваща.

Нямаше друга възможност да обърнем хода на събитията през деня, освен всеобща отчаяна атака на нож. Австрийските бригади, заедно с бригадата на генерал Каменски нападнаха

неприятеля. Руснаците надаваха викове,какъвто беше обичаят им. Французите обаче
ги посрещнаха твърдо и с непрекъсната стрелба, която предизвика ужасни загуби в
плътните редици на руснаците. От своя страна генерал Милорадович мина в
настъпление срещу десния фланг. Тъй като генералите Берг и Репински бяха
ранени, войските им загубиха увереността в себе си, без която по време на война
не бива да се върши нищо. Пламенността на атаката бързо се изпри.
Премвъзходството на врага и твърдостта му скоро принудиха атакуващите да
забавят темпото.Стрелбата на мускетите им стана несигурна и неточна.


...

Вайниците се хвърляха под двуколките за превозване на муниции и под оръдията, докато артилеристите се отбраняваха с шомполите си. Известно време пехотата не можеше да стреля, защото кавалерията на Келерман им пречеше. Щом полето се разчисти, те откриха

непрекъснат огън от 30 крачки разстояние. В този момент бях притиснат между
товарните коне, водейки ръкопашен бой с руски офицер. Той отсече кутрето на
дясната ми ръка с един удар на сабята си, но изведнъж конят му рухна, улучен от
мускетен куршум. Офицерът се хвърли върху мен и извика: „Все пак ние сме герои,
нали?” Той повтори тези думи няколко пъти и застана до мен, смятайки се за мой
пленник.”

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

Преди малко гледах по хистъри-то френски филм за Наполеон.

Като изключим момента с коронясването му за император, който ме изкефи /въпреки че е католик, Императорът дръпва короната от специално докарания за целта от Рим папа и си я нахлузва на главата/, останалото е еманация на великофренски шовинизъм. Даже намериха в музея в Аустерлиц някъв швейк дето разправяше, че мирът след битката бил подписан без да се извиква руски пратеник, щото Русия била разгромена :haha:

По-нататък със сериозен тон дават войната с Прусия, като не пропускат да отбележат че Блюхер се бил предал в Любек. Както и да е.

Но защо на края обаче пропускат да отбележат,че същият тоя стар пес Блюхер в края на крайщата прегризва гърлото на Императора?!

Съжалявам за ОТ, но не можах да се въздържа.

Редактирано от kramer
Link to comment
Share on other sites

  • 7 месеца по късно...
  • Глобален Модератор

Еееех тия франсета бе, Русия била разгромена :haha:

Блюхер се предал. А споменаха ли за старите и полуразрушени укрепления на Любек, които Блюхер е трябвало да отбранява и че е капитулирал притиснат между морето и датската граница със 7000 души срещу 40 000 французи и останал съвсем без храна и муниции?

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Откакто в книгата "Военна история на Фрация" главата 1940-1944 г. е озаглавена "От победа към победа" вече нищо не ме учудва и си пия чая.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Модератор История

Че то според сърбите и при Сливница са победили но поради лошо стечение на обстоятелствата се е наложило да отстъпят.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Е тя демагогията е ясна и при всички е една и съща: Когато сме победили - вечна слава! Когато сме загубили - всъщност сме победили, но неблагоприятното стечение на обстоятелствата и злата съдба са били изцяло срещу нас и по този начин са ни докарали една крайно епична и незаслужена загуба :)

А колкото до Аустерлиц, с оглед на цитатите дето пуснах по-горе, мисля че всеки който е можел да надникне в руско-австрийския щаб в навечерието на битката е щяло да му стане ясно накъде отиват нещата.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Лорде за твоите цитати:на руснаците все някой им е виновен.В случая идиота Вейройтер с неговия абсурден план.Е да но Кутузов който между другото е и главнокомандващ не казва и дума срещу този план което означава че е съгласен с него.Точно както при Плевен е виновен императора че не праща подкрепление на Скобелев /каквито между другото получава/,през 1905 г. Куропаткин е кретен и проваля спечелената битка при Мукден, а при Москва 1941 г. на Жуков просто не му достигнали 5 /пет/ армии за да разгроми групата армии Център.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Той Кутузов почти е заспал по време на съвещанието, какво да успорва :) но и останалите генерали от щаба се отнасят съвсем равнодушно към плана, така че... руснаците никак не провят изключение от въпросната универсална демагогия ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Планът на Вейротер не е сам по себе си лош. Но не и за противник като Наполеон.

А Кутузов е дремел, защото му е било ясно, че възраженията му няма да минат пред двамата императори. Друг е въпросът, че - ако е бил несъгласен - е могъл да подаде оставка в знак на протест. Но в деспотична държава като Русия не се подават безнаказано оставки в разгара на война, така че човекът си е пазил гърба. Но цената се е оказала доста висока.

Редактирано от T.Jonchev
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

На мене ми се струва, че Кутузов просто е намерил удобно оправдание с репликата "Не мога да споря с двама императори" ;) така излиза, че каквото и да стане няма той да е виновния.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

На мене ми се струва, че Кутузов просто е намерил удобно оправдание с репликата "Не мога да споря с двама императори" ;) така излиза, че каквото и да стане няма той да е виновния.

Напълно си прав.Един отговорен командващ просто не може да постъпи така.Кутузов си носи цялата отговорност за поражението.Между впорчем аз още не видял документ от който да е видно че двамата императори са стояли безрезервно зад плана на Вейройтер и че въобще са настоявали за неговото прилагане.По всичко изглежда че двамата императори са предоставили ръководството на битката на генералите..Кутузов е можел поне да се опита да ги убеди да не го приемат. плана на Вейройтер/който не е бил чак толкова лош сам по себе си/.Ако не е бил съгласен с него разбира се в което много се съмнявам.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да съставим по-добър алтернативен план от Вейройтер?

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...