Изкуството на засадата

[Mr.Shades]

Интересуват ме засади в периода от античността до късното средновековие в които много по-малка (може и по-зле екипирана) войска се справя с по-многобройна чрез засада.

Ако може също така да бъда насочен към някои пълководци в този период и техните произведения за засадата.

Интересувам се също така доколко римляните са прилагали засадата винаги съм мислел, че това е тактика на варварите, заради естественото им местообитание (райони с по-гъсти гори и т.н.) особено пиктите.

Интересувам се също така от произведения в които пише от какво са се нуждаели за да приготвят засада и как са я приготвяли.

Редактирано Август 25, 2012 от Mr.Shades

[Mr.Shades]

Искам да подчертая, че с горното не казвам, че римляните не са използвали засадата, но ми се струва, че не са я ползвали в такива големи мащаби като някои варварски племена (пикти).

[Eньо]

Интересуват ме засади в периода от античността до късното средновековие в които много по-малка (може и по-зле екипирана) войска се справя с по-многобройна чрез засада.

Ако може също така да бъда насочен към някои пълководци в този период и техните произведения за засадата.

Интересувам се също така от произведения в които пише от какво са се нуждаели за да приготвят засада и как са я приготвяли.

Пример - войната на кан Крум против император Никифор.

Кан Крум по стар обичай на дедите си започва тактическо отстъпление като в същото време предлага мир с явно неизгодни за българите условия с цел увличане в определен район където да приложи най-силния елемент на степната тактика -засадата водеща към пълно унищожение.

1. Увличане на противника в собствена територия чрез тактическо оттъпление

2. Даване на простор за плячка и палежи за добиване на самоувереност на противника

2. Заграждане входовете и изходите на прохода, направа на засеки в тесните места и изчакване на удобен момент за обсипване с дъжд от стрели и при възникнала паника доубиване с копия и саби.

В случая Никифор І Геник не е спазил основно правило от Στρατηγικόν (стратегикона) - изграждане на временен укрепен лагер.

Редактирано Август 25, 2012 от Eньо

[kramer]

Симеон при Анхиало, Самуил при Траянови врата, Калоян при Адрианопол. Само дето не им е останало време за мемоари.

Редактирано Август 25, 2012 от kramer

[КГ125]

Искам да подчертая, че с горното не казвам, че римляните не са използвали засадата, но ми се струва, че не са я ползвали в такива големи мащаби като някои варварски племена (пикти).

Засадата е оръжие на по-слабия поначнало. Римляните воюват настъпателно и организирано с големи части, така, че може би тия партизански прийоми не са били много застъпени при тях. Но няма войска, която да не прави засади - дали като част от голяма военна акция, за да спънат например приближаваща бойното поле част, или пък по пътиящата, за да се залови определен човек или пратка.

В Тевтобургската гора всъщност имаме май една голяма немска засада...

[ISTORIK]

Асен - в Тревненския проход - 1190 г.

[Mr.Shades]

В Тевтобургската гора всъщност имаме май една голяма немска засада...

И все пак Варус губи.

Въпроса ми е защо губи, какво се обърква при засадата или след нея (защото успяват да избият значителни части от римската войска).

[ДеДо Либен]

Имаше хубав филм по Хистори за Арминий - засадата е в гъсти гори , римляните се движат в колона дълга километри , без никаква връзка помежду си и без идея какво става , на практика Арминий напада ден след ден , десетки засади една след друга , докато накрая и проримските вождове на германците надушват победата като лешояди , присъединяват се и заедно довършват това , което е останало от римляните.

Иначе пак на римски гръб - малко класика - Ханибал

Редактирано Август 26, 2012 от ДеДо Либен

[ISTORIK]

Битката в Тевтобургската гора (9 г. пр. Р. Хр.)

http://nauka.bg/foru...?showtopic=6621

Редактирано Август 26, 2012 от ISTORIK

[Galahad]

Германците, германците ... дайте малко по-насам - и траките са пердашили римляните от засада (по-точно направо са обрали цяла римска армия):

Апиан, SYR., 224-228.

Успешно Манлий извършил всичко. След това обаче той изпуснал съвсем безразсъдно пролетния сезон, за да отплува, и не обърнал внимание на тежкия багаж, който носел, макар, че не бил принуден повече да изморява или да тренира в сухопътен марш войската си, която не отивала на война, но се връщала с плячка в отечеството си. Той потеглил през Тракия по един тесен, дълъг и мъчен път през най-големите горешини, без да е предизвестил Филип в Македония, та да го посрещне и придружава. При това не разделил войската на много части, за да се движи по-безшумно и да се снабдява по-лесно с необходимото, пък и не наредил транспортните между войсковите отряди, които вървели в походен строй, за да се пазят по.добре. Той водел цялата войска в дълга колона, а транспортните поставил в средата й, та поради дължината и теснотията на пътя не могли нито първите, нито крайните й отреди да им се притичват на помощ. Ето защо, като нападали траките отстрани, била загубена голяма част от плячката, от парите и дори от самата войска. С останалата част се оттеглил в Македония.

Разбира се засадите не били винаги успешни - траките напр. не успели да попречат на Александър Македонски да премине Балкана.

[Monarh]

Битката на Самуил срещу Григорий Таронит при Солун през 996 г. Дукът е увлечен в засада , обкръжен и убит . А през 1005 г. Самуил пак със засада пленява управителя на Солун Йоан Халда .

[Mr.Shades]

Чудесно, много хубави примери виждам лека по лека нещата ми се изясняват.

[Last roman]

братята римляни също ползвали тактически хитрости, сред които и засади, за да дезорганизират превъзхождащия ги противник. Например в битката на Марий срещу тевтоните през 102 г. пр. н. е. Римският пълководец изпраща 3000 воина да дебнат в засада. Когато силите на варварите са въвлечени в битката, появата на свежия резерв в тила им всява паника и така римляните печелят сражението, унищожавайки напълно войската на противника:

Редактирано Август 26, 2012 от Last roman

[Mr.Shades]

Основното предимство на засадата е изненадата и паниката и ужаса които тя всява сред вражеските войски, това го разбрах. Който може да дава повече примерчета в един пост, всички те са ми много интересни затова моля продължавайте.

Относно темата която ИСТОРИК ми прати за битката в Тевтобургската гора искам да питам видях, че се споменава за някакво германско племе марси, това е римското име за племето ли е?

Относно картината която Римлянина е постнал аз искам да питам след като задните редици все още не са влезли в бой няма ли как да се обърнат и подготвят срещу настъпващите войски?

Редактирано Август 26, 2012 от Mr.Shades

[Last roman]

да, марси е римското име на германиско племе /клон на истевоните/. Иначе картинката е чисто схематична.

Когато тевтоните са отблъснати от хълмовете, те се опитват да направят стена от щитове /на англ. shield wall/. Точно в този момент резервният римски отряд ги напада отстрани, където фланговете им са незащитени. Наред с това продължаващата контраатака на основните сили смазва всякаква тяхна съпротива.

Редактирано Август 26, 2012 от Last roman

[Last roman]

разбира се един от майсторите на засадата в Античността е Ханибал. Битката при Тразименското езеро отразява напълно представата ни за една успешна засада:

...въоръжените войници той превел зад планините; разположил конниците в самия вход към теснината под доброто прикритие на възвишения, така че, стига римляните да навлезли в нея, при едно внезапно нападение с конницата те щели да се окажат отрязани между езерото и планините. Фламиний достигнал езерото преди залез слънце, а на следващия ден, преди да се развидели напълно и без да разузнае обстановката, преминал теснината и след като походната му колона почнала да се разгъва в полето, забелязал враговете, които били срещу него, но не и скритите в засада войски в тила си и тези над тях.

Когато се втурнали надолу по най-кратките пътеки, те заварили римляните съвършено неподготвени и изненадани, защото вдигналата се от езерото мъгла била по-гъста в ниското, отколкото в планините, така че отрядите на враговете от повечето хълмове можели добре да се виждат помежду си и поради това да налитат едновременно. Отвсякъде се разнесли бойни викове и римляните, преди още да видят ясно, почувствали, че са обградени и че се завързва сражение и на фронта, и на крилата, без да успеят да построят бойния ред, да приготвят оръжията за бой и да извадят мечовете.

При надвисналата тъй голяма опасност консулът запазил достатъчно самообладание сред всеобщата паника и като се насочвал по посока на обърканите викове, започнал да построява бойния ред според случая и мястото и навсякъде, където можал да отиде и да бъде чут, насърчавал войниците, заповядвал им да не отстъпват и да се сражават: защото не с обети и молби за помощ към боговете, а със сила и храброст можело да се измъкнат оттам; с меч трябвало да си проправят път през строя на враговете и колкото по-малко се страхуват, толкова по-малка била опасността. Поради шума и безредието не можело дасе чуе нито съвет, нито заповед и войниците не само, че не помисляли да търсят своите знамена, редици и места, но едва им стигали силите да вземат оръжието и да го приготвят за бой, а за някои то било по-скоро бреме, отколкото защита. В такава мъгла ушите били по-полезни от очите. Отвсякъде се чували стоновете на ранените и ударените по телата и доспехите, примесени с викове на страх и ужас. Едни побягвали, но спирали, увлечени от тези, които искали да се бият; други, които се връщали в боя, били повличани от тълпата на бягащите. Сетне, когато предприели напразни опити да нападнат едновременно във всички посоки, защото от двете страни ги заграждали хълмовете и езерото, а отпред и в гръб - бойният ред на враговете, когато станало ясно, че единствената надежда за спасение е в десницата и оръжието, тогава всеки сам на себе си станал вожд и съветник в боя; битката била подновена, но нито бойните редици били правилно подредени по принципи, хастати и триарии, нито антесигнаните се сражавали пред знамената, за да бъде зад тях бойният ред на триариите, нито пък всеки бил в своя легион, кохорта или манупула: случайността ги събирала на едно място и собственият дух подсказвал всекиму отпред или отзад да се сражава; духовете били толкова разпалени, въодушевлението - толкова голямо, че никой от сражаващите се не усетил земетресението, което разрушило големи части от много градове в Италия, отклонило бързи реки от течението им, докарало морето в речните корита, предизвикало огромни свличания в планините. Почти три часа продължавало сражението и навсякъде - ожесточено, но около консула битката била най-настървена и безпощадна. Съпровождали го най-отбраните войници, а и той самият, щом усетел, че някъде неговите войници са притиснати и са в беда, неуморно се притичвал на помощ. Тъй като се отличавал с доспехите си, римляните го защитавали, а враговете се стремели към него с всички сили, докато един конник от инсубрите - името му било Дукарий - не познал консула по външността и не казал на съотечествениците си: ,,Ето този унищожи нашите легиони и опустоши нивите и града ни. Сега ще го принеса в жертва на душите на нашите нещастно погубени граждани." Сетне забил шпори в корема на коня, пробил си път сред най-гъстата част на враговете и като съсякъл най-напред оръженосеца, който се изпречил срещу идващия враг, пронизал консула с копие. Спуснал се да смъкне доспехите на консула, но триариите защитили тялото му с щитовете си. Тогава първо хукнала да бяга голяма част от римската войска и вече нито езерото, нито планините можели да бъдат препятствие за страха: както слепи бягали през всякакви теснини и стръмнини, хора с оръжие стремглаво се хвърляли един върху друг.

Редактирано Август 26, 2012 от Last roman

[Mr.Shades]

Откъде е този текст изключително интересно написан е.

Обаче аз имам въпроси. Какво са инсубри? Явно това са били конници, но има ли описание на доспехите и оръжията им?

Второ, триариите били ли са ефективни в отблъскването на пехота тъй като са били копиеносци?

Редактирано Август 26, 2012 от Mr.Shades

[КГ125]

от самия Ласт Роман е ;)

[Galahad]

Технически погледнато в много битки има елемент, който може да определим като засада. Без него много битки щяха да са предрешени от това кой е с по-голямата войска. А и при приблизително равни сили битките биха завършвали или с реми, или с огромни загуби за двете страни.

Засадата има за цел да постави противника в неизгодна позиция, така че той да не може да се възползва от ресурса си.

Легендарната битка в Ронсевалския проход, в която е бил унищожен ариергарда на армията на Карл Велики командван от Ролан не е била битка между големи армии като в песента, а просто баските блокирали отряда в прохода и го ликвидирали без да има възможност да се сражава. Тъй да се каже едните са горе и обстрелват, а другите са долу и умират.

При Одрин засада е с цел да се разкъса и унищожи лат. войска на части. Първо е предизвикан граф Луи и отряда му е унищожен, след това е ликвидиран отряда на Балдуин.

При Ахелой целта е била да се създаде паника - войските са били големи и трудноуправляеми. Тъй че армията хвърлена в паника си е най-големият враг - тогава големите загуби са дошли именно от паниката.

[Last roman]

Откъде е този текст изключително интересно написан е.

Обаче аз имам въпроси. Какво са инсубри? Явно това са били конници, но има ли описание на доспехите и оръжията им?

Второ, триариите били ли са ефективни в отблъскването на пехота тъй като са били копиеносци?

цитатът е от Тит Ливий. Разбира се не е лошо да прочетеш и Полибий /от който пък Ливий преписва/. Иначе съм взел повечето от текста от уикито.

Инсубрите са келти от долината на р. По, които две години преди това за покорени от Рим. Подробно описание на техни доспехи нямаме, но като всички галски конници /които били благородници/ вероятно са били въоръжение с меч, копие, щит, а може би и с ризница, и с шлем.

Триариите са ефективни срещу пехота, тъй като се сражават подобно на хоплитите.