Отиди на
Форум "Наука"
Monarh

Падането на Ловеч под османска власт -кога става това ?

Recommended Posts

Един от неизяснените въпроси около османското завоевание на Балканите е този за падането на Ловеч под османска власт . Кога градът е превзет от турците ? Аз пазя 1 атлас по история от 5 клас , в който е посочена годината 1393 като година на падане на града заедно с Плевен , т.е. след падането на Търново . Съществува легенда , според която воеводата на Ловеч Кусам отказва да се предаде и 1 нощ той и бойците му напускат крепостта и се изтеглят в планината , ставайки може би първите хайдути . Според книгата ,, Бележити българи . Том 2-ри " , издадена през 1972 г. , това става в началото на XV век . В уикипедия пък е дадена година 1446 . Аз лично смятам , че Ловеч пада през втората половина на XV век . Ето какво пише Владимир Иванов в статията ,, Завзети ли са българските земи окончателно от oсманците през 1396 година? " в сайта на БГ Наука :

Това може да означава само едно – със сигурност българската държавност (Видинското царство) просъществува поне до 1422 година, когато умира и нейният владетел Константин. Може да се приеме, че просъществува и до по-късно, но това може да се каже в по-голяма степен не за българската държава, а за самостоятелни владетели и феодали, които останали свободни или под някаква зависимост.

Някои такива градове, които остават свободни (зависими или полузависими) като воеводствата София, Търново и свободните градове Свищов, Лом и Ловеч.

Тук ще изложа извадки от Арменска география ”Ашхарацуйц” (”Светопоказател”) създадена през XIII век от Вардан Аревелци с късни преписвачески добавки, някои от които са от втората половина на ХІV век. Това е текст, на когото историците от близкото минало не са обърнали внимание, но сега започва да става все по-популярен и използван в съвременната медиевистика.

Този текст показва съществуването на свободни феодални владения след 1396 год. и свободни български градове като Ловеч, София и Свищов.

”Страната на тракийците се намира на изток от Далматия. В Тракия има 5 малки области, реки, град и острови, а за столица има щастливия Константинопол; и градът Самандриа. И през Лова и Сечов [Тракия] достига чак до Константинопол”.

Самандриа определено е Смедерево, което във всички западни и османски документи и карти до средата на ХІХ век е означавано като Самандрия, Семендре, Семендрия, а не с пославянченото име Смедерево. Лова и Сечов безспорно са Ловеч и Свищов.

Времето, което се визира в този пасаж, е периода 1420-1459 год.. Причината, която ме тласка към това е споменаването на Смедерево, което в този период е било столица на Сърбия, заедно с Ловеч и Свищов. Може да се смята, че Ловеч и Свищов не са под османска власт, защото са изредени като важни градове редом със свободния Константинопол и Смедерево. Ако бяха под властта на османците би трябвало да бъдат разорени и споменаването им би било неуместно. Но това, че има свободни градове не бива да ви учудва, защото в добавките от ХV век към същия текст на Вардан Аревелци на Балканите са посочени Румелия като османско владение, както и още редица не османски ”политически активни единици”След като се има информация за падането на останалите градове написани в пасажа в който е писано за Ловеч би било интересно да се датира и превземането на Ловеч. Арменският пътешественик от края на XVIII век Хугас Инджеджян твърди, че.. ”Ловче бил превзет през 1463 г. от Фатих султан Мехмед”. Турският пътешественик Хаджи Калфа, починал през 1665 г., твърди, че Ловеч е превзет в 1462 г. Ловешкият изследовател Ст. Попов отнася окончателното завладяване на Ловеч от османците към 1444 г. Според ловешкия изследовател Борис Караконовски след падането на Търново синът на Баязид I Челеби с цялата си войска се насочва към Ловеч, но след дълга и неуспешна обсада започва преговори с ловешкия воевода Станко. Сключено е споразумение Станко да признае сюзеренитета на султана, а в замяна да бъдат запазени животът, имотът и вярата на българите. Станко трябвало и да дава спомагателна войска на султана в случай на война. Според Ст. Попов правата, с които Ловеч се ползвал по този, скрепен с ферман договор, били още по-големи – да не се установява турско население в околностите на града, да не се взема кръвен данък, Ловеч си запазвал правото да взема мито от всички стоки, които преминавали през него. Според Борис Караконовски Ловеч окончателно е включен в рамките на империята чак в 1474 г., когато крепостта му е превзета от Синан паша. Датата на документа (1430 г.) е определена от Руси Стойков, обаче в ”Турски извори за българската история” регистърът е отнесен към средата на ХV век, което по никакъв начин не го противопоставя на тезата за късното падане на града под османска власт. Но дори Ловеч да е превзет в периода 1420-1430 той пак е просъществувал около четвърт век след падането на Търново. Ако тезата за този период бъде доказана, може да се приеме, че Ловеч е превзет след смъртта на Константин (син на Иван Сраицимир) или няколко години след това. Тезата, че българските земи, макар и лишени от царска институция, не са били автоматично включени в системата на Османската империя в първата половина на XV век, а са съществували феодални владения васални на султана намира потвърждение и в някои други източници. – т.е. градове, които не са под турска власт...

Най-вероятно в смутните години след разгрома на османците от Тимур при Анкара в 1402 г., когато турската власт на Балканите е била силно разклатена и дори разнебитена, парализираните от страх местни владетели и феодали са организирали съвместни акции против мохамеданските нашественици и са успели да отвоюват редица област – София и Софийско са минали временно под сръбска власт, Видинското царство е укрепило позициите си и е оцеляло поне докъм 1422 г., Ловеч и Свищов също са получили статут на васални на османците градове, но със самоуправление. Същото би могло да се предположи и за Добруджанското деспотство с оглед на някои съображения на Свилен Станимиров.

Но Османската Империя върнала моща си още по времето на султан Мурад II, а по времето на Мехмед II завоюването на Балканите достигнало до зенит.

”Като умрял, той (султан Мурад II) оставил сина си Мохамет като осми крал. Този в 1453 г., в последния ден на май, превзел Константинопол след 54-дневна обсада, напрягайки всички сили в последния пристъп. Също тогава му се предал богатият град Пера и стените му били разрушени.

Като овладял България и Расция (Сърбия), той завзел Смидеров, великолепния замък на Расция над Дунава. Нападайки оттам, той обърнал в пустиня Далмация и Кроация, проникнал в Щирия и в Австрия”.

Съдейки по сведенията на Хугас Инджеджян и Хаджи Калфа, вероятно Ловеч е бил превзет от Мехмед ІІ в 1462–1463 г., макар че, съдейки по данните на Мачей Меховски и на факта, че османският дефтер, споменаващ Ловеч като част от Никополския санджак, се датира към средата на ХV век, по-скоро Ловеч ще да е бил завоюван непосредствено след 1453 г., но преди 1459 г., когато пада Смедерево. Тази дата влиза в синхрон с факта, че овладявайки Константинопол, явяващ се християнска крепост в сърцето и едновременно в тила на османските владения в Европа и Азия, Мехмед ІІ се е почувствал обезопасен и е предприел политика на унищожаване на независимостта на владенията на балканските си васали. Така между 1453 и 1479 г. последователно са превзети оцелелите християнски държавици в континентална Гърция, повечето от егейските острови, Сърбия, Албания, Босна, Херцеговина, последните български крепости като Ловеч и Свищов, а Влашко, Мол0дова и Кримското ханство стават османски васали. В Мала Азия Мехмед ІІ ликвидира Караманския бейлик и Трапезундската империя.

http://www.nauka.bg/a/%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B7%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D0%BB%D0%B8-%D1%81%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B8-%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%87%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D1%82-o%D1%81%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-1396-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0 Какво мислите по въпроса ? :smokeing: Редактирано от Петър Петров

Share this post


Link to post
Share on other sites

За какво става дума. След 1430г. вече не говорим за някаква самостоятелна бълг. държава, тъй че Ловеч не е в положението на ср. столица Смедерево. Но турците по това време все още нямат достатъчно сили за да бранят всички крепости. Те поддържат силни гарнизони само при някои от най-значимите крепости. Но дори и при последните, като напр. Видин наред с доста малката постоянна охрана на крепостта се е разчитало отбраната да се усили с набиране на тамошните темариоти, но през ХVв. сред тях има все още доста българи-християни.

Тъй или иначе в крепостите турците са били малко и е било по-удачно да се евакуират, а основното бълг. население да пази крепостта от разрушаване. Затова при похода на Владислав Ягелон падат бързо толкова много крепости - просто българите пускат вътре кръстоносците. Там, където турците имат по-силно присъствие, като напр. Никопол, тя остава турска, но от града се присъединяват българи към кръстоносците. С увеличаването на броя на мюсюлманите на Балканите постепенно се ограничават българите-християни в армията и изчезвак както спахиите-християни, тъй и бълг. гарнизони. Разбира се с разрастването на Осм. империя много от бълг. крепости се оказват в дълбокия тил и губят значение. Тъй или иначе и по-късно местните бълг. първенци са играли важна роля в управлението на градовете. Дионисий Рали напр. пише, че дори във вече споменатия като силна турска крепост Никопол Тодор Балина е имал голямо влияние върху представителите на тур. власт.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Според ловешкия изследовател Борис Караконовски след падането на Търново синът на Баязид I Челеби с цялата си войска се насочва към Ловеч, но след дълга и неуспешна обсада започва преговори с ловешкия воевода Станко. Сключено е споразумение Станко да признае сюзеренитета на султана, а в замяна да бъдат запазени животът, имотът и вярата на българите. Станко трябвало и да дава спомагателна войска на султана в случай на война.

Според Ст. Попов правата, с които Ловеч се ползвал по този, скрепен с ферман договор, били още по-големи – да не се установява мюсюлманско население в околностите на града, да не се взема кръвен данък, Ловеч си запазвал правото да взема мито от всички стоки, които преминавали през него. Според Борис Караконовски Ловеч окончателно е включен в рамките на империята чак в 1474 г., когато крепостта му е превзета от Синан паша. Датата на документа (1430 г.) е определена от Руси Стойков, обаче в ”Османо-турски извори за българската история” регистърът е отнесен към средата на ХV век, което по никакъв начин не го противопоставя на тезата за късното падане на града под османска власт.

Арменския пътешественик от края на XVIII век Хугас Инджеджян твърди, че.. ”Ловеч бил превзет през 1463 г. от Фатих султан Мехмед”,а османо-турският пътешественик Хаджи Калфа, починал през 1665 г., твърди, че Ловеч е превзет през 1462 г.

За значението на Ловеч-го показва войната между зараждащото се ВБЦ и ИРИ през 1187 г.

И така Ловеч е важна стратегическа крепост в Централният Балкан и това го показват и важността му за ВБЦ.Поради близостта на Ловешката крепост до Велико Търново е един вид спомагателен и опорен пункт на търновската власт и трети бастион в едно с Никопол.

Линията Никопол-Ловеч-Велико Търново.

Бих казал ,че Ловеч е от същото значение за Търновското царство като българският Белград за сръбското царство.

П-с.

Градовете на Сърбия са с основно население от българи,като българското население е било основно не само по Морава,но и в Косово,по голямата част на Албания по линията Тирана-Драч,Шумадия и т.н.-сърбите са разположени в Стара Сърбиа-Расция,Зета и Арбанашките планини в Северна Албания.

Поздрави

Редактирано от rasate

Share this post


Link to post
Share on other sites

Автономията на Ловеч която продължава вероятно до втората половина на 15 век далеч не го прави независима българска държава.Подобна автономия Чипровци има чак до края на 17 век.А Панагюрище ползва подобни привилегии чак до 1876 г.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Преди време исках да напиша нещо сериозно по темата, но силиците ми на пишман самоук историк се оказаха слаби.

Накратко, теорията ми е, че имаме автономни български области много дълго време. Никополското "царство" и софийското "царство" имат доста широка автономия. Всъщност, не може да говорим за турско владичество поне до 1689 /Виена/, а за съвместно управление на българските земи. Едва когато българите активно започват да помагат на австрийците, и да се бунтуват турците предприемат репресии.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Няма такова животно "Никополско царство".Всъщност османски гарнизон в Никопол има от 2 юли 1395 г. чак до 1877 г. непрекъснато.За каква автономия можем да говорим тогава с турски гарнизон в цитаделата?

Share this post


Link to post
Share on other sites

...Този текст показва съществуването на свободни феодални владения след 1396 год. и свободни български градове като Ловеч, София и Свищов.

”Страната на тракийците се намира на изток от Далматия. В Тракия има 5 малки области, реки, град и острови, а за столица има щастливия Константинопол; и градът Самандриа. И през Лова и Сечов [Тракия] достига чак до Константинопол”.

Самандриа определено е Смедерево, което във всички западни и османски документи и карти до средата на ХІХ век е означавано като Самандрия, Семендре, Семендрия, а не с пославянченото име Смедерево. Лова и Сечов безспорно са Ловеч и Свищов...

Странно е някой да пътува през Ловеч и Свищов за Константинопол. Предлагам Ви друго обяснение на текста съгласно друг арменски автор:

СИМЕОН ЛЕХАЦИ "ПУТЕВЫЕ ЗАМЕТКИ"

"...2. ПУТЕШЕСТВИЕ ИЗ ЛЬВОВА В СТАМБУЛ

Итак, 15 февраля 1057 года армянского летосчисления (1608), в понедельник второй недели великого поста, волею и могуществом всесильного бога, я, будучи 24 лет, выехал из столицы Львова, уповая на Дух святой истинного бога. Я пустился в путь с молдавскими купцами-армянами. Так как стояла зима, мы лишь через десять дней с трудом достигли города Сината, который является границей и концом страны поляков и началом страны валахов. Там мы пробыли один день. Оттуда мы за девять дней достигли богом построенного города Сечова, который был резиденцией молдавских господарей [35] и престолом патриарха армян и валахов. Этот Сечов был [расположен] на очень возвышенном, приятном взорам и красивом месте с умеренным и здоровым климатом. Вокруг города протекала большая река 3. В этом городе жили триста-четыреста домов 4 армян; [имелись] три каменные церкви и два очень красивых и превосходных каменных монастыря вне города: один совсем рядом с городом, другой – на расстоянии двух миль..."

Сечов = Сучава, столица на първата централизирана молдавска държава

Лова - най вероятно е Лвов. В състава на Полша столица на Руско воеводство.

Намират се на пътя от Константинопол за Балтийско море. И в двата града е съществувала значителна арменска диаспора с арменски архиепископи.

Борис Караконовски би трябвало да се приема с известни резерви, известно е че част от нашите възрожденци от патриотични подбуди са съчинявали легенди и митове. Ще дам само два примера от "Историята" на Борис Караконовски:

"Ловчанската крепост, която имала голям гарнизон, била завзета от Аспаруха в 682 година. В една много тъмна нощ той приближил крепоста и на въжени стълби с прикрепени куки могли да влезат негови войници откъм северозападната страна, където е била крепостната стена най ниска и имало крепостна порта. Отворили портата и навлезли другите войски. Има предание че борбата продължавала в крепоста едно денонощие и кръв текла из нея като порой. Много гърци биле пленени."

"Ако някой турчин минел с кон през Вароша, на чиито два края имало ковачници, трябвало да разковава коня и на повод, без да му се качи, минавал Вароша и на другия край го подковавал наново."

Борис Караконовски посочва като източник за падането на Ловешката крепост Едем Емин Сайди “Хакикат-теизи Мукаден султан Баязид”. За съжаление никой не е чувал за такъв автор и такова произведение.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Струва ми се, че някои бъркат автономията с местното самоуправление. В Османската империя е имало по цялата държавна верига много силна централизация, но на най-ниското ниво е имало много силно развито местно самоуправление. Местното самоуправление е доста силно у нас и след Освобождението до идването на власт на БЗНС, което е началото на прехода от демокрация към авторитарна диктатура. След 1989г. имаше опит да се възстанови местното самоуправление у нас, но при управлението на даскала по политикономика (икономика на социалстическото стопанство) другаря Иван Костов този опит беше окончателно ликвидиран.

Благодарение на това силно местно самоупрванление са направени толкова много черкви и училища. Еснафите също са имали доста силни позиции - напр. "Св. Петка Самарджийска" е била поддържана от Самарджийския еснаф. Ако се сещате за "Железният светилник" - там има доста сцени свързани с дейността на тамошното местно самоуправление.

Автономията е по-друго нещо. Тя е по-тясно понятие от васалитета, когато също може да има гарнизон на сюзерена. Напр. след освобождението Княжество България е васална държава, а Източна Румелия е автономна област - когато Сърбия при Съединението нападнала Княжеството, то турците като сюзерен пратили макар и символична войскова част срещу сърбите, макар те да се явявали враговете на техните врагове.

През ХVв. чисто демографски турците са нямали ресурси да поддържат гарнизони от мюсюлмани в крепостите в Мизия. Във връзка с похода на Владислав Ягелон имаме сведения, че доста крепости били отбранявани на практика от християни.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...