Отиди на
Форум "Наука"

111 години от аферата мис Стоун


Frujin Assen

Recommended Posts

  • Модератор Военно дело

На 3 септември 1901 г. четата на Яне Сандански и Христо Чернопеев отвлича американската протестантска мисионерка Елън Стоун и нейната другарка Катерина Цилка с цел получаване на паричен откуп. Тяхното пленничество продължава близо половин година и става известно като „Аферата мис Стоун“

В резултат на най-тежкия си провал през януари 1901 г. ВМОРО изпада в изключително тежко положение. При разкритията много книжа и архиви попадат в турските власти, значителна част от мрежата на организацията е разкрита, Централният комитет на ВМОРО е парализиран, тъй като членовете му са арестувани. След аферата ВМОРО започва работа по възстановяване на организацията, като основен проблем за решаване е липсата на средства за въоръжаване.

Гоце Делчев прави два неуспешни опита за отвличане на богати турци и гърци. Воеводите идват до извода, че дребните грабежи само накърняват репутацията на организацията и не спомагат за разрешаване на финансовия проблем. Сандански предлага отвличането на княз Фердинанд I при негово посещение в Рилския манастир, но на този радикален план пък се противопоставя Делчев, който смята, че отвличането трябва да стане на османска територия. След отхвърляне на различни варианти, Сандански се насочва към идеята за отвличане на протестантски мисионер от Банско, като първата набелязана цел е главата на мисията в Солун доктор Джон Хаус.

Четата на Сандански пристига в Банско и е посрещната от местния деец на ВМОРО Йонко Вапцаров. След разговори с местните протестанти се разбира, че идеята да се примами Хаус в Банско е обречена на провал, но че в набелязаното време ще дойде друг американски мисионер - Елена Стоун, която ще води кратък курс за обучаване на български учителки за първоначалните протестантски училища заедно с помощничката си българка Катерина Цилка. Освен това, според Христо Чернопеев, отвличането на Елън Стоун е по-приемливо, тъй като доктор Хаус е в добри отношения със селяните, а самата мис Стоун проповядва, че Господ, а не революционерите ще помогнат на поробеното население.

Според одобрения план отвличането трябва да бъде извършено от малобройна чета по пътя Разлог - Горна Джумая в местността Подпрената скала. Участниците в отвличането трябвало да бъдат в турски облекла и да говорят на турски език, за да остане впечатлението, че отвличането е извършено от турци.

Ръководителят на окръжния комитет в Банско Димитър Лазаров се запознава с мис Стоун и узнава точния час на пътуването ѝ. Заедно с Елън Стоун се очаквало да пътуват Катерина Ушева, Катерина Цилка, Григори Цилка, три учителки, две ученички и други.

Елън Стоун и Катерина Цилка са пресрещнати и отвлечени късно следобед на 21 август (3 септември) 1901 година. като двете са отделени от групата. Катерина Цилка е отвлечена за спътница на мис Стоун.

Непосредствено преди отвличането четата влиза в сблъсък с един албанец, който започва да стреля с револвер и успява да рани един четник, но е обезоръжен и четата го взима със себе си. Освен това по време на отвличането прегладнялата чета забравя да говори само на турски език. По този начин отвлечените не могли да се заблудят, че похитителите са турци. Отвлеченият албанец се оказва разбойник, който многократно тероризира селата и Кръстьо Асенов го ликвидира, което допълнително разваля първоначалната идея четата да се представи за турски разбойници.

На следващия ден след отвличането в Банско Григори Цилка и останалите освободени спътници на мис Стоун известяват местната протестантска мисия за извършеното похищение, които известяват по телеграфа доктор Джон Хаус. Доктор Хаус от своя страна известява американския консул в Солун, който информира за отвличането американския консул в Цариград Чарлс Дикенсън.

Османското комисарство изпраща до Министерството на външните работи и вероизповеданията в София официална нота, която гласи, че похитителите са българи, членове на македонския комитет.

Четата е преследвана от турски потери и от върховистки чети, затова преодолява големи трудности при укриването си. Тя постоянно сменя пътищата си и основно се движи през нощта от съображения за сигурност. На третия ден край село Сушица жените са информирани, че са отвлечени за откуп и Чернопеев ги предупреждава, че ще бъдат убити, ако се опитат да избягат. Третата нощ четата влиза в България, за да се подслони и там да изчака ситуацията в Горна Джумая да се успокои. Подслон намират в селата Фролош и Цървище.

Сандански междувременно заминава за Дупница, за да се лекува и да събере информация. Там той разбира, че българската армия и жандармерия претърсват граничната област и затова четата се връща в Горна Джумая. По пътя четата и отвлечените жени се подслоняват временно в една къща в Селище и тогава започват първите преговори относно откупа.

Шест дена след отвличането Елън Стоун е заставена да напише писмо, с което трябва да започнат преговорите. Това писмо е диктувано от Яне Сандански и Чернопеев, а на мис Стоун е оставено да реши до кого да го адресира - тя го изпраща до своя приятел от Банско Костадин Петканчин. В писмото се казва, че за нейното освоождаване се иска откуп от 25 000 златни турски лири и че Петканчин трябва да извести Уилям Пит - касиера в американския съвет в Цариград. Изплашен от писмото, Петканчин информира турските власти за случилото се и така първият опит за започване на преговори пропада. След това мис Стоун пише ново писмо, което този път адресира до доктор Хаскел, който е мисионер в Самоков. На 15 септември (28 септември) доктор Хаскел се среща в Цариград с Уилям Пит, с Еди Пенсър - временен американски представител и с тогавашния генерален американски консул в Цариград Дикенсън.

Яне Сандански, Христо Чернопеев и Кръстьо Асенов не очакват акцията да се усложни и продължителността ѝ от 6 месеца ги изненадва. Главен проблем се явява пазенето на заложниците на безопасно място, което е задължение на Сандански. Поради наближаването на есента и зимата се появява предложение да се преместят около Арджанското езеро, но четата и жените решават да се задържат в Пирин и да се подслоняват предимно край Селище и Покровник.

Акцията постоянно е заплашвана от османските потери в Пирин и от действията на българските сили в пограничните области, поради което престоят на българска територия става невъзможен. Като допълнителна опасност се явява върховистката чета на Дончо Златков. През лятото на 1901 година Златков напада четата на Яне Сандански при село Тросково с цел да отвлече американските мисионерки и той да прибере откупа. Престрелката трае цяла нощ. Двете чети отстъпват от селото и по пътя за Лешко четата на Сандански и жените са посрещнати от Чернопеев, който идва на помощ на Сандански с 50 души. Заради сблъсъка с Дочно Златков Сандански повежда хората си към България и се оттеглят в Цървище, но там пък заради българските части са принудени да се върнат в Македония.

Заради всички тези опасности похитителите трябва да се движат постоянно, но това става много трудно - мис Стоун е на 55 години, а Катерина Цилка по време на отвличането е бременна в петия месец.

Яне Сандански решава да потърсят убежище във Влахи, където Цилка да може да роди. По пътя обаче Цилка получава предродилни болки и четата се установява в Сърбиново. На 22 декември (2 януари) Цилка ражда момиченце, което е кръстено Елена (на мис Елън Стоун). Междувременно в Сърбиново идва турски аскер, което принуждава четата да напусне селото на третия ден след раждането. Тъй като Цилка не е в състояние да ходи или язди, пътува в специално направен сандък, дърпан от кон, с който пристига до Влахи.

След продължителни преговори в София и Самоков откупът от 14 000 златни турски лири е получен на 18 януари 1902 година в Банско. Парите са изплатени от турските власти, които после събират парите от българското население.

Пленените жени са освободени на 2 февруари в Струмишко.

Като цяло акцията допринася за популяризирането на ВМОРО далеч извън пределите на Османската империя, за което спомага и самата мис Стоун със своите беседи в Съединените щати.

Справка: Елън Стоун е родена на 24 юли 1846 година в Роксбъри, щат Масачузетс, САЩ. Пристига в България през 1878 г., за да работи в американското девическо училище в Самоков. По-късно се премества в Пловдив, за да преподава хигиена, четене и протестантство на жените по домовете. През 1898 г. е изпратена в Солун от Американския съвет за чуждестранни мисии на евангелистко мисионерство сред жените. Умира на 13 декември 1927 в Челси, щат Масачузетс, САЩ.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

Този епизод ми е един от любимите, пък и цялата кампания завършва успешно - откупът е взет, а заложниците са върнати живи и здрави. Много романтична история...

Аферата "Мис Стоун"

Приятно четене :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Материали (64)

№ 1

МИСИОНЕРКА, ЗАДЪРЖАНА ЗА ОТКУП В ТУРЦИЯ

В Турция пътуващите мисионери все още са застрашени от опасността да бъдат ограбени. На 3 ceптември мис Елена М. Стоун, мисионерка от Американ­ския съвет, бе заловена от разбойници на път от Банско за Джумая, Солунска област, Македония, заедно с един албански проповедник и група ученици. Групата била обградена, а мис Стоун — отделена от другите и задържана за откуп от 110 000 американски до­лара. В писмата си тя съобщава, че е в добро здраве и че с нея се отнасят добре. В Цариград вярват, че пряко отговорен за това насилствено отвличане е Бълrapo-македонският комитет. Американският съвет е поискал от правителството да предприеме стъпки, които да осигурят освобождаването на мис Стоун, но той също търси и начини за събиране на сумата за откупа. Мис Стоун работи в станцията в Солун и е високо почитана и силно обичана от мисионерите и местното население.

Сп. „Мишънърн ревю ъв дъ уърлд", Ню Йорк, Нова серия, г. XIV, № 11, ноември 1901, с. 871.

№ 2

СЛУЧАЯТ МИС СТОУН

Случаят с мис Елена М. Стоун занимава обществе­ното мнение с необичайна сила. Тя е една много оча­рователна и образована жена от Челси, Масачузетс която преди четвърт век отиде в България. Работила в редакцията на ежеседмичника „Конгрегейшъналист" в Бостън, а в задграничната си дейност е ръководила библейските жени, като ги е обучавала да работят сред жените от народа по домовете им. Тя е пътувала много из обширната територия, за която отговаряла, и е широко известна и много обичана и в Бьлглрии, и в Македония. През лятото тя провеждала обичайното обучение в планинското село Банско и на 3 септември с група от 12 души тръгнала за Джумая. Късно през деня в един планински проход групата била обкрьжена от 30—40 въоръжени мъже в турски дрехи, с маски и начернени лица, които взели в плен мис Стоун и госпожа Цилка. Впоследствие те поискали голям откуп от мисионерите в България, заплашвайки, че ще убият пленничките, ако той не бъде изплатен.

До този момент всички опити да бъдат проследени или заловени бандитите се провалиха, но на 27 октом­ври бе получено съобщение, че пленничките все още са живи и здрави.

Тъй като сумата на искания откуп — 110 000 аме­рикански долара — е приблизително колкото обезще­тението, което Турция трябва да заплати на мисио­нерите за унищоженото им имущество по време на арменските кланета, това накара много хора зад дей­ствията на тъй наречените „разбойници" да подозират скритата ръка на турското правителство. Но за сега не се знае нищо за истинските подбуди за това насилст­вено отвличане. Все още не можем да установим дали това е заговор, целящ да застави Съединените щати да върнат на султанската хазна изплатеното обезщетение, или да застави най-накрая султана да заплати на Съе­динените щати искания сега откуп и по този начин кос­вено да подпомогне революционния „Македонски ко­митет".

Но докато въпросът за изплащането на откупа се обсъжда, до момента в който пишем по-голямата част от исканата сума е събрана. Сега обаче възниква един нов много важен въпрос: Какво ще стане, ако се съз­даде такъв прецедент? След отвличането на сина на г-н Кудахи и изплащането на огромната сума, поиска­на от похитителите, това бе последвано от много подобни, повечето от тях несръчни опити за отвлича­не. Явно започна някаква епидемия от такива отвличания. Ако мис Стоун е отвлечена с политически цели, да се избегне смъртта й е безполезно. Но независимо дали животът й е застрашен или не, изплащането на такъв голям откуп създава прецедент, който би по­ощрил подобни престъпни случаи на изнудване.

Използувани бяха всички дипломатически средства за освобождаването от пленничество на мис Стоун и за отстраняването на заплахата за живота й. Надява­ме се, че преди читателят да прочете тези редове, нейното избавление ще бъде вече факт. Но цялата афера има много по-широк смисъл. Във всеки случай остава големият въпрос. Как да се осигури неприкосновеността на личността на мисионерите и как да се отнасяме с техните похитители в такива случаи? Струва ни се невероятно, че във всеки случай мис Стоун би могла да бъде убита, тъй като, ако тя е задържана с поли­тически цели, нейната смърт би могла само да им навреди, а ако откупът не бъде платен, нейната смърт би могла само да вдигне на крак цивилизования свят, който да настоява на всяка цена за смъртта на нейните убийци. Малко събития са вълнували хорските сър­ца така, както пъкленото дело на тези непознати похитнтели. И ако тази благородна жена пострада по някакъв начин, искането за нейното отмъщение ще бъде съответно още по-настойчиво.

Сп. „Мишънъри ревю ъв дъ уърлд", Ню Йорк, Нова серия г. XIV, № 12, декември 1901, с. 938—939.

№ 3

МИС СТОУН НАЙ-ПОСЛЕ СВОБОДНА

В ч е р а т я п р и с т и г н а л а в С т р у м и ц а, M а к е д о н и я

ЦАРИГРАД, (23 февруари) — Американската мисионерка мис Елена М. Стоун, която на 3 септември миналата година беше заловена с г-жа Цилка от разбойници в Солунска област, бе освободена.

Мис Стоун пристигна с г-жа Цилка и нейното бе­бе в Струмица, Македония, в три часа тази сутрин. Всички са добре.

В Струмица нямало никой, който да посрещне мис Стоун, тъй като разбойниците не били дали никакви указания относно мястото, където възнамерявали да освободят пленничките. Мис Стоун веднага съобщила за пристигането си на властите в Струмица.

Новината за освобождаването на мис Стоун се съ­държа в телеграма на вицеконсула на Съединените ща­ти в Солун до генералния консул на Съединените ща­ти тук г-н Дикинсън. Телеграмата не съдържа подроб­ности за освобождаването.

Тъй като Струмица е близо до железопътната линия Солун—Скопие и само на 58 мили от Солун, мис Стоун незабавно ще тръгне за Солун.

ЛОНДОН, (24 февруари) — Кореспондентът на „Дейли Кроникъл" в Цариград съобщава, че той разбира, за­що американските представители ще запазят в тайна завинаги мястото и начина на изплащане на откупа за освобождаването на мнс Стоун, поради необходимостта да бъдат предпазени невинни хора, които са им оказали съдействие. Все пак кореспондентът узнал, че хитростта с напълването на куфарите с парите с оло­во след изплащането на откупа с цел да се създаде впе­чатление, че мисията по изплащането на откупа е пре­търпяла неуспех, е излязла напълно сполучлива.

Почти сигурно е, казва кореспондентът, че парите от откупа са предназначени за Македонския комитет.

Мис Стоун, продължава телеграмата, не е знаела абсолютно нищо относно заговора за нейното отвлича­не, но има сериозни подозрения, че някои от българи­те, които са я придружавали или са останали, са били и течение.

БОСТЪН, (23 февруари) — Секретарят на Американ­ския съвет Бартън е получил от Солун следната те­леграма без подпис:

„И двете — мис Стоун и г-жа Цилка с детето, осво­бодени от пленничество, в добро състояние и добро настроение."

Г-н Бартън смята тази новина за напълно достоверна, тъй като мисионерите от съвета били инструкти­рани да не изпращат телеграми, основани само на слу­хове за освобождаването на мис Стоун, а да изчакат докато може да се даде точна информация.

Преподобният д-р Джъдсън Смит, един от секрета­рите на Американския съвет, посетил днес след обяд в Чесли дома на г-жа Бенджамин Ф. Стоун — майката на мис Елена М. Стоун, донасяйки телеграма от Со­лун с дата 23 февруари, съдържаща само една дума „Спасена" и подпис „Хаскел". Телеграмата била из­пратена от Едуард Б. Хаскел, един от мисионерите на Американския съвет в Солун.

*

Мис Стоун е родена в Роксбъри, Масачузетс на 2 юли 1846 г. и почти целият й живот е посветен на ре­лигиозна дейност. Казват, че когато я кръщавали, май­ка й я обещала на каузата на задграничните мисии. Мис Стоун получила образование в държавни училища В Челси и станала учителка. През октомври 1878 г. напуснала Ню Йорк, за да започне дейност в мисиите в Турция. Първото й назначение било в Самоков, къде­то останала до 1882 г., след което се завърнала в CA1L на кратко посещение. След това тя поела една станция в България. През 1898 г. отново се завърнала в CAЩ и след това била назначена в Солун. Ръководила 35 библейски жени, разпръснати из обширна дива територия. Повечето от пътуванията до тези места извършвала на кон и с придружители. В последните години по време на тези посещения била придружавана от г-жа Цилка.(65)

На 3 септември миналата година мис Стоун, придружена от г-жа Цилка, три учителки, пасторите Димитров и Вирков (и двамата българи) и няколко приятели преминавали през тесен проход на път от с. Банско за Джумая, когато се появила чета разбойници. Според мълвата някои от членовете на групата били зверски заклани, а съпротивата на охраната била сломена. Мис Стоун и г-жа Цилка били заловени и отведени в едно от свърталищата на разбойниците в планината.

Когато вестта за залавянето на мис Стоун била получена в седалището на Американския съвет за чуждестранни мисии в Бостън, идеята за изплащането на от­купа първоначално предизвикала единодушен протест. Смятало се, че изплащането на откупа би поставило в опасност живота на всеки американски мисионер в чуж­бина. Обърнали се с молба към Държавния департамент, който изпратил генералния консул Дикинсън от Цари­град в София като представител на правителството в преговорите с разбойниците. Смятало се, че след ка­то искането за откуп се отхвърли, мис Стоун ще бъде освободена. Когато обявили искането за откуп, раз­бойниците заявили, че ако парите не бъдат платени до 8 октомври, мис Стоун ще бъде или убита, или заста­вена да се омъжи за разбойник. Три дни преди тази дата Американският съвет отправил апел към амери­канския народ за събиране на сумата за откупа.

Разбойниците искали 25 000 турски лири (около 112 000 щатски долара), но били събрани само 72 500 долара за откупа и след продължителни преговори, та­зи сума била изплатена на разбойниците на 6 февруари от г-н Гарджуло, главен драгоман на легацията на Съединените щати в Цариград и У. У. Пийт, касиер на американската мисия в Цариград.

В Македония на разбойниците гледат като на ге­рои и главно на тях населението възлага надеждите си да отхвърли турското иго.

Обикновено малко се чува за разбойниците, докато не нападнат някой европеец. С местните жители се от­насят още по-грубо. Известният Нико веднъж отвля­къл две деца от различни семейства в Лариса. По-заможните родители откупили своето дете като платили откуп от 400 лири. Родителите на другото дете били бедни и изпратили на разбойника 50 лири с плахи извинения. Нико върнал парите. Накрая с голяма мъка били събрани и изпратени 200 лири, но разбойникът ги върнал с нетърпящо възражение писмо, давайки на родителите три дни да съберат исканата сума или да понесат последствията. Когато трите дни изтекли, той върнал детето разсечено на четири.(66)

Секретарят на легацията на Съединените щати в Цариград Спенсър Еди, който пристигнал вчера с кораба „Кронпринц Вилхелм", бил интервюиран в Холдън Хауз снощи, преди да отпътува в полунощ за Вашингтон. Той заявил, че е много доволен от получената новина за освобождаването на Мис Стоун и че той напълно вярва на известието. Отбелязал, че членовете на много посолства в Цариград ще бъдат удовлетворени, тъй като те проявили голям интерес към тази афера от самото й начало. Г-н Еди заявил, че посланикът на Съединените щати в Цариград заслужава най-голямо признание за освобождаването на мис Стоун.

Г-н Еди заявил, че не е уместно да говори за поли­тическите страни на аферата, преди да се е консулти­рал с държавния секретар Хей. Според него разбойни­ците били наели някой селянин да отведе мис Стоун в Струмица. Той добавил:

— Не съм запознат с последните подробности око­ло случая, тъй като напуснах Турция на 11 януари, а от тръгването ми досега са получени пет писма от по­сланика. Винаги, когато искахме да се срещнем с раз­бойниците и да разговаряме относно положението на пленените мисионерки, ние обявявахме това в някой от местните вестници. Един човек, винаги различен от те­зи, които бяхме виждали преди, идваше и заявяваше, че познава човек, който познава друг човек, който съ­що познава друг, който можел да се свърже с разбойниците. Ние му давахме писмото и той изчезваше. По­някога на следващия ден, а понякога не по-рано от седмица ние получавахме отговор. Беше безполезно да проследяваме куриера, тъй като писмото никога няма­ше да бъде доставено, пък и бе невъзможно да се до­берем до човека, който го получаваше. Всички отгово­ри, които получавахме от мис Стоун. бяха написани бодро. Никога не се оплакваше от болести и във всич­ките си писма заявяваше, че с нея се отнасят добре. Мисля, че ще установим, че тя няма да бъде по-зле след преживените трудности.

Г-н Еди бе запитан дали разбойниците са искали парите от откупа за себе си. Той отговори:

— Не, не са и именно поради това хората в Аме­рика не разбират случая. Касае се изцяло за полити­чески въпрос, цялото население на Македония симпатизира на отвличането, защото смята, че това е стъпка към освобождаването на Македония от турско господ­ство. Парите от откупа са предназначени за македон­ското дело.

Ако имахме работа с професионални разбойници, които просто искат пари, а не с политически разоойници, мис Стоун щеше да бъде отдавна освободена. Много е възможно нейното отвличане да е замисляно отдавна, а избраните жертви са смятани като най-подходящи за целите на каузата в сравнение с възможни жертви от други националности.

Като правило македонците са настроени приятелски към мисионерите, но те желаят да привлекат внима­нието на света върху своето дело и между другото да се сдобият с малко от тъй необходимите им пари. Имам всички основания да вярвам, че те са се отнасяли въз­можно най-добре с мис Стоун и нейната другарка по пленннчество. Когато се родило бебето на г-жа Цилка, доколкото знаем, с майката са се отнасяли най-любезно.

Г-н Еди казал, че мис Стоун нямало да се върне в САЩ, а щяла да остане в Македония. Той добавил:

— Слуховете, че съм бил извикан, защото правител­ството не било доволно от това, как съм действувал по аферата там, са напълно неверни. Ще се върна в Тур­ция след три седмици, ако не и по-рано. Докато съм тук, ще посетя Чикаго, където съм роден и където жи­веят повечето от моите роднини.

По време на пътуването г-н Еди бе придружаван от своята майка.

В. .Ню Йорк таймс", 24 февруари 1902, с. I.

№ 4

ВЕСТИ ОТ МИС СТОУН

Тя описва своето посрещане от прияте­ли в Струмица

БОСТЪН, (25 февруари) — Първото писмо от мисионерката Елена М. Стоун до семейството и приятелите й след освобождаването бе получено снощи от брат й Чарлз А. Стоун. Преди това писмо г-н Стоун е получил следната телеграма, подадена в Солун от г-н Гарджуло:

„Освободени събота през нощта село Градошор, бли­зо до Струмица, където са доведени от селския кмет в 9 часа, неделя. Довечера пристигат в Солун с Хаус."

После дойде дългоочакваното писмо от мис Стоун със следното съдържание:

„Ристовац, 25 февруари

Чарлз А. Стоун, Челси, Масачузетс,

Благодарение на бога ние сме свободни и добре след пленничеството ни от почти шест месеца. Вчера, неделя сутринта, г-жа Цилка, седем седмичната й дъ­щеря Елена и аз се намерихме оставени от нашите по­хитители близо до едно село на един час разстоя­ние от Струмица. Три часа чакахме да съмне, после на­мерихме коне и дойдохме в този град.

Сърдечни български приятели изскочиха от къщи, щом зърнали странно изглеждащите пътници, поеха ни от конете в обятията си със сълзи, усмивки и при­ветствени думи и ни отведоха в дома си. Бе пратена бързо вест на приятелите, присъствуващи на утринната служба в църквата, и стари, и млади дойдоха да ни поздравят. Какъв благодарствен молебен на бог за доказателството, че молитвите им са чути, защото всич­ки — даже и малките деца — никога не са преставали да се молят за нас, техните изчезнали приятели.

От този час, още със ставането бяхме заобиколени от приятели от града и околните села, които искрено ни поздравяваха за нашето избавление.

Турските власти не закъсняха да ни разпитат за нашите премеждия. Управителят на града и свитата му ни посетиха тази сутрин и отново следобед след при­стигането от Солун на д-р Хаус и сина му, придруже­ни от г-н Гарджуло, пръв драгоман на американската легация в Цариград. Тримата дойдоха, за да ни съ­проводят утре до Солун, където г-н Цилка очаква дълго изчезналата си съпруга и тяхното бебе. Те ми донесоха купчина писма от майка ми, братята и най-скъпите ми приятели.

Така започнахме нашия свободен живот — с неиз­разима благодарност към бог и към всички приятели, които с молитви и дарения помогнаха за нашето осво­бождаване. Твоя сестра.

Елена М. Стоун "

СТРУМИЦА, (23 февруари) — Г-н Цилка, съпругът на г-жа Цилка — другарката на мис Стоун по пленничество, отишъл на гарата в Солун с надеждата да при­дружи групата на г-н Гарджуло до Струмица, но тур­ските власти не му разрешили да стори това, заявявай­ки, че има съмнения, че той е съдействувал за залавя­нето на мис Стоун.

Мис Стоун и г-жа Цилка са настанени в дома на г-н Кимов, протестантски пастор, където те с голямо вълнение посрещнаха г-н Гарджуло и г-н Хаус.

През последните две седмици на своето пленничество жените пътували из планините. Денем били дър­жани скрити, а нощем бързо продължавали, яздейки със завързани очи. Веднъж конят на мис Стоун паднал и я хвърлил на земята, но тя се отървала само със силно наранено коляно.

В Струмица двете жени бяха заети с ушиването на дрехи за себе си и за бебето. Когато ги намерили, те били облечени в местни носии и овчарски наметала. Бебето нямало прилични дрешки, а било повито в пар­чета от груб плат, какъвто планинците използуват за навуща. Бебето не се простудявало.

СПЕЦИАЛНО ЗА „НЮ ЙОРК ТАЙМС”

БОСТЪН, (23 февруари) — Преподобният д-р Джъдсън Смит, секретар на Американския съвет на комиса­рите за чуждестранните мисии заяви днес в отговор на запитване:

— Вярно е, че бяха получени солидни предложения за първа публикация на разказа на мис Стоун за пре­живяното сред разбойниците, но нищо не знам за не­обоснованото твърдение, че едно списание предложило 23 000 долара. Вярно е също, че установеното от Съве­та правило препятствува получаването от страна На ми­сионерите, освен със специално разрешение, на всякак­во възнаграждение за странична дейност.

Вие, разбира се, можете да схванете причината за това правило. Когато един мисионер постъпва на служ­ба в Съвета, на него или на нея се гарантира заплата, достатъчна да живее в разумен комфорт. Заплатата се мени в зависимост от условията, както и от характера на работата. Срещу тази заплата от мисионера се очаква да отдаде цялото си време за службата, на която е нает. Не се предполага той да има достатъчно свобод­но време за много литературна дейност.

Колкото до мис Стоун, не мисля, че някой знае как­во тя може да предприеме. Има сведения, че е напъл­но изтощена. Тя е на 56 години и естествено трябва да се върне у дома, за да се възстанови,

В. „Ню Йорк таймс", 26 февруари 1902, с. 9.

№ 5

МИС СТОУН В СОЛУН

СОЛУН, (26 февруари) — Мис Стоун и г-жа Цилка с нейното бебе пристигнаха тук снощи бодри и в добро здраве. Те приеха във вагона членовете на англо-американската колония.

Мис Стоун и нейната група пътували на коне 5 ча­са от Струмица до най-близката железопътна станция. Местните мисионери и много от жителите на Струмица изпроводили на известно разстояние групата, пеейки химни. Бебето на г-жа Цилка, увито в одеяло, било носено от един слуга.

По молба на г-н Гарджуло турският управител на Струмица върнал на жените извзетнте в неделя на­метала и облекла, които им били дадени от разбойни­ците. Мисионерките смятат да запазят тези облекла като спомен от своето приключение.

Мис Стоун казва, че получила навреме всички пис­ма на г-н Хаус, изпратени в течение на нейното пленничество. Веднъж тя си изкълчила коляното, пропа­дайки в отвора за избата в една тъмна стая. Мис Стоун казва също, че разбойниците винаги се отнася­ли добре с пленничките. Те направили за жените коли­ба в планината, предоставяли им коне за пътуванията и носели детето на г-жа Цилка, когато им позволява­ли да вършат това. Разбойниците никога не са се сблъсквали с войската, въпреки че на няколко пъти се налагало групата да спира, докато похитителите на мис Стоун, по фалшива тревога, се подготвяли за дей­ствия.

Разбойниците нарочно помолили жените да преда­дат техните поздравления на г-н Гарджуло, г-н Пийт и другите за проявената находчивост при изплащането на откупа.

Когато групата от Струмица изкачила прохода Чипели, пътниците били изненадани от неочакваната поя­ва на г-н Цилка и станали свидетели на трогателната среща между съпрузите.

Мис Стоун казва, че разбойниците са заклели две­те пленнички да пазят в пълна тайна всичко, което бя могло да установи самоличността на разбойниците, местностите, където са били държани и други факти, които биха могли да издадат похитителите.

ЛОНДОН, (27 февруари) — В телеграма до „Дейли Експрес" се съобщава от Виена, че мис Стоун ще се върне в Съединените щати през следващото лято.

СПЕЦИАЛНО ЗА „НЮ ЙОРК ТАЙМС"

ВАШИНГТОН, (25 февруари) — В телеграма, получе­на днес в Държавния департамент от посланика Лейш­ман в Цариград, се съобщава, че мис Стоун била сво­бодна и се намирала в Струмица, че била много измо­рена и изтощена и се налагало малко да почине, но че ще продължи пътуването си днес или утре.

Сега, когато пленничките са свободни, Държавният департамент заявява без колебание своето пълно одоб­рение на всички действия на г-н Лейшман, г-н Спенсър Еди (секретар на легацията) и генералния консул Дикинсън за постигане на освобождаването. Държавният секретар Хей лично изказал признателност на г-н Еди, който в момента е в САЩ, за неговото поведение, как­то и за умението и енергията, с която е действувал ка­то временно управляващ в Цариград в първия етап от опитите за освобождаване на пленничките. Дали г-н Еди ще се завърне в Цариград, или не, зависи само от него, но ако той не пожелае да поеме отново поста си. Държавният департамент ще му предостави друга въз­можност за дипломатическа служба.

Сега, когато тревогата за безопасността на мис Стоун изчезна, най-голям интерес предизвиква въпро­сът, какви стъпки могат да бъдат предприети за оси­гуряване на обезщетение. Държавният департамент е все още в неведение по въпроса и няма установена оп­ределена политическа линия. Двете искания, които, ако е възможно, сигурно ще бъдат отправени, са за обезще­тението и за залавянето и наказването на разбойници­те. Но докато не се узнае повече за обстоятелствата около случая, Държавният департамент не може поло­жително да реши какви мерки следва да бъдат взети. От само себе си се разбира, че насилието не може да остане ненаказано.

Най-неотложният въпрос е дали Съединените щати трябва да настояват за залавянето на разбойниците. По този въпрос Държавният департамент изчаква повече подробности. Няма съмнение, че разбойниците могат да бъдат заловени. Веднъж или два пъти българите и турците са били толкова близко до залавянето им, че се наложила намесата на американските представители в Турция, за да го предотвратят от страх, че разбойници­те могат да наранят или убият мис Стоун и г-жа Цилка, преди да бъдат заловени. Безспорно е също, че Съе­динените щати имат право да настояват за залавянето на бандитите. Съществуват съмнения само относно не­говата целесъобразност. Задава се въпросът, дали ако Съединените щати поискат залавянето на разбойниците и Турция се съгласи, което тя несъмнено ще стори, ре­зултатът няма да бъде по-нататъшни насилия над аме­рикански граждани в Турция и България.

Ако разбойниците и техните съмишленици, които, из­глежда, са многобройни, имат възможност да отмъстят на американците за каквото и да било увреждане на похитителите на мис Стоун, ще е необходимо да се дей­ствува по-внимателно, отколкото при друг случай. Дър­жавният департамент не иска да жертвува живота на американци, настоявайки за определена форма на обез­щетение, дори това да бъде най-логично и правилно. Още повече, че има основание да се предполага, че мис Стоун и хората, помогнали при освобождаването, са да­ли обещание да пазят тайна, което много ще усложни всякакви усилия да бъдат наказани разбойниците.

В. „Ню Йорк таймс", 27 февруари 1902, с 9

№ 5

ПРЕЖИВЯВАНИЯТА НА МИС СТОУН С ПЛЕНИЛИТЕ Я РАЗБОЙНИЦИ

ЦАРИГРАД, (1 март) — Американската мисионерка мис Елена М. Стоун, която доскоро бе задържана от разбойници, пристигна днес от Солун и посети легация­та на Съединените щати. Мис Стоун и нейната другар­ка г-жа Цилка са в отлично здраве.

А. А. Гарджуло, първи Драгоман на легацията на Съединените щати, също се завърна днес. Той казва, че разбойниците наричали бебето на г-жа Цилка „Късметче" или „Щастливо дете", защото уж им било донесло щастие.

Получено бе следното описание на пленничеството на мис Стоун, като част от информацията бе доставена от съучастници на разбойниците.

След залавянето на мисионерките близо до Банско на 3 септември миналата година, разбойниците побър­зали да преминат границата и се установили в плани­ната Гьолтепе, в областта Еледере в България, където цялото население симпатизирало на това начинание. То­зи факт дал възможност на четата да живее удобно и в безопасност, и да бъде във връзка с външния свят.

Докато очаквали резултата от опитите да получат откупа, разбойниците се снабдявали от съседното село Леджума (67). Чувствувайки се напълно в безопасност, чле­новете на четата често се появявали открито в съседни­те села, докато местните им съмишленици не ги преду­предили да бъдат по-внимателни. Пленничките обаче били ревностно пазени.

Когато в началото на октомври м. г. генералният консул на Съединените щати в Цариград М. М. Дикинсън пристигнал в София и разкрил на властите ме­стонахождението на похитителите на мис Стоун, резул­татът бил почти пагубен за пленничките. Българското правителство прибързано изпратило войска в околно­стите на Гьолтепе, което накарало разбойниците да пре­къснат преговорите и четата сменила мястото си в Рила.

Студеното време направило пътуването в планините ужасно изпитание за мис Стоун и г-жа Цилка, обреме­нени от детето на последната. Всяка смяна на местоText Box: 266

пребиваването ставала нощем. Планинските пътища ре­довно били почти непроходими и често затрупани от сняг. Разбойниците се отнасяли толкова любезно с пленничките, колкото позволявали обстоятелствата. Снабдяването с храна било несигурно, макар жените да получавали най-хубавото, което можел да предоста­ви негостоприемният район.

Напрежението и неизвестността били равни на фи­зическите страдания. Пленничките никога не знаели ме­стонахождението си, разбойниците винаги им казвали, че не са в България и те изпитвали постоянно страх да не бъдат нападнати от войската, която понякога била по петите на четата. Еднакво голяма грижа било и бебето, за което се боели да не умре от простуда.

Не по-рано от 2 ноември американските емисари се свързали с четата, която по това време се била разпололожила в една пещера близо до Дупница, но страхът от войската накарал разбойниците да предприемат още един преход. Той бил направен в непрогледна снежна буря, която заличавала следите на разбойниците, но причинявала горчиви страдания на пленничките.

След този случай разбойниците успели напълно да се измъкнат от властите и към края на ноември им се удало да се върнат по заобиколен път в старите си колиби в местността Еледере. После пуснали слуха, че пленничките са мъртви и оттогава успели необезпокоя­вани да държат скрити мис Стоун и г-жа Цилка до действителното им освобождаване.

В. „Ню Йорк таймс", 2 март 1902, с. 4.

№ 7

ПОЧТИ ВСИЧКИ ПОХИТИТЕЛИ НА МИС СТОУН - БЪЛГАРИ

ЛОНДОН, (2 април) — Виенският кореспондент на „Таймс" съобщава, че нови подробности, уличаващи Сарафов (македонския ръководител) са били узнати във връзка със залавянето на мис Елена М. Стоун. Водачът на разбойниците, заловили мис Стоун, се казва Сандански и е млад последовател на Сарафов.(68) Всичките 29 съучастници на Сандански са българи, с изключение на двама гърци.

Кореспондентът посочва, че мис Стоун и г-жа Цил­ка на два пъти, за кратко време били в България. Еди­ния път били в Рилския манастир, където монасите оказали помощ на разбойниците и охранявали плен­ничките.

Добавя се, че сега Сандански се е присъединил към друга чета на Сарафов.

Има слухове, че Сарафов и неговите приятели об­мислят залавянето на един влиятелен чуждестранен консулски представител. Неотдавна Сарафов е бил в Пловдив, България.

Кореспондентът съобщава, че дори и сред македон­ското население има постоянно недоволство от поведе­нието на четите на Сарафов.

Кореспондентът на „Таймс" в Цариград съобщава, че неотдавнашните инциденти в Македония са предиз­викали дипломатически постъпки пред Портата, но по­солствата в турската столица очакват добри резултати от новоназначения управител на Солун, който се пол­зува с доверието на мирното население и чиято власт е подсилена с окръжна на Великия везир

.

ЛОНДОН, (2 април) — Виенският кореспондент на „Дейли телеграф” съобщава, че положението на Бал­каните започва да става критично, съдейки по призна­ци, на които той вярва.

Ежедневно се получават сведения за престъпления, извършени от български чети, информира кореспон­дентът, а вчера главите на седем български разбойни­ци били отнесени в Солун и окачени в двора на затво­ра. Един турски агент, който помогнал за залавянето на една българска чета бил подло убит за отмъщение.

*

Отвличането на мис Елена М. Стоун несъмнено не е първото сериозно престъпление, приписвано на Сара­фов и неговите чети от македонски революционери.

През август миналата година Сарафов и други чле­нове на Македонския комитет бяха подведени под отговорност за убийството на проф. Михайляно и г-н Фитовски, но бяха освободени от предварителния съд в София. Това стана малко след Македонския конгрес в София, който избра за председател на Върховния ко­митет г-н Михайловски, с което умереното крило удър­жа победа над Сарафов и неговите привърженици.

Проф. Михайляно беше убит на 22 юни 1900 г. в Букурещ. Той бе заможен румънски поданик, който се противопоставяше на Македонския комитет, а неговата смърт бе едно от многото престъпления, от които изнудванията за пари бяха най-чести, приписвани на маке­донците.

Едва след енергичните протести от страна на ру­мънското правителство в България бяха предприети действия срещу Сарафов и неговите последователи. По едно време войната между България и Румъния из­глеждаше неизбежна; но Австрия и Русия дадоха да се разбере, че те не биха допуснали конфликт.

В. „Ню Йорк таймс", 2 април 1902, с. 1.

№ 8

МИС СТОУН ОТНОВО У ДОМА

M и с и о н е р к а т а с е з а в р ъ щ а с л е д п л е н н и ч е с т в о с р е д б ъ л г а р с к и р а з б о й н и ц и

Мис Елена М. Стоун, която пристигна вчера с пара­хода „Дойчланд", не изглежда по-зле след дългото пленничество сред разбойниците в България, но е мно­го изморена от едноседмичен пристъп на морска болест.

— Това е най-щастливият миг в живота ми — каза тя, когато брат й Чарлз А. Стоун я посрещна малко след като корабът пристигна в Куорънтин*. След като пре­караха четвърт час в нейната кабина, братът и сестра­та излязоха да се срещнат с журналистите, които бяха дошли да посрещнат парахода на борда на полицей­ското митническо корабче „Калъмит".

— Предполагам, че искате да чуете всичко за разбойниците — каза мис Стоун любезно и очевидно с желание да разказва за своето неприятно преживява­не. — Те не бяха чак толкова свирепи, колкото може би си мислите, но говореха с много обидни и груби ду­ми. Обаче никога не са ни удряли или били.

Мисионерката беше облечена в тъмносин итънски** костюм със семпло украсена шапка в същия цвят. Тя изглеждаше много щастлива и изпъстряше разказа си с изрази на радост от невредимото завръщане в Амери­ка. Гласът й, който беше твърде слаб, на няколко пъти щеше да секне, но тя разказа много за своите прежи­вявания, преди корабът да заеме мястото си на кея.

— Разбойниците ни отвлякоха на 3 септември. Те се нахвърлиха внезапно върху нашата единадесетчленна група късно следобед. Бяха около 50 човека. Смятам, че нападението бе така внезапно, че всяка съпротива би била безполезна, даже и да искахме да я окажем. С изключение на господин Цилка, ние бяхме невъоръ­жени. Когато разбойниците отвлякоха жена му, той за­почна да стреля, но останалите от групата го разубедиха (69)

— Не е вярно, че г-жа Цилка бе задържана за откуп. Просто нашите похитители я взеха за моя придружителка. Те винаги постъпват така, ако пленницата е не­омъжена, независимо от възрастта й. Мислили са да заловят първата омъжена жена, на която попаднат, но първата беше г-жа Ушева, местна мисионерка и вдови­ца, която бе много болна. Ето защо те избраха г-жа Цилка и впоследствие аз бях много доволна, че те по­стъпиха така, по причина, която ще ви обясня.

Седем седмици преди да бъдем освободени, г-жа Цилка роди. Преди това разбойниците бяха станали така груби и жестоки в приказките си, че бе почти не­поносимо, но появата на бебето сложи край на всичко това. Разбойниците в Турция вярват, че клетвите ще ги стигнат, ако сторят зло на дете или на майка му, зато­ва те се отнасяха с нас отлично. Подигравателните на­меци престанаха и започнаха да ни дават по-добра храна, макар че трябва да призная, тя винаги беше сравнително добра.

Те се отнасяха с нас по-зле, само когато преговорите за нашето освобождаване бяха нарушени. „Ще умрете след двадесет дни считано от днес" или „Скоро ще прекараме куршум през мозъка ви" — бяха само някои от любезностите, които ни говореха, но да благодарим на небето, те не ни сториха зло.

Веднъж аз се простудих, а друг път паднах и си изкълчих коляното. И в двата случая райоойниците бя­ха разгневени, тъй като, изглежда, мислеха, че тези зло­полуки станаха по моя вина. Ние винаги пътувахме но­щем и никога не срещнахме каквито и да било пре­следвачи, макар нашите похитители да се държаха та­ка, сякаш някой ги гонеше. Понякога в средата на го­ра извикваха „Стой!" и изпращаха напред съгледвач, който много смешно се помотаваше насам-натам из дърветата и скалите.

Разбойниците никога не ни казаха кога трябваше да бъдем освободени. Най-накрая основната група из­чезна и ние видяхме, че бяха останали само двама. Усъмних се, че ще се случи нещо странно и запитах единия от тях къде са отишли останалите. „Никога ня­ма да ги видите отново — отговори той. — Отивате при приятели." Можете да си представите как ни по-действуваха тези думи. Г-жа Цилка и аз се прегърнах­ме и заплакахме на глас от радост. Да бъдем освобо­дени изглеждаше почти невъзможно, но ето ме тук, благодарение на божията воля и на молитвите на аме­риканския народ.

Мис Стоун разказа как за пръв път отишла в Бъл­гария преди 23 години като учителка в девически пан­сион на Американския съвет за чуждестранни мисии. Скоро след това тя се заела с мисионерска дейност из­вън училището. За последен път посетила САЩ преди четири години.

Тя бе запитана дали разбойниците в България при­личат на тези, изобразявани в театъра. Смеейки се, тя отговори, че не би могла да каже, защото през живота си никога не е ходила на театър. Дали залавянето й е било продиктувано от политически или користолюбиви съображения, тя не би могла да каже и не знае дали някога ще се върне отново в България.

Тя съобщи, че турското правителство отказало да поеме отговорността за залавянето й, твърдейки, че тя би трябвало да пътува с охрана. „Това твърдение — каза тя — е смешно, тъй като залавянето стана посред бял ден и биха били необходими голям брой войници, за да ме защитят от толкова много разбойници." Всич­ки мъже изглеждали като турци и говорели турски, но тя не била сигурна, че това е била тяхната национал­ност.

На кея имаше над една дузина лели, чичовци и бра­товчеди на мис Стоун, които бяха дошли да посрещнат завръщащата се роднина, а така също и представители на Американския съвет за чуждестранни мисии и много приятели. Митническите служители бързо приключиха проверката на багажа й и тя напусна кея с брат си и приятелите си, след като заяви, че веднага заминава за дома си в Челси, Масачузетс, където я очаква майка й. През следващата година тя ще изнесе лекции из цялата страна и е сключила договор с една изда­телска къща да опише преживяното. Поради това тя е задължена да не разкрива пред журналистите твърде много подробности от своето приключение.

БОСТЪН, (10 април) - Тази вечер, малко след девет часа, тук пристигна мис Стоун, придружена от брат си и сина му. Тя веднага нае кола за дома на г-н Стоун в Челси. Минавайки през града, те не се отбили в дома на майката на мис Стоун поради късния час и напред­налата възраст на майката, която е на 90 години. Мис Стоун решила да не я безпокои тази нощ.

Във вторник вечерта в Първата независима църква е организиран прием за близки приятели и другари по църква, а в четвъртък вечерта на същото място ще се състои прием за обществеността, на който обаче няма да има официални речи.

В. „Ню Йорк таймс", 11 април 1902, с. 8.

* Мястото за карантинен престой на корабите — бел. ред.

** Or Итън (Eton) — град в Южна Англия — бел. ред.

№ 9

ПЛЕННИЧЕСТВОТО НА МИС СТОУН

Т я о п и с в а с в о и т е п р е ж и в я в а н и я п р е д н ю й о р к с к а п у б л и к а

Около 600 души чуха снощи разказа на мис Елена М. Стоун за преживяното сред разбойниците в Бълга­рия и Турция. Това бе първата от серия лекции, които мисионерката ще изнесе под ръководството на майор Дж. Б. Понд. Лекцията се състоя в залата на Бродуей Тейбърнакъл — на Бродуей и 34 улица.

Мис Стоун започна своята лекция с кратко изложе­ние на политическите условия в Турция и на необходи­мостта от намеса на външни сили за възстановяване на реда и цивилизованите порядки. „Ако резултатът от преживяното от нас бъде такъв — каза лекторката, — сигурна съм, че си е струвало всичко, което тряб­ваше да изтърпим."

След като разказа подробно за известните случки от тяхното плениичество, тя продължи:

— Няколко дни не знаехме защо сме задържани. После дойдоха при нас и ни казаха, че са ни задържа­ли за откуп — за 25 000 турски лири. Казаха също, че този откуп трябва да бъде платен до 20 дни, или ние сме щели да бъдем убити. След това мъжът, който бе главатар на четата, ме застави да напиша писмо, с което да обясня на външния свят нашето положение, като заявя, че сме задържани за откуп и поискам от турското правителство да оттегли войската, която ни преследваше. Не вярвах, че моите думи можеха да по­влияят на Портата, но последвалите събития доказаха тяхната полза. Войската се оттегли и ние по-спокойно продължихме нощните си пътувания.

След като изминаха 11 дни, а резултат нямаше, ни бе дадено продължение от още 20 дни. Когато глава­тарят ми съобщи това, той каза зловещо: „И ако па­рите не са тук до това време — ще има куршум за нея и един за тебе."

По някакъв начин разбойниците узнали за подготвяното в САЩ движение за събиране на пари за наше­то освобождаване. Те ме накараха да напиша общо три писма. Това бяха ужасни неща за писане. Приличаха почти на смъртни присъди за г-жа Цилка и за мене.

На 29 октомври, неделя, те приготвиха всичко за нашето убийство. Изкараха револверите си и ги сложи­ха на земята. Чух главатарят да пита: „Защо с револ­вер? Защо не с нож?" След това те говориха нещо шепнешком за предсмъртни викове и споменаха, че бих умряла, без да вдигам много шум. Обаче денят мина спокойно. Няколко дни по-късно научих, че убийството било отложено поради различия в четата. Мнозинството искали да се изчакат по-нататъшните преговори.

Най-накрая разбойниците научиха, че консулът Дикинсън бе дошъл в София да преговаря. Когато прего­ворите приключиха окончателно, разбойниците бяха най-доволните хора, които сте виждали, първо защото полу­чиха парите и второ, че се отърваха от нас.

Най-впечатляващото събитие бе раждането на мал­кото бебе през нощта на 4 януари. Майката беше язди­ла десет часа в нощта преди появата на детето. Ние ви­наги пътувахме под прикритието на тъмнината. На вто­рата вечер след раждането на детето майката прие раз­бойниците. Те всички дойдоха в малката колиба, къ­дето бе настанена, и засвидетелствуваха своето уваже­ние към майката и бебето. Поздравиха майката и по­галиха детето. Но скоро нашите нощни пътувания се подновиха и това дете пропътува цели три нощи от първите пет след своето раждане.

Във втората част на своята лекция мис Стоун по­каза и обясни около 50 стереоптични фотоса.

В. „Ню Йорк таймс", 29 април 1902, с. 5.

№ 10

АПЕЛ ЗА ПОМОЩ НА МАКЕДОНЦИТЕ

Мис Елена Стоун, която християните в Америка ос­вободиха от македонските разбойници, се обърнала пис­мено към „Крисчън Хералд", призовавайки да се помогне на македонските бежанци, прокудени от домове­те им от „отвратителните турци". Тя изпратила възвание на Българското евангелистко общество, което от­части гласи както следва:

„Сегашното избиване на хиляди християни и уни­щожаването на стотици села и техните християнски църкви е победа на мохамеданския деспотизъм над християнството и християнската цивилизация на XX век. Нима вярващите от целия християнски свят ще ос­танат безмълвни и няма да отвърнат на горчивите воп­ли на умиращите в Македония?

Протестантските църкви в България, които обикна­ха силно Христос, благодарение на Българското еван­гелистко общество, което в продължение на 28 години бе сила в подкрепа на доброто сред европейските про­винции на Турция, най-искрено Ви умоляват да пред­приемете своевременно такива действия, които ще спрат ужасните зверства и масовото избиване на християн­ското население в Македония."

Сп. „Мишънъри ревю ъв дъ уърлд", Ню Йорк, Нова серия, г. XVII, № 1, януари 1904, с. 70—71.

http://www.promacedonia.org/bugarash/stone/ms7.html

http://www.promacedonia.org/bugarash/stone/stonei.html

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Интересно - мис Стоун става твърд поддръжник на българската кауза и на каузата на похитителите си в САЩ. Не ще да е стокхолмски синдром...

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Големия въпрос е какво става с парите от откупа.Там мистерията е пълна.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не са гепени - тук пише, а материалът е много добър.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Нищо не пише как са похарчени парите.Но е и факт че тези пари не влизат в касата на ВМОРО.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Робинхудовска история. Наистина не става дума за стокхолмски синдром, защото момчетата просто са се държали добре с мис Стоун и мисис Цилка.

Факт, че този случай е точно обратният на прочутото клише "Америка не преговаря с терористи". Може би защото нашите революционери просто не са терористи. Над което си струва да се помисли.

По този повод е хубаво пак да се гледа "Мѣра споредъ мѣра" :)

Редактирано от glishev
Соленка по-долу е уточнил за парите.
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Нищо не пише как са похарчени парите.Но е и факт че тези пари не влизат в касата на ВМОРО.

Как да не пише, като си го пише много ясно даже:

Макар че акцията не е одобрена предварително от ВМОРО, откупът е предаден на Гоце Делчев. На участниците той дава по 2 лири. За съжаление, както свидетелства Гьорче Петров, повечето от «мис-стонките» отиват за междуособиците с върховистите. От тях Гоце Делчев дава 250 лири (1100 долара) на солунските атентатори

Link to comment
Share on other sites

  • 2 years later...
  • Потребител

Наскоро попаднах на книгата на Алберт Сониксен, американски журналист и български комита. В края на книгата има преразказан разговор между Сониксен и Чернопеев. Ще цитирам дословно автора:

"- Какво стана с парите, които взехте?

- Един комитет бе натоварен с тях: Д.С. сега в София и старият М. в Дупница, вие познавате и двамата, чиято честност е над всяко подозрение. Третият беше Гоце Делчев. Повечето от парите финансираха въстанието от 1903г. в Битоля. И после - тук той ми се усмихна - аз взех малко от тях. Те ми дадоха пет(5) турски лири, за да си отида за Коледа у дома. Другите не взеха нищо.

Ние останахме смълчани дълго време, той мислеше унесено. Аз бях чувал много за тази история по-рано, от други."

Книгата се казва "Изповедта на един македонски четник" и се отнася за периода от 1905-06г. Преведена е на български през 1927г, а през 1968г. е преиздадена. Много интересна, чете се на един дъх. Изключителни портрети на Апостол войвода(ениджевардарското слънце), Лука Иванов, Кръстьо Асенов, Христо Чернопеев и т.н. Набляга се на борбите с гърците и вътрешните разпри във ВМРО.

Редактирано от Стоедин
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...