Отиди на
Форум "Наука"
К.ГЕРБОВ

Изгубеният Несебър

Recommended Posts

Днешното състояние на Стария Несебър

post-2642-0-44027200-1357637641_thumb.jp post-2642-0-92507300-1357637648_thumb.jp

Несебър през 60-те години на миналия век и днес.

„Преди двайсетина години дебеловратият човешки пейзаж нахлу по черноморското крайбрежие и го задуши с мутробарок и чалготеки. Оцапан бе дори уникалният Несебър. И ако сега не успеем да го поизчистим, ще го загубим.”

Това мнение представено по Дойче Веле, на което попаднах случайно в интернет, ме върна към 2010 г., когато се разгоряха силни страсти по повод искането на градските власти всички незаконни постройки и достроявания по сградите в стария Несебър да бъдат премахнати.

„Старинен град Несебър влиза в Списъка на световното наследство през 1983 година, когато е призната неговата „извънредна универсална стойност". Но през 2010 година 34-та сесия на Комитета за световно наследство прави една много тревожна констатация за „тежки изменения, дължащи се на неприемливо развитие на градската тъкан, които са заплаха за универсалната стойност, целостта и автентичността на ценността". Комитетът предупреждава, че съществува риск Несебър да влезе в Списъка на световното наследство в опасност, което може да бъде прелюдия към неговото изключване от Световното наследство.” Цитатът е пак от същото място http://society.actua...l#ixzz2Bnu3h5rB.

Не съм ходил скоро в Несебър. Гледам в интернет снимки ог града, но те ми изглеждат някак непривични с това, което съм виждал преди години. В първия етаж на старите сгради са открити магазинчета със закачени над тях надписи на фирми, най-често на латински език. В други снимки обектите изглеждат някак свити, което си обяснявам с липса на достатъчно свободно място около тях, за да се намери подходящ ъгъл за направа на фотографията. Вероятно е построено нещо ново там. Паркираните коли и пътните знаци също не стоят добре в снимките на интересните старинни обекти.

post-2642-0-14953600-1357637655_thumb.jp post-2642-0-32667900-1357637662_thumb.jp

Несебър през 60-те години на миналия век и днес.

Особено ме впечатли днешният вид на самия полуостров, гледан от птичи полет. Той е силно променен, като около него е направен насип и е прокаран околовръстен път. Изградено е ново яхтено пристанище вляво от провлака. Оформен е нов залив на другия край, вероятно пак за воден спорт. Ясно се вижда как някои сгради са се сдобили с още един етаж отгоре и църквата вече не се очертава сред покривите на съседните къщи.

В един любителски пътепис прочетох: „Старата и новата част на Несебър се свързват от провлак където е разположена старата мелница на града.” Тази дървена мелница, мисля, беше въстановена през 70-те години на миналия век. В началото на провлака, „на континента”, също има мелница: масивна, каменна. Останки от подобна мелница има и в североизточния край на полуострова.

На снимката долу вляво се виждат двете каменни мелници – едната на преден план, другата в далечината. От дървената мелница няма и следа, защото снимката е от шейсетте години.

post-2642-0-01213300-1357637669_thumb.jp post-2642-0-32706800-1357637676_thumb.jp

Общ изглед, 60-те години на миналия век и старата мелница днес.

На мястото на мелницата в новия Несебър днес има хотел. Казва се... „Мелницата” и можете да се досетите каква атракция има в него. „Хотелът има автентичната архитектура и уникален дизайн – се казва в рекламата на хотела. - Във вътрешността на хотелския комплекс се намира Вятърната мелница - културна и архитектурна забележителност, датираща от средата на XVIII в.” Моето предложение е в рекламата да се добави: „която е била паметник от културното наследство на ЮНЕСКО”. (Повече за съвременното битие на старата мелница виж тук: http://www.besove.bg...-Несебър )

Днес в Старият Несебър преобладава достроеното и новопостроеното, което изцяло е изменило вида му от времето, когато тази част на града попадна под егидата на ЮНЕСКО. Изгледите за бъдещето са не само, че няма да може да се „поизчисти” града, ами настъплението на модерното ще продължи да навлиза в него. Всичко това се вижда от сравнението на снимките по-горе.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Едновремешна разходка из Несебър

Несебър е един от най-древните градове в България. Разположен е на малък полуостров в Черно море, свързан със сушата чрез тесен провлак. Основан е около 510 г. пр. н. е. от гръцки колонисти на мястото на тракийско селище. Наречен е от основателите си Месемврия, по-късно славяните го наричат Несебър.

Запазени са останки от входната врата и стените на античната крепост. Има около 40 исторически църкви, от тях 14 са по-запазени, някои са въстановени. През вековете на османската власт градът запада. Съживяването му започва отново през XVIII – XIX в. След Освобождението е малко рибарско и лозарско селище.

През 1956 г. старата част на Несебър е обявена за архитектурен, градоустройствен и археологически резерват. От това време строежите в района на полуострова рязко се ограничават, а за малкото нови сгради се иска да бъдат в стария класически възрожденски стил. Това обаче е спазвано само до 1989 г.

Старият Несебър (б)е своеобразен архитектурно-етнографски музей на открито, включващ двуетажни къщи във възрожденски стил, свързани с тесни калдъръмени улички. По-забележителни от историческите къщи са тези на Панайот Мускояни, превърната в постоянна етнографска изложба, на Диаманди, на капитан Павел, на Васил Ламбринов. Запазените и възстановени църкви дават възможност да се проследи развитието на средновековната християнска архитектура по българските земи.

За припомняне на по-старите поколения и за създаване на възможност на по-младите да видят как е било преди, реших да покажа изгледи от Несебър от периода преди той да влезе в Списъка на културните паметници под закрилата на ЮНЕСКО и малко след това: 1970 – 1987 г.

post-2642-0-89584700-1357637866_thumb.jp

Общ изглед, началото на 70-те години на миналия век, дървената мелница още не е монтирана.

post-2642-0-49173300-1357637874_thumb.jp

Провлакът и възстановената входна врата, 1984 г.

post-2642-0-05583300-1357637885_thumb.jp

Крепостната стена на града,1987 г.

post-2642-0-45772300-1357637895_thumb.jp

Градинката пред църквата „Христос Пантократор”, 1978 г.

post-2642-0-92545900-1357637903_thumb.jp

Изглед към църквата „Свети Стефан”, 1978 г.

post-2642-0-57948400-1357637920_thumb.jp

Стара кула на пристанището, 1978 г.

post-2642-0-94983000-1357637931_thumb.jp

Възрожденска улица, 70-те години на миналия век.

post-2642-0-58883600-1357637941_thumb.jp

Къщата на капитан Павел при пристанището, 1987 г.

post-2642-0-46274200-1357637950_thumb.jp

Реставрирана къща, 70-те години на миналия век.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Пристанището в Несебър

Пътническото пристанище в Несебър се намира до стария град. В заливчето, скрито зад вълнолома пък се намира(ше) рибарския кей. Тук няма да показвам как изглежда днес тази част на полуострова. Снимките са от 1960-1985 г.

post-2642-0-98841500-1357638115_thumb.jp

Пристанището при вълнолома в 1960.

post-2642-0-70643300-1357638125_thumb.jp

Пристанището при вълнолома в 1965 г

post-2642-0-77706200-1357638135_thumb.jp

Пристанището и новата част на Несебър, 60-те години на миналия век.

post-2642-0-98661200-1357638144_thumb.jp

Пристанището и новата част на Несебър (в дъното се вижда старата каменна мелница), 70-те години на миналия век.

post-2642-0-62378400-1357638156_thumb.jp

Несебър при пристанището, 1965 г.

post-2642-0-23592400-1357638166_thumb.jp

Несебър при пристанището, 1983 г. (на заден план се вижда къщата на капитан Павел)

post-2642-0-56873300-1357638176_thumb.jp

Морската гара, 1980 г.

post-2642-0-00937200-1357638190_thumb.jp

Морската гара, 1980 г.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Църквите в Несебър

Несебърските църкви са издигнати през различни исторически периоди. Най-интересни в архитектурно отношение са строените през ранно-византийския период (V-VI в.) и през средновековието (X-XIV в.). Ранно-византийските църкви са базилики, най-известна от тях е Старата митрополия „Света София”. Новата митрополия „Свети Стефан” е също базилика, но е строена през Средновековието.

Кръстокуполният тип е представен от четири църкви: „Свети Йоан Кръстител” (X – XI в.), „Свети архангели Михаил и Гавраил” (XIII в.), „Свети Йоан Алитургетос (Неосветени)” (XIV в.) и „Христос Пантократор (Вседържител)” (XIV в.). Първата се отличава с по-строги форми и изцяло каменен градеж, останалите са със смесена зидария – редуване на камък с тухли, при което е постигнат подчертан декоративен ефект, подсилен с включването на декоративна керамопластична украса. Последните църкви са едни от най-характерните преставители на т. нар. живописен архитектурен стил, богато развит по българските земи през ХII –XIV в.

Тази част от галерията всъщност не показва някакво сериозно отличие спрямо съществуващите и днес обекти. Даже една от църквите - „Христос Пантократор (Вседържител)” е реставрирана и днес изглежда по-добре от преди. Старите снимки с църквите са от тези, за които споменах – точно такъв поглед към тях фотографът вече не може да направи, защото околното пространство около тях е свито, поради новопостроените сгради.

post-2642-0-61662400-1357638592_thumb.jp post-2642-0-65049500-1357638626_thumb.jp

Старата митрополия през 80-те години на миналия век.

Църквата „Света София”, т. нар. Стара митрополия, е трикорабна базилика, с нартекс и атрий (вътрешен двор). Централният кораб е по-широк, завършва с абсида - полукръгла отвътре и тристенна отвън. Построена е в края на V и началото на VI в., реконструирана е през VII в. През Средновековието служи за катедрален храм на Несебърската епархия. Страничните кораби са отделени от централния чрез градени от камък правоъгълни стълбове, свързани с тухлени арки. Над тях стъпва втора аркада. На източната стена над апсидата са разположени три аркирани прозореца. Базиликата е имала двускатен покрив, който не е запазен. В апсидата почти в цялост е съхранен синтронът (стъпалата, където са седели духовниците ). Отвътре църквата е била измазана с хоросан и стенописана. Целият под е бил покрит с мозайка от малки разноцветни камъчета.

post-2642-0-09919900-1357638638_thumb.jp post-2642-0-90974200-1357638651_thumb.jp

Църквата „Свети Йоан Кръстител”, X XI в., 70-те години на миналия век.

Каменната църква „Свети Йоан Кръстител” от X – XI в. е с висок цилиндричен барабан на купола и приятни, добре пропорционирани обеми, изградени от ломен камък, споени с хоросан. На изток завършва с три полукръгли апсиди. Църквата е без притвор. Западната, северната и южната фасада са аркирани. Църквата е измазана и стенописана.

post-2642-0-29111900-1357638661_thumb.jp

Църквата „Свети Стефан” (Новата митрополия), XII в., 80-те години на миналия век.

„Свети Стефан” (Новата митрополия) е трикорабна базилика от XII в., запазена почти в първоначалния вид. Средният кораб се издига високо над страничните и е отделен от тях само с по една колона, над която са прехвърлени широки арки. Източната фасада с три високи апсиди е най-богато разработена. Украсена е с ломбардска аркатура и керамични розети, които тук се явяват за пръв път в българската църковна архитектура.

post-2642-0-09092400-1357638671_thumb.jp

Църквата „Свети архангели Михаил и Гавраил”, XIII в., 1978 г.

„Свети архангели Михаил и Гавраил” е построена през XIII в. Тя е еднокорабна от варианта, наречен „стегнат кръст”. Има притвор и широк купол. Над притвора се е издигала четвъртита звънарница. Каменна стълбичка, водеща към нея, е скрита в западната стена на църквата. В храма се влиза през три врати – една на северната стена към кораба и две към притвора. На изток църквата завършва с три малки, многостенни апсиди с отвори в тях. Богата е и външната й украса. Арките са подчертани от тройни редици зелени глазирани „панички”, а под тях пространствата са изпълнени с шахматно наредени каменни блокчета и двойки тухлички.

post-2642-0-82095600-1357638681_thumb.jp post-2642-0-18285300-1357638695_thumb.jp

Църквата „Свети Йоан Алитургетос (Неосветени)”, XIV в., в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век.

„Свети Йоан Алитургетос (Неосветени)” се отнася към XIV в. Има квадратен план. Четири полуцилиндрични свода около барабана на купола образуват характерния за типа кръст, пространствата между раменете са оформени с арки и слепи малки куполчета. Пластичната декорация по фасадите е изключително богата. Най-атрактивни са източната и северната фасада, където между реда от големи двустъпални ниши са вмъкнати по-ниски и тесни ниши с вдлъбнато поле. Над тях има ломбардска аркатура в един и в два реда с различни растителни, животински и антропоморфни мотиви и тухлен корниз. Люнетите са украсени с разнообразни мотиви от тухли.

post-2642-0-02090000-1357638704_thumb.jp post-2642-0-40173100-1357638713_thumb.jp

Църквата „Христос Пантократор (Вседържител)”, XIV в., 70-те години на миналия век.

„Христос Пантократор (Вседържител)” също е от XIV в. Тя е с подчертано издължена източна част с дълбоко предолтарно пространство, загатнато с два масивни стълба, но не е засводено самостоятелно. В средата на наоса четири колони носят високия купол чрез пандантиви. Рамената на кръста и пространството между тях са покрити с полуцилиндрични сводове, а над просторния притвор има елиптичен свод. Над него също се е издигала кула-звънарница, до която се достига чрез тясна каменна стълба, вградена в стената между наоса и притвора. Всяка от фасадите има богато индивидуално оформление, но общото въздействие е единно.

Share this post


Link to post
Share on other sites

post-2642-0-44027200-1357637641_thumb.jp post-2642-0-92507300-1357637648_thumb.jp

Несебър през 60-те години на миналия век и днес.

post-2642-0-14953600-1357637655_thumb.jp post-2642-0-32667900-1357637662_thumb.jp

Несебър през 60-те години на миналия век и днес.

Особено ме впечатли днешният вид на самия полуостров, гледан от птичи полет. Той е силно променен, като около него е направен насип и е прокаран околовръстен път. Изградено е ново яхтено пристанище вляво от провлака. Оформен е нов залив на другия край, вероятно пак за воден спорт. Ясно се вижда как някои сгради са се сдобили с още един етаж отгоре и църквата вече не се очертава сред покривите на съседните къщи.

Според мен, може да има и насип, но това е последствие от намаляването на морското равнище. И то значително....

СМСМ

:grin:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Няма начин да е от естествен процес - такова оттегляне на морето би значело събития от световен мащаб. Насипвано е.

Огромно благодаря на автора на темата! Никоя история не е по-добра от визуализираната!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Насипа около Несебър е направен изкуствено, защото иначе е можело да стане като с Поморие - на мястото на стария град сега има една надстройка на кула.

За съжаление това беше направено неотдавна, тъй че някои неща като старата черква "Свети Стефан", Христос Акрополит и половинат аот Елеуса са заминали.

Може да не е автентичния вид, но поне оцелялото ще бъде запазено.

Що се отнася до прелестите свързани с вятърната мелница и некропола пред нея - това вече си е една съвсем друга тема. Същата работа и с гащената украса на стария град през лятото. Но за разлика от соца сега поне не събарят старите сгради за да оформят буренище декорирано с боклуци - общо-взето това е било оформено на местата на част от съборените черкви и банята. Сега разбира се терените са усвоени за чалгаджийници и сергии.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Тази тема я готвех отдавна, но покрай изгубването и на дюните в Несебър, се получи актуална. Докато се ровех в нета да видя какво пише по този въпрос, пак попаднах в сайта на Дойче Веле. Там в статията „Истината за дюните на Несебър” са отпечатали тази илюстрация.

post-2642-0-29516100-1357680947_thumb.jp

http://www.dw.de/РёС...СЉСЂ/a-16502380

Голяма грешка има в картинката. От радиото не са разбрали, иначе нямаше да я поместят. Сувенирната чаша в средата е менте. Къщата на нея не е от Стария Несебър, а от Стария Созопол. Сега не знам чия собственост е, но на времето това беше почивна база на художниците или на писателите –нещо такова беше.

post-2642-0-75967400-1357680955_thumb.jp

Снимката с къщата е от http://4coolpics.com...nty/129595.html. Под нея пише от къде е.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Грешката не е на радиото, а на тези дето са правили чашите. А майстора може да бърка Созопол и Несебър, но предполагам че разпознава без грешка Пайнерките въпреки изобилната употреба на силикон и грим за оформяне на външния им вид. Снимката е просто снимка на сергия за илюстрация на кича и простотията. Тъй да се каже мила родна картинка на България в епохата на упадъчен социализъм.

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 8.01.2013 г. at 21:51, Galahad said:

Грешката не е на радиото, а на тези дето са правили чашите. А майстора може да бърка Созопол и Несебър, но предполагам че разпознава без грешка Пайнерките въпреки изобилната употреба на силикон и грим за оформяне на външния им вид. Снимката е просто снимка на сергия за илюстрация на кича и простотията. Тъй да се каже мила родна картинка на България в епохата на упадъчен социализъм.

...упадъчна ДЕМОНокрация, колега! Социализма си беше добър строй :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

До 20-те години на ХХ в. Несебър си е едно почти чисто гръцко селище. Това в България или не се споменава, или се споменава под сурдинка. Има своето очарование като градче, но честно казано, никога не съм го намирал за нещо особено.

А глупостите за социализма горе показват, че има много болни мозъци.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 8 часа, Михов said:

До 20-те години на ХХ в. Несебър си е едно почти чисто гръцко селище. Това в България или не се споменава, или се споменава под сурдинка. Има своето очарование като градче, но честно казано, никога не съм го намирал за нещо особено.

А глупостите за социализма горе показват, че има много болни мозъци.

Не само в Несебър.....Веднъж във Варна се разхождах при римските развалини и видях една църква, който ме придружаваше каза, че една между най-старите ако не най-старата действаща църква. Влязох да я разгледам и видях, че всичките икони, надписи са с гръцка азбука. Питах местният, че това е гръцка. Ами да в този район са живели предимно гърци....И затова не бях знаел, макар че да е логично....

Share this post


Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...