Икономика на възраждането

[Atom]

В средата на 19 век, в териториите населени от българи става едно истинско културно и образователно чудо. За около 50 години (от 1820 до 1870) почти всеки град, село и паланка се сдобива с нова църква и училище. Създават се читалища и научни дружества, образованието от килийно става модерно и масово. Всичко това става без намесата на държавата или патриаршията. Средствата отделени за тези начинания са огромни и са съизмерими с данъците плащани към империята. На практика в повечето населени места хората се самооблагат и за около 50 години плащат двойно. Това е все едно днес, на всеки лев ДОД, данък сгради или такса смет да събираме още толкова за други начинания. Днес това е невъзможно. Коя е силата накарала българите през 19 век да се подложат на подобно свръхнапрежение? При липсата на държавна или църковна организация (от горе), какъв е бил този вирусен маркетинг, който без съвременните електронни медии е достигнал и до най забутаното село? Кой и как финансира българското възраждане?

Редактирано Януари 13, 2013 от Atom

[КГ125]

Дали е свръхнапрежение?

Данъците тогава не са имали тази почти непосилна тежест, каквато имат сега за един икономически субект. Това мисля е първото, от което трябва да се тръгне.

Второто е макрорамката на Османската империя. Тя не е била неблагоприятна за българското развитие, напротив. Съдържала е няои задържащи фактори, като мудна, ориенталска и корумпирана администрация и в някои ситуации, места и случаи - силов натиск върху християните, но като цяло тя все още не е онази пречка пред стопанското развитие, която би довела до масирани въстания и революции... Последните се случват на национлна, но не и на стопанска основа.

[Atom]

Колкото и да са нормални данъците, ако днес плащаш 1, а от утре 2, това си е свръхнапрежение.

Ще дам един пример със Свиленград. Нарочно съм избрал този незначителен град, който нито е търговски, нито производствен или какъвто и да е друг център. Подобни са 90% от населените места в България - без изявени бизнес субекти, без изявени културни или църковни лидери. Анонимни, почти не оставили следа в историята - нищо значимо не се е случило там.

През 1829-30г., по данни на полковник Енехолм, градът има 651 къщи. Плаща 28000 гроша харач, 58000 гроша за издръжка на войски и 10000 гроша данък върху лозя. Общо 96000 гроша. Това са фиксираните данъци, които не зависят от оборота на субектите. Отделно се заплаща десятък върху продукцията. За сравнение, надницата на един общ работник (ратай) по това време е 3 гроша.

През 1880 г. данъците са:

45842 - данък върху недвижими имоти

53002 - данък занятие от еснафа

2001 - данък занятие от несвиленградски жители

67888 - военен данък от немюсюлмани мъже /2444/

Или общо 168733 гроша.

Т.е. фиксираните данъци варират от 96000 до 168733 за годините от 1830 до 1880

За това време е построена църква - 1834, сграда на църковната община - 1840, училище - 1847, втора църква - 1857 и още две училища ( до 1860). В следващите десетилетия е построено читалище, създадено е научно дружество и девическо училище. Само за учителски заплати се отделят от 50000 до 80000 гроша годишно. Отделно църквата и общината също имат бюджет, строежите също изискват пари, а и патриаршията (до 1870) продължава да събира отчисления и за нея. Това са пари събирани само от местното население и според мен надхвърлят значително фиксираните държавни данъци. Така е навсякъде.

Редактирано Януари 13, 2013 от Atom

[КГ125]

Ако относителният дял на данъците от ена страна и на общинските разходи - така можем да обобщим от финансова гл.т. голямото дело на българското образование и религия - спрямо доходите на хората не е висок, не можем да говорим за напрежение или свърхнапрежение.

Ако разберем това, т.е. какъв процент от дохода на хората отива за държавни данъци и какъв процент - за разходи за българската община, може да се получат много интересни резултати...

[Atom]

Специално за Свиленград, бюджетът на общината е по-висок от фиксираните данъци.

Какъв процент от доходите отиват за данъци и за общините много трудно може да се сметне или поне не е работа на форума, а на научна разработка.

Все пак ето някои ориентировъчни числа към 1860г:

Надница на един общ работник - ратай, слуга и т.н. - 3 гроша.

Надница на строителен работник в Истанбул - 7-8 гроша

Надница на майстор (строител) в Истанбул - 13-15 гроша

Годишна заплата учител - 5000 - 8000 гроша.

Редактирано Януари 13, 2013 от Atom

[КГ125]

А, не е толкова трудно - добро начало

Да видим обаче доходите на един среден търговец, на средно земеделско стопанство и на едно средностатистическо занаятчийско семейство....

[stinka (Rom)]

И какво ? Големите данъци? На цялата община Свиленград данъците колкото 10 учителски заплати.

а т.нар "образователен бум" през Възраждането е такъв на фона на нищото преди това. Ако се погледнат статистиките примерно за Македония в нач. на 20 век - общо във всички училища и български и гръцки и сръбски ходят под 50% от децата. Някой от тях само за година в живота си. И това с парите, които наливат и държавите България, Гърция и Сърбия.

Отделно да построиш една стая и две до църквата, където да учат на цяло село децата, не е кой знае какво супер скъпо начинание. И далеч не всички села имат училища, особено малките.

Условията са мизерни, децата повечето време денем работят да помагат на родителите си, и вечер на свещи, в полумрак пишат на съндъчета с пясък. В общи линии в доста от училищата условията са мизерни дори за стандартите на Осм. империя и то в нач на 20 век.

В максимума от случаите децата научават да пишат и четат, малко смятане, малко история и тва е.

Това съм го чел от гръцка статия за образователната система на християните в Македония (и за българските и гръцките училища).

А междудругото Свилинград все пак е доста близо до Одрин, пък постиженията в образователното дело не са койзнае какви, Също да построиш една църква (голяма колко две къщи) от цяло село пак не е значим финансов разход. По скоро главна спънка е разрешението от властите и от патриаршията.

[КГ125]

Сега - Свиленград е в Тракия, източна - там не е тотален център на Възраждането, това трябва да се има предвид.

А образователното усилие на българския народ си е огромно и заслужаващо уважение и съвсем на нивото на времето си. Само какви кадри създава - държавата тръгва готова веднага след 1878 г. без колебание.

Не бива да се заблуждаваме - учителските заплати тогава са сред най-високите в България!

Тук ключът е другаде - колко процента е данъчната тежест и колко процента е общинския разход, да го наречем "български", от дохода.

А доходът няма само парично измерение - защото не всичко е стоково - парично отношение в тези времена, капитализмът още не е дошъл изцяло. Имаме натурални стопанства, имаме натурални размени, хайде последните не много, но го има. А това може да направи едно средностатистическо градско или селско семейство много богато по ония мерки, без да има пряк финансов доход.

[Atom]

а т.нар "образователен бум" през Възраждането е такъв на фона на нищото преди това.

Вярно е, че няма нищо преди това. Неслучайно дадох за пример Свиленград. Първо сравнително капсулиран - 10000 население през 1878, същото и през 1943, второ съвсем в периферията на възрожденските центрове.

- През възраждането са построени три църкви, през целия период на свободно съществуване нито една. Църквите все още са три и са си същите.

- През възраждането, до 1870г. са създадени три начални училища и едно класно (прогимназия). Гимназия е създадена в Одрин, като съвместно начинание на българите от Одрин, Лозенград и Свиленград. През 1970г. структурата на образованието в Свиленград е същата, като през османския период - три начални, една прогимназия и една гимназия, като Одринската гимназия просто е преместена в Свиленград (пособията и оборудването), а парите за построяване на нова сграда са от продажбата на сградата в Одрин.

Една от сградите от османския период се ползва и до ден днешен като училище (на снимката).

Факт е, че това което са направили възрожденците сами за 20-30 години, сто години след това си е същото, а приносът на свободна България с цялата си държавна машина е ......?

Редактирано Януари 13, 2013 от Atom

[Atom]

В максимума от случаите децата научават да пишат и четат, малко смятане, малко история и тва е.

Пак от Свиленград. Публичен годишен изпит през 1866г. (дописка в.Време) - по това време няма екзархия нито българска държава които да наливат пари.

Учениците са изпитани по следните науки:

- катехизис

- физика

- психология

- българска история

- християнско учение

- българска граматика

- изчислително земеописание

- аритметика

- всеобща история

- земописание на петте части на света

- турски език и граматика

- френски език и граматика

[stinka (Rom)]

Атоме, не искам да прозвуча грубо! Но!

Първо -10 000 души 1878г не е никак малко. Най-големите градове в България при освобождението са около 20-25 000 души. Варна. Русе, Пловдив и т.н. Т,е 10 000 души е сравнително голям град за нашите земи по онова време!

Второ днес населението му е около 18 000. Така че 3 църкви и 3 училища не са чак толкова малко. На град с такова население са достатъчни. Защо да се правят 20 училища като няма нужда от толкова.

Трето напротив даже от градовете в одринско Свиленград е най-български, с най-малко турци и гърци (за разлика от един Одрин, където българите далеч не са много), близо е до българската граница - затова е и доста силен център на българщината до 1912г. Затова и има толкова много за онова време църкви и училища.

Четвърто за град освободен 1912г на турската граница даже си е доста развит - митничарлъка го крепи

Твърдение че Свободна България няма принос за развитието сравнение с турското робство е толкова нелепо, че нямам думи. Само ще дам примера с българите в Одрин днес. Да точно такива няма!

ако нямаше Свободна България днес Свиленград щеше да е гръцки, колкото и Бер. Щото гъркоманията особено в Тракия е толкова силна - особено по Марица и Черно Море, че ти е бедна фантазията как освобождението едвам спасява Източна Румелия от елинизиране, камо ли одринско.

Преди да правиш толкова силни изказвания даваш ли си сметка, че между 30 и 50% от българите християни мигрират от Източна и Западна Тракия в България между 1878 и 1912г? И то не по време на войните и т.н. а по мирно време!

Катахезис, матахезис ала бала. Намери статистиката на Мишев за Македония да видиш, колко са учениците в гръцките и българските и сръбските училища в Македония, сравни ги с броя на християните. Свяиленград до 1912г си е в същото положение като Македония..

Редактирано Януари 13, 2013 от stinka (Rom)

[Atom]

Стинка, говорим за възраждането, а не за 20 век. Да, гръкоманията в този район е изключително силна. Точно затова и дадох примера със Свиленград. Трите училища, трите църкви, читалище, научно дружество, театрален състав, класически струнен оркестър и др. са създадени до 1870г., и то въпреки гръкоманията. Българска държава няма, няма и екзархия. Всичко е с пари от населението. Хората плащат един път държавни данъци. Втори път издържат гръкоманите. В града има гръцка църква и гръцко училище, които също се издържат от българите. В Свиленград няма гърци, но патриаршията с помощта на турските власти събира пари за издръжката им от местното население, а не ги поддържа със субсидии от Фенер или Одрин.

Иначе съм съгласен. Ако не беше в България, не само българи, а изобщо може би нямаше да има такъв град. През 1913 е опожарен, като преди това почти всички българи са го напуснали, а повечето от тези които остават са изклани. Ако беше останал в Турция нямаше кой да се върне там и да го засели отново.

Както и да е, хвана се за примера, а по-скоро нещата са принципни.

Пак ще повторя, въпросът не е за един град, въпросът е кое кара българите през възраждането да полагат такива усилия?

Редактирано Януари 13, 2013 от Atom

[Skubi]

Мисля не само в България. Това е общ Европейски просперитет....

В един доклад за годините за 19. Населението от Источна Европа, макар че на половина от западното изкарва почти толково ГДП на глава....

Има една босненска поговорка от началото на 19. век.

Фалирал като Гръцката държава.....

Ей от тук:

Chapters on the social and economic history of the Balkans - a revision of western and national historiographies. Vol I.( General Part, Bulgaria, 1774-1944)more

by Gabor Demeter

http://www.academia.edu/1246759/Fejezetek_a_Balkan-felsziget_es_a_Torok_Birodalom_gazdasag-es_tarsadalomtortenetebol_1774-1944_._I._kotet._Altalanos_resz_Bulgaria_Chapters_on_the_social_and_economic_history_of_the_Balkans_-_a_revision_of_western_and_national_historiographies._Vol_I._General_Part_Bulgaria_1774-1944_

:-D

[Atom]

Chapters on the social and economic history of the Balkans - a revision of western and national historiographies. Vol I.( General Part, Bulgaria, 1774-1944)more

by Gabor Demeter

http://www.academia....aria_1774-1944_

:-D

Това май е интересно, но нищо не му разбирам. Няма ли го този доклад на някакъв по-нормален език? Пуснах през преводача на гугъл, но само цикли и нищо не показва.

[Skubi]

Това май е интересно, но нищо не му разбирам. Няма ли го този доклад на някакъв по-нормален език? Пуснах през преводача на гугъл, но само цикли и нищо не показва.

Релах унгарски.

http://www.relaxa.hu/html/relax_magyar.htm

Методът е разработен от един строителен инжинер(72.) който сега вече знае, че страда от дисграфия, дискалкулия...Навремето още не са ги каталогизирали тези недостатъци...

И без да знае, че така се казва, борави с триковете на сугестологията....

Така, че тези уроци можеш да ги изтеглиш от нета и хура. За 1/2 - 1 година разбираш говориш унгарски....

:-D

Редактирано Януари 13, 2013 от Skubi

[Doris]

Както посочи Скуби, средствата за българските училища, черкви и читалища идват от общия подем на европейската икономика и в частност на икономиката на Османската империя, резултат на реформи в обществото и отваряне към търговски обмен с Европа. По-конкретно, един съществен паричен поток идва от новата редовна войска на империята, за чието обличане отива голяма част от българското текстилно производство.

[КГ125]

Точно така! Възраждането /не ме обявявайте само за национален предател, щот няа го понеса/ си е част от модернизацията на Османската империя или поне от опитите й за такава.

[Atom]

Точно така! Възраждането /не ме обявявайте само за национален предател, щот няа го понеса/ си е част от модернизацията на Османската империя или поне от опитите й за такава.

Администрацията иска да се реформира, но явно не може.

Сега като се разрових се оказа, че Стинката е прав, данъците са смешни. През 1854 бюджета на империята е 7,5 милиона лири. При 35 милиона население, това прави средно 20 гроша на калпак. Основните постъпления идват от големите търговски центрове - Истанбул, Солун, Бурса, Измир, Дамаск и т.н. На българите се пада средно два пъти по малко - около 10 гроша на човек годишно. Империята се модернизира, но финансовата система е все още архаична. Резултатът е, че в населението остават достатъчно излишъци за финансиране на образователни и др. инициативи.

Редактирано Януари 16, 2013 от Atom

[Atom]

По-конкретно, един съществен паричен поток идва от новата редовна войска на империята, за чието обличане отива голяма част от българското текстилно производство.

Всъщност, през този период текстилното производство запада. Армията се ориентира от занаятчийски текстил към фабричен, огромната част от който е внос. Има и местно производство (напр. Сливен), но то е още много слабо и задоволява нищожен процент от търсенето. Като пример може да се даде производството на текстил (занаятчийски) в Бурса. През 1843 г. градът и околностите му произвеждат 20000 топа плат. През 1863г. местното производство е само 3000 топа.

[КГ125]

Администрацията иска да се реформира, но явно не може.

Сега като се разрових се оказа, че Стинката е прав, данъците са смешни. През 1854 бюджета на империята е 7,5 милиона лири. При 35 милиона население, това прави средно 20 гроша на калпак. Основните постъпления идват от големите търговски центрове - Истанбул, Солун, Бурса, Измир, Дамаск и т.н. На българите се пада средно два пъти по малко - около 10 гроша на човек годишно. Империята се модернизира, но финансовата система е все още архаична. Резултатът е, че в населението остават достатъчно излишъци за финансиране на образователни и др. инициативи.

Това е една от големите причини за целия процес, да.

ОТ:

И това ако не е триумф на либертарианството! След като даже Османската империя така просперира при ниски данъци и малки държавни разходи...

[iivanov1]

Някой може ли да посочи източници кое колко е струвало? Освен това лирите, грошовете и парата в какви съотношения са? Срещал съм някъде, че 1 турска лира = 105 гроша?

[КГ125]

1 лира = 20 сребърни меджидиета
1 лира = 100 гроша (куруша)
1 грош = 40 пари
1 лира = 4000 пари

[ISTORIK]

1 златна лира = 20 сребърни меджидиета

1 златна лира = 100 гроша (куруша)

1 грош = 40 пари

1 лира = 4000 пари

Между 1844 и 1881 г. лирата е покривала биметалния стандарт: 1 лира = 6.61419 грама чисто злато = 99.8292 грама чисто сребро.

През 1881 г. златният стандарт е бил изоставен и към него са се върнали през 1914 г.

Между 1844 и 1855 г. са пускани монети с номинал 1, 5, 10, 20 пари, 1/2, 1, 2, 5, 10, 20 гроша и 1/4, 1/2, 1, 2 1/2 и 5 лири.

Имперската Османска банката пуска книжни пари – каймета – за пръв път през 1862 г. с номинал 200 куруша. Банкнотите имали текст на турски и на френски език. През 1873 г. се пускат банкноти от по 1, 2 и 5 лири, а през 1876 г. - и с по-малки номинали – от 1, 5, 10, 20, 50 и 100 куруша. От 1908 г. са в обръщение и банкноти от по 50 и 100 лири, а перз 1914 – по 1000 лири.

---

Акчето е сребърна монета, използвана като основна парична единица в Османската империя с тегло около 1 грам. Наричано е също аспра. Акчетата са основна монетна единица през първите векове на османското владичество.

Първите акчета са сечени по времето на султан Орхан I (1326—1359) в монетарниците на гр. Бурса, а по късно и в други градове на империята, до края на XVII век. Акчето, подобно на всички видове турски монети, е без изображения, отбелязани са името на султана, титлите му, годината на възцаряването му.

3 акчета се равняват на 1 пара.

120 акчета се равняват на 1 куруш.

По-късно курушът, замествайки акчето, става основната парична единица, а пък той е заместен от лирата през 80-те години на 19-ти век.

---

Първият турски куруш (грош) се сече през 1687 г. при султан Сюлейман ІІ с цел да замени популярните европейски монети с подобна стойност, които намирали широко разпространение и в неговите владения, но имали недопустими християнски кръстове и знаци върху себе си. Първоначално това била тежка монета, но с течение на времето съдържанието на скъпоценни метали в нея силно намаляло и курсът й станал плаващ, което в условията на все още пълно господство на златния стандарт било основателен признак за недоверие:

— през 1687 г. първият грош има тегло 19,24 гр., диаметър 40 мм и се равнява на 40 пари.

— през 1719 г. теглото му се увеличава до 26 гр.

— през 1810 г. намалява до 4.65 гр. (при проба 486 и диаметър 28 мм)

— през 1900 г. тежи само 1.202 гр.

— след реформата през 1916 г.: за златната монета от 100 гроша чистото тегло на златото е фиксирано на 0066147 гр., а сребърната монета от 20 гроша (1 меджидие) е тежала 19.965 гр. (при проба 830).

---

Два вола са се продавали за около 1400-1800 аспри, 1639 г.

Хубав кон (ат) – 40 златни лири, 1902 г.

1 турска златна лира = 4,55 долара, 1902 г.

1 турска златна лира = 70 евро, 2004 г.

[КГ125]

Вероятно тоя кон ще е някой от тези скъпите състезтелните. Защото толкова много пари за един кон....

[ISTORIK]

А колко трябва да струва? 4 лири ли? Възможно е да има грешка.

Има една мисъл, че историците обичали да добавят нули, а не обичали да отнемат нули от броя на воюващите армии и от числото на убитите в сражение. В случая не става дума за това. Възможно е да е недоглеждане. А може и конят да е струвал толкова.