Отиди на
Форум "Наука"

Константин и Методий в Повесть временных лет


Recommended Posts

  • Потребители

Повесть временных лет (ПВЛ) е едно от най-ранните летописни съчинения в старата руска литература, съставено около 1113 г. от Нестор, монах в Киево-Печьорския манастир. Известна е и като Несторова хроника, а в превод на български език е Повест за изминалите години.

Съдържанието на ПВЛ е запазено в преписите на две по-късни нейни редакции. Тази от 1116 г. е дело на Силвестър, игумен на Михайловския манастир във Видубиц до Киев. Преписи на тази редакция са влезли в състава на Лаврентиевския летопис от 1377 г., в Радзивиловския и Московско-Академическия летопис от XV в. Препис на другата редакция от 1118 г. е включен в Ипатиевския летопис от XV в.

Приема се, че ПВЛ е съставена въз основа на руски домашни и чужди писмени историографски източници (Древнейший Киевский свод от 30-те - 40-те г. на XI в., Никоновский свод от 1073 г., Начальный свод от 1095 г., Хрониката на Георги Амартол, хипотетичната Хроника на цар Симеон). Използвани са били и някои византийски, старобългарски и староруски агиографски съчинения, а също множество фолклорни предания и легенди (за заселването на славяните, за идването на апостол Андрей по руските земи, за основаването на руската държава и първите руски князе и др.). На свой ред ПВЛ става неотменна съставна част на повечето по-късни руски летописи.

В повестта са включени две известия за дейността на Константин-Кирил и Методий. Първото, условно обозначавано като Сказание о преложении книг, е записано под годината 6406 (898) и представлява кратка история на създаването на славянските книги. Второто известие, поместено под годината 6494 (986), по съдържание представлява „поучение“ на гръцки мисионер към руския княз Владимир Светославич (969-1015) и е известно като Речта на философа.

Сред съществуващите славянски писмени извори не са открити преки паралели на текста на Сказанието, което в същността си предава историята на създаването на първите славянски книги. Но приведените сведения отчасти съвпадат с Пространното житие на Константин -Кирил и Пространното житие на архиепископ Методий или имат паралели в по-късни южнославянски източници, а също и в паметници от западнославянски произход.

Поради тези причини въпросите за източниците на Сказанието, за времето и мястото на възникването му, се третират различно. Времето на появата му се определя в хронологическите граници от края на XI до XIV в., а източниците му се търсят сред реално съществуващи и предполагаеми латински и славянски писмени паметници от западнославянски или старобългарски произход.

Съществува и становище, според което първоизточниците на Сказанието трябва да се търсят в старобългарската историографска традиция. Някои специалисти виждат неговите корени в хипотетичната Симеонова хроника (Л. Боева), а други смятат, че като основно градиво са използвани житието на Кирил и житието на Методий с добавки от някои по-късни български извори и патриотични предания (К. Мечев). Като отдава особено голямо значение на факта, че Сказанието „органично“ се вписва в тъканта на летописа, А. И. Рогов отхвърля както тезата за западнославянски, така и становището за българските източници на Сказанието, като се присъединява към мнението на Д. Лихачов, че в него по памет е предадено съдържанието на Пространните жития на Кирил и Методий.

Горните сведения са взети и цитирани със съкращения от том III (П-С) на българската Кирило-Методиевска енциклопедия (изд. 2003, с. 166-169). По-надолу е представено въпросното Сказание и е направен опит за допълнителен анализ на текста на произхода му.

Текстът на Сказанието за Константин и Методий в Радзивиловския ръкопис

На практика различията в текста на Сказанието за Константин и Методий, предаден в Лаврентиевския, Радзивиловския, Московско-Академическия и Ипатиевския летопис са минимални. Като изходен за статията тук е избран Радзивиловския, наричан още Кьонигсбергски летопис, защото той е илюстрован със 617 цветни миниатюри и четири от тях са свързани със Сказанието. Някои от тях са отпечатани в Кирило-Методиевската енциклопедия, т. 2 и многотомната История на България, т. 2, но поясненията към тях не са съвсем точни.

Двете имена на летописа идват от името на литовския велик хетман, виленски воевода и княз на Свещената Римска империя Януш Радзивил, на когото е принадлежал ръкописа през XVII в. и от името на град Кьонигсберг, където ръкописът се е съхранявал през XVIII в. В хода на Седемгодишната война, през 1758 г. като трофей Радзивиловския летопис попада в Петербургската академия на науките.

Текстът на Сказанието в посочения летопис гласи:

„В 6406 (898) г. славянският народ бе неделим: славяни, които живееха по Дунав, покорени от угрите (маджарите), и моравци, и чехи, и поляци, и поляни, които днес се наричат руси. Първо за моравците бяха създадени буквите, които се нарекоха славянско писмо. Същото писмо е при русите и при дунавските българи.

Когато славяните живееха вече покръстени, техните князе Ростислав, Святополк и Коцел изпратиха [пратеници] при цесар Михаил (византийския император Михаил ІІІ), които казаха: „Нашата страна е покръстена и няма учител, който да ни наставлява и поучава, да ни изтълкува (обясни) светите книги. Не разбираме нито гръцкия език, нито латинския - едни ни учат по един начин, а други - по друг, затова не разбираме нито смисъла на книгите, нито тяхната сила. Изпратете ни учител, който може да ни преразкаже словата в книгите и техния смисъл.” Чувайки това, цесар Михаил извика всички философи (учени) и им каза реченото от славянските князе. И казаха философите: „В Селун (Солун) има мъж, на име Лъв. Той има синове, разбиращи славянския език. И двамата му сина са мъдри философи.” Чувайки, цесарят изпрати за тях при Лъв в Селун, казвайки: „Изпрати при нас своите синове Методий и Константин.” Чувайки това, Лъв бързо ги изпрати. Като пристигнаха при цесаря, той им каза: „Славянската страна е изпратила при мен [пратеници], молещи за свой учител, който може да им изтълкува светите книги, това те искат.” И цесарят ги уговори и заминаха те в славянската страна при Ростислав, Святополк и Коцел. Когато двамата [Константин и Методий] пристигнаха, започнаха да съставят буквите на славянската азбука и преведоха Апостола и Евангелието. Радостни бяха славяните, че слушат за божието величие на своя език.

След това бяха преведени Псалтира и Октоиха (Осмогласника) и останалите книги. Някои започнаха да хулят славянските книги, казвайки: „Нито един народ не бива да има своя азбука, освен евреите, гърците и латинците, съгласно надписа, който Пилат е написал върху кръста Господен [само на тези езици].” Чувайки за това, римският папа осъди тези, които роптаят срещу славянските книги, казвайки: „Да се изпълни писанието: „Да възхвалят Бог всички народи", и на друго място: „Всички ще възвестят на различни езици божието величие, според както Дух Свети им е дал да говорят.” Който напада славянското писмо, да бъде отлъчен от църквата, докато се поправи; това са вълци, а не овце, те трябва да се познават по плода им и да се пазим от тях. Вие, чеда, послушайте божието учение и не отхвърляйте църковното наставление, което ви е дал вашият учител Методий.” Константин се върна обратно и се отправи да учи българския народ, а Методий остана в Моравия. След това княз Коцел постави Методий за епископ на Панония, на престола на светия апостол Андроник, един от седемдесетте [апостоли], ученик на свети апостол Павел. Методий постави двама свещеници, добри бързописци, и преведе напълно всички книги от гръцки език на славянски за шест месеца, започвайки през март и завършвайки на 26 ден на месец октомври.

Като завърши, въздаде достойна възхвала на Бога, който даде такава благодат на епископ Методий, приемник на престола на Андроник; понеже учител на славянския народ е апостол Андроник. В Моравия е ходил също и апостол Павел и учил там; там се намира и Илирик, до който стигнал апостол Павел и където били славяните първоначално. Затова учител на славяните е апостол Павел, от този славянски народ сме и ние - русите; затова и на нас, русите, учител е апостол Павел, тъй като е учил славянския народ и е поставил Андроник за епископ и свой наместник сред славянския народ. А славянският народ и руският са едно. От варягите са назовани русите, а преди те били славяни; макар и да са се наричали поляни, но речта им била славянска. Наречени били поляни, понеже пребивавали в полето [равнината], а езикът им бил общ, славянски.”


Миниатюрите към Сказанието за Константин и Методий в Радзивиловския летопис

Текстът с историята на Константин и Методий е придружен с четири миниатюри.

post-2642-0-87523300-1367915119_thumb.pn

Първата миниатюра № 30 представя две събития. Вляво е показана срещата на цесар Михаил с пратениците на Ростислав, Святополк и Коцел, които помолили: „Изпратете ни учител, който може да ни преразкаже словата в книгите и техния смисъл.” Вдясно императорски пратеник доняся на Лъв в Солун: „Изпрати при нас своите синове Методий и Константин.”

post-2642-0-22693000-1367915129_thumb.pn

Сцената, представена на миниатюра № 31, също е двойна. Тя е разположена под текста „Когато двамата [Константин и Методий] пристигнаха, започнаха да съставят буквите на славянската азбука и преведоха Апостола и Евангелието.” Репродукцията на тази миниатюра в руски и български издания е обяснена като сцена на създаване на славянската азбука и превеждане на славянски език на основните църковни книги.

post-2642-0-94616600-1367915139_thumb.pn


Ако погледнем по-внимателно обаче фигурата вляво, която се отъждествява с Константин, ще видим, че това, което прилича на лист с букви, е дорисувано. Константин всъщност държи също такъв изписан лист, като брат си Методий. Което означава, че художникът на оригиналната миниатюра вероятно е представил и двамата да записват правените от тях преводи. Като пропуск на миниатюристът трябва да се посочи липсата на книгите, които се превеждат.

post-2642-0-03410100-1367915148_thumb.pn

Миниатюра № 32, която е на гърба на листа с първите две сцени (л. 13), следва веднага след текста: „Княз Коцел постави Методий за епископ на Панония, на престола на светия апостол Андроник, един от седемдесетте [апостоли], ученик на свети апостол Павел.” Сцената има тържествен и иносказателен характер. Съоръжението в средата трябва да е апостолската катедра, т. е. престола на апостол Андроник, който е наследен от Методий. Портретната характеристика на новия епископ на Панония е същата като на предходната сцена. Облеклото и то е същото: синьозелена дреха горе и розова отдолу. Човекът с червените дрехи и шапка е княз Коцел, придружен от свои приближени.

Неизяснена докрай остава фигурата на свещеника вдясно. Възможно е, когато е рисувана миниатюрата през XV в., вече да е бил известен текста от житието на Методий, в което се казва, че Коцел направил Методий епископ, като поискал разрешение от папата. Последният пък изпратил специално послание. Вероятно групата вдясно са пратеници на папата, а епископа отпред държи въпросното послание.

post-2642-0-36029400-1367915157_thumb.pn

Последната миниатюра № 33 макар и отдалечена от текста „Методий покани двама свещеници, добри бързописци, и преведе напълно всички книги от гръцки език на славянски за шест месеца”, по всичко изглежда илюстрира именно този момент от дейността на епископ Методий. И тук художникът е успял да повтори облеклото и портретните му черти от предишните миниатюри.

Анализ на текста на Сказанието за Кирил и Методий в ПВЛ

Констатацията е, че Сказанието за Константин и Методий в Радзивиловския ръкопис, а така е и в останалите преписи на ПВЛ, съответства на изложеното в глави V, VI, VIII и XV на Пространното житие на архиепископ Методий. В руския летопис са направени някои допълнения и уточнения, отнасящи се до изпращането на братята от Византия, които очевидно са взети от други източници. На някои места текстът от житието е редактиран при въвеждането му в Сказанието, на други - вероятно съзнателно е пропуснат. Но историята за поканването на Константин и Методий в Моравия и дейността им там, е предадена, както е в споменатите глави. По-долу е цитирано съдържанието им, като с плътен шрифт са посочени пасажите, които са влезли в Сказанието:

"V. Случи се по онова време, че славянският княз Ростислав и Светополк изпратиха от Моравия [пратеници] до цар Михаила, които казаха така: „Ние, с божия милост, сме здрави. При нас са надошли мнозина учители християни от италианците, от гърците и от немците, които ни учат различно. Но ние, славяните, сме прости хора, и нямаме човек, който да ни настави в истината и да ни обяснява смисъла [на Писанието], затова, добрий господарю, изпрати ни такъв мъж, който да ни направлява във всяка правда." Тогава царят каза на Константин Философ: „Чуваш ли, Философе, тези думи? Друг освен тебе не може да свърши тази работа. Тъй че ето ти много дарове и иди, като вземеш със себе си и брата си, игумена Методия. Защото вие сте солунчани, а всички солунчани говорят чисто славянски." Тогава те не посмяха да откажат нито на Бога, нито на царя – според думите на апостол Петра, който казва: „Бойте се от Бога, почитайте царя", но като изслушаха височайшото слово, отдадоха се на молитва заедно с други, които бяха със същия дух като тях. И тогава Бог яви на Философа славянските писмена и той, като устрои буквите и състави [евангелската] беседа, пое пътя към Моравия, взимайки и Методия. И той отново започна покорно да се повинува и да служи на Философа и да поучава заедно с него. И като изминаха три години, те се върнаха от Моравия, след като изучиха ученици.

VІ. Като узна за тия мъже, папа Николай прати да ги повикат, понеже искаше да ги види като ангели Божии. Той благослови тяхното учение, като положи славянските книги върху олтара на [храма] „Свети апостол Петър"; и посвети блажения Методий в духовен сан. Имаше обаче мнозина други, които хулеха славянските книги, като казваха, че никой друг народ не може да има своя писменост освен евреите, гърците и латинците – според надписа на Пилата, който той поставил над кръста Господен. Но папата ги прокле, като ги нарече „пилатовци” и „триезичници”, и заповяда на един епископ, който беше заразен от същата тази триезична болест, да ръкоположи от славянските ученици трима свещеници и двама четци.

VІІІ. А Коцел, като проводи [пратеници] при папата, помоли го да му отпусне Методия, нашия блажен учител. Папата рече: „Не само на тебе, но и на всички онези славянски области аз го изпращам за учител от Бога и от свети апостол Петър, първопрестолника и ключодържеца на царството небесно." И го изпрати, като написа следното послание: „Адриан, епископ и раб божий, до Ростислава, Светополка и Коцеля. Слава на Бога във висините и на земята мир, между човеците благоволение. Чухме за вашите духовни дела и сега жадуваме с желание и с молитва за вашето спасение. [Виждаме], че Господ е въздигнал вашите сърца да го търсите и ви е показал, че на Бога трябва да се служи не само с вяра, но и с добри дела; защото вярата без дела е мъртва и загиват ония, които мислят, че познават Бога, а пък с делата си се отмятат от него. Затова вие поискахте учител не само от този светителски престол, но и от благоверния цар Михаил. И той ви изпрати блажения философ Константин заедно с брата му, докато ние не успяхме. А те, като узнаха, че вашите страни принадлежат към апостолския престол, не извършиха нищо противно на каноните, а дойдоха при нас, като донесоха и мощите на свети Климента. Ние добихме [от това] двойна радост и решихме, след като изпитаме, да изпратим във вашите страни Методия, нашия [духовен] син, мъж съвършен по разум и правоверен, като го ръкоположим заедно с учениците му, да ви поучава, както вие поискахте, и да ви обяснява на ваш език книгите на целия църковен ред в пълнота, заедно със светата меса, сиреч литургия, и с кръщението – както беше започнал философът Константин с божията благодат и с молитвите на свети Климента. Също тъй ако и някой друг би могъл достойно и правоверно да ви поучава, нека това да бъде благословено от Бога, от нас и от цялата вселенска и апостолска църква, та да свикнете добре с божиите заповеди. Спазвайте само това единствено правило: на литургията апостолът и евангелието да се четат първом на латински, а след това на славянски, та така да се изпълнят думите на Писанието: „Да възхвалят Господа всички народи", и на друго място: „Всички ще възвестят на различни езици божието величие, според както духът им даде да говорят." Ако ли пък някой от събраните при вас учители, които ви гъделичкат слуха и ви отклоняват от истината към заблуждения, дръзне, та започне да ви развращава другояче и да хули книгите на вашия език – такъв да бъде отлъчен не само от причастие, но и от църквата, докато се поправи. Защото те са вълци, а не овци; тях трябва да ги познаваме по плода им и да се пазим от тях. А вие, възлюблени чеда, слушайте божието учение и не отхвърляйте наставленията на църквата, за да станете истински божии поклонници на нашия небесен отец с всички светии. Амин!" Коцел прие Методия с големи почести и пак го изпрати при папата заедно с двадесет души почитани люде, да му го ръкоположат за епископ на Панония – на престола на свети Андроник, апостол от седемдесетте, което и стана.

ХV. След това, като остави настрана всичкия [житейски] шум и като възложи всичките си грижи на Бога, най-напред постави от своите ученици двама свещеници, добри скорописци, и преведе бързо от гръцки език на славянски всичките [библейски] книги в пълнота, с изключение на Макавеите, в продължение на шест месеца, започвайки от месец март до двадесет и шестия ден на месец октомври. Като свърши, отдаде достойна хвала и слава на Бога, който дава такава благодат и такъв бърз успех. И като отслужи заедно с клира си светото тайно възношение, отпразнува паметта на свети Димитър. Защото преди това той беше превел заедно с Философа само Псалтира, Евангелието с Апостола и избрани църковни служби. А сега преведе и Номоканона, сиреч църковните правила, и Отеческите книги."
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=415&WorkID=14815&Level=1

Прави впечатление, че в ПВЛ са налице доста различия спрямо текста на житието на Методий, както и промяната на някои обстоятелства. В руския летопис изобщо не се споменава, че Константин и Методий са поканени от папата в Рим, че славянските книги са осветени там и че именно папата е посветил Методий в свещенически сан. Отбелязано е обаче, противопоставянето на папата на догмата, че църковната служба трябва да се води само на три езика: еврейски, гръцки и латински.

Друго различие е, че според житието славянската азбука е била съставена преди Константин Философ да поеме пътя към Моравия, взимайки и Методий. Докато в ПВЛ двамата братя заминали за славянската страна и след като пристигнали, започнали да съставят буквите на славянската азбука.

В самото житие има непълнота, като се казва, че след като изминали три години двамата братя се върнали от Моравия. И не се споменава, че преди смъртта си Константин е станал католически монах, приемайки името Кирил. Вероятно не знаейки тези подробности, руският хронист е написал: „Константин се върна обратно и се отправи да учи българския народ.” Така в Сказанието Константин не става Кирил и не е правилно текстът в ПВЛ и придружаващите го миниатюри в Радзивиловския летопис да се свързват с това име.

Всичко показва, че Нестор е ползвал един много ранен вариант на житието на Методий и не е познавал житието на Константин-Кирил.

Пропускът на част от посланието на папата до княз Коцел е един любопитен момент. Едва ли тази част е липсвала в извора, който е послужил за съставяне на Сказанието в ПВЛ. Възможно е на руската църква да не се е понравила близостта на двамата братя до католицизма. На практика Методий е бил ръкоположен за католически свещеник и после епископ. Особено дразнещ факт в пропуснатото, е инструкцията службата при славяните да се извършва първо на латински език, а след това на славянски. Неспоменаването на тези факти в ПВЛ, като че ли е проява на църковна цензура.

В илюстрациите е представена една необяснена даденост: от тях излиза, че Константин и Методий са имали още от началото на своята мисионерска дейност свещенически сан и то висш. На миниатюра № 31 в Радзивиловския летопис и двамата братя носят малък омофор. Това са ленти с изобразени на тях кръстове. Този елемент от богослужебните одежди са носели служителите на църквата с ранг от епископ нагоре.

Относно предположенията, че източникът на Сказанието е старобългарски, например някаква хроника, писана по времето на Симеон, трябва да отчитаме, че тогава са знаели, че в България е дошъл не Константин, а неговите ученици. Но вижда се, че в руския летопис все пак има „българска следа”.

Сказанието за Константин и Методий в ПВЛ е любопитно с твърдението, че след завършване на мисията в Моравия, Константин се върнал обратно и се отправил да учи българския народ. Тук имаме ситуативна връзка с т. нар. Солунска легенда, където се отбелязва, че Кирил пристигнал при българите в град Равен на река Брегалница. Там той им създал 32 букви и ги учил на православна вяра и християнство.

Дали има някаква пряка връзка между Сказанието за Константин и Методий в ПВЛ и преданието, разпространявано през вековете, че създателят на славянската азбука Константин-Кирил е проповядвал сред българския народ е въпрос, който трябва да бъде решен от по-добре запознатите с изворите за двамата братя, първи славянски просветители. Целта на тази статия не е да изясни този въпрос, а да представи един малко познат извор за Константин-Кирил и Методий и да обърне внимание, че в него се споменава и българският народ.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Интересна еволюция.

В житието на Кирил, пратениците в Константинопол са изпратени от Ростислав

В житието на Методий, изпращачите са двама - Ростислав и Светополк

В ПВЛ, изпращачиге стават трима - Ростислав, Светополк и Коцел

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Те изглежда са трима още в най-ранната версия на Панонската легенда. Коцел се споменава в житието на Методий, но не в началото, а по-нататък в изложението. Доста е попълвано и преправяно това житие, докато придобие последния си вид.

Но каквото и да пише в историческите книги, в България има историци, заемащи високи постове като ръководители на национални институции, които от екраните на Националната телевизия разказват нескопосани апокрифи за Кирил и Методий.

http://vbox7.com/play:5f447713

Екипът, създал филма, явно не е разбрал, че използваното изображение на иконата „Кирил и Методий с азбуката”, е огледално. Обърнете внимание как изглежда кирилицата.

* * *

Интересно е сведението в Пространно житие на архиепископ Методий, предадено и в ПВЛ: „Като остави настрана всичкия [житейски] шум и като възложи всичките си грижи на Бога, [Методий] най-напред постави от своите ученици двама свещеници, добри скорописци, и преведе бързо от гръцки език на славянски всичките [библейски] книги в пълнота.”

Имаме основания да свържем този епизод с петимата ученици на Кирил и Методий, които са дошли в България. Трудно е да се каже кои точно са били тези двама „добри скорописци” (в оригиналния текст е „борзописца зѣло”), но сведението и изобразеното на четвъртата миниатюра, са неделима част от българското продължение на историята за „делото на солунските двама братя”.

(Интересно, но за четвъртата миниатюра изглежда не е осъзнато, че тя също се отнася към Сказанието за Константин и Методий. В Кирило-Методиевската енциклопедия, в История на България, а и във филма от Памет българска, тя не е показана.)

Едва ли „бързописците” са били само технически лица. Престараване има в твърдението, че Кирил и Методий сами превели църковните книги на славянски език. Дори и да не е почивало на някаква документална основа, но Паисий Хилендарски съвсем логично твърди: „Събрали се петима философи от българския род, знаели елинските премъдрости и писанието. Климент, Сава, Наум, Еразъм, Ангелария – това са всичките свети пет мъже на българския народ, и така с Кирил и Методия станали седем учители, изкусни и премъдри. Така събирали избрани и прави думи от българите, от сърбите, от русите, от московите, от словените, от леховите. Много време събирали думи от тия народи, докато съставили псалтира, евангелието и други книги.”

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В ПВЛ се загатва за някаква връзка между Кирил и Методий и българите. Подобни връзки се загатват и в други източници и всички те се приемат най-често като късни интерпретации.

Има обаче един документ, на който според мен не е обърнато достатъчно внимание. Става въпрос за писмото на Папа Йоан VIII до българския княз Михаил от 16 април 878г. В него четем:

"Впрочем нека знае Ваша преславност, че евнухът Сергий чрез авторитета на първите апостоли и светите канони и съгласно постановленията на нашето решение е свален."

За разлика от останалите писма, където папата моли Михаил да не приема епископи, тук молба няма. Българският княз просто е уведомен за действие на папската администрация по свалянето на определено религиозно лице. Това може да стане само ако Рим разполага с реална църковна власт (организационна структура) в Белград. Доколкото най-близкия папски архиепископ в региона по това време е Методий, то тази организационна структура няма коя друга да е освен Панонската архиепископия на Методий.

Т.е. писмото на папата загатва за една възможност, по това време северозападът на България да е подчинен в църковно отношение на Рим (по точно да е в диоцеза на Методий), а останалите източници, включително и ПВЛ да са ехо от тези събития.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Темата е интересна и важна.

Най-напред искам да обърна внимание на два детайла.

Първият е историята със статията на Киселков за ПЖМ и последвалата реакция.

Вторият е текстът към миниатюра № 31. Фрагмент от него: "... начаста составливати . писмена. азбоуковнаа словеньскы ..."

Какво е писмена?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

И откъде взе „текст”? Няма такава дума в оригинала.

В официалния руски превод е: „Когда же (братья эти) пришли, - начали они составлять славянскую азбуку и перевели Апостол и Евангелие.” http://www.old-russian.chat.ru/01povest.htm

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

в този официален превод липсва именно думата "писмена".

по-нагоре писах "текст" за превод на "писмена", но може би не е подходящо. Да оставим "писмена", или "писаница", нещо написано, което може да се прочете ... :

"... започнаха да съставят писмена със славянска азбука ..."


във фрагмента от речник има фраза

"...вы вредъ творат писменаа..."

вреда прави смисълът на написаното - "писанието", писаницата, а не азбуката

Един откъс от моята статия "Создание славянского языка" (има я в мрежата):

Проблема «славянского алфавита»

До наших дней дошло много документов на старом славянском языке, написанных кириллицей, и хотя меньше, но тоже очень много таких, написанных глаголицей. Оба эти алфавита – и глаголица, и кириллица – считаются славянскими. Правда, насчет кириллицы иногда делают оговорки из-за ее близости к греческому алфавиту.
Поскольку именно алфавит считается основным «изобретением» и вкладом св. Константина- Кирилла в славянскую культуру, то возникает естественный вопрос: какой именно из этих двух алфавитов был придуман св. Кириллом?

.............

Во всей этой картине есть одна странная деталь: в старину существование двух славянских алфавитов не волновало наших предков. Возникает ощущение, что они даже не знали о нем, или если и знали, то оно для них не имело никакого значения. Как книги, написанные кириллицей, так и книги, написанные глаголицей, считались равным образом “словенскими письменами” - постольку, поскольку были на “словенском языке”.

Който се интересува, може да погледне в нея.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Правилно си забелязал, че в руския превод няма „писмена”. А в моята статия тази дума я има преведена: „Когато двамата [Константин и Методий] пристигнаха, започнаха да съставят буквите на славянската азбука и преведоха Апостола и Евангелието.”

На старославянския текст „начаста съставляти писмена азъбуковьная словеньскы” в руския превод съответства: „начали они составлять славянскую азбуку”. „Писмена” на старославянски е „букви”. Значи преводът на оригинала е „започнаха да съставят буквите на славянската азбука”, както съм го дал в преведения от мен текст.

Буквалният превод е: "започнаха да съставят буквите азбучни славянски". Но този словоред днес не се практикува.

Руският превод също е правилен, защото да съставиш азбука, означава да съставиш букви. Така че ако искаш превод на оригиналния текст с "писмена", четеш мен. Но чети по-внимателно!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А какво е попречило на руския преводач да преведе и той

"... започнаха да съставят буквите на славянската азбука и преведоха Апостола и ....",

т.е. да напише

".... начали они составлять буквы славянской азбуки и перевели Апостол и ..." ?

Според мен той е забелязал, че буква не се "съставя" - тя може да измисли, да се създаде и т.н., но не се "съставя". Азбука - да, но буква - не.

Затова той е записал същата мисъл като вашата, но без проблемния израз за "съставяне на буква/и".

Впрочем, същото се отнася и за текста в ПВЛ - ако вашият превод по смисъл е правилен, защо изобщо в този текст е написана думата писмена? Каква е ролята й?

Много е възможно вариантът за превод на "писмена" като "букви" да е попаднал в речниците от предубедени "преводи" като руския. Т.е. да имаме порочен логически кръг.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...