Отиди на
Форум "Наука"

"Твърди" и "меки" черти на българските говори


Recommended Posts

  • Потребител

Тази тема е по повод на друга, Западен и източен български диалект, където форумниците обсъждат "мекото и твърдото" говорене в България, без да е ясно за какво става дума.

И тъй, за какво може да става дума?

Стъпваме на стандартният български език, който ни служи за норма и еталон и ще ни бъде отправна точка за сравнение. Ще разгледаме отклоненията от нормата, които биха могли да се нарекат твърдо или меко говорене. Разглеждайки стандартните славянски езици, трябва да кажем, че стандартният български език е може би най-твърдият измежду тях, като само македонският стандарт е по-твърд.

{ТМ_1} Неделя, вечеря, Битоля => недела, вечера, Битола (македонски стандарт). Македонският стандарт тук е по-твърд от българският и от повечето диалекти. Твърдото произношение е нововъведение.

{ТМ_2} Царят, пъдарят, .. => царот, пъдарот, .. (западни говори). Твърдото произношение е нововъведение.

{ТМ_3} Имането, прането, .. => иманьето, праньето, .. (западни говори). Твърдото произношение в източните говори и в българският стандарт е нововъведение. В източните български говори и в стандартният български език съгласните не се различават по признакът мекост/твърдост пред гласните Е и И. В същност, в източните български говори и в стандартният български език съгласните се различават по признакът мекост/твърдост само пред гласните А, О, У и Ъ. В някои западни говори съгласните могат да се различават по признакът мекост/твърдост и пред гласната Е.

{ТМ_4} Поне неговото пране да го простре леля => Понье ньеговото пранье да го прострье льеля. В някои меки източни говори съгласните се смекчават пред Е и пред И повече, отколкото в българският стандарт. Вероятно двата варианта са съществували повече от хилядолетие.

{ТМ_4} Леля налива ракия. => Лъеля налъива ракия. В някои твърди западни говори може някои съгласните изобщо да не се смекчават пред Е и пред И.

{ТМ_5} Лазя, галя, губят, печелят, .. => Лаза, гала, губат, печелат, .. В много говори тези глаголни окончания се произнасят твърдо. Това е нововъведение по пътя на обобщението.

{ТМ_6} Бял хляб и прясно мляко => Бел хлеб и пресно млеко (в западните говори). На някои източните говори им изглеждат по-меки именно поради тази черта. Забележка: Ятовата граница разделя българските диалекти именно по тази характеристика.

{ТМ_7} Врели - не кипели => Вряли - не кипяли. На някои нормативният изговор им изглеждат по-твърд именно поради тази черта.

{ТМ_8} Аз чета книга. Ние ядем боб. => Я(з) четем книга. Ние ядеме боб.. Западният изговор може би изглеждат по-мек от нормата.

{ТМ_9} ??? => ???. ...

Редактирано от Христо Тамарин
Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...
  • Глобален Модератор

Какво разбираме под "меко"?

Фонетиката на езика (терминът може да не е точен) в Източна България е близка до руската, на запад - до сръбска, чешка и т.н.

Защо?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Какво разбираме под "меко"?

Фонетиката на езика (терминът може да не е точен) в Източна България е близка до руската, на запад - до сръбска, чешка и т.н.

Защо?

Хаха, КГ продължава със заблудените си въпроси...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ха, или хе - фактът си остава. Едните звучат като руснаци, другите като сърби. Защо?

И литовците звучат като руснаци. Защо?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ха, или хе - фактът си остава. Едните звучат като руснаци, другите като сърби. Защо?

А "млеко" спрямо "мляко" не звучи ли рУско ? Въобще ми звучи славянско.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Според Л. Андрейчин „най-голяма роля при окончателното оформяне на книжовния език е играл търновският градски говорен тип”. Той привежда и факти за това. Аз като роден и живял до 18 години непрекъснато в Асенова махала в Търново, мога да кажа, че там се говореше, като се поставяше правилно ударението. Но някои думи съвсем не се изговаряха според книжовното им записване.

Например казвахме не „хляб”, а „ляп”. Вместо „вода” – „удъ”. Не „море”, а „муре”. По същия начин: „река” – „рикъ”, „муха” – „мухъ” …

Аз бих го нарекъл „мързелив говор”. За изговор на „о” трябва да се отвори широко устата, затова по-удобно е да се каже „у”. „А” накрая пак изисква усилия, за „ъ” не са необходими такива. Например при „река” трябва да се изрекат ясно двете срички „ре” и „ка”. Докато „рикъ” се изговаря наведнъж. Същото е с „вода”, дори да се изрече „вудъ”, муха”, „море”.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

А "млеко" спрямо "мляко" не звучи ли рУско ? Въобще ми звучи славянско.

Чете се руско, но фонетиката е друга. Звуковете, ако ги вземем поотделно, извън думите.

Ето как се произнася руското нет и източно българското не - само т-то отсъства от българския вариант.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Според мен не на всякъде в Източна България се говори "меко" . Аз например дори не знаех, че има такова определение, но се уверих след като чух определени хора с такова говорене. Или са отделни анклави или пък е въпрос на някакви миграции, каквито има постоянно и много из Балканите.

Редактирано от Пандора
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Напротив, колкото по-на изток (разбира се градовете имат различна модерна динамика и могат да дават други примери), но за всеки е ясна разликата за "мьекото" говорене, по което безпогрешно можеш да разпознаеш българинът от Изток. Това беше обект на невероятни шеги в БНА пък и друг път, когато някой от ШумЯн се е опитал да имитира македонец или обратното.

Това е много интересен феномен който няма друго обяснение освен със пристигане на тези говори оттам, отдето и руските.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Можеш да разпознаеш, ако изрично говори на този диалект, обаче ако не говори ?

{ТМ_4} Поне неговото пране да го простре леля => Понье ньеговото пранье да го прострье льеля. В някои меки източни говори съгласните се смекчават пред Е и пред И повече, отколкото в българският стандарт. Вероятно двата варианта са съществували повече от хилядолетие.

{ТМ_4} Леля налива ракия. => Лъеля налъива ракия. В някои твърди западни говори може някои съгласните изобщо да не се смекчават пред Е и пред И.

Тоест смекчаване по принцип има.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Е то няма българин, който да не го знае това, че има. И то какво. Въпросът е на какво се дължи като се има предвид и разликата между руския и западно славянските. Като че ли границата им се екстраполира през средата на дн. България и а ако се гледа българското етническо пространство - източната 1/3 от БГ е мека, останалите 2/3 са твърди.


И да не говори на диалект - личи си дори и на литературен да говори човекът, в мелодиката и фонетиката на речта се усеща дали е от изтока или не.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Друг път. Руският език няма никаква работа в тази дискусия.

pięć, nie, wielki, ciało - това руски ли е или полски????


Е то няма българин, който да не го знае това, че има. И то какво. Въпросът е на какво се дължи като се има предвид и разликата между руския и западно славянските. Като че ли границата им се екстраполира през средата на дн. България и а ако се гледа българското етническо пространство - източната 1/3 от БГ е мека, останалите 2/3 са твърди.

Нямаш никакви основания да твърдиш такива неща. Виж горните примери.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Все едно ми е дали е руски или полски - важното е защо през средата на БГ минава граница, на изток от която звуците наподобяват руския (ако искаш и полския) а на запад - сърбо-хърватския.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

ОТ

Ако става дума за влияние и допирни точки в далечното минало, географски полският е по-близък от руския спрямо България. Дори ако се приеме като довод към това твърдение говоримия език в Украйна, може да се отбележи, че географски граничи с българските говори откъм североизток.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Все едно ми е дали е руски или полски - важното е защо през средата на БГ минава граница, на изток от която звуците наподобяват руския (ако искаш и полския) а на запад - сърбо-хърватския.

Пиал съм хиляда пъти във форума, че никаква граница не минава през средата на България. Единствените преходни говори между български и останалите славянски езици са между български и сръбски. С руски, полски или украински език българският език никога не е граничил. Най-близки славянски езици по всички критерии - фонетика, морфология, лексика - до български са сръбски, хърватски и словенски. И това е установен факт, независимо че все се напъваш да изтъкваш все, че звуците (!) на изток от някаква си въображаема граница приличали на руския. Вместо да седнеш и да прочетеш някакви изследвания по диалектология.

Смекчаването на съгласен звук пред И, Е се наблюдава при всички славянски говори - в някои повече, в други по-малко. Но това са вторични местни явления. Които нямат общ произход или още повече някакви фантастични връзки със севери, драговити, венети или анти, все неизвестни от далечното минало.

Това няма нищо общо пък с ятовата граница, която едва ли датира от времето преди 15-16 век.

В някои родопски говори има изговор на О като А като в руски. Но това са 2 възникнали независимо едно от друго явления. Иначе какво излиза - че в Родопа са се заселили руснаци ли? Това са пълни абсурди.

Редактирано от Perkūnas
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Фактите са си факти - в България смегчаването е хем масово, хем в източната част (и да, в Родопите). Ей на тоз факт искам обяснение, ама нема. Вместо това ми казвате, че няма факт. Е как да няма, като всеки ден се слуша?

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...