Отиди на
Форум "Наука"

Местната аристокрация в Римската империя (I-V в.)


Recommended Posts

  • Потребители

В разделите за антична и средновековна история Римската империя се радва на общ (и съвсем обясним) интерес, така че пускам още една "римска" тема. За мен винаги са били любопитни отношенията между римляните и варварите, но досега съм обръщал повече внимание на "новите" варвари, идващи с Великото преселение, допринасящи за рухването на империята и за създаването на нови общества на нейно място. Тук ми се ще да обърна внимание на едни други варвари - тези, които Рим заварва, завоюва и превръща първо в поданици, а постепенно - и в граждани. Това не са германо-, ирано-, тюрко- и славяноезични нашественици, а по-ранните келти, траки, маври и прочие, които постепенно се романизират (и елинизират в източното Средиземноморие, при това отпреди идването на римската власт).

Цезар твърди, че кампаниите му в Галия имат за резултат смяната на местната хегемония на едно племе с друго. Знаем, че и след завоюването на Британия там продължават да функционират местни племенни "кралства" (които бързо изпъкват на сцената след падането на империята и явно някак са съжителствали с администрацията - от "пред-римлянина" Цимбелин през "антиримляните" Тогодумн и Будика британските келти сякаш запазват двойна романо-британска идентичност чак до времената на "пост-римлянина" Вортигерн). В Тракия и Мала Азия - в затънтените селски райони - се запазва дребна местна аристокрация, която се романзира (и елинизира) само частично и много бавно. Едва покръстването и новите варварски нашествия я карат да изпъкне като "римска". Допускам, че нещо подобно можем да установим и за римските територии в Африка и Испания. За контактната зона по рейнския лимес и тамошните полуримски-полуварварски вождове вече всички сме писали неведнъж.

В момента не разполагам с достатъчно време, но съм любопитен дали можем да очертаем картината (и вътрешната политическа карта) на една империя, в която центарлната администрация и армията съществуват съвместно с провинциални принцове, велможи и старейшини, с племенни кантони, чиито граници може би невинаги съвпадат с тези на административните райони. И доколко двете може би паралелни обществени организации си пречат и си помагат. Още веднъж ще наблегна, че по-скоро ми се ще да обърнем внимание на аристокрацията извън градовете, която може би по-дълго запазва варварски характер.

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

поздрав, фактически Одриското царство, което е римски съюзник, а после и васал до 46 г., формира една удобна династия, представителите на която се назначават за царе на Малка Армения и Боспор /примерно/. Носят и имена, показващи, че са римски граждани, клиенти на римските императори /напр. Тиберий Юлий Раскупорис/.

Писал съм навремето за това:

През 18 г. починал тракийският цар Реметалк. Римляните разделили царството му на две - северната част дали на брат му - Раскупорис, а южната - на сина на царя - Котис. Раскупорис обаче искал цялата страна за себе си и започнал война срещу Котис, когото успял да убие по време на пир. Римляните извикали Раскупорис на преговори и го екзекутирали.
Разделението на държавата било запазено. Северната му част била присъдена на сина на Раскупорис - Реметалк II, а югът на сина на Котис, също носещ името Реметалк. Понеже последният бил малолетен, за попечител бил изпратен римски намествник. През 21 г. одрисите вдигнали въстание срещу новия ред. Боевете продължили до 25 — 26 г., когато военачалникът Попей Сабин успял да обкръжи бунтовниците в планините и да ги принуди да капитулират. Последният тракийски цар Реметалк III живял далеч от родината си в Рим и бил приближен на Калигула. Императорът му върнал трона, но царят предпочел да се забавлява в Рим, а от негово име страната била управлявана от римски наместници. След убийството на Калигула в Тракия настъпили размирици и римляните разположили легиони там. Тракия се превърнала в римска провинция през 46 г. по времето на император Клавдий. Братът на Реметалк - Котис IX получил малка Армения - област югоизточно от Понта. През 48 г. Котис бил накаран от император Клавдий да абдикира трона на малка Армения в полза на Митридат Арменски.
Събитията, случващи се по Северното Черноморие също започнали да интересуват римляните. Боспорското царство, управлявано от съюзника на римляните Асандър изгубило контрола си над Танаис /в Делата на р. Дон/, чиито жители признали за покровители роксоланите. В избухналата война Боспор изгубил властта си над приазовските градове. В последвалия период царството било управлявано от потомци на Митридат Евпатор /или за самопровъзгласилите се за такива/. За да засилят влиянието си над Боспорското царство римляните сгодили дъщерята на тракийския владетел Котис VIII - Гепепирис за васалния управител на Боспорското царство Тиберий Юлий Аспург. От брака им се родили двама сина - Тиберий Юлий Митридат VIII и Тиберий Юлий Котис I, управлявали царството след смъртта на Аспург през 38 г. Император Клавдий обаче предпочел Котис I за едноличен владетел и изпратил наместника на Мизия Дидий Гал да го качи на престола. След гражданска война между Котис и Митридат VIII през 45 г., последният бил детрониран и завършил дните си в Рим. Котис управлявал до 63 г. Тогава бил свален от Нерон и от 63 до 68 г. Боспор също станал римска провинция. Император Галба през 68 г. качил на престола сина на Котис I - Раскупорис I, който управлявал до 90-та година.


Иначе романизацията на аристокрацията върви ръка за ръка с присъствието на легионите и проникването на римския начин на живот ввъв варварските общества. Тя е по-бърза в градовете сред аристокрацията, която съдействайки на завоевателите получават привилегии и римско гражданство. По времето на Клавдий дори цели племена /доказали лоялността си/ получават гражданство.

Оцелели части от речта на Клавдий към сената, с която предлага да се разреши правото на римско гражданство на французите от областта Отьон 48 г. от н.е.

Ще ви помоля предварително, сенатори, след като изслушате предложението, което се готвя да направя, да преодолеете чувството, че то е революционно: подобно чувство, предвиждам го, ще бъде най-голямата пречка, с която ще се сблъскам днес. Може би най-подходящият начин да предотвратя тази пречка е, като ви припомня колко много промени са станали в нашите основни закони в течение на римската история, колко гъвкави са били нашите закони още от самото начало.

Имало е времена, когато Рим се е управлявал от царе и все пак монархията не е станала наследствена. Чужденци са налагали нашата корона, дори хора от друга раса: като например приемникът на Ромул, цар Нума, който е бил от Сабиниум (на времето си отделна държава, макар да се е намирала близо до Рим), и Тарквиний Първи, който е дошъл след Анк Марций. Тарквиний не е бил от благороден произход — баща му бил Демарат, коринтиец, а майка му била толкова бедна, щото, макар да е произхождала от благородната фамилия на Тарквиниите, принудила се да се омъжи за по-долен от нея — и така, възпрепятствуван да заема почетна служба в Коринт, Тарквиний дошъл тук и бил избран за цар. След него и неговия син или може би внук — историците не са единодушни по този въпрос — е дошъл Сервий Тулий, който според римските хроники е бил син на Окрезия, пленничка. Според етруските летописи той е бил верен спътник на етрусеца Целе Випинас и е споделял всичките му беди: там четем, че когато Целе претърпял поражение, Сервий Тулий напуснал Етрурия с остатъка от войските на Целе и завзел отсрещната Целска планина, която нарекъл на предишния им военачалник. След това променил етруското си име — наричал се Макстърна — на Тулий, спечелил римския престол и също станал много добър цар. По-късно, когато Тарквиний Горди и синовете му станали омразни заради своето тиранство, римският народ, запомнете, се наситил на монархическото управление и вместо това сме започнали да имаме консули, ежегодно избирани магистрати.

Нужно ли е в такъв случай да ви напомням за диктаторството, което нашите предци са сметнали за по-силна форма на управление дори и от консулската власт по време на войни или политически смутове! Или за избирането на народни трибуни, които да защищават правата на населението срещу чуждо посегателство? За Колегията на десетте, която за известно време е иззела управлението на консулите? Или за разделението на консулската власт между няколко души? Или за назначаването на военни командири на консулски места — това се е случило седем или осем пъти. Или как на членове от простолюдието не само са се давали най-висши магистратски длъжности, но те са се въвеждали и в жреческото съсловие? Но тук аз няма да изреждам борбите на нашите предци, нито ще напомням какъв е бил изходът от тях; не бих искал да сметнете, че нескромно се старая да превърна този исторически преглед в предлог, за да се похваля с настоящото разширение на римската империя отвъд северните морета…

Моят чичо, император Тиберий, беше оня, който повели всички по-големи колонии и провинциални градове в Италия да имат представители в този Сенат: и наистина бяха избрани представители с необходимите качества на характера и с нужния имуществен ценз. „Да, ще ми възразите, но съществува голяма разлика между един италийски сенатор и един сенатор от другите народи.“ Когато започна, в качеството си на цензор, да ви обяснявам тази страна на моите действия, а именно разпростиране правото на пълно римско гражданство над провинциите, ще ви изложа какво е отношението ми по въпроса. Но нека ви кажа с две думи, че според мен не бива да се запрещава на провинциалите само защото били провинциали, да заемат места в този Сенат, ако с това ще допринесат полза. Видната и процъфтяваща колония Виенна, във Франция, от дълго време вече ни изпраща свои сенатори, нали така? Уважаемият Лупий Вестин идва от Виенна: той е един от най-изтъкнатите членове на благородното съсловие на конниците и аз съм му възложил да ми помага в административната работа. (Впрочем бих желал да ви помоля за едно благоволение относно децата на Вестин: искам да им бъдат дадени най-високите почести на жречеството — уверен съм, че след време те сами ще си заслужат отличия, които да се прибавят към ония, дарени им заради техния баща.)...

Декрет на Клавдий за някои тиролски племена 46 г. от н.е.

Изградени в резиденцията в Баи при консулството на Марк Юний Силан и Квит Сулпиций Камерни, на петнадесетия ден от месец март, по нареждане на Тиберий Клавдий Цезар Август Германик.

Тиберий Клавдий Цезар Август Германик, върховен понтифекс, народен трибун за шести път, император, Баща на Отечеството, консул за четвърти път, издава следното официално решение.

Пред вид някои стари противоречия, чието разрешаване е било отлагано в продължение на години още по времето на чичо ми Тиберий: чичо ми изпратил някой си Пинарий Ацолинарис да разучи противоречията, които са се отнасяли до комите (доколкото си спомням) и бергамите, но само до тях: а този Пинарий не изпълнил задължението си поради това, че чичо ми упорито отказвал да се върне в Рим: после, когато племенникът ми Гай стана император и също не му поиска доклад за извършеното, то той не му и изпрати беше голям хитрец, — а след това аз получих доклад от Камурий Статут, с който ме уведомяваше, че по-голямата част от обработваемата и горска площ в тези области се намирала под мое управление и тъй, да говорим за настоящето: неотдавна изпратих там уважаемия Планта Юлий, който, след като свикал при себе си моите управители. както местните, тъй и ония, чиито области лежат по-далече, разгледал внимателно всички тези въпроси и взел решение. Сега аз одобрявам издаването на следния декрет, който след като предварително се бе обосновал с подробен доклад, който той състави, за да го подпиша, макар в него да се съдържат по-обширни решения от ония, които Пинарий трябваше да вземе;

Що се отнася до положението на анауните, на тулиасите и на синдуните, разбирам от отговорни източници, че повечето от тях са включени в управлението на Южен Тирол. Макар и да осъзнавам, че желанието на някои от тези племена да получат римско гражданство не почива на много здрави основания, въпреки това, защото би могло да се сметне, че са го приели по правото на давност и тъй са се размесили с южните тиролци, че ако се разделят от тях, на тези почтени граждани ще се нанесат големи щети, с настоящето доброволно им давам позволение да продължават да се облагодетелствуват от правата, които са си присвоили. Върша това с още по-голяма готовност, защото мнозина от мъжете, засегнати от това правно положение, служат във войската на преторианците — неколцина са се издигнали до офицерски чин, — а други от сънародниците им са назначени на съдийски служби в Рим и изпълняват задълженията си там.

Това благоволение води след себе си законни санкции с обратна сила за всички действия, които те са извършили, за всички договори, които са сключили, смятайки се за римски граждани, както помежду си, тъй и с южните тиролци, или при всякакви други обстоятелства; с настоящето им разрешавам също така да запазят и имената, които са носили досега, мислейки се за римски граждани.

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Постепенно гражданството се разпространява и знаем какво става при Каракала. Интересното в случая е възможното двойствено положение на местните династи едновременно като римски администратори и варварски subreguli.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

логиката е проста - за да се интегрираш успешно в римското общество и да получиш признание, кариера и власт трябва да говориш латински /че и гръцки/, да получиш добро образование /примерно по реторика/, да спазваш римските обичаи и стил. Така че аристокрацията на покорените народи бързо се ориентира накъде духа вятърът и в замяна на лоялността си получава привилегии като гражданство, имоти и постове в администрацията. Децата им стават по-римляни от римляните. В края на краищата, когато през 3 век Италия губи привилегированото си положение и в един прекрасен момент се оказва, че римските граждани от Трир /примерно/, не отстъпват по нищо на жителите на Вечния град.

Типичен пример за провинциален римлянин е Децим Магн Авзоний - благородник, произхождащ от галското племе на едуите. Освен че е учител по реторика и поет, той е повикан и за възпитател на сина на император Валентиниан - Грациан. Впоследствие става префект на Галия, а в Италия се издига до ранга на консул. Eто едно негово прекрасно произведение /Mosella/, в което той възпява красотата на страната си в хекзаметри:

http://www.parsonsd.co.uk/moselle.php

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Това е вярно, разбира се. Вярно е и другото - че италийци и гърци се аклиматизират по цялото Средиземноморие, донякъде измествайки или смесвайки се с местната варварска аристокрация, особено с вече романизираните и елинизираните й представители. Ето защо Анеите живеят главно в Испания.

Моят интерес обаче е предимно към онези по-изолирани райони, където романизацията (и елинизацията) са относително повърхностни, градската мрежа е слаба и администрацията е длъжна да разчита предимно на недоцивилизовани местни елити, запазили варварския си облик в малко по-голяма степен. Вътрешни варвари. Евентуално "крале" или вождове на oppida, вождове на племенни кантони, които про форма носят някакъв римски чин, за да имат правото да продължат да ръководят местно въоръжено опълчение като един вид командири на ауксилиарни части. Все още не германски наемници, а местни келти, иберийци, маври, траки и всякакви подобни. Късно и нецялостно романизирани, които обаче по иронията на "бавната" история, за която Бродел говори, най-дълго ще запазят името "римляни".

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

типичен пример за слабо романизирани /елинизирани/ племена са исаврите, които си живеят необезпокоявано по планините в Мала Азия и през 4-5 век правят периодично проблеми на империята.

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

И галатите, пак в слабо урбанизираните райони на Мала Азия. Неслучайно при покръстването на империята "селянин" става синоним на "езичник".

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология

Първият пример, който ми идва на ум (за подчертано не-романизирани "вътрешни" варвари),е, парадоскално, Юдея. 3 века, след като е превзел парчето земя, Рим е в окаяна положение - с разрушени храмове, със забрана да практикува собствената си религия, с патрон бивш рибар от галилея; рим е капитулирал напълно,изгубил е духовния дуел с варварите безапелационно, отказал се е от римските ценности, безропотно възприема миналото си като езическо, респективно отхвърля себе си. Капитулацията е пълна. Вътрешните варвари не просто са отхвърлили романизацията, в една удивителна контраатака на полето на духа те са наложили своите условия на рим, който къса със собственото си римство.

Редактирано от Южняк
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Само че Юдея си плаща цената за отказа от романизация. След 2 век тя е практически ,обезюдена'

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Южняка прекрасно го е казал, но аз все си мисля, че в частност християнството е доста необичайна смес от юдейски, елинистически и ориенталски схващания, които Рим адаптира по гениален начин. Неслучайно последната оцеляла антична институция до днес е... Църквата - организирана по римски административен образец. Юдеите някак си остават извън това събитие :)

Във всеки случай това е страхотно разклонение на темата, по което можем направо да започнем нова тема, ако има интерес.

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология

Да, предполагам, че си прав, т.е. че по-скоро би следвало да се разгледа в отделна тема. Ще чета с интерес развитието на тази. Юдея е най-документирания случай на варвари, които отхвърлят романизацията напълно. Сигурно има и други - племена от източна и централна анатолия, за които споменахте, или Швейцарските Алпи може би, или планините на балканите - или шотландия и съм много любопитен да прочета нещо по темата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Имало е някакви елинизирани (респ. романизирани) юдеи, но повечето им сънародници са се отвращавали от тях, доколкото старозаветната традиция е недвусмислена по адрес на всички, които изменят на Завета между Яхве и Неговия народ. В Алпите романизацията явно се оказва такава, че и днес там живеят реторомани. Шотландия и Ирландия са извън империята, но, естествено, под нейно донякъде осезаемо, макар и закъсняло влияние.

Между Испания и Франция е пиринейският район на кантабрите, които са почти независими от римската власт и също търпят много бавна романизация - чрез покръстителни мисии, както каледоните и хиберните.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Романизацията на Дакия също е минимална, с оглед че римляните я владеят около 150 години, а след това изселват колонистите на юг от Дунав.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Може би един от най-добрите примери за вътрешни варвари, при това слабо романизирани, непокръстени и с политическа тежест в изолирани райони, са багаудите - късноантичните бунтовници в келтскоезичните провинции на империята. "Свободните" от периферията на недокрай цивилизования свят, неконформистите, герийерос. Армия крайова на Античността :)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

багаудите не бих казал, че са нероманизирани варвари. Просто са селско население, на което му е писнало от данъци и едри земевладелци.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Почти едно и също. Тъкмо rustici и pagani се оказват вътрешни варвари, а и доста добре организирани. Те имат лидерство.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

А кой е признака по който се определя, силно, слабо, средно ли е романизирано или елинизирано дадено племе? Бесите в Родопите силно, средно или слабо романизирано племе ли са, след като Никита от Ремесиана е изпратен в края на 4 век или началото на 5 век да ги покръсти и то на техния език?

Павлин Нолански казва, че :

" ... Там където някога е имало животински нрави, сега властва ангелски дух и в пещерите се подслонява като праведник този, който е живял в тях като разбойник. "

Така че за романизация, в смисъл налагане на римски бит и култура преди 4 век при бесите, ми се струва малко абстрактно. Приемането на християнството счита ли се за романизация ?

Редактирано от thracers
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

да, Християнството технически погледнато е романизираната юдейска религия. А за да си римлянин от 4 век нататък не е достатъчно само да живееш по римски /т. е. в равнините и в селищата/, а и да си християнин.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това значи ли, че за романизация по нашите земи преди въвеждането на християнството като официална религия в Римската империя през 395 година не може да се говори? Римските и гръцките градове са основно в равнините и по крайбрежието, но до колко е било силно, средно или слабо влиянието на римския бит и култура като цяло е относителен въпрос. Балканите като цяло не са едни от най-равнинните провинции на Римската империя.

Редактирано от thracers
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

римските селища са не само по крайбрежието, но и из равнините /разбира се и в полупланинските райони/. Иначе от надгробните надписи оставаме с впечатлението, че тракийците в градовете са се романизирали още през 2-ри век /когато започва и масовата урбанизация на Тракия/. Разбира се несъгласните ренегати търсели убежище из планините и ставали разбойници, но като цяло това не било масово явление, предвид нелекият живот там. Пък и римляните периодично правели хайки, тъй като бандите пречели на търговията.

Но разбира се освен романизацията в начина на живот, другият глобализиращ фактор в духовната сфера е именно Християнството. Тези две явления оформят от различните народи и племена в империята единен суперетнос /да го наречем/, а именно независимо от произхода, ако говориш латински /или гръцки/, живееш по римските закони, изповядваш римски ценности, а и вярваш в Бог, то ти си свой - демек римлянин.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това е така, но Балканите са особен район ( в смисъл буферна зона срещу инвазии от варвари ). Да не забравяме и готите и арианството. Доминиращата религия през 4-5 век.

Редактирано от thracers
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...