Отиди на
Форум "Наука"

Физиката и интелектуалния климат на епохите. Проблемите днес


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 3 часа, Малоум 2 said:

Приятно е усещането, че може би живеем на прага на нова революция в квантовата физика.

То ще е революция на самата физика. А квантовата физика може да остане в историята  :)

 

Link to post
Share on other sites
  • 4 седмици по-късно...
  • Мнения 91
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

Аз съм скептик по отношение на тъмната материя и следя МОНД теориите,  но както се вижда, алтернативата на тъмната материя в случая е тъмен прах. Много хубава работа е свършил човекът и не може

Разсъжденията и изследванията по тези въпроси са много интересни, нека учените (а и другите) занимаващи се с тези неща да продължават да го правят. Понякога само откриването и описването на някакъв ст

Има го и това, но статията е основно за положението на физиката в България и на хората, които се занимават професионално с нея. Съвсем ясно е разказано, че положението никак не е добро и авторът вижда

Posted Images

  • Потребител

https://megavselena.bg/varti-li-se-vselenata/

Върти ли се Вселената?

00175.jpg

Има нещо общо, което е определящо във Вселената – планетите, звездите, луните, дори самите галактики – всички те се въртят. Това означава ли, че и самата вселената се върти?

Отговора на този въпрос космолозите усилено търсят, защото той може да ни каже много за фундаменталната природа на Вселената.

„Това е много абстрактен въпрос, както и повечето въпроси от космологията, но тези от нас, които се занимават с космология мислят, че това е начин за изучаване и на фундаменталната физика“, казва Тес Яфе, астрофизик от Университета в Мериленд и помощник изследовател в НАСА Център за полети.

„Има някои неща, които не можем да тестваме в лаборатория на Земята, така че използваме Вселената и геометрията на Вселената, която може да ни каже нещо за фундаменталната физика.“

Учените, имайки предвид фундаменталната природа на Вселената, първоначално предполагат, че Вселената не се върти и е изотропна, което означава, че изглежда еднакво във всички посоки. Това предположение е в съответствие с уравненията на Айнщайн, но не се изисква от тях. На базата на тази теория за изотропната Вселена, учените построиха стандарт на космологичен модел, който описва Вселената.

„Това [предположение] е наистина кодирано по начина, по който извършваме нашите изчисления, начина, по който анализираме нашите данни, по начина, по който правим много неща“, казва Даниела Сааде, научен сътрудник в Училището по физика и астрономия на Университета в Нотингам в Обединеното кралство.
„Въпросът е, че едно такова заключение трябва да се тества. Не можете просто да се надявате на най-доброто“.

За да видят дали тези предположения за Вселената и нейната фундаментална физика са правилни, учени са събрали наблюдения, за да тестват своите модели. По-специално, те използват светлината от космическия микровълнов фон или CMB за кратко. Тази светлина е най-старата, която можем да се наблюдава – емитирана само 380 000 години след Големия взрив – и е съкровищница от информация за космолозите, изучаващи Вселената.

CMB изглежда почти идентичен във всяка посока, но има малки разлики в температурата му, само една хилядна от степента, които са били засегнати от историята, съдържанието и геометрията на Вселената. Изучавайки тези различия, учените могат да видят дали Вселената е била изкривена по какъвто и да е начин, което предполага ротация или разширение, което се увеличава в една посока повече от друга. Измерването на поляризацията на светлината, може по подобен начин да осигури информация за геометрията на Вселената.

Учените установяват, че CMB светлината не показва никакви доказателства, че Вселената се върти. Така, вероятността Вселената да е изотропна е 120 000 към 1, което означава, че изглежда същата, независимо от посоката, в която гледате, според проучване от 2016 г., публикувано в списание Physical Review Letters, ръководено от Саде и Стефан Финли, астрофизици от Imperial College Лондон. Друго проучване открива 95% вероятност, че Вселената е хомогенна, което означава, че е еднаква навсякъде в големи мащаби.

Всички тези изследвания показват, че Вселената е до голяма степен еднаква и не се върти. Това заключение е такова, че няма вероятност да се промени. Бъдещите измервания на поляризацията на CMB могат да се подобрят през следващите няколко десетилетия, но е малко вероятно новите данни да оспорят предходните констатации.

„Охарактеризирахме [температурата на] сигнала, който е там, до там, където той няма никаква допълнителна информация за нас,“ казва Джафе. „Не мисля, че [новите данни за поляризация] биха имали голямо влияние върху въпроса за ротацията, точно защото въртенето е сигнал, който очакваме да видим при много големи мащаби и който е повече или по-малко изключен от данните, които вече имаме. “

Резултатът, че Вселената не се върти, е определено облекчение за космолозите, които са основавали своите модели на това предположение. В същото време то дава интересна перспектива за нашето място във Вселената.

„Ние наистина започнахме от идеята, че хората сме център на Вселената“, казва Сааде. – „Мисля обаче, че е наистина удивително колко всъщност сме малки и незначителни в нея“.

...

...

Вселената (видимото) се движи като цяло по крива върху етера (тъмната материя +тъмната енергия) - затова, илюзията е, като че ли липсва център на създаване и евентуално въртене. Пространството е много по-голямо от видимото (от нас) във Вселената.

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 4 часа, Малоум 2 said:

 

...

Вселената (видимото) се движи като цяло по крива върху етера (тъмната материя +тъмната енергия) - затова, илюзията е, като че ли липсва център на създаване и евентуално въртене. Пространството е много по-голямо от видимото (от нас) във Вселената.

...

И как видимото се движи по крива!

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 19 часа, Gravity said:

И как видимото се движи по крива!

Като едно цяло. Вероятно, подобно гигантска част от "навивка" на винтова линия. "Центърът на въртене" (R - кривина) е далеч от тази част и затова е ненаблюдаемо някакво "въртене" на видимата част от Вселената. Ще се "чувства" обаче, малка - незначителна анизотропия в структурата на наличното като материя за изследване - известно е, че е така, макар и с др. обяснения.😎

Има и др. вариант - хипотези, вкарващи възможни действия и на Петата сила - структуриране на обекти по подобие. По информационната част от "обвивки" да се структурират Подобни обекти  в околността на "излъчена" обвивка е по-вероятно, доколкото енергията за образуването им ще е минимална - заради подобието:

https://megavselena.bg/vselenata-mozhe-da-e-formirana-spored-teoriyata-na-hameleona/

Вселената може да е формирана според Теорията на Хамелеона

chameleon-galaxy_1024.jpg

Теорията на Айнщайн за общата относителност е доказвана много пъти и е общопризната като солидна основа за разбиране на Вселената. Но това не е единственият модел, който обяснява как работят гравитацията и галактиките.

В ново изследване се показва различен модел, по който Млечния път би могъл да се появи.

Използвайки мощни суперкомпютри, физици са симулирали еволюцията на космоса въз основа на алтернатива на общата теория на относителността, наречена гравитация f (R), известна още като Теорията на Хамелеона или теория, според която промяната на поведението на обектите става в съответствие с промените в околната среда. И от тези симулации са се появили галактики със спирални рамена, точно като Млечния път.

Това показва, че галактиките, които виждаме във Вселената около нас, все пак могат да се появят, дори ако законите на гравитацията са различни.

„Теорията на Хамелеона позволява законите на гравитацията да бъдат модифицирани, за да може да се тества ефектът от промените в гравитацията върху образуването на галактики“, казва физикът Кристиан Арнолд от университета в Дърам.

„Чрез нашите симулации за пръв път показахме, че дори и да се смени гравитацията, това не би попречило на дисковите галактиките със спирални рамене да се образуват.“

Теорията на Хамелеона включва и хипотетична „пета сила“ в допълнение към четирите основни сили. Не е обяснено какво точно представлява тази пета сила. Подобно на „тъмната материя“, това е термин за наблюдавани явления и аномалии, които не се вписват добре в други съществуващи теории или модели на това как работи Вселената. Но можем да използваме параметрите на тези аномалии, за да проектираме теории – следователно и Теорията на Хамелеона.

На базата на предишно математическо моделиране беше доказано, че Теорията на Хамелеона работи точно както и Общата теория на относителността в Слънчевата система. Но новото изследване е стигнало до тези изводи, като се съсредоточава върху супер-масивните черни дупки, които могат да бъдат открити в центровете на галактиките.

Те са от ключово значение за образуването и растежа на галактиките, тъй като мощните ветрове, които се излъчват от тях, могат да издухат целия газ, от който се образуват звездите, едно ефективно гасене на звездното образуване.

Гравитацията също играе роля в този процес, така че екипът решава да види какво ще се случи, когато гравитацията се управлява от Теорията на Хамелеона, а не от общата теория на относителността. Дори и с тази значителна промяна в гравитацията, те откриват, че галактиките могат да се формират.

„Нашето изследване определено не означава, че Общата теория на относителността е погрешна“, отбелязва Арнолд, „но показва, че не е необходимо тя да е единственият начин да се обясни ролята на гравитацията за еволюцията на Вселената.“

Това означава, че може да има и други начини да се обяснят другите мистерии във Вселената, като ускоряващата се скорост на нейното разширяване, която е по-бърза, отколкото теоретично трябва да бъде. Тъй като това ускорение не се съчетава добре с общата теория на относителността, то обикновено се обяснява с теорията на тъмната енергия, неизвестна отблъскваща сила, която разединява Вселената.

„С Общата теория на относителността учените обясняват ускореното разширяване на Вселената чрез въвеждане на мистериозна форма на материята, наречена тъмна енергия – най-простата форма на която може да бъде космологична константа, чиято плътност е постоянна в пространството и времето“, казва физикът Баоджиу Ли от университета в Дърам.

„Въпреки това, алтернативи на космологичната константа, които обясняват ускорената експанзия чрез модифициране на закона на гравитацията, като f (R) гравитацията, също са широко разгледани, като се има предвид колко малко се знае за тъмната енергия.“

Екипът се надява, че новата супер мощна решетка с радиотелескоп, разположена на площадка с размери измервани в квадратни километри, която трябва да започне да работи през следващата година, може да помогне за разрешаването на този въпрос.

Изследването е публикувано в списание Nature Astronomy.

...

...

Редактирано от Малоум 2
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Според теб видимото (всичкото), което буквално се простира на милиарди светлинни години, може да се движи по крива! И то при условие, че по дефиниция, на всичко видимо, не можем да видим извън него! И нищо от тези твои твърдения не те смущава!

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 8 минути, Gravity said:

Според теб видимото (всичкото), което буквално се простира на милиарди светлинни години, може да се движи по крива! И то при условие, че по дефиниция, на всичко видимо, не можем да видим извън него! И нищо от тези твои твърдения не те смущава!

Не, не ме смущава.😎 Знаеш, че ТГВ е само модел, а не съм склонен да му вярвам (не само заради невъзможност за експериментално доказване), особено,  че нещо, каквото и да е, може да е било свито почти до нула.

Ограничението, означаващо  "видимо", е заради граничната скорост на това, с което "виждаме" физически - светлината (ЕМВ, а не само с математика, която достига идеализиран модел и допуска множество предположения при философско, и физично тълкуване). По-вероятно е да има още много обекти извън възможността за наблюдаване и те да се явяват далечна  "околност" на нашето, и също да са структурирани, подобно наблюдаваната от нас част от Вселената (не става въпрос за паралелни вселени). Няма как да твърдим, че като цяло - набл.- ненабл., - се върти, нито, че има собствен център за глобалното.

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 22 часа, Gravity said:

Според теб видимото (всичкото), което буквално се простира на милиарди светлинни години, може да се движи по крива! И то при условие, че по дефиниция, на всичко видимо, не можем да видим извън него! И нищо от тези твои твърдения не те смущава!

Според мен, твърдението на Малоум, че "Вселената (видимото) се движи като цяло по крива върху етера (тъмната материя +тъмната енергия)" не е по-смущаващо от твърдението на не малък брой физици, че Вселената се върти.

П. П. Всъщност /пак според мен, разбира се/ най-смущаващо е доминиращото твърдение, че Вселената не се върти. След като, както е казано в статията "планетите, звездите, луните, дори самите галактики – всички те се въртят" , много по-логично ми се струва да се върти и това, в което се съдържат тези обекти, т. е. самата Вселена.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 32 минути, Шпага said:

Според мен, твърдението на Малоум, че "Вселената (видимото) се движи като цяло по крива върху етера (тъмната материя +тъмната енергия)" не е по-смущаващо от твърдението на не малък брой физици, че Вселената се върти.

П. П. Всъщност /пак според мен, разбира се/ най-смущаващо е доминиращото твърдение, че Вселената не се върти. След като, както е казано в статията "планетите, звездите, луните, дори самите галактики – всички те се въртят" , много по-логично ми се струва да се върти и това, в което се съдържат тези обекти, т. е. самата Вселена.

Всъщност, идеята ми беше, че не е възможно да се установи въртене на Вселената като цяло, с наблюдения - първо, много малка част от нея виждаме и второ - може да съществува ненаблюдаема част от Вселената, която се върти обратно на спомената  мислена крива и общият въртящ момент, като цяло,  да е нула. И предполагаемият "център" не е едно и също място, във всеки един момент от време, за да може да се фиксира, евентуално. По принцип, глобално би се спазвал законът за движение на масовия център - че е неподвижен и/или неустановим експериментално, заради това, че става задължително: за да се установи, то трябва полевата форма на енергия да е неподвижна (приложна точка на вектор, в празното🙂). А, по това се спори. Въпросът е нарушава ли се относителността на движенията (ТО), ако ЕМП е неподвижно. Считам, че след като не може да се докаже с експеримент "неподвижност" на полева форма (движат се само измененията в нея), то е без значение да се ползва като ограничение за истинност на ТО.

Така, въпросът "върти ли се Вселената" си остава без отговор и 🙄...не пречи на научните занимания.😎

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 часа, Шпага said:

Според мен, твърдението на Малоум, че "Вселената (видимото) се движи като цяло по крива върху етера (тъмната материя +тъмната енергия)" не е по-смущаващо от твърдението на не малък брой физици, че Вселената се върти.

П. П. Всъщност /пак според мен, разбира се/ най-смущаващо е доминиращото твърдение, че Вселената не се върти. След като, както е казано в статията "планетите, звездите, луните, дори самите галактики – всички те се въртят" , много по-логично ми се струва да се върти и това, в което се съдържат тези обекти, т. е. самата Вселена.

Шпага, дали вселената се върти или не може да е странно, но поне е смислено търдение. При малоум самото твърдение е безсмислено, или поне на мен не ми е ясно. Не става дума за това дали отговаря на действителноста, а за това какво означава. За да поясня, ще ти дам пример. Ако търкалям топче на пода аз мога да кажа че то се движи по крива. Дори и най-големия педант, който може да възрази, че топчето не е точка, ще разбере какво твърдя. Ако обаче изтърва съд със сос за спагети на пода и парачетата от съда и соса се пръснат по целя под, и аз кажа че всичко това (пърчета и сос) се движи по крива върху пода би било абсолютно неясно. Най-малкото, ако въобще има някакъв смисъл в твърдениет, е нужно разяснение. Явно на теб ти е ясно какво малоум твърди, би ли ми го обяснила. Колкото и да се мъча аз не мога да видя никакъв смисъл.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 14 часа, Gravity said:

... Ако обаче изтърва съд със сос за спагети на пода и парачетата от съда и соса се пръснат по целя под, и аз кажа че всичко това (пърчета и сос) се движи по крива върху пода би било абсолютно неясно.

Но ако си представим, че вместо на пода, парчетата от съда, както и спагетите:) , са попаднали в океана, положението ще е по-различно. В океана всеки от тези "фрагменти" наистина ще се движи по някаква крива линия в зависимост от взаимодействието между него и вълните -- т. е. измененията, -- които непрестанно се реализират в съответната зона на океана. Като не трябва да пренебрегваме и факта, че върху това движение на фрагмента ще оказват влияние и неговите физически характеристики - големина, материал... а също и че тези характеристики до голяма степен ще предопределят и споменатите изменения в същата тази зона на океана.

Цитирай

Най-малкото, ако въобще има някакъв смисъл в твърдениет, е нужно разяснение. Явно на теб ти е ясно какво малоум твърди, би ли ми го обяснила. Колкото и да се мъча аз не мога да видя никакъв смисъл.

Напълно е възможно и аз да не съм разбрала по правилен начин твърденията на Малоум. За съжаление, това няма да ми е за първи път:blush:

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Това което ти казваш е напълно разбираемо и смислено. Но малоум не казва, че всяка част ще се движи по крива. Той казва, че всичкото се движи по крива! В твоя пример, изливаме кофа боя във океана, малоум казва, че всичката боя се движи по крива!

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 6 минути, Doris said:

кривата би трябвало да изглежда така:

 

Това не е една крива и не е за видимата вселена, а за отделните галактики. Не виждам нищо общо с написаното от малоум.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 17 часа, Gravity said:

. Ако обаче изтърва съд със сос за спагети на пода и парачетата от съда и соса се пръснат по целя под, и аз кажа че всичко това (пърчета и сос) се движи по крива върху пода би било абсолютно неясно. Най-малкото, ако въобще има някакъв смисъл в твърдениет, е нужно разяснение.

Разбирам - това е логиката на ТГВ. (Ако се знае: кой или какво е подготвило съда и манджата в него - няма проблем, ще си "направим" мислено пулсираща Вселена😎)

Затова, да припомня - При мен, разпръснатите части от примерчето, не са от начално изтърване на едно нещо (подобие взрив в една точка от пространството). Тези части се образуват от затваряне на фотони от ЕМПоле около собствен център (както е по хипотезата ми). При това, още с образуването си се "въртят" около моментен собствен център - от пулсациите за образуване, като момента на импулса се компенсира от Механичен въртящ момент - за всяка частица. Повсеместно се образуват множество частици, заради флуктуации, суперпозиция и анихилация на частици - родени по двойки (електрон-позитронни)... Частиците притежават електромагнитна маса и това ги ускорява в ЕМПоле, та "сблъсъците" са ефективни и усилват поляризацията за раждане на "по-тежки", по-обемни частици...Докато се стигне до удар и разпад на неутрони-антинеутрони, които "ражадат" силно несиметрични спрямо геом. си център частици (обвивката им е изместена): протони, електрони и др. Поради голямата разлика във възможните достигнати скорости от лека (електрон) и тежка частица (протон), въпреки разноименните си заряди, те не анихилират - стават на водород. Но - самият разпад на неутроните зависи от околното ЕМполе - несиметричен по количество в "наситено-хаос" и ненаситено и при наличие на току-излюпени електрони, може да стане водород "в повече" по количество. Това прави възможно съществуването на нашата материя-вещество, а антиматерията-антивещество си анихилира и създава допълнителна поляризация в полето + излишък неутрони. Ето я статията за разлика в количествата разпад - под "огледало" разбирам ограничаващ полеви потенциал.

https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Ima priznatci-na-ogledalna-vselena-koiato-dokosva-nashata_132561.html

Дълго стана, затова обобщавам: всички което се ражда, се върти около собствен център. Под действие на сили частиците падат една към друга като се движат по криви. В резултат - пак се въртят около себе си и като цяло, около други обекти. При това - известно е - се борят няколко сили на привличане и отблъскване. Силите са с ентропиен произход и затова могат да са "слаби" като гравитационните и "силни" от елмагн. модел. Така, между отделните галактики които "раждат" звезди се проявяват сили на отблъскване (разбягване - гравитацията е слаба в сравнение с хаоса между тях), а между раздалечени - действат само отблъскващите от хаоса сили - гравитационните не могат да ги компенсират и разбягването е с ускорение. При разглеждане само част от Вселената - е възможно да има грамада галактики, която да е извън възможното наблюдаване и като цяло - да се движи по крива, като се компенсира "въртящ момент" с противоположно такова движение. Разбягването с ускорение е по крива!🙂

...

Редактирано от Малоум 2
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 23 часа, Малоум 2 said:

Разбягването с ускорение е по крива!🙂

Малоум, от това което пишеш, излиза, че цялата Вселена се движи като един-единствен обект по една-единствена крива.

Е, в какво -- къде -- се движи... тази "монолитна" Вселена? И накъде се движи!?

Но и за какво "разбягване" може да става дума, след като обектът е един, кривата е една, посоката е една...🤨

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 44 минути, Шпага said:

Малоум, от това което пишеш, излиза, че цялата Вселена се движи като един-единствен обект по една-единствена крива.

Е, в какво -- къде -- се движи... тази "монолитна" Вселена? И накъде се движи!?

Но и за какво "разбягване" може да става дума, след като обектът е един, кривата е една, посоката е една...🤨

Ами Вселената е част на една още поголяма ВСелена, която пък е част на една още по-по-голяма ВСЕлена, която е част на една още по-по-по- по- голяма ВСЕЛена която е част на една......Képtalálat a következÅre: âЧапаевâУраааааааааааа!!!!!!!!

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 5 часа, Шпага said:

Малоум, от това което пишеш, излиза, че цялата Вселена се движи като един-единствен обект по една-единствена крива.

Е, в какво -- къде -- се движи... тази "монолитна" Вселена? И накъде се движи!?

Но и за какво "разбягване" може да става дума, след като обектът е един, кривата е една, посоката е една...🤨

 

On 12.07.2019 г. at 11:39, Малоум 2 said:

... а между раздалечени - действат само отблъскващите от хаоса сили - гравитационните не могат да ги компенсират и разбягването е с ускорение. При разглеждане само част от Вселената - е възможно да има грамада галактики, която да е извън възможното наблюдаване и като цяло - да се движи по крива, като се компенсира "въртящ момент" с противоположно такова движение. Разбягването с ускорение е по крива!

За нагледен пример - вж съцветието и листенцата на една маргаритка - приличат на различни части от "вселената" на цветчето, но са заедно и всяко се е "развило"по крива, различна от на другите. Те са "роден" резултат от един генетичен материал, който взаимодейства с фотоните от слънцегреенето и еманацията от Земята, и изгражда структура от налични хим.елементи с множество превръщания за "специализация" на отделните части. (спомни си и картинката на Вселената като чаша, която се "раздува" в горния си край - само началото като ГВ не е обосновано, според мен ( и не само), и начинът на образуване на вещевите обекти-частици😎. Тъкмо чашата "раздува" и това е заради ускорителното движение, а не, че се "върти" Вселената )

...

Link to post
Share on other sites
  • 6 месеца по късно...
  • Потребител

И психологията може да се изяснява с "нелогичните" резултати от КМ.

https://megavselena.bg/propuski-v-logikata-na-choveshkoto-povedenie-mogat-da-badat-obyasneni-ot-teoriyata-na-kvantovata-veroyatnost/

Пропуски в логиката на човешкото поведение могат да бъдат обяснени от теорията на квантовата вероятност

fggfgg.jpg

Същата основна платформа, която позволява на котката на Шрьодингер да бъде както жива, така и мъртва, а също така означава, че две частици могат да „контактуват една с друга“ дори и на разстояние от една галактика, би могла да помогне да се обясни може би едно от най-загадъчните явления в природата: човешкото поведение.

Квантовата физика и човешката психология може да изглеждат напълно несвързани, но някои учени смятат, че двете области се припокриват по интересни начини. И двете дисциплини се опитват да предскажат как могат да се държат недобросъвестни системи в бъдеще. Разликата е, че едното поле има за цел да разбере основната природа на физическите частици, докато другото се опитва да обясни човешката природа – заедно с присъщите й заблуди.

„Когнитивните учени откриха, че има много“ ирационални „човешки поведения“, казва Зиаочу Джан, биофизик от Университета за наука и технологии в Китай, пред Live Science в имейл. Класическите теории за вземане на решение се опитват да предскажат какъв избор ще направи човек при определени параметри, но някои хора не винаги се държат както се очаква. Последните изследвания показват, че тези пропуски в логиката „могат да бъдат обяснени добре от теорията на квантовата вероятност“, казва Джан.

Джан застава сред привържениците на така нареченото квантово познание. В ново проучване, публикувано на 20 януари в списанието Nature Human Behavior, той и неговите колеги изследват как понятията, заимствани от квантовата механика, могат да помогнат на психолозите по-добре да предвидят вземането на решения от хората. Докато записва какви решения са взели хората по добре известна психологическа задача, екипът наблюдава и мозъчната дейност на участниците. Сканирането откроява специфични мозъчни региони, които могат да участват в квантово мислещи процеси. Проучването е „първото, което подкрепя идеята за квантово познание на нервно ниво“, каза Джан. Но какво всъщност означава това?

Квантовата механика описва поведението на малките частици, които съставляват цялата материя във Вселената, а именно атомите и техните субатомни компоненти. Един централен принцип на теорията предполага голяма доза несигурност в този свят на много малките, нещо, което не се вижда при по-големи мащаби. Например, в големия свят може да се знае къде е влакът по маршрута му и колко бърз е пътят, и като се имат предвид тези данни, може да се предвиди кога този влак трябва да пристигне на следващата гара. Заменете влака с електрон и вашата прогнозна сила ще изчезне – не можете да знаете точното местоположение и импулса на даден електрон, но бихте могли да изчислите вероятността частицата да се появи на определено място, пътувайки с определена скорост. По този начин бихте могли да добиете мъглява представа за това, какво може да бъде „намерението“ на електрона.

Точно когато несигурността нахлува в субатомния свят, тя също прониква в процеса на вземане на решения, независимо дали обсъждаме коя нова поредица да гледаме или да гласуваме на президентските избори. Ето откъде идва квантовата механика. За разлика от класическите теории за вземане на решения, квантовият свят дава възможност за известна степен на … несигурност.

Класическите теории на психологията почиват на идеята, че хората взимат решения с цел да максимализират „наградите“ и да „минимизират „наказанията“ – с други думи, за да се гарантира, че действията им водят до повече положителни резултати, отколкото негативни последици. Тази логика, известна като „укрепване на обучението“, съответства на обусловеност, при която хората се научават да прогнозират последиците от своите действия въз основа на предишен опит, според доклад от 2009 г. в Journal of Mathematical Psychology.

Ако наистина са ограничени от тази рамка, хората последователно претеглят обективните стойности на две възможности, преди да избират между тях. Но в действителност хората не винаги работят по този начин; техните субективни чувства към дадена ситуация подкопават способността им да вземат обективни решения. „Може да се каже, че„ квантово-основаният “модел на вземане на решения се отнася по същество до използването на квантова вероятност в областта на познанието“, пишат Еманюел Хейвън и Андрей Хренников, съавтори на учебника „Квантова социална наука“ (Кеймбридж University Press, 2013).

Точно както определен даден електрон може да е тук или там в даден момент, квантовата механика предполага, че първото хвърляне на монета е довело едновременно до победа и загуба. (С други думи, в известния мисловен експеримент котката на Шрьодингер е жива и мъртва.) Докато е попаднала в това двусмислено състояние, известно като „суперпозиция“, окончателният избор на индивида е неизвестен и непредсказуем. Квантовата механика също признава, че вярванията на хората за резултата от дадено решение – независимо дали ще бъде добро или лошо – често отразяват какъв е окончателният им избор. По този начин вярванията на хората взаимодействат или се „заплитат“ с евентуалното си действие.

Субатомните частици могат също така да се заплитат и да влияят на поведението си една на друга, дори когато са разделени от големи разстояния. Например измерването на поведението на частица, разположена в Япония, би променило поведението на заплетения й партньор в Съединените щати. В психологията може да се направи подобна аналогия между вярванията и поведението. „Именно това взаимодействие,„ или състояние на заплитане “, влияе на резултата от измерването“, казват Хейвън и Хренников. Резултатът от измерването в този случай се отнася до крайния избор, който отделен човек прави. „Това може да бъде формулирано точно с помощта на квантова вероятност.“

Учените могат математически да моделират това заплетено състояние на суперпозиция – при което две частици влияят една върху друга, дори ако са разделени на голямо разстояние – както е показано в доклад от 2007 г., публикуван от Асоциацията за развитие на изкуствения интелект. И забележително е, че крайната формула точно предсказва парадоксалния резултат от парадигмата за хвърляне на монета. „Промените в логиката могат да бъдат обяснени по-добре, като се използва квантово базиран подход“, отбелязват Хейвън и Хренников.

В новото си проучване Джан и неговите колеги представят два квантово базирани модела на вземане на решения срещу 12 класически психологически модела, за да видят кой най-добре предсказва човешкото поведение по време на психологическа задача. Експериментът, известен като „Задачата за хазарт в Айова“, е предназначен да оцени способността на хората да се учат от грешки и да коригира стратегията им за вземане на решения във времето.

В задачата участниците черпят от четири тестета карти. Всяка карта или печели пари на играча, или му струва пари, а целта на играта е да се спечелят колкото е възможно повече пари. Уловката се състои в това как се подрежда всяко тесте карти. Тегленето от една колода може да спечели на играча големи суми пари в краткосрочен план, но това ще му струва много повече пари до края на играта. Други тестета доставят по-малки суми пари в краткосрочен план, но по-малко неустойки като цяло. Чрез играта победителите се научават най-вече да черпят от „бавните и стабилни“ тестета, докато губещите черпят от тестетата, които им печелят бързи пари и стръмни наказания.

В исторически план тези със зависимости от наркотици или мозъчни увреждания се представят по-лошо на хазартната задача в Айова, отколкото здравите участници, което предполага, че тяхното състояние по някакъв начин нарушава способностите за вземане на решения, както се подчертава в проучване, публикувано през 2014 г. в списанието Applied Neuropsychology. Този модел важи в експеримента на Джан, който включва около 60 здрави участници и 40, които са пристрастени към никотина.

Двата квантови модела правят прогнози близки до най-точните сред класическите модели, отбелязват авторите. „Въпреки че [квантовите] модели не превъзхождат значително [класическите] … трябва да се знае, че рамката [обучение по квантово подсилване] все още е в начален стадий и несъмнено заслужава допълнителни проучвания“, добавят те.

За да подсилят стойността на своето проучване, учените предприемат сканиране на мозъка на всеки участник, докато изпълняват задачата за хазарт в Айова. По този начин авторите се опитват да надникнат какво се случва вътре в мозъка, докато участниците научават и коригират стратегията си за игра във времето. Резултатите, генерирани от квантовия модел, предсказват как ще се развие този учебен процес и по този начин авторите теоретизират, че горещите точки на мозъчната активност може по някакъв начин да съответстват на прогнозите на моделите.

Проверките разкриват редица активни зони на мозъка при здравите участници по време на игра, включително активиране на няколко големи гънки в челния лоб, за които се знае, че участват в процеса на вземане на решения. В групата на пристрастените пушачи обаче, изглежда, че няма горещи точки на мозъчната активност, свързани с прогнозите, направени от квантовия модел. Тъй като моделът отразява способността на участниците да се учат от грешки, резултатите могат да илюстрират нарушения при вземането на решения в групата на пушачите, отбелязват авторите.

Въпреки това, „по-нататъшни изследвания са оправдани“, за да се определи какво означават различията в мозъчната активност при пушачите и непушачите. „Свързването на квантовоподобните модели с неврофизиологичните процеси в мозъка … е много сложен проблем“. Това проучване е от голямо значение като първата стъпка към неговото решение.“

Моделите на класическото укрепване на обучението са показали „голям успех“ в проучванията на емоциите, психиатричните разстройства, социалното поведение, свободната воля и много други познавателни функции, казва Джан. „Надяваме се, че обучението по квантово подсилване също ще хвърли светлина върху [тези полета], предоставяйки уникална представа.“

След време може би квантовата механика ще помогне да се обяснят всеобхватните недостатъци в човешката логика, както и как се проявяват на ниво отделни неврони.

...

...

Май много искаме от мозъка - хем да мисли логично, хем поведенчески (да не реве, или да реве - не е "ези-тура" избор, когато ни боли, примерно). А и най-ценното, според мен е, че мозъкът "мисли" алогично. Това го прави откривател ... на по-интересното от света.😊 Логичното, по принцип, ни е натрапено ... обучително, ама ... не сме роботи, ясно е.😉

...

Редактирано от Малоум 2
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 5 часа, Малоум 2 said:

Пропуски в логиката на човешкото поведение могат да бъдат обяснени от теорията на квантовата вероятност

Хм, въпреки настоятелното и многократно внушение  на "квантов", "квантова", "квавнтово",  освен нуждата от прилагане на теория на вероятностите - което е ясно и без тази статия - нищо друго квантово не забелязвам.

Колкото до това, че мислим нелогично - отдавна е ясно, даже има нобелова награда по тоя случай :) Силно препоръчвам книгата "Мисленето" на Даниъл Канеман - единственият психолог, носител на Нобелова награда по икономика. В книгата се разглежда точно начинът, по който хората вземат решения, и това е темата по която е взел нобеловата награда.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 7 часа, scaner said:

 

Колкото до това, че мислим нелогично - отдавна е ясно, даже има нобелова награда по тоя случай :) Силно препоръчвам книгата "Мисленето" на Даниъл Канеман - единственият психолог, носител на Нобелова награда по икономика. В книгата се разглежда точно начинът, по който хората вземат решения, и това е темата по която е взел нобеловата награда.

Хмм,  това според вас <нелогично> се оказва съвсем <логично>, получава се , кгато навлезете в детайлите на органиката, т.е на живите организми и биолог. интелект.

Съществуват и индивиди със специфични <нелогични> способности, такива за които вероятно и Малоум говори, те са <ядрата на смисъла> , <малките> неравности по пътя раждащи великите <трагедии> след които <играта почва от начало>.

Link to post
Share on other sites
  • 4 седмици по-късно...
  • Потребител
On 2.02.2020 г. at 1:04, laplandetza said:

Съществуват и индивиди със специфични <нелогични> способности, такива за които вероятно и Малоум говори, те са <ядрата на смисъла> , <малките> неравности по пътя раждащи великите <трагедии> след които <играта почва от начало>.

Като че ли не е ясно, че тая статия не съм я писал аз!😉

Повечето неща, свързани със съзнанието, не могат да се решават "квантово", тъй като Разумът е пряко подчинен на надстройката. Тя въвежда "изкуствени" обществени (социални) закони и се влияе от Обратната Връзка, свързана с обществена информация - в една общност, вътрешните "колективи" са в неантагонистични противоречия, с различни мнения. (прилича на "квантуване" на обекти) Тая "информация" се изнася почти винаги в "изкривен" вариант. В същото време, колективи извън тая общност, атакуват слабостите им (според тях) и това нерядко води до разпад на потърпевшите колективи. И ... това не е "квантово поведение", въпреки че има какви ли не теории за "размах на крилца на пеперуди", и теории за бифуркации, влияещи на обществено-икономически проблеми.😎

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

https://megavselena.bg/veroyatno-vselenata-ima-poveche-izmereniya-koito-nie-ne-mozhem-da-zabelezhim/

Вероятно Вселената има повече измерения, които ние не можем да забележим

Ld8wHD6wGm5jZqrUCP4iB-650-801.jpg

Теорията на струните е предполагаема теория за всичко, което физиците се надяват един ден да обяснят, буквално за всичко. Всички сили, всички частици, всички константи, всички неща под един единствен теоретичен покрив, където всичко, което виждаме, е резултат от малки, вибриращи струни. Теоретиците работят върху идеята от 60-те години на миналия век и едно от първите неща, които разбраха, е, че за да работи теорията, във Вселената трябва да има повече от четири измерения, с които сме свикнали. И тази идея не е толкова луда, колкото изглежда.

В теорията на струните малки бримки на вибриращата устойчивост (на теория те са основният обект на реалността) се проявяват като различните частици (електрони, кварки, неутрино и др.) и като носители на сила на природата (фотони, глуони гравитони и др.). Начинът, по който правят това, е чрез техните вибрации. Всяка струна е толкова мъничка, че ни се струва, че не е нищо повече от частица точица, но всеки низ може да вибрира в различни режими, по същия начин, по който можете да получавате азлични тонове от струна на китара.

Счита се, че всеки режим на вибрация е свързан с различен вид частици. Така че всички струни, вибриращи по един начин, изглеждат като електрони, всички струни, вибриращи по друг начин, изглеждат като фотони и т.н. Това, което виждаме като сблъсъци на частици, от позиция на теорията на струните, са куп струни, които се сливат и разделят.

Но за да работи системата, трябва да има повече от четири измерения във Вселената. Това е така, защото обичайното пространство-време не дава на струните достатъчно „място“ да вибрират по всички начини, които им трябват, за да се изразят напълно като всички разновидности на частиците в света. Те са твърде ограничени.
С други думи, струните не просто трептят, а правят това в хипер-измерения.

Настоящите версии на теорията на струните изискват общо 10 измерения, докато още по-хипотетичната теория на „върховните струни“, известна като М-теория, изисква 11. Но когато огледаме Вселената, виждаме само обичайните три пространствени измерения плюс измерението на времето. Почти сме сигурни, че ако Вселената имаше повече от четири измерения, щяхме да забележим досега.

Как изискването на теорията на струните за допълнителни измерения е възможно да се приведе в съответствие с нашите ежедневни преживявания във Вселената? За щастие, поддръжниците на теорията на струните успяха да посочат исторически предшественик за тази на пръв поглед радикална представа за Вселената.

Още през 1919 г., малко след като Алберт Айнщайн публикува теорията си за общата относителност, математикът и физик Теодор Калуза си играел с уравненията, само за забавление. Но открива нещо особено интересно, когато добавя пето измерение към уравненията – нищо не се случва. Уравненията на относителността наистина не се интересуват от броя на измеренията; и точно това е нещото, което трябва да добавите, за да направите теорията приложима за нашата Вселена.

Но тогава Калуза добавя специален обрат към това пето измерение, като го кара да се увие около себе си в това, което нарича „състояние на цилиндъра“. Това изискване създава нещо ново: Калуза възстановява обичайните уравнения на обща относителност в обичайните четири измерения, плюс ново уравнение, което възпроизвежда изразите на електромагнетизма.

Изглежда, че добавянето на още измерения потенциално може да унифицира физиката.

Все пак, няколко десетилетия по-късно друг физик, Оскар Клайн, се опитва да даде на идеята на Калуза интерпретация по отношение на квантовата механика. Той открива, че ако това пето измерение съществува и е по някакъв начин отговорно за електромагнетизма, това измерение трябва да бъде умалено, да се увие около себе си (точно както в първоначалната идея на Калуза), но е много по-малко, до едва 10 на -35 степен метра.

Ако едно допълнително измерение (или повече допълнителни измерения) наистина са толкова миниатюрни, не бихме могли да ги забележим досега. Това измерение е толкова малко, че не бихме могли да се надяваме директно да го изследваме с нашите високоенергийни експерименти. И ако тези измерения са завити около себе си, тогава всеки път, когато се движите в четири-измерно пространство, вие наистина заобикаляте тези допълнителни измерения милиарди и милиарди пъти. И това са измеренията, в които живеят струните на струнната теория.

С допълнително математическо вдъхновение беше установено, че допълнителните шест пространствени измерения, необходими в теорията на струните, трябва да бъдат обгърнати в определен набор от конфигурации, известни като многообразие на Калаби-Яо – двама видни физици. Но няма нито едно уникално многообразие, което е разрешено от теорията на струните. Има около 10 на 200 000 степен.

Оказва се, че когато се нуждаете от шест измерения, които да се завият върху себе си и да им дадете почти всеки възможен начин да направят това, това добавя нови измерения. Това са много различни начини да се завият тези допълнителни измерения върху себе си. И всяка възможна конфигурация ще повлияе на начина, по който струните вътре в тях вибрират. Тъй като начините, по които струните вибрират, определят как се държат тук, в макроскопския свят, всеки избор на многообразие води до отделна вселена със собствен набор от физика. Така че само едно многообразие може да породи света, какъвто го преживяваме. Но кое?

За съжаление теорията на струните не може да ни даде отговор, поне все още не. Проблемът е, че теорията на струните все още не е цялостна – ние имаме само различни методи за сближаване, които се надяваме че ще се доближат до истината, но в момента нямаме представа колко и дали въобще сме прави. Така че ние нямаме математическа технология за проследяване на веригата, от специфично многообразие до конкретна струнна вибрация, до физиката на Вселената.

Отговорът на теоретиците на струнната теория е нещо, наречено Пейзаж, набор от всички възможни вселени, предвидени от различните многообразия, като нашата Вселена е само една точка сред многото такива."

...

...

Link to post
Share on other sites
  • 3 месеца по късно...
  • Потребител

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Na-13-iuni-1831-e-roden-Dzhejms-Klark-Maksuel_49295.html

На 13 юни 1831 е роден Джеймс Кларк Максуел

1465829933_1_559x*.jpg

Джеймс Кларк Максуел е роден на 13 юни 1831 в Единбург, Шотландия, и оставя дълбока следа във всички области на физиката, с които се е занимавал.

Максуел полага основите на съвременната класическа електродинамика (уравненията на Максуел), въвежда в съвременната физика понятия електромагнитно поле, получава следствия от своята теория - предсказанието на електромагнитни вълни, електромагнитната природа на светлината, налягане на светлината и др.

Той е един от основателите на кинетичната теория на газовете - установил е разпределението на молекулите на газовете по скорости.

Максуел въвежда във физиката статистическите представи като показва статистическия характер на втория закон на термодинамиката. Измислил е т.нар. "Демон на Максуел", за да илюстрира втория закон на термодинамиката. 

1455718975_8_559x*.jpg

В оригиналния мисловен експеримент демонът на Максуел стои между два съда, пълни с газ. В началото средната енергия (или скоростта) на газовите молекули в двата контейнера са едни и същи. Но демонът "отваря" врата в стената между съдовете, измерва енергията на всяка газова частица, която се носи към вратата и позволява само на високоенергийните частици да преминат в единия съд, а в обратна посока - само нискоенергийни частици. След известно време високоенергийните частици ще се съберат в единия контейнер, а нискоенергийните - в другия. От енергийния дисбаланс, който ще настъпи, може да се извлече енергия и да се използва за извършване на работа от системата, въпреки че първоначално е била в термодинамично равновесие, което е пряко нарушение на втория закон на термодинамиката.

Максуел е пионер на количествената теория на цветовете, автор на трицветния принцип на цветната фотография. Сред другите работи на Максуел са изследвания на механиката (фотоеластичност, теорема на Максуел в теорията на еластичността, работи по теория на устойчивостта на движението, анализ на пръстените на Сатурн), оптиката, математиката.

1465830562_1_559x*.jpg

Шотландска лента "тартан". Снимката е направена от Джеймс Кларк Максуел през 1861. Това е първата в историята на цветна фотография. Фотографът Томас Сътън (Thomas Sutton), под ръководството на Максуел, снима панделката три пъти, използвайки три различни цветни филтри. Трите фотографски плаки сега са в малък музей в Единбург, в къщата, където е роден Максуел. Източник: Уикипедия

Максуел обръща много внимание на популяризирането на науката, проектира серия от научни инструменти.

За Максуел основа на физическия свят е класическата електродинамика - наследник на Фарадей, той създаде прости, елегантни уравнения, които описват света на електромагнетизма.

В барелефа на Максуел в Университета на Орегон се вижда малък дявол, който наднича изпод палтото на гения - демонът на Максуел, който, заедно с котката на Шрьодингер остана един от любимите персонажи не само на физиците, но и на фантастите - от Стругацки да Лем.

...

...

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...