Отиди на
Форум "Наука"

Глобалното затопляне и Ледниковата Епоха


Recommended Posts

  • Потребител
Т.е трябв да се сметнат все пак масите за да се види дали нараствнето е процент на година или 0.1 промила, което е повече от нищожно!

нарастването е от порядъка на 1% на година, което в дългосрочен план е много, страшно много

въпрос на още около 100на години е да се достигнат критични стойности

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 559
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребители

http://igss.wikidot.com/co2mass

Mass of atmospheric carbon dioxide

What is the mass of CO2 in the Earth's atmosphere?

The diameter of the Earth at the equator is 12756.32 km, so let's call the Earth's radius 6×106 m.

The atmospheric pressure at the Earth's surface is approximately 1 bar, or 105 Pa.

The atmosphere is a mass of various gases gravitationally bound to the Earth's surface. The pressure is the force exerted by this mass of gas per unit area of surface. Consequently the total force exerted by the atmosphere can be obtained by multiplying the atmospheric pressure by the Earth's surface area (4πr2, where r is the Earth's radius). That is,

(1)
F=P×A=4πr2P=4π×(6×106m)2×105Pa.

Incidentally, since we are using SI units, we don't really need to think too much about what we are doing. Our answer will automatically also be in SI units. More on this later.

The key to solving this problem comes from Isaac Newton, in particular via the second law F=ma, or here in the particular case of gravity F=mg, where g is the acceleration due to gravity. At the Earth's surface, g has a value of 9.81 m s-2, which for our purposes is close enough to 10 m s-2.

We can rearrange our equations for F and solve for m, which in this case is the total mass of atmospheric gases pressing down on the Earth's surface. (Incidentally, it's reasonable to assume that the entire atmosphere is located at the Earth's surface because the thickness of the atmosphere - about 50 km - is less that 1 % of the radius of the Earth.)

(2)
m×g=P×A=4πr2P

and so

(3)
m=4πr2Pg=4π×(6×106m)2×105Pa10ms24.5×1018kg.

The fraction of CO2 in the atmosphere is about 400 ppm, or 0.04 %, or about 4 x 10-4. However, this fraction is calculated per unit volume, and because the molar mass of CO2 (0.044 kg) is about 1.5 x the average molar mass of air (about 0.8 x 0.028 kg + 0.2 x 0.032 kg, or about 0.0295 kg) we can estimate the fraction of CO2 by mass to be more like 6 x 10-4.

Multiply 4.5 x 1018 kg by 6 x 10-4 and you get (about) 3 x 1015 kg. This is the correct value, to one significant figure. We could improve it by (for example) not truncating everything to one significant figure. Try it!

PS About those SI units, if you don't trust me, try dimensional analysis. Units of more complex quantities (such as force or pressure or energy) can always be broken down into the units of the more fundamental quantities from which they are constructed (such as mass, length, and time). All you have to do is remember one equation that gives you (say) an energy in terms of these quantities, and you have the SI unit of energy. For example, work = force x distance and force = mass x acceleration (and acceleration = distance/time2). Therefore any other kind of energy has the same units as work, namely, mass x distance2/time2, and the SI unit for energy (the joule, named after James Prescott Joule) is equivalent to 1 kg m2 s-2.

Returning to our calculation above, and neglecting constants, we have distance2 x pressure (i.e. mass x acceleration/distance2) divided by acceleration, in other words our final quantity is indeed a mass. And with everything else in SI units, our final mass is in kg.

3 x 10 на 15 степен kg

(демек 3 тератона)

PS

3 x 10 на 15 степен kg са 3 000 Милиарда тона

Повишението е с 1% на година база (30 милиарда тона/ 3 000 милиарда тона)

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

искам да добавя най-важното в дискусията

затоплянето, а по-точно глобалното затопляне има положителен механизъм за обратна връзка, т.е. се самоусилва

планетата има буфери, от които океаните и абсорбцията в тях са най-важни

всичко обаче има лимит - така например ако океаните станат прекалено топли и кисели, това означава страшна екологоична катастрофа

въпросът е да не се влезне във фаза, когато няма връщане назад и планетата ще си остане трайно много топла за хилядолетия

това имам предвид под критична

в момента нивата са около 400 ppm

в прединдутраилната епоха са били 280 ppm

има модел според който критичните стойности са около 500ppm и други предвиждания и модели за това, че ще станат двойни на изходните, т.е. около 560 ppm, което ще бъде катастрофално

всичко това не трябва да се разглежда в изолиран контекст

водата и сега не стига за милиарди хора (чистата), а маларията е плъзнала на север

след 100г. нещата вероятно ще са по-зле

проблемът не е в една мека зима (каквато беше последната), а какво ще стане ако всички зими станат меки, и то не само какво ще стане тук, но и при съседите и в глобален мащаб

аз мога да ви кажа отсега в чисто европейски план, че цялото средиземноморие вероятно ще стане пустинно и безводно, а полярната шапка около северния полюс ще изчезне, океаните ще са по-високи, по-топли и по-кисели

не виждам какво може да се направи по въпроса, защото въпреки, че последствията са ясни, те ще засегнат следващото и по-следващото поколение, а текущите просто искат да си живеят живота, да си карат колите, да са им пълни хладилниците и т.н.

Редактирано от Alexander_Nevski
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В зората на зараждането на живота, свободен кислород в атмосферата на Земя-та

не е имало. Всичкият кислород в атмосферата е продукт на растенията. По това

време, тъй като е нямало кислород, нямало е и озон. Представяте ли си какво е

било ултравиолетовото облъчване?! Каквото и да се случи оттук насетне, мисля,

че няма как условията да станат по-лоши от началните. Какъв ли е бил тогава

парниковият ефект, като се има предвид, че на мястото на днешния кислород е

бил въглеродният диоксид (главният заподозрян)? Не знам за вас, но за мен нещо

не се вързва с истерията около глобалното затопляне. Защо всички са се вторачили

в диоксида, при положение, че има много други парникови газове, някои с десетки

пъти по-мощен парников ефект, за мен е пълна мистерия. Единственото логично

обяснение е, че от всички парникови газове, човечеството е виновно най-много

за въглеродния диоксид и манипулацията "антропогенен фактор" може да продължава.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

не знам какви са ти мистериите, но всъщност другият и най-силен като ефект парников газ - CH4 (метан) е пак най-вече свързан с човешката дейност, по-точно пърдежите и лайната на кравите и телетата, които ядем и им пием от млякото

Редактирано от Alexander_Nevski
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В зората на зараждането на живота, свободен кислород в атмосферата на Земя-та

не е имало. Всичкият кислород в атмосферата е продукт на растенията. По това

време, тъй като е нямало кислород, нямало е и озон. Представяте ли си какво е

било ултравиолетовото облъчване?! Каквото и да се случи оттук насетне, мисля,

че няма как условията да станат по-лоши от началните. Какъв ли е бил тогава

парниковият ефект, като се има предвид, че на мястото на днешния кислород е

бил въглеродният диоксид (главният заподозрян)?

първичният живот се е зараждал в океаните, дремело им е на бактериите в тях колко е облъчването на повърхоността

това с лъчението и затоплянето е проблем за висшите животински видове, които имат много по-сложна хомеостаза и екологично равновесие, и много трудно могат да се адаптират към големи промени

за това и висшите животински видове възникват чак през последните няколко стотин милионна години, а не преди милиарди години

ясно е, че бактериите ще продължат да си живеят и при с 5 градуса по-топла планета

масови измирания на видовете е имало и по-рано, в момента пак сме в такова, просто то се разгръща най-бързо от досегашните, а най-вероятната причина е отново обичайния заподозрян - homo hominis

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

не знам какви са ти мистериите, но всъщност другият и най-силен като ефект парников газ - CH4 (метан) е пак най-вече свързан с човешката дейност, по-точно пърдежите и лайната на кравите и телетата, които ядем и им пием от млякото

Да не би да казваш, че доместифицираните животни са повече от всички останали?!

за това и висшите животински видове възникват чак през последните няколко стотин милионна години, а не преди милиарди години

Е, не само затова. Дори условията да бяха идеални (като за висши животни)

пак щеше да отнеме времеот същия порядък. Еволюцията е тромаво нещо...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Да не би да казваш, че доместифицираните животни са повече от всички останали?!

не ми се задълбава в метаногенезата, но само ще вметна, че тя е най-изразена при преживните

предлагам ти да седнеш и да смяташ дали доместифицираните преживни (крави, овце, кози) са повече от недоместифицираните (диви елени, диви лами, диви антилопи, диви камили, диви жирафи)

можеш да започнеш с БГ, да продъжлиш през Балканите, после през Европа, и най-накрая да довършиш със северната хемисфера, защото повечето биомаса е тук, южната не е толкова важна

Е, не само затова. Дори условията да бяха идеални (като за висши животни)

пак щеше да отнеме времеот същия порядък. Еволюцията е тромаво нещо...

всъщност последното десетилетие излезнаха данни, че еволюцията не е толкова тромава ... освен това отдавна е известно, че тя се забързва и засилва при катастрофи и когато един вид се застраши от изчезване (bottleneck феномени) ...

но както и да е, това няма никакво значение, висшите животни, риби, птици ще измрат масово, ако глобалното затопляне продължи

Редактирано от Alexander_Nevski
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Освен това въглеродния диоксид е газ по-тежък от въздуха и си 'стои' блозо до повърхността .

Аз пък до сега си мислех че въгл.двуокис е във въздуха :happy:

Редактирано от JImBeam
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз пък до сега си мислех че въгл.двуокис е във въздуха :happy:

не знам какво си мислите и какво си разсъждавате тук в темата

ако имате претенции да разбирате от химия и физика нещата не стоят както са написани, т.е. разпределението на газовете няма връзка с тяхното тегло

газовете се разпределят според адиабатната температура, и повечето се разпределят равномерно - има 2 големи изключения - водата и озона, защото водата замръзва при 0 градуса, а озонът се образува само в стратосферата

всички други газове се размесват горе долу добре и имат горе-долу равномерна вертикална дистрибуция, теглото на газа не играе роля

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

..ако имате претенции да разбирате от химия и физика нещата не стоят както са написани, т.е. разпределението на газовете няма връзка с тяхното тегло...

Невски, обърни се към химика. Явно не усети че и аз го бъзикам :grin:

Редактирано от JImBeam
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Невски, обърни се към химика. Явно не усети че и аз го бъзикам :grin:

аз теб те усетих, просто обичам да пиша в множествено число

на химика, явно му куца практическата физика

едно е да имаш чист CO2 в лабораторни условия където той седи ниско щото е по-тежък от въздуха

съвсем други са нещата в реалната атмосфера дето духа ветер

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

но както и да е, това няма никакво значение, висшите животни, риби, птици ще измрат масово, ако глобалното затопляне продължи

Аз, по никакъв начин не оспорвам това, в случай, че е глобално и продължи достатъчно дълго време.

Оспорвам само, че човечеството носи основната отговорност за това. В историята на Земя-та е

имало много глобални затопляния, някои дори и в по тежък вариант и то във времена, когато човешкия

род още не е бил дори в проектантския отдел, ако мога така да се изразя.

...газовете се разпределят според адиабатната температура...

Всичко е вярно, но не разбрах какво имаш предвид като казваш цитираното по-горе.

Питам съвсем добронамерено. Казвам го, за да не останеш с погрешно впечатление.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз, по никакъв начин не оспорвам това, в случай, че е глобално и продължи достатъчно дълго време.

Оспорвам само, че човечеството носи основната отговорност за това. В историята на Земя-та е

имало много глобални затопляния, някои дори и в по тежък вариант и то във времена, когато човешкия

род още не е бил дори в проектантския отдел, ако мога така да се изразя.

Всичко е вярно, но не разбрах какво имаш предвид като казваш цитираното по-горе.

Питам съвсем добронамерено. Казвам го, за да не останеш с погрешно впечатление.

това дали е човечество или не е само допускане и вероятност

това което прави тази вероятност много висока, е че има пряка корелация между човешката популация, индустриалната революция, концентрацията на парниковите газове и т.н.

като насложиш кривите, вероятността за съвпадение минимална

по отношение на водните пари - атмосферата не е изотермична, напредване на височината температурата и се променя, a плътността намалява по комплексни причини, след определена височина няма как да има водни пари, защото те ще замръзнат или ще паднат като дъжд

след 5км височина във въздуха почти няма смесени водни пари, а след 10км пък съвсем

озон пък се образува след 10км, защото там е точното съотношение между плътност на въздуха и мощност на йонизиращата радиация

всички други газове вятъро ги омесва равномерно из въдухо

Редактирано от Alexander_Nevski
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

___________

За Елемаг

Драги, не вярвам някой тук да седне да чете 1500 страници доклад; ако можеш синтезирай нещо по въпросите, който дискутираме..

По принцип щом съм пуснал даден линк значи има начин да се чете. Доклада освен, че е най-обширния синтез обобщаващ огромна информация има кратки и синтезирани резюмета в началото на всяка глава. Четете бе хора :)

Що се отнася до научните доказателства за ролята на антропогенния фактор в климатичните промени:

Human and natural influences on the changing thermal structure of the atmosphere

http://www.pnas.org/content/110/43/17235.full

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

По принцип щом съм пуснал даден линк значи има начин да се чете. Доклада освен, че е най-обширния синтез обобщаващ огромна информация има кратки и синтезирани резюмета в началото на всяка глава. Четете бе хора :)

Що се отнася до научните доказателства за ролята на антропогенния фактор в климатичните промени:

Human and natural influences on the changing thermal structure of the atmosphere

http://www.pnas.org/content/110/43/17235.full

значи описаното в статията (току що прочетох резюмето) е наистина невъзможно без човешка намеса

не може долния слой (тропосферата) да се загрява, а стратосферата (втория слой след 10км) да изстива, по-точно това не може да е свързано със слънчевата активност

ако слънцето ни загряваше, защото е по-активно биха се загряли и двата слоя

обяснението е или в увеличена концентрация на парникови газове в долния слой или в изчерпване на озона в горния или в двете едновременно, като това не може да се обясни с чисто природни феномени като вулканични избухвания

това е моето виждане по въпроса

авторите са стигнали много по-далеч в анализите си и стигат до същия извод, няма друго обяснение освен човешкото влияние

Редактирано от Alexander_Nevski
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

по отношение на третия парников газ - водните пари, съветвам ви да не се задълбавате там

има много аргументи за това как затоплянето може да предизвика положителна връзка с увеличаването на влажността на въздуха

има и други аргументи, за обратното, че ще има повече облаци, повече сняг, че те ще отразяват лъчите на слънцето, че облаците ще са по-високи и ще излъчват в горната тропосфера

както и да е работата там е много сложна, и е много по-добре да се ограничим с метана и CO2, където нашето влияние е явно, както и затоплянето корелира ясно с концентрациите на двете

ако планетата нямаше буфери, щеше да бъде дори още по-явно, но тя има и нещата отнемат декади да могат да се проследят

в интерес на истината аз не се впечатлявам от никакви единични температурни аномалии, спомням си и снежните зими като дете, но си спомням и топлите зими пак тогава, предпоследното лято е най-горещо в моята памет

важен обаче е общия тренд и то особено там където живеем, повечето все пак живеем в градовете

и аз виждам ясен тренд към затопляне и в София и в Москва (градове в които съм живял и доста отдавна) и в техните околности, който се потвърждава и от измерванията

нека да припомня на по-младите, че когато започваше спора, се спореше дали изобщо има глобално затопляне

чак напоследък, почти всички се съгласиха, че такова има, та спорът е дали човекът има участие

тази част на спора се води по чисто икономически съображения, защото ако можем да продължим да си горим безразборно въглища и петрол на ниски цени и с ниски данъци животът днес би бил по-лесен за много хора

едно е бензинът да е 1лв. друго е да е 2.50лв., нали?

истината е, че и да спорим и да не спорим, основното количество емисии са или там където се потребява много, защото се карат много коли, топлят се много къщи, хвърчи се много със самолети и се харчи много ток - това са Западна Европа и Северна Америка, или там където се произвежда много - Китай, Япония, Корея, Азия, като в някои случай и двете са верни за една и съща държава например в Германия хем се кара много, хем се топлят много къщи, хем се произвежда много

емисиите от селското стопанство са по-равномерно разпределени спрямо населението

ние нямаме никакво виляние върху този процес, а не виждам и той да работи в Западна Европа, защото колкото по-икономични стават колите и самолетите, толкова повече хора се качват на тях и пътуват на все по-големи разстояния

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

ПС Всъщност сега виждам че съм се изразил правилно и оценката ми е "просто" вярна

Oкеаните, растенията, животните и почвата не са източник на "гео-CО2" и не бяха предмет на дискусията и поста ми..

В случая дискутирахме статията http://www.eos.ubc.ca/~mjelline/453website/eosc453/E_prints/2001RG000105.pdf

а въпросният Subaerial Nonvolcanic CO2 Degassing (който поток е около 10 на 12 степен mol/year) няма нищо общо с океаните, растенията,животните и почвата. Той е с геологичен произход, както и вулканичния CO2, но вулканичният е преобладаващ

Средно 100 милиона годишно CO2 тона дегазират всички вулканични източници (активни и неактивни вулкани).

Невулканичните източници на CO2 добавят годишно да кажем около 10 на 12-та степен мола CO2, плюс-минус ( което са още 44 милиона тона); т.е преобаладаващият дял на неантропогенен гео - CO2 се пада на вулканичните източници..

/Oстаналото ще илюстрирам с данни и обяснения довечера/

Ммм-да, не съм догледал и видял "гео", но пък защо удобно "пропускаш" по-голямата част от не-антропогенния СО2

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Невски, обърни се към химика. Явно не усети че и аз го бъзикам :grin:

По-добре не се бъзикайте, защото голямо "омесване" направихте. Направо да се чуди човек за земната атмосфера ли става дума. :grin:

Въглеродният двуокис като цяло има най-голяма концентрация в приземните слоеве.

http://www.atmos-chem-phys.net/11/2455/2011/acp-11-2455-2011.pdf

Озон има не само в стратосферата, а и в приземните слоеве, образува се при гръмотевични бури и от замърсявания

420px-Atmospheric_Ozone_Rus.svg.png

Водни пари пък има и в по-високите слоеве въпреки отрицателните температури.

wat1.gif

а пък адиабатната температура е свързана с горенето , а не с разпределението в атмосферата на газовете.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това е термин в инженерно-техническата област:

http://termodynamika.ru/ref/adiabati2eska9_temperatyra.html

http://en.wikipedia.org/wiki/Adiabatic_flame_temperature

http://www.kaminata.net/adiabatna-teoretichna-temperatura-t14376.html

Редактирано от Doris
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

От прочетеното по-горе, ето как би трябвало да изглежда определението за адиабатна температура:

Температурата до която се достига при адиабатно водене на процес с топлинен ефект,

при определени начални условия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

По-добре не се бъзикайте, защото голямо "омесване" направихте. Направо да се чуди човек за земната атмосфера ли става дума. :grin:

Въглеродният двуокис като цяло има най-голяма концентрация в приземните слоеве.

Ще се бъзикам, щото митака както го пише, излиза че СО2 се "подвизава" извън въздуха :grin:. Правилният научен изказ на един физико-химик трябваше да е нещо от рода : CO2, като една от по-тежките съставки на атмосферния въздух,би трябвало да се придържа в долните слоеве на атмосферата.....при лабораторни условия ;)

Редактирано от JImBeam
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

По-добре не се бъзикайте, защото голямо "омесване" направихте. Направо да се чуди човек за земната атмосфера ли става дума. :grin:

Въглеродният двуокис като цяло има най-голяма концентрация в приземните слоеве.

http://www.atmos-chem-phys.net/11/2455/2011/acp-11-2455-2011.pdf

Озон има не само в стратосферата, а и в приземните слоеве, образува се при гръмотевични бури и от замърсявания

420px-Atmospheric_Ozone_Rus.svg.png

Водни пари пък има и в по-високите слоеве въпреки отрицателните температури.

wat1.gif

а пък адиабатната температура е свързана с горенето , а не с разпределението в атмосферата на газовете.

1) ако беше прочела статията, която си цитирала, щеше да видиш, че вариацията е грубо от 380ppm до към 368ppm в различните височини, т.е. става дума за около 3% разлика, което е смешно и по никакъв начин не може да доведе до написания от теб извод - 'Въглеродният двуокис като цяло има най-голяма концентрация в приземните слоеве.' Да не говорим, че пак в повечето графики в същата тази статия най-високите концентрации на CO2 са на височини от 8-10км, а не на височини до 2км, както би се очаквало ако глупостите за това колко бил тежък CO2 и как седял в приземните слоеве бяха верни.

2) по отношение на озона нещата стоят по същия начин (пак не си наясно) - става дума за основната маса озон, не за озона в градовете, предизивкан от замърсяване или пък тези след гръмотевични бури, на тях не може да разчитаме да ни пазят от UVто, основната маса озон си е там горе, където и се очаква да бъде

3) графиката, която си постнала за вертикалното разпределение на водните пари има очевидна грешка - стратосферата има температурна инверсия като температурата нараства от -40 - -50 градуса до положителни стойности в най-горните и слоеве и показва water vapor mixing ratio, а не концентрация на водни пари

4) по отношение на адиабатната температурна разлика, тя е много важна в термодинамиката на газовете и не е вярно, че терминът 'адиабатна температура' се използва само при процеси на горене

http://eesc.columbia.edu/courses/ees/climate/lectures/atm_phys.html

III. Thermodynamic properties of dry air - adiabatic temperature change The equation of state - ideal gas law:

Dry air is air that contains no water. We will address the thermodynamics of "moist" air later. The state of a parcel of dry air is described by three properties: temperature (T, expressed in °K, where 273°K = 0°C), pressure (p, force per unit area, expressed in Newtons/m2) and density (ρ, the mass of a unit volume, in Kg/m3). In a gas these properties are related by a relatively simple physical law called the ideal gas law (ideal because it is not exact, albeit quite accurate for most applications in meteorology). This law states that:

p = ρR T

R is a coefficient, called the gas constant. It does not depend on either p, ρ, or T. The gas constant depends only on the composition of gases that make up the air (every gas has its own gas constant). Since this composition (for dry air) is roughly constant throughout most of the atmosphere (see Table 1), R of air is constant and equal to 287 Joules/(kg °K).

To understand the equation of state, assume that you have a fixed mass of air enclosed in a container with rigid walls (hence with fixed volume). If we warmed the container, say by putting it over a flame, the temperature of the air (i.e., kinetic energy of the air molecules) will rise and the pressure (i.e., the force exerted by these molecules on the container walls) will increase. The density of the air will not change since we are not increasing the amount of gas in the container nor the volume of the container. The ideal gas equation states that the increase in pressure is directly proportional to the increase in temperature.

Lets replace the rigid wall of the container with flexible ones, that are allowed to stretch freely if the pressure inside rises above that on the outside. In that case, when we raise the temperature, the pressure inside will remain constant (and equal to the outside pressure), but the container's volume will increase. This means that the density will decrease (because the mass inside does not change). The ideal gas law states that the density decrease will be inversely proportional to the increase in temperature.

The drop of pressure with height and adiabatic cooling of rising air.

Pressure drops as we ascend in the atmosphere, but it does not do so linearly (that is the drop in pressure is not proportional to the height increase? Why is that? The hydrostatic balance provides the clue: density does not remain constant with height!

In water (oceans), density stays close to constant as depth increases because water is not very compressible. Therefore water pressure in the ocean tends to increase linearly with depth. As a gas, air is highly compressible. As pressure decreases with height, the molecules of air are free to move further apart from one another and the density decreases. Close to the ground, where gravity causes the air to be rather compressed under the weight of the entire atmosphere above, a small change of altitude results in a large drop in pressure (roughly 100 Pa for every 8 meters of ascent, see homework problem #2). This means that near the surface the change in density with height will also be large. As height increases and density drops, the rate at which pressure drops with height decreases. This in turn affects the rate of density change with height; it will also decrease. At very high elevations, pressure and density decrease very very slowly with height, causing the gaseous envelop of earth to stretch to a few hundred kilometers above ground.

The functional dependence of pressure (and density) on height is called exponential (see Philander, 1998 - Appendix 1, for an explanation of exponential change)

We can now combine the thermodynamic laws with the effect of gravity on pressure. Using the equation of state, the first law of thermodynamics, and the hydrostatic equation we can find that the rate of adiabatic temperature change in an ascending air parcel (also termed the adiabatic lapse rate and denoted Γd) is constant:

Γd = - ΔT / ΔZ = 9.8 °C/km

Note that Γd is defined as the negative of the actual temperature change, so that Γd is the amount of cooling that the rising parcel experiences. Sinking air will warm at the same rate as it is being compressed by the increasing pressure.

When air continues to rise above LCL, water continues to condense. This is because the condensation is just enough to continue keeping the parcel saturated (you can't condense more than is necessary to reach saturation). The process steadily releases latent heat, warming the rising air parcel, to partly offset the adiabatic cooling. As a result, the saturated parcel cools more slowly than a dry parcel. The moist adiabatic lapse rate is typically about 6.5 °C/km (compare to 9.8° in a dry parcel). Unlike the dry adiabatic lapse rate the moist one is not constant, because the dependence of saturation on temperature is exponential (see above section 6.2), and the colder the air gets, the less water condenses per degree of cooling (confirm that with the aid of Fig 5). The colder the rising parcel gets, the closer the moist adiabatic lapse rate gets to the dry adiabatic rate.

както и по-рано сме обсъждали - молим първо да се образовате, после да помислите и най-накрая да пишете

повтарям за да затвърдим

всички газове в атмосферата са горе-долу равномерно разпределени (няколко процента разлика в ppm не се броят) с изключение на озона и водните пари, туй е положението и няма кой да го обори, CO2 не прави изключение

Редактирано от Alexander_Nevski
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Добре, хора.

От човека е по-голямата част наличния / небалансиран СО2. Т.нар. антропогенни фактори. Аз продължавам да не съм убеден в това, но няма да споря без да съм направил необходимите справки. Да, признавам, за мен бе изненада да разбера, че CO2 с геологически произход като принос е по-малък от човешкия, признавам си. И така да е, всичко живо на земята продуцира CO2. И растенията когато дишат / през тъмната част на денонощието.

Какво мислите че може да се направи?

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...