Отиди на
Форум "Наука"

1000г. от битката при с. Ключ и смъртта на цар Самуил


Recommended Posts

  • Потребители

Годишнините са не само шумни тържества и церемонии, но и повод за размисъл. Сега обаче вниманието на медиите и политиците е насочено към други неща, тъй че особени тържества и церемонии няма да има. Остава само размисълът.

image020.jpg

Навършват се 1000г. от битката при с. Ключ, след която са били ослепени около 14 000 - 15 000 войници, а цар Самуил починал. Тези събития довели до края на Първото българско царство. Краят на една държава често е не само резултат от външно въздействие, но и от дълбока вътрешна криза. Възстановяването на една държава също често се оказва не просто дар от някой, а вътрешната готовност на един народ да бъде свободен. Третата българска държава наистина се оказа резултат от Руско-турската освободителна война, но преди това и противно на волята на Русия беше обособена независима българска църква, а след това пак въпреки волята на Русия беше извършено Съединението и беше обявена Независимостта на България. С оглед последното не е лошо да се напомни, че някои съседни страни не само бяха освободени след руско-турска война, но и получиха независимост не със собствени усилия, а в резултат на още една руско-турска война.

Когато една нация загуби своите ценности и национална идентичност, то е въпрос на време да се превърне в нечия плячка. Когато обаче успее да ги запази, то дори и да има неуспехи, те се оказват временни. През дългата история на българската държава тя е влязла в съприкосновение с много племена, племенни съюзи и държави, които днес са само спомен от миналото. Превземането от византийците на Преслав не слага край на българската държава. Падането на Охрид ликвидира държавата, но остава нацията, която след няколко въстания успява да възстанови своята независимост.

Националната идентичност и ценности не е дело само на държавата. В навечерието на Освобождението без подкрепата и насърчението на държавата, в която живеят българите - Османската империя започва да се чества празника на Кирил и Методий, а по стените на черквите се изписват образите на българските владетели и национални светци.

Националната памет е част от идентичността на един народ. Събитията от историята на един народ са част от неговата същност, независимо дали са добри или лоши, така както живота не един човек е не само хубавите неща, които са му се случили, но и лошите. По-страшно от допуснатите грешки са обаче забравените грешки, защото те може да бъдат повторени, при това с много по-тежки последици.

Разбира се за да не остане темата само с това нравоучение, а да има опции и за дискусия, като част от материалите, които съм пуснал във връзка с годишнината из другите теми (обекти от Охрид и Скопие, биографии на някои от цариците), то естествено, че ще има и статия за битката при с. Ключ.

Заради текста от 27 страници, картинките, многото линкове и най-вече заради гръцкия шрифт няма как да я пусна директно в темата, тъй че ще може да я погледнете отделно

БИТКАТА ПРИ С. КЛЮЧ 1014Г.

http://ald-bg.narod.ru/materiali/Battle/06_belasiza/06_belasiza.htm

image002.jpg

За съжаление, тъй като наближи и 6 октомври времето не стигна да се развие всичко, тъй че някои неща са по-скоро маркирани. Доста проблемно е също, че не са готови помощните статии за армиите и примерно за византийската леко ще липсва частта за развитието й от началото на управлението на Македонската династия, което е в статията за превземането на Преслав, която трябваше да се появи преди тази. Но що е време, то е пред нас.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Малко известен факт е че обхождащите византийски отряди са били два а не един.А дали изградената дема от Самуил е бяло изцяло дървена или е имало и изградени каменни стени е спорен въпрос.Най жалкото е необяснимото необезопасяване на бълагрсикте флангове.Нима Самуил е проявил чак такава наивност за да не допусне обход?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ами той случаят при р. Струмешица много напомня на случките при р. Сперхей и р. Вардар, които тактично са включени към статията само като миниатюри. Но ако се бях впуснал и в тази насока, нямаше да успея с времето. А ми се иска да има някакво включване и за битката при Варна, за която също има годишнина, макар и не толкова кръгла. Има един византийски трактат за военните лагери, чието съдържание според някои изследователи отразява състоянието на ромейската армия към управлението на Василий ІІ. Дискусионен е въпросът доколко след Василий ІІ се е прилагал на практика, но създаването на специализирано четиво по въпроса за лагерите е доста показателно, че в това отношение е имало проблеми.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Галахад дълбоко съм убеден че такава битка при Вардар няма а е налице известно объркване със Спархей.Вардар просто не е такава река за да има брод през който да мине многохилядна армия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Предполагам ви е направило впечатление, че на картите, където са съвременните препоръчителни пешеходни маршрути, препоръките за Беласица са да се заобиколи, вместо да се пресече. За съжаление е малко трудно да се правят снимки по такова трасе, защото участъкът е тесничък, но на места баирите покрай реката са с много остър наклон. Повече от ясно е, че ако е било толкова лесно да се намери начин да се пресекат и реките и планините, то и Самуил е щял да е по-бдителен. За мен лично обходът при Беласица е бил доста по-сложна задачка за византийците, защото при реките - има брод - късмет, няма брод - нищо. А са правени и нощни преходи. Пък тя гората дори да я познава някой добре вечер не е същата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

И едно набързо направено филмче, като естествено текста на статията е доста съкратен. Но пък на видеозаписа може да се видят скалите край р. Струмешница, а и има доста повече снимки, отколкото в статията и в по-голям размер.

Редактирано от Galahad
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Акад. Васил Гюзелев: Ако не принудим българина да се образова, нацията ни няма бъдеще

Image_4350058_407.jpg

С известния историк и председател на Организационния комитет за 1000-годишнината от кончината на цар Самуил разговаряме за една от най-значимите личности в българската история, образец за пълководец, държавник и дипломат. И за това, което днес липсва на съвременна България

- Акад. Гюзелев, 6 октомври 1014 г. е тъжна дата в българската история. Ден, в който цар Самуил умира след инфаркта, сполетял го при вида на ослепените воини от своята армия. Защо й отдаваме толкова голямо значение?
- Да, датата е тъжна, но ние отбелязваме паметта на цар Самуил и на тези български воини от неговото време, които дават живота си, за да съхранят независимостта на България. На българското царство. В историята има не само величави дати, в които се отбелязват удържани победи. Има и тъжни, трагични - 6 октомври 1014 г. е една от тях. Те не бива да се забравят, защото всъщност напомнят, че едновременно с щастието има и нещастие. Виждате, че в нашия живот също има и постижения, и слабости, и недостатъци - много лоши неща станаха през последните години. Именно съвремието ни в някои отношения показва, че историческият път на един народ не представлява само величествен ход по него, защото там има много препятствия. И ние днес, както хората по времето на цар Самуил, имаме пред себе си не само перспективи, а и много препятствия, които трябва да преодоляваме.

- Погледнато от дистанцията на времето, 1014-а е началото на края на Първото българско царство. Как според вас биха изглеждали днес нещата, ако не се бяха случили трагичните събития преди 1000 години?
- Мнозина от историците, български и чуждестранни, достигат до заключението, което формулирахте - 1014 г. е началото на трагичния край на Първото българско царство. Не можем обаче да гадаем какво би се случило, защото в историята не се изследват вероятностите. Тя, както шеговито е казал един историк, може да предвижда само в миналото. Тоест въз основа на факти от миналото да изгражда предположения, защото не всички неща в историята са твърдо установени. Човек има съмнения, да кажем, за действията на някои от личностите. Винаги се питаме защо го е извършил, какви са били мотивите му. И тези мотиви обикновено се изясняват въз основа на последствията. Защото има мотиви, действия и последствия - това е в човешката историята.

- Какви според вас са били мотивите на цар Самуил за многобройните му бойни действия?
- Цар Самуил принадлежи към семейството на комитопулите - това са синовете на българския болярин комит Никола, който е бил управител в югозападните български краища и е успял да запази независимостта на част от българското царство след превземането на Велики Преслав и на Източна България от византийския император Йоан Цимисхи. Именно Самуил наследява от баща си завета да се бори за запазване на независимостта на България и го следва неотстъпно. Но паралелно с подвизите си по бранните поля той успява да установи взаимоотношения с Германската империя, с Киевска Рус, с Византийската империя, със сръбските княжества, с Унгарското кралство и т.н. Тоест, от една страна, виждаме широта на взаимоотношенията, а от друга, действия по всички краища на Балканския полуостров в опит за възобновяване целостта на Българското царство и стремеж да навлезе в територии, които Византия се е опитвала да запази твърдо за себе си, каквато е днешна същинска Гърция. Неговите военни действия достигат до Пелопонес, Коринт, Тесалия, в западните краища на полуострова той воюва срещу сръбските княжества Дукля и Требине, опитва се да превземе Котор и Дубровник. Подобна широта в политическата дейност може да се сравнява само със замаха на цар Симеон. Затова смятам, че първата идея на цар Самуил е била да запази независимостта на Българското царство, а втората - да продължи Симеоновата политика.

- С какво той е най-ценен - като пълководец, държавник или дипломат?
- На преден план, разбира се, винаги излизат военните му подвизи, защото са широко отразени във византийските, старобългарските и дори в арабските извори. Автори като Йоан Скилица, Йоан Ставраки и т.н. се стремят да покажат преди всичко неговия воински образ. Но Самуил е и дипломат, който се опитва чрез взаимоотношенията си с различни страни да потърси външна подкрепа. В крайна сметка тази негова дейност няма ефекта на подвизите му на бранните поля, затова образът му се очертава повече като на велик пълководец.

- А днес, когато не искаме войни, но държим да имаме държавност и добра дипломация - кой е примерът на цар Самуил, който да следваме?
- Той е преди всичко образ от средновековната ни история, който възпитава поколенията в дух на родолюбие. Това е най-важното. Това, че той се стреми да воюва в името на България и на своя народ, а не да изпъква като завоевател. Затова нашият стремеж във всички инициативи за отбелязване на кръглата годишнина от смъртта на цар Самуил е преди всичко да потърсим диалог с младото поколение. Доволен съм, че намираме пълна подкрепа в различни медийни средства и успяваме да привлечем вниманието на обществеността към средновековната ни история, да изтъкнем нещата, които в много отношения ни поставят в по-благоприятна позиция и доказват приноса ни в историята.

- Имате предвид и дейността му в духовната сфера?
- Да. Защото когато се говори за царуването на Самуил, се подценяват някои неща - литературната дейност, разгърната по негово време, развитието на кирилската графическа система и на цялостната книжовност, ролята на България като духовен вожд на славянския свят чрез пренасяне на книжовната традиция в Сърбия, във Влахия и Молдова, в Киевска Рус. Дори новоизлезлите книги разказват повече за политическата история, а тези неща се отбелязват мимоходом.
Всъщност по времето на Самуил са създадени изключителни литературни произведения, има големи книжовници като Презвитер Козма, който създава „Беседата" срещу новопоявилата се богомилска ерес... Същевременно при Самуил се създава изключително богата апокрифна литература, тогава действа нейният създател поп Йеремия, чиито произведения са широко разпространи сред славянския свят. Тези неща остават на заден план, а трябва да обърнем взор към тях.

- От това време са и някои от най-ценните старобългарски надписи, съдържащи важна информация...
- Разбира се. Надписът от 993 г., който Самуил поставя в Преспа в памет на своите родители - комит Никола и майка му Рипсимия, и на своя брат Давид; т.нар. Битолски надпис на цар Иван Владислав от 1015 г.; надписите, които бяха разкрити в Равда и Черноглавци... А ръкописи като Савината книга, Зографското евангелие, знаменитият Супрасълски сборник - и те са от времето на Самуила! Хората трябва да знаят за тези неща, защото показват какво е мястото на България в развитието на славянския свят. Безспорно е, че Русия, която се покръства през 988 г. - тоест по времето на Самуил - е покръстена не само от византийски, а и от български духовници, идващи от Самуилова България. Един от епископите, който играе голяма роля в Киевска Рус, се нарича Михаил Българина... факти, които се знаят от малцина.

- Защо този велик пълководец и държавник е съзнавал какво означава да влияеш чрез духовност, а днес държавниците ни, като чуят за култура, най-често казват „пари няма"...
- Нека не ги подценяваме...

- Фактите са такива...
- Всички те нямат негативно или пренебрежително отношение към образование, културата, изкуството, някои дори се опитват да правят сполучливи ходове. Не трябва да гледаме изцяло негативно. Лошото е, че отделяните бюджетни средства са твърде малко.

- Това имах предвид - по-малко от процент...
- Да, твърде малко са, но това е общоевропейска тенденция. В много отношения, особено в областта на образованието и науката, сме в унисон с някои негативни тенденции в съвременна Европа.

- Когато ви се обадих за това интервю, вие ми казахте: „Ооо, днешното време е много по-сложно от Самуиловото!" Какво имахте предвид?
- Всичко. Живеем в много сложна и трудна епоха, която се характеризира със стремглаво развитие на техническите средства и на средствата за унищожение на хората. Същевременно много от регионите на света тепърва се пробуждат за истинската история. В тях се наблюдават социални, етнически и други проблеми, които не отминават и нас. Виждате, че всеки политик, който възглавява управлението на България, е изправен пред икономически, социални и етнически проблеми, чието решаване е сложно. Паралелно с това има голяма намеса в българската външна и вътрешна политика от страна на външнополитически сили. Тоест външнополитическият фактор е силно застъпен в съвременната история. И поради това положението на България е много усложнено. Ние трябва постепенно да преориентираме своята политика - да възприемем европейските ценности, но и да запазим самостойността си като държава с отколешни традиции...

- ... което, оказва се, е труднопостижимо и младите хора са все по-обезверени...
- Младото поколение наистина е обезверено, принудено е да търси работа или в големите градове, или извън границите на страната. Наблюдавам това и сред моите внуци... Не може само чрез масмедиите и с евтини обещания да се създаде оптимизъм в един народ. Той не трябва да бъде хранен само с лъжи - преди избори се обещават ликвидиране на безработицата, високи заплати, високи пенсии, а това не е реално! Политиците трябва да казват реалното положение, да се стремят да укрепват финансовата и икономическата система. Ние сме в стопанска разруха - това не е тайна! Тя трябва да се преодолее. Но за това трябва да се търсят пътища, трябва да има стратегия и постепенно, стъпка по стъпка, да се върви по твърдо избран път. И да знаем към какво се стремим. А ние не знаем...

- А като не знаем към какво се стремим, как тогава да се надяваме на по-добро бъдеще?
- Ние нямаме никаква стратегическа цел! Тоталитарната държава се опитваше да създаде - макар и доста лъжовна - някаква визия за бъдещето. А сега нямаме хора, които да могат да изградят реална политическа, икономическа и социална концепция, да застанат пред този народ и да заявят: в областта на политиката нашите цели са такива, в икономиката - такива, в науката - такива... Тоест да се очертаят стратегически цели и да се следват. Без стратегия наникъде няма да вървим. Тъпчем на едно място и виждате какво става: има лъжовно лустро в нашето общество, а зад него - нищо.

- И плод на всичко това е ниската средна грамотност на българина - как тогава да очакваме добри стратези, държавници, визионери...
- Наблюдаваме трагичен процес за образователна ни система - процентът на неграмотността у нас силно се увеличава и неграмотните хора са не само в средите на ромското и турското малцинство, а и сред българите. Страшно е! Неграмотността, която навремето преодоляхме, сега е 20-25%. Има хора, които не могат да боравят с обикновен джиесем, да не говорим, че не са виждали компютър, камо ли да се справят с него. А това е бъдещето! Друг път назад няма! Ако не вкараме хората във висока образователна система и не ги принудим да се образоват, ние сме загубени, ние нямаме бъдеще като нация.

- Имате теория за недоизживяното ни Средновековие - колко време ни трябва още, за да го изживеем, и да поемем по по-добър път?
- Никой не може да каже, но мисля, че имаме достатъчно сили, за да можем да изживеем всички промени, които настъпиха в света, и да се впишем в историята на Европа. Както някога, по времето на цар Самуил.

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4350056

Link to comment
Share on other sites

Наред с княз Владимир, а може би и много преди него, Самуил е другият,

но много по-важен и значим Кръстител на Русия.

Именно цар Самуил успява да осъществи докрай мечтата на брата на своя дядо,

цар Симеон Велики, да покръсти източните славяни.

На тази основа неговата дъщеря княгиня Елена-Олга и нейният внук Владимир

издигат и съзиждат Великая Русь.

Точно това цар Самуил го знае много добре, както и това, че уж гъркинята Анна всъщност е дъщерята на Борис 2, която пристига в Херсон, придружена от личния духовник на баща си, митрополит Михаил, който най-напред кръщава Владимир и дружината му, а после ги венчава.

От тук нататък, въпреки неимоверните си тегоби и задължения, Самуил продължава да работи и да подпомага руското кръщение и просвещение, като дори и назначава в Киев патриарха си Йоан Дебърски,

за да ръководи и направлява това велико дело.

Цар Самуил и християнизацията на Русия.pdf

Редактирано от проф. Добрев
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Почнаха се мантрите. Профи, можеш ли да издеяниш без обичайната си пропаганда точно на този ден /или сърце тюркско не трае/?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Разбира се няма никакви надеждни сведения княгиня Олга е дъщеря на български владетел или въобще член на династията (В харема на Владимир е имало българка, но той предпочел да има много алкохол вместо много жени, тъй че отказал офертата на Волжка България). С руснаците Самуил по-скоро е имал проблеми и врагове, отколкото мераклии да бъдат просветени.

Не ми е ясно обаче защо се набляга толкова на второстепенни неща, а се пропуска по-важното - огромното културно влияние на Дунавска България върху Русия. По тази причина в руските летописи покръстването на българите е дадено редом с най-значимите събития както от руската история, така и въобще от миналото на света, вкл. библейското.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Доста любопитно е как Самуил е смятал да обкръжи плана си да обкръжи византийската армия.Защото изглежда такъв план е имало.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Предполагам, че идеята е била с армиите от Солунския фронт - Теофилакт се унищожава преди да е стигнал до Василий ІІ, а после Давид Несторица по пътя на Ксифий се изпраща в тила на Василий ІІ. Дадена е 34 000 армия за Давид Несторица, което при 12 000 на Теофилакт е почти идеалната пропорция за щурм на крепост - в случая Солун. А на открито разликата е смазваща. Може би движението на двата отрада е объркало Самуил - той е очаквал само Теофилакт и сведенията за Ксифий са били слагани в неговата сметка.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

За армиите от продължителя на Георги Монах и Орбини.

За преходите - Гугъл мапса има опция да показва необходимото време за изминаване от една точка до други а маршрита, в зависимост дали се ползва кола, пеш или друг транспорт.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Галахад обича да вкарва по някоя нула в повече, особено ако се опира на антична/средновековна хипербола...:)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ами иначе крепостите ще излязат повече от войниците - само между Петрич и Струмица са 10-тина установени до момента, пък там определено археолозите не са работили много.

Link to comment
Share on other sites

Разбира се няма никакви надеждни сведения княгиня Олга е дъщеря на български владетел или въобще член на династията (В харема на Владимир е имало българка, но той предпочел да има много алкохол вместо много жени, тъй че отказал офертата на Волжка България). С руснаците Самуил по-скоро е имал проблеми и врагове, отколкото мераклии да бъдат просветени.

Не ми е ясно обаче защо се набляга толкова на второстепенни неща, а се пропуска по-важното - огромното културно влияние на Дунавска България върху Русия. По тази причина в руските летописи покръстването на българите е дадено редом с най-значимите събития както от руската история, така и въобще от миналото на света, вкл. библейското.

Напротив, при Самуил и Владимир българите и русите са в най-добри взаимоотношения.

Самуил осигурява материално християнизацията на Русь.pdf

Редактирано от проф. Добрев
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Иначе казано няма никакви доказателства за твърденията, освен че авторът на твърденията съвсем произволно е обявил цар Симеон за Самуил, макар да се говори за изпратени книги от царя, пък то има Симеонов, а не Самуилов изборник. Сиреч имаме само твърдения, които противоречат на всички данни, с които разполагаме.

Link to comment
Share on other sites

Съвсем наскоро по БНТ излъчиха репортаж на една дама-археолог, която нещо разкопала при с. Ключ, нещо реставрирала - лагерът на цар Самуил или пък хълм с някакви дървени землянки - военен лагер що ли? Нищо не споменават за артефакти, а пък възстановили цял полеви лагер и щаб, чудна работа?!

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Не е точно лагер - основи на наблюдателна кула са намерили и част от рова.Май е имало и отделни каменни участъци - не само дървени.Страховито укрепление е било..Иначе са спечелили европейски проект в Петрич и май наистина се канят да построят лагер /в който да се предлагат и нощувки при условия максимално близки до автентичните/.Но оригинални казарми от времето на Самуил не се намерени.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

По принцип по трасето между Петрич и Струга, т.е. по пътя, по който се е движел Василий ІІ е имало доста укрепления и валове. Въпреки драматичните събития, които са се развили там природните условия са чудесни за отдих. Тъй че идеята да се развие културен и еко-туризъм е чудесна. Може би дори е добре да се възстановят няколко обекта, но не с тонове бетон е от по-природосъобразни материали и да се организират походи. Тишината, чистия въздух и движението ще се отразят добре на стресираните и позатлъстали туристи. Защото напоследък под масов туризъм се разбира премествене от маса (с ядене) до маса (с ядене).

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Между другото за кампанията от 1014 г. - основната цел на Василий Втори е била овладяването на Струмица след което придвижване на запад към Охрид и Битоля..Струмица е била своеобразна врата към вътрешната област на България.Тази цел категорично не е достигната.Значението на този път /Петрич Струмица/ може да се сравни единствено със старопланинските проходи от 7 - 9 век.Именно затова е и бил свръхукрепен.Така че въпреки тактическия успех при демата Василий Втори в стратегически план не постига особено много.Ако не беше удара с ослепяването на войниците и смъртта на Самуил изхода от тази кампания щеше да се приеме за приблизително равен.Защото Ключ не е Спархей и след него българската армия запазва своята боеспособност.

П.П. Между другото ние не знаем дали след 1014 г. демата не е възстановена защото Василий Втори повече не използва този маршрут.Явно е преценил че е прекалено опасен.

Link to comment
Share on other sites

Не ми е ясно обаче защо се набляга толкова на второстепенни неща, а се пропуска по-важното - огромното културно влияние на Дунавска България върху Русия. По тази причина в руските летописи покръстването на българите е дадено редом с най-значимите събития както от руската история, така и въобще от миналото на света, вкл. библейското.

Начело на голямата група духовници, която Самуил изпраща на Владимир с всичко необходимо за

богослужение, включително и църковната утвар, стоят четирима епископи от Охридската Патриаршия.

След тях в Киев от Херсон пристига и българският архиепископ Михаил и с него броят на

българските епископи тук достига пет.

Именно поради това и Светото Кръщение на киевчани протича празнично-тържествено, докато последващото покръстване на целия народ пак от страна на българските епископи и свещеници преминава без известните от историята на други народи ексцесии и жестокости.

СВЯТОЕ КРЕЩЕНИЕ И ПРОСВЕЩЕНИЕ ВЕЛИКОЙ РУСИ.pdf

Редактирано от проф. Добрев
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...