Отиди на
Форум "Наука"

Един ден през средновековието


Recommended Posts

  • Модератор Военно дело

Здравейте

Казвам се Павел Сапожников, на 24 години. През септември 2013 започнах исторически проект смисълът на който е да се построи копие на древноруски хутор и да живея в него 7 месеца без досег със съвременноста. По начало ми беше много тежко да свикна със самотата и обстановката. Но днес този проект е моя живот. Много хора следят развитието на събитията и преживяват моите древноруски приключения. За да опиша преживяванията си колегите ми дадоха камера и бележник за да водя записки за един мой ден. Тъй като нямам достъп до интернет, те ще ги публикуват.

Върви 111 ден от проекта и с готовност ще ви разкажа как протича един ден от миналото.

3 януари 2014

07,30

Събуждам се вкъщи. Тъмно и прохладно е. През нощтта печката е изстинала и температурата вкъщи е паднала.

29226_original.jpg

От малка каничка наливам ленено масло в светеца (ранносредновековна лампа), след което паля фитила ръчно изработена восъчна свещ, която на свой ред съм запалил от въглените в печката.

29645_original.jpg

Ловко си навивам обмотките (предци на партенките) които стигат до коленете които после цял ден нито веднъж не оправям. Но това вече е опит, умение доведено до автоматизъм. По рано ми беше значително по сложно.

29920_original.jpg

Сверявам се със собственоръчно изготвения календар, който едновременно изпълнява функцията на своеобразен дневник.

30141_original.jpg

... и правя резка над вратата на втория дублиращ календар, за да не се объркам и окончателно да не се загубя в миналото. Идва 111 ден.

30209_original.jpg

Здраво връзвам кожените цървули, обличам връхната дреха от домашнотъкана вълна и слагам пояса. Навън е тъмно както и вкъщи.

30588_original.jpg

Вземам сухи съчки, които пазя вкъщи, подклаждам огъня който се разгаря буквално за минута.

30947_600.jpg

Хвърлям няколко подебели дървета, а това значи, че скоро вкъщи ще има много пушек (древноруските печки нямат комин и е задимено силно). Време е да се заема с ежедневната работа.

31048_original.jpg

Първата работа е да проверя обора. Моите приятели, тези с които мога да си поговоря, домашните животни-3 кози и кокошки. По навик си говоря с животните, после прочитам кокошките. Тази нощ няма загинали, например от набези на лисици, всички 13 пернати са на място което не може да не ме радва.

31435_original.jpg

Козата вече чака на мястото си сутрешното доене. Вземам купа и я слагам под козичката. С лявото коляно я подпирам в гърдите за да не избяга и започвам доенето. То приключва бързо и е всичко на всичко 200 грама, което за едър мъж като мен си е малко. Веднага го изпивам и излизам навън, като пускам с мен и животните.

31577_original.jpg

Време е да нацепя дърва.

31800_original.jpg

Наливам си вода от гирана и се връщам вкъщи.

32200_original.jpg

Вкъщи е много топло, но и запушено. Пускам дима през прозореца закрит с дебела тъкан и през вратата също закрита с тъкан. След това пак разпалвам печката със сухи дървета (първите две цепеници вече са изгорели) и почвам да готвя.

32415_original.jpg

В дупка отгоре на печката слагам гърне с вода. Благодарение на това водата кипва много по бърво отколкото ако го слагах на печката. Добавям ягоди, малко мед и го слагам на печката. Жилищното помещение е доволно малко, като изключим сламенника на който спя, печката и дървата няма място за нищо, всичко ми е подръка. Но няма и какво да правя, заради дима може да се стои почти само легнал.

32658_original.jpg

След няколко минути топлото питие е готово, наливам си чаша и отново го връщам.

32934_original.jpg

09,00

Навън е светло, а значи е време да се заема с основната си работа.

Разхождам се със замислен вид и си правя план за деня. Внезапно в гората започва да грачи врана. Веднага хващам брадвата и побягвам към гората като внимателно оглеждам храстите. Преди месец ми досаждаха лисици, които успяха да ми откраднат петела и една кокошка, затова сега съм бдителен и се вслушвам в знаците на природата.

33097_original.jpg

След разходката в гората пристъпвам към рутинната си работа-първо затварям сеновала и започвам да ловя кокошките. Хващам крилата и я проверявам носи или не. Сортирам птиците на три групи, носещите ги прибирам в сеновала, малконосещите в обора, а тия които не носят решавам да ги заколя, за пръв път по време на проекта, но не веднага-такива се оказват две птици.33434_original.jpg

Мога да споделя с вас как може да се разбере полезна ли е една кокошка или ще се наложи да се изяде. Първо по корема, ако е мек значи носи, ако е корав значи не, второ по задницата, ако е широка а костите подвижни, значи носи, ако е тясна, а костите неподвижни значи не носи.

33711_original.jpg

Изборът ми падна на по грозната кокошка. Слагам я във ведрото и го прихлупвам, а останалите отново пускам.

33998_original.jpg

После започвам да изработвам къса вила, която е убобна за работа в тесни помещения като обора и сеновала.

34252_original.jpg

После се заемам с почистване на обора, което следва да се прави 1-2 пъти в седмицата. За начало събирам сеното от рафтовете, а после и от пода. Но сеното не го сменям често, понеже като гние отделя много топлина, което е много важно за мен в студа.

34466_original.jpg

След това донасям ново сено от сеновала...

34655_original.jpg

...и го слагам в големи купчини. Вече разбрах, че кокошките носят повече, когато сеното е много и на купчини.

34976_original.jpg

В процеса на почистването откривам две яйца. Разбира се, това не е най добрия резултат, но това е само за през нощтта, а средно кокошките снасят 4-6 яйца на ден. Намерените яйца внимателно слагам под тавана, за да не ходя където спя, и за да не ги счупя случайно.

35080_original.jpg

11,00

Изнасям от обора еловите клонки навън, защото са изсъхнали и козите не ги ядът. Но трябваше само да ги изнеса за да започнат да ги хрупат със завиден апетит.

35464_original.jpg

След това вземам брадва и връв и се отправям в гората. Моите верни другари козите са със мен. Почти веднага намирам паднала наскоро ела. Окастрям я, клоните връзвам и се връщам в хутора. А сега трябва да се почисти коритото в което сипвам зърно на кокошките.

35742_original.jpg

Отново цепя дърва...

35946_original.jpg

...наливам вода в котлето и го слагам на печката. Докато водата заври полегвам на сламеника да отдъхна и да си стопля краката, които са успели да замръзнат.

36261_original.jpg

13,30

Време е да готвя. Изнасям кошницата с продуктите навън и всички животни идват веднага и се протягат очаквайки да им дам нещо вкусно.

36414_original.jpg

Ще готвя супа от леща, затова чистя лук, обелките от който веднага изяждат козите. Нарязвам и сухите гъби.

36808_original.jpg

Добавям двете яйца и лещата, гърнето слагам на печката и го бъркам переодично. След 30 минути вечерята ми е готова. А сега е време да се заема с кокошката, която ще стане допълнение към вечерята.

36894_original.jpg

Излизам и вземам кокошката от ведрото. Хващам я за шията и с рязко движение и откъсвам главата. Изнасям котлето с врялата вода, попарвам я и я оскубвам.

37133_original.jpg

Бързо разфасовам кокошката, но в нея месото е малко-това не ви е бройлер от магазина. Кълките ги отделям в чинията, а останалото го закопавам в снега на покрива за да може два пъти да си сваря кокоша чорба и да се насладя на месо.

37529_original.jpg

Яденето е готово, време е да се заема с къщата. Вземам нож и разглеждам процепите-духа силно, печката не се справя със студа. Вземам лопатката от козя лопатка (преди месец се наложи да заколя коза и даже костите и ми влязоха в употреба) и отивам отзад, където в снега съм скрил мъх.

37877_original.jpg

Вземам цяла кошница, като започвам да пъхам мъх в цепките.

38039_original.jpg

Процеса е трудоемък и дълъг. Използвах повече от 4 кошници мъх, за да отстраня всички видими процепи отвътре и отвън. Отвътре запалих свещ и гредах откъде просветва. Оставам доволен от работата си, още повече че е време да доя козите, почва да тъмнее.38198_original.jpg

17 00

Този път хванах козата навън и надоих едва 100 грама. Малко е, но въздишайки тежко го изпих, след което се заех да прибирам животните в обора. Говорих си с тях и им пожелах лека нощ.

38427_original.jpg

А сега дойде време да си угодя, дървата са изгорели са оставели много въглени, решавам да изпека кълките.

38706_original.jpg

След 20 минути печеното ще бъде готово и ме очаква направо царска вечеря със сготвената по рано супа.

39117_original.jpg

Завършил с яденето решавам да си изпера ризата. Камъните след цял ден в огъня хубаво са се натоплили, затова ги вземам с ковашки клещи...

39244_original.jpg

... пускам ги във ведрото с водата и започвам да се пера.

39430_original.jpg

Неразполагайки с топла вода си измивам с наслада лицето и шията, след което започвам.

39808_original.jpg

Обръщам особено внимание на най мръсните места-врата и ръкавите.

40115_original.jpg

Изнасям ризата навън и я просвам да съхне.

40287_original.jpg

18,30

Доколкото вече е съвсем тъмно и съм привършил работа влизам вкъщи и се готвя за сън. Удобно легнал размотавам обмотките...

40480_original.jpg

...събувам чорапите плетени по особен ранносредновековен метод с възли и ги слагам на печката да изсъхнат.41100_original.jpg

...след което си кисна с удоволствие краката във ведрото с все още топлата вода.

40742_original.jpg

В обора е настъпила тишина. Още веднъж проверявам животните, пускам им топъл въздух от печката и лягам.

41259_original.jpg

Внимателно се събличам и разстилам кожите на които лягам и с които се завивам. Завивам се, духам лампата и изморен заспивам.

41709_original.jpg

19 00

Вкъщи е спокойно, уютно и тъмно...

41942_original.jpg

Редактирано от Frujin Assen
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

То това по-скоро на някой горски отшелник е бита. Иначе в селищата би следвало да е една идея по-широко и удобно. Има вода, корито и т.н.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Това което мога да кажа от собствен опит.

Кокошките веднага си личи, че са хубави и здрави. Шарените кокошки са по здрави от белите. Перушината им е в много добро състояние което показва че нямат кокошинки и други здравни проблеми. От закланата кокошка се вижда, че има лой, това показва че е хранена добре и не е гладувала. Краката са яркожълти, което също свидетелства за добро здраве. Видях, че месото макар и малко е все червено (мускули), това отново показва добро здраве, а не затлъстяване.

Голяма грешка е, че не си е взел нов петел, без него кокошките много се бият, а и пролетно време като се разклопят няма да има пиленца. Отделно петела много добре се грижи за кокошките и пиленцата.

Хубаво щеше да е с него да има и една мома, да са семейство и малко повече животни-магаре, овчици, кучета, котки, зайци.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Като експеримент е според мен некоректно. Селският живот е живот в общност, а при тази ситуация нещата доста се променят. Когато си сам самото разпределение на работа, физически усилия, почивка и пр. е съвсем различно.

Работата се разпределя между членовете на семейството (примерно в конкретния случай прането и кърпенето), има си занаятчии, които се специализират в дадени дейности, макар че по-голяма част от производството е домашно.

Тъй като отдавна се интересувам от оцеляване, бушкрафт, т.нар. "примитивни умения" и пр., бих казъл, че този експеримент е по-скоро по-близък до бушкрафта, отколкото до "живата история", експерименталната археология и пр. :mrgreen:

Между другото, такива неща се правят в други страни от много време - достатъчно е да се разгледа форума на Палеопланет или някой от сайтовете за primitive skills.

Всъщност селският живот в някои части на България допреди 120 год. е бил подобен. Дядо ми напр. до десетата си година е живял в землянка (уземница), на няколко метра от добитъка, с животинска ципа на прозореца и пр.

Бих предложил на Frujin Assen да пусне темата в бушкрафт форума - там със сигурност ще има доста конкретни обсъждания, тъй като някои хора там се занимават с изработка на неща по стари технологии и се пробвали примитивните умения. :yes:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Евала на пича за ентусиазъма.

Не мога да коментирам доколко успешна е възстановката, но познанията му за селския живот са, меко казано, отчайващи.

Никой не дои кози през януари. По това време козите веча са във втората половина на бремеността си и отдавна са "прегорени". А и техниката му на доене е странна. Коза се дои отзад, не както той го прави. Така че няма защо да се учудва от мизерното количество мляко.

Всъщност кой е правил снимките?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ужас. Защо му е да парви подобни неща? И как може да заспи без да си прегледа фейса?

Много ми е интересно, нищо не казва за тоалетната....

Редактирано от alvassareiro
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Доколко това е "обикновен" бушкрафт или истинска жива история е интересно, но не това ми прави силно впечатление.
Това за козите през януари, впрочем, е ценно, ще го запомня.

Харесва ми, че човекът си е поставил цел и е изтърпял (или търпи още, ако срокът му продължава) известен период на самота и примитивни условия. Това е във всички случаи дисциплиниращо и заслужава уважение, пък и като преживяване може да доведе до сериозни изводи на самия участник по много чисто житейски въпроси.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Той че си е градско чедо-такова е. Може би нямаше да е зле да поживее малко на село и да се позанимава с животновъдство за да натрупа практически знания.

Да, човека определено има воля, за да се занимава с такова нещо. Преди време в форума избухна спор как се храни армия по време на поход, язък няма кой подобно на тоя пич да го провери.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Той че си е градско чедо-такова е. Може би нямаше да е зле да поживее малко на село и да се позанимава с животновъдство за да натрупа практически знания.

То това е ясно, няма какво да се обсъжда - общо взето е тръгнал бос през лука.

Преди време в форума избухна спор как се храни армия по време на поход, язък няма кой подобно на тоя пич да го провери.

Това са го правили някои хора тук в някаква форма, но да не влизам в подробности. :rolleyes:

Ако се провери това наистина, и то от по-голяма група... в съседното село вече ще чака жандармерията. :smokeing:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Харесва ми, че човекът си е поставил цел и е изтърпял (или търпи още, ако срокът му продължава) известен период на самота и примитивни условия. Това е във всички случаи дисциплиниращо и заслужава уважение, пък и като преживяване може да доведе до сериозни изводи на самия участник по много чисто житейски въпроси.

Има кътчета в България, в които това(в най лошият случай отчасти) е ежедневие в ХХI век(скоро дори имаше предаване за един чобанин по НоваТВ, който не знаеше що е това ел. крушка). Дори и в някой римски поселения в по-големите градове се живее в подобни условия.

Редактирано от БатеВаньо
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Е що да не е автентично - през средновековието е имало и самотни къщи из пущинаците (има ги и сега както се посочи). Така че тоя може да мине за некадърен самотен селянин от средновековието :mrgreen: (примерно ако наскоро е осиротял или жена му го е напуснала и сега му се налага да върши и работа, която досега не е вършел.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Че защо да има набези? Идеята при снабдяването е по скоро да се види дали транспорта и тиловата организация с какво могат да се справят, а не да държат гладни войниците).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За момент бях ентосиазирън при мисълта за историческа възтановка на средновековен поход , но само за момент. Нямаме нито необходимия опит , нито средства . Кой от ентусиастите разбира от впрегатни и товарни добитъци ? Колко ще ни струва да наемем такива ? Аз се наемам да изколя необходимия ни за дневния порцион добитък , но неразбирам нищо от предвижването му на самоход. При нас пристигат в камиони. И ветеринар ще ни трябва , да следи за сътоянието на товарните , впрегатните и ездитните животни , ако има такива . А също и на тези които ще ядем , хич неискам да се заразя с някои тении , трихинелози или други гадости. Така че по добре да изчакаме някои да го направят , а ние да коментираме резултата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

С конете ще се оправим, там няма проблем, ама къде ще намериш прим. волове? Дори за една кола. Не съм виждал от детските ми години.

Ветеринар за поход от няколко дни?!?... Чакайте бе хора, по-спокойно. ;)

Виж за средствата е основния въпрос - подобно нещо ще е бая скъпо удоволствие. И кой е казал, че трябва прясно месо? Трябва да се види какви са походните храни, да си призная не съм търсил специално.

Но щом монголите (разполагащи с много добитък) преди поход са организирали масови ловове за диви животни и са консервирали месото, значи не са ядели предимно прясно месо. Същото е правено в някои руски княжества и Литва преди големи походи.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Как са го консервирали това месо? Бахур и суджуци? Това за съхранението си не искаше ли пак ниска температура. Доколкото съм чел, причината да мъкнат със себе се животни е точно тази, начините за консервация не са от най удобните. Не бих се учудил, ако вместо брашно (което лесно се разваля), не на влачили зърно и са го мелили и пекли на място.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

http://pass-the-garum.blogspot.com/2014/10/bucellatum-roman-army-hardtack.html Римски походни сухари.

P.S. Бих предложил и възстановка на реална битка и на набег над местното население. После участниците( оцелелите) да пишат как е в затвора.

Редактирано от kall
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Ако ще е възстановка, то хората предварително ще са си дали съгласието. Ако ще е без-в България и сега си има достатъчно апаши, просто иди на село и разпитай хората.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...