Планира се разделяне на университетите на изследователски и образователни

[ISTORIK]

Разделяне на университетите на изследователски (елитни) и образователни (не толкова елитни) предвижда Министерството на образованието с промените, предложени в законопроект за изменения в Закона за висшето образование.

Изследователските университети ще са тези, в които обучението е съчетано и с развиване на научна дейност, като те ще получават и по-голямо финансиране. Останалите ще могат да се борят да влязат в елита, ако гонят критериите на ведомството.

Тази идея представиха на пресконференция заместник-министърът на образованието и науката проф. Николай Денков и главният секретар на ведомството Красимир Вълчев. Те обясниха, че в министерството в момента се разработва методиката за оценяване на научните постижения на висшите учебни заведения в България, която ще съдържа универсални критерии и ще участва във формирането на годишната субсидия за вузовете. Ще има критерии и по отделните научни направления.

Парите вече няма да се дават за брой студенти, а ще се обвързват с реализацията на завършилите студенти на пазара на труда. От учебната 1989/1990 г. досега броят на студентите у нас е нараснал три пъти. В момента през учебната 2014/2015 г. общият брой на студентите в България, включващ записаните в четирите образователно-квалификационни степени („професионален бакалавър”, „бакалавър”, „магистър” и „доктор”), възлиза на 279 000 души. В сравнение с предходната учебна година има спад с 9% на студентите, обучаващи се в частните висши училища.

През учебната 1989/1990 г. у нас е имало 30 висши учебни заведения (ВУЗ), през 1999/2000 г. ВУЗ-овете са били 41, през 2000/2001 г. те са били 45. В момента акредитираните от МОН и НАОА ВУЗ-ове са 51, от които 37 са с държавно финансиране, а 14 – с частно. Всъщност, статистиката за броя на университетите не казва нищо съществено. Не е важно колко на брой са университетите у нас, а по-важното е колко е броят на студентите, обучаващи се в тях и какво е качеството на висшето образование, което те получават.

Обикновено, когато се говори за основните задачи на ВУЗ-овете, се споменават най-често техните образователни и научно-изследователски функции. Почти позабравени остават възпитателните функции на университета, които, освен начина на мислене на бъдещия специалист с висше образование, формират също така и неговия бъдещ модел и стил на поведение като служител и ръководител, начина му на общуване в обществото и в професионалната му среда, неговата ценностна система, неговата отговорност към служебните му задължения и т.н.

В момента силно активни в научната дейност са около 10 университета в страната, а още около 15-20 други са изявени в тази насока и могат да попаднат в групата, посочи Вълчев.

Целта на тази регулация не е видовете университети да се фиксират и така да останат, а - да се стимулират всички да развиват научна дейност, но - на високо ниво, така че да отговарят на критериите - това е промяна в мотивацията, уточни той. Освен това, ще се отворят места за повече учени в университетите.

Друго разяснение, което направиха от ведомството, е за приоритетните и защитените специалности, които се предлагат в проектозакона. Финансирането на университетите ще се концентрира в специалностите, които се изискват от бизнеса и в тези, които са по-малочислени, но необходими, а останалите направления ще станат с по-голямо частно финансиране.

Целта е да се променят резервите на пазара на труда - в момента е наситено с юристи и икономисти, но са по-необходими инженерите и специалистите по информационни и компютърни технологии, които е вероятно да са сред приоритетните специалности след приемането на закона.

Сред защитените специалности пък може да бъде например педагогиката, предвид това, че броят на учителите намалява застрашително, посочи проф. Денков. Други подобни специалности са например "екзотичните" филологии, тъй като преводачите от езици като арабски и корейски, които завършват всяка година, са изключително малко, но са необходими.

Това не са окончателните решения, защото предстои да се изготвят и критериите, и списъкът на специалностите, уточни зам.-министърът на образованието.

От ведомството припомниха статистиката, че повече от половината студенти, които завършват висше образование у нас в последствие заемат позиции, за които изобщо не се изизсква толкова висока квалификация. От останалите 50% също голяма част (но неясно каква) работят в различно направление от онова, което са завършили. Хубаво е, че сред висшистите безработицата е най-малка - около 5%.

Сериозен проблем според просветното министерство е и двойното увеличение на специалностите в българските университети за последните 15 години. В момента те са над 3000, при положение, че в страната ни са регистрирани само 52 професионални направления.

Редактирано Май 12, 2015 от ISTORIK

[Joro-01]

Югозападния какъв ще бъде?

Майтапа на стрaна (то е очевидно), но техническия който е изцяло с приложна насоченост би трябвало въпреки това да стане изследователски (Поне аз си мисля, че са по-умнички там).

А БАН упоменат ли е?

Редактирано Май 12, 2015 от Joro-01

[ISTORIK]

За БАН - ни дума, ни вопъл, ни стон...

[kall]

За БАН - ни дума, ни вопъл, ни стон...

Подозирам, че тая работа се прави с цел да се прехвърли всичката изследователска дейност от БАН към ВУЗ-овете, за да остане Академията само почетна институция, какъвто поначало е замисълът зад идеята за закриването и...

Прочее, това далеч не е единствения законопроект с подобни цели... За който не си спомня:

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/11/15/993392_borisov_razdeliame_institutite_na_ban_mejdu_durjavata/

https://www.causes.com/causes/483748-support-the-bulgarian-science/updates/441607-e-vestnik-bg

Редактирано Май 12, 2015 от kall

[П. Теодосиев]

Трябва да има изследователски университети, но трябва да има и университет към БАН.

БАН закрие ли се може спокойно да спрем да говорим за наука в България.

[Joro-01]

Мисля че трябва да се преосмисли статута на тази структура - не да се закрие, а да се осигури финансиране (повече проекти) и от там да излиза по-често някакъв продукт (интелектуален). Повече проекти, по-голяма натовареност, но и хората да са по-удовлетворени, вършейки си работата. В момента нямат техника освен това което им остане по някой проект. Видях на последните отворени врати как са си направили безехова камера (тиха стая).. Ми.. Плоскости и вата, няма да се учудя ако сами са си правили монтажа..

Не е това начина...

Има примери различни - роботът Робко изглежда както през осемдесетте, само може би вече по таблет се управлява.. Бяха направили син светодиод, десет години след пускаането на сините диоди на пазара..

Идеята е да могат повече от американските тийнейджъри или хобисти... С теорията знам, че са напред, но не е много достатъчно.

Онези които управляват БАН (на всички нива) трябва да знаят или сериозно да се замислят за какво са там

Редактирано Май 13, 2015 от Joro-01

[kall]

Трябва да има изследователски университети, но трябва да има и университет към БАН.

БАН закрие ли се може спокойно да спрем да говорим за наука в България.

Абсолютно съм съгласен, но мисълта ми беше, че определени управленски кръгове при сегашната ситуация в БГ биха могли да използват изследователската дейност в университетите или дори идеята за това като претекст за определени действия спрямо БАН, както вече се опитваха...

[П. Теодосиев]

БГ Наука направи проект, в който включихме всички научни институции (които правят наука) - http://action.nauka.bg/

В момента почти всички университети (36) имат научни проекти, което означава по един или друг начин, че създават, правят или помагат за развитието на науката. Има тема във форума и за класацията на българските университети, тя също не е напълно обективна. Ясно е които са най-големите университети, колко се финансират, какви проекти имат и т.н. Направата на такива университети изключвайки БАН е просто самоубийството на българската наука. Независимо, че в БАН има хора, които НЕ правят наука, има много такива, които са в академията и седят там единствено и само, за да се мъчат да следват мечтите си и да творят и развиват науката.

проф. Николай Витанов има поредица статии в списанието, в които говори за това, че проектното финансиране не е въобще достатъчно. То е задължително, но не може учен да взима 400 лв. заплата и да се блъска една година докато разбере, че проекта му не е одобрен и са му трябвали само две точки. После още една година докато дойде следващия период за подаване и т.н.

Докато заплатата на докторант не стане минимум 1000 лв., а средната възраст 35 г., то нещата там няма да отиват на добре.

[Joro-01]

Ми казвам това на което съм се натъкнал по един или друг начин...

Ок, нека заплатите станат мин. 1000 лв, но да има някаква отчетност, ако ще под формата на публикации, но нещо да излиза оттам. Нека се ограничат онези хора, които не правят наука а си кадруват, ще се освободи ресурс за тези дето правят.

Ние имаме институт по космонавтика. Но едва от тази година ще сме космическа страна.. Отсега нататък - ок да си го има. Проектите там само от година за година ли са? А някакво ноу хау? А да решават проблеми в промишлеността (не че имаме), селското стопанство, икономиката, не могат ли? Май имат и суперкомпютър ако не се лъжа. (става въпрос за друг доколкото разбирам, не онзи Блу джийн P)

Редактирано Май 13, 2015 от Joro-01

[DendroaspisP]

Интересно ми стана дали частните ВУЗ-ове ще попаднат в тази регламентация.

[Aspandiat]

Някой пак е сложил каруцата пред коня. Преди да се прави такова разделение, трябва да се направи истинска акредитация на университетите, а не такива, каквито се правят сега. Сега всяка катедра изготвя акредитационен доклад, в който всички плюсове са раздути и шекеросани, а всички слабости и минуси са напудрени и замазани. Тези доклади отиват за общ доклад на факултета, където също се прави такава шекерено-пудрена процедура и накрая се предлага на група чиновници от МОН, които акредитират. Само че МОН е пълно със съпрузи, съпруги, роднини, бивши колеги, приятели и т.н. на декани и ректори и по този начин цялата идея за безпристрастност отива на майната си.

За да се направи истинска акредитация на ВУЗ-овете у нас, трябва да се покани комисия от чужди, за предпочитане немски и холандски, оценители, които да тръгнат катедра по катедра. Ако ще и да им отнеме половин година. Убеден съм, че при такава истинска акредитация, всички ВУЗ-ове у нас ще получат минимум 1 единица по-ниска оценка. Тоест СУ, който имаше 5,00 ще падне на 4,00, а НБУ с неговото 4,00 ще има 3,00. След това се решава който ВУЗ има оценка под 4,00, автоматично да бъде понижен до полувисше учебно заведение или нещо от този род.

След като се изчистят измислените университети у нас, тогава вече да се мисли за тяхното евентуално специализиране. Само че самата идея за специализирани развойни и преподавателски университети показва, че целта е не да се насърчи развитието им, а по този начин да бъдат запазени измислените ВУЗ-ове.

[Atom]

Ако сте чели стратегията за развитие на висшето образование ще видите, че цел номер едно е увеличаване на дипломираните висшисти. Т.е. двете цели - по-високо качество на образованието и повече дипломирани висшисти трябва по някакъв начин да се постигнат така, че да не са в противоречие. Идеята ми се струва е точно това - качеството да се концентрира в изследователските, а количеството да дойте от образователните институции

[nik1]

ЕК разкритикува остро липсата на образователна реформа у нас

Младите специалисти в България трудно си намират работа, а по-малко от 1/5 от учениците в прогимназията учат два чужди езика

Ванина Стоянова

Европейската комисия отправи сериозни критики към България за липсата на реформи в образованието, което води до снижаване на качеството и на ефективността на системата. Затова България продължава да изостава по ключови показатели в ЕС.

Висшите училища произвеждат кадри, които не отговарят на нуждите на пазара на труда - нивото на заетост на млади специалисти на възраст от 20 до 34 години през 2012 г. е 67.3% и по този показател България е на едно от последните места сред държавите от Европейския съюз. Средното ниво на заетост на наскоро дипломирани висшисти в общността е 75.7%, като след нас са само Гърция (42.9%), Италия (54.3%), Хърватия (58.7%) и Испания (62.4%). Страната ни влошава резултатите спрямо 2009 г. с 6 процентни пункта, когато нивото на заетост сред наскоро завършилите висше образование е бил 73.6%. С най-висока заетост сред младите специалисти през 2012 г. са били Малта (91.9%) и Австрия (91.2%). Целта е през 2020 г. 82% от младите европейци между 20 и 34 години да бъдат наети. Данните са от последния мониторингов доклад на Европейската комисия за образованието и обучението за 2013 г.

В доклада се подчертава, че през м.г. 43% от младите хора в държавите от ЕС са били заети в професии, за които обикновено се изисква висше образование. За последното десетилетие делът им се е увеличил с 5 процентни пункта. Въпреки това все още е голям броят на младежите, които заради ограничените възможности за работа приемат професии, предназначени за възпитаници на гимназиите. Статистика за отделните държави липсва, но наскоро Сметната палата публикува доклад, според който 46% от завършилите през 2009-2012 г. работят нещо, което изисква по-ниска образователна степен.

Сериозното разминаване между подготовката на студентите и търсенето на пазара на труда е един от основните проблеми пред българското висше образование, отбелязват евроекспертите в доклада за България. За висшето образование са отправени и други сериозни критики - че "реформите имат много ограничен напредък". Осъществяването на реформата е свързана с ефективно управление и достатъчно инвестиции, което е от ключово значение за насърчаване на растежа и конкурентоспособността на българската икономика, пише в доклада за България. Друга препоръка за повишаване ефективността на висшето образование е модернизирането на учебните програми за висше и професионално образование. ЕК очаква от края на 2014 г. 80% от всички студенти да имат модернизирани учебни планове. Другата стъпка е засилване на сътрудничеството между образованието, научните изследвания и бизнеса.

В областта на средното образование също има сериозно изоставане по различни ключови показатели. Един от тях е чуждоезиковото обучение - по-малко от една пета (19.4%) от българските ученици между V и VIII клас учат по два или повече чужди езика, докато в ЕС делът им е средно 60.8%, показват данните на ЕК за 2012 г. Обхватът на децата на 4 години в предучилищна подготовка (една година преди задължителната забавачка) през 2012 г. е 86.6%, докато средното ниво за ЕС е 93.2%. Все пак в сравнение с 2009 г. има сериозен напредък с 8 процентни пункта. Страната ни сериозно изостава и по показателите мобилност на студентите и участие на възрастни в програми за учене през целия живот. България е с най-ниското ниво на финансиране на образованието в ЕС като дял от БВП и остава под средните европейски нива - 3.6% срещу 5.3% през 2011 г. В доклада се отбелязва също, че бюджетът за образование намалява от 4.3% от БВП през 2009 на 3.4% през 2012 г.

"България се сблъсква с предизвикателството да докаже качеството и ефективността на образователната система", посочва Еврокомисията. Основната препоръка в областта на средното образование е да се одобри нов закон за училищното образование. Окончателното му приемане преди края на 2013 г. ще осигури рамката за напредък на реформите, включително модернизиране на учебните програми, промяната на закона за професионално образование и въвеждане на стимули за учителите, е препоръката на експертите от Европейската комисия. Срокът, посочен от Брюксел, обаче е непосилен за родната нормотворческа действителност - проектът дори не е представен за публично обсъждане от Министерството на образованието, а технологичното време за гласуването му от парламента е минимум около 6 месеца. Препоръчват се и мерки, свързани с оптимизирането на училищната мрежа - ефективно управление, енергийна ефективност и подобряване на достъпа за деца със специални образователни потребности.



ДЕЖАВЮ

Това не е първият критичен доклад в областта на образованието. В края на 2011 г. ЕК отправи сериозни критики за липсата на реформи в образованието и за първи път постави конкретни срокове, в които трябва да бъде приета законодателната рамка за тях. Тогава Брюксел ни даде 6 месеца за пълна образователна реформа, но дори и към настоящия момент няма нито нов закон за училищното, нито за висшето образование. Още преди 2 години Европейската комисия посочи, че България е забавила значително реформата в областта на висшето образование. Препоръките тогава бяха за подобряване на качеството на обучението чрез инвестиции в квалификацията на преподавателите, стимулиране на сътрудничеството между университетите и индустрията и подобряване на управлението на университетите. Реформата включва още увеличаване на мобилността на студентите и модернизиране на учебните програми.

[Elemag]

Май ще гледаме филма - напънала се планината и родила мишка.

Като се има предвид, че закона за училищното образование се готви вече май стана от 6-то правителство (без служебните) и почна още когато царя беше премиер, правете сметка за какво темпо става въпрос - 15 години

[kall]

...правете сметка за какво темпо става въпрос - 15 години

Тъкмо един изтекъл ученически живот:-) Тъкмо виждат процеса в действие...

[kall]

Сега малко по-сериозно... И сега има изследователска дейност в доста ВУЗ-ове, но основния научен продукт идва от БАН. Изследователската дейност в БАН обаче е силно ограничена, от което следва, че в университетите е още по-зле... Също проектното финансиране може да създаде допълнителни проблеми понеже не е задължително да печелят най-качествените проекти, не бива да се забравят шуробаджанащината, връзкарството и далеч не само те. Затова е редно да има някакво финансиране и на друг принцип, особено в някакви приоритетни за страната направления. Вече тези направления може да са от военно-стратегически интерес, може да са за решаване на проблеми в промишлеността, земеделието, енергетиката и прочие.

Конкретно за Академията, от познати, работещи там, знам, че освен липсата на средства, проблем там представляват и многото стари кадри от времето на соца, които са там само заради службата и пенсията, никаква наука не ги вълнува тях. За съжаление такива трудно освобождават постовете си, имат "гръб" и спъват млади и кадърни хора. Още по-лошо е, че понеже средствата не достигат, заплатите са много ниски, а това пък допълнително прогонва млади и кадърни хора. Те отиват в частния сектор, където не се занимават с изследвания и научна дейност( в повечето случаи), но трудът и знанията им се оценяват доста сериозно. Наместо тях идват не толкова кадърни млади хора в БАН, например позната химичка от там ми се оплакваше, че новопостъпили кадри не знаят какво е моларен обем, химичен потенциал и подобни. Та нещата са зле не само откъм финансиране, но и откъм човешки потенциал, и двете са взаимосвързани.

Според мен разумни решения биха били Академията и Висшите училища да работят в по-тясно сътрудничество, да се повишат стимулите за кадърните студенти да останат в БАН, да се изчистят доста стари( и не толкова, по-точно предходни) кадри, да се намери ефективна система за добро финансиране. И понеже беше спомената отчетност- това трябва да става чрез ежегодни прегледи на публикации от звената( включително учебници), отчитане брой патенти и иновации, отчитане на учебна дейност( писах вече, че тясното сътрудничество с висшите училища е важно) и накрая, но не на последно място- по-сериозна атестация на персонала, също ще е добре критериите за постъпване на работа там да се завишат. Това, разбира се, е моето виждане...

[Joro-01]

Е защо ако в БАН е зле, университетите да са по-зле? Сещам се за инженерските - ТУ, ХТМУ, УАСГ, МГУ.. Имат тясна връзка с бизнеса. Дисциплините там ще са необходими, дори и веднага след война - без ток няма да останем (то това е най-мащабното производство у нас), язовир, компютри и сгради.. Там има някакви развойни дейности, преподаватели консулират непрекъснато, имат и наплив.

За хунанитарните нямам идея, не ме интересува но при неработеща икономика...

[fantom4e]

Е защо ако в БАН е зле, университетите да са по-зле?

Еми по-зле са, защо еднозначно не мога да отговоря, причини не една... цяла нова тема си е това

Като инженерен възпитаник, мога да ти кажа че едвам в последните години от обучението се вижда някаква мъглява връзка на това което се учи с бизнеса/работа, просто материала е много и всеобхватен. А и все пак пирамидата на знанието.... стабилни основи и етажи до връх като кърфичка.

Прикачил съм една атестационна карта - БАНска, ако на някой му е любопитно.

Atest.karta_2010-2012.doc

[Joro-01]

Върху тези дето споменах имам някакъв поглед (или по точно върху хора от там дето може да не са представителна извадка )

[kall]

Значи има един тънък момент тук... Той е, че не е задължително консултантската дейност на преподавателите към фирмите да означава и изследователска такава( може по принцип и да е научно-изследователска, но може да е и просто консултативна).

Иначе това:

Имат тясна връзка с бизнеса. Дисциплините там ще са необходими, дори и веднага след война - без ток няма да останем (то това е най-мащабното производство у нас), язовир, компютри и сгради.. Там има някакви развойни дейности, преподаватели консулират непрекъснато, имат и наплив.

го има и към отделни институти към БАН, къде повече, къде по-малко, някъде пък хич...

И за малко да пропусна- има разлика между изследователската дейност в приложни и инженерни направления и във фундаменталните... Първите, тъй като включват рационализации и патенти, са по-лесни за интегриране с частния бизнес и за самоиздръжка, напр. от продажби на патенти. При фундаменталните нещата обаче стоят по-другояче- там трябва да се търси първо начин за практическо приложение на откритието или каквото е там, не винаги е ясно също ще има ли такова към настоящия момент. Т.е. даденото откритие може да няма никакво практическо приложение дълго време. Разбира се, ако такова се намери веднага, още при направата на откритието, то това е добре дошло, но няма никакви гаранции за това. Един пример на първо четене е Адронният колайдер в ЦЕРН.

Редактирано Май 14, 2015 от kall

[Joro-01]

Значи има един тънък момент тук... Той е, че не е задължително консултантската дейност на преподавателите към фирмите да означава и изследователска такава( може по принцип и да е научно-изследователска, но може да е и просто консултативна).

Иначе това:

го има и към отделни институти към БАН, къде повече, къде по-малко, някъде пък хич...

И за малко да пропусна- има разлика между изследователската дейност в приложни и инженерни направления и във фундаменталните... Първите, тъй като включват рационализации и патенти, са по-лесни за интегриране с частния бизнес и за самоиздръжка, напр. от продажби на патенти. При фундаменталните нещата обаче стоят по-другояче- там трябва да се търси първо начин за практическо приложение на откритието или каквото е там, не винаги е ясно също ще има ли такова към настоящия момент. Т.е. даденото откритие може да няма никакво практическо приложение дълго време. Разбира се, ако такова се намери веднага, още при направата на откритието, то това е добре дошло, но няма никакви гаранции за това. Един пример на първо четене е Адронният колайдер в ЦЕРН.

Фундаменталните открития носят и косвена полза - въвеждат се в масова употреба инструменти разработени за целите на фундаменталното изследване.

Пак ЦЕРН - през 1974 разработват първия капацитивен тъчскрийн, който днес е масово в мобилните устройства. За индустриална употреба още не е много разпространен, но си има обяснение и за това.

[kall]

Фундаменталните открития носят и косвена полза - въвеждат се в масова употреба инструменти разработени за целите на фундаменталното изследване.

И това също го имах в предвид... Това впрочем показва защо има много здрав смисъл идеята финансирането на научните изследвания да е приоритет при успешните държави. А също и защо частният сектор трябва да проявява интерес към науката и да си сътрудничи по възможност с установените изследователски институции.

[angelmr]

През последните години реформата се изчерпва с непрекъснати съкращения на щата и бюджета. А така не се прави наука, колкото и ентусиазирани да са хората. Каквото и да говорят, ефективна наука се прави с много пари. Ако ги няма тези пари, всеки опит за реформа само ще доунищожи това, което е оцеляло от последните реформи.

Тук едва ли ще кажа нещо ново, но все пак да напомня. Инвестициите в наука може да дават най-големия ефект от инвестициите в каквото и да е друго начинание, но този ефект не е незабавен и не е лесно видим в началото. Инерциалните процеси в бранша действат десетилетия. И за да се заличат ефектите от псевдореформите до момента, в научния сектор трябва да се изливат огромни средства поне 5 години, преди дори да се опитаме да търсим някакъв приложен ефект. А идиотите в ръководството на държавата искат не само да правим наука без никакви средства, но и да ни наказват, за това че нямаме патенти, когато дори тока не плащат. Какви проекти, на национално ниво проектите се печелят от приближените до политическата власт. На международно ниво проектите се печелят от тези, които са си осигурили добро оборудване в предходните години (разбирай от същите приближени до политическата власт). Това е затворен кръг в който ниски оценки за ефективност получават не тези, които не генерират нови идеи, а тези, които не са се сдобили с подходящите политически връзки... Като има цели научни институции, които от десетилетия независимо от политическата конюнктура са низвергнати. Примерно ние от ССА. Спечелиш проект, преведат ти парите и хоп земеделския министър ги преразпредели (защото не пристигат по целева сметка, а пристигат централно в сметката на земеделското министерство). След това проекта не се изпълнява успешно и идва поредната негативна оценка за института. Ето така се унищожава науката в България. Ефекта се акумулира и след години започват да говорят за мързеливи учени, които само лапали пари пък не произвеждали научен продукт.

ПС. Или днес или в началото на другата седмица отивам да си купя реактиви и консумативи със собствени средства, защото института няма пари. Ето до къде ни докараха.

[kall]

Примерно ние от ССА. Спечелиш проект, преведат ти парите и хоп земеделския министър ги преразпредели (защото не пристигат по целева сметка, а пристигат централно в сметката на земеделското министерство). След това проекта не се изпълнява успешно и идва поредната негативна оценка за института. Ето така се унищожава науката в България. Ефекта се акумулира и след години започват да говорят за мързеливи учени, които само лапали пари пък не произвеждали научен продукт.

ПС. Или днес или в началото на другата седмица отивам да си купя реактиви и консумативи със собствени средства, защото института няма пари. Ето до къде ни докараха.

Стига бе, не знаех, че Селскостопанската академия още е жива, не и ли видяха сметката... Щото аз с това впечатление останах, че са я закрили и преобразували в център за аграрни науки( НЦАН ли се водеше, или нещо подобно)... Впрочем, щом е още жива, това е добре. Иначе, понеже имам познати и роднини банаджии, същото оплакване като последното съм го чувал неведнъж от тях. Даже цитирам един: "наместо да ни плащат да работим, ние си плащаме от собствения джоб, за да работим". Всичките до един казват, че си купуват сами консумативите, един даже вика:"На какво прилича това, вместо качествена апаратура, трябва да правим установки на ниво училищна лаборатория или гаражен майстор". Оня ден даже един( с органична химия се занимава човека, ма не съм обсъждал конкретно с какво) беше се запътил към близкия магазин за авточасти да купува нещо за установките им там, вика "това го купувам с пари, дето не са ми от заплатата, и до "Валерус" трябва да ходя после за бензол( б. моя- пък са институт по органична химия!)". Та такива ми ти истории...

[Galahad]

Доколкото разбирам става дума за поредното разместване на научни бюрократи по кабинетите за да се симулира реформа, а не и да се направи такава.

Истината е, че имаме бол специалности, които бълват безработни и служат само за да оправдаят съществуването на научни дейци, чийто заслуги обаче не са в научното поприще. Правеха се институти, катедри и какво ли още не за да може определени хора да са научни дейци, а не за да се развива в тях научна дейност.

Излиза, че за пореден път качеството на даден университет ще се определя от бюрократи, а не от самия пазар. Може би за да компенсират това са решили все пак да вкарат и някакъв пазарен елемент, като чиновниците при своята веща бюрократична преценка ще вземат предвид освен родствените връзки и взетото в плик, но също така и каква част от студентите са се реализирали.

Иначе казано вместо добрите университети да произвеждат кадри, които са желани и това да мотивира новите студенти да се насочат към този университет, то въпросът ще се решава отново не от търсенето на университета, а от това, как бюрократите са оценили това търсене.

Преди време имаше обяви, че се търсят хора с дадена специалност, като се посочваше, че държат да са определени ВУЗ-ове, респ. че няма да вземат кандидати от други. И какво се случи в нашата Мила Родина - ами започнаха да съдят фирмите за дискриминация, защото всички дипломи били равностойни.

Та и пазара ни ни на труд и на образование като останалия ни пазар - управляван командно от бюрократите.